-
101 преди
1. предл. before, prior toago. back ( след същ.)преди пладне before noon, in the morning/forenoon, съкр. a.m.преди срока before the term set/the deadlineпреди войната prior to/before the warпреди една седмица a week agoпреди много време a long time ago/backпреди това firstпреди това трябва да му пишеш you must write to him firstпреди всичко first of all, first and foremost, to begin with; above all thingsfor one thing2. нар. previously, formerly, beforeпоет. ereточно както преди just as beforeпреди беше учител formerly he was a teacher, he used to be a teacherпреди да отидеш before you go, before goingпреди да се родя before I was bornтой е вече както преди (възстанови се) he is (quite) his own/old self again* * *предѝ,предл. before, prior to; ago, back ( след същ.); \преди една седмица a week ago; \преди малко a (little) while ago/back; \преди много време a long time ago/back; • \преди всичко first of all, first and foremost, to begin with; above all things; for one thing; in the first instance/place; разг. first thing.——————нареч.1. previously, formerly, before; поет. ere; по-\преди earlier, formerly; точно както \преди just as before;2.: \преди да before (и с ger.); той е вече, както \преди ( възстанови се) he is (quite) his own/old self again.* * *ago: We married two years преди. - Оженихме се преди две години., It was a long time преди. - Това беше преди много време.; before: преди noon - преди пладне; (нар.): previously: Tell me the truth преди it is too late. - Кажи ми истината преди да е станало твърде късно.; formerly: преди he was a robber. - Преди той беше крадец.; above all - преди всичко* * *1. 1 предл. before, prior to 2. 2 нар. previously, formerly, before 3.: ПРЕДИ да before (и с ger.) 4. ago. back (след същ.) 5. for one thing 6. no-ПРЕДИ earlier, formerly 7. ПРЕДИ беше учител formerly he was a teacher, he used to be a teacher 8. ПРЕДИ войната prior to/before the war 9. ПРЕДИ всичко first of all, first and foremost, to begin with;above all things 10. ПРЕДИ да отидеш before you go, before going 11. ПРЕДИ да се родя before I was born 12. ПРЕДИ една седмица a week ago 13. ПРЕДИ малко a (little) while ago/back 14. ПРЕДИ много време a long time ago/back 15. ПРЕДИ пладне before noon, in the morning/forenoon, ськр. a.m. 16. ПРЕДИ срока before the term set/the deadline 17. ПРЕДИ това first 18. ПРЕДИ това трябва да му пишеш you must write to him first 19. поет. ere 20. той е вече както ПРЕДИ (възстанови се) he is (quite) his own/old self again 21. точно както ПРЕДИ just as before -
102 първоначален
original, initial, primaryпървоначално училище a primary/an elementary schoolпървоначално образование primary educationпървоначален учител a primary-/an elementary-school teacherпървоначално натрупване икон. primitive accumulationпървоначална заплата/цена a starting salary/price* * *първонача̀лен,прил., -на, -но, -ни original, initial, primary, primordial; \първоначаленен вариант (на предложение) original motion; \първоначаленна заплата/цена starting salary/price; \първоначаленно натрупване икон. primitive accumulation.* * *elementary; primal{`praimxl}; primary: първоначален school - първоначално училище; prime* * *1. original, initial, primary 2. ПЪРВОНАЧАЛЕН учител a primary-/an elementary-school teacher 3. първоначална заплата/цена a starting salary/price 4. първоначално натрупване икон. primitive accumulation 5. първоначално образование primary education 6. първоначално училище a primary/an elementary school -
103 свърших
