light+hand

{lait}
I. 1. светлина, виделина, видело
by the LIGHT of the sun/moon на слънчева/лунна светлина
by the LIGHT of a candle/lamp на свещ/лампа
the LIGHT begins to fail започва да се стъмва
between the LIGHT здрач, сумрак
between two LIGHTs под прикритието на нощта
LIGHT year астр. светлинна година
in a good/bad LIGHT при добро/лошо осветление, прен. в добра/лоша светлина
to be/stand in someone's LIGHT тъмнея на някого. преча на някого да вижда, прен. преча някому
to stand in one's own LIGHT тъмнея си, прен. вредя сам на себе си, отивам против собствените си интереси
get out of the LIGHT разг. не ми тъмней
2. светилник, светило, лампа, свещ, светлина, осветление, фар, сигнална лампа
рl светофар
LIGHTs out (сигнал за) изгасяванена лампите
3. огън (че) (за запалване), клечка кибрит
to put a LIGHT to the запалвам огън
will you give me a LIGHT? може ли огънче? (молба, отправена от пушач)
4. прен. светлина, блясък
the LIGHT of battle shone in his eye очите му заблестяха гневно/застрашително, започна да гледа на кръв
the LIGHT died out of her eyes очите и се помрачиха/натъжиха
5. прен. светлина, бял свят
to come to LIGHT излизам на бял свят/наяве
to bring to LIGHT изкарвам наяве, разкривам
to throw/shed (a new) LIGHT on хвървям (нова) светлина върху, изяснявам
6. жив. светлина
LIGHT and shade светлина и сянка, светлосянка, прен. контрасти
LIGHTs and shades (of expression) нюанси
(high) LIGHTs светли/осветени части (на картина)
7. прозорец, стъкло, част от прозорец
ancient LIGHTs (запазено) право на пряка светлина
8. светило, знаменитост
9. pl. прозрение, способности, разбирания
according to one's LIGHT s според разбиранията си, доколкото ми сече умът
by the LIGHT of nature по интуиция
new LIGHTs нови доктрини/данни/познания
inner LIGHT (духовно) прозрение
in the LIGHT of като се има предвид
the LIGHT of someone's countenance нечие благоразположение/одобрение (често ирон.)
to see the LIGHT (of day) раждам се, виждам бял свят, бивам публикуван
to see the LIGHT убеждавам се, разбирам/схващам грешката си, приемам нова вяра
II. 1. светъл (на цвят, за цвят)
2. светъл, добре осветен
III. 1. паля (се), запалвам (се)
2. освет (л) явам
3. светя, осветявампътя на (някого)
to LIGHT someone downstairs светя някому по стълбите
4. прен. оживявам се (обик. с up) (with от)
5. to LIGHT up запалвам лампите, разг. запалвам цигара и пр
IV. 1. лек (и за ядене, дрехи и пр.)
LIGHT horse/artillery/industry лека кавалерия/артилерия/индустрия
2. лек, подвижен
to be LIGHT on one's feet имам лека стъпка, танцувам леко
3. слаб, малък, незначителен (и за разход), лек (за наказание, работа и пр.)
LIGHT fall of snow лек снеговалеж
LIGHT crop слаба/бедна реколта
to make LIGHT work of свършвам нещо без особени усилия
4. рохкав, ронлив (за почва)
5. лек, забавен (за четиво, музика и пр.)
6. лекомислен, непостоянен, празен, маловажен, несериозен
to make LIGHT of something омаловажавам/гледам леко на нещо, отнасям се пренебрежително към нещо
7. лек, с леко поведение, неморален
8. весел, безгрижен
9. замаян
to feel LIGHT in the head вие ми се свят
10. добре втасал, бухнал (за тесто)
11. фон. неударен (за сричка)
12. карти влязъл, който е вътре
LIGHT hand ловкост, лека ръка, тактичност, деликатност
to have LIGHT fingers крадлив съм
V. adv леко
to travel LIGHT пътувам с малко багаж
LIGHT come, LIGHT go както дошло, така и отишло, леко спечеленото леко се губи
VI. 1. ост. слизам (от кон, превозно средство) (off, from, down from)
2. кацвам
падам (за слънчев лъч) (on)
3. натъквам се, попадам случайно (on, upon)
4. to LIGHT into sl. нахвърлям се на, нападам (и прен.)
5. to LIGHT out sl. офейквам, изпарявам се

* * *

{lait} n 1. светлина; виделина, видело; by the light of the sun/moo(2) {lait} а 1. светъл (на цвят; за цвят); 2. светъл, добре осв{3} {lait} v (lighted {'laitid}; lit {lit}) 1. паля (се), з{4} {lait} а 1. лек (и за ядене, дрехи и пр.); light horse/artiller{5} {lait} adv леко; to travel light пътувам с малко багаж; light come,{6} {'lait} v (lighted {laitid}, lit {lit}) 1. ост. слизам

* * *

фар; светъл; светло; светило; светлик; светлинен; сияние; рохкав; слаб; светвам; светлина; осветявам; огрявам; озарение; паля; виделина; прозрение; запалвам; кацвам; лекомислен; лек; леко; лампа; незначителен;

* * *

* * *

light [lait] I. n 1. светлина; виделина; by the \light of the moon на лунна светлина; let's leave before the \light fails нека си тръгваме, докато е светло; at first \light на зазоряване, на разсъмване; white \light бял ден, дневна светлина; прен. безпристрастно разсъждение; black \light ултравиолетова светлина, инфрачервено излъчване, невидимо лъчение; to stand ( sit) in o.'s own \light седя с гръб към светлината; прен. вредя (навреждам) сам на себе си; \light year астр. светлинна година; 2. прен. светлина, бял ден; to come to \light излизам на бял свят (наяве); to bring to \light изкарвам наяве; изяснявам; to throw \light upon изяснявам, пояснявам, разяснявам; to see the \light 1) виждам бял свят, раждам се; 2) разбирам, схващам, убеждавам се; 3) ам. приемам нова вяра и пр.; to see the red \light виждам (чувствам) опасност; to go ( pass) out like a \light разг. 1) изгубвам съзнание, припадам; 2) заспивам веднага поради умора; 3. аспект; to put the best \light on s.th. представям нещо в най-благоприятна светлина; 4. озарение; the \light of the battle shone in his eye очите му заблестяха гневно (застрашително); той започна да гледа на кръв; the \light of o.'s countenance ирон. благоразположение, благосклонност; 5. светилник, светило, лампа, фар, свещ; светлина; осветление; turn on ( put out) the \light! запали (загаси)! to shut o.'s \lights умирам, отивам си от този свят; to put out ( quench) s.o.'s \light прен. убивам някого; City of L.s прен. Париж; 6. сигнална лампа; pl светофар; to see a ( the) red \light виждам (подозирам за) опасност; green \light ам. разг. свобода на действие, разрешение да се работи (действа); прен. зелена улица; 7. изк. светлина; \light and shade светлина и сянка; прен. резки различия, контрасти; \lights and shades of expression нюанси на израза; high \light светло петно; 8. огън (за запалване); to set \light to запалвам, подпалвам; to strike a \light драсвам (запалвам) клечка ( кибрит); ост. избивам (хващам) огън (с кремък и огниво); will you give me a \light? мога ли да запаля? (за пушач, от чужда цигара); to put a \light to the fire запалвам огън; 9. прозорец; светъл отвор, стъкло, част от прозорец; ancient \lights (запазено) право на пряка светлина (особ. при зазидан прозорец); 10. светило, знаменитост; leading \light голям капацитет; to hide o.'s \light under a bushel не изявявам способностите си, крия таланта си, проявявам излишна скромност; 11. прозрение; according to o.'s \lights според принципите си; new \lights прен. нови доктрини; a \light broke in upon him той разбра, стана му ясно; by the \light of nature интуитивно, по интуиция; 12. светлинна реклама; II. adj светъл; \light blue светлосин; III. v ( lit [lit] или lighted) 1. запалвам (се), паля (се); to \light up 1) запалвам (лула и пр.); 2) светвам; 2. осветявам; to \light s.o. downstairs светя някому докато слиза по стълбището; 3. прен. оживявам (се), пламвам (обикн. с up) ; IV. light adj 1. лек; \light hand 1) ловкост, "лека ръка"; 2) деликатност, тактичност; sorrows sit \light on him той не се оставя да бъде завладян от скръб; скръбта не го сломява; a \light touch леко докосване; \light of foot лек, подвижен; to be a \light sleeper спя леко, имам лек сън; to give \light weight меря по-малко, излъгвам при мерене; 2. лек, конструиран от леки материали, с лека конструкция; \light wooden shed лек дъсчен навес; 3. слаб, малък, незначителен; лек; \light crop слаба (бедна) реколта; 4. рохкав, трошлив (за почва); 5. лекомислен; непостоянен; празен; \light woman лека жена; to make \light of s.th. омаловажавам нещо, гледам леко на нещо; разг. не се трогвам от нещо; не придавам важност (значение) на нещо, отнасям се небрежно (несериозно) към нещо, пренебрегвам нещо; to make \light work of правя нещо с лекота; 6. лекотоварен; V. adv леко; to travel \light пътувам с малко (лек) багаж; to get off \light отървавам се с малко, минавам леко; FONT face=Times_Deutsch◊ adv lightly ; VI. light v ( lighted, рядко lit) 1. рядко слизам (от кон, превозно средство) ( off, from, down from); отпускам се, слягам се (on, upon); to \light at s.o.'s door пристигам при някого; 2. кацвам (за птичка); падам върху (за слънчев лъч, поглед и пр.); to \light on o.'s feet прен. излизам благополучно от затруднение; окопитвам се след сътресение; 3. натъквам се неочаквано, попадам случайно (on, upon); 4. ам. sl ( lit) спускам се, нахвърлям се; нападам ( into);

