get+set

{wə:k}
I. 1. работа, труд
to be at WORK на работа съм, работя, в действие съм
forces at WORK действуващи/движещи сили
there is some secret influence at WORK тук действува/има някакво скрито влияние
to be kept hard at WORK имам много работа
he is hard at WORK writing той усилено пишe
to get/set to WORK заемам се/залавям се за/започвам работа
to set someone to WORK карам някого да работи, намирам му работа
I don't know how to set/go about my WORK не зная как да започна/подхвана работата си
out of WORK безработен
in regular WORK на редовна/постоянна работа
in and out WORK непостоянна работа
thirsty/dry WORK уморителна работа (която me кара да ожaдняваш)
warm WORK напрeгната/опасна работа, ожесточено сражение
a WORK of time дълга/продължителна работа
to make hard WORK of something правя нещо да изглежда птрудно, отколкото е
to make good WORK of something добре се справям с нещо
to make short WORK of something свършвам бързо/виждам бързо сметка на нещо
day's WORK (едно) дневна/всекидневна работа
it's all in the day's WORK това е нещо обикновено/всекидневно
you did a good day's WORK when you bought that house добра работа свърши/добре направи, като купи тази къща
2. работа, ръкоделие, бродерия, плетиво
3. работа, труд, съчинение, произведение, творба, творчество
the WORKs of събраните съчинения/произведения/трудове на
a WORK of art произведение на изкуството
a WORK of genius гениално произведение
4. дело, деяние
good WORKs добри дела/постъпки
dirty WORKs подлости, низости, мръсни дела
5. физ. работа
6. въздействие, ефект
the drug has done its WORK лекарството подействува
7. pl строежи
public WORKs обществени строежи
8. pl укрепления
9. pl механизъм (на часовник и пр.)
to give someone the WORKs прен. давам/казвам на някого всичко, убивам някого
10. рl обик. с гл. в sing фабрика, завод
11. шег. вътрешни органи, стомах
12. ост. мина
13. изработен по някакъв начин предмет/ (част от) украса на предмет (от дърво, метал, камък и пр.)
bright WORK полирани метални части
14. ост. изработка
II. 1. работя, занимавам се (at, on с, над, върху)
to WORK against time работя ускорено, мъча се да свърша навреме
2. изработвам
ушивам, бродирам (in c-за материала)
3. работя/функционирам правилно, действувам, движа се, вървя (за механизъм и пр.)
4. въздействувам, постигам/давам резултат, успявам (за средство, план и пр.)
it won't WORK! това няма да го бъде/да стане
5. кипя, ферментирам
6. движа се, проправям си път (обик. с наречие)
7. движа (се), свивам (се), гърча (се)
his features were WORKing convulsively лицето му се свиваше конвулсивно
he WORKed his jaws той движеше челюстите си
8. карам да работи
to WORK oneself to death съсипвам се/изтрепвам се от работа
to WORK one's men too hard карам хората си да работят прeкалено много, преуморявам ги
9. ръководя, управлявам, контролирам, стопанисвам (машина, къща и пр.)
10. експлоатирам (мина и пр.), обработвам (земя и пр.), върша определена работа (агитация и пр.) в даден район
11. смятам, пресмятам, решавам (задача)
12. меся, омесвам, кова, изковавам, мачкам
13. преработвам
оформям (into в)
14. вмъквам, вмествам (пасаж и пр.) (into в)
15. донасям, докарвам, причинявам, създавам
to WORK someone's ruin погубвам/съсипвам някого
16. правя, върша, извършвам (чудеса и пр.)
I'll WORK it (if I can) sl. всякак ще го направя/постигна (стига да мога)
17. получавам срещу/откупвам с работа
to WORK one's passage on a ship отработвам си билета/пътуването с кораб
to WORK one's way through college работя, за да се издържам в университета
18. придвижвам се, докарвам се (до някакво положение, състояние)
the rain had WORKed through the roof дъждът постепенно беше проникнал през покрива
the nut WORKed itself loose гайката се разхлаби от само себе си
to WORK oneself into a rage постепенно се докарвам до състояние на ярост, навивам се
work away работя без прекъсване, продължавам да работя
work down смъквам се/свличам се постепенно (за чорапи и пр.)
to WORK one's way down слизам/смъквам се внимателно/предпазливо, намалявам, оформям (чрез дялане и пр.)
work in вмъквам, вмествам (се), съгласувам (се), комбинирам (се), съвпадам, прониквам (за прах и пр.)

* * *

{wъ:k} n 1. работа; труд; to be at work на работа съм; работя; в де(2) {wъ:k} v (pt, рр и wrought {rъ:t}) 1. работя, занимавам се

* * *

функционирам; съчинение; труд; творба; трудов; творение; служа; произведение; работен; работа; работя;

* * *

* * *

work[wə:k] I. v ( worked, ост. wrought[rɔ:t]) 1. работя; занимавам се (on, at върху, над, с); to \work against time старая се да свърша работа в определен срок; to \work o.'s arse ( butt, tail) off sl съдирам се (скъсвам се) от работа; 2. работя, функционирам, действам; вървя, движа се (за механизъм и пр.); 3. (въз)действам, подействам; постигам (давам) резултат, успявам (за средство, план и пр.); it won't \work! това няма да стане; няма да тръгне (напр. за двигател)! 4. изработвам; ушивам, избродирам (in с; за материала); 5. движа се, проправям си ( път) (обикн. с наречия); we \worked ( our way) south through the forest ние си проправяхме път на юг през гората; 6. ферментирам, кипя; 7. движа (се), свивам (се), гърча (се); her mouth was \working in her sleep устата ѝ се движеше в съня ѝ; 8. карам да работи; he \works his men hard той яко пришпорва работниците си; 9. управлявам, карам (машина и пр.); to \work a lathe работя на струг; 10. експлоатирам ( мина); обработвам ( земя); върша определена работа (в даден район; напр. агитация); he \worked the clubs developing his comedy act той гастролираше из клубовете, доразвивайки комедийния си номер; 11. решавам ( задача); смятам; 12. меся, омесвам; мачкам; 13. преработвам ( into); 14. вмъквам ( into) (за пасаж и пр.); 15. донасям, докарвам, причинявам, създавам; to \work s.o.'s ruin докарвам някого до разорение, съсипвам някого; 16. правя, върша (чудеса и пр.); ост. правя ( впечатление); 17. получавам срещу работа; to \work o.'s passage on a ship плащам си билета на кораб с работа; to \work o.'s way through college работя, за да се издържам сам в университета; 18. докарвам до някакво състояние; to \work o.s. to death, to \work o.'s fingers to the bone съсипвам се (изтрепвам се) от работа; the rope \worked ( itself) loose въжето се отпусна (разхлаби); to \work s.o. into a frenzy довеждам някого до ярост; вбесявам някого; 19. sl изработвам; изигравам; изпързалвам; II. n 1. работа; труд; to be in ( out of) \work на работа съм (безработен съм); factory at \work действаща фабрика; the same trend is at \work in politics в политиката се наблюдава (действа) същата тенденция; we are kept hard at \work имаме много работа; he was hard at \work writing той усилено пишеше; to set to \work заемам се (залавям се) за работа; a piece of \work, разг. a job of \work работа, задача; a nice piece of \work he's done there добра работа е свършил (често ирон.); to make short ( light) \work of свършвам набързо, виждам сметката на; to have o.'s \work cut out (to do s.th.) много ми е трудна задачата, не ми е лесно (да направя нещо); а day's \work (едно)дневна работа, всекидневна работа; it's all in the day's \work това е нещо обикновено (всекидневно); you did a good day's \work when you bought the house добре направихте, че купихте тази къща; thirsty ( dry) \work работа, която те кара да ожадняваш; collar ( spade, uphill) \work тежка (черна) работа; rush \work бърза (спешна, напрегната) работа; warm \work напрегната или опасна работа; ожесточено сражение; 2. работа, ръкоделие; бродерия; плетиво; 3. работа, съчинение, произведение; творба; творение; творчество; the \works of събраните съчинения (произведения) на; a \work of art произведение на изкуството; a \work of genius гениално произведение; 4. дело; деяние (и библ.); good \works добри дела; dirty \work подлост, низост, мръсотия; 5. физ. работа; 6. въздействие, ефект; the drug has done its \work лекарството подейства; 7. pl строежи; clerk of the \works инспектор по строежите; public \works обществени сгради; 8. pl воен. укрепления; 9. pl механизъм (на часовник и пр.); съоръжения, инсталация; 10. pl ( често = sing) фабрика, завод; steel \works стоманолеярна; 11. разг., шег. вътрешни органи; вътрешности; стомах; 12. ост. мина; 13. (в съчет.) изделие; needle\work бродерия; шевица; fancy \work бродерия; silver \work сребърни изделия; bright\work полирани части; 14. ост. изработка; • the ( whole) \works и всичко останало (при изброяване); a nasty piece of \work разг. гадняр, копеле; to be in the \works ам. в процес на подготовка, предстоящ (да бъде пуснат в експлоатация); to throw a spanner in the \works слагам прът в колелата, спъвам; осуетявам ( планове); to give s.o. the \works ам. разг. 1) подлагам (някого) на пълната серия от процедури (напр. за козметик, фризьор и пр.); 2) отнасям се грубо с някого; експлоатирам някого; to gum up the \works обърквам цялата работа; 15. attr работен; (предназначен) за работа; \work clothes работно облекло; a \work permit разрешително за работа.

{rait}
I. 1. верен, точен, правилен, прав, който се търси/има предвид
the RIGHT time точното време
is this the RIGHT house/way, това ли е къщата/пътят (който търсим)? am I RIGHT for Paris? това ли е влакът/пътят за Париж? the RIGHT man in the RIGHT place подходящ човек за дадена/всяка служба
the sum won't come RIGHT сборът не излиза
things will come RIGHT всичко ще се оправи
to know the RIGHT people имам (силни) връзки
have you got the RIGHT fare? имате ли точно пари? (за билет)
the ball is RIGHT тенис топката е добра/вътре
to get something RIGHT разбирам (правилно)
let's get this RIGHT да се разберем по този въпрос
to put/set something RIGHT оправям/изправям/уреждам нещо
to put a watch RIGHT нагласявам/сверявам часовник
to put someone RIGHT поправям/коригирам някого, оправям/излекувам някого
to set oneself RIGHT on a matter осведомявам се по даден въпрос
to set oneself RIGHT with someone оправдавам се пред някого
that's RIGHT! точно така! именно! all RIGHT добре
it's all RIGHT for you to laugh лесно ти е да се смееш
Mr/Miss RIGHT шег. бъдещият съпруг/съпруга
2. справедлив, честен, почтен, прав
I thought it RIGHT to счетох за (най-) правилно/уместно/за свой дълг да
to do the RIGHT thing постъпвам почтено
3. прав, на правилно мнение
RIGHT you are! RIGHT oh! разг. добре! дадено! ясно
4. здрав, в добро/нормално състояние, нормален
to feel all RIGHT добре съм, чувствувам се добре
not (quite) RIGHT in the/in one's head, not in one's RIGHT mind не с всичкия си (ум)
all is RIGHT with the world всичко e наред, всичко в света е хубаво
as RIGHT as rain/as a trivet съвсем здрав, в отлично състояние/положение
5. лицев, горен
RIGHT side/way up изправен, изправено
RIGHT side out с лицевата страна навън
6. десен (обр. на ляв)
on one's RIGHT side отдясно, от дясната (ми) страна
RIGHT hand/arm прен. дясна ръка, пръв помощник
to put one's RIGHT hand to the work работя здраво, запретвам ръкави
7. пол. десен, консервативен, реакционен
8. геом. прав (за ъгъл, ост. и за линия)
9. разг. пълен, истински, цял
I made a RIGHT mess of it съвсем я оплесках, голяма каша забърках
II. 1. право, направо
go RIGHT on/ahead вървете направо напред
come RIGHT in влезте направо, моля, заповядайте
2. изцяло, докрай, чак
RIGHT to the end чак до края, до самия край
RIGHT at the top на самия връх, чак на върха, най-горе
to turn RIGHT round правя пълен кръг, обръщам (се) кръгом
rotten RIGHT through изцяло/съвсем прогнил
there was a wall RIGHT round the house имаше стена около цялата къща
3. точно, тъкмо, право, веднага
RIGHT in the middle (of) точно в средата (на), посред
shot RIGHT through the heart застреляй право в сърцето
RIGHT off/away/aм. now веднага, незабавно, още сега
RIGHT now сега, в момента
RIGHT after веднага/точно след
4. правилно, справедливо, добре
you did RIGHT to wait добре направи, че почака
if I remember RIGHT ако не се лъжа, ако си спомням правилно
nothing goes RIGHT with him никак/в нищо не му върви
he is to blame RIGHT enough че е виновен, виновен е, няма съмнение, че е виновен
5. надясно
6. ост., диал. много
you know RIGHT well твърде добре знаеш
III. 1. право, справедливост, добро
to be in the RIGHT имам право
to do someone RIGHT, to do RIGHT by someone постъпвам/отнасям се справедливо с някого
2. право, привилегия
рl права
by RIGHT of по силата на
by what RIGHT с какво право
in one's own RIGHT на лично основание
within one's RIGHTs в правата си
by/of RIGHT (s) по право
RIGHT of way право на преминаване, свободен път, обществен път през частна собственост, обществен сервитут, ивица земя, през която е построена жп линия, авт. предимство
to stand on/assert one's RIGHTs отстоявам правата си
3. pl изправност
to put/set to RIGHTs нареждам, оправям, разтребвам, слагам в ред/изправност
4. рl истинско положение, факти
the RIGHTs and wrongs of the case истинските факти, истината
5. дясна страна, дясна ръка, десница
6. бокс. десен удар
7. воен. десен фланг
8. авт. десен завой
9. пол. често RIGHT десница, консерватори
10. ам. фин. (документ за) право на акционери да закупуват акции от нова серия по текущи цени
IV. 1. изправям (се), оправям (курс на кораб и пр.), възстановявам равновесието на
to RIGHT oneself изправям се (след залитане), възстановявам равновесието си
2. оправям, изправям (грешка, несправедливост и пр.)
it's a fault that will RIGHT itself това e грешка/дефект, който сам ще се оправи/ще изчезне
3. защищавам, застъпвам се за
4. refl реабилитирам се, оправдавам се

