Перевод: с испанского на болгарский

esta+camisa

  • 1 camisa

    f 1) риза; camisa de día горна риза; camisa interior потник; camisa de noche (de dormir) нощница; 2) бот. ципа (шушулка) на плод; 3) грапава варна мазилка; 4) завивка; обвивка (книга, тетрадка); camisa de fuerza усмирителна риза; cambiar de camisa прен. сменям партията или политическите си идеи с користна цел; en camisa loc adv прен., разг. без зестра (за съпруга); jugar(se) hasta la camisa прен., разг. проигравам всичко.

    Diccionario español-búlgaro > camisa

  • 2 admitir

    tr 1) допускам, пускам някого да влезе; приемам; 2) признавам; съгласявам се; 3) позволявам, търпя; esta causa no admite dilación случаят не търпи отлагане; 4) вмествам, помествам.

    Diccionario español-búlgaro > admitir

  • 3 boca

    f 1) уста; 2) уста (на звяр); 3) прен. вход или изход; 4) дуло; 5) отверстие; 6) прен. лакомец, ненаситник; 7) захващащата част на маша, щипци, пинсета и др.; 8) тъпата част на чук; 9) зоол. щипка на рак; 10) прен. вкус на вино; 11) прен. уста, говор; 12) прен. същество, гърло за изхранване; a boca de jarro а) adv внезапно, изведнъж; б) от много близо; a pedir de boca adv като по поръчка, според вкуса; andar (ir) de boca en boca (en boca de todos) разг. нося се от уста на уста; meterse en la boca del lobo прен., разг. влизам в устата на вълка; no decir esta boca es mía разг. не казвам нито дума; quitar de la boca прен., разг. вземам думата от устата; tapar a alguien la boca прен., разг. запушвам устата на някого; a boca adv устно; buscar a uno la boca прен. карам някого да каже нещо, което иначе би премълчал; boca rasgada несъразмерно голяма уста; en boca cerrada no entran moscas който си мълчи, рискува по-малко; estar colgado (pendiente) de la boca de uno прен. зависим съм от нечии думи; hacer boca прен., разг. отварям си апетита; hacérsele a uno la boca agua прен., разг. текат ми лигите за нещо; írsele la boca a uno прен. изплъзва ми се от устата, говоря много.

    Diccionario español-búlgaro > boca

  • 4 como

    o cómo 1. adv 1): їcómo? o Ўcómo! (въпр. и възкл.) как?; как?; їcómo està el enfermo? как е болният; їa cómo estàn las fresas? как вървят (каква е цената на) ягодите?; no sé cómo agradecerle не зная как да Ви благодаря; Ўcómo llueve! как вали!; 2) както (за начин); hazlo como te digo (ind) направи го, както ти казвам (известно, определено); hazlo como quieras (subj) направи го, както искаш (неизвестно, неопределено); 3) като (сравнение); se quedó como muerto застина като мъртъв; 4) като (в качеството си на); asiste a la boda como testigo присъства на сватбата като свидетел; 5) около, приблизително; eran como las siete беше около седем часа; 2. conj 1) че; veràs como llega tarde ще видиш, че ще закъснее; 2) щом, когато; como llegamos a casa... щом пристигнахме вкъщи...; 3) тъй като, понеже; como recibí tarde el aviso... тъй като получих късно съобщението...; 4) все едно, като че ли; (como si + subj como que + ind) como si estuviera loco... като че ли е полудял...; lo sé de fijo, como que ocurrió delante de mí знам го със сигурност, все едно (като че ли) се е случило пред очите ми; 5) ако (+ subj) como no me digas la verdad, te dejo ако не ми кажеш истината, те оставям; 3. като същ.: el cómo y el cuàndo въпросите как и кога; 4. interj Ўcómo! как!; їcómo así? как така?; їcómo no? как не, разбира се.

