Перевод: с испанского на болгарский

los+zapatos+en+punta

  • 1 punta

    f 1) връх, острие; 2) край на нещо; la punta del pie върха на крака; la punta del banco края на пейката; 3) издатина, ръб; 4) угарка на цигара; 5) отлъчен от стадото добитък; 6) множество (хора, животни, предмети); 7) разклонение на рогата на елен; 8) рога на бик; 9) малък гвоздей; 10) земя, вдадена в морето; 11) край, връх на дърво; 12) кисел привкус (на вино и др.); 13) лов. спиране на ловджийско куче при преследване на дивеч; 14) прен. pl наченки на морални или интелектуални качества (малко); 15) спорт. нападател, острие (във футбола); 16) спорт. финално изкачване на връх (в алпинизма); 17) pl дантела; назъбена рамка; 18) извор на река, ручей и др.; acabar en punta una cosa разг. свършвам зле; a punta de lanza прен. твърдо, сурово (с гл. llevar); a punta pala прост. в изобилие; a torna punta прен., разг. взаимно; de punta a cabo (punta) открай докрай; de punta en blanco а) въоръжен до зъби (с гл. armar); б) прен., разг. според етикета, наконтен (с гл. estar, ir, ponerse); в) прен. открито, директно; estar de punta con прен., разг. на нож съм, скаран съм с някого; ser de punta прен. изявен, на преден план съм; tener en la punta de la lengua а) прен. на върха на езика ми е, готов съм да кажа нещо; б) прен. малко остава да се сетя; tener (sus) puntas y ribetes прен., разг. имам качества или недостатъци; hacer punta uno прен. а) пръв се отправям, насочвам; б) прен. открито се противопоставям на някого; в) прен. изпъквам сред останалите (с облекло, образованост и др.); sacar punta a una cosa а) разг. приписвам намерение или значение, което не съществува; б) използвам с различно предназначение; por la otra punta прен., разг. напротив, изобщо не е така.

    Diccionario español-búlgaro > punta

  • 2 cabello

    m 1) косъм; 2) коса; 3) pl свила на царевичен кочан; 4) фиде; cortar un cabello en el aire прен. схващам много бързо; estar colgado de los cabellos прен. объркан съм, страхувам се; no montar un cabello прен. нещо несъществено, дреболия; ponérsele a uno los cabellos de punta косата ми настръхва.

    Diccionario español-búlgaro > cabello

  • 3 espina

    f 1) трън, бодил; 2) кост (на риба); 3) тресчица (от дърво); 4) анат. гръбнак, гръбначен стълб; 5) прен. опасение, безпокойство, грижа, съмнение, подозрение; 6) прен. трудност, пречка, щета; darle a uno mala espina una cosa прен., разг. кара ме да се тревожа, безпокои ме; dejar a uno la espina en el dedo прен., разг. не излекувам докрай; estar en espinas в трудно положение съм; estar en la espina прен., разг. приличам на клечка от слабост; la espina cuando nace, la punta lleva delante proverb човек се ражда с наклонностите си; sacar la espina прен. изкоренявам злото, премахвам проблема; sacarse uno la espina прен. най-накрая си показвам рогата, правя или казвам дълго потискано нещо; tener a uno en espinas прен., разг. държа някого като на тръни.