* * *

{rait} а 1. верен, точен, правилен; прав; който се търси/има пр(2) {rait} adv 1. право; направо; go right on/ahead вървете направо{3} {rait} n 1. право, справедливост; добро; to be in the right има{4} {rait} v 1. изправям (се); оправям (курс на кораб и пр.); в

* * *

честен; справедлив; справедливост; тъкмо; точно; почтен; привилегия; прав; правилен; правилно; право; право; веднага; верен; добре; десен; докрай; дясно; изцяло; здрав; лицев; направо; надясно;

* * *

* * *

right [rait] I. adj 1. верен, точен, правилен; прав; който се търси, се има предвид; to come up with the \right answer давам правилния отговор; which is the \right way to...? кой е пътят (правият път) за...? the \right man for the job човек на място (който тежи на мястото си); човек, подходящ за службата (работата) си; to know the \right people имам силни връзки; имам вуйчо владика; the ball is \right сп. топката е добра (вътре) (в тениса); to set o.s. \right on a matter осведомявам се (информирам се) по даден въпрос; to get it \right разг. схващам, проумявам, разбирам нещо; to be on the \right side of 30 под 30 години съм, нямам още 30 години; that's \right! точно така! така е! именно! Mr ( Miss) R. шег. бъдещ съпруг (съпруга); 2. справедлив, честен, прав, почтен; it is only \right that it should be so справедливостта изисква да бъде така; I thought it \right to... счетох за свой дълг (за най-правилно, уместно) да ...; to do the \right thing държа се, действам почтено; 3. прав, на правилна позиция; you are \right имате право, прав сте; \right! \right you are! \right oh! разг. дадено! добре! ясно! 4. здрав; в добро (нормално) състояние; not \right in the head (in o.'s mind) не с всичкия си, откачен, умопобъркан; things will come \right всичко ще се нареди (оправи); to set ( put) \right излекувам; оправям, изправям ( грешка); he's all \right for the rest of his life той се е осигурил до края на живота си; it's all \right for you лесно ти е на тебе; as \right as a trivet, (as) \right as rain здрав и прав; в отлично положение, състояние; 5. мат. прав; at \right angles (to... with...) под прав ъгъл (към, спрямо); 6. лицев (за страна на плат), горен; \right side up, \right way up изправено; 7. десен (обр. на left); on the \right side надясно; on o.'s \right hand отдясно, от дясната ми страна; to put o.'s \right hand to the work залавям се здраво за работа, запретвам ръкави; \right arm прен. надежден човек, дясна ръка (на някого); 8. полит. десен, консервативен, реакционен; 9. разг. чист, истински, неподправен (напр. за коняк); a \right idiot истински идиот; II. adv 1. право, направо; go \right on вървете право напред; \right ahead направо; come \right in влизай направо; моля, заповядайте; 2. изцяло, докрай; чак; to go \right to the end отивам чак до края; rotten \right through цял изгнил; 3. точно; право, чак; \right at the top чак на върха, най-горе, най-отгоре; \right in the middle (of) посред, точно в средата (на); shot \right through the heart застрелян право в сърцето; \right off, \right away, \right now веднага, незабавно, още сега; 4. правилно; справедливо, добре; to guess \right отгатвам; you did \right to wait добре направи да почакаш; if I remember \right ако не се лъжа; it serves you \right хак ти е, пада ти се; to set ( put) o.s. \right with s.o. докарвам се пред някого; сдобрявам се с някого; to put s.o. \right оправям, излекувам някого; 5. надясно; \right and left наляво и надясно, навсякъде; eyes \right! воен. равнение надясно! \right about ( turn, face) 1) обръщане кръгом; 2) прен. обрат, коренна промяна на политика, поведение и пр.; 3) бързо отстъпление; 6. разг. много; I am \right glad to see you странно се радвам да те видя; the R. Honourable достопочтеният (титла на перове); • \right on! (изразява одобрение) само така, браво! \right off the bat разг. като начало, за начало; III. n 1. право, справедливост; добро; \right and wrong доброто и злото; to be in the \right имам право, прав съм; to do s.o. \right постъпвам справедливо (както трябва) спрямо някого; get s.o. bang ( dead) to \rights 1) имам достатъчно улики, за да докажа вината на някого; 2) разбирам някого, улавям същността му, докосвам се до някого; 2. право, привилегия (to); pl права; \right of succession наследствено право; by \right of по силата на; by what \right? с какво право? it belongs to him in his own \right то му принадлежи на лично основание; by \right(s) по право; The Bill of Rights (в Англия и САЩ) Декларация за правата на гражданите; 3. pl изправност; to put ( set) s.th. to \rights нареждам, оправям, поправям нещо; привеждам в изправност, слагам в ред; 4.: the \rights of the case истинското положение, фактите; 5. дясна страна; дясно; дясна ръка, десница; сп. десен удар (в бокса); стрелба откъм дясната страна (при лов); воен. изстрел на дясно оръдие; 6. полит. (R.) десница; Member of the R. консерватор; 7. фин. право на акционери да купуват допълнителни акции и облигации от нова серия, обикн. "ал пари" или под текущите цени; 8. ирл. задължение; IV. v 1. изправям (се); оправям (курс на лодка); 2. изправям, поправям (грешка, неправда, нередност); 3. refl възстановявам равновесието си; прен. реабилитирам се; 4. защитавам, застъпвам се за.

{bæk}
I. 1. гръб, гърбина
BACK to BACK гръб с гръб, съвсем наблизо, плътно прилепнал (за къщи и пр.)
BACK to front заднишком, с гърба напред, обърнат наопаки
at the BACK отзад
behind one's BACK зад гърба на, отзад
oп one's BACK легнал по гръб, болен на легло
with one's BACK to с гръб/гърбом към
with one's BACK to the wall притиснат до стената, в безизходно положение
to give/make a BACK навеждам се (при прескочи кобила), to have a broad BACK търпелив съм, гърбът ми е широк нося
to straighten one's BACK изправям се
to turn one's BACK on обръщам гръб/не обръщам внимание на, напускам, изоставям, избягвам от
to turn the BACK обръщам гръб, побягвам
excuse my BACK извинявайте, че съм с гръб към вас
2. облегало (на стол и пр.)
3. задна част, обратна страна, гръб, тил, опако, хастар, подплата, дъно
BACK of the hand опакото на ръката (не дланта)
BACK of the head тил
BACK of the house задна част на къща
BACK of the neck тил, врат
BACK of a ship кил на кораб
at the BACK of зад, отзад на, на дъното на
at the BACK of one's mind посъзнателно
to be at the BACK of стоя в дъното на, тайната причина съм за
what's at the BACK of it? какво се крие зад всичко това
4. дебел край, тъпа задна част, тъпата страна (на сечиво и пр.)
5. мин. най-горната страна на въглищен пласт
6. футб. защитник, бек
BACK and edge напълно, с всички сили
to be at the BACK of someone подкрепям, вървя по петите на
to be/lie/be thrown on one's BACK сn. бивам победен
to have someone on one's BACK нося някого на гърба си, някой се нахвърля върху ми
to break the BACK of someone смазвам някого от работа
to break the BACK of something смазвам/погубвам/подкопавам нещо, свършвам най-важната и най-трудната част от нещо
to get/put/set someone's BACK up разгневявам някого, карам го да се наежи/заинати
to get to the BACK of идвам до същината на, проумявам, разбирам
to put one's BACK into заемам се здравата с/за
to see someone's BACK виждам гърба на/отървавам се от някого
to set one's BACK against the wall оказвам отчаяна съпротива, готов съм да се съпротивлявам докрай
II. 1. назад, обратно, отново, пак
BACK and forth напред-назад, насам-натам, нагоре-надолу
BACK of/from ам. зад, след, подир
BACK to назад към
2. в съчет. с гл. to get/go BACK връщам се
to answer BACK сопвам се, отвръщам грубо
to buy BACK откупвам
to go there and BACK отивам и се връщам
to hit BACK отвръщам на удара с удар
to order BACK заповядам на някого да се върне
3. връщам към първоначално положение, състояние
the way BACK обратният път
to bend BACK оправям нещо изкривено/прегънато
4. време
as far BACK as, BACKay BACK in още през
5. настрана, навътре, на известно разстояние (from от)
III. 1. подпирам, подкрепям, поддържам, подсилвам, подпомагам, субсидирам
2. поставям/служа за гръб/облегало/фон/основа и пр
3. ам. разг. нося на гърба си
4. движа (се) в обратна посока, връщам, карам на заден ход, оттеглям се, отдръпвам се, отстъпвам
5. залагам на
to BACK the wrong horse прен. излъгвам се в очакванията си
6. подписвам се на гърба, джиросвам, преподписвам (заповед и пр.)
7. гранича с, опирам със задната си страна в (on, upon, onto)
8. яхвам/яздя кон
9. мор. обръщам по посоката на вятъра
back down слизам заднишком
връщам се нa заден ход при вагоните (за локомотив), оттеглям се, отдръпвам се
отказвам се, отстъпвам (от поето задължение и пр.), back in влизам заднишком/на заден ход
back off/back down
back out излизам заднишком/на заден ход, прен. измъквам се, не си устоявам на думата
back up подкрепям, поддържам, муз. акомпанирам
IV. 1. заден, отдалечен, по-долен, по-лош
2. закъснял, просрочен, стар, остарял
3. обратен
BACK current обратно течение

* * *

{bak} n 1. гръб, гърбина; back to back гръб с гръб; съвсем наблизо, пл(2) adv 1. назад; обратно; отново, пак; back and forth напред-на{3} v 1. подпирам, подкрепям, поддържам, подсилвам; подпомага{4} а 1. заден; отдалечен; по-долен, по-лош; 2. закъснял, про

* * *

хастар; опако; отзад; обратно; облегалка; обяздвам; гърбина; джиросвам; гръб; задна страна; заден; назад;