{hænd}
I. 1. n анат. ръка (от китката надолу), предна лапа (на животно), прен. ръка, пръст, власт, отговорност
the-of God пръст божи
to have a HAND in something имам пръст в нещо
open HAND щедра/широка ръка
with open HAND с широка ръка, щедро
heavy/iron HAND желязна ръка, тирания, деспотизъм
HANDs off не пипай
HANDs off...! долу ръцете от...! HANDs up! горе ръцете! предай се! here's my HAND on it ето ръката ми, съгласен съм
to give one's HAND (up) on it обещавам тържествено, вричам се
with a sparing HAND икономично, пестеливо
to be ip someone's HANDs в ръцете/властта съм на иякого
to bite the HAND that feeds you показвам черна неблагодарност
l can't lay/put my HAND on it не мога да то намеря/открия
to get something off one's HANDs отървавам се от нещо, махам го от главата си
to take something off someone's HANDs освобождавам/отървавам някого от грижата за нещо
to take something out of someone's HAND снемам отговорността за нещо от някого
she's off my HANDs нямам повече грижа за нея
to lend/give/bear someone a (helping) HAND помагам някому
to give one's HAND to давам ръката си на, съгласявам се да се оженя за
to go on o/s HANDs and knees лазя на четири краха (при търсене на нещо), прен. моля коленопреклонно
to have one's HANDs full имам много работа/грижи
to have someone in the hollow of one's HAND държа някого в ръцете си, имам пълна власт над някого
to lift (up) /rafae one's HAND against someone вдигам ръка срещу някого
2. в обстоятелствени изрази
at HAND наблизо, под ръка, на разположение
winter is at HAND зимата наближава
at someone's HAND (s) от (страна на)
I did not expect such treatment at your HANDs не очаквах такова отношение от ваша страна/от вас
by HAND ръчно, с ръка
to bring up/feed by HAND отглеждам с биберон, храня изкуствено, на ръка, по човек/куриер
from HAND to HAND от ръка на ръка, от човек на човек, от един собственик на друг
to live from HAND to mouth живея ден за ден, каквото изчукам изпукам
... in HAND с... в ръка
hat in HAND с шапка в ръка, наличен, разглеждан (за въпрос)
to take something /someone in HAND заемам се с нещо/някого
to have in HAND имам (на разположение)
to be in HAND започнат съм (за работа)
3. сръчност, умение, ръка, майсторство
to give/put the last HAND to something довършвам/доизкусурявам/слагам последните щрихи на нещо
to get one's HAND in свиквам (с работа и пр.)
to keep one's HAND in упражнявам се, поддържам си формата
to have one's HAND in във форма съм
his HAND is out отвикнал е, не е във форма, позабравил е
4. майстор, автор
to be a good/great/dab HAND at голям майстор съм в/на, бива ме в
to be a new HAND at новак съм в
an old HAND опитен човек, специалист, рецидивист
two portraits by the same HAND два портрета от същия автор
5. работник, работна ръка, моряк
ship's HANDs екипаж на кораб
HANDs wanted търсят се работници
6. източник
at first/second HAND от първа/втора ръка (за сведения и пр.)
7. почерк
to write (in) a small HAND пиша ситно/дребно
in one's own HAND със собствената си ръка/почерк, собственоръчно
8. подпис
to set one's HAND to слагам подписа си на
under your HAND and seal с вашия подпис и лечат
9. страна
on the right/left HAND отдясно/отляво, от дясната/лявата страна
on all HANDs, on every HAND от всички страни
fact admitted on all HANDs всепризнат факт
on the one HAND..., on the other HAND... от една страна..., (а) от друга...
on either HAND от двете страни
10. карти ръка, карти (които получава всеки играч)
to hold one's HAND пасувам, въздържам се
to call/decare/show one's HAND откривам/разкривам картите си (и прен.)
to force someone's HAND принуждавам някого да си разкрие картите (и прен.), принуждавам някого да действува прибързано/против убежденията си
to play a good HAND играя добре
to play for one's own HAND
11. карти играч
the elder/eldest HAND играч, който започва първи
12. карти игра, партия
let's have a HAND at bridge да изиграем една партия бридж
13. мярка за измерване височината на кон (около 10 см)
14. стрелка (на часовник), крило (на семафор), стрелка (на пътен знак)
15. театр. разг. аплодисменти, овации
to get a good/big HAND имам голям успех, посрещат ме с бурни аплодисменти
to give someone a good/big HAND посрещам някого с бурни ръкопляскания, аплодирам някого бурно
16. аttr ръчен, портативен
направляван с ръка HAND of bananas кичур банани
HAND of tobacco шепа тютюневи листа
II. 1. (пре) давам, връчвам (to)
2. подавам, поднасям
3. мор. свивам, прибирам (платно)

* * *

{hand} n l. анат. ръка (от китката надолу); предна лапа (на живо(2) {'hand} v 1. (пре)давам, връчвам (to); 2. подавам; поднасям;

* * *

страна; стрелка; ръчен; ръка; почерк; портативен; връчвам;

* * *

* * *

hand[hænd] I. n 1. ръка (от китката надолу); предна лапа на животно; прен. ръка, власт; • the \hand of God пръст Божи; an open \hand щедра (широка) ръка; a light \hand лека ръка, ловкост, сръчност; деликатност, такт; a heavy ( iron) \hand прен. желязна ръка; тирания, деспотизъм; dead \hand 1) негативно влияние, "спирачка"; 2) = mortmain; to win \hands down побеждавам (спечелвам победа) без всякакви усилия; \hands off не пипай! \hands up горе ръцете! предай се! вдигнете ръцете! (за гласуване); here's my \hand on it ето ръката ми, съгласен съм; обещавам; to give up o.'s \hand (up)on s.th. обещавам тържествено, вричам се; in the turn( ing) of a \hand мигновено, докато усетиш; a show of \hands гласуване с вдигане на ръка, открито (явно) гласоподаване; a high \hand арогантност, надменност; нахалство; произвол; деспотично държание ( отношение); to carry off with a high \hand върша ( нещо) произволно; with a sparing \hand икономично, пестеливо; with both \hands с все сила; to bite the \hand that feeds you показвам черна неблагодарност; to change \hands минавам от една ръка в друга (от един собственик в друг); to fold o.'s \hands скръствам ръце (и прен.); бездействам, нищо не правя; to gain ( have, get) the upper \hand, to have the better (ост. the higher) \hand удържам победа, вземам надмощие (връх) (над); to take s.th. off s.o.'s \hands освобождавам (отървам) някого от грижата за нещо; the children are off my \hands now вече не е необходимо да се грижа за децата; to give a helping \hand to s.o., to bear ( lend, give) s.o. a \hand помагам на някого; to give o.'s \hand to давам ръката си на, съгласявам се да се оженя за; to give s.o. the glad \hand ам. посрещам (приемам) топло (сърдечно); to give s.o. a free \hand давам картбланш някому; to go on o.'s \hands and knees лазя на четири крака; time hangs heavily on my \hands чудя се какво да правя с времето си, времето ми минава много бавно; to have a \hand like a foot насърчен съм; to have a \hand in s.th. имам пръст в нещо; to have ( keep) o.'s \hand in във форма съм; to have o.'s \hands full имам много работа (грижи); to have o.'s \hands tied вързани ми са ръцете (и прен.); to have s.o. in the hollow ( palm) of o.'s \hand държа някого в ръцете си, имам пълна власт над някого; to lay \hands on хващам, пипвам, слагам ръка на; to lay violent \hands on хващам насила; употребявам насилие спрямо; to lay violent \hands on o.s. посягам (слагам край) на живота си; to lift ( lift up, put forth, raise, stretch forth) o.'s \hand against s.o. вдигам ръка срещу някого; not to lift a \hand не си мръдвам пръста; to live by o.'s \hands изкарвам си хляба със собствените си ръце (труд); to live from \hand to mouth живея от ден за ден; каквото изчуквам, изпуквам; to put o.'s \hand to the plough залавям се за работа; to receive s.th. at the \hands of s.o. получавам нещо от (ръцете на) някого; to set ( put) o.'s \hands at a task започвам (заемам се, залавям се с) работа; to strengthen s.o.'s \hand подпомагам (оказвам помощ на) някого; to give s.o. a big \hand аплодирам шумно (ентусиазирано); to sit on o.'s \hands аплодирам вяло (без ентусиазъм); бездействам, седя със скръстени ръце; to take ( lead) s.o. by the \hand хващам (водя) някого за ръка; to take a \hand in намесвам се в, участвам в; to try o.'s \hand at опитвам се в, опитвам си силите в; to turn o.'s \hand to върша, заемам се с; he can turn his \hand to anything за всичко го бива; всякаква работа може да върши; to wash o.'s \hands (of) прен. измивам си ръцете, свалям от себе си отговорността (за); 2. в обстоят. изрази: at \hand наблизо, под ръка; winter is at \hand зимата наближава; close ( near) at \hand близко (по време или място); by \hand с ръка, на ръка; made by \hand ръчна изработка; to bring up ( feed) a child by \hand отглеждам дете с биберон, храня изкуствено; to send a letter by \hand изпращам писмо по човек (по куриер); from \hand to \hand от ръка на ръка, от човек на човек, от един собственик на друг; in \hand 1) с ... в ръка; hat in \hand с шапка в ръка; 2) наличен; cash ( stock) in \hand налични суми (стоки); the question ( matter) in \hand разглежданият въпрос; to take s.th. in \hand заемам се с нещо; to have in \hand имам на разположение, разполагам с; контролирам, държа под контрол; to have a piece of work in \hand работя върху нещо; the business is in \hand въпросът се разглежда; to keep a horse well in \hand здраво държа юздите на кон, здраво управлявам кон; to keep o.s. well in \hand владея се; the situation is well in \hand положението е овладяно; to be in \hand принуден съм да върна топката в полукръга, от който съм започнал (в билярда); off \hand вж offhand; on \hand наличен, на разположение, на склад; supplies on \hand налични запаси; work on \hand текуща работа, работа, с която се занимавам в момента; to have s.th. on o.'s \hands имам да свършвам (да се грижа за) нещо; to have an hour on o.'s \hands имам един час свободно време; out of \hand изведнъж, без подготовка, изненадващо; който не може да се контролира, изтърван; to shoot s.o. out of \hand застрелвам някого веднага, без много да се церемоня (без да ми мигне окото); to get out of \hand преставам да се подчинявам на дисциплина; разхайтвам се, разгащвам се; to \hand: to come to \hand пристига, получава се (за писмо и пр.); намира се, излиза; ready to o.'s \hand наблизо, под ръка, на разположение; \hand and glove, \hand in glove много близък, интимен ( with, together); \hand and foot: to serve ( wait on) s.o. \hand and foot угаждам на някого, изпълнявам всички прищевки на някого; \hand in \hand ръка за ръка; в съгласие; \hand over \hand ( fist) много бързо; \hand to \hand ръкопашен (за бой); 3. работник, работничка, работна ръка; моряк; майстор; \hands wanted търсят се работници; factory \hands, field \hands фабрични (земеделски) работници; a ship's \hands екипаж на кораб; all \hands on deck! целият екипаж (всички) на палубата! to be a good ( great) \hand at голям майстор съм в (на), бива ме в; to be a new \hand at новак съм в; to be an old \hand опитен човек; рецидивист; безстрашен (дързък, нахален) човек; green \hand новак, неопитен работник; 4. източник; at first ( second) \hand от първа (втора) ръка (за сведения и пр.); 5. почерк; a big ( small, round) \hand едър (дребен, закръглен) почерк; to write (in) a small \hand пиша ситно (дребно); in o.'s own \hand със собствената си ръка (почерк); собственоръчно; 6. подпис; to set o.'s \hand to слагам подписа си на; under your \hand and seal с Вашия подпис и печат; 7. страна; on the right/left \hand отдясно (ляво), от дясната (лявата) страна; on all \hands, on every \hand от всички страни; a fact admitted on all \hands всепризнат факт; on the one ( the other) \hand от една (от друга) страна; on either \hand от двете страни; 8. карти ръка (карти, които получава всеки играч); to have a wretched \hand имам лоши (ужасни) карти; to call ( declare, show) o.'s \hand откривам (разкривам) си картите (и прен.); to force s.o.'s \hand принуждавам някого да си разкрие картите (и прен.); a nap \hand хубави (отлични) карти; прен. изгодно положение; to play a good \hand играя добре; to play into one another's \hands помагаме си, поддържаме се, подкрепяме се; to overplay o.'s \hands отивам твърде далеч; to play a lone \hand действам сам; to play into s.o.'s \hand наливам вода в чужда мелница; to play o.'s \hand for all it is worth използвам напълно възможностите си, пускам в ход всички средства; to throw in o.'s \hand отказвам се, предавам се, вдигам ръце; the elder ( younger) \hand играч, който започва първи (втори) (когато играят двама); the eldest ( youngest) \hand играч, който започва първи (последен) (когато играят повече от двама); 9. игра, партия; let's have a \hand of poker да изиграем една партия покер; 10. мярка (около 10 см) за измерване височина на кон; 11. стрелка (на часовник); крило (на семафор); стрела (на пътен знак); изображение на ръка с насочен пръст; 12. театр. sl аплодисменти; овации; big \hand посрещам някого с бурни аплодисменти, аплодирам някого бурно; 13. тех. характеристика на режещ инструмент (ляв, десен); 14. тех. направление (напр. на винтова линия)м 15. ам. хенд (единица за дължина: 101,6 mm); 16. attr ръчен; портативен; който се направлява с ръка; \hand luggage ръчен багаж; \hand stoking ръчно палене; • a \hand of bananas кичур банани; a \hand of tobacco една шепа тютюневи листа; Bloody H. хералд. червена ръка (емблема на баронет); II. v 1. (пре)давам, връчвам (to); 2. подавам; 3. изпращам (с писмо и пр.); • to \hand it to s.o. признавам превъзходството на някого; for craft we must \hand it to him трябва да признаем, че по майсторлък ни надминава; to \hand a sail мор. свивам (прибирам) платно;