    Diccionario español-búlgaro > espina

  • 4 hora

    f 1) час; їqué hora es? колко е часът?; 2) време за нещо; 3) последните мигове от живота (с гл. llegar); llegó la hora настъпи моментът; дойде времето; es hora de време е да; a la hora dada в уреченото време; 4) pl мит. сезоните, деца Зевс и Темида; 5) Ч. смъртоносна болест; Ўa buenas hora mangas verdes! прен., разг. след дъжд качулка; hora de la modorra точно преди зазоряване, по време на най-дълбокия сън; hora de verano лятно часово време; hora hache точният час за започване на действие; hora punta час пик; пиково време; hora suprema смъртният час; hora tonta лениво, празно време; horas bajas прен. период на обезсърчаване, депресия; hora muertas прен. мъртво време; a buena hora в подходящия момент; a la hora веднага, в момента, точно навреме; a última hora в последния момент; cada hora непрекъснато, винаги; dar hora насрочвам час; dar la hora а) отброявам часовете (за часовник); б) казвам колко е часът; в) прен. по него си сверявам часовника (безупречен е, точен, съвършен); en hora mala ненавреме, в неподходящ момент; en su hora когато му дойде времето; ganar horas прен. печеля време; hacer horas а) запълвам си времето; б) работя извънредно; hacerse hora de una cosa настъпва времето за нещо; la hora de la verdad прен. решителният момент, часът на истината; pedir (tomar) hora a uno моля да ми се определи час за среща; poner en hora сверявам часовник; por hora вж. cada hora; sonar la hora de algo прен., разг. удари часът за нещо; tener uno sus horas contadas прен. дните ми са преброени.

    Diccionario español-búlgaro > hora

  • 5 lanza

    f 1) копие; 2) копиеносец; 3) процеп; 4) металически накрайник на маркуч; 5) бикоб. пика; a punta de lanza много строго, сурово; estar con la lanza en ristre прен. готов съм да започна нещо, да споря, да се изправя решително срещу някого; hincar (meter) la lanza hasta el regatón прен., разг. гоня до дупка, не оставям да си почине, разсипвам някого; no haber (quedar) lanza enhiesta прен. напълно разгромявам врага; no romper lanzas con nadie прен. не обичам разправиите, кавгите; ser uno una lanza прен., разг. Амер. умен и ловък съм; romper lanzas por прен. а) споря с някого, защитавам страстно някого (нещо); б) премахвам пречките, препятствията.

    Diccionario español-búlgaro > lanza

  • 6 lengua

    f 1) език; 2) език, наречие; lengua hablada жив разговорен език; lengua muerta мъртъв език; lengua materna (natural) роден език; 3) език на камбана; 4) език на даден писател или произведение; 5) ост. преводач; 6) езиче на теглилка; largo de lengua прен. дърдорко; lengua de loro прен. пелтек; lengua de escorpión (viperina) прен. клеветник, клюкар, злоезичник; mala lengua прен. клеветник, клюкар, злоезичник; darle a la lengua разг. говоря прекалено; irse de la lengua разг. говоря повече от необходимото; изпускам се; lengua bífida раздвоен език (на змии, гущери и др.); lengua de estropajo (de trapo) прен., разг. който мърмори неясно или произнася зле думите; lengua del agua а) земя, която се врязва в море, река и др.; б) линията, до която водата покрива потопено в нея тяло; lengua de oc езикът ОК, създаден от трубадурите (наречен още лимузен или провансалски); lengua de oíl древният език, говорен във Франция на север от Лоара; lengua de tierra тънко и дълго парче земя, навътре в море или река; lengua larga прен. мърморко, злоезичник; lengua madre език-майка, от който са произлезли група други езици; lengua santa еврейски език; lengua viva език, който в момента се говори в една страна; lenguas hermanas сродни езици; malas lenguas разг. злите езици; andar en lenguas прен., разг. в устата на хората съм, давам им повод да говорят за мен; atar la lengua прен. затварям устата (някому); buscar la lengua a uno прен., разг. предизвиквам някого към спор, скарване; con la lengua afuera, con la lengua de un palmo прен., разг. с изплезен език; de lengua en lengua от уста на уста; destrabar la lengua прен. развръзвам езика; hablar con lengua de plata прен. искам нещо, като предлагам пари, подаръци, подкуп; largo de lengua прен. който говори необмислено; morderse uno la lengua прен. прехапвам си езика, въздържам се да говоря; pegàrsele a uno la lengua al paladar разг. езикът ми е залепнал за небцето (от страх, смущение и др.); poner lengua(s) en uno прен. говоря лошо за някого; sacar la lengua a uno прен., разг. присмивам се на някого; изплезвам му се; tener una cosa en la punta de la lengua прен., разг. а) на върха на езика ми е; б) готов съм да кажа нещо; tener la lengua gorda прен., разг. езикът ми е надебелял, пиян съм; tener mucha lengua бърборко; tirar de la lengua a uno прен., разг. предизвиквам някого да говори.

