have+out

довършвам;

* * *

have out 1) изкарвам, изваждам; 2) доизкарвам, довършвам, свършвам, приключвам; let him \have out his sleep out остави го да си отспи; 3): to \have out it out with s.o. обяснявам се с някого, говоря и се оправям с някого;

вадя; изскубвам;

* * *

pull out 1) изтръгвам, изтеглям, издърпвам; вадя, изваждам; измъквам; to have a tooth \pull outed out вадя си зъб; изваждат ми зъб; to \pull out s.o. out of a hole прен. разг. измъквам (отървавам) някого от беля, затруднено положение; to \pull out out all the stops правя всичко възможно, нищо не може да ме спре; 2) разтеглям, разточвам, провлачвам (една история); 3) отдалечавам се, отплавам (за лодка, гребци); излизам от гарата (за влак), тръгвам, потеглям; 4) напускам, изоставям; оттеглям се;

пониквам;

* * *

grow out 1) ставам голям за; you have \grow outn out of this jumper този пуловер ти е умалял (станал тесен); 2) отвиквам от, минава ми; to \grow out out of a bad habit отвиквам от нещо лошо ( привички);

{maind}
I. 1. ум, разум, разсъдък, интелект
to be in one's right MIND нормален съм
to be out of one's MIND луд/побъркан съм
to go out of one's MIND полудявам
of sound MIND нормален, здравомислещ
great MINDs велики умове
no two MINDs think alike всеки си разсъждава посвоему
2. дух, съзнание, манталитет, мисловност
absence of MIND разсеяност
presence of MIND присъствие на духа, самообладание
I can't get that out of my MIND не мога да избия това от главата си, все за това мисля
to have something on one's MIND загрижен съм, нещо ми тежи
strength of MIND волевост
3. мнение, мисъл, намерение, решение, воля, внимание
to be of someone's MIND, to be of the same MIND as someone, to be of a MIND with someone съгласен съм с някого, единодушни/на същото мнение сме с някого
to be in two MINDs about двоумя се/колебая се относно
to give/put/set/turn one's MIND to съcредоточавам се върху
to bend someone's MIND разг. повлиявам някому
to blow someone's MIND разг. възбуждам някого (силно) (за наркотично средство)
to have something in MIND намислил съм нещо, имам нещо предвид
to keep one's MIND on something съсредоточавам се върху/мисля за нещо
to close/shut one's MIND to не възприемам, не желая да видя/възприема
nothing was further from his MIND съвсем нямаше такова намерение
to make up one's MIND (about something) решавам (се) (на нещо)
to make up one's MIND to something примирявам се с нещо
to make up one's MIND to do something решавам (се) да направя нещо
to change one's MIND променям решението си
to give someone a piece of one's MIND накастрям/нарязвам някого
to have half a MIND to почти съм склонен да
to have a good MIND to иде ми да
to know one's own MIND знам какво искам
to speak one's MIND казвам това, което мисля
to take someone's MIND off something отвличам вниманието на някого от нещо
to my MIND по мое мнение, по мой вкус
4. памет, спомен
to bear/keep in MIND не забравям, спомням си, имам грижата за, имам предвид
to put someone in MIND of напомням някому за (нещо)
to put out of one's MIND забравям съзнателно
to bring/recall something to someone's MIND припомням някому нещо
II. 1. грижа се за, гледам, пазя, внимавам
MIND the baby! пази/гледай детето! MIND the step! внимавай, има стъпало! to MIND one's own business/affairs гледам си работата, не се бъркам в чужди работи
MIND you're not late! гледай да не/хем да не закъснееш! MIND the paint/the dog! пази се от боята/кучето! I have no objection, MIND (you) забележете (добре), нямам възражения
2. помня, не забравям, обръщам внимание на, спазвам
to MIND the rules спазвам правилата
I don't MIND what people say не ме интересува какво ще кажат хората
who MINDs what he says? кой му обръща внимание/го бръсне? never MIND him не му обръщай внимание
never MIND the expense няма значение колко струва
3. уважавам
to MIND one's elders уважавам постарите
4. обик. в отр. и въпрос. изр. имам нещо против, не съм съгласен, не ми харесва, тежи ми
do you MIND my smoking/if I smoke? имате ли нещо против, ако запуша? would you MIND opening the window? бихте ли отворили прозореца? моля, отвороте прозореца! I don't MIND все ми е едно, безразлично ми е, съгласен съм, може, бива
I don't MIND the cold издържам на студ
I don't MIND hard work, but I do MIND commuting in winter не ми тежи тежката работа, но възразявам срещу пътуването до работата зиме
I shouldn't MIND a cup of tea с удоволствие бих изпил/пийвам чаша чай
will you have some more cake? -I don't MIND if I do! искаш ли още кейк? -може! to MIND one's P's and Q's говоря/действувам предпазливо, спазвам приличието
to MIND the shop, ам. store прен. разпореждам се
never MIND! нищо! няма значение!

* * *

{maind} n 1. ум, разум, разсъдък; интелект; to be in o.'s right (2) {maind} v 1. грижа се за; гледам; пазя; внимавам; mind the baby

* * *

съзнание; ум; уважавам; решение; склонност; пазя; помня; внимавам; психика; разум; против; разсъдък; дух; гледам; мисловност; мисъл; мнение; манталитет; намерение; наглеждам; нрав;

* * *

* * *

mind [maind] I. n 1. ум, разум, разсъдък; интелект; to be in o.'s right \mind нормален съм; to be out of o.'s \mind побъркан (луд) съм; to blow o.'s \mind разг. 1) изпадам в екстаз, халюцинирам (след употреба на наркотици); 2) възмущавам, изкарвам от равновесие; 3) поразявам, смайвам, слисвам, шашвам; \mind over matter интелектът побеждава (стои над) физиката; it has gone clear out of my \mind съвсем ми щукна из ума; to bring o.'s \mind to осъзнавам, проумявам, става ми ясно; of sound \mind нормален, здравомислещ; great \minds великите умове; to bore ( scare) s.o. out of their \mind отегчавам (изплашвам) някого до смърт; 2. дух, съзнание; to wander in o.'s \mind бълнувам, говоря несвързано; 3. нрав; начин на мислене, манталитет, мисловност; high \mind великодушие, благородство; turn of \mind темперамент, манталитет; strength of \mind силна воля; peace of \mind душевно спокойствие; state of \mind състояние, разположение на духа; absence of \mind разсеяност; presence of \mind присъствие на духа, самообладание; to have a one-track \mind ограничен, тесногръд; to be easy in o.'s \mind спокоен съм, не се тревожа; I can't get that out of my \mind не мога да избия това от главата си; frame of \mind настроение, разположение; to have s.th. in o.'s \mind загрижен съм, нещо ми тежи; to keep o.'s \mind on съсредоточавам се върху; to close ( shut) o.'s \mind to s.th. не обръщам внимание на, прен. затварям си очите, отказвам да разбера; the \minds of men were roused духовете бяха възбудени; 4. склонност, вкус; to find s.th. to o.'s \mind нещо ми допада, по вкуса ми е; to have a month's \mind to s.o. (to do s.th.) изпитвам силно влечение към някого; имам голямо желание да, горя от нетърпение да; 5. мнение, мисъл, намерение; решение; to be of s.o.'s \mind, to be of like ( the same) \mind as s.o., to be of a \mind with s.o. съгласен съм, единодушни сме с някого, споделям мнението на някого, на същото мнение съм като някого; to be (have s.th.) on o.'s \mind вълнувам, тревожа, ангажирам вниманието (мислите) на някого; to be in two \minds двоумя се, колебая се; to know o.'s own \mind знам какво искам; действам решително; to change o.'s \mind променям решението си; to make up o.'s \mind решавам (се); to give s.o. a piece of o.'s \mind скастрям, нарязвам някого, давам някому да се разбере; to make s.o.'s \mind easy; to put s.o.' s \mind at ease успокоявам някого, разсейвам нечии съмнения (мрачни мисли); to have half a \mind to почти съм склонен да; to have a good \mind to почти съм решил да, ще ми се да; to have s.th. in \mind имам нещо предвид; to set o.'s \mind on ( upon) s.th. поставям си за цел, заемам се сериозно с, концентрирам се върху; to speak o.'s \mind казвам това, което мисля, говоря искрено; to my \mind според мен, по мое мнение; 6. във фрази: спомен, памет; to bear ( keep) in \mind не забравям, спомням си, имам грижата за; вземам предвид; вземам си бележка; to bring, (re)call s.th. to s.o.'s \mind припомням някому нещо; to call s.th. to \mind спомням си, припомням си; to cast o.'s \mind back спомням си миналото, връщам се мислено към (с to); he puts me in \mind of his father той ми напомня на баща си; to go ( pass) out of \mind забравя се; out of sight, out of \mind далеч от очите, далеч от сърцето; time out of \mind от незапомнени времена; II. v 1. обръщам внимание на, имам грижата за; don't \mind what other people say не слушай какво казват другите; to \mind o.'s own business не се бъркам в чужди работи; to \mind rules спазвам правила; 2. обръщам внимание на, уважавам; you ought to \mind your elders би трябвало да слушате старите хора; 3. внимавам; пазя, полагам грижи за, гледам; I did not say so, \mind you! забележете добре, аз не казах това! to \mind the child гледам (наглеждам) детето; \mind the paint! пази се от боята! внимание, боя! \mind what you say ( your language, your tongue)! мери си думите! \mind you are not late! гледайте да (хем да) не закъснеете! \mind yourself! (\mind your eye! sl) отваряй си очите, пази се! to \mind o.'s p's and q's говоря (действам) предпазливо; спазвам приличието; 4. помня (главно в imp); \mind what was told you! да не забравиш какво ти казаха! 5. (обикн. в отриц. и въпр. изречение) имам нещо против, не ми се харесва, тежи ми; do you \mind my smoking? имате ли нещо против да запуша? if you don't \mind ако нямате нищо против, ако това не Ви безпокои; would you \mind shutting the door? бихте ли затворили вратата? моля Ви, затворете вратата; I don't \mind все ми е едно, безразлично ми е; съгласен съм, може, бива; I don't \mind the cold издържам на студ; I don't \mind hard work, but I \mind insufficient pay трудната работа не ми тежи, но възразявам срещу недостатъчното заплащане; I should not \mind a cup of tea с удоволствие бих изпил чашка чай; never \mind! все едно; нищо; няма значение; не се безпокойте! never \mind him! не му обръщай внимание, не го гледай него! never \mind the remainder задръжте рестото; never you \mind! това е моя работа, не се бъркайте! will you have some cheese? - I don't \mind if I do искате ли малко сирене? - може; who \minds what he says? прен. кой го бръсне?

{iə}
I. 1. ухо (и прен.), слух
EAR specialist специалист по ушни болести
to grin from EAR to EAR ухилвам се до уши
a word in your EAR една дума насаме
for one's private EAR поверително
not for EARs polite не за благовъзпитано общество
in at one EAR and out at the other от едното влязло, от другото излязло
уour EARs must have burned/must have been tingling трябва да ca ти горели ушите (зaщото някой е говорил за тебе)
to be up to the EARs/head over EARs/over head and EARs in затънал съм до гуша/уши в
to be head over EARs in love влюбен съм до уши
to have everyone about one's EARs прен. всички са ми на главата
to be/fall by the EARs прен. хващаме се за гушата
to set by the EARs насъсквам, скарвам
to get someone up on his EARs aм. разг. ядосвам някого
to be all EARs цял съм (се превърнал в) слух
to have an EAR for music имам (музикален) слух, обичам музиката
to play by EAR свиря по слух/наизуст
to play it by EAR ам. sl. проявявам находчивост, отгатвам по нюх
to have one's EAR s open for scandal/to have itching EARs обичам клюките, слухтя за клюки
to grate upon/jar upon/offend the EAR дразня слуха
to have long EARs много съм любопитен
to have someone's EAR някой ме слуша внимателно и благосклонно
to gain/win someone's EAR успявам да накарам някого да ме изслуша
to give/lend an EAR вслушвам се, давам ухо
to give a cold EAR to, to turn a deaf EAR to отказвам да изслушам, оставам глух за
to fall on deaf EARs бивам пренебрегнат, оставам без последствие (за предупреждение, молба)
to turn a sympathetic/ready EAR to изслушвам със съчувствие
to din into/split someone's EARs проглушавам някому ушите, опявам някому
to have/hold one's EAR to the ground слухтя
to drag/pull by the EARs действувам грубо с, прилагам насилие към
wet behind the EARs младок, който има още жълто около устата
to have/hold/take by the EARs прен. държа здраво в ръцете си
to lead by the EARs прен. водя за носа
to throw someone out on his EAR разг. изхвърлям някого най-позорно
to pin someone's EARs back ам. разгромявам, разпердушинвам, напердашвам здравата
2. дръжка (на кана и пр.), ръчка
тех. ухo
3. журн. маншет, каре (на горния ъгъл на вестник с кратко съдържание на броя)
II. n клас (на жито и пр.)
corn in the EAR изкласило жито
III. v изкласявам (за жито)

* * *

{iъ} n 1. ухо (и прен.); слух; ear specialist специалист по ушни бо(2) {iъ} n клас (на жито и пр.); corn in the ear изкласило жито.{3} {iъ} v изкласявам (за жито).

