Перевод: со всех языков на все языки

со всех языков на все языки

това+е+добро

  • 81 zu

    zu I. präp (Dat) 1. към, у, при, на (място); 2. в, по, на (време); 3. на, в, за (преход, промяна в определено състояние); 4. за (цел); 5. на, с, по (средство, начин); 6. по, на, с (при числа, отношения, съотношения, количество); 7. към, при, с (прибавяне към нещо); 8. (в имена на хотели, локали); zu Hause sein вкъщи съм, у дома съм; zu beiden Seiten от двете страни; zur Bank/Post/Arbeit/Party gehen отивам на банката/пощата/работа/па̀ рти; ich gehe zur Schule отивам на училище; ходя, на училище; zu Bett gehen лягам си да спя; zu Boden fallen падам на земята; zum Fenster hinausschauen поглеждам (от) прозореца (навън); sich zu jmdm. setzen сядам при някого; sich zu Tisch setzen сядам на масата да обядвам; der Dom zu Köln Кцолнската катедрала; zu Beginn/zum Schluss в началото/в края; zur Zeit в момента, засега; zu jeder Zeit по всяко време; zur rechten Zeit навреме; zu Weihnachten по (на) Коледа; zu Abend essen вечерям; zum Narren werden ставам за посмешище; zu meiner Freude за моя радост; zu deinem Geburtstag за твоя рожден ден; zum Beispiel например; etw. (Akk) zum Vergnügen/ zum Spaß tun правя нещо за удоволствие, за развлечение; zu Schiff с параход; zu Fuß пеш; das Stück zu 5 DM бройката, парчето по 5 марки; Kanister zu 50 Litern туби по 50 литра; zu zweit по двама; wir waren zu dritt ние бяхме трима; das Spiel endete drei zu zwei (3:2) срещата завърши три на два; zur Hälfte наполовина; zum Teil отчасти; im Vergleich zu ihm в сравнение с него; zum Ersten/ zum Zweiten/ zum Dritten първо/второ/трето; zu Fisch trinkt man Weißwein към, с риба се пие бяло вино; das "Hotel zum weißen Schwan" хотел "Белият лебед". II. konj да; er hofft, pünktlich zu kommen той се надява да дойде точно навреме; ich habe viel zu tun имам много работа; er gab uns zu verstehen, dass... той ни даде да разберем, че...; es gibt hier viel zu tun тук има много неща да се правят, има много работа; was ist noch zu tun? какво трябва да се (на)прави още? das Problem ist leicht zu lösen проблемът лесно може да се реши; die zu klärenden Fragen въпросите, които трябва да се изяснят. III. adv 1. затворен; 2. много, твърде, прекалено; 3. (за подкана в отделни изрази); das Fenster ist zu прозорецът е затворен; zu teuer прекалено скъп; zu viel/ zu wenig прекалено много/прекалено малко; immer zu! nur zu! карай! продължавай така! IV. zu- многопродуктивна представка в нем- ския език за образуване на глаголи със значения: 1. движение към нещо, срв. auf jmdn. zugehen; 2. затваряне, покриване, срв. zuklappen, zudecken; 3. добавяне, срв. zugeben, zukaufen; 4. получаване на нещо, срв. zuweisen, zuerkennen; 5. извършване на жест, срв. jmdn. zublinzeln, zulächeln.
    * * *
    1. prp D 1. (прицелна точка) към, при, на, за, в; zum Arzt; zur Arbeit gehen отивам при лекаря, на работа; =r Schule gehen а) отивам на училище; б) ходя на училище; = Boden fallen падам на замята; es ist mir = Ohren gekommen стигна до ушите ми, etw = sich nehmen хапвам нщ; Kдse =m Brot essen ям сирене с хляб; =m Publikum sprechen говоря към, на публиката; 2. (цел на действие) за: =r Beruhigung за успокоение; Stoff = e-m Kleid плат за рокля; = Glдck за щастие; ich tue das = deinem Beston правя това за твое добро; Wasser =m Trinken вода за пиене; = Рulver zerstoбen счуквам на прах =r Frau nehmen вземам за жена; 3. (промяна, преход) на, в; = Asche, Eis werden става на пепел, лед; er entwickelte sich =m Maler той стана художник; 4. (при числа, отношение) за, на, по, към: =m ersten Mal за пръв път; sle kamen = Dutzenden дойдоха на дузини; wir sitzen = zweit (zweien) седим по двама; das Stьck = 10 st. по 10 ст. парче; 4 verhдlt sich = 8 wie 5 = 10 4 се отнася към 8, както 5 към 10; im Vergleich = в сравнение с; 5. (без посока, отделни случаи): = Hause sein в къщи съм; der Dom = Kцln лит катедралата в Кьолн; ihm Fьsen sitzen седя в нозете му; =r Hand haben имам под ръка; = beiden Seiten на двете страни; от двете,страни; =m Fenster hinaus през прозореца; =r See fahren моряк съм; = Wasser und = Land reisen пътувам по вода и по суша; 6. (за време) по, в: = dieser Zeit по това време; =r Zeit сега в момента; = Abend essen вечерям; 7. (средство) за движение): FuЯ пеш; = Schiff с кораб 8. (с Infinitiv, Part Prдs) да: er wьnscht = kommen желае да дойде; es ist nicht = sagen не може да се каже; alles ist = lernen всичко трябва да се научи; das = lernende Stьck четивото, което трябва да се научи. Il. av 1. затворен; die Tьr ist вратата е затворена; 2. (посока): auf die Tьr = право към вратата; 3.(прекаленост) das war = grob това беше прекалено грубо; er ist = jung, um das = verstehen той е много млад, за да разбере това; 4. (в отделни изрази) nur =! immer =! карай! продължавай! Glьck =! на добър час! mach =! гов побързай!