    Diccionario español-búlgaro > como

  • 5 contra

    1. m 1) противоположност; el pro y el contra за и против; 2) противна страна, противник (в игра); 3) pl муз. педали на орган; 2. f 1) разг. трудност, препятствие; 2) фехт. ответ; 3) опозиция; 3. prep против, срещу, на, о, въпреки, независимо от; 1) противоположност, съпротива: contra la corriente срещу течението; contra mi voluntad против волята ми; 2) разположение: se colocó contra la luz застана срещу светлината; se apoyó contra la pared подпря се на стената; 3) посока, положение: le estrechó contra su pecho притисна го към гърдите си; esta casa està contra el Oriente тази къща има източно изложение; 4) размяна: pagar contra recibo плащам срещу разписка; 5) адвербиални изрази: en contra против; ir en contra опълчвам се срещу.

    Diccionario español-búlgaro > contra

  • 6 cuándo

    adv interr 1) кога; 2) понякога..., понякога (друг път)...; siempre està sonriendo, cuándo con motivo, cuándo sin él винаги се усмихва, понякога с повод, друг път безпричинно; 3) с характер на същ.: el cómo y el cuándo, їhasta cuándo? докога?; їde cuándo acà? откога?

    Diccionario español-búlgaro > cuándo

  • 7 en

    prep 1) употребява се за обозначение на място а) в (във); està en su habitación в стаята си е; б) върху; en la biblioteca върху библиотеката; en la mesa върху масата; 2) начин на пътуване: с (със) ir en (avión, coche) пътувам с(ъс) (самолет, автомобил); 3) за обозначение на време: през; Esto sucedió en verano това се случи през лятото; de día en día от ден на ден; de vez en cuando отвреме-навреме; 4) за обозначение на начин: а) на, в; en broma на шега; en serio сериозно; en favor de в полза на; en honor de в чест на; en voz (baja) alta на (тих) висок глас; б) по; le conocí en la voz разпознах го по гласа; 5) за обозначение на съдържание: с, в, по; pagan en billetes плащат с банкноти; entendido en música вещ е, специалист е по музика; en espiral във форма на спирала; 6) употребява се в многобройни адвербиални изрази: en cambio в замяна; en vez de вместо; en absoluto абсолютно; en efecto в действителност; en vano напразно; en secreto тайно; en proyecto в проект.