I have doneсвърших за днес I am through for todayда кажем, че сме свършила за днес let's call it a dayне си ли свършил с яденето? haven't you done eating? are you through?хайде, свършвай! have/be done! cut it short I свърших с кавга end in a quarrelсвърших с фалит finish up in bankruptcyсвърших с дефицит end with a deficitсвърших зле come to a bad end ( и за човек)наближавам да свърша be drawing to a close/an endвж. свършен1. (изразходвам) use up(изяждам) finish off/up2. (учебно заведение) finishсвърших училище finish school/o.'s schooling; leave schoolсвърших университет graduate from/at a universityсвърших по... в Софийския университет graduate in... from Sofia University3. (идвам до дадено положение) endсвърших като учител и пр. end up as a teacher, etc.свърших в лудницата end in the madhouseсвърших в затвора wind up/land in prisonсвърших печално come to a sorry end4. (умирам) dieсвърших със самоубийство die by suicide5. (възраст) вж. навършвамда свършим с това let's have done with itтова ще свърши работа this will serveтой няма да свърши нищо one can't rely on himтой свърши работата he fixed this/it upтова му свърши добра работа it stood him in good steadхубаво я свършихме! свършихме я! a fine mess we've made of it; now we are in for itтой ще ме свърши he'll be the death of meсвърших се6. (минавам) come to an end, be over, end(изтичам-за срок и пр.) expire7. (бивам изразходван, изчерпан) give/run out; fail(бивам продаден) be sold out(за ядене в ресторант) be offсвършва ми се... run/be out of..., be getting low on..., be short of...свърши се (за стока) we're out of stock; we're all sold outмалките номера/яйцата се свършиха we're sold out of small sizes/of eggsне са се свършили... there is no want/lack/shortage of...с това се свърши and that was the end of itработата не се свършва с това that is not all, that is not the end of it; there is more to it than thatсвърши се нашата вж. свършихме я* * *1. (бивам изразходван, изчерпан) give/run out;fail 2. (бивам продаден) be sold out 3. (възраст) вж. навършвам 4. (за ядене в ресторант) be off 5. (идвам до дадено положение) end 6. (изразходвам) use up 7. (изтичам- за срок и пр.) expire 8. (изяждам) finish off/up 9. (минавам) come to an end, be over, end 10. (умирам) die 11. (учебно заведение) finish 12. I have done 13. СВЪРШИХ (пo) право graduate in law 14. СВЪРШИХ c дефицит end with a deficit 15. СВЪРШИХ в затвора wind up/land in prison 16. СВЪРШИХ в лудницата end in the madhouse 17. СВЪРШИХ добре turn out for the best, (за човек) make good 18. СВЪРШИХ зле come to a bad end (и за човек) 19. СВЪРШИХ като учител и пр. end up as a teacher, etc. 20. СВЪРШИХ пo... в Софийския университет graduate in... from Sofia University 21. СВЪРШИХ печално come to a sorry end 22. СВЪРШИХ с някого (убивам) разг. finish s.o. off 23. СВЪРШИХ с фалит finish up in bankruptcy 24. СВЪРШИХ се 25. СВЪРШИХ със самоубийство die by suicide 26. СВЪРШИХ университет graduate from/at a university 27. СВЪРШИХ училище finish school/o.'s schooling;leave school 28. вж. свършен 29. да кажем, че сме свършила за днес let's call it a day 30. да свършим с това let's have done with it 31. малките номера/яйцата се свършиха we're sold out of small sizes/of eggs 32. наближавам да свърша be drawing to a close/an end 33. не са се свършили... there is no want/lack/shortage of... 34. не си ли свършил с яденето? haven't you done eating?are you through? 35. работата не се свършва с това that is not all, that is not the end of it;there is more to it than that 36. с това се свърши and that was the end of it 37. свършва ми се... run/be out of..., be getting low on..., be short of... 38. свърши се (за стока) we're out of stock;we're all sold out 39. свърши се нашата вж. свършихме я 40. свърших за днес I am through for today 41. това му свърши добра работа it stood him in good stead 42. това ще свърши работа this will serve 43. той няма да свърши нищо one can't rely on him 44. той свърши работата he fixed this/it up 45. той ще ме свърши he'll be the death of me 46. хайде, свършвай! have/be done! cut it short I СВЪРШИХ с кавга end in a quarrel 47. хубаво я свършихме! свършихме я! a fine mess we've made of it;now we are in for it -