{'stedi}
I. 1. устойчив, стабилен, здрав, балансиран
the table is not STEADY масата се клати
not STEADY on his legs едва се държи на краката си, не го държат краката
to hold something STEADY крепя/държа нещо да не мърда/да не се клати
to keep/stand STEADY не мърдам
2. твърд, непоклатим, непоколебим, верен, сигурен
a STEADY gaze твърд/прикован/неподвижен поглед
a STEADY hand твърда/сигурна/здрава ръка (и прен.)
3. постоянен, равномерен, отмерен, еднакъв, неизменен, установен, редовен, системен, методичен, непрестанен, неотклонен
STEADY light спокойна светлина, неподвижен пламък
STEADY movement непрекъснато движение
STEADY price твърда цена
STEADY work постоянна/редовна работа
4. спокоен, улегнал, уталожен, трезвен, разсъдлив, сериозен, солиден, с добро държание
5. прилежен, усърден, трудолюбив
STEADY! внимателно! внимавай! спокойно! дръж се! STEADY on! стой! спри! намали хода! не бързай! go STEADY (with) разг. ходя постоянно (с), имам си приятел/приятелка
keep her STEADY! мор. дръж/подържай прав курс!
II. 1. крепя (се), закрепвам (се), уравновесявам (се), преставам да треперя/да се клатя/да мигам/да трептя и пр., стабилизирам (се) (и за цени)
to STEADY a ladder закрепявам/потягам стълба
to STEADY one's hand надвивам/преодолявам треперенето на ръката си
the boat steadied лодката престана да се клати
to STEADY oneself against опирам се о
2. успокоявам (се), уталожвам (се) (и с down)
3. вразумявам се, улягам
4. обуздавам, усмирявам, укротявам (кон), забавям, успокоявам (темп)
III. n разг. постоянен приятел/приятелка

* * *

{'stedi} а 1. устойчив, стабилен; здрав; балансиран; the table(2) {'stedi} v 1. крепя (се), закрепвам (се); уравновесявам (с{3} {'stedi} n разг. постоянен приятел/приятелка.

* * *

уталожен; усърден; устойчив; спокоен; стабилен; улегнал; укротявам; усмирявам; уверен; системен; отмерен; обуздавам; планомерен; порядъчен; прилежен; верен; равномерен; разсъдлив; забавям; еднакъв; непоколебим; непоклатим; неотклонен; непрестанен;

* * *

* * *

steady[´stedi] I. adj 1. равномерен, отмерен, еднакъв; постоянен, системен, планомерен, редовен; методичен, непрекъснат, непрестанен; неотклоним; \steady light спокойна светлина, неподвижен пламък; \steady pace равномерен ход; \steady price твърда цена; \steady pulse нормален пулс; \steady weather установено време; \steady work постоянна работа; 2. устойчив, стабилен; здрав; a \steady foundation здрава основа; the ladder is not \steady стълбата се клати; he is not \steady on his legs той едва се държи на краката си; his hand was not \steady ръката му трепереше; to hold ( a thing) \steady държа нещо, за да не мърда; to keep ( stand) \steady не мърдам; \steady state theory астр. теория в астрономията, според която Вселената винаги е съществувала и се разширява постоянно чрез непрекъснато образуване на водород; 3. твърд, непоклатим, непоколебим; верен, сигурен; \steady gaze твърд (втренчен) поглед; \steady hand твърда (сигурна) ръка; прен. здрава ръка; \steady nerves здрави нерви; \steady faith непоклатима вяра; \steady job сигурна работа; (as) \steady as a rock твърд като скала; 4. спокоен, улегнал, уталожен, разсъдлив, трезв, сериозен, солиден, с добро поведение; 5. трудолюбив, прилежен, усърден; FONT face=Times_Deutsch◊ adv steadily; • \steady! внимателно! внимавай! опичай си ума! \steady on! стой! не бързай! спокойно! to go \steady разг. имам си гадже; II. v 1. закрепвам (се), уравновесявам (се), преставам да се клатя (да треперя, да мигам - за светлина); стабилизирам се; to \steady o.'s hand ръката ми престава да трепери; the boat steadied on her keel лодката се уравновеси; to \steady o.s. against опирам се о; 2. успокоявам (се); уталожвам (се); to \steady s.o.'s nerves успокоявам нервите на някого; 3. вразумявам (се), улягам, установявам се, уталожвам се (и с down); 4. обуздавам, усмирявам, укротявам ( кон); 5. забавям ( темпо); III. n ам. разг. гадже.

{bai}
I. 1. място при, край, до, близо до, у, по
BY the road край шосето, по шосето
BY me/my side до мене
I haven't got her letter BY me now писмото и не e у мен сега
2. посоки покрай, през
to pass BY the theatre минавам (по) край театъра
to pass BY the door минавам през вратата
we went to London BY Paris отидохме в Лондон през Париж
3. начин чрез, посредством, с, по, на, за, от
BY air mail с въздушна поща, по въздуха
relatives BY blood кръвни роднини
BY the feel of it по пипането, на пипане, прен. усеща се, личи си
we shall have frost BY the feel of it личи. си, че ще има/ще падне слана
BY lamp light на (светлината на) лампа
to take someone BY the hand хващам някого за ръка (та)
one BY one един по един
4. деятел, автор от
invited BY поканен от
a novel BY Scott роман от Скот
BY oneself сам, самостоятелно, без чужда помощ
to keep BY oneself държа се настрана, страня
5. време до, най-късно до, не по-късно от
BY tomorrow (най-късно) до утре
BY Friday/five o'clock до/не по-късно от петък/от пет часа
6. мярка, бройка на
BY the metre на метър
BY the pound на фунт
BY the dozen на дузини
to work/be paid BY the hour работя/плащат ми на час
7. размери
five BY four metres пет на четири метра
8. при делене на
to divide BY four деля на четири
9. при сравнение с
BY two pounds cheaper с две лири по-евтино
10. според, съгласно, по
BY this clock по/според този часовник
11. в (името на)
I swear BY all that is holy кълна се в името на/във всичко свято
BY Jove! ей богу! бога ми!
II. 1. близо, наблизо
close/hard BY съвсем наблизо
2. покрай, настрана
the car sped BY колата префуча
I have put some money BY отделил съм малко пари настрана. by a страничен, второстепенен, случаен

* * *

{bai} prep 1. място при, край, до, близо до; у; по; by the road 1) (2) adv 1. близо, наблизо; close/hard by съвсем наблизо; v 1. задминавам; 2. заобикалям, избягвам; 3. не вземам

* * *

чрез; съгласно; от; посредством; при; през; близо до; на;

* * *

* * *

by [bai] I. prep 1. (за място); при, край, близо до, до; по; \by my side до мене; \by the way край пътя; впрочем, междувпрочем; \by land and sea по суша и по море; 2. (за посока) около, покрай, през; to pass \by the door минавам през вратата; to travel \by Sofia минавам (пътувам) през София; 3. (за начин) чрез, посредством, с, по; за; от; \by airmail по въздушна поща; relatives \by blood кръвни роднини; to know s.o. \by name познавам някого по име; Smith \by name на име Смит, наричан Смит; to know \by experience знам от опит; \by boat с параход (кораб, лодка); \by lamp light на лампа; to hang \by a thread вися на косъм, в опасност съм; \by this means по този начин; \by all means на всяка цена, непременно, сигурно, обезателно; \by no means в никакъв случай, по никакъв начин; he took me \by the hand той ме хвана за ръката; one \by one един по един, един след друг, поред; \by hundreds със стотици; little \by little малко по малко, едва-едва, мудно, бавно; 4. (за деятеля) от; a comedy \by Shakespeare комедия от Шекспир; (страдателен залог) I was called \by a friend повика ме един приятел; made \by hand ръчно изработен, ръчна изработка; \by o.s. сам, самичък, със собствени сили; \by doing that you will offend him ако (като) направиш това, ще го обидиш; 5. (за време) до; през; \by tomorrow до утре; \by then дотогава, до това време; \by now, \by this time досега, вече; \by day през деня, денем; \by night през нощта, нощем; day \by day ден след ден, всеки ден; to work \by the hour плаща ми се на час; 6. (за мярка) с, на; \by metres, \by the metre на метър; beef \by the pound говеждо на фунт; to divide \by three деля на три; a room six \by four metres стая с размери шест на четири метра; 7. (при сравнителна степен) с; \by two years older с две години по-възрастен; \by far the best далеч най-добрият; 8. според, съгласно, съответно, съобразно с, по; \by your leave с ваше разрешение; \by my watch по (според) моя часовник; 9. в името на; to swear \by all the saints кълна се във всичките светии; \by Jove! ост. \by Jupiter! \by George! ей Богу! II. adv 1. близо, в съседство, недалеч, наблизо; close ( hard) \by съвсем близо; 2. покрай; настрана; she passed \by me тя ме отмина; to stand \by 1) стоя настрана (без да вземам участие); 2) стоя в готовност; • \by and \by след малко, скоро; ост. един след друг, поред; непрекъснато; \by and large ам. въобще, изобщо, общо взето, поначало; \by the by(e) всъщност, впрочем, междувпрочем; III. adj случаен, второстепенен; \by blow случаен удар.