* * *

* * *

back[bæk] I. n 1. гръб, гърбина, плещи; тил; прен. задница; \back to front обърнат наопаки, с гърба напред; at the \back отзад; отзад; on o.'s \back легнал по гръб, на гърба си; болен; with o.'s \back to the wall притиснат до стената; ( flat) on o.'s \back на легло; нетрудоспособен (поради болест); to have a broad \back търпелив съм, "нося"; to have s.o. at o.'s \back получавам нечия подкрепа; to straighten o.'s \back изправям се; to turn o.'s \back обръщам (се с) гръб, обръщам си гърба, обръщам се гърбом (to); excuse my \back извинявай, че съм с гръб към тебе; to stab s.o. in the \back нанасям удар в гърба; 2. облегалка (на стол); 3. гребен, било, хребет, рид, превал; 4. задна част, обратна страна, гръб, тил, опако, дъно; подложка, основа; хастар, подплата; the \back of the hand опакото на ръката (не дланта); the \back of my hand to you! презр. да имаш да вземаш! има да чакаш!; the \back of the head тил; the \back of the neck тил, врат; to talk through the \back of o.' s neck говоря (дрънкам) глупости; at the \back of зад, отзад на, на дъното на; at the very \back of най-отзад; at the \back of o.'s mind подсъзнателно, инстинктивно, индуктивно; машинално; out ( round) the \back отзад, зад къщата (сградата); 5. дебел край, тъпа задна част, тъпото (на сечиво); the \back of the knife обратната страна на ножа; 6. мин. открита страна (най-горна част) на въглищен пласт; 7. сп. защитник; full \back краен защитник; three-quarter \back среден защитник ( ръгби); • at the \back of beyond Бог знае къде; on the \back of след, подир, после, освен; отгоре на; to be ( lie, be thrown) on o.'s \back сп. бивам победен; to turn o.'s \back on обръщам гръб на, напускам, изоставям, избягвам от; to break the \back of унищожавам, смазвам, пречупвам; справям се (с проблем); to break the camel's \back преливам чашата на търпението, ставам причина за нещастие, злополука; изкарвам работа докрай; to break o.'s \back (to с inf) скъсвам се от работа, давам всичко от себе си (за да); to break her \back разделям се на две (за кораб); to get ( put, set) s.o.'s (o.'s) \back up, to raise ( hump, hump up) s.o.'s (o.'s) \back наежвам (се), разсърдвам (се), ядосвам (се), разлютявам (се), кипвам; оказвам съпротива, противодействам, протестирам, въставам, бунтувам се ( against); to have s.o. on o.'s \back нося някого на гърба си, изхранвам някого; to be on s.o.'s \back досаждам на някого, критикувам някого, заяждам се; get off my \back! остави ме намира! престани да се заяждаш (да ме критикуваш)!; to put o.'s \back into заемам (хващам) се здравата за; to see s.o.'s \back виждам гърба на, отървавам се от; to set o.'s \back against the wall оказвам отчаяна съпротива, съпротивлявам се отчаяно, боря се, опълчвам се; you scratch my \back and I' ll scratch yours ти на мене, аз на тебе; услуга за услуга; to go behind s.o.'s \back върша нещо зад гърба на някого (тайно); off the \back of a lorry краден (придобит) по нечестен начин; to live off the \backs of the people живея на гърба на хората; живея за чужда сметка; on the \back of an envelope който не е доведен докрай (за план и пр.), недовършен; II. adv 1. назад, обратно; отново, пак, отначало, още веднъж; \back and forth напред-назад, насам-натам, нагоре-надолу; \back to назад към; \back to \back плътно, един до друг; to answer ( talk) \back отговарям дръзко; to be \back 1) върнал съм се (от пътуване); 2) отново съм на мода; to bring \back връщам, идвам си, прибирам се; to buy \back откупвам; to put the clock \back връщам часовника назад; to get \back at s.o., to get o.'s own \back уреждам си сметките с някого, връщам си; to go \back on не спазвам, не удържам на (дума, обещание); to go there and \back отивам и се връщам; to hit \back отвръщам на удара с удар; to keep \back скривам, не съобщавам; задържам, не плащам; to lie ( sit) \back ( in a chair) облягам се (на стол); to order \back заповядвам на някого да се върне; to play \back прослушвам (запис и др.); to think \back to сещам се; опитвам се да си спомня; връщам мисълта си към; the way \back обратен път; and \back again и назад (обратно); 2. обратно (за връщане към първоначално положение, състояние); to bend \back оправям (нещо изкривено); 3. отново, отначало, още веднъж, повторно; to turn \back to s.o. for support обръщам се отново към някого за помощ; 4. за време; as far \back as, away \back in още през; way \back в миналото; 5. настрана, навътре, на известно разстояние ( from); III. adj 1. заден; отдалечен; по-долен, по-лош; \back areas воен. тил, тилови райони; \back door задна врата; to take a \back seat спотайвам се, тая се, стоя в сянка, не излизам наяве; заемам скромно положение; \back vowel ез. задна гласна; 2. закъснял, стар, остарял, просрочен; \back number стар брой (на периодично издание), прен. минала слава; \back pay ам. неизплатена надница; заплата; \back order неизпълнена поръчка; \back rent неизплатен наем; 3. обратен; \back flow обратно течение; IV. v 1. гранича, опирам със задната си страна (on, upon, on to); his garden \backs onto a school градината му граничи с училище; 2. движа (се) в обратна посока, връщам, давам заден ход (на); оттеглям се, отдръпвам се, отстъпвам; to \back out of the garage излизам от гаража на заден ход (за автомобил); 3. подпирам, подкрепям, поддържам, подсилвам; подпомагам, субсидирам, финансирам, спонсорирам; 4. залагам на; to \back the wrong horse не сполучвам с избора си, сбърквам, излъгвам се в сметките си; 5. подписвам се, написвам на гърба на, джиросвам, прехвърлям, приподписвам ( заповед); адресирам, изпращам ( писмо); 6. поставям (служа за) гръб, облегало, фон, основа, хастар, подплата (вж и backing); 7. разг. нося на гърба си; 8. яздя, възсядам, яхвам ( кон); обяздвам; 9. мор. обръщам по посоката на вятъра; започвам да духам в противоположна на слънцето посока (за вятър);

{hænd}
I. 1. n анат. ръка (от китката надолу), предна лапа (на животно), прен. ръка, пръст, власт, отговорност
the-of God пръст божи
to have a HAND in something имам пръст в нещо
open HAND щедра/широка ръка
with open HAND с широка ръка, щедро
heavy/iron HAND желязна ръка, тирания, деспотизъм
HANDs off не пипай
HANDs off...! долу ръцете от...! HANDs up! горе ръцете! предай се! here's my HAND on it ето ръката ми, съгласен съм
to give one's HAND (up) on it обещавам тържествено, вричам се
with a sparing HAND икономично, пестеливо
to be ip someone's HANDs в ръцете/властта съм на иякого
to bite the HAND that feeds you показвам черна неблагодарност
l can't lay/put my HAND on it не мога да то намеря/открия
to get something off one's HANDs отървавам се от нещо, махам го от главата си
to take something off someone's HANDs освобождавам/отървавам някого от грижата за нещо
to take something out of someone's HAND снемам отговорността за нещо от някого
she's off my HANDs нямам повече грижа за нея
to lend/give/bear someone a (helping) HAND помагам някому
to give one's HAND to давам ръката си на, съгласявам се да се оженя за
to go on o/s HANDs and knees лазя на четири краха (при търсене на нещо), прен. моля коленопреклонно
to have one's HANDs full имам много работа/грижи
to have someone in the hollow of one's HAND държа някого в ръцете си, имам пълна власт над някого
to lift (up) /rafae one's HAND against someone вдигам ръка срещу някого
2. в обстоятелствени изрази
at HAND наблизо, под ръка, на разположение
winter is at HAND зимата наближава
at someone's HAND (s) от (страна на)
I did not expect such treatment at your HANDs не очаквах такова отношение от ваша страна/от вас
by HAND ръчно, с ръка
to bring up/feed by HAND отглеждам с биберон, храня изкуствено, на ръка, по човек/куриер
from HAND to HAND от ръка на ръка, от човек на човек, от един собственик на друг
to live from HAND to mouth живея ден за ден, каквото изчукам изпукам
... in HAND с... в ръка
hat in HAND с шапка в ръка, наличен, разглеждан (за въпрос)
to take something /someone in HAND заемам се с нещо/някого
to have in HAND имам (на разположение)
to be in HAND започнат съм (за работа)
3. сръчност, умение, ръка, майсторство
to give/put the last HAND to something довършвам/доизкусурявам/слагам последните щрихи на нещо
to get one's HAND in свиквам (с работа и пр.)
to keep one's HAND in упражнявам се, поддържам си формата
to have one's HAND in във форма съм
his HAND is out отвикнал е, не е във форма, позабравил е
4. майстор, автор
to be a good/great/dab HAND at голям майстор съм в/на, бива ме в
to be a new HAND at новак съм в
an old HAND опитен човек, специалист, рецидивист
two portraits by the same HAND два портрета от същия автор
5. работник, работна ръка, моряк
ship's HANDs екипаж на кораб
HANDs wanted търсят се работници
6. източник
at first/second HAND от първа/втора ръка (за сведения и пр.)
7. почерк
to write (in) a small HAND пиша ситно/дребно
in one's own HAND със собствената си ръка/почерк, собственоръчно
8. подпис
to set one's HAND to слагам подписа си на
under your HAND and seal с вашия подпис и лечат
9. страна
on the right/left HAND отдясно/отляво, от дясната/лявата страна
on all HANDs, on every HAND от всички страни
fact admitted on all HANDs всепризнат факт
on the one HAND..., on the other HAND... от една страна..., (а) от друга...
on either HAND от двете страни
10. карти ръка, карти (които получава всеки играч)
to hold one's HAND пасувам, въздържам се
to call/decare/show one's HAND откривам/разкривам картите си (и прен.)
to force someone's HAND принуждавам някого да си разкрие картите (и прен.), принуждавам някого да действува прибързано/против убежденията си
to play a good HAND играя добре
to play for one's own HAND
11. карти играч
the elder/eldest HAND играч, който започва първи
12. карти игра, партия
let's have a HAND at bridge да изиграем една партия бридж
13. мярка за измерване височината на кон (около 10 см)
14. стрелка (на часовник), крило (на семафор), стрелка (на пътен знак)
15. театр. разг. аплодисменти, овации
to get a good/big HAND имам голям успех, посрещат ме с бурни аплодисменти
to give someone a good/big HAND посрещам някого с бурни ръкопляскания, аплодирам някого бурно
16. аttr ръчен, портативен
направляван с ръка HAND of bananas кичур банани
HAND of tobacco шепа тютюневи листа
II. 1. (пре) давам, връчвам (to)
2. подавам, поднасям
3. мор. свивам, прибирам (платно)

* * *

{hand} n l. анат. ръка (от китката надолу); предна лапа (на живо(2) {'hand} v 1. (пре)давам, връчвам (to); 2. подавам; поднасям;

* * *

страна; стрелка; ръчен; ръка; почерк; портативен; връчвам;

* * *

* * *

hand[hænd] I. n 1. ръка (от китката надолу); предна лапа на животно; прен. ръка, власт; • the \hand of God пръст Божи; an open \hand щедра (широка) ръка; a light \hand лека ръка, ловкост, сръчност; деликатност, такт; a heavy ( iron) \hand прен. желязна ръка; тирания, деспотизъм; dead \hand 1) негативно влияние, "спирачка"; 2) = mortmain; to win \hands down побеждавам (спечелвам победа) без всякакви усилия; \hands off не пипай! \hands up горе ръцете! предай се! вдигнете ръцете! (за гласуване); here's my \hand on it ето ръката ми, съгласен съм; обещавам; to give up o.'s \hand (up)on s.th. обещавам тържествено, вричам се; in the turn( ing) of a \hand мигновено, докато усетиш; a show of \hands гласуване с вдигане на ръка, открито (явно) гласоподаване; a high \hand арогантност, надменност; нахалство; произвол; деспотично държание ( отношение); to carry off with a high \hand върша ( нещо) произволно; with a sparing \hand икономично, пестеливо; with both \hands с все сила; to bite the \hand that feeds you показвам черна неблагодарност; to change \hands минавам от една ръка в друга (от един собственик в друг); to fold o.'s \hands скръствам ръце (и прен.); бездействам, нищо не правя; to gain ( have, get) the upper \hand, to have the better (ост. the higher) \hand удържам победа, вземам надмощие (връх) (над); to take s.th. off s.o.'s \hands освобождавам (отървам) някого от грижата за нещо; the children are off my \hands now вече не е необходимо да се грижа за децата; to give a helping \hand to s.o., to bear ( lend, give) s.o. a \hand помагам на някого; to give o.'s \hand to давам ръката си на, съгласявам се да се оженя за; to give s.o. the glad \hand ам. посрещам (приемам) топло (сърдечно); to give s.o. a free \hand давам картбланш някому; to go on o.'s \hands and knees лазя на четири крака; time hangs heavily on my \hands чудя се какво да правя с времето си, времето ми минава много бавно; to have a \hand like a foot насърчен съм; to have a \hand in s.th. имам пръст в нещо; to have ( keep) o.'s \hand in във форма съм; to have o.'s \hands full имам много работа (грижи); to have o.'s \hands tied вързани ми са ръцете (и прен.); to have s.o. in the hollow ( palm) of o.'s \hand държа някого в ръцете си, имам пълна власт над някого; to lay \hands on хващам, пипвам, слагам ръка на; to lay violent \hands on хващам насила; употребявам насилие спрямо; to lay violent \hands on o.s. посягам (слагам край) на живота си; to lift ( lift up, put forth, raise, stretch forth) o.'s \hand against s.o. вдигам ръка срещу някого; not to lift a \hand не си мръдвам пръста; to live by o.'s \hands изкарвам си хляба със собствените си ръце (труд); to live from \hand to mouth живея от ден за ден; каквото изчуквам, изпуквам; to put o.'s \hand to the plough залавям се за работа; to receive s.th. at the \hands of s.o. получавам нещо от (ръцете на) някого; to set ( put) o.'s \hands at a task започвам (заемам се, залавям се с) работа; to strengthen s.o.'s \hand подпомагам (оказвам помощ на) някого; to give s.o. a big \hand аплодирам шумно (ентусиазирано); to sit on o.'s \hands аплодирам вяло (без ентусиазъм); бездействам, седя със скръстени ръце; to take ( lead) s.o. by the \hand хващам (водя) някого за ръка; to take a \hand in намесвам се в, участвам в; to try o.'s \hand at опитвам се в, опитвам си силите в; to turn o.'s \hand to върша, заемам се с; he can turn his \hand to anything за всичко го бива; всякаква работа може да върши; to wash o.'s \hands (of) прен. измивам си ръцете, свалям от себе си отговорността (за); 2. в обстоят. изрази: at \hand наблизо, под ръка; winter is at \hand зимата наближава; close ( near) at \hand близко (по време или място); by \hand с ръка, на ръка; made by \hand ръчна изработка; to bring up ( feed) a child by \hand отглеждам дете с биберон, храня изкуствено; to send a letter by \hand изпращам писмо по човек (по куриер); from \hand to \hand от ръка на ръка, от човек на човек, от един собственик на друг; in \hand 1) с ... в ръка; hat in \hand с шапка в ръка; 2) наличен; cash ( stock) in \hand налични суми (стоки); the question ( matter) in \hand разглежданият въпрос; to take s.th. in \hand заемам се с нещо; to have in \hand имам на разположение, разполагам с; контролирам, държа под контрол; to have a piece of work in \hand работя върху нещо; the business is in \hand въпросът се разглежда; to keep a horse well in \hand здраво държа юздите на кон, здраво управлявам кон; to keep o.s. well in \hand владея се; the situation is well in \hand положението е овладяно; to be in \hand принуден съм да върна топката в полукръга, от който съм започнал (в билярда); off \hand вж offhand; on \hand наличен, на разположение, на склад; supplies on \hand налични запаси; work on \hand текуща работа, работа, с която се занимавам в момента; to have s.th. on o.'s \hands имам да свършвам (да се грижа за) нещо; to have an hour on o.'s \hands имам един час свободно време; out of \hand изведнъж, без подготовка, изненадващо; който не може да се контролира, изтърван; to shoot s.o. out of \hand застрелвам някого веднага, без много да се церемоня (без да ми мигне окото); to get out of \hand преставам да се подчинявам на дисциплина; разхайтвам се, разгащвам се; to \hand: to come to \hand пристига, получава се (за писмо и пр.); намира се, излиза; ready to o.'s \hand наблизо, под ръка, на разположение; \hand and glove, \hand in glove много близък, интимен ( with, together); \hand and foot: to serve ( wait on) s.o. \hand and foot угаждам на някого, изпълнявам всички прищевки на някого; \hand in \hand ръка за ръка; в съгласие; \hand over \hand ( fist) много бързо; \hand to \hand ръкопашен (за бой); 3. работник, работничка, работна ръка; моряк; майстор; \hands wanted търсят се работници; factory \hands, field \hands фабрични (земеделски) работници; a ship's \hands екипаж на кораб; all \hands on deck! целият екипаж (всички) на палубата! to be a good ( great) \hand at голям майстор съм в (на), бива ме в; to be a new \hand at новак съм в; to be an old \hand опитен човек; рецидивист; безстрашен (дързък, нахален) човек; green \hand новак, неопитен работник; 4. източник; at first ( second) \hand от първа (втора) ръка (за сведения и пр.); 5. почерк; a big ( small, round) \hand едър (дребен, закръглен) почерк; to write (in) a small \hand пиша ситно (дребно); in o.'s own \hand със собствената си ръка (почерк); собственоръчно; 6. подпис; to set o.'s \hand to слагам подписа си на; under your \hand and seal с Вашия подпис и печат; 7. страна; on the right/left \hand отдясно (ляво), от дясната (лявата) страна; on all \hands, on every \hand от всички страни; a fact admitted on all \hands всепризнат факт; on the one ( the other) \hand от една (от друга) страна; on either \hand от двете страни; 8. карти ръка (карти, които получава всеки играч); to have a wretched \hand имам лоши (ужасни) карти; to call ( declare, show) o.'s \hand откривам (разкривам) си картите (и прен.); to force s.o.'s \hand принуждавам някого да си разкрие картите (и прен.); a nap \hand хубави (отлични) карти; прен. изгодно положение; to play a good \hand играя добре; to play into one another's \hands помагаме си, поддържаме се, подкрепяме се; to overplay o.'s \hands отивам твърде далеч; to play a lone \hand действам сам; to play into s.o.'s \hand наливам вода в чужда мелница; to play o.'s \hand for all it is worth използвам напълно възможностите си, пускам в ход всички средства; to throw in o.'s \hand отказвам се, предавам се, вдигам ръце; the elder ( younger) \hand играч, който започва първи (втори) (когато играят двама); the eldest ( youngest) \hand играч, който започва първи (последен) (когато играят повече от двама); 9. игра, партия; let's have a \hand of poker да изиграем една партия покер; 10. мярка (около 10 см) за измерване височина на кон; 11. стрелка (на часовник); крило (на семафор); стрела (на пътен знак); изображение на ръка с насочен пръст; 12. театр. sl аплодисменти; овации; big \hand посрещам някого с бурни аплодисменти, аплодирам някого бурно; 13. тех. характеристика на режещ инструмент (ляв, десен); 14. тех. направление (напр. на винтова линия)м 15. ам. хенд (единица за дължина: 101,6 mm); 16. attr ръчен; портативен; който се направлява с ръка; \hand luggage ръчен багаж; \hand stoking ръчно палене; • a \hand of bananas кичур банани; a \hand of tobacco една шепа тютюневи листа; Bloody H. хералд. червена ръка (емблема на баронет); II. v 1. (пре)давам, връчвам (to); 2. подавам; 3. изпращам (с писмо и пр.); • to \hand it to s.o. признавам превъзходството на някого; for craft we must \hand it to him трябва да признаем, че по майсторлък ни надминава; to \hand a sail мор. свивам (прибирам) платно;