104 селски
1. прил. (свързан със село, селяни) village; peasant (attr.)(свързан със стопанство, бит) rural(вън от града) country (attr.)(прост, непокварен. груб) rusticселски пазар/път/хан a country market/road/innселски произход peasant originселски танц a country danceселски двор farmyardселски живот country lifeселски имот rural propertyселски мегдан a village squareселски хляб a cottage loafселски говор rustic speechселският пролетариат the rural proletariat, the rural poorселски бунт a peasant revoltселски празник a village feastселски учител a village schoolmaster/teacherселска мома a village girlселска къща a (country) cottage, a peasant houseселска кола a country/peasant/farm cartселска уличка a village laneселска хитрина peasant cunningселска простота rustic simplicityселско стопанства rural economy, agricultureселска работа farm workселско чедо a child of the countryside/of the soilселски дрехи peasant/rustic dressселски обичаи peasant customsселски маси peasant masses2. нар. like a peasant; in the village style* * *сѐлски,прил., -а, -о, -и ( свързан със село, селяни) village; peasant (attr.); ( свързан със стопанство, бит) rural; geoponic; ( извън града) country (attr.); ( прост, непокварен, груб) rustic; амер. cracker-barrel; \селскиа кола a country/peasant/farm cart; \селскиа къща (country) cottage, a peasant house; \селскиа мома a village girl; \селскиа простота rustic simplicity; \селскиа работа farm work; \селскиа уличка a village lane; \селскиа хитрина peasant cunning; \селскии бунт a peasant revolt; \селскии говор rustic speech; \селскии двор farmyard; \селскии живот country life; \селскии имот rural property; \селскии мегдан a village square; \селскии обичаи peasant customs; \селскии пазар/път/хан a country market/road/inn; \селскии празник a village feast; \селскии произход peasant origin; \селскии хляб a cottage loaf; \селскио стопанство rural economy, agriculture; \селскио чедо a child of the countryside/of the soil.——————нареч. like a peasant; in the village style.* * *village: селски customs - селски обичаи; country: селски road - селски път, селски life - селски живот; rustic (прост, груб); bucolic- селско стопанство* * *1. (вън от града) country (attr.) 2. (прост, непокварен. груб) rustic 3. (свързан със стопанство, бит) rural 4. 1 прил. (свързан със село, селяни) village;peasant (attr.) 5. 2 нар. like a peasant; in the village style 6. СЕЛСКИ бунт a peasant revolt 7. СЕЛСКИ говор rustic speech 8. СЕЛСКИ двор farmyard 9. СЕЛСКИ дрехи peasant/rustic dress 10. СЕЛСКИ живот country life 11. СЕЛСКИ имот rural property 12. СЕЛСКИ маси peasant masses 13. СЕЛСКИ мегдан a village square 14. СЕЛСКИ обичаи peasant customs 15. СЕЛСКИ пазар/ път/хан a country market/road/inn 16. СЕЛСКИ празник a village feast 17. СЕЛСКИ произход peasant origin 18. СЕЛСКИ танц a country dance 19. СЕЛСКИ учител a village schoolmaster/teacher 20. СЕЛСКИ хляб a cottage loaf 21. СЕЛСКИят пролетариат the rural proletariat, the rural poor 22. селска къща a (country) cottage, a peasant house: селска кола a country/ peasant/farm cart 23. селска мома a village girl 24. селска простота rustic simplicity 25. селска работа farm work 26. селска уличка a village lane 27. селска хитрина peasant cunning 28. селско стопанства rural economy, agriculture 29. селско чедо a child of the countryside/of the soil -
105 ставам