{ha:t}
I. 1. сърце
2. сърдечно заболяване
to have a HEART сърдечноболен съм
3. прен. сърце, душа
at HEART дълбоко в себе си, по душа
in one's-HEART of HEARTs дълбоко в душата си/себе си
with all one's HEART от все сърце
big HEART великодушие, благородство
with a heavy HEART със свито сърце, против волята си
with a light HEART с леко сърце, без да му мисля много
with an open HEART чистосърдечно
HEART of gold златно сърце
HEART of steel/stone/flint кораво сърце
to be the HEART and soul of душата съм на (компания и пр.)
HEART and soul всецяло, всеотдайно
to have at HEART, to take/lay something to HEART имам/вземам присърце
to have no HEART to нямам желание/не ми се ще да
not to have the HEART to сърце не ми дава да
to have one's HEART in one's mouth прен. глътнал съм си езика от страх
to have one's HEART in one's boots съвсем съм отчаян
to have one's HEART in the right place имам добро сърце, добър човек съм
to have one's HEART in one's work обичам си работата, paботя с желание/удоволствие
to have one's HEART set on something, to set one's HEART on (doing) something страстно желая (да направя) нещо
to lay one's HEART bare, to open one's HEART откривам/разкривам сърцето си
searchings of the HEART душевни вълнения/тревоги
it does my HEART good драго/приятно ми e, радвам се
a man after my own HEART човек, който ми харесва/допада
to take to HEART вземам присърце
it goes against my HEART to do so не ми e по сърце да постъпя така
I cannot find it in my HEART to не ми дава сърце да
to do something with (only) half a HEART върша нещо неохотно
to eat one's HEART out чезна от мъка, страдам
to wear one's HEART upon one's sleeve не мога да скривам чувствата си
have a HEART! разг. имай милост
4. прен. същина, същност
the HEART of the matter същността на въпроса, същественото
change of HEART промяна на отношението, променено отношение
5. сърцевина, ядка, среда
HEART of oak сърцевина на дъб, сърцат чорек (обик. за моряк)
in the HEART of winter посред зима
6. мъжество, смелост, храброст
to lose HEART падам духом, унивам, отчайвам се, обезкуражавам се
to take HEART (ост. of grace) окуражавам се
7. прен. любов, сърце
to give/lose one's HEART to someone влюбвам се в някого
union of HEARTs женитба по любов
dear/dearest HEART мили, мила, любим (а)
8. плодородие (на почва)
in good HEART плодороден, богат
out of HEART неплодороден, изтощен
9. рl карти купа, купи
two of HEARTs двойка купа
with HEART and hand с всички сили/ентусиазъм, енергично
to learn/get by HEART уча наизуст
II. 1. head 7 (обик. с up)
2. стр. запълвам, изпълвам (пространство между две стени) (in)

* * *

{ha:t} n 1. сърце; 2. сърдечно заболяване; to have a heart сърдечно(2) {ha:t} v 1. head 7 (обик. с up); 2. стр. запълвам, изпълвам

* * *

ядро; сърце; същност; сърдечен; сърцевина; душа;

* * *

* * *

heart [ha:t] I. n 1. сърце; with bleeding \heart с разтуптяно сърце; прен. с нетърпение (страх); to have a weak \heart страдам от сърце, имам слабо сърце; athletic \heart разширение на сърцето от продължително спортуване; \heart attack мед. сърдечна криза; smoker's \heart сърдечно заболяване, причинено от тютюнопушене; to press ( clasp) s.th. to o.'s \heart притискам някого към гърдите си; прегръщам някого; to cross o.'s \heart кръстя се и се кълна; 2. прен. сърце, душа; прен. чувствителност, отзивчивост, благост; at \heart дълбоко в себе си; по душа; a big \heart великодушие, благородство; великодушен (благороден) човек; a \heart of gold златно сърце; прекрасен ("златен") човек; a hard \heart, a \heart of steel ( stone, flint) кораво сърце; коравосърдечен (безсърдечен) човек; a single \heart прямота, душевна простота; a false \heart вероломство; a kind ( soft, sympathetic, warm) \heart добро сърце; добросърдечен (добродушен, отзивчив) човек; a light \heart безгрижие, веселие; a stout \heart смелост, решителност; смелчага, решителен човек; to be sick at \heart тъжа, унил съм; a change of \heart промяна в отношението (мнението); in my \heart of \hearts в дъното на душата си, дълбоко в себе си; to be the \heart and soul of съм душата на (компания и пр.); to break o.'s \heart умирам от мъка ( over); to break s.o.'s \heart разбивам нечие сърце; to bring s.o.'s \heart into their mouth изплашвам някого до смърт; to have o.'s \heart into o.'s mouth свито ми е сърцето; глътнал съм си езика; it does my \heart good мед ми капе на сърцето; a sight too rejoice o.'s \heart, a sight to cheer ( delight, gladden, warm) the cockles of o.'s \heart гледка, която топли душата; set your \heart at rest не се безпокой, успокой се; to do s.th. with a light \heart върша нещо с леко сърце (без да ме е грижа); with a heavy \heart със свито сърце; против волята си; with (an) open \heart с открита душа, чистосърдечно; to lay o.'s \heart bare, to open o.'s \heart откривам (разкривам) душата си; searchings of the \heart душевни вълнения (тревоги); to take s.th. to \heart вземам нещо присърце; to have at \heart имам присърце; to have set o.'s \heart on doing s.th. решил съм непременно да сторя нещо, разг. турям си мерак на нещо; a man after my own \heart човек по мой вкус; it goes against my \heart to do so не ми е по сърце да правя това; his \heart is in the right place той е добър (отзивчив, сърдечен) човек; I cannot find it into my \heart не се решавам, не ми дава сърце; to o.'s \heart's content колкото ми душа иска; до насита; според желанието ми; I have no \heart to нямам желание да, не съм разположен да, не ми се ще да; I am in no \heart for laughing не ми е до смях; to put all o.'s \heart into s.th. заемам се с цялата си енергия за нещо; to have o.'s \heart into o.'s work обичам си работата, работя с удоволствие; to do s.th. with ( only) half a \heart върша нещо неохотно; to cry ( sob, weep) o.'s \heart out ридая, плача сърцераздирателно, изплаквам си очите; a sight that makes the \heart bleed гледка, която кара сърцето да се облива в кръв; to devour o.'s \heart, to eat o.'s \heart out чезна от мъка; my \heart warms towards her от сърце ѝ съчувствам; in the fulness of o.'s \heart с препълнено сърце, със сърце, преливащо от чувства; 3. прен. същина, същност; to get to the \heart of the matter добирам се до същината на въпроса; the \heart of the mystery същината на загадката; 4. мъжество, смелост; храброст; • faint \heart never won fair lady нерешителността е враг на успеха; to give \heart to s.o. ободрявам (окуражавам) някого; to keep a good \heart, to keep up \heart не падам духом, държа се геройски, не унивам; to lose \heart падам духом, унивам, отчайвам се, обезкуражавам се; out of \heart унил, отчаян, обезсърчен; to take \heart ост. ободрявам се, окуражавам се, не унивам; 5. прен. любов; любимо същество; to give ( lose) o.'s \heart to s.o. влюбвам (увличам) се по някого; to win ( gain) s.o.'s \heart спечелвам любовта на някого, покорявам нечие сърце; union of \hearts брак по любов; he knows how to find his way into people's \hearts той знае как да накара хората да го обикнат; dear ( dearest) \heart, sweet \heart мили, мила, скъпи, скъпа, любими, любима; 6. сърцевина, ядка; среда; \heart of oak 1) сърцевина на дъб; 2) храбър (мъжествен) човек (обикн. моряк); in the \heart of winter посред зима; in the \heart of the country в най-затънтения край на страната; 7. плодородие (на почвата); in good, strong \heart плодороден, богат; out of \heart неплодороден, изтощен (за почва); 8. тех. сърце; ядро; сърцевина; 9. pl карти купа; queen of \hearts дама купа; 10. сорт череши със сърцевидни плодове; • with \heart and hand с всичките си сили, с ентусиазъм, енергично; to learn ( get) by \heart уча наизуст; to wear o.'s \heart on o.'s sleeve не мога да скривам чувствата си; много съм експанзивен; bless my \heart and soul! Господи! Боже мой! Божичко! dear \heart! я гледай ти! охо! Lord love your \heart! разг. ей Богу! poor \heart ост. бедният, горкият; II. v 1. образувам сърцевина (обикн. с up); 2. строит. запълвам, изпушвам (in).

{haid}
I. 1. кожа (на едро животно), одрана кожа (сурова, обработена)
2. разг. шег., неодобр. човешка кожа
to tan/dress someone's HIDE смъквам някому кожата от бой
man he hadn't seen HIDE or hair of for years човек, на когото напълно бе загубил следите от години/от когото години наред нямаше ни вест, ни кост
II. v разг. бия
III. v (hid, hidden, hid) крия (се), скривам (се) (и с out, up), укривам (се) (out)
прикривам (се) (и с away, ам. out), закривам, покривам, запазвам в тайна
to HIDE one's head/face прен. скривам си срама, спотайвам се (от срам)
to HIDE one's light/candle under a bushel погребвам си таланта, от скромност не проявявам способностите си
hidden hand тайно влияние
IV. 1. скривалище
2. гюме (на ловци), прикрит наблюдателен пост (на фотографа и пр.)
V. n ист
1. мярка за повърхност (около 40 хектара)
2. земя, достатъчна за издържане на едно семейство (в Англия)

* * *

{haid} n 1. кожа (на едро животно), одрана кожа (сурова, обработ(2) {haid} v разг. бия.{3} {haid} v (hid {hid}; hidden, hid {'hidn}) крия (се), скр{4} {haid} n 1. скривалище; 2. гюме (на ловцы); прикрит наблюдат{5} {haid} n ист. 1. мярка за повърхност (около 40 хектара); 2.