{ha:t}
I. 1. сърце
2. сърдечно заболяване
to have a HEART сърдечноболен съм
3. прен. сърце, душа
at HEART дълбоко в себе си, по душа
in one's-HEART of HEARTs дълбоко в душата си/себе си
with all one's HEART от все сърце
big HEART великодушие, благородство
with a heavy HEART със свито сърце, против волята си
with a light HEART с леко сърце, без да му мисля много
with an open HEART чистосърдечно
HEART of gold златно сърце
HEART of steel/stone/flint кораво сърце
to be the HEART and soul of душата съм на (компания и пр.)
HEART and soul всецяло, всеотдайно
to have at HEART, to take/lay something to HEART имам/вземам присърце
to have no HEART to нямам желание/не ми се ще да
not to have the HEART to сърце не ми дава да
to have one's HEART in one's mouth прен. глътнал съм си езика от страх
to have one's HEART in one's boots съвсем съм отчаян
to have one's HEART in the right place имам добро сърце, добър човек съм
to have one's HEART in one's work обичам си работата, paботя с желание/удоволствие
to have one's HEART set on something, to set one's HEART on (doing) something страстно желая (да направя) нещо
to lay one's HEART bare, to open one's HEART откривам/разкривам сърцето си
searchings of the HEART душевни вълнения/тревоги
it does my HEART good драго/приятно ми e, радвам се
a man after my own HEART човек, който ми харесва/допада
to take to HEART вземам присърце
it goes against my HEART to do so не ми e по сърце да постъпя така
I cannot find it in my HEART to не ми дава сърце да
to do something with (only) half a HEART върша нещо неохотно
to eat one's HEART out чезна от мъка, страдам
to wear one's HEART upon one's sleeve не мога да скривам чувствата си
have a HEART! разг. имай милост
4. прен. същина, същност
the HEART of the matter същността на въпроса, същественото
change of HEART промяна на отношението, променено отношение
5. сърцевина, ядка, среда
HEART of oak сърцевина на дъб, сърцат чорек (обик. за моряк)
in the HEART of winter посред зима
6. мъжество, смелост, храброст
to lose HEART падам духом, унивам, отчайвам се, обезкуражавам се
to take HEART (ост. of grace) окуражавам се
7. прен. любов, сърце
to give/lose one's HEART to someone влюбвам се в някого
union of HEARTs женитба по любов
dear/dearest HEART мили, мила, любим (а)
8. плодородие (на почва)
in good HEART плодороден, богат
out of HEART неплодороден, изтощен
9. рl карти купа, купи
two of HEARTs двойка купа
with HEART and hand с всички сили/ентусиазъм, енергично
to learn/get by HEART уча наизуст
II. 1. head 7 (обик. с up)
2. стр. запълвам, изпълвам (пространство между две стени) (in)

* * *

{ha:t} n 1. сърце; 2. сърдечно заболяване; to have a heart сърдечно(2) {ha:t} v 1. head 7 (обик. с up); 2. стр. запълвам, изпълвам

* * *

ядро; сърце; същност; сърдечен; сърцевина; душа;

* * *

* * *

heart [ha:t] I. n 1. сърце; with bleeding \heart с разтуптяно сърце; прен. с нетърпение (страх); to have a weak \heart страдам от сърце, имам слабо сърце; athletic \heart разширение на сърцето от продължително спортуване; \heart attack мед. сърдечна криза; smoker's \heart сърдечно заболяване, причинено от тютюнопушене; to press ( clasp) s.th. to o.'s \heart притискам някого към гърдите си; прегръщам някого; to cross o.'s \heart кръстя се и се кълна; 2. прен. сърце, душа; прен. чувствителност, отзивчивост, благост; at \heart дълбоко в себе си; по душа; a big \heart великодушие, благородство; великодушен (благороден) човек; a \heart of gold златно сърце; прекрасен ("златен") човек; a hard \heart, a \heart of steel ( stone, flint) кораво сърце; коравосърдечен (безсърдечен) човек; a single \heart прямота, душевна простота; a false \heart вероломство; a kind ( soft, sympathetic, warm) \heart добро сърце; добросърдечен (добродушен, отзивчив) човек; a light \heart безгрижие, веселие; a stout \heart смелост, решителност; смелчага, решителен човек; to be sick at \heart тъжа, унил съм; a change of \heart промяна в отношението (мнението); in my \heart of \hearts в дъното на душата си, дълбоко в себе си; to be the \heart and soul of съм душата на (компания и пр.); to break o.'s \heart умирам от мъка ( over); to break s.o.'s \heart разбивам нечие сърце; to bring s.o.'s \heart into their mouth изплашвам някого до смърт; to have o.'s \heart into o.'s mouth свито ми е сърцето; глътнал съм си езика; it does my \heart good мед ми капе на сърцето; a sight too rejoice o.'s \heart, a sight to cheer ( delight, gladden, warm) the cockles of o.'s \heart гледка, която топли душата; set your \heart at rest не се безпокой, успокой се; to do s.th. with a light \heart върша нещо с леко сърце (без да ме е грижа); with a heavy \heart със свито сърце; против волята си; with (an) open \heart с открита душа, чистосърдечно; to lay o.'s \heart bare, to open o.'s \heart откривам (разкривам) душата си; searchings of the \heart душевни вълнения (тревоги); to take s.th. to \heart вземам нещо присърце; to have at \heart имам присърце; to have set o.'s \heart on doing s.th. решил съм непременно да сторя нещо, разг. турям си мерак на нещо; a man after my own \heart човек по мой вкус; it goes against my \heart to do so не ми е по сърце да правя това; his \heart is in the right place той е добър (отзивчив, сърдечен) човек; I cannot find it into my \heart не се решавам, не ми дава сърце; to o.'s \heart's content колкото ми душа иска; до насита; според желанието ми; I have no \heart to нямам желание да, не съм разположен да, не ми се ще да; I am in no \heart for laughing не ми е до смях; to put all o.'s \heart into s.th. заемам се с цялата си енергия за нещо; to have o.'s \heart into o.'s work обичам си работата, работя с удоволствие; to do s.th. with ( only) half a \heart върша нещо неохотно; to cry ( sob, weep) o.'s \heart out ридая, плача сърцераздирателно, изплаквам си очите; a sight that makes the \heart bleed гледка, която кара сърцето да се облива в кръв; to devour o.'s \heart, to eat o.'s \heart out чезна от мъка; my \heart warms towards her от сърце ѝ съчувствам; in the fulness of o.'s \heart с препълнено сърце, със сърце, преливащо от чувства; 3. прен. същина, същност; to get to the \heart of the matter добирам се до същината на въпроса; the \heart of the mystery същината на загадката; 4. мъжество, смелост; храброст; • faint \heart never won fair lady нерешителността е враг на успеха; to give \heart to s.o. ободрявам (окуражавам) някого; to keep a good \heart, to keep up \heart не падам духом, държа се геройски, не унивам; to lose \heart падам духом, унивам, отчайвам се, обезкуражавам се; out of \heart унил, отчаян, обезсърчен; to take \heart ост. ободрявам се, окуражавам се, не унивам; 5. прен. любов; любимо същество; to give ( lose) o.'s \heart to s.o. влюбвам (увличам) се по някого; to win ( gain) s.o.'s \heart спечелвам любовта на някого, покорявам нечие сърце; union of \hearts брак по любов; he knows how to find his way into people's \hearts той знае как да накара хората да го обикнат; dear ( dearest) \heart, sweet \heart мили, мила, скъпи, скъпа, любими, любима; 6. сърцевина, ядка; среда; \heart of oak 1) сърцевина на дъб; 2) храбър (мъжествен) човек (обикн. моряк); in the \heart of winter посред зима; in the \heart of the country в най-затънтения край на страната; 7. плодородие (на почвата); in good, strong \heart плодороден, богат; out of \heart неплодороден, изтощен (за почва); 8. тех. сърце; ядро; сърцевина; 9. pl карти купа; queen of \hearts дама купа; 10. сорт череши със сърцевидни плодове; • with \heart and hand с всичките си сили, с ентусиазъм, енергично; to learn ( get) by \heart уча наизуст; to wear o.'s \heart on o.'s sleeve не мога да скривам чувствата си; много съм експанзивен; bless my \heart and soul! Господи! Боже мой! Божичко! dear \heart! я гледай ти! охо! Lord love your \heart! разг. ей Богу! poor \heart ост. бедният, горкият; II. v 1. образувам сърцевина (обикн. с up); 2. строит. запълвам, изпушвам (in).