1. stand/get up, rise(след падане) pick o.s. up(от легло) get up, rise, be up(оздравявам) be up and about(въставам) rise (up), rise in armsставам на крака rise to o.'s feetставам от легло get out of bedставам от леглото с левия крак get out of bed on the wrong sideставам рано и лягам рано keep early hoursщом стана утре сутрин first thing tomorrowставай! get up! up with you!2. (придобивам нови качества, преминавам в друго състояние) become, get, grow, turn; grow up to beставам учител become a teacherставам моряк go to sea, become a sailorставам търговец go into business, become a merchantтой ще стане добър лекар/музикант he'll make a good doctor/musicianставам подозрителен become suspiciousставам сериозен become/grow serious, разг. pull a long faceставам богат get/grow rich, make a fortuneставам червен turn redболният става все по-зле the patient is getting worse and worseставам голям grow up/bigставам друг changeне ставай глупав don't be silly/idiotic; don't be a fool/an idiot; don't make a fool of yourselfтака се става... that's how you become...когато стана на двадесет години when he was twentyкогато станеш на моята възраст when you reach my age, when you get to be my age, when you are as old as I amставам за смях become a laughing stockставам за срам be put to shame, disgrace o.s.става нужда it becomes necessaryстава хладно it's getting cold, it's turning chillyстава ми тъжно/скучно be/feel sad/boredстава ми смешно feel like laughingна сърцето й стана по-леко she felt relievedстава ми лошо feel ill/faint/unwell; be taken ill suddenlyстава ми мъчно, когато feel sorry whenстава ми мъчно/жал за feel sorry forставам на нищо be ruined3. (годен съм) do, be fit (за for); make(готов съм) be readyтози плат не става за летен костюм this material won't do for a summer suitтази пола става още за носене this skirt is still fit to wearот това вече маса не става this table is done for/ruinedтой не става за пазач he's not suitable/fit for a watchman, he won't make a good watchmanстана ли обедът? is dinner ready?4. (случва се, състои се) happen, come about, fall out, occur, come to be; take place, be held; be in progress, go onкакво става? what's the matter? what's up? what's going on?какво става с тебе? what's the matter with you?what's wrong with you? (къде се губиш) what have you been doing with yourself?нещо става there's something up, there is something going onстава нещо с there's something wrong withкакво ще стане ако... what (will happen) if...преди да разбера какво става before I knew where I was; before I could say knife/Jack Robinsonкаквото и да стане whatever happens, come what may, no matter what happens; come hell or high water; rain or shineкаквото ще да стане (на всяка цена) at all costs, at any price, by all means, ( не се интересувам от последиците) come what mayстават такива работи these things do/will happenи това става that's possible, that's one of the things that do happenако това изобщо някога стане if this ever comes to passдобре стана, че it was lucky that, it was all to the good that, it was a piece of luck thatсъжалявам, че стана така I'm sorry things have turned out the way they haveсъбранията стават тук/веднаж месечно meetings take place/are held here/once a month* * *ста̀вам,гл.1. stand/get up, rise; ( след падане) pick o.s. up; (от легло) get up, rise, be up; ( оздравявам) be up and about; ( въставам) rise (up), rise in arms; винаги \ставам рано practise early rising; ставай! get up! up with you! \ставам на крака rise to o.’s feet; \ставам накриво get out of bed on the wrong side; \ставам от легло get out of bed; \ставам рано и лягам рано keep early hours;2. ( придобивам нови качества, преминавам в друго състояние) become, get, grow, turn; grow up to be; болният става все по-зле the patient is getting worse and worse; не ставай