    Diccionario español-búlgaro > lengua

  • 7 maldito,

    a adj 1) извратен, порочен; 2) разглезен; 3) проклет; прокълнат, наказан (и като същ.); 4) прен., разг. лошокачествен, мизерен; 5) разг. пред същ. име с определителен член означава отрицание: никак, накакъв, нищо; no sabe maldito,a la cosa de esto не знае нищо за това; 6) прен., разг. използва се за всичко неприятно, дразнещо и т. н.; estos maldito,s zapatos me estàn pequeños тези проклети обувки са ми малки; Ўmaldito, sea! прост. проклет да е!; maldito, de cocer прен., разг. инат, досаден, неприятен; не му увира лесно главата.

    Diccionario español-búlgaro > maldito,

  • 8 nervio

    m 1) нерв; nervio motor двигателен нерв; nervio sensitivo чувствителен нерв; 2) сухожилие; 3) жилка (на лист, метал и пр.); 4) прен. главен двигател; 5) прен. сила, енергия; нерв; 6) прен. ефикасност, убедителност на довод; 7) мор. леер (бордово въже); 8) муз. струна; 9) примка, верига на престъпник; 10) арх. изпъкнал свод (в готическия стил); 11) нишка за подвързване на гърба на книга; nervio de buey камшик (от жили на бик); alterar (atacar, crispar) a uno los nervios; alteràrsele (atacàrsele, crispàrsele) a uno los nervios; poner (ponérsele) a uno los nervios de punta прен., разг. изопвам нервите някому; изопват ми се нервите, много съм нервен; ser uno (un) puro nervio прен., разг. сноп от нерви съм; активен, неспокоен.

    Diccionario español-búlgaro > nervio

  • 9 pelo

    m 1) косъм; cortar un pelo en el aire прен. имам много остър ум; no falta un pelo разг. нищо не липсва; 2) събир. коса; pelo lacio права коса; pelo rizado къдрава коса; ponérsele a uno los pelos de punta разг. настръхва ми косата от страх; 3) мъх (по тялото); 4) мъх (на плод); 5) козина; цвят на козина; 6) пух; 7) сурова коприна; 8) тъмна жилка върху скъпоценен камък; 9) мастит (в гърда на жена); 10) прен., разг. мъничко, незначително нещо; pelo de aire прен. лек полъх на вятъра; pelo de camello камилска вълна; pelo de cofre (de Judas) прен., разг. а) рижа коса; б) риж човек; pelos y señales прен., разг. подробности, най-малки детайли; al pelo а) по посока на косъма; б) прен., разг. точно според желанието; навреме; a medios pelos прен., разг. полупиян; a (en) pelo разг. а) гологлав; б) яздене без седло; caérsele a alguien el pelo прен., разг. а) чувствам се много зле, когато се разкрие нещо; б) получавам упрек, наказание; contra pelo, a contrapelo прен., разг. ненавременно, неуместно; de poco pelo прен., разг. маловажен, незначителен; echar pelo прен., разг. имам много работа, работя много; estar uno hasta los pelos (el pelo) прен., разг. до гуша ми е дошло; hacer a pelo y a pluma вулг. бисексуален съм; ni un pelo нищо; por los pelos, por un pelo а) в последния момент; б) малко остава, малко липсва; tener pelos un negocio разг. трудна, объркана работа; tirarse uno de los pelos прен., разг. скубя си косата (от яд, мъка, разкаяние); un pelo прен., разг. много малко; le faltó un pelo para caer на косъм беше (без малко) да падне; pelo a pelo квит, танто за танто; de poco pelo разг. беден; no tener pelo de tonto прен. не съм вчерашен; no tener pelos en la lengua разг. нямам задръжки при говорене; tomar el pelo a uno разг., прен. подигравам се на някого.