    Diccionario español-búlgaro > en

  • 8 estar2

    1. intr 1) съществувам, съм, намирам се в определено място, положение, състояние; estoy en casa вкъщи съм; estar2 bueno (malo) добре (зле) съм; estar2 a la mesa на масата съм; 2) временно местонахождение, състояние (и prnl); estar2 triste, alegre, rico, sordo тъжен, весел, богат съм, не чувам (в момента); 3) съответствие; el traje le està ancho костюмът му е широк; esa empresa està para mí тази работа е за мен; 4) схващане, разбиране, готовност; їestàs? разбираш ли? ya estoy сега вече разбирам, разбрах; ya està готово е; 5) с деепричастие означава продължително действие: estoy comiendo, hablando, leyendo, etc. ям, говоря, чета (в момента); 6) с минало причастие изразява резултат: la obra està acabada творбата е завършена; 7) с предлози: а) с a: 1) време, дата; їa cuàntos estamos? коя дата сме?; estamos a primero de agosto първи август сме (е); 2) цена; los plàtanos estàn a veinte pesetas бананите са по двадесет песети; 3) непосредствена близост, близка реализация: estàn al caer las doce разг. скоро ще стане дванадесет часа; està al caer el encuentro скоро ще се видим; estar2 a punto de готов съм да; б) с предл. con: съжителствам, срещам се с; estoy mal con él в лоши отношения съм с него; в) с предл. de: готовност, занимание, професия, състояние; estar2 de viaje пътувам; estar2 de paso за малко съм, на минаване; estoy de maestro учител съм, учителствам; estar2 de pega нямам късмет, не ми върви; estar2 de suerte върви ми, имам късмет; estar2 de luto в траур съм; г) с предл. en: 1) проникновеност, разбиране; estar2 en todo в течение съм; разбирам; estoy en eso мисля за това; 2) намирам се, състоя се в; en el éxito està la felicidad щастието се крие (е) в успеха; 3) увереност; estoy en que vendrà mañana сигурен съм, че ще дойде утре; д) с предл. para: 1) на път съм да: estoy para marcharme готов съм да, всеки момент ще тръгна; 2) склонен съм, разположен съм; no estar2 para bromas не ми е до шеги; 3) цел, предназначение; el piso està para alquilar апартаментът се дава под наем; е) с предл. por: 1) решен съм да, избирам, на страната съм на...; estoy por el color blanco аз съм за белия цвят; estoy por Carlos аз съм за Карлос; 2) намерение (неизпълнено); estar2 por escribir още не е написано, предстои да се напише; està por ver не е сигурно, ще видим; 3) Амер. непосредствена реализация; el avión està por despegar самолетът всеки момент ще излети; 4) определено намерение; estoy por romperle la cabeza ще му счупя главата; ж) с предл. sin: estar2 sin blanca прен. джобовете ми са празни; estar2 sin miedo безстрашен съм; з) с предл. sobre: 1) спокойствие, самообладание; estar2 sobre sí господар съм на себе си; нащрек съм; 2) интерес, внимание; estar2 sobre el libro потънал съм, отдаден съм на книгата; estar2 sobre uno вися на главата му; estar2 sobre aviso нащрек съм; 8) с que или porque: està que trina прен. бесен е; estoy porque no vengas според мен не трябва да идваш; 2. prnl 1) разг.: estar2se con los brazos cruzados стоя си със скръстени ръце; Ўestàte quieto! стой мирен; 2) с деепричастие означава непосредствено изпълнение: estarse muriendo умирам; Ўestà bien! добре, съгласен съм; estàn verdes ирон. гроздето е кисело; estar2 a obscuras прен., разг. в неведение съм; estar2 a todo нося цялата отговорност; estar2 bien una cosa a uno подхожда му, съответства му; aquel empleo le estarà bien тази работа ще му подхожда; estar2 de màs (de sobra) а) в повече е, ненужно е; б) разг. не правя нищо, нямам работа; lo que ayer dijiste estuvo de màs беше излишно това, което каза вчера; està una cosa diciendo comedme прен., разг. вика ела ме изяж!

    Diccionario español-búlgaro > estar2

  • 9 este2,

    esta adj dem (пред съществително) този, тази.

    Diccionario español-búlgaro > este2,

  • 10 fecha

    f 1) дата (ден и място) на писмо; 2) дата, време; de fecha reciente скорошен, неотдавнашен; 3) просрочване, забавяне; esta carta ha tardado tres fechas това писмо е закъсняло с три дни; 4) настоящият момент, ден (понякога и pl); Hasta la fecha no ha habido noticias До днес (досега) няма новини; fecha de vencimiento краен срок, падеж; fecha ut retro вече споменатата в текста дата; fecha ut supra датата от началото на писмото.

    Diccionario español-búlgaro > fecha

  • 11 fijo,

    a adj 1) твърд, устойчив; закрепен, неподвижен; 2) постоянен, неизменен; фиксиран; 3) втренчен, впит; a la fijo,a Ч., Ур. сигурно; de fijo, без съмнение, сигурно; en fijo,a Арж., Ур. сигурно; esa es la fijo,a точно това (така) е; esta es la fijo,a това е моментът; idea fijo,a фикс идея, натрапчива мисъл; precio fijo, твърда (фиксирана) цена.