глупав don’t be silly/idiotic; don’t be a fool/an idiot; don’t make a fool of yourself; \ставам богат get/grow rich, make a fortune; \ставам голям grow up/big; \ставам за смях become a laughing stock; \ставам за срам be put to shame, disgrace o.s.; \ставам на нищо be ruined; \ставам опасен turn dangerous; \ставам сериозен become/grow serious, разг. pull a long face; \ставам търговец go into business, become a merchant; той ще стане добър лекар/музикант he’ll make a good doctor/musician;3. ( годен съм) do, be fit (за for); make; ( готов съм) be ready; от това вече маса не става this table is done for/ruined; стана ли обедът? is dinner ready? тази пола става още за носене this skirt is still fit to wear;4. ( случва се, състои се) happen, come about, fall out, occur, come to be; take place, be held; be in progress, go on; добре стана, че it was lucky that, it was all to the good that, it was a piece of luck that; какво става? what’s the matter? what’s up? what’s going on? каквото и да стане whatever happens; come hell or high water; rain or shine; каквото ще да стане (на всяка цена) at all costs, at any price, by all means, (не се интересувам от последиците) come what may, come hell or high water; нещо му стана на радиото something went wrong with the radio; нещо става there’s something up, there is something going on; става нещо c there’s something wrong with; стават странни неща там there are strange goings-on there; стават такива работи these things do/will happen; стана тя, каквато стана the fat is in the fire; съжалявам, че стана така I’m sorry things have turned out the way they have; това стана пред очите ми it happened in my sight;5. ( излиза сполучлив) come off; be done; come (от of); житата не станаха тази година the wheat crop was poor this year; нищо няма да стане nothing will come of it; разг. (it’s) no go; така става ли? will that do? will that be all right? тук става хубав мед they get good honey in these parts;6. ( вирея) grow, thrive;8. ( идва, наближава за време) come; става нощ night comes/falls; стана време да the time has come to;10. ( възлизам на, наброявам) add/come up to; grow to; get to be; • не става! it’s no go! от всяко дърво свирка не става you can’t make a silk purse out of a sow’s ear; става! ( съгласен съм) it’s a go! \ставам причина за cause, bring about, (за човек) be to blame for; \ставам с кокошките/в тъмни зори get/be up with the lark; станалото станало let bygones be bygones; what is done cannot be undone; let the dead bury their dead; it’s no use crying over spilt milk.* * *get up (от легло); stand (обик. с up, от стол); become: ставам a doctor - ставам лекар; get: ставам ready - ставам готов evenings it ставамs cold - вечер става студено; grow: ставам red - ставам червен, ставам angry - ставам ядосан; be fit (годен съм); do (върша работа); (случва се): go on: What is going on with your parents? - Какво става с родителите ти?; happen: Strange things ставам in this house. - В тази къща стават странни неща., whatever ставамs - каквото и да стане; come off (излиза сполучлив); fit (по мярка съм): the shoes do not ставам me - обувките не ми стават; pass ; befall ; get on* * *1. (въставам) rise (up), rise in arms 2. (годен съм) do, be fit (за for);make 3. (готов съм) be ready 4. (оздравявам) be up and about 5. (от легло) get up, rise, be up 6. (придобивам нови качества, преминавам в друго състояние) become, get, grow, turn;grow up to be 7. (след падане) pick o.s. up 8. (случва се, състои се) happen, come about, fall out, occur, come to be;take place, be held;be in progress, go on 9. stand/get up, rise 10. what's wrong with you ? (къде се губиш) what have you been doing with yourself? 