* * *

ушен; ухо; ръчка; слух; дръжка; клас; изкласявам;

* * *

* * *

ear[iə] I. n 1. ухо (и прен.); слух; external ( outer) \ear външно ухо; middle \ear средно ухо; internal \ear вътрешно ухо; an \ear specialist специалист по ушни болести; to smile from \ear to \ear усмихвам се до уши; in (at) one \ear and out (at) the other от едното (ухо) влиза, от другото излиза; your \ears must have burned ( been tingling) сигурно са ти горели ушите (когато някой е говорил за тебе); to be able to do it on o.'s \ear разг. лесна (фасулска) работа, от просто по-просто, to be out on o.'s \ear изхвърлят ме, уволняват ме, изритват ме (от работа); he is up to his \ears in debt той е затънал до гуша в дългове; to fall ( tumble) about s.o.'s \ears срутвам се над главата на някого; прен. пропадам (за планове и пр.); to bend s.o.'s \ears натяквам на някого, намилам, досаждам; to have nothing between o.'s \ears разг. глупав съм, главата ми дрънчи на кухо, главата ми е пълна с бръмбари; football is coming out of my \ears до гуша ми дойде (писна ми, повръща ми се) от футбол; to box s.o.'s \ears, to give s.o. a box on the \ear (a thick \ear) лепвам (цапвам, зашлевявам) плесница на някого; my \ears are flapping надавам ухо, слухтя; to be all \ears цял съм (се превърнал в) слух; to be ( get) on o.'s \ear ам. разг. побеснявам, разгневявам се, изпадам в ярост; to listen with all o.'s \ears (with both \ears) цял съм в слух; to cock ( prick) up o.'s \ears наострям уши, ослушвам се (за животно); to have sharp \ears имам добър (остър) слух; to have an \ear (a fine \ear) for music имам музикален слух; to have an \ear for languages обичам езиците, езиците ми се отдават; to play by \ear свиря по слух; sl проявявам находчивост; импровизирам; to keep o.'s \ears open отварям си ушите; she has her \ears open for scandal, разг. she has itching \ears тя обича клюките, само слухти за клюки; to grate ( jar) upon ( to offend) the \ear дразня слуха; to tickle the \ear галя слуха; прен. лаская; to have long \ears много съм любопитен; to have the \ear of имам вниманието на, слушан съм с внимание от; to gain ( win) s.o.'s \ears успявам да накарам някого да ме изслуша; успявам да си уредя разговор с някого; to give \ear ( lend) an \ear to вслушвам се в, обръщам внимание (давам ухо) на; to give a cold \ear to, to turn a deaf \ear to отказвам да изслушам, отхвърлям (молба и пр.); to turn a sympathetic ( ready) \ear to изслушвам със съчувствие; to close o.'s \ears to затварям си ушите за; to come to the \ears of стигам до ушите на (за слух и пр.); to din into s.o.'s \ears проглушавам ушите на някого, опявам; to have ( put, keep) o.'s \ear to the ground слухтя; to drag ( pull) by the \ears действам грубо, прилагам насилие; to pin back s.o.'s \ear 1) ам. скастрям, смъмрям някого; 2) sl побеждавам, сразявам някого; wet behind the \ears младок, още има жълто около човката си; dry behind the \ears зрял човек, човек с опит; to have ( hold, take) by the \ears държа здраво в ръцете си, имам силно влияние; to lead by the \ears водя някого за носа; it's as much as o.'s \ears are worth разг. опасно е, рисковано е; 2. дръжка (на кана и пр.); ръчка; тех. ухо; гнездо; клема за контактен проводник; 3. отвор (за свързване); входен отвор (на вентилатор); 4. журн. маншет (каре в горния ъгъл на вестник, където се дава кратко съдържание на броя). II. n ост. ора. III. n клас (на жито и пр.); corn in the \ear изкласило жито; VI. v изкласява (за жито) (с up, out).

{ha:t}
I. 1. сърце
2. сърдечно заболяване
to have a HEART сърдечноболен съм
3. прен. сърце, душа
at HEART дълбоко в себе си, по душа
in one's-HEART of HEARTs дълбоко в душата си/себе си
with all one's HEART от все сърце
big HEART великодушие, благородство
with a heavy HEART със свито сърце, против волята си
with a light HEART с леко сърце, без да му мисля много
with an open HEART чистосърдечно
HEART of gold златно сърце
HEART of steel/stone/flint кораво сърце
to be the HEART and soul of душата съм на (компания и пр.)
HEART and soul всецяло, всеотдайно
to have at HEART, to take/lay something to HEART имам/вземам присърце
to have no HEART to нямам желание/не ми се ще да
not to have the HEART to сърце не ми дава да
to have one's HEART in one's mouth прен. глътнал съм си езика от страх
to have one's HEART in one's boots съвсем съм отчаян
to have one's HEART in the right place имам добро сърце, добър човек съм
to have one's HEART in one's work обичам си работата, paботя с желание/удоволствие
to have one's HEART set on something, to set one's HEART on (doing) something страстно желая (да направя) нещо
to lay one's HEART bare, to open one's HEART откривам/разкривам сърцето си
searchings of the HEART душевни вълнения/тревоги
it does my HEART good драго/приятно ми e, радвам се
a man after my own HEART човек, който ми харесва/допада
to take to HEART вземам присърце
it goes against my HEART to do so не ми e по сърце да постъпя така
I cannot find it in my HEART to не ми дава сърце да
to do something with (only) half a HEART върша нещо неохотно
to eat one's HEART out чезна от мъка, страдам
to wear one's HEART upon one's sleeve не мога да скривам чувствата си
have a HEART! разг. имай милост
4. прен. същина, същност
the HEART of the matter същността на въпроса, същественото
change of HEART промяна на отношението, променено отношение
5. сърцевина, ядка, среда
HEART of oak сърцевина на дъб, сърцат чорек (обик. за моряк)
in the HEART of winter посред зима
6. мъжество, смелост, храброст
to lose HEART падам духом, унивам, отчайвам се, обезкуражавам се
to take HEART (ост. of grace) окуражавам се
7. прен. любов, сърце
to give/lose one's HEART to someone влюбвам се в някого
union of HEARTs женитба по любов
dear/dearest HEART мили, мила, любим (а)
8. плодородие (на почва)
in good HEART плодороден, богат
out of HEART неплодороден, изтощен
9. рl карти купа, купи
two of HEARTs двойка купа
with HEART and hand с всички сили/ентусиазъм, енергично
to learn/get by HEART уча наизуст
II. 1. head 7 (обик. с up)
2. стр. запълвам, изпълвам (пространство между две стени) (in)

* * *

{ha:t} n 1. сърце; 2. сърдечно заболяване; to have a heart сърдечно(2) {ha:t} v 1. head 7 (обик. с up); 2. стр. запълвам, изпълвам

* * *

ядро; сърце; същност; сърдечен; сърцевина; душа;

* * *

* * *

heart [ha:t] I. n 1. сърце; with bleeding \heart с разтуптяно сърце; прен. с нетърпение (страх); to have a weak \heart страдам от сърце, имам слабо сърце; athletic \heart разширение на сърцето от продължително спортуване; \heart attack мед. сърдечна криза; smoker's \heart сърдечно заболяване, причинено от тютюнопушене; to press ( clasp) s.th. to o.'s \heart притискам някого към гърдите си; прегръщам някого; to cross o.'s \heart кръстя се и се кълна; 2. прен. сърце, душа; прен. чувствителност, отзивчивост, благост; at \heart дълбоко в себе си; по душа; a big \heart великодушие, благородство; великодушен (благороден) човек; a \heart of gold златно сърце; прекрасен ("златен") човек; a hard \heart, a \heart of steel ( stone, flint) кораво сърце; коравосърдечен (безсърдечен) човек; a single \heart прямота, душевна простота; a false \heart вероломство; a kind ( soft, sympathetic, warm) \heart добро сърце; добросърдечен (добродушен, отзивчив) човек; a light \heart безгрижие, веселие; a stout \heart смелост, решителност; смелчага, решителен човек; to be sick at \heart тъжа, унил съм; a change of \heart промяна в отношението (мнението); in my \heart of \hearts в дъното на душата си, дълбоко в себе си; to be the \heart and soul of съм душата на (компания и пр.); to break o.'s \heart умирам от мъка ( over); to break s.o.'s \heart разбивам нечие сърце; to bring s.o.'s \heart into their mouth изплашвам някого до смърт; to have o.'s \heart into o.'s mouth свито ми е сърцето; глътнал съм си езика; it does my \heart good мед ми капе на сърцето; a sight too rejoice o.'s \heart, a sight to cheer ( delight, gladden, warm) the cockles of o.'s \heart гледка, която топли душата; set your \heart at rest не се безпокой, успокой се; to do s.th. with a light \heart върша нещо с леко сърце (без да ме е грижа); with a heavy \heart със свито сърце; против волята си; with (an) open \heart с открита душа, чистосърдечно; to lay o.'s \heart bare, to open o.'s \heart откривам (разкривам) душата си; searchings of the \heart душевни вълнения (тревоги); to take s.th. to \heart вземам нещо присърце; to have at \heart имам присърце; to have set o.'s \heart on doing s.th. решил съм непременно да сторя нещо, разг. турям си мерак на нещо; a man after my own \heart човек по мой вкус; it goes against my \heart to do so не ми е по сърце да правя това; his \heart is in the right place той е добър (отзивчив, сърдечен) човек; I cannot find it into my \heart не се решавам, не ми дава сърце; to o.'s \heart's content колкото ми душа иска; до насита; според желанието ми; I have no \heart to нямам желание да, не съм разположен да, не ми се ще да; I am in no \heart for laughing не ми е до смях; to put all o.'s \heart into s.th. заемам се с цялата си енергия за нещо; to have o.'s \heart into o.'s work обичам си работата, работя с удоволствие; to do s.th. with ( only) half a \heart върша нещо неохотно; to cry ( sob, weep) o.'s \heart out ридая, плача сърцераздирателно, изплаквам си очите; a sight that makes the \heart bleed гледка, която кара сърцето да се облива в кръв; to devour o.'s \heart, to eat o.'s \heart out чезна от мъка; my \heart warms towards her от сърце ѝ съчувствам; in the fulness of o.'s \heart с препълнено сърце, със сърце, преливащо от чувства; 3. прен. същина, същност; to get to the \heart of the matter добирам се до същината на въпроса; the \heart of the mystery същината на загадката; 4. мъжество, смелост; храброст; • faint \heart never won fair lady нерешителността е враг на успеха; to give \heart to s.o. ободрявам (окуражавам) някого; to keep a good \heart, to keep up \heart не падам духом, държа се геройски, не унивам; to lose \heart падам духом, унивам, отчайвам се, обезкуражавам се; out of \heart унил, отчаян, обезсърчен; to take \heart ост. ободрявам се, окуражавам се, не унивам; 5. прен. любов; любимо същество; to give ( lose) o.'s \heart to s.o. влюбвам (увличам) се по някого; to win ( gain) s.o.'s \heart спечелвам любовта на някого, покорявам нечие сърце; union of \hearts брак по любов; he knows how to find his way into people's \hearts той знае как да накара хората да го обикнат; dear ( dearest) \heart, sweet \heart мили, мила, скъпи, скъпа, любими, любима; 6. сърцевина, ядка; среда; \heart of oak 1) сърцевина на дъб; 2) храбър (мъжествен) човек (обикн. моряк); in the \heart of winter посред зима; in the \heart of the country в най-затънтения край на страната; 7. плодородие (на почвата); in good, strong \heart плодороден, богат; out of \heart неплодороден, изтощен (за почва); 8. тех. сърце; ядро; сърцевина; 9. pl карти купа; queen of \hearts дама купа; 10. сорт череши със сърцевидни плодове; • with \heart and hand с всичките си сили, с ентусиазъм, енергично; to learn ( get) by \heart уча наизуст; to wear o.'s \heart on o.'s sleeve не мога да скривам чувствата си; много съм експанзивен; bless my \heart and soul! Господи! Боже мой! Божичко! dear \heart! я гледай ти! охо! Lord love your \heart! разг. ей Богу! poor \heart ост. бедният, горкият; II. v 1. образувам сърцевина (обикн. с up); 2. строит. запълвам, изпушвам (in).