    Diccionario español-búlgaro > fijo,

  • 12 forma

    f 1) форма; 2) външност, изглед; 3) образец; 4) формат (за книга); 5) свойство, способност; 6) формула; 7) начин на действие, възможност за постигане на нещо; no hay forma de няма начин да; 8) рел. нафора; 9) ритуална фраза; 10) pl женски форми; 11) норма, правило; no cuida las formas не се съобразява с нормите; 12) геометрична фигура; dar forma а) оформям, подреждам; б) изпълнявам; в) прен. придавам форма, давам израз на нещо неопределено; de forma que така че; de todas formas във всеки случай; de una forma o de otra по един или друг начин; en debida forma по съответния начин, по установения ред; en forma а) както трябва; б) официално, формално; en toda forma напълно, добре; estar en forma в добро състояние, във форма съм; guardar la forma del ayuno пазя, спазвам постите; guardar las formas прен. спазвам приличие; ponerse en forma подготвям се за нещо; de esta forma по такъв начин; pro forma привидно, про форма; hombre de forma изискан човек.

    Diccionario español-búlgaro > forma

  • 13 fuego

    m 1) огън; 2) пожар; 3) сигнален огън; 4) огън, стрелба; 5) огън, висока температура (на болен); 6) прен. дом, огнище; 7) прен. разпаленост, буйност, живост; 8) прен. огън, страст; 9) pl фойерверки; fuego fatuo блуждаещ огън, синкаво припламване над гниещи животински и растителни отпадъци; fuego graneado воен. огнен дъжд; fuego infernal адски камък; fuegos artificiales фойерверки; a fuego lento (manso) прен. на бавен огън; Ўalto el fuego! воен. спри стрелбата! apagar el fuego con aceite прен. наливам масло в огъня; atizar el fuego прен. подклаждам огъня; dar fuego прен. подавам огън (със запалка, кибрит); echar uno fuego por los ojos прен. очите му мятат огън и жупел; entre dos fuegos прен. между два огъня, две опасности; estar hecho un fuego прен. горя от гняв, страст и др.; Ўfuego! а) воен. огън! стрелба! б) възглас при пожар; huir del fuego y dar en las brasas прен., разг. от трън, та на глог; jugar con fuego прен. играя си с огъня; levantar fuego прен. разпалвам спор, дискусия; meter fuego прен. подклаждам, съживявам; pegar fuego запалвам; poner a fuego y sangre опустошавам неприятелска страна, превръщам я в руини; tocar a fuego бия камбаната за пожар; a sangre y fuego с огън и меч; por el humo se sabe dónde està el fuego няма дим без огън.

    Diccionario español-búlgaro > fuego

  • 14 fuerza

    f 1) сила, здравина; 2) сила, значение; no tener fuerza de ley няма законна сила; 3) могъщество, власт, сила; la fuerza de la ley силата на закона; 4) насилие, принуда, изнасилване (на жена); 5) сила, фактор; основателна част от нещо; 6) прен. сила, силна страна; la fuerza de la juventud (de la edad) силната страна на младостта (на възрастта); 7) ефикасност; la fuerza de la razón силата на разума; 8) енергия, сила; 9) мех. резистентност, съпротивителна сила; fuerza aceleratriz мех. ускорителна сила; fuerza bruta физическа сила; fuerza centrífuga центробежна сила; fuerza centrípeta центростремителна сила; 10) pl сили, войска; fuerzas aéreas военновъздушни сили; fuerzas navales военноморски сили; fuerzas enemigas сили на противника; fuerza de voluntad сила на волята; fuerza pública силите на реда; fuerza vital природа, природни сили; fuerzas vivas обществена сила, фактор; a fuerza de по настояване на, по силата на; a la fuerza, por fuerza насила, по неволя; en fuerza de по причина на, благодарение на; fuerza del consonante прен., разг. силата на обстоятелствата; hacer fuerza упражнявам насилие, убеждавам, увещавам; írsele a uno la fuerza por la boca прен., разг. говоря прекалено, силен съм само на думи; la fuerza de la costumbre силата на навика; recobrar (recuperar) fuerzas възстановявам се (след умора, болест); sacar uno fuerzas de flaqueza от слабостта си правя сила; ser fuerza необходимо, наложително е; camisa de fuerza усмирителна риза.