11. СТАВАМ богат get/grow rich, make a fortune 12. СТАВАМ голям grow up/big 13. СТАВАМ друг change 14. СТАВАМ за смях become a laughing stock 15. СТАВАМ за срам be put to shame, disgrace o. s. 16. СТАВАМ моряк go to sea, become a sailor 17. СТАВАМ на крака rise to o.'s feet 18. СТАВАМ на нищо be ruined 19. СТАВАМ от легло get out of bed 20. СТАВАМ от леглото с левия крак get out of bed on the wrong side 21. СТАВАМ подозрителен become suspicious 22. СТАВАМ рано и лягам рано keep early hours 23. СТАВАМ сериозен become/ grow serious, разг. pull a long face 24. СТАВАМ търговец go into business, become a merchant 25. СТАВАМ учител become a teacher 26. СТАВАМ червен turn red 27. ако това изобщо някога стане if this ever comes to pass 28. болният става все по-зле the patient is getting worse and worse 29. добре стана, че it was lucky that, it was all to the good that, it was a piece of luck that 30. и това става that's possible, that's one of the things that do happen 31. какво става с тебе? what's the matter with you? 32. какво става? what's the matter?what's up?what's going on? 33. какво ще стане ако... what (will happen) if... 34. каквото и да стане whatever happens, come what may, no matter what happens;come hell or high water;rain or shine 35. каквото ще да стане (на всяка цена) at all costs, at any price, by all means, (не се интересувам от последиците) come what may 36. когато стана на двадесет години when he was twenty 37. когато станеш на моята възраст when you reach my age, when you get to be my age, when you are as old as I am 38. на сърцето й стана по-леко she felt relieved 39. не СТАВАМ от мятото си keep o.'s seat 40. не ставай глупав don't be silly/idiotic;don't be a fool/an idiot;don't make a fool of yourself 41. нещо му стана на 42. нещо става there's something up, there is something going on 43. от това вече маса не става this table is done for/ruined 44. преди да разбера какво става before I knew where I was;before I could say knife/Jack Robinson 45. става ми лошо feel ill/faint/ unwell;be taken ill suddenly 46. става ми мъчно, когато feel sorry when 47. става ми мъчно/жал за feel sorry for 48. става ми смешно feel like laughing 49. става ми съвестно feel scruples (за about, да about с ger.) 50. става ми тъжно/ скучно be/feel sad/bored 51. става нещо с there's something wrong with 52. става нужда it becomes necessary 53. става хладно it's getting cold, it's turning chilly 54. ставай! get up! up with you! 55. стават такива работи these things do/will happen 56. стана ли обедът? is dinner ready? 57. събранията стават тук/веднаж месечно meetings take placе/are held here/once a month 58. съжалявам, че стана така I'm sorry things have turnеd out the way they have 59. тази пола става още за носене this skirt is still fit to wear 60. така се става... that's how you become... 61. този плат не става за летен костюм this material won't do for a summer suit 62. той не става за пазач he's not suitable/fit for a watchman, he won't make a good watchman 63. той ще стане добър лекар/музикант he'll make a good doctor/musician 64. щом стана утре сутрин first thing tomorrow -
106 fachlehrer
Fáchlehrer m учител специалист (по дадена дисциплина).* * *der, - учител по дадена специалност; -
107 lehrer
Léhrer m, - учител, преподавател.* * *der, - (fьr) учител (по); -
108 oberlehrer
der, - главен учител; учител в горните класове; -
109 schulmeister
Schúlmeister m umg 1. учител, даскал; 2. pejor педант, даскал, който обича да поучава.* * *der, - учител, даскал. -
110 turnlehrer
Túrnlehrer m учител по физкултура.* * *der, - учител по гимнастика; -
111 zeichenlehrer
Zeichenlehrer m учител по рисуване.* * *der, - учител по рисуване -
112 teacher
n. учител, учителка, предавач, предавачка; учител; професор (во средно училиште) -