    Diccionario español-búlgaro > pelo

  • 10 tacnología

    f технология; tacnología punta най-модерната и водеща в дадена област технология.

    Diccionario español-búlgaro > tacnología

  • 11 zapato

    m обувка; estar como niño con zapatos nuevos разг. много съм доволен; no llegarle a alguien a la suela del zapato разг. на малкото му пръстче не може да се намаже; andar con zapatos de fieltro прен. действам потайно и предпазливо; saber uno dónde le aprieta el zapato прен., разг. знам къде ме стяга чепикът; como tres en un zapato разг. наблъскани като сардели.

    Diccionario español-búlgaro > zapato

См. также в других словарях:

  • Los Dinzel — Nacimiento Buenos Aires,   …   Wikipedia Español

  • Moda — Este artículo o sección necesita referencias que aparezcan en una publicación acreditada, como revistas especializadas, monografías, prensa diaria o páginas de Internet fidedignas. Puedes añadirlas así o avisar al autor principa …   Wikipedia Español

  • Indumentaria en la Edad Moderna — Contenido 1 Siglo XVI 2 Siglo XVII 3 Siglo XVIII 4 Siglo XIX 5 Referencias …   Wikipedia Español

  • Indumentaria (Edad Moderna) — Siglo XVI El Renacimiento italiano de fines de la Edad Media, con sus ribetes de afeminación y sensualidad, fue decisivo para los trajes del siglo XVI, añadiéndose en los dos siguiente la fanfarronería o ampulosidad propia de la época. Lo… …   Enciclopedia Universal

  • Indumentaria (Edad Moderna) — Saltar a navegación, búsqueda Contenido 1 Siglo XVI 2 Siglo XVII 3 Siglo XVIII 4 Siglo XIX …   Wikipedia Español

  • Zapato Oxford — Zapatos Oxford. Un zapato Oxford es un estilo del zapato elegante de cuero. Los zapatos de Oxford se construyen tradicionalmente en cuero y eran históricamente bastante planos. El diseño del zapato es a menudo liso, pero puede incluir algún… …   Wikipedia Español

  • Zapatillas de ballet — Las zapatillas de ballet, son zapatillas ligeras diseñadas específicamente para la práctica del ballet. Se hacen de cuero, lona, o satén suave y tienen suelas finas y flexibles. Los zapatos de ballet están típicamente disponibles en rosa, negro,… …   Wikipedia Español

  • Ötzi — Para el showman austriaco, véase DJ Ötzi. Ötzi Reconstrucción plástica de su cuerpo y rostro exhibida e …   Wikipedia Español

  • Freed — Este artículo o sección necesita referencias que aparezcan en una publicación acreditada, como revistas especializadas, monografías, prensa diaria o páginas de Internet fidedignas. Puedes añadirlas así o avisar a …   Wikipedia Español

  • Indumentaria francesa en Argentina — En este artículo sobre cultura e historia se detectaron los siguientes problemas: Necesita ser wikificado conforme a las convenciones de estilo de Wikipedia. Carece de fuentes o referencias que aparezcan en una fuente acreditada …   Wikipedia Español

  • Dolor en las espinillas — Saltar a navegación, búsqueda El dolor en las espinillas es un término general usado para referirse a una condición dolorosa en la parte anterior de la pierna. Cualquier dolor entre la rodilla y el tobillo que no sea en la pantorrilla. Contenido… …   Wikipedia Español


Поделиться ссылкой на выделенное

Прямая ссылка:
Нажмите правой клавишей мыши и выберите «Копировать ссылку»

Мы используем куки для наилучшего представления нашего сайта. Продолжая использовать данный сайт, вы соглашаетесь с этим.