{hænd}
I. 1. n анат. ръка (от китката надолу), предна лапа (на животно), прен. ръка, пръст, власт, отговорност
the-of God пръст божи
to have a HAND in something имам пръст в нещо
open HAND щедра/широка ръка
with open HAND с широка ръка, щедро
heavy/iron HAND желязна ръка, тирания, деспотизъм
HANDs off не пипай
HANDs off...! долу ръцете от...! HANDs up! горе ръцете! предай се! here's my HAND on it ето ръката ми, съгласен съм
to give one's HAND (up) on it обещавам тържествено, вричам се
with a sparing HAND икономично, пестеливо
to be ip someone's HANDs в ръцете/властта съм на иякого
to bite the HAND that feeds you показвам черна неблагодарност
l can't lay/put my HAND on it не мога да то намеря/открия
to get something off one's HANDs отървавам се от нещо, махам го от главата си
to take something off someone's HANDs освобождавам/отървавам някого от грижата за нещо
to take something out of someone's HAND снемам отговорността за нещо от някого
she's off my HANDs нямам повече грижа за нея
to lend/give/bear someone a (helping) HAND помагам някому
to give one's HAND to давам ръката си на, съгласявам се да се оженя за
to go on o/s HANDs and knees лазя на четири краха (при търсене на нещо), прен. моля коленопреклонно
to have one's HANDs full имам много работа/грижи
to have someone in the hollow of one's HAND държа някого в ръцете си, имам пълна власт над някого
to lift (up) /rafae one's HAND against someone вдигам ръка срещу някого
2. в обстоятелствени изрази
at HAND наблизо, под ръка, на разположение
winter is at HAND зимата наближава
at someone's HAND (s) от (страна на)
I did not expect such treatment at your HANDs не очаквах такова отношение от ваша страна/от вас
by HAND ръчно, с ръка
to bring up/feed by HAND отглеждам с биберон, храня изкуствено, на ръка, по човек/куриер
from HAND to HAND от ръка на ръка, от човек на човек, от един собственик на друг
to live from HAND to mouth живея ден за ден, каквото изчукам изпукам
... in HAND с... в ръка
hat in HAND с шапка в ръка, наличен, разглеждан (за въпрос)
to take something /someone in HAND заемам се с нещо/някого
to have in HAND имам (на разположение)
to be in HAND започнат съм (за работа)
3. сръчност, умение, ръка, майсторство
to give/put the last HAND to something довършвам/доизкусурявам/слагам последните щрихи на нещо
to get one's HAND in свиквам (с работа и пр.)
to keep one's HAND in упражнявам се, поддържам си формата
to have one's HAND in във форма съм
his HAND is out отвикнал е, не е във форма, позабравил е
4. майстор, автор
to be a good/great/dab HAND at голям майстор съм в/на, бива ме в
to be a new HAND at новак съм в
an old HAND опитен човек, специалист, рецидивист
two portraits by the same HAND два портрета от същия автор
5. работник, работна ръка, моряк
ship's HANDs екипаж на кораб
HANDs wanted търсят се работници
6. източник
at first/second HAND от първа/втора ръка (за сведения и пр.)
7. почерк
to write (in) a small HAND пиша ситно/дребно
in one's own HAND със собствената си ръка/почерк, собственоръчно
8. подпис
to set one's HAND to слагам подписа си на
under your HAND and seal с вашия подпис и лечат
9. страна
on the right/left HAND отдясно/отляво, от дясната/лявата страна
on all HANDs, on every HAND от всички страни
fact admitted on all HANDs всепризнат факт
on the one HAND..., on the other HAND... от една страна..., (а) от друга...
on either HAND от двете страни
10. карти ръка, карти (които получава всеки играч)
to hold one's HAND пасувам, въздържам се
to call/decare/show one's HAND откривам/разкривам картите си (и прен.)
to force someone's HAND принуждавам някого да си разкрие картите (и прен.), принуждавам някого да действува прибързано/против убежденията си
to play a good HAND играя добре
to play for one's own HAND
11. карти играч
the elder/eldest HAND играч, който започва първи
12. карти игра, партия
let's have a HAND at bridge да изиграем една партия бридж
13. мярка за измерване височината на кон (около 10 см)
14. стрелка (на часовник), крило (на семафор), стрелка (на пътен знак)
15. театр. разг. аплодисменти, овации
to get a good/big HAND имам голям успех, посрещат ме с бурни аплодисменти
to give someone a good/big HAND посрещам някого с бурни ръкопляскания, аплодирам някого бурно
16. аttr ръчен, портативен
направляван с ръка HAND of bananas кичур банани
HAND of tobacco шепа тютюневи листа
II. 1. (пре) давам, връчвам (to)
2. подавам, поднасям
3. мор. свивам, прибирам (платно)

* * *

{hand} n l. анат. ръка (от китката надолу); предна лапа (на живо(2) {'hand} v 1. (пре)давам, връчвам (to); 2. подавам; поднасям;

* * *

страна; стрелка; ръчен; ръка; почерк; портативен; връчвам;

* * *

* * *

hand[hænd] I. n 1. ръка (от китката надолу); предна лапа на животно; прен. ръка, власт; • the \hand of God пръст Божи; an open \hand щедра (широка) ръка; a light \hand лека ръка, ловкост, сръчност; деликатност, такт; a heavy ( iron) \hand прен. желязна ръка; тирания, деспотизъм; dead \hand 1) негативно влияние, "спирачка"; 2) = mortmain; to win \hands down побеждавам (спечелвам победа) без всякакви усилия; \hands off не пипай! \hands up горе ръцете! предай се! вдигнете ръцете! (за гласуване); here's my \hand on it ето ръката ми, съгласен съм; обещавам; to give up o.'s \hand (up)on s.th. обещавам тържествено, вричам се; in the turn( ing) of a \hand мигновено, докато усетиш; a show of \hands гласуване с вдигане на ръка, открито (явно) гласоподаване; a high \hand арогантност, надменност; нахалство; произвол; деспотично държание ( отношение); to carry off with a high \hand върша ( нещо) произволно; with a sparing \hand икономично, пестеливо; with both \hands с все сила; to bite the \hand that feeds you показвам черна неблагодарност; to change \hands минавам от една ръка в друга (от един собственик в друг); to fold o.'s \hands скръствам ръце (и прен.); бездействам, нищо не правя; to gain ( have, get) the upper \hand, to have the better (ост. the higher) \hand удържам победа, вземам надмощие (връх) (над); to take s.th. off s.o.'s \hands освобождавам (отървам) някого от грижата за нещо; the children are off my \hands now вече не е необходимо да се грижа за децата; to give a helping \hand to s.o., to bear ( lend, give) s.o. a \hand помагам на някого; to give o.'s \hand to давам ръката си на, съгласявам се да се оженя за; to give s.o. the glad \hand ам. посрещам (приемам) топло (сърдечно); to give s.o. a free \hand давам картбланш някому; to go on o.'s \hands and knees лазя на четири крака; time hangs heavily on my \hands чудя се какво да правя с времето си, времето ми минава много бавно; to have a \hand like a foot насърчен съм; to have a \hand in s.th. имам пръст в нещо; to have ( keep) o.'s \hand in във форма съм; to have o.'s \hands full имам много работа (грижи); to have o.'s \hands tied вързани ми са ръцете (и прен.); to have s.o. in the hollow ( palm) of o.'s \hand държа някого в ръцете си, имам пълна власт над някого; to lay \hands on хващам, пипвам, слагам ръка на; to lay violent \hands on хващам насила; употребявам насилие спрямо; to lay violent \hands on o.s. посягам (слагам край) на живота си; to lift ( lift up, put forth, raise, stretch forth) o.'s \hand against s.o. вдигам ръка срещу някого; not to lift a \hand не си мръдвам пръста; to live by o.'s \hands изкарвам си хляба със собствените си ръце (труд); to live from \hand to mouth живея от ден за ден; каквото изчуквам, изпуквам; to put o.'s \hand to the plough залавям се за работа; to receive s.th. at the \hands of s.o. получавам нещо от (ръцете на) някого; to set ( put) o.'s \hands at a task започвам (заемам се, залавям се с) работа; to strengthen s.o.'s \hand подпомагам (оказвам помощ на) някого; to give s.o. a big \hand аплодирам шумно (ентусиазирано); to sit on o.'s \hands аплодирам вяло (без ентусиазъм); бездействам, седя със скръстени ръце; to take ( lead) s.o. by the \hand хващам (водя) някого за ръка; to take a \hand in намесвам се в, участвам в; to try o.'s \hand at опитвам се в, опитвам си силите в; to turn o.'s \hand to върша, заемам се с; he can turn his \hand to anything за всичко го бива; всякаква работа може да върши; to wash o.'s \hands (of) прен. измивам си ръцете, свалям от себе си отговорността (за); 2. в обстоят. изрази: at \hand наблизо, под ръка; winter is at \hand зимата наближава; close ( near) at \hand близко (по време или място); by \hand с ръка, на ръка; made by \hand ръчна изработка; to bring up ( feed) a child by \hand отглеждам дете с биберон, храня изкуствено; to send a letter by \hand изпращам писмо по човек (по куриер); from \hand to \hand от ръка на ръка, от човек на човек, от един собственик на друг; in \hand 1) с ... в ръка; hat in \hand с шапка в ръка; 2) наличен; cash ( stock) in \hand налични суми (стоки); the question ( matter) in \hand разглежданият въпрос; to take s.th. in \hand заемам се с нещо; to have in \hand имам на разположение, разполагам с; контролирам, държа под контрол; to have a piece of work in \hand работя върху нещо; the business is in \hand въпросът се разглежда; to keep a horse well in \hand здраво държа юздите на кон, здраво управлявам кон; to keep o.s. well in \hand владея се; the situation is well in \hand положението е овладяно; to be in \hand принуден съм да върна топката в полукръга, от който съм започнал (в билярда); off \hand вж offhand; on \hand наличен, на разположение, на склад; supplies on \hand налични запаси; work on \hand текуща работа, работа, с която се занимавам в момента; to have s.th. on o.'s \hands имам да свършвам (да се грижа за) нещо; to have an hour on o.'s \hands имам един час свободно време; out of \hand изведнъж, без подготовка, изненадващо; който не може да се контролира, изтърван; to shoot s.o. out of \hand застрелвам някого веднага, без много да се церемоня (без да ми мигне окото); to get out of \hand преставам да се подчинявам на дисциплина; разхайтвам се, разгащвам се; to \hand: to come to \hand пристига, получава се (за писмо и пр.); намира се, излиза; ready to o.'s \hand наблизо, под ръка, на разположение; \hand and glove, \hand in glove много близък, интимен ( with, together); \hand and foot: to serve ( wait on) s.o. \hand and foot угаждам на някого, изпълнявам всички прищевки на някого; \hand in \hand ръка за ръка; в съгласие; \hand over \hand ( fist) много бързо; \hand to \hand ръкопашен (за бой); 3. работник, работничка, работна ръка; моряк; майстор; \hands wanted търсят се работници; factory \hands, field \hands фабрични (земеделски) работници; a ship's \hands екипаж на кораб; all \hands on deck! целият екипаж (всички) на палубата! to be a good ( great) \hand at голям майстор съм в (на), бива ме в; to be a new \hand at новак съм в; to be an old \hand опитен човек; рецидивист; безстрашен (дързък, нахален) човек; green \hand новак, неопитен работник; 4. източник; at first ( second) \hand от първа (втора) ръка (за сведения и пр.); 5. почерк; a big ( small, round) \hand едър (дребен, закръглен) почерк; to write (in) a small \hand пиша ситно (дребно); in o.'s own \hand със собствената си ръка (почерк); собственоръчно; 6. подпис; to set o.'s \hand to слагам подписа си на; under your \hand and seal с Вашия подпис и печат; 7. страна; on the right/left \hand отдясно (ляво), от дясната (лявата) страна; on all \hands, on every \hand от всички страни; a fact admitted on all \hands всепризнат факт; on the one ( the other) \hand от една (от друга) страна; on either \hand от двете страни; 8. карти ръка (карти, които получава всеки играч); to have a wretched \hand имам лоши (ужасни) карти; to call ( declare, show) o.'s \hand откривам (разкривам) си картите (и прен.); to force s.o.'s \hand принуждавам някого да си разкрие картите (и прен.); a nap \hand хубави (отлични) карти; прен. изгодно положение; to play a good \hand играя добре; to play into one another's \hands помагаме си, поддържаме се, подкрепяме се; to overplay o.'s \hands отивам твърде далеч; to play a lone \hand действам сам; to play into s.o.'s \hand наливам вода в чужда мелница; to play o.'s \hand for all it is worth използвам напълно възможностите си, пускам в ход всички средства; to throw in o.'s \hand отказвам се, предавам се, вдигам ръце; the elder ( younger) \hand играч, който започва първи (втори) (когато играят двама); the eldest ( youngest) \hand играч, който започва първи (последен) (когато играят повече от двама); 9. игра, партия; let's have a \hand of poker да изиграем една партия покер; 10. мярка (около 10 см) за измерване височина на кон; 11. стрелка (на часовник); крило (на семафор); стрела (на пътен знак); изображение на ръка с насочен пръст; 12. театр. sl аплодисменти; овации; big \hand посрещам някого с бурни аплодисменти, аплодирам някого бурно; 13. тех. характеристика на режещ инструмент (ляв, десен); 14. тех. направление (напр. на винтова линия)м 15. ам. хенд (единица за дължина: 101,6 mm); 16. attr ръчен; портативен; който се направлява с ръка; \hand luggage ръчен багаж; \hand stoking ръчно палене; • a \hand of bananas кичур банани; a \hand of tobacco една шепа тютюневи листа; Bloody H. хералд. червена ръка (емблема на баронет); II. v 1. (пре)давам, връчвам (to); 2. подавам; 3. изпращам (с писмо и пр.); • to \hand it to s.o. признавам превъзходството на някого; for craft we must \hand it to him трябва да признаем, че по майсторлък ни надминава; to \hand a sail мор. свивам (прибирам) платно;