{tu:θ}
I. 1. зъб
a fine set of teeth xyбави/здрави зъби
to have a TOOTH out вадя си зъб
to cast/fling/throw something in someone's teeth упреквам някого/натяквам на някого за нещо
to kick in the teeth разг. отнасям се брутално и с презрение към, предизвиквам (някого)
in the teeth of въпреки, пренебрегвайки, в противодействие с, право срещу (вятъра и пр.)
to fight TOOTH and nail боря се ожесточено, с всички сили и средства
to say something between one's teeth процеждам през зъби
to set one's teeth стискам зъби (и прен.)
long in the teeth стар
to have a sweet TOOTH обичам сладки работи
to pull/draw someone's teeth прен. обезвредявам някого
to get one's teeth into something залавям се здравата с нещо
to sink one's teeth into захапвам, отхапвам, ям
to someone's teeth в очите/лицето на някого
to show one's teeth озъбвам се
2. тех. зъб, зъбец
3. зъб на гребен
II. 1. правя зъбци (на колело и пр.), назъбвам
2. закачам (се), скачвам (се) (за зъбци), скопчвам/сглобявам със зъбци

* * *

{tu:d} n (pl teeth {ti:d}) 1. зъб; a fine set of teeth xyбави(2) {tu:d} v 1. правя зъбци (на колело и пр.); назъбвам; 2. зак

* * *

зъб; зъб; зъбен; зъбец; назъбвам;

* * *

* * *

tooth[tu:u] I. n (pl teeth[ti:u]) 1. зъб; to have a \tooth out вадят ми (вадя си) зъб; to be fed up ( sick) to the back \tooth with писнало ми е от, до гуша ми е дошло от; to cast ( throw) s.th. in s.o.'s teeth обвинявам (упреквам) някого за нещо, натяквам някому за нещо; предизвиквам някого; in the teeth of въпреки; to have the wind in o.'s teeth мор. плувам срещу вятъра; to show o.'s teeth зъбя се, озъбвам се (и прен.); armed to the teeth въоръжен до зъби; to fight \tooth and nail боря се ожесточено (с нокти и зъби); to be red in \tooth and claw на нож съм, в остър конфликт съм; to say s.th. between o.'s teeth процеждам през зъби, "изсъсквам"; with set teeth със стиснати зъби; to be long in the teeth не съм вече млад; to have a sweet \tooth обичам сладко; to cut o.' s teeth ( doing s.th.) разширявам кръгозора си (вършейки нещо); "ошлайфвам се", обигравам се; to pull ( draw) s.o.'s teeth прен. обезвредявам някого; to escape by the skin of o.'s teeth едва отървавам кожата, едва се спасявам; to get o.'s teeth into s.th. заемам се здравата с нещо; to sink o.'s teeth into захапвам, ям; to s.o.'s teeth в очите (лицето) на някого; ( wailing, weeping and) gnashing of teeth безпокойство, (прекалена) загриженост; вайкане, олелия; to grit o.' s teeth стискам зъби и продължавам; to grind o.' s teeth скърцам със зъби (от безсилие и яд); to lie through o.' s teeth лъжа безсрамно и нагло (като дърт циганин); to set s.o.' s teeth on edge дразня, лазя по нервите (на някого); 2. тех. зъб, зъбец; палец; II. v 1. назъбвам, правя зъбци на (колело и пр.); 2. закачам се, скачам се, зацепвам се (за зъбци); разг. отнасям се с пълно презрение към някого.

{'faiə}
I. 1. огън, печка
open FIRE огън в огнище
2. пожар
to be on FIRE горя, пламнал съм, в пламъци съм, прен. във възбудено състояние съм
to catch/take FIRE запалвам се, пламвам (и прен.), развълнувам се, възбуждам се
3. огън, треска, възпаление
4. блясък (и на диамант)
5. жар, пламък, увлечение, въодушевление, възторг, устрем, живост на въображението, вдъхновсние
6. воен. огън, стрелба, обстрелване
under FIRE под огън, обстрелван, прен. критикуван, нападнат
FIRE and brimstone адски мъки
int по дяволите! one FIRE drives out another клин клин избива
to blow the FIRE разпалвам, подклаждам омраза и пр.
to get on like a house on FIRE напредвам с гигантски крачки, отлично се погаждам с
to set the Thames on FIRE извършвам нешо необикновено, смайвам света, много съм даровит/способен
II. 1. паля, запалвам (се), подпалвам (се)
2. пламвам, възпламенявам (се), запалвам (се)
3. прен. избухвам, разгорещявам (се), развълнувам (се), възбуждам (се)
раздразвам се, разсърдвам се (често с up)
4. пека (тухли, грънци), суша (чай, тютюн)
5. зачервявам се, почервенявам, изчервявам се
6. стрелям, давам изстрел, гърмя, гръмвам по (at, on, upon), хвърлям, мятам, взривявам (мина)
FIRE! воен. огън
7. изпъждам, разг. уволнявам, изхвърлям
8. прен. говоря бързо като картечница, нападам словесно
fire away стрелям непрекъснато, почвам
FIRE away! хайде, говори!
fire off гръмвам, пуквам, изгърмявам, изстрелвам, изтърсвам (забележка и пр.) бързо/едно след друго

* * *

{'faiъ} n 1. огън; печка; open fire огън в огнище; 2. пожар; to be (2) {'faiъ} v 1. паля, запалвам (се), подпалвам (се); 2. пламвам

* * *

стрелям; стрелба; уволнявам; огън; обстрелвам; пламък; пламвам; паля; плам; пека; възпламенявам; гняв; гърмя; запалвам; жар;

* * *

* * *

fire [´faiə] I. n 1. огън, прен. печка; electric \fire електрическа печка (камина); ист. Greek \fire гръцки огън; open \fire огън в огнище; St. Elmo's \fire електрическа светлина, която се вижда по мачтите на кораби при буря; to build a \fire клада огън; to lay a \fire приготвям печка (и под.) за палене; to nurse the \fire поддържам огъня; to strike \fire добивам огън (с огнило) ( from); to cook over a \fire готвя на огън; 2. пожар; to be on \fire горя, запален съм; пламнал съм, в пламъци съм; във възбудено състояние съм; проявявам усърдие; to catch ( take) \fire запалвам се, пламвам (и прен.); развълнувам се, възбуждам се; to set \fire to, set a \fire подпалвам; 3. огън, треска; възпаление, болка; St. Anthony's \fire мед. червен вятър; 4. блясък; 5. жар, пламък, страст, увлечение, възторг, въодушевление, ентусиазъм, устрем, приповдигнато настроение, живост на въображението, вдъхновение; 6. воен. огън, стрелба, стреляне, обстрелване; under \fire 1) под огън, обстрелван; 2) подложен на критика (нападки); running \fire непрекъснат (чест) огън; прен. постоянни критики, нападки, възражения; line of \fire път на куршум; to draw ( the) \fire предизвиквам (привличам) стрелба от страна на противника; прен. ставам прицел на нападки (подигравки); to hang \fire засичам, правя засечка; прен. пипкам се; бавя се, мотая се; изчаквам; to hold o.'s \fire 1) не откривам огън; 2) не предприемам нищо, изчаквам; stand \fire устоявам на огъня на неприятеля; устоявам на нападки и пр.; • liquid \fire разг. силни спиртни напитки; sacred \fire свещен огън, гений; \fire and brimstone! адски мъки, гръм и мълнии! heavenly \fires поет. небесни огньове, звездите; to breathe \fire бълвам огън и жупел, беснея; there is no smoke without \fire крушката си има опашка; не е току-така, не е случайно; (to do s.th. with) \fire in o.'s belly (върша нещо с) ентусиазъм, плам, жар; out of the frying pan into the \fire от трън, та на глог; to add fuel to the \fire наливам масло в огъня; to blow the \fire разпалвам, подклаждам (омраза и пр.); to draw s.o.'s \fire навличам си нечий гняв (критика, неодобрение); to light a \fire under (s.o.) давам тласък на, подтиквам към действие; carry \fire in one hand and water in the other говоря едно, а мисля друго; мамя, двуличен съм; to fight \fire with \fire клин клина избива; to get on like a house on \fire напредвам с гигантски крачки; to go through \fire and water минавам през огън и вода, понасям тежки изпитания; хвърлям се в огъня ( for); to play with \fire играя си с огъня; to pull ( snatch) out of the \fire спасявам от беда; to put to \fire and sword предавам на огън и меч; to set the world (англ. the Thames) on \fire разг. предизвиквам голяма сензация; II. v 1. паля, запалвам (се), подпалвам (се); to be \fired with задвижван съм от; 2. пламвам, възпламенявам (се), запалвам (се), разгорещявам (се), развълнувам (се), възбуждам (се), раздразвам (се); 3. пека (тухли, грънци); суша (чай, тютюн); 4. зачервявам се, почервенявам, изчервявам се; 5. стрелям, давам изстрел, гърмя, гръмвам (с) (at, on, upon); пукам, хвърлям, мятам; изстрелвам; запалвам ( мина); \fire! воен. огън! to \fire a shot ( salute, volley) давам изстрел (салют, залп); to \fire a gun стрелям с пушка; to \fire questions at обсипвам с въпроси; • to \fire on all cylinders sl вървя (развивам се) отлично, напредвам с пълна пара;III. v разг. уволнявам, изхвърлям.

{fut}
I. 1. крак (ходило), стъпало, ходило
to be at someone's feet прен. в ръцете/в пълно подчинение съм на някого, изразявам преданост/любов към някого
to fall/light on one's feel имам неочакван късмет, усмихва ми се щастието
crow's feet бръчки около очите
to get/have cold feet разг. прен. изплашвам се, глътвам си езика, хваща ме шубе, готов съм да се откажа
to get off on the wrong FOOT започвам лошо/не както трябва, правя лошо първоначално впечатление
on one's feet прен. здрав и прав, финансово независим
on FOOT пеша, прен. в движение, в ход
to put one's FOOT down категорично забранявам нещо, налагам се, разг. давам газ
to put one FOOT before/in front of the other вървя, движа се
to put one's (best) FOOT forward ходя бързо, прен. запретвам се
to put one's FOOT in it правя гаф
it is muddy under FOOT кално е за ходене
2. ход, походка
to be light/swift of FOOT стъпвам леко, ходя бързо
3. воен. пехота
FOOT soldier пехотинец
4. стъпало, ходило (на чорап)
5. долен край (на креват, маса, гроб)
6. пиедестал, подставка (на статуя), основа (на колона)
7. долна част (на стена, стълба), поли, подножие (на планина), край (на списък)
8. проз. стъпка
9. (рl foot, feet) фут (мярка за дължина 30,48 см)
he is six FOOT (feet) three той е висок шест фута и три инча
10. (pl foots) утайки, нерафинирана захар, слънчогледово кюспе, цвеклови резанки (отпадъци от захарни фабрики)
11. (pl foots) театр. светлини на рампа
see at FOOT вж. бележката под линия
II. 1. танцувам
2. вървя, ходя
to FOOT it ходя пеша, бъхтя път
FOOT it! разг. махай се! чупи се
3. слагам стъпало (на чорап)
4. събирам (колона с цифри), правя сбор (и с up)
to FOOT up to търг. разг. възлизам на (за сбор от пера)
a to FOOT the bill разг. плащам сметката/разноските

* * *

{fut} n (pl feet {fi:t}) 1. крак (ходило), стъпало, ходило; to(2) {fut} v 1. танцувам; 2. вървя, ходя; to foot it ходя пеша, бъхт

* * *

фут; ход; ходило; стъпало; стъпка; пехота; походка; крак; нога;

* * *

* * *

foot [fut] I. n (pl feet [fi:t]) 1. крак (от глезена надолу); стъпало, ходило; the fore ( hind) feet предни (задни) крака; to be at s.o.'s feet прен. в ръцете на някого съм; съм в пълно подчинение (на разположение на); изразявам преданост, любов (към някого); to put o.'s feet up почивам си, отморявам (се); beneath s.o.'s \foot в пълно подчинение; под чехъл; to have a (o.'s) \foot in the door направил съм първата крачка; отворил съм възможност за нещо; the boot ( shoe) is on the other \foot ролите са разменени, настъпил е обрат; to have a \foot in both ( each) camp играя двойна игра; член съм на два екипа; to be with ( have) feet of clay въздух под налягане съм, кух (гнил) съм отвътре; to betray ( show) the cloven \foot показвам си рогата; to carry ( sweep) s.o. off his feet събарям някого (напр. за вятър, вълна); прен. вземам акъла някому, изпълвам с възторг; to catch s.o. on his wrong \foot изненадвам някого, сварвам някого неподготвен; crow's feet бръчки около очите, "патешки крачета"; to feel o.'s feet чувствам се уверен в себе си; окопитвам се, съвземам се; to find o.'s feet прен. стъпвам на краката си; окопитвам се, оправям се сам; to keep o.'s feet държа се изправен, задържам се; прен. държа се на положение, не отстъпвам; on o.'s feet прен. здрав и прав; финансово независим; to light ( land, fall) on o.'s feet падам на краката си (и прен.); to get off on the wrong \foot ам. разг. започвам зле; правя лошо първо впечатление; to put o.'s best \foot forward 1) ходя бързо; запретвам се; 2) старая се, полагам големи усилия; to get o.'s feet under the table намърдвам се, намествам се; забърквам се; намесвам се (в някаква работа); to get ( have) cold feet разг. прен. изплашвам се, глътвам си езика; готов съм да се откажа; have one \foot in the grave с единия крак съм в гроба; in o.'s stocking feet по чорапи; on \foot пеша; прен. в движение; в ход; to set s.th. on \foot организирам, започвам; to put o.'s \foot down 1) категорично забранявам нещо; налагам се, скръцвам със зъби; 2) натискам (педала на) газта до дупка, карам бясно; to put o.'s \foot in it, (in o.'s mouth) правя гаф; to serve ( wait on) s.o. hand and \foot обсипвам някого с грижи, нося някого на ръце; to shoot o.s. in the \foot сам си провалям шансовете; режа клона, на който седя; to set \foot стъпвам ( някъде); to take to o.'s feet плюя си на петите; to trample ( tread) under \foot прен. тъпча; погазвам; with o.'s feet foremost разг. с краката напред, в ковчега; to think on o.'s feet работя със замах; вземам решения бързо (в движение); to get ( have) wet feet получавам "бойно" кръщение, правя нещо за първи път; to vote with o.'s feet действията ми показват отношението ми (към нещо), оставям действията да говорят; 2. ход, походка; to have a light ( heavy) \foot стъпвам леко (тежко); to change \foot ( feet) променям хода си; fleet ( swift) of \foot бързоног; 3. воен. пехота; \foot soldier пехотинец; 4. стъпало, ходило (на чорап); 5. край (на креват, маса, гроб) (обр. head); 6. подставка (на статуя); основа (на колона); столче (на чаша); 7. долна част (на стена, стълба); поли, подножие (на планина); край (на списък), крак (краче) (на шевна машина); see at \foot вж бележка под линия; 8. зоол. орган за придвижване у безгръбначни животни (гъсеница, охлюв и пр.); 9. бот. част. с която се прикрепва венечен лист; корен (на косъм); 10. проз. стъпка; 11. фут, мярка за дължина = 12 инча, 1/3 от ярда = 30,48 см; 12. (pl foots) утайки, нерафинирана захар; II. v 1. ост. танцувам; изпълнявам (фигура на танц); 2. рядко вървя по; 3.: to \foot it танцувам; ходя пеша; бъхтя път; \foot it! разг. беж да те няма; 4. слагам стъпало (на чорап); 5. (и foot up) събирам (колона с цифри), правя сбор; to \foot up (to) разг. възлизам на (за сбор от пера); to \foot the bill плащам сметката (поемам разноските).