* * *

спотайвам; тая; укривам; скривам; потулвам; прикривам; закривам; крия се; крия; кожа;

* * *

* * *

hide [haid] I. v ( hid [hid]; hidden, hid [hidn]) крия (се), скривам (се); укривам (се); прикривам (се); закривам, покривам; to \hide away a secret in o.'s heart заключвам тайна в сърцето си; to \hide s.th. from sight скривам нещо от погледа; to \hide a scandal потулвам скандал; to \hide o.'s head ( face) прен. скривам си срама; • to \hide o.'s light ( candle) under a bushel погребвам си таланта; on a \hideing to nothing ситуация, от която при всички положения губиш. II. n 1. кожа (на едро животно); одрана кожа (сурова или обработена); кожен полуфабрикат; 2. разг. човешка кожа; to have a thick \hide прен. имам дебела кожа, никой не може да ме засегне; не ми пука; •\hide and hair без остатък; neither \hide nor hair рядко нищо; 3. хайд (мярка за площ); III. v 1. разг. бия с камшик; съдирам от бой; 2. ост. дера, одирам ( кожа).

{hai}
I. 1. висок, издигнат, възвишен
2. висш, главен, върховен
the Most HIGH библ. бог
HIGH court върховен съд
HIGHer court по-горна съдебна инстанция
HIGHer animals висши животни
HIGHer institute of... висш институт по
3. голям, главен, важен
HIGH Festival голям (църковен) празник
HIGH altar главен олтар
HIGH street главна улица
HIGH spot sl. най-забележително място, най-важна черта
HIGH light/spot връхна точка, силен момент (на пиеса и пр.)
to hit the HIGH spots/lights отличавам се, блесвам (за артист), достигам силни моменти, грабвам публиката (за пиеса), прекалявам
4. голям, силен, висок (за цени, залагане, напрежение, температура и пр.), близо до полюсите (за геогр. ширина)
HIGH in iron с високо съдържание на желязо
HIGH velocity/speed голяма скорост
HIGH wind силен вятър
HIGH sea бурно море
HIGH polish силна лъскавина, лустро
HIGH area метеор. област с високо барометрично налягане
5. Който е в най-високата си точка/в разгара си
the HIGH point of the novel кулминационната точка на романа
HIGH Renaissance разцвет на Ренесанса
6. остър, писклив, тънък (за глас и пр.), висок (за тон)
7. фон. затворен. (за гласна)
8. висок, превъзходен, отличен
HIGH art голямо изкуство
to speak of someone in HIGH terms изказвам се отлично за някого
9. възвишен, благороден, героичен (за приключение и пр.)
HIGH thinking нравствена издигнатост
HIGH calling високо призвание
10. богат, разкошен
HIGH living охолен живот
11. весел, развеселен, разг. пийнал
to have a HIGH (old) time прекарвам чудесно/много весело
12. надменен, арогантен
with a HIGH hand надменно, арогантно, произволно, своеволно
HIGH and mighty високомерен, надменен, ост. С висок чин
13. сърдит
HIGH words/language ядни думи
14. пол. краен
15. sl. леко вмирисан (за месо, дивеч)
to get HIGH вмирисвам се
16. sl. под влияние на наркотик
17. сериозен, тежък (за престъпление)
HIGH treason държавна измяна
HIGH and dry (заседнал) на сухо (за кораб и пр.), изолиран, изоставен (за човек)
HIGH colour/complexion изчервяване, руменина
HIGH farming интензивно земеделие
HIGH table маса на подиум в университетска столова (за преподаватели и почетни гости)
II. 1. (на) високо
to aim/fly HIGH прен. хвърча нависоко
2. силно
to blow HIGH духам силно (за вятър)
3. високо, пискливо, тънко
4. високо, много
to stand HIGH високо съм ценен
на почит съм (with)
to play/stake HIGH карти залагам много
HIGH and low навсякъде
to search/hunt HIGH and low търся навсякъде/под дърво и камък
to live HIGH живея в разкош/нашироко
III. 1. (най-) високо ниво/число
2. метеор. антициклон
3. карти най-голяма карта
4. най-висока точка, рекорд, максимум
all-time HIGH рекорд
5. ам. разг. high school
6. ам. разг. авт. трета скорост
7. еуфория под влияние на наркотик
from (on) HIGH от небето
on HIGH горе в Небесата
HIGH and low всички (обществени класи), бедни и богати
HIGH and mighties големци
how's that for HIGH? ам. как та се вижда, а? бива си го, нали? the HIGH разг. главната улица (особ. в Оксфорд)

* * *

{hai} а 1. висок; издигнат; възвишен; 2. висш, главен, върховен;(2) {hai} adv 1. (на)високо; to aim/fly high прен. хвърча нависоко;{3} {hai} n 1. (най-)високо ниво/число; 2. метеор. антициклон; 3

* * *

тънък; писклив; пискливо; приповдигнат; aнтициклон; главен; висш; високо; възвишен; висок; върховен;

* * *

* * *

high [hai] I. adj 1. висок, издигнат, възвисе́н; the river is \high реката е придошла; 2. голям; силен; висок; \high velocity ( speed) голяма скорост; \high price ( cost) висока цена; \high tension ( temperature) високо напрежение (температура); \high wind силен вятър; \high polish силна лъскавина, лустро; \high fever силна треска, висока температура; a \high area метеор. област с високо атмосферно налягане; 3. висш, главен, върховен; H. Command върховно командване; \high official висш служител; H. Commissioner върховен комисар; the Most H. ( highest) библ. Бог; 4. в най-високата си точка, в разгара (за време, сезон и пр.); \high noon точно по пладне; it is \high time you were gone крайно време е да си отидеш; 5. главен, важен (и за последица и пр.); \high treason държавна измяна; a \high priority основен приоритет; 6. остър, писклив, тънък (за глас, тон); 7. превъзходен, отличен; \high art голямо изкуство; to have a \high opinion of s.o. (to speak of s.o. in \high terms) имам отлично мнение за някого; 8. възвѝшен, благороден; \high thinking нравствена извисеност; \high calling високо призвание; \high mind великодушие, благородство; 9. богат, разкошен; 10. весел, развеселен; разг. развеселен (и от пиене); in \high feather ( spirits) в добро (отлично) настроение; весел, радостен; \high kicker лекомислено момиче, което обича развлечения; 11. надменен, горд; \high stomach високомерие; \high looks важен вид; with a \high hand надменно, арогантно; \high and mighty високомерен, надменен; \high as a kite превъзбуден; to be on o.'s \high horse възгордявам се, правя се на много важен, с мен не може да се говори; 12. леко вмирисан (за месо от дивеч); • \high and dry на сухо, изхвърлен на сухо (за кораб, лодка); прен. изолиран, изоставен (за човек); \high antiquity дълбока древност; \high colour ( complexion) изчервяване, руменина; \high latitudes географски ширини при полюсите; \high spot sl най-важен момент, център на внимание; примамка; to hit the \high spots ( lights) отличавам се, блесвам (за артист, изпълнение); to have a \high old time веселя се, прекарвам чудесно; to be for the \high jump sl сгазил съм лука, сгафил съм и трябва да бъда наказан; II. adv 1. високо; to aim ( fly) \high меря, целя се (летя, хвърча) високо; 2. силно; to run \high вълнувам се силно (за море); разгарям се, разгорещявам се, разпалвам се, раста (за чувство, страсти, думи); увеличавам се, повишавам се (за цена); passions run \high страстите се разгорещяват; 3. високо; пискливо, тънко; •\high and low навсякъде; to search ( hunt) \high and low търся навсякъде, под дърво и камък; to live \high живея в разкош, нашироко; to play ( stake) \high залагам много пари на карти; III. n 1. високо ниво; мет. антициклон; 2. карти най-силната карта; 3. висша точка, максимум; an all-time \high рекорд; the \highs and lows ( of o.' s career, life) превратностите, възхода и падението; 4. разг. възбуда, голямо вълнение; • \high and low всички, бедни и богати; from \high (from on \high) от горе, от небето; on \high горе; на небето, в небесата, в отвъдното; \high and mighties знаменитости.

{fut}
I. 1. крак (ходило), стъпало, ходило
to be at someone's feet прен. в ръцете/в пълно подчинение съм на някого, изразявам преданост/любов към някого
to fall/light on one's feel имам неочакван късмет, усмихва ми се щастието
crow's feet бръчки около очите
to get/have cold feet разг. прен. изплашвам се, глътвам си езика, хваща ме шубе, готов съм да се откажа
to get off on the wrong FOOT започвам лошо/не както трябва, правя лошо първоначално впечатление
on one's feet прен. здрав и прав, финансово независим
on FOOT пеша, прен. в движение, в ход
to put one's FOOT down категорично забранявам нещо, налагам се, разг. давам газ
to put one FOOT before/in front of the other вървя, движа се
to put one's (best) FOOT forward ходя бързо, прен. запретвам се
to put one's FOOT in it правя гаф
it is muddy under FOOT кално е за ходене
2. ход, походка
to be light/swift of FOOT стъпвам леко, ходя бързо
3. воен. пехота
FOOT soldier пехотинец
4. стъпало, ходило (на чорап)
5. долен край (на креват, маса, гроб)
6. пиедестал, подставка (на статуя), основа (на колона)
7. долна част (на стена, стълба), поли, подножие (на планина), край (на списък)
8. проз. стъпка
9. (рl foot, feet) фут (мярка за дължина 30,48 см)
he is six FOOT (feet) three той е висок шест фута и три инча
10. (pl foots) утайки, нерафинирана захар, слънчогледово кюспе, цвеклови резанки (отпадъци от захарни фабрики)
11. (pl foots) театр. светлини на рампа
see at FOOT вж. бележката под линия
II. 1. танцувам
2. вървя, ходя
to FOOT it ходя пеша, бъхтя път
FOOT it! разг. махай се! чупи се
3. слагам стъпало (на чорап)
4. събирам (колона с цифри), правя сбор (и с up)
to FOOT up to търг. разг. възлизам на (за сбор от пера)
a to FOOT the bill разг. плащам сметката/разноските

* * *

{fut} n (pl feet {fi:t}) 1. крак (ходило), стъпало, ходило; to(2) {fut} v 1. танцувам; 2. вървя, ходя; to foot it ходя пеша, бъхт

* * *

фут; ход; ходило; стъпало; стъпка; пехота; походка; крак; нога;