    Diccionario español-búlgaro > fuerza

  • 15 hecha

    f ост. събитие, действие, факт; de esta hecha отсега нататък.

    Diccionario español-búlgaro > hecha

  • 16 hecho,

    a 1. adj 1) направен, извършен; dicho y hecho, речено-сторено; de dicho al hecho, hay mucho trecho proverb от казано до сторено има много път (голяма разлика); 2) зрял, завършен; 3) с un + sust прилича на, станал като; hecho, un lobo заприличал е на вълк; 4) дадено, готово (като съгласие и приемане); 2. m 1) действие, постъпка; 2) събитие, факт; 3) проблем; 4) юр. случай; hecho, consumado свършен факт; a lo hecho,, pecho разг. понасяне последици от дадено действие; de hecho, adj, adv на практика, в действителност; el hecho, es que работата е там, че; eso està hecho, разг. дадено; esto es hecho, свършен факт; ya està hecho, свършено е вече; няма как, трябва да се приеме; estar bien (mal) hecho, добре (лошо) сложен съм; un hombre hecho, зрял мъж; vino hecho, готово, прекипяло вино; hecho, un toro силен като бик; hecho, un tigre разярен; hecho, probado доказан факт; hecho, y derecho здрав и прав.

    Diccionario español-búlgaro > hecho,

  • 17 huevo

    m 1) яйце; 2) яйцеклетка; 3) вулг. тестикул (по-често pl); 4) прен. кураж, смелост, енергия; 5) топче ароматизиран восък; 6) обущарско калъпче; huevos moles разбити жълтъци със захар; huevos revueltos бъркани яйца; huevo duro варено яйце; huevo pasado por agua; huevo encerado рохко яйце; huevo estrellado яйца на очи; huevo frito пържено яйце; huevo huero запъртък; aborrecer uno los huevos прен. давам повод някому да изостави започната работа; a puro huevo разг. с много труд; cacarear y no poner huevo прен., разг. обещавам много неща, но не давам нищо; parecer que uno està empollando huevos прен., разг. седя си вкъщи, къщно пиле съм; излежавам се на топло; parecerse como un huevo a otro прен. приличат си като две капки вода; sacar los huevo мътя яйца; huevo a tiro adv разг. лесно, без усилие; costar un huevo разг. много е скъпо; pisando huevos adv разг. много бавно.

    Diccionario español-búlgaro > huevo

  • 18 magdalena

    f прен. Магдалена, каеща се, разкайваща се жена; estar hecha una Magdalena разг. безутешна, ридаеща; no està la Magdalena para tafetanes прен., разг. не е в настроение и не може да се очаква услуга, милост.

    Diccionario español-búlgaro > magdalena

  • 19 manga

    f 1) ръкав; en mangas de camisa по риза; 2) техн. шланг, ръкав; 3) вентилационна тръба; 4) сак; 5) въоръжен отряд; 6) конична платнена цедилка; 7) смерч; manga de viento вихър; 8) фунийка за гарниране със сметана; 9) наметало от груб плат; 10) разг. пиянство, пияница; 11) Анд., Амер. кошара за добитък; 12) Ц. Амер. грубо наметало; 13) спорт. спортен участък при автомобилни, мотоциклетни състезания; манш; 14) мор. най-голямата ширина на кораб; 15) лов. викач, който насочва плячката при лов; 16) pl надбавка, бакшиш; manga de agua проливен дъжд с вихрушка; echar de manga a uno прен. умело и прикрито се възползвам от някого; estar (ir, hacerse) de manga прен., разг. сдушили са се (с лоша цел); pegar mangas прен., разг. запретвам ръкави, готвя се за нещо; sacar(se) una cosa de la manga прен., разг. а) правя или казвам нещо без повод или без да знам защо; б) правя нещо набързо; в) изненадвам останалите с нещо; вадя изпод ръкава си; tirar la manga прен., разг. Арж. искам пари назаем; traer una cosa en la manga прен., разг. под ръка ми е; andar manga por hombro прен. сред голямо безредие съм (вкъщи и др.); tener manga ancha, ser de manga ancha прен. гледам на нещата през пръсти; hacer mangas y capirotes прен. действам самоволно, не се съобразявам с никого.