{flint}
1. (парче) кремък
the FLINT age каменният век
FLINT and stone work зидария от неодялани камъни
2. кремък за добиване на огън
FLINT and steel кремък и огниво
3. нещо твърдо (като камък)
4. прен. коравосърдечен човек
5. скъперник
to skin/flay a FLINT треперя над стотинката, голям скъперник съм
6. attr кремъчен
FLINT implements предисторични кремъчни сечива/оръжия
to fix someone's FLINT for him наказвам, давам някому да се разбере
to get one's FLINTs fixed бивам наказан
to get water out of a FLINT, to wring water from a FLINT правя чудо/чудеса
to set one's face like a FLINT непреклонен съм, вземам твърдо решение, добивам неумолим вид

* * *

{flint} n 1. (парче) кремък; the flint age каменният век; flint and sto

* * *

кремъчен; кремък;

* * *

* * *

flint [flint] n 1. кремък; парче кремък; \flint age каменният век; \flint and stone work зидария от неодялани камъни; a heart of \flint каменно сърце; to set o.'s face like a \flint непреклонен съм, вземам твърдо решение; добивам неумолим вид; 2. кремък за добиване на огън; \flint and steel кремък и огниво; sl запалка; 3. нещо твърдо, "като камък", упорито; 4. attr кремъчен; \flint implements предисторически сечива, оръжия от кремък; • an old \flint стар скъперник.

{skwεə}
I. 1. квадрат, квадратно парче
2. квадратен/правоъгълен площад, плац
3. воен. каре
4. мярка за повърхност 9,29 м2
5. ам. квартал, блок (между пресечките на четири улици)
6. мат. квадрат на число
the SQUARE of three is nine три на квадрат е равно на девет
7. линеал във форма на L/T
on the SQUARE под прав ъгъл, прен. открито, честно
out of SQUARE не точно/съвсем под прав ъгъл
8. квадратно шалче/кърпа
9. квадратче на шахматна и пр. дъска
back to SQUARE one разг. отново в изходна позиция, безуспешно, безрезултатно
10. sl. консервативен/старомоден/закостенял човек
II. 1. квадратен, четвъртит, правоъгълен
2. мат. квадратен, на квадрат
SQUARE root корен квадратен
three SQUARE три на квадрат
SQUARE foot/metre/mile квадратен фут/метър/миля
3. перпендикулярен, под прав ъгъл
4. ясен, недвусмислен, честен, прям
SQUARE refusal решителен/категоричен отказ
SQUARE deal честна сделка, споразумение с взаимна изгода
to play a SQUARE game играя/постъпвам честно
5. правилен, точен, уреден, изравнен, уравновесен
to set things SQUARE оправям работите
to be SQUARE with someone квит съм с някого
to get SQUARE with someone оправям си сметките с някого, отвръщам си на някого
to call (it) SQUARE считам, че сме квит, удовлетворен съм
all SQUARE с чисти/разчистени сметки, голф равен резултат
III. 1. правя квадратен/правоъгълен, придавам квадратна форма на
2. изправям, оправям, подравнявам
to SQUARE the circle извършвам невъзможното
3. балансирам (сметки и пр.)
4. мат. повдигам на квадрат
5. поставям/съм под прав ъгъл
6. сверявам хоризонталността/правостта на линия/повърхност
7. сп. изравнявам резултат
8. уреждам си сметките с (и с up), прен. връщам си, отмъщавам си
9. сверявам/съобразявам с последни данни и пр
10. измервам/намирам квадратурата на
11. sl. давам рушвет, подкупвам
12. ограждам с квадрат (че)
square away уреждам сметките си с някого, подреждам, слагам в пълен ред, поставям (се) в пълна готовност, приготвям се за спор/бой
square off ам. заемам позата на боксъор, заставам в отбранителна позиция
square up square away
to SQUARE up to справям се решително (с трудност и пр.)
IV. 1. право, изправено, перепендикулярно
2. честно, открито

* * *

{skwЁъ} n 1. квадрат, квадратно парче; 2. квадратен/правоъгъле(2) {skwЁъ} а 1. квадратен, четвъртит; правоъгълен; 2. мат. кв{3} {skwЁъ} v 1. правя квадратен/правоъгълен; придавам квадрат{4} {skwЁъ} adv 1. право, изправено, перепендикулярно; 2. чест

* * *

успореден; честен; ъгълник; правоъгълен; балансирам; прям; задоволявам; каре; квадратен; квадрат; недвусмислен;

* * *

* * *

square[skwɛə] I. n 1. квадрат; квадратно парче; 2. площад; 3. воен. каре; 4. мярка за повърхност = 100 кв. фута = 9,29 кв. м; 5. квартал, блок (между пресечките на четири улици); 6. мат. квадрат на число; the \square of three is nine три на квадрат е равно на девет; 7. инструмент за начертаване на прави ъгли (във форма на L или T); on the \square под прав ъгъл, не на верев; прен. честно, открито; out of \square неточен, извън нормата; който не отговаря на стандарта; II. adj 1. квадратен, четвъртит, правоъгълен; \square root корен квадратен; three \square три на квадрат; 2. успореден; перпендикулярен ( with, to); the carpet is not \square with the corner килимът е постлан накриво; 3. честен, прям; недвусмислен, ясен; \square and fair честно и открито; a \square refusal решителен (категоричен) отказ; a \square deal честна сделка; to play a \square game играя (действам) честно; 4. правилен, точен; уреден, изравнен; to get o.'s accounts \square оправям си сметките; to set things \square оправям работите; to be \square with s.o. квит съм с някого, уредени са ми сметките с някого; to get \square with s.o. оправям си сметките с някого (и прен.); to call (it) \square считам, че сме квит; all \square (при голф) равен резултат; 5. ост. старомоден, консервативен, скучен; • a \square meal солидно ядене; a \square peg in a round hole не на мястото си; to go back to \square one започвам отново (от нулата); III. v 1. правя квадратен (правоъгълен), придавам квадратна форма на; to \square o.'s shoulders изправям рамене; to \square the circle 1) прен. правя невъзможното; 2) пресмятам площта на кръг; 2. оправям; балансирам ( сметки); 3. поставям (съм) под прав ъгъл; изравнявам; 4. повдигам на квадрат; 5. подкупвам; 6. съгласувам (се), съответствам, отговарям, покривам се ( with); her story doesn't \square with the facts разказът ѝ не се покрива с (не съответства на) фактите; 7. изравнявам се ( with) (за резултат при голф); 8. претеглям, преценявам, сравнявам, съпоставям ( with); • to \square the circle осъвместявам две несъвместими неща; постигам невъзможното;

{ai}
I. 1. око
under my (very) EYEs пред очите ми, в мое присъствие, под мое наблюдение
2. прен. око, очи, поглед, усет, преценка
to set/clap EYEs on виждам, съзирам
to run o/s EYEs over/through поглеждам, преглеждам, хвърлям бегъл поглед на
to look with half an EYE гледам под око
to catch someone's EYE хващам погледа на, привличам вниманието на
to feast one's EYEs on любувам се на, наслаждавам се на
to make EYEs at, to cast/make sheep's EYEs at гледам влюбено
under someone's EYE (s) под зоркото око/под вниманието/грижите на някого
to be all EYEs целият съм слух и зрение, не мога да си откъсна очите
to keep an EYE/one's EYE on следя, наблюдавам
to keep/have one's EYEs/both EYEs open отварям си очите, нащрек съм
in someone's EYEs в очите/по преценката на някого
in the EYE of the law в очите на закона, пред закона
to have an EYE for имам усет/вярно око за, разбирам от
to have an EYE for a pretty girl стар мераклия съм
3. бот. кълн, око (на картоф и пр.)
4. петелка
hook and EYE мъжко и женско копче
5. ухо (на игла)
6. клуп, примка (на въже)
7. обектив, леща (на фотоапарат), око, отвор
8. център на мишена (и bull's EYE)
9. sl. детектив
10. око (на паунова опашка)
11. зона на затишие в центъра на циклон
12. рад. магическо око
all my EYE (and Betty Martin) глупости, дрън-дрън (ярина)
EYE s left/right! воен. глави наляво/надясно! in the/in one's mind's EYE мислено, във въображението
in the EYE of the wind срещу вятъра
one in the EYE разг. удар в окото, прен. удар, разочарование, срязване, рязък отказ
to do in the EYE разг. измамвам, подхлъзвам, мятам
with an EYE to заради, с надежда да, с оглед на
mу EYE! ами! как не! up to the EYEs потънал до уши/гуша, погълнат (in)
to see EYE to EYE with someone на същото мнение съм с някого, разбирам се с някого
to wipe someone's EYE надхитрям/изпреварвам някого, смачквам някому фасона
if you had half an EYE ако не беше толкова глупав, ако беше поне малко наблюдателен
to see something with half an EYE веднага забелязвам/разбирам нещо
II. v гледам, поглеждам, наблюдавам, разглеждам

* * *

{ai} n 1. око; under my (very) eyes пред очите ми, в мое присъствие(2) {ai} v гледам, поглеждам; наблюдавам; разглеждам.

* * *

ухо; око; петелка; очен;

* * *

* * *

eye [ai] I. n 1. око; swimming \eyes очи, пълни със сълзи; saucer \eyes кръгли очи; to cry o.'s \eyes out плача горчиво, изплаквам си очите; green \eyes прен. завист; camera \eye отлична зрителна памет; with the naked \eye с просто око; the apple of the \eye зеницата на окото (и прен.); to lose an \eye ослепявам с едното око; to have sharp ( weak) \eyes имам силни (слаби) очи (зрение); a black \eye насинено от удар око; to close o.'s \eyes евфем. умирам; to shut ( close) o.'s \eyes to затварям си очите за, правя се, че не забелязвам; to get ( have) o.' s eye ( well) in ориентирам се бързо, преценявам точно разстоянието и посоката; to open s.o.'s \eyes (to) прен. отварям очите на някого; to pore o.'s \eyes out развалям си зрението, преуморявам си очите (от много четене); the scales fell from his \eyes отвориха му се очите, перде падна от очите му; прогледна; to cock o.'s \eye повдигам вежди, гледам иронично; \eyes down! играта започва! (при бинго); 2. ( поглед); to collect \eyes събирам погледите, привличам вниманието; to put o.'s \eyes together затварям очи, заспивам; to set ( clap, cast) \eyes on гледам, виждам, съзирам; to run o.'s \eyes over ( through) поглеждам; хвърлям бърз поглед; преглеждам набързо; to look with half an \eye гледам под око; to catch s.o.'s \eye хващам погледа на; привличам погледа, вниманието на; to give s.o. the beady ( fish) \eye гледам някого накриво, гледам с неодобрение на някого; to feast o.'s \eyes on наслаждавам се, любувам се; to cast ( make) sheep's \eyes гледам влюбено; sheep's \eyes влюбени погледи; to make \eyes at хвърлям погледи (към момиче), старая се да привлека вниманието (на момиче); under ( before, in front of) o.'s \eye(s) под зоркото око, под вниманието (наблюдението, грижите) на; to have o.'s \eye on гледам одобрително, следя с одобрение; to be all \eyes отварям си очите на четири, гледам много внимателно; to keep o.'s (an) \eye on наблюдавам, следя; to keep ( have) o.'s ( both) \eyes open ( skinned, peeled) нащрек съм; to see \eye to \eye съгласявам се, разбирам се, намирам общ език (с); up to o.'s \eyes in затънал до гуша в; \eye of ( the) day слънцето; \eyes on stalks очи, изблещени от почуда (за човек); \eyes left ( right)! глави наляво (надясно)!; to get o.'s \eye in ставам специалист; "ошлайфвам се", започвам да разбирам от нещо; to be a gleam ( glint) in s.o.'s \eyes засега съм само замисъл (идея); to keep o.'s \eye on the ball разг. внимавам, "в час съм", следя развитието на нещата; to take o.'s \eyes off the ball не внимавам, отклонявам вниманието си, "не съм в час"; to be in ( come, get into) the public \eye ставам център на внимание, привличам вниманието на широката общественост; to hit a person in the \eye разг. очебийно е, очевадно е; in the mind's \eye мислено; in the \eye of the wind ( storm, hurricane, tornado) срещу вятъра, срещу течението (и прен.); one in the \eye разг. удар в окото, прен. удар; срязване; in the \eye of the law пред закона; with an \eye to с оглед на, заради; not to bat an \eye не ми мига окото; не ми пука; пет пари не давам; I would give my \eye teeth for (it) какво ли не бих дал за; всичко бих дал за; oh my \eye! охо! ами! как не! виж ми бялото на окото! to have an \eye for 1) имам вярно (точно) око; 2) имам склонност; 3) хвърлям око на; to do s.o. in the \eye надхитрявам, измамвам, изигравам някого; to wipe s.o.'s \eye sl слагам някого в джоба си, надминавам го; damn your \eyes! вулг. върви по дяволите! дявол да те вземе!; \eye to \eye директно, направо, лице в лице; 3. бот. израстък (око) на картоф; 4. петелка; hook and \eye мъжко и женско копче; 5. уши (на игла); 6. клуп, примка (на края на въже); 7. стъкло на очила; 8. ам. sl шпионин; съгледвач; 9. център на мишена (= bull's \eye); 10. око (на паунова опашка); 11. око, област с ниско налягане в центъра на ураган; II. v гледам, поглеждам; разглеждам; наблюдавам.