* * *

* * *

foot [fut] I. n (pl feet [fi:t]) 1. крак (от глезена надолу); стъпало, ходило; the fore ( hind) feet предни (задни) крака; to be at s.o.'s feet прен. в ръцете на някого съм; съм в пълно подчинение (на разположение на); изразявам преданост, любов (към някого); to put o.'s feet up почивам си, отморявам (се); beneath s.o.'s \foot в пълно подчинение; под чехъл; to have a (o.'s) \foot in the door направил съм първата крачка; отворил съм възможност за нещо; the boot ( shoe) is on the other \foot ролите са разменени, настъпил е обрат; to have a \foot in both ( each) camp играя двойна игра; член съм на два екипа; to be with ( have) feet of clay въздух под налягане съм, кух (гнил) съм отвътре; to betray ( show) the cloven \foot показвам си рогата; to carry ( sweep) s.o. off his feet събарям някого (напр. за вятър, вълна); прен. вземам акъла някому, изпълвам с възторг; to catch s.o. on his wrong \foot изненадвам някого, сварвам някого неподготвен; crow's feet бръчки около очите, "патешки крачета"; to feel o.'s feet чувствам се уверен в себе си; окопитвам се, съвземам се; to find o.'s feet прен. стъпвам на краката си; окопитвам се, оправям се сам; to keep o.'s feet държа се изправен, задържам се; прен. държа се на положение, не отстъпвам; on o.'s feet прен. здрав и прав; финансово независим; to light ( land, fall) on o.'s feet падам на краката си (и прен.); to get off on the wrong \foot ам. разг. започвам зле; правя лошо първо впечатление; to put o.'s best \foot forward 1) ходя бързо; запретвам се; 2) старая се, полагам големи усилия; to get o.'s feet under the table намърдвам се, намествам се; забърквам се; намесвам се (в някаква работа); to get ( have) cold feet разг. прен. изплашвам се, глътвам си езика; готов съм да се откажа; have one \foot in the grave с единия крак съм в гроба; in o.'s stocking feet по чорапи; on \foot пеша; прен. в движение; в ход; to set s.th. on \foot организирам, започвам; to put o.'s \foot down 1) категорично забранявам нещо; налагам се, скръцвам със зъби; 2) натискам (педала на) газта до дупка, карам бясно; to put o.'s \foot in it, (in o.'s mouth) правя гаф; to serve ( wait on) s.o. hand and \foot обсипвам някого с грижи, нося някого на ръце; to shoot o.s. in the \foot сам си провалям шансовете; режа клона, на който седя; to set \foot стъпвам ( някъде); to take to o.'s feet плюя си на петите; to trample ( tread) under \foot прен. тъпча; погазвам; with o.'s feet foremost разг. с краката напред, в ковчега; to think on o.'s feet работя със замах; вземам решения бързо (в движение); to get ( have) wet feet получавам "бойно" кръщение, правя нещо за първи път; to vote with o.'s feet действията ми показват отношението ми (към нещо), оставям действията да говорят; 2. ход, походка; to have a light ( heavy) \foot стъпвам леко (тежко); to change \foot ( feet) променям хода си; fleet ( swift) of \foot бързоног; 3. воен. пехота; \foot soldier пехотинец; 4. стъпало, ходило (на чорап); 5. край (на креват, маса, гроб) (обр. head); 6. подставка (на статуя); основа (на колона); столче (на чаша); 7. долна част (на стена, стълба); поли, подножие (на планина); край (на списък), крак (краче) (на шевна машина); see at \foot вж бележка под линия; 8. зоол. орган за придвижване у безгръбначни животни (гъсеница, охлюв и пр.); 9. бот. част. с която се прикрепва венечен лист; корен (на косъм); 10. проз. стъпка; 11. фут, мярка за дължина = 12 инча, 1/3 от ярда = 30,48 см; 12. (pl foots) утайки, нерафинирана захар; II. v 1. ост. танцувам; изпълнявам (фигура на танц); 2. рядко вървя по; 3.: to \foot it танцувам; ходя пеша; бъхтя път; \foot it! разг. беж да те няма; 4. слагам стъпало (на чорап); 5. (и foot up) събирам (колона с цифри), правя сбор; to \foot up (to) разг. възлизам на (за сбор от пера); to \foot the bill плащам сметката (поемам разноските).

{klia}
I. 1. ясен, бистър, прозрачен, светъл, ярък, чист, безоблачен, спокоен, невинен (за поглед и пр.)
2. ясен, определен, разбираем, несъмнен,, недвусмислен, очевиден, явен, проницателен
a CLEAR hand четлив почерк
to make oneself lCLEAR казвам ясно това, което мисля
to be CLEAR on/about something ясно ми е нещо, наясно съм за нещо
in CLEAR нешифрован (за текст и пр.) -
3. ясен, звучен, звънлив
4. пълен, чист, цял
CLEAR profit/loss чиста печалба/загуба
CLEAR ten pounds a day цели десет лири на ден
5. чист, открит, свободен, безопасен (за път и пр.) -, all CLEAR воен. не се вижда неприятел, отбой
all CLEAR signal (сигнал за) отбой
property CLEAR of mortgage неипотекиран имот
in the CLEAR извън опасност/съмнение/подозрение, без дългове, издължен
6. неограничен
II. 1. ясно, разбрано
2. ясно, ярко
3. съвсем, напълно, изцяло (често усилм значението на away, off, out through)
to get CLEAR away избягвам, офейквам
three yards CLEAR цели три ярда
4. свободно, безпрепятствено
5. ам. чак (to до)
6. настрана, надалеч
без докосване (of до)
stand CLEAR of the gates of the lift отстранете се от/не се допирайте до вратите на асансъора
to keep/stay CLEAR of избягвам (нещо, някого), пазя се от
to stand CLEAR отдръпвам се (за да избягна опасност)
III. 1. изяснявам (се), прояснявам (се), изчиствам (се), избистрям (се)
to CLEAR the air освежавам въздуха, прен. разведрявам атмосферата
2. изяснявам, разгадавам, обяснявам (мистерия и пр.)
3. разчиствам, прочиствам, разтребвам, опразвам, изпразвам
освобождавам (се), разтоварвам (се) (of от), изглаждам (недоразумение и пр.)
to CLEAR the streets of snow разчиствам снега от улиците
to CLEAR the declt (s) (for action) мор. освобождавам борда, приготвям кораб за сражение, прен. приготвям се за действие/борба и пр.
to CLEAR a way/passage for правя/давам път на (и прен.), to CLEAR a way for oneself пробивам си път
to CLEAR land разчиствам земя от дървета и пр. (особ. за строеж или обработване)
to CLEAR the ground прен. подготвям почвата
to CLEAR the court юр. продължавам разглеждането на дело при закрити врати
to iCLEAR the table раздигам/разтребвам масата
to CLEAR goods освобождавам стоки (от митницата), to CLEAR one's throat изкашлям се лекичко
to CLEAR oneself of a charge доказвам невинността си
to CLEAR one's character/oneself доказвам невинността си, възстановявам доброто си име
to CLEAR someone for top secret work давам някому документ, че може да заеме строго поверителна служба
4. освобождавам паметта на компютър от натрупани данни
5. търг. разпродавам (залежали) стоки
6. получавам чиста печалба
to CLEAR the expenses покривам разходите
7. изплащам, погасявам (дълг), уреждам (сметка), освобождавам от задължение, изваждам от затруднение
8. фин. минавам по сметка (чек)
9. уреждам формалности
10. сп. преминавам/прескачам, без да докосна (напречната греда и пр.)
11. за короб напускам пристанище, след като са изпълнени всички формалности, разрешавам (на кораб) да напусне пристанище, вдигам карантина
12. изчезвам, загубвам се (за симптоми и пр.)
13. измъквам се, изпарявам се (обик. с oat), clear away премахвам, отстранявам, разчиствам (пречки, съмнения и пр.) -, раздигам. разтребвам (маса), вдигам се (за мъгла и пр.), разпръсвам се, изчезвам, отминавам, преминавам
свършвам, довършвам (работа и пр.), clear off освобождавам се от, ликвидирам, погасявам, разпродавам
to CLEAR off arrears of work довършвам изостанали работи
изгонвам, прогонвам, CLEAR off! махай се! върви си!, отивам си, изчезвам
clear out изпразвам, опразрам (стая, шкаф и пр.), чистя, изчиствам, почиствам, махам се, отивам си бързо, изчезвам, разг. оставям без пет пари, изгонвам, прогонвам, разгонвам
clear up изчиствам, разтребвам, подреждам, изяснявам се, прояснявам се (за време), просветвам, прояснявам се (за лице), изяснявам, обяснявам (недоразумение), разрешавам, справям се (със затруднение, проблем и пр.)

* * *

{klia} а 1. ясен, бистър, прозрачен; светьл, ярък; чист, безобл(2) adv 1. ясно; разбрано; 2. ясно, ярко; 3. съвсем, напълно{3} v 1. изяснявам (се); прояснявам (се); изчиствам (се); из

* * *

четлив; чист; ясен; ясно; ярко; явен; разчиствам; светъл; определен; освобождавам; отчетлив; очиствам; бистър; разпродавам; разбираем; разтребвам; прояснявам; прочиствам; изчиствам; изяснявам; изсичам; избистрям; недвусмислен;

* * *

* * *

clear[kliə] I. adj 1. ясен, бистър, светъл, чист; безоблачен; ярък; \clear as a bell ясен, чист (за звук, образ); as \clear as a day ( light) ясно като бял ден; очевиден; as \clear as mud ясно като в мъгла; as \clear as crystal бистър като сълза; 2. ясен, определен, точен; отчетлив; разбираем, недвусмислен, очевиден, сигурен, явен; loud and \clear ясен и отчетлив (за звук, радиосигнал и пр.); a \clear position определено (ясно) становище; a \clear hand разбираем, четлив почерк; that's \clear! ясно! достатъчно! to make s.th. \clear ясно (недвусмислено) показвам; to make o.s. \clear ясен съм, изразявам се точно; 3. чист, пълен, цял; \clear loss чиста загуба; a \clear thousand pounds a year чисти (цели) хиляда лири годишно; a \clear majority пълно мнозинство; three \clear days три цели дни; 4. чист, безпрепятствен, свободен; her desk was \clear of clutter бюрото ѝ беше разтребено (не беше отрупано с вещи); road \clear, line \clear жп свободно; линията е свободна; all \clear воен. не се вижда неприятел; отбой; all \clear signal (сигнал за) отбой; property \clear of mortgage неипотекиран имот; имот, свободен от ипотека; as soon as he was \clear of the building he looked round щом се отдалечи достатъчно от сградата, обърна се и погледна назад; \clear from suspicion извън подозрение; the coast is \clear вече няма опасност, разг. тоалетната е свободна; 5. наясно, с избистрено отношение ( about, on); he is not entirely \clear on how he will go about it не е съвсем наясно как да подходи към въпроса; 6. прозрачен, бистър; II. adv 1. ясно, отчетливо; 2. ясно, ярко; 3. съвсем, напълно (често усилва значението на away, off, out, through); свободно, без пречки; to go \clear through минавам през, пронизвам; we went \clear to the end отидохме чак до края; three feet \clear цели три фута; 4. настрана, далеч (и прен.); без да докосвам нещо; \clear of s.th. настрана от; to get \clear of debt освобождавам се (отървавам се) от дългове; to jump three inches \clear of the bar скачам три инча по-високо от пръчката; to steer \clear of избягвам, отбягвам, пазя дистанция от; to stand \clear отдръпвам се (за да избягна опасност); park your car about nine inches \clear of the curb паркирай на около 9 инча от тротоара; III. n: in the \clear 1) вън от опасност; 2) свободен от подозрение; вън от подозрение; невинен; 3) сп. напред от останалите, с голяма преднина; IV. v 1. изяснявам (се), прояснявам (се); освобождавам; изчиствам; избистрям (се); to \clear the air освежавам атмосферата (въздуха) (и прен.); премахвам напрежението, успокоявам топката; the mist \cleared мъглата се вдигна, проясни се; the muddy water slowly \cleared мътната вода бавно се избистри; 2. изчиствам, разчиствам, прочиствам; освобождавам, опразвам, изпразвам; to \clear o.' s mind отърсвам се от съмнение (обърканост); избистрям ума си; to \clear the road of traffic освобождавам път от превозни средства; to \clear the decks for action мор. приготвям се за бой, освобождавам борда за сражение (и прен.); to \clear the way ( a passage) for правя път на (и прен.); \clear the way! направете (дайте) път! to \clear a way for o.s. пробивам си път; to \clear the ground прен. подготвям почвата; to \clear the court юрид. отстранявам присъстващи лица от съдебната зала, нареждам делото да се гледа при закрити врати; to \clear the table прибирам (раздигам) масата; to \clear goods освобождавам стоки (на митницата); to \clear an equation of fractions мат. премахвам дроби от уравнение; to \clear o.'s throat покашлям се; окашлям се леко; to \clear o.s. of an accusation доказвам невинността си, оправдавам се; to \clear o.'s name ( character, o.s.) възстановявам доброто си име, доказвам невинността си; 3. търг. разпродавам; great reduction in order to \clear голямо намаление за разпродаване (на залежали стоки); 4. получавам чист доход (печалба); to \clear $ 50 докарвам си (печеля) чисти 50 долара; to \clear the expenses покривам разходите; 5. изплащам, погасявам (дълг); фин. to \clear a check изплащам (покривам) чек; 6. преминавам (прескачам), без да докосна; to \clear 2, 36 metres скачам 2,36 метра; to \clear the ground не се допирам до земята (за перде и пр.); 7. получавам разрешение; разрешавам (обикн. в pass) the helicopter was \cleared for take-off хеликоптерът получи разрешение за излитане; 8. (за кораб) напускам пристанище, след като съм изпълнил всички формалности; разрешавам (на кораб) да напусне пристанище; вдигам карантина; to \clear for a port отплувам за някое пристанище; 9. sl измъквам се, изпарявам се, изчиствам се (обикн. to \clear out);