113 tutor
тутор, инструктор, ментор, старателv туторисува, подучува* * *старател, тутор, инструктор, ментор; (v) туторисува, подучуваn. домашен учител;2. раководител на група студенти (на универзитет);3. (прав.) туторv. обучува, дава часови;2. подучува некого во нешто; to tutor oneself - се издржува, господари со себе; старател; старател, ментор, тутор, инструктор, подучува, учител; туторисува, подучува -
114 profesor
m 1) гимназиален учител; професор; 2) артист; 3) професионален музикант; profesor adjunto помощник, заместник на учител; profesor agregado хоноруван преподавател. -
115 instituteur,
trice m., f. (lat. institutor) 1. ост. учредител; 2. учител, преподавател (в началните училища); 3. частен учител или възпитател на деца. -
116 maître
m. (lat. magister) 1. господар; agir, parler en maître действам, говоря властно; 2. собственик, стопанин, домакин; être maître собственик съм, владея; 3. управител; maître d'hôtel домоуправител; 4. учител, преподавател, наставник; maître de musique учител по музика; 5. прочут човек (артист, художник, писател) в някоя област; 6. майстор; maître de ballet балетмайстор; passer maître en qqch. получавам званието майстор; майстор съм в нещо; 7. обръщение към адвокат, нотариус - господине; 8. магистър; grand maître d'un ordre велик магистър на орден; 9. началник; grand maître de l'artillerie началник на артилерията; 10. байно, бай (като обръщение); maître Jean бай Иван; 11. художник, скулптор (който притежава ателие и работи върху дадено произведение заедно с чираците); 12. adj. главен, най-важен; основен; maître valet главен прислужник; maître-autel главен олтар в църква; maître assistant главен или старши асистент; 13. adj. много голям; maître chou голяма зелка; 14. adj. разг. енергичен, властен. Ќ le charbonnier est maître dans sa maison всеки е господар у дома си; être maître de soi владея се, самообладавам се; maître d'équipage мор. боцман; maître Gouin лисица, лукав човек; maître Jacques слуга за всяка работа; tel maître, tel valet на лош господар, лош слуга; l'њil du maître бдителност, наблюдателност; seul maître а bord (après Dieu) единственият отговорен на борда на кораб; en maître властно; être maître а une couleur притежавам най-силната карта от дадена боя (в игра); être maître de faire quelque chose имам свобода на действие; passer maître en, dans qqch. ставам добър (сръчен, познавач) в нещо; trouver son maître намирам си майстора; nul ne peut servir deux maîtres погов. на кучето дръж, на заека беж. -
117 Silenus
Silenus[sai´li:nəs] n 1. грц. мит. Силен, учител на Дионис; 2. стар веселяк, гуляйджия. -
118 catechist
катехет;* * *catechist[´kætikist] n рел. 1. катехет, духовен наставник; 2. катехизатор, учител по основните въпроси на вярата. -
119 doing
{'du:iŋ}
1. вършене, правене
by so DOING по този начин, като направиш това/постъпиш така
2. рl постъпки, действия, работи, държание
sl. бой, пердах, кавга
рl ам. гарнитури (на ядене)* * *{'du:in} n 1. вършене, правене; by so doing по този начин, като нап* * *правене; вършене; дело; действие;* * *1. by so doing по този начин, като направиш това/постъпиш така 2. pl ам. гарнитури (на ядене) 3. pl постъпки, действия, работи, държание 4. sl. бой, пердах, кавга 5. вършене, правене* * *doing[´du:iʃ] n 1. действие, постъпка; акт, дело; I have heard of your \doings ирон. слушал съм за вашите подвизи; 2. вършене, правене и пр. (вж do I.); by \doing nothing we learn to do ill безделието е най-лошият учител. -
120 flock
{flɔk}
I. 1. фъндък, малко валмо от вълна/памук
2. рl дреб
3. и рl вълнени отпадъци (за производство на хартия)
4. хим. рl вж. floccule
II. 1. милирам (хартия)
2. придавам грапав вид на (стъкло)
3. тъпча/пълня/покривам с дреб