{hed}
I. 1. глава, прен. човек, глава
from HEAD to foot от глава (та) до пети (те)
taller by a HEAD c една глава по-висок
per HEAD на човек/глава
to turn HEAD over heels обръщам се презглава
he stands HEAD and shoulders above her прен. той стой много по-високо от нея/далеч я превъзхожда
to show oneself HEAD показвам се, появявам се
to talk someone's HEAD off проглушавам ушите на/уморявам някого с приказки
to lose one's HEAD бивам обезглавен, прен. обърквам се, шашардисвам се, загубвам и ума, и дума
to keep/hold one's HEAD above water държа си главата над водата, прен. свързвам двата края, нямам дългове
King's/Queen's HEAD пощенска марка с лика на краля/кралицата
2. (рl без изменение) глава добитък
twenty HEAD of cattle двадесет глави добитък
large HEAD of game много дивеч
3. прен. ум, разсъдък, способности, талант, разг. акъл
he has a good HEAD on his shoulders сече му акълът, умен човек e
to have no HEAD for mathematics не ме бива по/мъчно усвоявам математиката
to have a HEAD like a sieve забравям всичко, не мога да помня
to put something into someone's HEAD внушавам/давам някому идея за нещо
to put something out of someone's HEAD карам някого да забрави нещо
to put something out of one's HEAD преставам да мисля за нещо, избивам си нещо от главата
to get a swelled/aм. big. HEAD навирвам нос, придавам си важност, важнича, големея се
to have a HEAD (on one) имам главоболие, боли ме главата (и от пиянство), акъллия съм
of one's own HEAD самостоятелно, на своя глава
to reckon in one's HEAD смятам наум
he has got/taken it into his HEAD to/that наумил си e да, внушил си e, че
his name has got out of my HEAD забравил съм му името
to talk over/above another's HEAD/the HEAD s of others/one's audience говоря неразбираемо за слушателите си/на твърде труден за слушателите си език
to keep one's HEAD запазвам самообладание
to go off one's HEAD полудявам
to be off/out of one's HEAD луд/полудял съм
4. началник, шеф, ръководител, вожд, главатар, глава (на семейство), директор (и на училище)
HEAD of state държавен глава
5. предна част, глава, нос (на кораб), главичка (на гвоздей и пр.), острие (на брадва и пр.), чело (на чук), воен. заряд (на граната, торпедо), метал. леяк, мъртва глава
6. предно/първо място
at the HEAD of начело на
to take the HEAD of the table сядам на председателското място (на масата)
7. връх, горна част (на страница и пр.), горен край (на езеро)
to stand something on its HEAD поставям нещо с главата надолу
8. извор
9. геогр. нос
10. жило, връх (на цирей)
11. пяна, яка (на бира)
12. рубрика, отдел (във вестник), заглавие, точка, категория, новина, кратко съобшение (по радиото, телевизията)
under separate HEADs отделно. под отделни заглавия
13. ези, лицева страна на монета
HEADs or tails ези-тура
14. тех. височина на/напор, налягане
15. стр. ригел, горна греда на рамка за врата/прозорец, арх. капител
16. тех. глава (на магнетофон)
17. (опъната) кожа (на барабан), място за ключовете, главичка, охлюв (на цигулка)
18. бот. съцветие, главичка, глава
HEAD of cabbage зелка
HEAD of lettuce салата
19. sl. наркоман
20. грам. главна/основна дума (в конструкция)
21. sl. клозет
on his HEAD be it той да носи оповорността
HEAD over ears прен. затънал до уши
over one's HEAD над/надвиснал над главата ми (особ. за опасност), твърде груден, неразбираем, без мое знание/съгласие
he was promoted over my HEAD новишиха гo, без да се допитат до мен, повишиха него вместо мене
to come/gather to a HEAD назрявам (за цирей)
to come to a HEAD прен. достигам връхна точка/критичен/решителен момент
to bring to a HEAD предизвиквам криза, довеждам до критично положение
to make HEAD against съпротивлявам се/боря се/напредвам срещу
I can't make HEAD or tail of something не мога да проумея/разбера нещо
to give a horse/person his HEAD отпускам юздите на кон/прен. някому
to let someone have/give someone his HEAD давам свобода (на действие) на някого
we put our HEADs together прен. съвещавахме се
II. 1. челен, преден, първи, главен, старши (на служител)
HEAD Post Office Централна пощенска станция
2. насрещен (за вятър и пр.)
3. муз. От горен регистър (за глас)
III. 1. възглавявам, начело съм на, водя
2. озаглавявам, слагам заглавие на
3. слагам глава/главичка на, слагам острие на (стрела)
4. отсичам главата на (животно), отрязвам/прекършвам връхчетата (на растение)
5. изправям се срещу (вълни и пр.)
6. тръгвам за, вървя към (for), насочвам (се), упътвам (се)
направлявам, държа курс/посока към (for)
to HEAD for trouble търся си белята
7. завивам се (за зелка)
8. изкласявам (за жито и пр.)
9. сп. удрям (топка) с глава
10. водя начаглото си, извирам от (за река)
11. изпреварвам, задминавам
12. ам. препречвам пътя на (стадо и пр.)
head back връщам, пращам в обратна посока, препречвам пътя на (с цел да отклоня, върна)
head off отклонявам, изпреварвам, за да отклоня, отблъсквам, препятствувам на, препречвам пътя на, прен. предотвратявам, попречвам на
to HEAD off an equalizer удрям с глава, за да изравня резултата

* * *

{hed} n 1. глава; прен. човек, глава; from head to foot от глава(та(2) {hed} a 1. челен, преден; първи, главен; старши (на служител{3} {hed} v 1. възглавявам, начело съм на, водя; 2. озаглавявам,

* * *

челен; шеф; яка; озаглавявам; оглавявам; преден; главатар; главен; възгласявам; глава; ези; лидер; началник; насрещен;

* * *

* * *

head [hed] I. n 1. глава; прен. човек, глава; глава добитък (pl без изменение); per \head на човек (глава); thirty \head of cattle тридесет глави добитък; from \head to foot от глава до пети; to walk with o.'s \head high in the air ходя с високо вдигнато чело; by a \head taller с една глава по-висок; these instructions were given over my \head тези указания са били дадени без мое знание (без да се допитат до мен); he was promoted over my \head произведоха (повишиха) го вместо мен; \head first ( foremost) с главата напред; стремглаво; to fall \head first падам с главата надолу; to turn \head over heels обръщам се презглава; on his \head be it отговорността е негова; to cut ( strike) off s.o.'s \head, to cut ( make) s.o. shorter by a \head обезглавявам някого; to lose o.'s \head обезглавен съм; прен. обърквам се, шашардисвам се; we laid ( put) our \heads together ние се съвещавахме; to do s.th. on o.'s \head правя нещо леко (лесно); върша нещо без усилие; to get a swelled ( the big) \head навирвам нос, придавам си важност, големея се, надувам се, важнича; to bury o.'s \head in the sand отказвам упорито да призная съществуващи факти; dead \head разг. посетител (пътник) без билет; death's \head череп; to bite ( snap) s.o.'s \head off разг. срязвам някого, отвръщам грубо и рязко; I can do it standing on my \head мога да го направя с вързани очи; it does my \head in това ме побърква, изнервя, разстройва; to build up a \head of steam постепенно побеснявам, губя търпение, излизам от кожата си; to give s.o.'s \head a washing прен. трия сол на главата на някого; wine that goes ( gets) to o.'s \head вино, което удря в главата; success went to her \head успехът ѝ завъртя главата, прен. забрави се; to have o.'s \head in the clouds хвърча в облаците; she stands \head and sholders above him прен. тя стои много по-високо от него; to hide o.'s ( diminished) \head спотайвам се (от срам); to hold ( keep) o.'s \head above water прен. държа се на повърхността, боря се с трудностите; to keep o.'s \head down 1) спотайвам се, кротувам, трая си; 2) налягам си парцалите; работя упорито; to keep o.'s \head above ground живея, съществувам; to knock their \heads together накарвам ги да се помирят; to knock (s.th.) on the \head 1) опровергавам; 2) прекратявам, спирам, слагам край на; to lift s.o.'s \head зарадвам някого; повдигам духа на някого; to stake o.'s \head on залагам (режа, давам) си главата за; to talk s.o.'s \head off проглушавам ушите на някого с приказки, уморявам някого от приказки; to work o.'s \head off работя като вол; to make \head or tail of разбирам, проумявам, разгадавам; 2. прен. ум, разум, разсъдък; разг. акъл; she has a good \head on her shoulders, her head is screwed on ( the right way) тя е умен човек, има акъл в главата си; to screw o.'s \head tight опичам си ума, не се поддавам на изкушение; to have no \head for geography не ме бива по география, не мога да помня (усвоявам) материала по география; it is above my \head това е прекалено сложно за мен, не го разбирам; to have a \head like a sieve забравям всичко, не мога да помня; to reckon in o.'s \head правя си сметка наум; he has got ( taken) it into his \head that той си е наумил, че; it never entered my \head that никога не ми е идвало наум, че; I think he made it up out of his own \head струва ми се, че той сам си измисли това; to have a \head, to have a \head on one имам акъл, акъллия съм; to keep a level ( cool) \head, to keep o.'s \head запазвам самообладание; he is off ( out of) his \head той не е на себе си, той е луд (полудял); to go out of o.'s \head полудявам, обърквам се; soft ( touched, weak, not quite right) in the \head смахнат, шашав, не с всичкия си; to turn s.o.'s \head подлудявам някого, побърквам някого; to turn s.th. over in o.'s \head премислям нещо; off the top of o.'s \head 1) импровизирано, без подготовка; 2) наизуст, "на сън"; 3. началник; шеф, бос; ръководител; водач; вожд, главатар; 4. предна част, начало, глава; нос (на кораб); острие (на брадва); чело (на чук); воен. заряд (на граната, торпедо); to take the \head of the table сядам на председателското място (на маса); at the \head of начело на; war-\head воен. боен заряд; \head on the wind мор. срещу вятъра (и прен.); to make \head напредвам, прогресирам; 5. връх, горна част, глава; главичка (на гвоздей); at the \head of the list на първо място в списъка, начело на списъка; 6. извор; fountain-\head извор; прен. източник; 7. геогр. нос; 8. жило, връх (на цирей и пр.); to come to a \head нарязвам; прен. достигам до критическа (решителна) точка; to bring to a \head довеждам до критическа точка; 9. издигната част на постеля (за главата), възглавие, възглаве; 10. пяна, яка (на бира); 11. рубрика, отдел; заглавие; under separate \heads отделно, под отделни заглавия; 12. ези, лицева страна на монета; \heads or tails ези-тура; \heads I win, tails you lose прен. и така, и иначе ти губиш; 13. тех., хидр. напор, налягане; \head of water височина на водния стълб; 14. строит., архит. ключ, ключов камък (на свод); 15. общ брой, число; 16. мет. леяк; мъртва (изгубена) глава; 17. тех. супорт, подвижно седло на струг; to make \head against съпротивлявам се срещу; боря се против; напредвам срещу; by the \head мор. с надлъжен наклон към носа (на кораб), със забит (наклонен) нос (за кораб); прен., шег. сръбнал, пийнал; to let s.o. have o.'s \head, to give s.o. their \head давам свобода (на действие) на някого; to give a horse its \head отпускам юздите на кон; II. adj 1. челен, преден; първи, главен; \head agent главен представител; \head waiter оберкелнер; 2. насрещен, срещуположен; \head tide ( wind) насрещно течение (вятър); 3. муз. от горен регистър (за глас); III. v 1. възглавявам, начело съм на, водя; 2. тръгвам, отивам, вървя ( for); 3. озаглавявам; слагам заглавие на; 4. водя началото си от (за река); извирам от; 5. отсичам главата на ( животно), обезглавявам; 6. слагам глава (главичка) на; 7. завивам се (за зелка); 8. сп. удрям ( топка) с глава;