{aut}
I. 1. вън, навън, на открито
OUT there ей там
to go OUT излизам
OUT you go! махай се оттук! to stay OUT не се прибирам вкъщи
to be OUT излязъл съм, не съм вкъщи
to dine OUT вечерям навън
they are OUT a great deal много ходят/излизат
my daughter is not OUT yet дъщеря ми още не излиза в обществото (малка e)
day OUT ден за излизане, свободен ден (за прислуга)
2. отдалеченост
OUT at sea в/на открито море
to live OUT in the country/in Australia живея в провинцията/в Австралия
3. излизане, появяване
the roses are OUT розите ca цъфнали
the chicken is OUT пилето се e излюпило
the sun is OUT слънцето e изгряло/се e показало
the rash is OUT обривът e избил
the book is OUT книгата e излязла от печат, книгата е дадена (на абонат-от библиотеката)
4. разкриване, обявяване, издаване (на нареждане и пр.)
to be OUT разчувам се, бивам разкрит
5. изчерпване, изгасване, завършване, свършване
the year is not. OUT yet годината още не е изтекла
before the day/week is OUT до края на деня/седмицата
the fire/candle/light is OUT огънят/свещта/светлината e загаснала
the lease is OUT наемният срок e изтекъл
short skirts are OUT късите поли не ca вече на мода
the conservatives are OUT консерваторите вече не ca на власт
6. пропуск, грешка
to be OUT in one's calculations сметките ми не излизат
you are not far OUT почти си прав, почти позна/отгатна
your guess is a long way OUT съвсем не позна/не отгатна
my watch is five minutes OUT часовникът ми избързва/изостава с пет минути
ту elbow is OUT лакътят ми е изкълчен
7. в безсъзнание
8. бокс аут
9. футб. аут
10. на глас, високо
to speak OUT изказвам се гласно
11. скарване (with)
to be OUT with someone скаран съм с някого
12. превежда се с глагол
OUT with him! изпъдете/изхвърлете го навън! OUT with it! казвай де! хайде, говори
13. OUT of вън от, извън
I was never OUT of England никога не съм бил извън Англия
fish cannot live OUT of water рибите не могат да живеят вън от водата
to look/jump OUT of the window поглеждам/скачам от прозореца
to be OUT of it извън компанията/изолиран съм, не съм замесен, не участвувам, на (известно разстояние) от
ten miles OUT of London (на) десет мили от Лондон, от (за материя, източник)
hut made OUT of old planks колиба, направена от стари дъски
to drink OUT of a cup пия от чаша
OUT of the housekeeping money от парите за домакински разходи
can good come OUT of evil? от злото може ли да излезе добро? без
we're OUT of sugar/petrol нямаме захар/бензин, свърши ни се захарта/бензинът, от, по, поради, вследствие на
OUT of envy от завист
OUT pf necessity по необходимост, от, измежду
this is one instance OUT of several това e един пример от няколко
choose one OUT of these ten избери си един от/измежду тези десет, резултат
to cheat someone OUT of his money измъквам парите на някого (с измама)
to talk someone OUT of doing something убеждавам някого да не прави нещо
to frighten someone OUT of his wits изкарвам акъла на някого (от страх), състояние извън нормалното
to be OUT of one's mind/senses не съм на себе си, луд съм
OUT of control вж. control 1, от (дадена майка, за животно)
the journey OUT пътуването дотам, отиването
to be (all) OUT for/to с всички сили се стремя към/да
I am not OUT to reform the world не съм се заел/тръгнал да оправям света
all OUT с пълна скорост, с всички сили
OUT and about на крака, оздравял
OUT and away несравнено, далеч, къде-къде
OUT and OUT съвършен, истински
to be OUT разг. забранен съм, излязъл съм от затвора, изхвърлен/изключен съм, изчистен/излязъл съм (за петно и пр.)
that plan is OUT този план е неприложим/не струва
bridge is the best game OUT бриджът e най-хубавата игра (на света)
OUT from under облекчен от грижа/бреме
II. 1. през, от
to look OUT the window гледам през прозореца
2. по
to go OUT the old road излизам/тръгвам по стария път
III. 1. сn. на чужд терен (за мач)
2. потеглящ, тръгващ
3. изходящ (за поща)
4. отдалечен
5. необикновен, необичаен
6. тех. изключен
IV. n 1. начин за измъкване, вратичка
2. печ. пропуск, изпуснат материал
3. pl парл. опозиция
4. pl обтегнати/лоши отношения
at OUTs, on the OUTs в лоши отношения
from OUT to OUT ам. от единия край до другая
the ins and OUTs правителството и опозицията, подробностите (на процедура и пр.), прен. механизъм
V. 1. изхвърлям, изпъждам
2. сп. нокаутирам
3. излизам наяве
the truth will OUT истината не може да се скрие
VI. 1. из-, извън-, далечен
2. над-, пре-
3. краен

* * *

{aut} adv 1. вън; навън; на открито: out there ей там; to go out изли(2) {aut} prep ам. 1. през, от; to look out the window гледам през {3} {aut} I. а 1. сn. на чужд терен (за мач); 2. потеглящ, тръгва{4} {aut} v 1. 1. изхвърлям, изпъждам; 2. сп. нокаутирам; 3. изли{5} {aut} pref. 1. из-; извън-; далечен; 2. над-, пре-; 3. краен.

* * *

външен; вън; загасвам; изгасвам; излязъл; изключен; краен; невключен; навън;

* * *

* * *

out [aut] I. adv 1. вън; навън; \out there ей там (навън); right ( straight) \out право навън; направо, без заобикалки; the journey \out пътуването дотам; отиването; \out and home дотам и обратно, натам и насам; from this \out ам. разг. оттук (сега) нататък; day \out ден за излизане, свободен ден (за прислуга); 2. означава нещо завършено, изчерпано, крайно; let's fight it \out then хайде да решим въпроса с бой; хайде да се преборим; the sugar has run \out захарта е свършила; 3. означава избликване, избухване: to break \out into sobs избухвам в плач; 4. несвяст, извън съзнание: to pass \out припадам; 5. изтриване, заличаване: to cross \out зачерквам; the graffiti were painted \out графитите бяха заличени с боя; 6. нахвърляне на детайли: to sketch \out нахвърлям скица, скицирам; 7. за продан, предложен на обществото: the book is being brought \out in May книгата ще бъде представена през май; 8. с функция на глагол: \out with him! изпъдете (изхвърлете, изкарайте) го навън! \out with it казвай де! хайде, говори! and he \out with a knife разг. и той извади нож; • \out and about на крака, оздравял; \out and away несравнено, далеч, много; \out at elbows прен. западнал, беден, закъсал; down and \out съсипан; II. adj predic 1. излязъл навън, не на обичайното си място; to be \out a great deal ходи (излиза) много; my daughter is not \out yet още не съм водил дъщеря си в обществото; \out you go! махай се оттук! напусни стаята (къщата)! вън! the workers are \out ( on strike) работниците стачкуват; the troops are \out войските са на крак (в бойна готовност); the tide is \out приливът мина; the floods are \out реките излязоха извън бреговете си; 2. излязъл, появил се; the rose is \out розата е цъфнала; the chicken is \out пилето се е излюпило; the sun is \out слънцето се е показало; the book is \out 1) книгата е излязла от печат; 2) книгата е дадена (от библиотеката); 3. непозволен; неприет; smoking on duty is \out пушенето по време на дежурство не е позволено; 4. демодиран, остарял; mini skirts are \out мини полите са излезли от мода; 5. изгаснал, изгасен; изключен: the fire is \out огънят е изгаснал; 6. в безсъзнание; he was \out for two minutes беше в безсъзнание за две минути; 7. желаещ, решен, навит, амбициран; I am \out for as much money as I can get решил съм да събера колкото е възможно повече пари; 8. изчерпан, свършен; our supplies are \out запасите ни са изчерпани; 9. неточен; неправилен; крив; \out by six pence неверен с шест пенса, сгрешен с шест пенса; 10. не на власт, извън управлението; 11. приключил, свършил (за период); before the year is \out преди да е изтекла годината; 12. разг. нескриващ хомосексуалните си наклонности; 13. attr външен; краен; \out match мач на противников терен, мач с гостуване в града на противника; \out size размер, по-голям от обикновения; 14. attr тех. изключен, откачен, нескачен, невключен; III. prep: 1. вън от, извън (\out of); to be \out of it стоя извън интимния кръг, не вземам участие, не намирам компания; \out of date остарял; излязъл от употреба; \out of doors навън, на открито; \out-of-door открит; на открито; \out of doubt несъмнено, без съмнение; \out of focus не на фокус, нефокусиран; \out of print изчерпан (за книга); \out of o.'s senses не на себе си, вън от себе си; to be \out of sorts скършено ми е, кофти ми е, не се чувствам добре, не съм разположен, нямам настроение; \out of the way 1) необикновен; 2) отдалечен, забутан, затънтен, настрана; \out of touch with изолиран от; \out of tune ненастроен; не в тон; \out of time не в такт (и прен.); \out of pocket безпаричен, фалирал; \out of turn не на място, без (преди) да ми е дошъл редът; \out of hand 1) изтърван, без контрол; 2) веднага, незабавно; без труд; this article is \out of stock, I am \out of this article привършил съм тази стока (артикул); 2. от, по, вследствие на, поради (\out of); \out of necessity по необходимост; \out of jealosy от ревност; 3. без (\out of); \out of breath запъхтян, задъхан; 4.: from \out поет. от, из; IV. n 1. печ. пропуск; 2. ам. недостатък; 3. pl полит. The \outs опозиция; • at \outs, on the \outs в обтегнати (лоши) отношения; from \out to \out от игла до конец, от край до край; V. int вън! VI. v sl изгонвам, изпъждам, изкарвам навън.