{leg}
I. 1. крак (от бедрото до стъпалото)
to be on one's/шег. find one's LEGs стоя прав, ставам, за да взема думата, на крака съм (след боледуване)
to be on one's last LEGs взел-дал съм (и за предмет), едва кретам
to be all LEGs слаб и висок като върлина съм
to feel/find one's LEGs изправям се, прохождам (за бебе), прен. ставам независим/самостоятелен/самоуверен
to stretch one's LEGs разтъпквам се
to give someone a LEG up помагам някому (и да се качи)
to keep one's LEGs държа се на крака, не падам
to make a LEG ост. шег. правя поклон/реверанс
to run someone off his LEGs разсипвам някого от тичане/обикаляне, не давам някому да си поеме дъх от работа
to stand on one's own LEGs независим съм, стъпвам на краката си
to walk someone off his LEGs преуморявам/разсипвам някого от ходене
to take to one's LEGs избягвам, офейквам
2. протеза, изкуствен крак
3. бут
LEG of chicken пилешка кълка
LEG of mutton овнешки бут
4. крак (на мебел), рамо (на пергел), подпорка, подставка, стойка
5. мат. катет
6. крачол, горнище на чорап/обувка
7. етап (на пътуване)
8. мор. (разстояние на) курс (на кораб)
9. сп. етап (на щафета и пр.), част, обиколка
10. тех. коляно, ъгълник
11. ел. фаза
12. sl. съкр. от blackleg
not to have a LEG to stand on нямам никакво оправдание/извинение/основание, на което да се опра
to put/set one's best LEG first/foremost/forward ходя бързо
докарвам се (for, with пред) (някого), показвам се в най-добра светлина
to shake a LEG sl. танцувам, бързам, разбързвам се
to show a LEG sl. ставам от кревата
show a LEG! sl. размърдай се! по-живо!
II. v (-gg-) to LEG it разг. ходя пеша (бързо), тичам, офейквам, запрашвам

* * *

{leg} n 1. крак (от бедрото до стъпалото); to be on o.'s/шег. fin(2) {leg} v (-gg-); to leg it разг. 1) ходя пеша (бързо); 2) тичам;

* * *

фаза; ъгълник; бут; крак; крачол; коляно; нога;

* * *

* * *

leg [leg] I. n 1. крак (от бедрото до стъпалото); to be on o.'s \legs стоя прав; шетам, ставам, за да взема думата; to be on o.'s last \legs взел-дал съм, едва кретам, изчерпан съм, на края на силите си съм; to be ( get up) on o.'s hind \legs противопоставям се, упорствам, заинатявам се; to give s.o. a \leg up помагам някому да се качи; прен. помагам някому в затруднение; to have good sea \legs не страдам от морска болест; to fall on o.'s \legs сполучливо излизам от неудобно положение, прен. излизам сух от водата; to find o.'s \legs възстановявам се (след болест), съвземам се; to get a \leg in разг. получавам достъп до; to have o.'s \leg over the harrows ставам независим; to have the \legs of s.o. бягам по-бързо от, изпреварвам, задминавам; not to have a \leg to stand on нямам сериозни основания, оправдание, извинение, доводи; to make a \leg шег. правя поклон, реверанс; to pull s.o.'s \leg разг. майтапя се с някого, измамвам на шега; to put ( set) s.o. on his \legs прен. помагам някому да стъпи на краката си; to walk o.'s \legs off преуморявам се, разсипвам се от ходене; to be run off o.'s \legs разсипвам се от тичане, обикаляне (по уреждане на работа); to shake a free ( loose) \leg разг. живея безгрижно, живот си живея; to show a \leg разг. ставам от кревата; to stand on o.'s own \legs независим съм; to stretch o.'s \legs разтъпквам се; to take to o.'s \legs избягвам, офейквам; \leg and \leg разг. равен резултат (в състезание, игра); break a \leg! на добър час! късмет! успех! to get o.'s \leg over разг. правя секс, "чукам се"; to be tied by the \leg прен. с вързани ръце и крака съм, нямам възможност да действам; (as) crooked as a dog's hind \leg ам. разг. непорядъчен, нечестен; without a \leg to stand on без достатъчно аргументи, без да се опирам на фактите; 2. протеза, изкуствен крак; 3. бут; \leg of lamb агнешко бутче; 4. крак (на мебел); краче (на компас); подпорка; поставка; стойка; 5. крачол; 6. мор. (разстояние на) курс (на кораб); 7. ел. фаза; 8. тех. коляно; ъгълник, винкел; 9. етап, част (от състезание, пътешествие); 10. страна на триъгълник, катет, по-дългата страна на правоъгълник; 11. sl (съкр. от blackleg) мошеник; II. v: to \leg it разг. ходя пеша; офейквам, запрашвам.

{maind}
I. 1. ум, разум, разсъдък, интелект
to be in one's right MIND нормален съм
to be out of one's MIND луд/побъркан съм
to go out of one's MIND полудявам
of sound MIND нормален, здравомислещ
great MINDs велики умове
no two MINDs think alike всеки си разсъждава посвоему
2. дух, съзнание, манталитет, мисловност
absence of MIND разсеяност
presence of MIND присъствие на духа, самообладание
I can't get that out of my MIND не мога да избия това от главата си, все за това мисля
to have something on one's MIND загрижен съм, нещо ми тежи
strength of MIND волевост
3. мнение, мисъл, намерение, решение, воля, внимание
to be of someone's MIND, to be of the same MIND as someone, to be of a MIND with someone съгласен съм с някого, единодушни/на същото мнение сме с някого
to be in two MINDs about двоумя се/колебая се относно
to give/put/set/turn one's MIND to съcредоточавам се върху
to bend someone's MIND разг. повлиявам някому
to blow someone's MIND разг. възбуждам някого (силно) (за наркотично средство)
to have something in MIND намислил съм нещо, имам нещо предвид
to keep one's MIND on something съсредоточавам се върху/мисля за нещо
to close/shut one's MIND to не възприемам, не желая да видя/възприема
nothing was further from his MIND съвсем нямаше такова намерение
to make up one's MIND (about something) решавам (се) (на нещо)
to make up one's MIND to something примирявам се с нещо
to make up one's MIND to do something решавам (се) да направя нещо
to change one's MIND променям решението си
to give someone a piece of one's MIND накастрям/нарязвам някого
to have half a MIND to почти съм склонен да
to have a good MIND to иде ми да
to know one's own MIND знам какво искам
to speak one's MIND казвам това, което мисля
to take someone's MIND off something отвличам вниманието на някого от нещо
to my MIND по мое мнение, по мой вкус
4. памет, спомен
to bear/keep in MIND не забравям, спомням си, имам грижата за, имам предвид
to put someone in MIND of напомням някому за (нещо)
to put out of one's MIND забравям съзнателно
to bring/recall something to someone's MIND припомням някому нещо
II. 1. грижа се за, гледам, пазя, внимавам
MIND the baby! пази/гледай детето! MIND the step! внимавай, има стъпало! to MIND one's own business/affairs гледам си работата, не се бъркам в чужди работи
MIND you're not late! гледай да не/хем да не закъснееш! MIND the paint/the dog! пази се от боята/кучето! I have no objection, MIND (you) забележете (добре), нямам възражения
2. помня, не забравям, обръщам внимание на, спазвам
to MIND the rules спазвам правилата
I don't MIND what people say не ме интересува какво ще кажат хората
who MINDs what he says? кой му обръща внимание/го бръсне? never MIND him не му обръщай внимание
never MIND the expense няма значение колко струва
3. уважавам
to MIND one's elders уважавам постарите
4. обик. в отр. и въпрос. изр. имам нещо против, не съм съгласен, не ми харесва, тежи ми
do you MIND my smoking/if I smoke? имате ли нещо против, ако запуша? would you MIND opening the window? бихте ли отворили прозореца? моля, отвороте прозореца! I don't MIND все ми е едно, безразлично ми е, съгласен съм, може, бива
I don't MIND the cold издържам на студ
I don't MIND hard work, but I do MIND commuting in winter не ми тежи тежката работа, но възразявам срещу пътуването до работата зиме
I shouldn't MIND a cup of tea с удоволствие бих изпил/пийвам чаша чай
will you have some more cake? -I don't MIND if I do! искаш ли още кейк? -може! to MIND one's P's and Q's говоря/действувам предпазливо, спазвам приличието
to MIND the shop, ам. store прен. разпореждам се
never MIND! нищо! няма значение!

* * *

{maind} n 1. ум, разум, разсъдък; интелект; to be in o.'s right (2) {maind} v 1. грижа се за; гледам; пазя; внимавам; mind the baby

* * *

съзнание; ум; уважавам; решение; склонност; пазя; помня; внимавам; психика; разум; против; разсъдък; дух; гледам; мисловност; мисъл; мнение; манталитет; намерение; наглеждам; нрав;

* * *

* * *

mind [maind] I. n 1. ум, разум, разсъдък; интелект; to be in o.'s right \mind нормален съм; to be out of o.'s \mind побъркан (луд) съм; to blow o.'s \mind разг. 1) изпадам в екстаз, халюцинирам (след употреба на наркотици); 2) възмущавам, изкарвам от равновесие; 3) поразявам, смайвам, слисвам, шашвам; \mind over matter интелектът побеждава (стои над) физиката; it has gone clear out of my \mind съвсем ми щукна из ума; to bring o.'s \mind to осъзнавам, проумявам, става ми ясно; of sound \mind нормален, здравомислещ; great \minds великите умове; to bore ( scare) s.o. out of their \mind отегчавам (изплашвам) някого до смърт; 2. дух, съзнание; to wander in o.'s \mind бълнувам, говоря несвързано; 3. нрав; начин на мислене, манталитет, мисловност; high \mind великодушие, благородство; turn of \mind темперамент, манталитет; strength of \mind силна воля; peace of \mind душевно спокойствие; state of \mind състояние, разположение на духа; absence of \mind разсеяност; presence of \mind присъствие на духа, самообладание; to have a one-track \mind ограничен, тесногръд; to be easy in o.'s \mind спокоен съм, не се тревожа; I can't get that out of my \mind не мога да избия това от главата си; frame of \mind настроение, разположение; to have s.th. in o.'s \mind загрижен съм, нещо ми тежи; to keep o.'s \mind on съсредоточавам се върху; to close ( shut) o.'s \mind to s.th. не обръщам внимание на, прен. затварям си очите, отказвам да разбера; the \minds of men were roused духовете бяха възбудени; 4. склонност, вкус; to find s.th. to o.'s \mind нещо ми допада, по вкуса ми е; to have a month's \mind to s.o. (to do s.th.) изпитвам силно влечение към някого; имам голямо желание да, горя от нетърпение да; 5. мнение, мисъл, намерение; решение; to be of s.o.'s \mind, to be of like ( the same) \mind as s.o., to be of a \mind with s.o. съгласен съм, единодушни сме с някого, споделям мнението на някого, на същото мнение съм като някого; to be (have s.th.) on o.'s \mind вълнувам, тревожа, ангажирам вниманието (мислите) на някого; to be in two \minds двоумя се, колебая се; to know o.'s own \mind знам какво искам; действам решително; to change o.'s \mind променям решението си; to make up o.'s \mind решавам (се); to give s.o. a piece of o.'s \mind скастрям, нарязвам някого, давам някому да се разбере; to make s.o.'s \mind easy; to put s.o.' s \mind at ease успокоявам някого, разсейвам нечии съмнения (мрачни мисли); to have half a \mind to почти съм склонен да; to have a good \mind to почти съм решил да, ще ми се да; to have s.th. in \mind имам нещо предвид; to set o.'s \mind on ( upon) s.th. поставям си за цел, заемам се сериозно с, концентрирам се върху; to speak o.'s \mind казвам това, което мисля, говоря искрено; to my \mind според мен, по мое мнение; 6. във фрази: спомен, памет; to bear ( keep) in \mind не забравям, спомням си, имам грижата за; вземам предвид; вземам си бележка; to bring, (re)call s.th. to s.o.'s \mind припомням някому нещо; to call s.th. to \mind спомням си, припомням си; to cast o.'s \mind back спомням си миналото, връщам се мислено към (с to); he puts me in \mind of his father той ми напомня на баща си; to go ( pass) out of \mind забравя се; out of sight, out of \mind далеч от очите, далеч от сърцето; time out of \mind от незапомнени времена; II. v 1. обръщам внимание на, имам грижата за; don't \mind what other people say не слушай какво казват другите; to \mind o.'s own business не се бъркам в чужди работи; to \mind rules спазвам правила; 2. обръщам внимание на, уважавам; you ought to \mind your elders би трябвало да слушате старите хора; 3. внимавам; пазя, полагам грижи за, гледам; I did not say so, \mind you! забележете добре, аз не казах това! to \mind the child гледам (наглеждам) детето; \mind the paint! пази се от боята! внимание, боя! \mind what you say ( your language, your tongue)! мери си думите! \mind you are not late! гледайте да (хем да) не закъснеете! \mind yourself! (\mind your eye! sl) отваряй си очите, пази се! to \mind o.'s p's and q's говоря (действам) предпазливо; спазвам приличието; 4. помня (главно в imp); \mind what was told you! да не забравиш какво ти казаха! 5. (обикн. в отриц. и въпр. изречение) имам нещо против, не ми се харесва, тежи ми; do you \mind my smoking? имате ли нещо против да запуша? if you don't \mind ако нямате нищо против, ако това не Ви безпокои; would you \mind shutting the door? бихте ли затворили вратата? моля Ви, затворете вратата; I don't \mind все ми е едно, безразлично ми е; съгласен съм, може, бива; I don't \mind the cold издържам на студ; I don't \mind hard work, but I \mind insufficient pay трудната работа не ми тежи, но възразявам срещу недостатъчното заплащане; I should not \mind a cup of tea с удоволствие бих изпил чашка чай; never \mind! все едно; нищо; няма значение; не се безпокойте! never \mind him! не му обръщай внимание, не го гледай него! never \mind the remainder задръжте рестото; never you \mind! това е моя работа, не се бъркайте! will you have some cheese? - I don't \mind if I do искате ли малко сирене? - може; who \minds what he says? прен. кой го бръсне?