{wei}
1. път, пътека, шосе, място за преминаване
WAY in вход
WAY out изход (и прен.)
WAY through пасаж
the broad WAY прен. пътят на наслажденията
the narrow/straight WAY прен. трудният път към добродетелта
the WAY of the Cross рел. Голгота (и прен.)
on one's WAY to на път/по пътя за
across/over the WAY отсреща, насреща, оттатък пътя
by the WAY на/край пътя, между другото, между прочем
out of the WAY настрани от/не на пътя, отдалечен, затънтен, забутан, необикновен, необичаен, особен
to be/stand in the WAY преча
to get in the WAY of стоя на пътя/преча на
to get out of someone's WAY отстранявам се от пътя на/преставам да преча на някого
to keep out of someone's WAY отбягвам някого, гледам да не се мяркам пред него
to clear/pave/smoothe the WAY for разчиствам/откривам пътя за, подготвям почвата за
to make WAY for давам път/отстъпвам място на
to make the best of one's WAY бързам, колкото мога
to make one's WAY in the world пробивам си път в живота, правя кариера
the WAY of all flesh участта на всичко живо/смъртно
to go the WAY of all flesh/of nature/of all the earth/of all things умирам, отивам си от този свят
to go the WAY of all good things пропадам, отивам по дяволите
to feel/grope one's WAY вървя пипнешком, прен. действувам предпазливо, опитвам терена
to find one's/its/the WAY попадам, прониквам
to go one's WAY тръгвам (си), потеглям
to get/go/take/have one's own WAY действувам самостоятелно, не се вслушвам в съвети, правя каквото/както си искам
to go all the WAY with someone съгласявам се изцяло с някого
to go someone's WAY отивам в същата посока с някого
everything goes his WAY разг. върви му
to go the right WAY на прав път съм, не съм се заблудил (и прен.)
to go the wrong WAY сбърквам пътя, попадам в кривото гърло (за храна)
to go the whole WAY върша нещо изоснови/докрай/както трябва
to make one's WAY to/toward запътвам се/тръгвам към
something comes/falls one's way попада ми
to take one's WAY to/towards тръгвам, вървя, отивам
to go out one's WAY to do something полагам особени усилия/старания да направя нещо, правя всичко възможно
2. разстояние
a little WAY недалеч, наблизо
a long/good WAY (off) много далеч, надалеч
to have come/gone a long WAY стигнал съм далеч, напреднал съм
it's (a long) WAY off perfection далеч не e съвършено
better by a long WAY далеч по-добър
this will go a long WAY това ще допринесе много
to be (a long) WAY above далеч надхвърлям
to go a long WAY имам голямо влияние/значение, стигам задълго, спорен съм
not by a long WAY съвсем не
you are a long WAY out много се лъжеш
3. направление, посока, курс
this WAY насам
that WAY натам
to look someone's WAY гледам към някого
every which WAY по всички посоки/направления
to look the other WAY извръщам поглед, прен. правя се, че не виждам/не забелязвам
to put someone in the WAY of помагам на/подпомагам някого в (нещо)
the other WAY (a) round/about (точно) обратно (то)
4. начин, способ, метод, маниер
(in) this/that WAY така, по този начин
in every WAY всячески, по всякакъв начин, във всяко отношение
all/quite/very much the other WAY съвсем другояче/иначе
WAYs and means начини, средства, възможности
committee of WAYs and means бюджетна комисия
it's not his WAY to be jealous, etc. не му e свойствено/присъщо да завижда и пр.
it's disgraceful the WAY he drinks, etc. безобразно e как/дето толкова пие и пр
to have a WAY with one умея да привличам/да се харесвам/да постигам своето
don't take offence-it's only his WAY не се засягай-той си е такъв/маниерът му е такъв
to my WAY of thinking според мен, по моему
there are no two WAYs about it няма две мнения по въпроса
one WAY or another така или иначе
to go the right/wrong WAY about something подхващам нещо правилно/неправилно
hi a WAY до известна степен, в известно отношение/смисъл
in no WAY в никакво отношение, никак
no WAY няма начин, невъзможно
to see one's WAY (clear) to doing something ясно ми е/зная как да направя нещо/как да постъпя, намирам/считам за възможно/виждам възможност да направя нещо
5. ход, движение, напредване, напредък, инерция
to get under WAY отплувам, тръгвам на път (за кораб), прен. започвам
to be under WAY плувам (за кораб), прен. в ход съм
preparations are under WAY извършват се приготовления
to gather/lose WAY набирам/губя скорост, ускорявам/забавям хода
to make WAY напредвам (и прен.)
to make one's (own) WAY (in the world) напредвам, преуспявам
6. състояние, положение, начин на живот, разг. занимание, занятие, търговия
that's the WAY things are така стоят работите
to be in a good/bad WAY в добро/лошо състояние съм
in a small WAY скромно, на дребно, в малки мащаби
to be in a small/large WAY of business върша/занимавам се с дребна/едра търговия
7. pl мор. стапел за спускане на кораб във вода
by WAY of via, като, вместо
by WAY of a joke, etc. на шега и пр.
by WAY of a weapon катo/вместо оръжие
to be by WAY of a poet, etc. съм нещо като/пиша се за/минавам за поет и пр.

* * *

{wei} n 1. път, пътека, шосе; място за преминаване; way in вход; way

* * *

ход; способ; път; начин;

* * *

* * *

way [wei] n 1. начин, способ, метод, маниер; in a \way донякъде, в известен смисъл; in every \way всячески, по всякакъв начин; във всяко отношение; you can't have it both \ways не може и вълкът да е сит, и агнето да е цяло; не може хем едното, хем другото; ( there are) no two \ways about it няма две мнения по този въпрос; one \way or another (either \way) така или иначе; she has a \way with children тя умее да общува (да се оправя) с деца; the other \way иначе; to get ( have) o.'s own \way, to follow ( hold, keep) o.'s own \way правя (постъпвам) по своему, постигам своето, вървя по собствен път, отстоявам своето; to be set in o.'s \ways имам установени навици (характер); to mend o.'s \ways променям се, влизам в правия път; to my \way of thinking по моему, по мое мнение; според мен; where there is a will there is a \way когато има добра воля (желание), начин (разрешение) се намира; No \way! абсурд! невъзможно! the W. християнската религия; Committee of W.s and Means англ., ам. полит. бюджетна комисия; начини за постигане на цел; 2. път, пътека; шосе, място за преминаване; the W. of the Cross рел. Голгота (и прен.); cross ( over) \way отсреща, насреща; \way through пасаж; \way in вход; \way out изход; прен. изход от положението; the broad \way прен. пътят на наслажденията; the narrow \way прен. пътят на добродетелта; the Milky W. астр. Млечният път; on the \way 1) предстоящ, на път; 2) по пътя (to към); across the \way насреща, отсреща (през пътя); to be in the \way 1) преча, стоя на пътя, представлявам препятствие; 2) под ръка съм; на разположение съм; by the \way 1) по пътя; 2) между другото; впрочем; to get in the \way of преча на, стоя на пътя на; to come s.o.'s \way предоставям се на (за шанс, възможност); to get into the \way of привиквам (пристрастявам се) към; to get out of s.o.'s \way отстранявам се, махам се, отдръпвам се от пътя на някого; прен. преставам да преча на някого; to clear ( pave, smooth) the \way for разчиствам (откривам) пътя на, подготвям почвата за; to make \way for давам път на, отстъпвам място на; to know o.'s \way about ( around) наясно съм с; to make the best of o.'s \way бързам, колкото мога; to make o.'s \way in the world правя кариера, пробивам си път в живота, завоювам си място в обществото; to see o.'s \way разбирам как трябва да действам; out of the \way 1) не в (на) пътя, настрана; 2) необикновен, необичаен, забележителен; особен; 3) отдалечен, далечен; затънтен, забутан; to go the \way of all flesh ( of nature, of all the earth) умирам, отивам си от този свят; to be in a fair \way to s.th.; to be ( well) on o.'s \way to на път съм (имам шанс) да постигна (сполуча) нещо; to blaze the \way пробивам (проправям) си път през гората; прен. новатор съм; to fight o.'s \way насила си пробивам път; to feel ( grope) o.'s \way вървя пипнешком, опипом търся пътя си; прен. действам предпазливо, опипвам терена; to find o.'s ( the) \way намирам пътя; прен. прониквам, попадам; постигам с труд нещо, пробивам (прен.); to go all the \way with изцяло, напълно се съгласявам с; to go the whole \way върша нещо из основи, както трябва, не се спирам наполовина; to go the wrong \way сбърквам пътя; (за храна) попада в кривото гърло; to keep out of harm's \way избягвам опасността; държа се настрана от греха; to lead the \way оглавявам, вървя начело; to meet s.o. half \way правя компромис за (отстъпвам на) някого; 3. направление, курс, посока; this \way насам; the other \way round обратно; to cut both \ways нож с две остриета съм (и прен.); every which \way по всички направления, в разни посоки; on the \way out разг. 1) излизащ от мода; 2) умиращ; замиращ; to look the other \way правя се, че нищо не виждам; отвръщам, извръщам поглед; to rub s.o. (up) the wrong \way дразня някого, лазя по нервите на някого; to go out of o.'s \way to давам си специален труд да, полагам извънредни (особени) усилия да; 4. разстояние; a little \way (s) недалеко, наблизо; we go \way back, we go back a long \way отдавна сме заедно, връзката ни е от дълго време; to go a long \way towards допринасям много за, спомагам за; his name goes a long \way той има голямо влияние, думата му тежи; вслушват се в мнението му; you are a long \way out много се лъжете; 5. разг. състояние, положение; начин на живот; to live in a great \way живея на широко (широка нога); to be in a bad \way 1) ост. много ми е зле; 2) разтревожен съм; in a big \way силно, с ентусиазъм, решително; to get that \way разг. попадам в лошо положение, изпадам в неприятност; in a family \way по семейному, домашному, свойски, интимно; to be in the family \way бременна съм; to pay o.'s \way живея според средствата си (в смисъл - без дългове); 6. ход, движение, инерция; to get under \way (за кораб) отплувам, заминавам, тръгвам на път; прен. започвам, пускам в ход, осъществявам; to gather ( lose) \way ускорявам (забавям) хода; набирам (губя) скорост; 7. (употребява се за усилване): the worst \way много, крайно, необикновено; \way above много над; \way ahead далеко напред; 8. pl тех. плази за спускане на кораб във водата; • the Great White W. булевард Бродуей в Ню Йорк; by \way of 1) през; 2) като, за; вместо; by \way of an introduction вместо въведение, като увод; 3) за да (с ger); 4) по отношение на, що се отнася до (и in the \way of) a country without much in the \way of natural resources страна, сравнително бедна по отношение на природни богатства; to give \way 1) отстъпвам, поддавам се; сменявам се, изчезвам, разсейвам се; 2) давам воля (на чувства и пр.) (to); 3) (за разсъдък) размътвам се; 4) (за крака) подкосявам се; 5) фин. (за акции) спадам, намалявам ми цената; 6) мор. налягам на веслата; to go a little ( good) \way with s.o. имам незначително (голямо) влияние върху някого; to take o.'s \way отивам; right of \way юрид. право на преминаване.

{lain}
I. 1. линия, черта, щриха (и изк.)
LINE and colour изк. контури и цветове
in LINE по/в права линия
2. сп. линия
3. (по) гранична линия, предел (и прен.)
to go over/to overstep the LINE прекалявам, престъпвам позволеното
paper just on the LINE съчинение/класно едва за тройка
below the LINE незадоволителен, слаб
4. геогр. екватор
5. бръчка, линия (на дланта), бразда
6. обик. рl контури, очертание, линия, силует
7. редица, опашка (от хора)
to stand in (a) LINE стоя/редя се/нареждам се на опашка
to be in LINE for мой ред е за (повишение и пр.)
to keep in LINE пазя си реда
to get in/into LINE нареждам се
8. линия (на съобщения)
LINE engaged/aм. busy заето (за телефон)
hold the LINE! чакайте на телефона! не прекъсвайте! shared/party LINE дуплекс
9. жп. линия, релей
LINE service пътна служба
10. воен. развърнат строй, фронтова линия
рl позиции
to fall in LINE строявам се
LINE ahead/astern мор. строй килватер
LINE abreast мор. строй фронт
in LINE в развърнат строй
the enemy's LINEs позициите/разположението на противника
LINE of battle боен ред
to go up the LINE излизам на боева линия
all along the LINE по всички фронтове, прен. по всички линии
11. воен. редовни пехотни полкове, ам. редовни/строеви войски/офицери
12. писан/печатен ред, стих
to drop someone a LINE пиша някому накратко, драсвам някому няколко реда
13. pl театр. реплика
14. pl брачно свидетелство (и marriage LINEs)
15. влакно (и на въдица), канап, въже (нце), жица
LINE fishing риболов с въдица, въдичарство
to give someone LINE enough давам някому свобода на действие
16. конвейер
17. воен. посока
LINE of march посока на движение
LINE of fire посока на стрелба
18. насока, линия на поведение
party LINE партийна линия
on these LINEs в тази насока направление/дух
to be in LINE with следвам/спазвам линията на (партия и пр.)
to be out of LINE неуместен съм (за забележка, държание и пр.), не съм прав, на погрешен път съм
to take a firm/hard/strong LINE действувам енергично/решително, вземам строги мерки (over something за нещо)
what LINE do you intend to take? как смятате да постъпите? какво становище смятате да вземете? to do something on/along sound/correct LINEs постъпвам правилно
on the wrong LINEs неправилно
to keep to one's own LINE следвам собствения си път
to keep in LINE спазвам правилата на играта, вървя в крак
to keep someone in LINE принуждавам някого да върви в крак
to keep one's temper in LINE запазвам хладнокръвие
to be working on right LINEs на прав път съм
to work on the LINEs of работя по системата/метода на
19. произход, родословие, род, коляно, потекло, линия
male/female LINE мъжка/женска линия
20. занятие, работа, професия, специалност, поприще
he is in the drapery LINE той е търговец на текстил
that's not much in my LINE не се интересувам/не разбирам много от такива неща, не съм по тази част
my LINE of country прен. моята област
in the LINE of duty по задължение, служебно
21. вид стока
cheap LINE irt felt hats евтини меки/филцови шапки
something in that LINE нещо подобно/такова
22. условия на живот, съдба, късмет
my LINEs have fallen in pleasant places имал съм късмет в живота си
hard LINEs разг. лош късмет
to get/have a LINE on разг. узнавам, научавам се за
to give someone a LINE on разг. осведомявам някого, подшушвам някому
to be in LINE with в съгласие съм с, съответствувам на
to come into LINE with съгласувам се/координирам се с, приемам
to bring into LINE with съгласувам, убеждавам (някого) да приеме/да се съгласи, вкарвам (някого) в пътя
on the LINE на височината на очите, на границата (между две категории и пр.), прен. на карта/риск, открито, прямо, незабавно, веднага
out of LINE накриво, неуместен, нереден
down the LINE напълно, всецяло
to shoot a LINE sl. хваля се, фукам се
II. 1. разчертавам, тегля/чертая линии върху
2. скицирам, очертавам, чертая, начертавам
3. набраздявам
face LINEd with care набръчкано от грижи лице
4. нареждам (се) в редица (и с up)
pedestrians LINEd the streets от двете страни на улицата стояха/бяха наредени пешеходци
road LINEd with trees път с дървета от даете страни
line in изк. скицирам
line off набелязвам, очертавам
line out line off
отбелязвам (пасаж) зa изхвърляне, пикирам (разсад)
запътвам се бързо (for към)
line through зачерквам, зачертавам
line up строявам (се), нареждам (се), нареждам се на опашка, разг. събирам, организирам, подреждам (изпълнители, програма, номера)
to LINE up alongside/with разг. поддържам, присъединявам се към
to LINE up behind разг. следбам, поддържам (някого), спечелвам (някого като съдружник)
to have something /someone LINEd up имам нещо/някого на разположение
to LINE something up in one's sights прицелвам се точно в нещо
III. 1. подплатявам
2. облицовам
to LINE one's pockets забогатявам, натрупвам пари
to LINE one's stomach хапвам си