come to 1) свестявам се, съвземам се, идвам на себе си; 2) достигам до; равнявам се на; to \come to natural to удава ми се; струва ми се естествено; to \come to to bat sl натъквам се на тежък проблем (голямо изпитание); to \come to to hand пристигам (за кореспонденция); to \come to to harm пострадвам; to \come to to a standstill стигам до задънена улица; to \come to to ( halt, stop) спирам; to \come to to the point стигам до решителния момент; засягам съществения въпрос; to \come to to a head узрявам (за цирей); прен. стигам до критичен (решаващ) етап; to \come to to life оживявам; идвам на себе си, свестявам се, опомням се, връщам се към живот; осъществявам се, реализирам се; to \come to to light откривам се, разкривам се; to \come to to nothing не стигам до никъде, не давам никакъв резултат, оставам без последствие; to \come to to stay утвърждавам се, затвърдявам се; to \come to to pass случва се; to \come to to the wrong shop прен. "сбърквам адреса"; to \come to to o.'s senses вразумявам се, идва ми умът в главата; to \come to to o.s. идвам на себе си, идвам в съзнание, свестявам се;

{'faiə}
I. 1. огън, печка
open FIRE огън в огнище
2. пожар
to be on FIRE горя, пламнал съм, в пламъци съм, прен. във възбудено състояние съм
to catch/take FIRE запалвам се, пламвам (и прен.), развълнувам се, възбуждам се
3. огън, треска, възпаление
4. блясък (и на диамант)
5. жар, пламък, увлечение, въодушевление, възторг, устрем, живост на въображението, вдъхновсние
6. воен. огън, стрелба, обстрелване
under FIRE под огън, обстрелван, прен. критикуван, нападнат
FIRE and brimstone адски мъки
int по дяволите! one FIRE drives out another клин клин избива
to blow the FIRE разпалвам, подклаждам омраза и пр.
to get on like a house on FIRE напредвам с гигантски крачки, отлично се погаждам с
to set the Thames on FIRE извършвам нешо необикновено, смайвам света, много съм даровит/способен
II. 1. паля, запалвам (се), подпалвам (се)
2. пламвам, възпламенявам (се), запалвам (се)
3. прен. избухвам, разгорещявам (се), развълнувам (се), възбуждам (се)
раздразвам се, разсърдвам се (често с up)
4. пека (тухли, грънци), суша (чай, тютюн)
5. зачервявам се, почервенявам, изчервявам се
6. стрелям, давам изстрел, гърмя, гръмвам по (at, on, upon), хвърлям, мятам, взривявам (мина)
FIRE! воен. огън
7. изпъждам, разг. уволнявам, изхвърлям
8. прен. говоря бързо като картечница, нападам словесно
fire away стрелям непрекъснато, почвам
FIRE away! хайде, говори!
fire off гръмвам, пуквам, изгърмявам, изстрелвам, изтърсвам (забележка и пр.) бързо/едно след друго

* * *

{'faiъ} n 1. огън; печка; open fire огън в огнище; 2. пожар; to be (2) {'faiъ} v 1. паля, запалвам (се), подпалвам (се); 2. пламвам

* * *

стрелям; стрелба; уволнявам; огън; обстрелвам; пламък; пламвам; паля; плам; пека; възпламенявам; гняв; гърмя; запалвам; жар;

* * *

* * *

fire [´faiə] I. n 1. огън, прен. печка; electric \fire електрическа печка (камина); ист. Greek \fire гръцки огън; open \fire огън в огнище; St. Elmo's \fire електрическа светлина, която се вижда по мачтите на кораби при буря; to build a \fire клада огън; to lay a \fire приготвям печка (и под.) за палене; to nurse the \fire поддържам огъня; to strike \fire добивам огън (с огнило) ( from); to cook over a \fire готвя на огън; 2. пожар; to be on \fire горя, запален съм; пламнал съм, в пламъци съм; във възбудено състояние съм; проявявам усърдие; to catch ( take) \fire запалвам се, пламвам (и прен.); развълнувам се, възбуждам се; to set \fire to, set a \fire подпалвам; 3. огън, треска; възпаление, болка; St. Anthony's \fire мед. червен вятър; 4. блясък; 5. жар, пламък, страст, увлечение, възторг, въодушевление, ентусиазъм, устрем, приповдигнато настроение, живост на въображението, вдъхновение; 6. воен. огън, стрелба, стреляне, обстрелване; under \fire 1) под огън, обстрелван; 2) подложен на критика (нападки); running \fire непрекъснат (чест) огън; прен. постоянни критики, нападки, възражения; line of \fire път на куршум; to draw ( the) \fire предизвиквам (привличам) стрелба от страна на противника; прен. ставам прицел на нападки (подигравки); to hang \fire засичам, правя засечка; прен. пипкам се; бавя се, мотая се; изчаквам; to hold o.'s \fire 1) не откривам огън; 2) не предприемам нищо, изчаквам; stand \fire устоявам на огъня на неприятеля; устоявам на нападки и пр.; • liquid \fire разг. силни спиртни напитки; sacred \fire свещен огън, гений; \fire and brimstone! адски мъки, гръм и мълнии! heavenly \fires поет. небесни огньове, звездите; to breathe \fire бълвам огън и жупел, беснея; there is no smoke without \fire крушката си има опашка; не е току-така, не е случайно; (to do s.th. with) \fire in o.'s belly (върша нещо с) ентусиазъм, плам, жар; out of the frying pan into the \fire от трън, та на глог; to add fuel to the \fire наливам масло в огъня; to blow the \fire разпалвам, подклаждам (омраза и пр.); to draw s.o.'s \fire навличам си нечий гняв (критика, неодобрение); to light a \fire under (s.o.) давам тласък на, подтиквам към действие; carry \fire in one hand and water in the other говоря едно, а мисля друго; мамя, двуличен съм; to fight \fire with \fire клин клина избива; to get on like a house on \fire напредвам с гигантски крачки; to go through \fire and water минавам през огън и вода, понасям тежки изпитания; хвърлям се в огъня ( for); to play with \fire играя си с огъня; to pull ( snatch) out of the \fire спасявам от беда; to put to \fire and sword предавам на огън и меч; to set the world (англ. the Thames) on \fire разг. предизвиквам голяма сензация; II. v 1. паля, запалвам (се), подпалвам (се); to be \fired with задвижван съм от; 2. пламвам, възпламенявам (се), запалвам (се), разгорещявам (се), развълнувам (се), възбуждам (се), раздразвам (се); 3. пека (тухли, грънци); суша (чай, тютюн); 4. зачервявам се, почервенявам, изчервявам се; 5. стрелям, давам изстрел, гърмя, гръмвам (с) (at, on, upon); пукам, хвърлям, мятам; изстрелвам; запалвам ( мина); \fire! воен. огън! to \fire a shot ( salute, volley) давам изстрел (салют, залп); to \fire a gun стрелям с пушка; to \fire questions at обсипвам с въпроси; • to \fire on all cylinders sl вървя (развивам се) отлично, напредвам с пълна пара;III. v разг. уволнявам, изхвърлям.

{ʃeid}
I. 1. сянка, полумрак
in the SHADE на сянка
to cast/throw/put in (to) the SHADE прен. засенчвам, затъмнявам
2. pl книж. тъмнина, мрак
3. нюанс, отсенка (на цвят, значение и пр.), тон (на цвят)
people of all SHADEs of opinion хора с най-различни убеждения
4. малка/незначителна разлика, малко количество, мъничко
a SHADE better малко по-добре
5. сянка, призрак, привидение, дух (на умрял човек)
the SHADEs адът, царството на сенките
6. параван, абажур, козирка за очите
7. ам. транспарант
8. рl ам. sl. тъмни очила, очила за слънце
II. 1. засенчвам, затулям, предпазвам от светлина, слагам абажур на, затъмнявам
2. щриховам, туширам
3. нюансирам
преливам се, преминавам в (друг цвят) (into, off into)
изчезвам постепенно (away, off)
променям (се) постепенно (off into)
4. прен. помрачавам (лице)
5. намалявам малко (цени и пр.)

* * *

{sheid} n 1. сянка; полумрак; in the shade на сянка; to cast/throw/p(2) {sheid} v 1. засенчвам, затулям, предпазвам от светлина; сла

* * *

щрих(а); щрихирам; сянка; туширам; преливам; засенчвам; нюанс; нюансирам; нотка;

* * *

* * *

shade[ʃeid] I. n 1. сянка, полумрак; light and \shade светлина и сенки; in the \shade на сянка; to throw into the \shade, to put in the \shade засенчвам, затъмнявам; 2. сенчесто място; 3. отсянка, нюанс; \shade of meaning отсянка, нюанс (разновидност на значение); people of all \shades of opinion хора с най-различни убеждения; 4. незначителна разлика, малко количество; a \shade better малко по-добре; 5. сянка, призрак, видение, привидение; the realm of the \shades царството на сенките; to go down to the \shades слизам в ада, умирам; 6. нещо недействително; the shadow of a \shade нещо измамно, лъжовно (бледо, вяло); 7. параван, козирка за предпазване на очите от силна светлина; абажур; стъклен похлупак; 8. ам. транспарант; 9. опт. защитно стъкло; бленда; 10. pl ам. слънчеви очила; II. v 1. предпазвам от светлина, затулям, засланям, засенчвам; to \shade o.'s eyes with o.'s hand засенчвам очите си с ръка; 2. затъмнявам, помрачавам; 3. защриховам; туширам; 4. нюансирам; преливам се, преминавам в друг цвят ( into); изчезвам неусетно ( away, off); 5. намалявам силата на, смекчавам, омекотявам.