{'ɔf}
I. 1. отдалечаване, отдалеченост, разстояние и по време от-, из-, на-
to be/set OFF тръгвам, поемам, заминавам, отивам си
to fly OFF излитам, отлитам
(get) OFF with you! махай се! да те няма! house a mile OFF къща на една миля разстояние
far OFF далече
the elections arc two weeks OFF до изберите остават две седмици
noises OFF театр. шумове зад сцената
2. махане, сваляне, пълно откъсване от-, и без превод
with one's coat OFF без палто
hats OFF! шапки долу! with his hat OFF гологлав
to cut/bite/tear OFF отрязвам/отхапвам/откъсвам
OFF with his head! обезглавете го
3. прекъсване на действието от-
и без npeвoд
the engagement is OFF/is broken OFF годежът e развален
the water is OFF водата e спряла, спрели ca водата
the dish is OFF ястието свърши (в pecmopaнm)
the deal is OFF развалихме/развалиха сделката
the concert is OFF концертът се отменя
the play is OFF пиесата не се играе вече
4. извършване на действие докрaй из-, до-, от-
to drink something OFF изпивам нещо докрай/до дъно
to pay OFF изплащам докрай
the pain will wear OFF болката ще премине
5. намаляване на брой, количество от-
и без превод, the number of customers dropped OFF купувачите намаляха
I must knock OFF a stone or two трябва да смъкна десетина килограма
a dollar OFF (с) един долар по-малко (от определената цена)
6. не на работа, без превод
to take a day OFF взимам един ден отпуск
to take time OFF отсъствувам от работа, намирам време, откъсвам се от работата си (за да направя нещо)
to be OFF развален/вмирисан съм (за храна)
разг. започвам да говоря надълго и широко (on a subject по даден въпрос)
she's OFF again! пак захвана! OFF and on, on and OFF от време на време
it rained on and OFF преваляваше
right/straight OFF веднага
II. 1. сваляне, падане, махване от
to fall OFF a tree/ladder падам от дърво/стълба
to take something OFF the price отбивам известна сума от цената
2. отдалечаване, отдалеченост, на разстояние, настрана от от, край
OFF shore малко навътфе в морето
OFF the road край пътя
street OFF the main road улица, която се отклонява от главния път, странична улица
dress OFF the shoulders рокля, която не покрива раменете
3. източник от
to win money OFF someone спечелвам пари от някого
to eat OFF silver plate ям от сребърни съдове
to live OFF investments живея/издържам се от влогове
4. незаетост
OFF duty/work не на работа, свободен (от служебни задължения)
to have time OFF work имам свободно време
5. не на нужната висота, не съвсем
OFF form/one's game сп. не във форма (и прен)
OFF white леко кремаво
OFF black почти черно
6. липса на охота, апетит за, към
to be OFF one's food не ми се яде, нямам апетит
7. въздържане от
to be OFF smoking отказал съм се от пушене
8. прекъсване
to be OFF one's diet прекъснал съм си диетата
to be OFF football не играя вече футбол
to be OFF the job не се занимавам вече с дадена работа
III. 1. отдалечен, оттатъшен
on the OFF side of the building на оттатъшната страна на сградата
2. десен, външен (от чифт, два коня и пр.), ам. десен (за страна на шосе)
3. страничен, второстепенен (за път, въпрос)
4. малко вероятен
OFF chance твърде малка вероятност
5. свободен, незает
OFF day свободен ден
OFF hours свободни часове, свободно време
6. под обикновеното ниво, не на нужната висота, по-малък (на брой, по количество), мъртъв, слаб (за сезон, търговия), не във форма
7. мор. който е на известно разстояние (от брега)
IV. 1. крикет offside
2. ам. несполука, нeуспех
I've had my OFFs and ons видял cъм добри и лоши дни
3. начало на конни състезанпя
V. v разг
1. отказвам се от (споразумение, начинание), прекъсвам (преговори) с
2. мор. поемам в открито море
3. разг. свалям дреха
to OFF with one's coat свалям си палтото
4. to OFF it отивам си, тръгвам си
VI. int марш!

* * *

{'ъf} adv 1. отдалечаване, отдалеченост; разстояние и по време от(2) {'ъf} prep 1. сваляне, падане, махване от; to fall off a tree/l{3} {'ъf} а 1. отдалечен; оттатьшен; on the off side of the buildin{4} {'ъf} n 1. крикет offside; 2. ам. несполука, нeуспех; I've ha{5} {'ъf} v разг. 1. отказвам се от (споразумение, начинание); пр{6} {'ъf} int марш!

* * *

свален; свършен; свободен; отдалечен; външен; второстепенен; изключен; невключен; незаетост;

* * *

* * *

off[ɔ:f, ɔf] I. adv 1. отдалечаване, отдалеченост, разстояние и по време: от (от-), из (из-); на (на-); to be ( set, take o.s.) \off тръгвам, поемам, заминавам; отивам си; to make \off махам се, офейквам; ( get) \off with you! махай се, да те няма! \off with his head! обезглавете го! the girl ran \off момичето избяга; a house a mile \off къща на една миля разстояние; far \off далече, в далечината; 2 weeks \off след две седмици; to sail \off and on мор. плувам ту към откритото море, ту към брега; 2. махане, сваляне, пълно откъсване: без превод; от (от-); to take 10 percent \off смъквам (намалявам с) 10 процента; to take o.'s coat \off свалям си палтото; hats \off! шапки долу! to cut ( bite, tear) \off отрязвам, отхапвам, откъсвам; 3. прекъсване на действието: без превод; от-; the water is \off водата е спряна, спрели са водата; the dish is \off ястието е свършило (в ресторант); the deal is \off развалихме (развалиха) сделката; 4. извършване на действие докрай: из (из-); до (до-); от (от-); to kill \off all vermin избивам (ликвидирам) всички паразити; to work \off отработвам; 5. намаляване на брой, количество: без превод; от-; the number of customers dropped \off клиентелата намаля; a week \off една седмица отпуск; I must knock \off a stone or two трябва да отслабна с десетина килограма; 6. освобождаване, отърсване; to sleep \off a hangover спя, за да ми мине махмурлука; 7. откачане, прекратяване на контакта; to turn the radio \off изключвам радиото; • to be well ( badly) \off добре (зле) съм материално; to be badly \off for нямам достатъчно от, зле съм с (откъм), не ми достига; \off and on от време на време; с прекъсвания; right ( straight) \off веднага; a bit \off жарг., неприятен; непочтен; кофти; II. prep 1. сваляне, падане: от; to fall \off a tree падам от дърво; to take tax \off potatoes махам данъка върху картофите; 2. отдалечаване, отдалеченост, на разстояние от: от; \off shore навътре в морето; \off the road край пътя; a street \off the main road улица, която се отклонява от главния път; странична улица; keep \off the grass не гази тревата; \off the mark далеч от целта; прен. не във връзка с разискван въпрос; it is \off the point това няма нищо общо с въпроса; 3. източник, обект: без превод; to live \off the fat of the land живея в охолство, водя безгрижен живот; 4. незаетост; to have time \off ( work) имам свободно време; 5. не на нужната висота: badly \off o.'s game сп. не във форма; \off o.'s feed без апетит; \off black почти (ненаситено) черно; 6. въздържане от: to be \off meat не ям месо; III. adj 1. отдалечен, свален; \off consumption of intoxicants домашна консумация на спиртни питиета; you're \off in your calculation сбъркали сте в изчисленията; 2. второстепенен; an \off road страничен път; an \off issue въпрос от второстепенно значение; 3. изключен, не в действие, неработещ (за мотор и пр.); отменен; отложен (за събитие); 4. десен, външен; the \off side външна, дясна (ам. лява) страна; 5. малко вероятен; 6. незает, свободен; an \off day свободен ден; лош ден, когато човек не е във форма; 7. под обикновеното ниво, не на нужната висота; по-малък (като брой, по количество); an \off season мъртъв сезон; profits are \off печалбите са по-малки; this fish is a bit \off рибата не е съвсем (дотам) прясна; I'am feeling rather \off today днес не ми е много добре; 8. сп. насрещен (при игра на крикет част от игрището срещу играча с хилката); 9. мор. от(към) морето; IV. n 1. сп. игрището при (пред) играча с хилката (при игра на крикет); 2. ам. несполука, неуспех; I've had my \offs and ons видял съм добри и лоши дни; V. v разг. 1. отказвам се от (споразумение, съглашение и под. с някого); 2. мор. поемам в открито море; 3. нар. свалям дреха; to \off with o.'s coat нар. свалям си палтото; 4.: to \off it отивам си, тръгвам си; VI. int марш!

{sait}
I. 1. зрение
short/long SIGHT късогледство/далекогледство
2. поглед, обсег на погледа, зрително поле
to catch SIGHT of, to have/get a SIGHT of виждам, зървам, съзирам, забелязвам
to lose SIGHT of изгубвам от погледа си, изпускам от очи/поглед, загубвам дирите на, нямам новини от, забравям, не вземам предвид
to keep something /someone in SIGHT не изпускам нещо/някого от погледа си
to keep in SIGHT of something движа се така, че да не загубя нещо от погледа си
to come in SIGHT появявам се
at (the) SIGHT of при вида на, като видя
at first SIGHT от/на пръв поглед
to be in/within SIGHT виждам (се), съзирам (се)
близо съм (of до)
out of SIGHT невидим, скрит (от погледа), ам. прекалено скъп, недостъпен
to be out of SIGHT не се виждам/съзирам
to go/pass out of SIGHT изгубвам се от погледа, изчезвам
to keep out of SIGHT крия се, не се мяркам
to keep out of someone's SIGHT не се мяркам пред очите на някого
to put out of SIGHT скривам, пренебрегвам
out of SIGHT, out of mind далеч от очите, далеч от сърцето
out of my SIGHT! махай се! да ми се махаш от очите! payable on SIGHT търг. платим при представяне (за полица и пр.)
to play/translate at SIGHT свиря/превеждам прима виста
to know someone by SIGHT зная някого (без да сме се запознавали)
I can't bear the SIGHT of him не мога да гo търпя/понасям/гледам
3. гледна точка, преценка
in my SIGHT по моя преценка
in the SIGHT of God в очите на бога
4. гледка
рl забележителности, природни красоти, туристически обекти
to see the SIGHTs разглеждам забележителностите
5. разг. смешна гледка, посмешище
to make a SIGHT of oneself правя ce на карикатура
what a SIGHT you are! виж се на какво приличаш/какво си плашило! she does look a SIGHT! цяло плашило/карикатура e
6. воен. мерник, визир
front SIGHT мушка, визиране
to take a SIGHT прицелвам се, визирам
7. воен. прицел
to set one's SIGHTs on прен. имам/избирам си за цел
8. разг. много, куп, безброй
a SIGHT of money луди пари
a long SIGHT better далеч по-добър/добре
he is a SIGHT too clever твърде хитър e
not by a long SIGHT съвсем не, никак
II. 1. виждам, съзирам, забелязвам
2. наблюдавам (звезда и пр.) с телескоп
3. нясочвам (оръжие), визирам, прицелвам се
4. воен. снабдявам (пушка и пр.) с прицелни приспособления