* * *

{lain} n 1. линия, черта, щриха (и изк.); line and colour изк. конт(2) {lain} v 1. разчертавам, тегля/чертая линии върху; 2. скицир{3} {lain} v 1. подплатявам; 2. облицовам; to line o.'s pockets заб

* * *

черта; шнур; стих; строеви; редица; разчертавам; ред; рисунък; ресор; поприще; потекло; предел; бръчка; бразда; въже; връв; граница; екватор; курс; колона; коловоз; линия; набраздявам;

* * *

* * *

line [lain] I. n 1. линия, черта, щрих; \line of demarcation гранична линия, демаркационна линия; \line of sight ( vision) зрителна линия; \line of force физ. силова линия; black \lines, guiding \lines, writing \lines подложка от начертани редове (за писане върху празен лист); to take the air \line ам. вървя направо, тръгвам по най-прекия път; by \line, by \line and level, by \line and rule точно, прецизно, методично; below the \line под нормата; недостатъчно; goal \line сп. голлиния; to tow the \line 1) подчинявам се, огъвам се пред общоприетото; 2) правя фалстарт; 2. линия на поведение; on these \lines в тази насока (направление, дух); to take a strong \line действам енергично; строг съм; to keep ( take) o.'s own \line, to strike out a \line of o.'s own следвам своя път; on the \line of като по модела, метода на; to be working on right \lines на прав път съм; 3. граница, погранична линия (черта); предел; a fine ( thin, narrow) \line тънка разлика; to draw a ( the) \line разграничавам ( between) поставям граница (предел) (at); one must draw the \line somewhere прен. всяко търпение си има граници; a paper just on the \line работа (съчинение, класно), която е точно за тройка; the L. ист. южната граница на Пенсилвания (разделяща робовладелческите от свободните щати); to go over ( cross) the \line прекалявам; престъпвам нормите на благоприличието; 4. обикн. pl очертание, контур, силует; 5. линия (съобщителна, търговска, транспортна); to come on \line влизам в действие (употреба); all along the \line по цялата линия; прен. навсякъде, във всяка точка; hold the \line! не прекъсвайте (при телефонен разговор)! чакайте така! to go on \line включвам се в компютърна мрежа; \line service жп пътна служба; belt \line 1) обиколна трамвайна линия; 2) околовръстна железница; 6. воен. развърнат строй, верига; фронтова линия; to fall in \line воен. строявам се; \line ahead, \line astern мор. в колона по един; \line abreast фронтално; ship of the \line линеен кораб; in \line в развърнат строй; troops of the \line армейска пехота; \line officer младши офицер; ам. строеви офицер; the enemy's \lines позициите (разположението) на противника; \line of battle боен ред; 7. геогр. екватор; 8. произход, родословие, коляно, потекло; линия; male ( female) \line мъжка (женска) линия; 9. бразда; бръчка; 10. връв; канап, шнур; въженце, въже; clothes-\line въже за простиране на пране; to give s.o. \line enough оставям някого на спокойствие (свобода); to tow the party \line поддържам партийната линия; to throw a good \line прен. опитен (добър) рибар съм; 11. въдица, корда; 12. кабел, жица; \line-to-ground ел. фазен, фазов (между проводник и земя); \line-to-\line ел. междуфазен, междуфазов (между два проводника); 13. ред; pl стихове; drop me a few \lines драснете ми няколко реда; take 50 \lines уч. ще преведеш (препишеш) 50 реда (за наказание); to muff o.'s \lines театр. сбърквам (сгрешавам) репликата си; to sign on the dotted \line слагам подписа си, напълно се съгласявам; marriage \lines брачно свидетелство; 14. редица; опашка (от чакащи хора); to stand in \line чакам на (в) редица; правя опашка; bread \line опашка от безработни за безплатна храна; 15. ресор, специалност, поприще; занятие, работа, професия; it is not in my \line, it is out of my \line с такова нещо не се занимавам, не разбирам от такова нещо; не съм по тази част; \line of business театр. амплоа; 16. вид, естество; s.th. in that \line нещо такова (подобно); \line of goods вид стока; 17. дванадесета част от цол (инч); 18. тръба; • further down the \line по-късно, в последствие, в бъдеще; to get o.'s \lines crossed обърквам се; to be in ( out of) \line with съгласен съм (не съм съгласен) с, to bring into \line карам, принуждавам да се съгласи; to fall into \line with приспособявам се, нагаждам се към; to come into \line with съгласувам (координирам) се с; to give a \line on давам информация за, представям; to have ( get) a \line on имам представа за, имам мнение (сведения, информация) за; on the \line 1) на височина на очите; 2) на видно място, изтъкнат; 3) ам. веднага, незабавно; to have s.o. on a \line подигравам (лъжа, мамя) някого; hard \lines разг. лош късмет; to be in the firing \line, (in the \line of fire) под прицел съм; подложен съм на нападки (критика); to be ( way) out of \line греша, не съм на прав път, не постъпвам правилно; to put ( lay) s.th. on the \line 1) рискувам да загубя нещо, залагам (репутацията си, работата си) на карта (и to be on the \line); 2) казвам нещо директно и искрено, не спестявам истината; откривам (чувствата си); to be shooting a \line преувеличавам, "изхвърлям се"; to do a \line with sl ходя с, гаджета сме с; II. v 1. разчертавам, тегля (чертая) линии върху; to \line through зачерквам; to \line off трасирам; 2. набраздявам; 3. поставям, нареждам (се) в редица (линия) (и \line up); to \line the streets with trees поставям (насаждам) дръвчета покрай улицата; troops \lined the streets войскови части застанаха от двете страни на улицата; to \line up 1) строявам (нареждам се) в редица; 2) линирам, разчертавам; 3) изравнявам, центрирам; 4) разграничавам се; to \line up with нареждам се с, присъединявам се към; to \line off трасирам; to \line out 1) отбелязвам (пасаж) за изхвърляне от текст; 2) начертавам (маршрут и пр.); 3) бързам; III. v подплатявам, обшивам (облицовам, тапицирам) отвътре; тех. облицовам, подвързвам ( книга); to \line o.'s pocket прен. забогатявам, натрупвам пари (обикн. по нечестен начин, напр. чрез приемане на подкупи).

{sait}
I. 1. зрение
short/long SIGHT късогледство/далекогледство
2. поглед, обсег на погледа, зрително поле
to catch SIGHT of, to have/get a SIGHT of виждам, зървам, съзирам, забелязвам
to lose SIGHT of изгубвам от погледа си, изпускам от очи/поглед, загубвам дирите на, нямам новини от, забравям, не вземам предвид
to keep something /someone in SIGHT не изпускам нещо/някого от погледа си
to keep in SIGHT of something движа се така, че да не загубя нещо от погледа си
to come in SIGHT появявам се
at (the) SIGHT of при вида на, като видя
at first SIGHT от/на пръв поглед
to be in/within SIGHT виждам (се), съзирам (се)
близо съм (of до)
out of SIGHT невидим, скрит (от погледа), ам. прекалено скъп, недостъпен
to be out of SIGHT не се виждам/съзирам
to go/pass out of SIGHT изгубвам се от погледа, изчезвам
to keep out of SIGHT крия се, не се мяркам
to keep out of someone's SIGHT не се мяркам пред очите на някого
to put out of SIGHT скривам, пренебрегвам
out of SIGHT, out of mind далеч от очите, далеч от сърцето
out of my SIGHT! махай се! да ми се махаш от очите! payable on SIGHT търг. платим при представяне (за полица и пр.)
to play/translate at SIGHT свиря/превеждам прима виста
to know someone by SIGHT зная някого (без да сме се запознавали)
I can't bear the SIGHT of him не мога да гo търпя/понасям/гледам
3. гледна точка, преценка
in my SIGHT по моя преценка
in the SIGHT of God в очите на бога
4. гледка
рl забележителности, природни красоти, туристически обекти
to see the SIGHTs разглеждам забележителностите
5. разг. смешна гледка, посмешище
to make a SIGHT of oneself правя ce на карикатура
what a SIGHT you are! виж се на какво приличаш/какво си плашило! she does look a SIGHT! цяло плашило/карикатура e
6. воен. мерник, визир
front SIGHT мушка, визиране
to take a SIGHT прицелвам се, визирам
7. воен. прицел
to set one's SIGHTs on прен. имам/избирам си за цел
8. разг. много, куп, безброй
a SIGHT of money луди пари
a long SIGHT better далеч по-добър/добре
he is a SIGHT too clever твърде хитър e
not by a long SIGHT съвсем не, никак
II. 1. виждам, съзирам, забелязвам
2. наблюдавам (звезда и пр.) с телескоп
3. нясочвам (оръжие), визирам, прицелвам се
4. воен. снабдявам (пушка и пр.) с прицелни приспособления

* * *

{sait} n 1. зрение; short/long sight късогледство/далекогледство; 2(2) {sait} v 1. виждам, съзирам, забелязвам; 2. наблюдавам (зве

* * *

1 n зрение; гледка; поглед; обсег;at first SIGHT на пръв поглед;SIGHT bill (draft) менителница с определен падеж;at SIGHT при представяне;after SIGHT след представяне;at 30 days SIGHT 30 дни след представяне;to draw a bill at SIGHT издавам менителница (срочна);second SIGHT дарба за познаване на бъдещето;catch SIGHT of съзирам;lose SIGHT of губя от погледа си;at SIGHT прима виста; щом се появи;at first SIGHT на пръв поглед;long (short) SIGHT далеко (късо)гледство;прен. карикатура;SIGHTs забележителности; мушка; мерник (на пушка);2 v съзирам, наблюдавам; прицелвам се;sight; n 1. зрение; short/long sight късогледство/далекогледство; 2. поглед; обсег на погледа,

* * *

* * *

sight [sait] I. n 1. зрение; to have short ( near) \sight късоглед съм; to lose o.'s \sight ослепявам; загубвам зрението си; 2. поглед, обсег на погледа; to catch ( gain, get, have) \sight of съзирам, зървам, забелязвам, виждам; to lose \sight of изпускам от очи, изгубвам от погледа; прен. загубвам дирите на, нямам новини от; забравям, не вземам пред вид; at the \sight of us he ran away като ни видя, той избяга; at first \sight на пръв поглед; love at first \sight любов от пръв поглед; in ( within) \sight видим; to be ( with)in \sight виждам се; прен. близо съм до; предстоящ съм; to come in(to) \sight появявам се; it happened in my \sight това стана пред очите ми (пред мен самия, в мое присъствие); out of \sight невидим, скрит от погледа; разг., ам. недостъпен (за цена); out of \sight, out of mind далече от очите, далече от сърцето; out of my \sight! да ми се махаш от очите! вън! да те няма! payable at \sight търг. платима при представяне (за полица); to play ( translate) at \sight свиря (превеждам) на прима виста; to know s.o. by \sight зная някого (без да сме се запознавали); I hate the very \sight of him не мога да го понасям (гледам, търпя); to have (s.th.) in o.'s \sights стремя се към, домогвам се до; на крачка съм от постигането на нещо; to buy s.th. \sight unseen купувам нещо, без да съм го видял; 3. гледна точка; виждане, преценка; in my \sight според мен, по моему, в моите очи, по моя преценка; to find favour in s.o.'s \sight ползвам се от нечие благоразположение; 4. гледка; pl забележителности, природни красоти; a \sight for sore eyes гледка, която радва очите, приятен изглед; to make a \sight of o.s. ставам за посмешище; 5. прицелно приспособление, мерник; визьор; to keep o.'s \sights low задоволявам се с малко, нямам високи изисквания; to raise o.'s \sights повишавам изискванията си; to set o.'s \sights on s.th. поставям си за цел да направя нещо; 6. воен. прицелване, насочване (на пушка); line of \sight линия на прицелване; 7. мерник (и back-\sight), мушка (и fore-\sight), визьор; 8. разг. извънредно много, безброй, куп; a \sight of money луди пари; a long \sight better далеч по-добре; къде-къде по-добре! not by a long \sight далече не; никак; II. v 1. виждам, забелязвам, съзирам; 2. наблюдавам (звезда и пр.); 3. насочвам ( оръдие); 4. снабдявам (пушка и под.) с прицелни приспособления; 5. прицелвам се в; нагласявам ( визьор).