III. 1. стадо (обик. овце), ято, рояк (птици)
FLOCKs and herds дребен и рогат добитък
2. тълпа (често рl)
FLOCK of visitors безброй/много посетители
3. църк. паство
IV. 1. трупам се, тълпя се, събирам се (и с together)
2. събирам се, образувам ято (за птици)* * *{flъk} n 1. фъндък, малко валмо от вълна/памук; 2. рl дреб; 3. (2) {flъk} v 1. милирам (хартия); 2. придавам грапав вид на (ст{3} {flъk} n 1. стадо (обик. овце); ято, рояк (птици); flocks and h{4} {flъk} v 1. трупам се, тълпя се, събирам се (и с together);* * *челяд; фъндък; ято; стадо; сюрия; тълпя се; трупам; рой; рояк;* * *1. flock of visitors безброй/много посетители 2. flocks and herds дребен и рогат добитък 3. i. фъндък, малко валмо от вълна/памук 4. ii. милирам (хартия) 5. iii. стадо (обик. овце), ято, рояк (птици) 6. iv. трупам се, тълпя се, събирам се (и с together) 7. pl дреб 8. и pl вълнени отпадъци (за производство на хартия) 9. придавам грапав вид на (стъкло) 10. събирам се, образувам ято (за птици) 11. тълпа (често pl) 12. тъпча/пълня/покривам с дреб 13. хим. pl вж. floccule 14. църк. паство* * *flock [flɔk] I. n 1. стадо (обикн. овце); ято, рояк ( птици); \flocks and herds дребен и едър рогат добитък; 2. тълпа от хора (често pl); a \flock of advisers цяла свита съветници; in \flocks на тълпи; със стотици; 3. челяд; семейство; потомци, възпитаници, ученици (на учител); 4. рел. паство; 5. ост. сбирка, куп, камара; безброй; a \flock of leaves безброй листи; II. v 1. трупам се, тълпя се, събирам се (и с together); 2. събирам се, образувам ято (за птици); birds of a feather \flock together краставите магарета и през девет баира се подушват; които си приличат, се привличат; търкулнало се гърнето, намерило си похлупака. III. n 1. фъндък, малко валмо вълна (памук); \flock bed; \flock-mattress дюшек, пълен с дреб; \flock paper тапети, напръскани с разпрашена вълна; 2. pl дреб; 3. sing и pl влакна, отпадъци от стригане на вълнени платове (за производство на милирана хартия); 4. хим. леки (влакнести) утайки; IV. v 1. милирам хартия; 2. придавам грапав вид на стъкло; 3. тъпча, пълня с дреб.
Страницы
См. также в других словарях:
учителів — (вчи/телів), лева, леве. Прикм. до учитель. ||Належний учителеві … Український тлумачний словник
учител — същ. преподавател, професор, даскал същ. възпитател, педагог, наставник … Български синонимен речник
учителів — прикметник … Орфографічний словник української мови
учневе — учителі … Зведений словник застарілих та маловживаних слів
равви, раввуни — учител … Църковнославянски речник
казател — учител, наставник … Църковнославянски речник
Салоникская болгарская мужская гимназия — Салоникская гимназия 1888 1889 годов. Солунская болгарская мужская гимназия «Святые Кирилл и Мефодий» (болг. Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“) первая болгарская мужская гимназия в Македонии, один из самых… … Википедия
Невзоров, Николай Кесарьевич — В Википедии есть статьи о других людях с такой фамилией, см. Невзоров. Николай Кесарьевич Невзоров Николай Кесарьевич Невзоров Имя при рождении: Николай Кесарьевич Невзоров Дата рождения: 1848 год(1848) … Википедия
маестро — (итал. maestro) мајстор, учител, уметник, специјалист, особено: голем мајстор за создавање на музички дела, голем учител по музика голем специјалист во шах … Macedonian dictionary
Даль, В. Н. — авт. статьи "Об учител., инспект., директ. и каникул." (1860 гг.). {Венгеров} … Большая биографическая энциклопедия
Джапаридзе, Прокофий Апресианович — Джапаридзе П. А. (парт. имя "Алеша", 1880 1918) сын крупного кутаисского помещика. Отец его рано умер, семья разорилась, и Д. рос в тяжелых материальных условиях. Учился он в Сукценисском дворянском училище, затем в Тифлисском… … Большая биографическая энциклопедия