    Diccionario español-búlgaro > manga

  • 20 mano1

    1. f 1) ръка; mano1 derecha (diestra) дясна ръка; mano1 izquierda (siniestra, zoca, zurda) лява ръка; a mano1 на ръка, ръчно; mano1 a mano1 а) ръка за ръка; б) един на един; 2) преден крак на животно; 3) хобот на слон; 4) чукало (на хаван); 5) прен. ловкост, умение; 6) покровителство; 7) сила, власт, авторитет; 8) слой (боя и др.); 9) снопче хартия; 10) партия, ръка (в игра); 11) мъмрене, забележка; 12) страна, направление (на улично движение и др.); 13) Амер. авантюра, риск; 14) прен. много полезен човек, сътрудник; 15) лов. всяка от обиколките при търсене на плячката; 16) прен. брой на лицата, събрани заедно с някаква цел; 17) прен. средство за постигане на нещо; 18) прен. лице, което върши нещо (по-често pl); en buenas mano1s està el niño детето е в добри ръце; 19) Амер. чепка банани; 20) Ч. четири еднакви предмета (в Еквадор те са 6; в останалите страни на Лат. Америка броят се мени); 21) спорт. докосване на топката с ръка от футболист; 22) муз. нотна стълбица; mano1 blanda прен. липса на строгост в управлението, властта; mano1 de gato прен., разг. а) мекота, нежност на кожата; б) прен. поправка, направена от човек, по-умел от автора; в) пухче, четчица за пудра; mano1 de hierro, mano1 dura прен. желязна, твърда ръка; mano1 derecha прен. много полезен човек, дясна ръка на някого; a dos mano1s прен., разг. от все сърце; a la mano1 а) много лесно нещо; б) подръка; a mano1 abierta прен. свободно; caerse una cosa de las mano1s прен., разг. омръзнало ми е нещо, дотяга ми; cambiar de mano1s прен. минавам в чужди ръце; corto de mano1s прен. невежа, неекспедитивен в работата си; darse a mano1s прен. предавам се в ръцете; de la mano1 y pluma прен. автограф; deshacerse una cosa entre las mano1s прен. изтича през пръстите; echar mano1 a la bolsa вадя пари; estrechar a uno la mano1 ръкувам се, стискам ръка някому; frotarse uno las mano1s прен., разг. потривам доволно (злобно) ръце; lavarse uno las mano1s прен. снемам вината от себе си, измивам си ръцете; listo de mano1s прен., разг. умел джебчия; mano1s blancas no ofenden proverb женските обиди не накърняват мъжкото достойнство; menear uno las mano1s прен., разг. а) водя борба, карам се с някого; б) работя бързо и лесно, ръцете ми хвърчат; pasar la mano1 por el cerro (el lomo) прен., разг. хваля, лаская; señalado de la mano1 de Dios разг. белязан (с дефект) от Господа; si a mano1 viene може би, вероятно, случайно; tener mano1 en una cosa разг. имам пръст в нещо; untar la(s) mano1(s) a uno разг. давам подкуп; debajo de la mano1; por debajo de la mano1 скришом, крадешком; mano1 de obra а) работна ръка, работна сила; б) ново (за покупка); de segunda mano1 а) от втора ръка; б) употребяван; tener mano1 ръководя, управлявам; dar de mano1 прен. а) прекратявам работа; б) изоставям някого; dar de mano1s падам ничком; estar mano1 sobre mano1 бездействам, безделнича; sentar la mano1 прен. отнасям се сурово, бия; con mano1 pesada строго, жестоко; con franca (larga) mano1 с щедра ръка; dejar de la mano1 прен. оставям, зарязвам нещо; llegar a la mano1s прен. пада ми в ръчичките; карам се, бия се с някого; traer entre mano1s занимавам се с нещо; untar la mano1 разг. давам подкуп; 2. m карт. ръка, право на пръв ход.