{taim}
I. 1. време, час, удобен момент
the TIME of day времето, часът, положението на нещата
to give/pass the TIME of day поздравявам, казвам добър ден и пр., разменям поздрав (with с)
there is no TIME like the present cera e моментът, не отлагай за утре
at this TIME of day сега, по това време
all the TIME през всичкото време, винаги
TIME to come бъдеще (то)
it will be TIME enough ще има достатъчно време, няма да бъде късно
what is the TIME? колко e часът? at one TIME по едно време (в миналото)
at any TIME, at all TIMEs във/по всяко време
at no TIME никога
at no sort of TIME по никое време
at the TIME навремето, по онова време, тогава
at the same TIME в/по едно и също време, в същото време, едновременно, същевременно, въпреки това, все пак
at TIMEs понякога, навремени
at different TIMEs различно, в различни случаи
ahead of/before TIME по-рано, преждевременно, предсрочно
against TIME с пълна скорост/пара, за печелене на време
behind TIME не навреме, със закъснение
between TIMEs в промеждутъците, от време на време
for a TIME за известно време
for a short TIME за кратко, за малко
for some TIME за известно време
for some TIME (past) now от известно време насам
for the TIME being временно, сега-засега
from that TIME (on) оттогава нататък
from this TIME on отсега нататък
in (good) TIME навреме, овреме, своевременно, с време, след известно време
all in good TIME на времето си, когато трябва, отрано, когато му дойде времето
in a short TIME в кратко време, скоро
in (less than) no TIME много бързо, в миг, за нула време
2. период, време
she ran the distance in record TIME тя пробяга разстоянието за рекордно време
at my TIME of life на моите години/възраст
3. време, срок, сп. време (на състезание), период, срок (на служба, присъда, затвор, бременност и пр.)
he is serving his TIME той излежава присъдата си, той кара войниклъка си
she is far on in her TIME тя e в напреднала бременност
she is near her TIME тя скоро ще ражда
(it's) about TIME време e вече
it is TIME for me to go време e да вървя
it is high TIME крайно време e (for за, to с inf да)
in a week's TIME за/в (срок от) една седмица
TIME is short няма много време
TIME is up времето мина/изтече
to sell TIME рад., телев. отстъпвам срещу заплащане време за предаване на реклами и пр.
it will last our TIME ще изтрае, докато сме живи
4. често рl епоха, период, време, времена
hard TIMEs трудно време, усилни години
modern TIMEs съвременната епоха
in ancient TIMEs в древни времена
from/since TIME (s) immemorial/TIME out of mind открай време, от памтивека
before/ahead of one's TIME s преди/напред от своето време, твърде рано, изпреварил времето си
behind one's TIME/the TIMEs изостанал от времето си
to have the TIME of one's life разг. прекарвам чудесно, забавлявам се много
those were TIMEs това беше живот! какво време беше тогава
5. път, случай
another TIME друг път
at one TIME or another все някога, при един или друг случай
two/three at a TIME по двама/трима наведнъж/на един път
many a TIME много пъти
three TIMEs running три пъти наред
TIMEs out of number безброй пъти
TIME and (TIME) again неведнъж, много пъти, отново и отново
TIME after TIME пак и пак, хиляди пъти
not till next TIME няма вече (да правя така) (да не вярваш)
6. мат. път
six TIMEs five is/are thirty шест по пет e тридесет
the TIMEs sign знакът за умножение х
7. муз. темпo, такт
to beat/keep TIME тактувам, давам такт
to keep TIME вървя, танцувам/пея и пр. в такт, спазвам такт
in TIME ритмично, в такт
out of TIME неритмично, не в такт, воен. ход, стъпка
in/out of TIME в/не в крак
за часовник to keep good/bad TIME вървя точно/неточно
to lose/gain TIME оставам назад/избързвам
8. работно време, заплащане за изработено време
to work/to be on full TIME имам пълно работно време
to be on short/part TIME работя при непълна заетост, частично безработен съм
to pick up one's TIME получавам възнаграждение за изработено време
TIME and a half надница и половина
double TIME двойно възнаграждение
to play for TIME мъча се да печеля време
to talk against TIME говоря, за да печеля време
II. 1. избирам подходящ момент за, върша нещо, когато трябва, съобразявам с времето
you must TIME your blows трябва да знаеш кога да нанасяш ударите си
your remark was not well TIMEd лош момент избра да се изкажеш, бележката ти беше ненавременна
2. определямвреме/срок за
the train TIMEd to leave at 6.30 влакът, заминаващ по разписание в 6.30
3. отбелязвам, записвам, засичам (постигнато) време (при надбягване и пр.)
4. регулирам, отмервам
5. ряд. тактувам
6. to TIME with съвпадам по време, отговарям на, хармонирам с

* * *

{taim} n 1. време; час, удобен момент; the time of day времето, час(2) {taim} v 1. избирам подходящ момент за, върша нещо, когато т

* * *

час; срок; такт; темпо; темп; отмервам; период; време; път; засичам;

* * *

* * *

time [taim] I. n 1. време; час, (удобен) момент; mean \time средно време; Greenwich mean \time часът по Гринуич; summer \time (light-saving \time) лятно часово време (с изместване на часовника 1 час напред); International Atomic T. международно атомно време; Eastern European T. ( abbr EET) източноевропейско време, часови пояс; Central European T. (abbr CET) централноевропейско време; Western European T. (abbr WET) западноевропейско време; Eastern Standard T. (abbr EST) Нюйоркско време (часови пояс, обхващащ източното крайбрежие на САЩ); \time budget survey наблюдение върху разпределение на времето; \time provisions in contracts договорни положения относно срокове; correct \time точно време; dinner \time време за обед, вечеря; the \timeof the day времето, часът; положението (на нещата); to pass the \time of the day здрависвам се, разменям поздрав ( with), поздравявам (to); (so) that's the \time of the \time! разг. такива (ми ти) работи; така значи! това ли било! ясно! \time of the year годишно време; сезон; a long \time дълго време; all the \time през всичкото време; винаги; half the \time половината време; много често, почти винаги; \time to come бъдеще(то); it will be \time enough ще бъде достатъчно рано, ще има време; what \time? поет. кога? to ask the \time питам колко е часът; what is the \time? колко е часът? at a ( one) \time по едно време; at any \time, at all \times във (по) всяко време; at no \time никога; at no sort of \time по никое време; at the \time навремето, по онова време, тогава; at the same \time в едно и също (същото) време, едновременно; въпреки това; все пак; at \times понякога; at different \times различно; ahead of ( before) \time по-рано; behind \time със закъснение, ненавреме; between \times в промеждутъците, от време на време; for a \time за известно време; for a short \time за малко (кратко) време; for some \time за известно (някое) време; for some \time ( past) now от известно време насам; for the \time being (сега) засега; from that \time оттогава (нататък); from this \time отсега (нататък); in \time 1) навреме; 2) с течение на времето; 3) след известно време; in good \time точно навреме, своевременно; all in good \time всяко нещо с времето си; когато трябва, отрано; когато му дойде времето; in a short \time за малко време, скоро; in no \time без време; за много малко време, много бързо, в миг, докато се усети човек; in the course of \time с течение на времето; on \time ам. навреме; once upon a \time едно време; out of \time ам. твърде късно; some \time or other някога; to be in \time for идвам навреме за; to buy \time купувам ефирно време (в телевизията, радиото); to bide ( watch) o.'s \time изчаквам удобен момент, чакам да ми дойде времето; to have \time on o.'s hands разполагам с достатъчно (имам много свободно) време; to kill \time убивам времето си; to make \time наваксвам загубено време; to take o.'s \time не бързам, не си давам зор; пипкам се; мая се; a \time will come when ще дойде време, когато; his \time has come времето му дойде, часът му удари; the \time is ripe дошло е време ( for); \time presses няма време за губене, работата не търпи отлагане; that will take \time за това трябва (това ще отнеме) време; 2. период; summer-\time лято; at my \time of life на моите години; in my \time по мое време, когато бях млад; 3. време, срок; it is \time време е; ( it's) about \time време е вече; it is high \time крайно време е (for; to c inf); in a week's ( month's etc) \time за една седмица (месец и пр.); \time is short няма много време; \time is up времето мина (изтече); сп. време; to serve o.'s \time карам си стажа (войниклъка); излежавам си присъдата (sl u he is doing \time); she is far on in her \time тя е в напреднала бременност; she is near her \time времето ѝ е наближило, ще ражда скоро; to fix a \time определям срок; it will last our \time ще умрем, без да видим нещо друго; 4. (често pl) епоха, период; време, времена; the good old \times доброто старо време; hard \times усилни години; тежки времена; modern \times съвременна епоха; in ancient \times в древни времена; in those \times в ония времена; from ( since) \time(s) immemorial, \time out of mind открай време, от памтивека, от много отдавна, от незапомнени времена; before ( ahead of) o.'s \time(s) преди своето време; твърде рано; изпреварил времето си, напредничав (и before the \times); behind o.'s \time (the \times) останал назад от времето си, изостанал, закъснял, откъснат от живота; to have the \time of o.'s life разг. прекарвам чудесно; those were \times! какъв живот се живееше тогава! 5. път, случай; another \time друг път; at one \time or another при един или друг случай; last ( next, this) \time миналият (другият, тоя) път; the \time before last предпоследният път; every ( each) \time всеки път (когато); at a \time по един; many a \time много пъти, често; at different \times на няколко пъти; seven \times running седем пъти под ред; \times out of number безброй пъти; six \times five is thirty шест по пет прави тридесет; ten \times easier ( as easy) десет пъти по-лесно; \time after \time пак и пак, повторно, колко пъти, безброй пъти; \time and again наведнъж, отново и отново; I won't do that again... not till next \time няма вече (да правя така)... да не вярваш; 6. муз. темп; такт; to beat ( keep) \time тактувам, давам такт; to keep \time спазвам такт; to keep good ( bad) \time точен (неточен) съм (за часовник); to lose \time оставам назад (за часовник); in \time ритмичен, в такт ( with); out of \time неритмичен, не в такт ( with); to mark \time тъпча на място; изчаквам, ослушвам се преди да предприема нещо; 7. работно време; to work ( to be on) full \time работя на пълен работен ден; to be on part ( short) \time работя при непълна заетост; • in jig \time разг. много бързо, мигновено; in o.'s own \time 1) в извънработно време; 2) със своя си темп; against \time с цел да се свърши навреме; за печелене време; за подобряване на установен рекорд, с най-голяма възможна бързина, лудешки; to make a \time over s.th. разг. безпокоя се, суетя се, реагирам шумно; to talk against \time говоря в границите на определеното време; говоря, за да печеля време; to play ( stall) for \time мъча се да печеля време, протакам, бавя; to work against \time работя с ускорени темпове, мъча се да свърша навреме; to have a \time (a hard \time, разг. no end of a \time) с мъка успявам да, едва смогвам да (с ger или inf); to have a rough \time живея зле, търпя лишения, тегля; what a \time you will have какви неприятности ще си имаш! there is no \time like the present не изпускай момента; днеска има, утре няма; big \time ам. страшно много, с пълна пара, в голяма степен; to hit the big \time постигам голям успех; to live (be) on borrowed \time живея живот назаем, не ми остава много; (so) that's the \time of it! разг. така значи! (значи) такива ми ти работи! II. v 1. избирам подходящ момент за, върша (нещо), когато трябва; съобразявам с времето; a well \timed remark ( blow) забележка (удар) точно в подходящ момент; 2. определям време (срок) за; the train is \timed to leave at 8 влакът тръгва по разписание в 8 часа; to \time the minute пресмятам (разчитам) до минута; 3. отбелязвам (записвам, установявам) времето на (надбягване и пр.); 4. рядко тактувам; 5. регулирам; 6.: to \time with съвпадам, отговарям на (по време); хармонирам с; 7. синхронизирам.

{du:}
I. 1. v (did, done л. ед. ч. сег. вр. does, ост. doth, doeth, 2 л. ед. ч. сег. вр. ост. dost, 2 л. ед. ч. мин. вр. ост. didst) правя, върша, извършвам, изпълнявам, занимавам се с
to DO well/brilliantly at something справям се с/изкарвам нещо добре/блестящо
to DO one's military service служа/изкарвам военната си служба
to DO one's hair правя си косата/прическа, сресвам се
it isn't done това не е прието/позволено, така не бива (да се прави)
it's quite commonly done това е нещо обикновено, така правят всички
it's as good as done речено-сторено, все едно, че е направено, дадено
it gives me something to DO това ми създава занимание, запълва ми времето
what is to be done? какво да се прави? it cannot be done невъзможно е
she did nothing but sleep тя само спеше
what can I DO for you? с какво мога да ви услужа/да ви бъда полезен? какво обичате?
2. причинявам, правя
to DO someone good/harm полезен/вреден съм за някого, уча, следвам, решавам (задачи), занимавам се с
to DO one's lessons уча си уроците
to DO medicine/engineering следвам/уча медицина/инженерство
to DO sums решавам задачи
to DO repairs занимавам се с поправки, разтребвам, оправям, подреждам, почиствам, боядисвам, мия, измивам
to DO a room разтребвам/боядисвам стая
to DO the dishes мия/измивам чиниите
3. излежавам (наказание в затвора)
4. развивам (скорост)
5. поставям (пиеса и пр.), играя (роля), правя се на
to DO a Garbo правя се на Грета Гарбо, държа се като че ли съм Грета Гарбо
to DO the affable правя се на много любезен
6. оказвам, отдавам (вж. credit. favour, justice, service)
7. разглеждам, посещавам (град, музей и пр.)
8. готвя, пека
9. храня, угощавам
to DO oneself well угаждам си
they DO you well at this hotel в този хотел хранят добре
how much DO they DO you for? колко ви струва храната
10. разг. измамвам, изигравам
I'm afraid you've been done страхувам се, че са те измамили/метнали
to DO someone out of задигам някому, изигравам някого с (дадена сума)
to DO someone in the eye, to DO someone brown sl. жестоко измамвам някого
to DO someone out of a job измествам някого от работа
11. подхождам, подобавам, приличам
this sort of work won't DO for him този вид работа не e за него
that won't DO, that will never DO това e немислимо, така не може
will I DO? добре ли съм така? аз мога ли да свърша тази работа? аз подходящ ли съм? that will DO достатъчно, стига, това е подходящо/удобно, това ще свърши работа
it won't DO to tell him now не може/не бива да му казваме сега
12. чувствувам се, карам я, вирея, преуспявам (обик. с наречия)
the patient is DO ing well болният e добре/върви към подобрение
we're DOing pretty well доста добре сме, добре я караме
he will DO well (for himself) ще успее (в живота), ще се нареди, ще прокопса
how DO you DO здравейте! добър ден! this plant won't DO in such soil това растение няма да вирее в такава почва
he did well out of the bargain той спечели добри пари от сделката
13. sl. преследвам съдебно, осъждам
14. sl. имам полови връзки с
15. в перфектни форми свършвам
one more question and I am done още един въпрос и свършвам
let's have done with it хайде да оставим това, стига вече по този въпрос
haven't you done eating yet? още ли не сте свършили с яденето? be/have done хайде свършвай! стига! done! готово! съгласен съм! дай ръка
16. за заместване на друг глагол, за да се избегне повторение-често не се превежда
I replied as others had done отговорих, както бяха сторили и други
he said he would go and he did каза, че ще отиде и отиде
why act as you DO? защо постъпваш така? may I use your telephone? -please, DO мога ли да използувам телефона ви? да, моля, да, разбира се
17. като спомагателен глагол в отр. и въпр. форма и при инверсия-не се превежда
DO you like fish? обичате ли риба? he didn't see me той не ме видя
don't tell him не му казвай
he didn't tell you, did he? той не ти каза, нали? don't! недей! остави! well DO I remember the day добре си спомням деня
18. за усилване наистина, действително, моля (ви се)
I did like it наистина ми хареса
DO sit down моля, седнете
19. пред гл. в положителна форма, юр., ост. не се превежда
charged that he did threaten to... обвинен в това, че заплашил да...
all the earth doth worship the Lord цялата вселена слави бога
to DO one's thing върша каквото ми e приятно
to DO or die да победя или да умра, победа или смърт
that's done it това вече препълни чашата, и това на всичко отгоре
nothing DOing тая няма да я бъде/да стане, няма го майстора, такива да ги нямаме
II. 1. нещо, работа
2. sl. измама, мошеничество, разг. гости, прием, вечеринка, банкет, събитие
рl дял, участие
fair dos! ще делим по равно
3. нареждане, заповед
DOs and dont's правила за държане, позволеното и непозволеното
III. n муз. до
IV. вж. ditto

* * *

{du:} v (did {did}, done {d^n} л. ед. ч. сег. вр. does {d^z}(2) {du:} n (pl dos, do's) 1. нещо, работа; 2. sl. измама, мошенич{3} {dou} n муз. до.{4} {du:} вж. ditto.

* * *

чиня; Я; ставам; третиране; третирам; свършвам; отнасяне; правя; правене; вършене; работя; задоволявам се; завършвам;

* * *

* * *

do [du:] I. v ( did [did]; done[dʌn]) 1. правя, върша, извършвам, свършвам, изпълнявам; занимавам се с; to \do o.'s military service отбивам военната си служба; to \do a portrait правя (рисувам) портрет; to \do the garden заемам се с градината; почиствам градината; to do o.'s hair вчесвам се, сресвам се; правя си прическа; this restaurant doesn't \do lunch on Sundays в този ресторант не предлагат обяд в неделя; it isn't done това не е позволено (обичайно); така не бива; that's done it това вече преля чашата, и това на всичко отгоре; it is as good as done речено-сторено; все едно, че е направено; дадено; имай го за свършено; it gives me s.th. to \do това ми създава занимавка; това ми запълва времето; what is to be done? какво да се прави? there is nothing to be done няма какво да се прави, не остава нищо друго; she did nothing but cry тя само плачеше; by so \doing по този начин; what ( how) \do you \do for bread? как се снабдявате с хляб? как стои при вас въпросът с хляба? I had much to \do in (с ger) не ми беше лесно да; \do what you will каквото и да правиш; to \do or die да победя или да умра; победа или смърт; \do-or-die air крайна (пълна) решимост; • when at Rome \do as the Romans \do с вълците - по вълчи; когато си в Рим, постъпвай така, както постъпват римляните; to \do o.' s own thing постъпвам типично в свой стил; върша това, което ми приляга (харесва); I could \do with a cup of coffee няма да ми се отрази зле едно кафе, не бих имал нищо против едно кафе; well done! браво! отлично! there is nothing \doing нищо не става; мъртвило е; nothing \doing! нищо не става! няма го майстора! да ги нямаме такива! такива не минават! nothing \doing under a thousand leva и пръста си не мърдам за по-малко от хиляда лева, не може да става дума за по-малко от хиляда лева; ( meat) well done добре опечено (месо); done ( to a turn) много добре опечено; to \do o.' s nut разг. побеснявам; избухвам; 2. причинявам, правя; to \do o.'s good полезен съм; 3. оказвам; to \do s.o. a favour правя някому услуга; 4. разглеждам; посещавам; to \do a picture gallery разглеждам картинна галерия; 5. угощавам, храня; отнасям се към; to \do o.s. well угаждам си; 6. стигам; достатъчен съм; върша работа; the meat won't \do for the two of us месото няма да стигне и за двама ни; 7. решавам, разрешавам (проблем, задача); 8. уча, следвам; 9. играя ( роля); представям ( пиеса); 10. движа се (с дадена скорост); вървя (за автомобил); this car will \do 120 mph тази кола вдига 120 мили в час; 11. извървявам, изминавам (разстояние); 12. изтощавам; измарям; 13. разг. измамвам, подхлъзвам, прекарвам, прецаквам, изигравам, излъгвам; I think you have been done мисля, че са те метнали (изиграли); to \do s.o. out of a job измествам някого от работата му; 14. подхождам, подобавам, приличам; that won't \do here на такова нещо не му е мястото тук; that will never \do това е немислимо (непоносимо); така не може; will I \do? добре ли съм така? that will \do достатъчно, стига; това е подходящо (удобно); it won't \do to play all day long не може да се играе цял ден; 15. чувствам се добре; справям се; поправям се; преуспявам; the patient is \doing well болният върви към подобрение; he is a lad who will \do well той е едно момче, което ще успее в живота, това момче има добро бъдеще; how \do you \do! здравей!; здрасти! trees will not \do in this soil дървета не могат да растат на такава почва; 16. (в перфектни форми) свършвам, приключвам, завършвам; one more question and I am done още един въпрос и свършвам; be more precise or we shall never have done бъди по-конкретен (точен), иначе никога няма да свършим; let us have done with it нека да свършим с това; нека да оставим това; haven't you done eating yet? още не си ли се наял? не си ли свършил вече с яденето? be done! хайде свършвай! done! готово! съгласен! дай ръка! (при пазарлък и пр.); 17. (за заместване на друг глагол с оглед да се избегне повторение) I replied as others have done отговорих, както бяха сторили и други хора; why act as you \do? защо действаш така? the church can be seen from afar, standing as it does on the cliff църквата може да се види отдалеч там горе на скалите; May I open these letters? Please \do! мога ли да отворя тези писма? - да, разбира се! they have always existed and \do so still те винаги са съществували и продължават да съществуват; 18. (като спомагателен глагол в отрицателни и въпросителни форми) he did not see me той не ме видя; did he not ( didn't he) see me? той не ме ли видя? \do not speak! не говори! \do you mind? имаш ли нещо против? (\do) you see? виждате (виждаш) ли? нали така? I like coffee, \do you? обичам кафе, а ти? you like him, don't you? ти го обичаш нали? don't! недей! остави! стига! 19. (за усилване) he threatened to go and he did go ( and go he did) той се закани, че ще отиде, и действително отиде; 20. (в юридически и църковен стил) all them earth doth worship Thee цялата вселена Те слави; charged that he did on the 11th of February utter threats обвинен в това, че на 11 февруари е произнесъл закани; 21. sl арестувам; 22. sl намирам за виновен в престъпление; 23. австр. разг. губя пари главоломно; банкрутирам; изчерпвам (ресурси, пари); 24. sl млатя; малтретирам; нападам; 25. sl друсам се, вземам наркотик; 26. имитирам; he can \do all his friends той може да имитира всичките си приятели; II. n разг. 1. нещо, работа; 2. правене, вършене; the \do's and \do nots of society позволеното и непозволеното в обществото; 3. отнасяне, третиране; отношение; 4. измама, мошеничество; 5. приемане гости, посрещане, прием; вечеринка; банкет; 6. шег. събитие; 7. pl участие; дял; 8. разпореждане, нареждане; заповед; 9. австр. sl успех. III. [dou] n муз. до.

{la:f}
I. 1. смея се
to LAUGH to oneself, to LAUGH inwardly смея се вътрешно
don't make me LAUGH разг. ирон. не ме разсмивай, не ставай смешен
he LAUGHs best who LAUGHs last, he who LAUGHs last LAUGHs longest най-добре се смее, който последен се смее
to LAUGH one's head off смея се от сърце, заливам се от смях
to LAUGH on the other/wrong side of one's face/mouth от смях го обръщам на плач
2. смея се, присмивам се на (at)
to LAUGH in someone's face изсмивам се (презрително) в лицето на някого
to LAUGH someone to scorn подигравам се на/осмивам някого
3. веселя се, шегувам се
4. излъчвам спокойствие/радост, засмян съм
5. изразявам/казвам чрез смях
her eyes LAUGHed acceptance засмените очи показваха/издаваха. че тя приема
laugh at смея се, усмихвам се на (шeга и пр.), присмивам се/подигравам се на, пренебретвам, приемам с безразличие (трудности и пр.)
laugh away прогонвам, разсейвам (страх, тревога и пр.) със смях, прекарвам/убивам (време) в смях и шеги
laugh down провалям/отхвърлям (предложение) със смях, принуждавам (оратор) да замлъкне (със смях)
laugh off разг. измъквам се/отървавам се (от неудобно положение) със смях, обръщам на шега (опасно, неудобно положение), омаловажавам (неуспех, грешка), като го обръщам на шега
laugh over разисквам (нещо) със смях/като нещо несериозно
laugh out изсмивам се
to LAUGH someone out of разсейвам (лошо настроение у някого) със смях
отучвам някого (от лош нaвик и пр.) с подигравки
to LAUGH an accusation/a story out of court отхвърлям обвинение/изявление и пр. с присмех
II. 1. смях
to have a hearty LAUGH смея се от сърце
to force a LAUGH, to give a forced LAUGH смея се насила/с половин уста
2. ирон. насмешка, присмех, подигравка
to have/get the LAUGH of/at/on someone разг. надвивам някого в спор, поставям някого в унизително положение, поставям някого на място с отговора си
the LAUGH was against me изпаднах в смешно положение
to have the LAUGH on one's side поставям противника в смешно положение
to join in the LAUGH смея се наред с другите, когато ми се подиграват

* * *

{la:f} v 1. смея се; to laugh to o.s., to laugh inwardly смея се вътреш(2) {la:f} n 1. смях; to have a hearty laugh смея се от сърце; to f

* * *

смея се; смях; веселя се;

* * *

* * *

laugh [la:f] I. v 1. смея се; to \laugh to o.s., to \laugh inwardly смея се вътрешно; to \laugh like a drain смея се гръмогласно, съдирам се от смях; to \laugh in/up o.'s sleeve смея се под мустак; to \laugh s.o. out of countenance присмивам се на, взимам някого на подбив; to \laugh on the wrong side of o.'s face ( mouth) от смях го обръщам на плач; 2. смея се на (шега и пр.) (с at, over); 3. веселя се, шегувам се; 4. смея се, подигравам се на (at); 5. присмивам се на, не обръщам внимание на (опасности, съдбата, несгоди и пр.) (at); 6. засмян съм, усмихвам се, излъчвам радост (за пейзаж и пр.); 7. изразявам чрез смях; her eyes \laughed an acceptance смехът в очите ѝ показваше, че приема; • to \laugh all the way to the bank печеля много пари без да си давам много труд, лесно изкарвам пари; he who \laughs last \laughs longest който последен се смее, той се смее най-добре; to \laugh in s.o.'s face изсмивам се в лицето на някого; II. n 1. смях; to have the last \laugh тържествувам, триумфирам, празнувам победа; to burst into a ( loud) \laugh прихвам да се смея; to force a \laugh, to give a forced \laugh смея се насила, с половин уста; to raise a \laugh предизвиквам (възбуждам) смях; to have ( get) the \laugh of (at, on) s.o. поставям някого в смешно положение; the \laugh was against me изпаднах в смешно положение; he loves a ( good) \laugh обича да се смее; good for a \laugh забавен (но нищо повече); 2. нещо смешно (забавно); that holiday was a \laugh оная ваканция беше много забавна.