    Diccionario español-búlgaro > mano1

См. также в других словарях:

  • Camisa de mochila — Saltar a navegación, búsqueda Camisa de mochila es un Venezolanismo histórico (véase Venezolanismos históricos) y se originó de una situación socio económica surgió «camisa de mochila» que es una denominación despectiva que se aplicó y todavía se …   Wikipedia Español

  • camisa — s f I. 1 Prenda de vestir de tela que cubre el torso y los brazos; puede ser de manga corta o larga y, por lo general, lleva cuello y botones que se abrochan al frente: camisa de lana, camisa de hombre, camisa de mujer 2 Camisa de fuerza La que… …   Español en México

  • camisa —     Al igual que ocurre con otras palabras propias de las costumbres que eran desconocidas para los antiguos romanos ( bigote, braga y calzón), esta prenda tan frecuente y común a hombres y mujeres podría encontrar su origen en una palabra de… …   Diccionario del origen de las palabras

  • La camisa negra — «La Camisa Negra» Sencillo de Juanes del álbum Mi Sangre Grabación 2004 Género(s) Pop Pop rock Duración 3:36 …   Wikipedia Español

  • Válvula de camisa — Motor radial aeronáutico Bristol Perseus, seccionado mostrando sus componentes; son claramente visibles las válvulas de camisa. La válvula de manga, válvula de camisa, o más correctamente válvula de camisa corredera, es un tipo de mecanismo de… …   Wikipedia Español

  • Meterse en camisa de once varas — El dicho meterse en camisa de once varas es una expresión coloquial que señala la poca conveniencia de complicarse la vida innecesariamente. Orígenes Su origen se sitúa en la Edad Media, en la ceremonia de adopción de un niño, tomando los… …   Wikipedia Español

  • meterse en camisa de once varas — estar en un lío complicado; no poder salir de un problema complejo; cf. meterse en un lío, meterse en un tete; cf. meterse entre las patas de los caballos, meterse en la boca del lobo, meterse; el Andrés todavía está pagando el auto, entró recién …   Diccionario de chileno actual

  • Indumentaria del pueblo Mexica — El vestido o indumentaria del pueblo Mexica que como pueblo originario de lo que hoy es México fue uno de los pueblos Nahuas que habitaron en México y es tal vez de los más conocidos. Los mexicas (náhuatl mēxihcah [meː ʃiʔkaʔ][1] ) llamados en la …   Wikipedia Español

  • Heinrich Vollmer — (Altdorf, Distrito de Esslingen, 26 de julio de 1885 Tubinga, 1 de julio de 1961) fue un ingeniero y empresario alemán, además de uno de los más destacados diseñadores de armas de infantería en el Período de Entreguerras. Contenido 1 Actividad… …   Wikipedia Español

  • Richard Felton Outcault — Saltar a navegación, búsqueda Richard Felton Outcault fue guionista y dibujante de historietas así como pintor estadounidense. Nació el 14 de enero de 1863 en Lancaster, Ohio y falleció el 25 de septiembre de 1928 en Flushing, Nueva York.… …   Wikipedia Español

  • pegar — verbo transitivo 1. Unir (una persona) [una cosa] a [otra cosa] con pegamento o cola para que no puedan separarse: Corté un trozo de papel y lo pegué sobre la cubierta. 2. Unir …   Diccionario Salamanca de la Lengua Española


Поделиться ссылкой на выделенное

Прямая ссылка:
Нажмите правой клавишей мыши и выберите «Копировать ссылку»

Мы используем куки для наилучшего представления нашего сайта. Продолжая использовать данный сайт, вы соглашаетесь с этим.