    Deutsch-Bulgarisch Wörterbuch > zu

  • 82 rien

    pron. indéf, m. et adv. (du lat. rem, accus. de res "chose") 1. в положително изречение: нещо; il fut incapable de rien dire той бе неспособен да каже нещо; avant que le jeune homme ait rien pu dire преди младежът да е успял да каже нещо; rester sans rien dire стоя без да кажа нещо; 2. в отрицателно изречение, заедно с ne: нищо; ce n'est rien! няма нищо! няма значение; il n'en est rien няма нищо подобно; rien de tout нищо подобно; cela ne fait rien няма нищо, няма никакво значение; il n'y a rien а ajouter нищо не може да се добави; qui ne risque rien n'a rien погов. който не поема риск, не печели нищо; cela ne vaut rien това нищо не струва; il n'y a rien de mieux няма нищо по-добро; cela n'a rien d'impossible в това няма нищо невъзможно; n'être rien нямам никаква стойност, не струвам нищо; 3. в отрицателни изречения (без ne): нищо (като отрицателен отговор на въпрос); que faites-vous? rien какво правите? - нищо; rien а faire нищо не може да се направи; 4. в съчет. de rien; de rien de tout незначителен, нищожен; разпуснат; une fille de rien разпуснато момиче; rien de rien съвсем нищо; de rien! няма защо! (при благодарене); c'est tout ou rien или всички или нищо; mieux que rien по-добре от нищо; se réduire а rien превръщам се в нищо; 5. m. най-малко нещо, дреболия; un rien les amuse и най-дребното нещо ги забавлява; pour un rien за нищо; se mettre en colère pour un rien ядосвам се за нищо; 6. m. pl. празни неща, дреболии; 7. m. поет. небитие; 8. в съчет. un, une rien de tout ост. долен, пропаднал, изпаднал човек; 9. adv. нар., ост. много, доста; il fait rien froid много е студено; elles sont rien droles те са много забавни; 10. loc. adv. pour rien за нищо; почти без пари, на много ниска цена; beaucoup de bruit pour rien много шум за нищо; rien que само, единствено; rien que la vérité единствено и само истината; un rien малко, лекичко; costume un rien trop grand костюм, който е леко широк; 11. loc. conj. rien moins que лит. никак; всичко друго, но не и. Ќ en un rien de temps, en moins de rien за миг, за много кратко време; en rien в каквото и да е; cela ne nous touche en rien това не ни засяга по никакъв начин; rien de plus, rien de moins точно това, ни повече, ни по-малко; comme un rien разг. много лесно; un rien de съвсем малко от ( за количество). Ќ Ant. chose (quelque chose), tout; beaucoup.

    Dictionnaire français-bulgare > rien

  • 83 яхшы

    1. прил.
    1) в разн. знач. хоро́ший, прекра́сный (дом, произведение искусства, аппетит и т. п.)

    яхшы җыр — хоро́шая пе́сня

    яхшы корал — хоро́ший инструме́нт

    яхшы юл — хоро́шая (прекра́сная) доро́га

    яхшы музыка — прекра́сная му́зыка

    яхшы тәрҗемә — хоро́ший перево́д

    яхшы нәрсә күп булмый — хоро́шего понемно́жку

    2) хоро́ший, до́брый, подходя́щий, сто́ящий

    яхшы киңәш — хоро́ший сове́т

    яхшы план — подходя́щий план

    яхшы хәбәр — до́брое изве́стие (сообще́ние)

    яхшы теләк — до́брое пожела́ние

    яхшы сүз белән искә алу — помина́ть (помяну́ть) до́брым сло́вом

    яхшы күршелек — до́брое сосе́дство; добрососе́дство

    3)
    а) хоро́ший, до́брый, сла́вный, положи́тельный

    яхшы кешеләр — хоро́шие лю́ди

    яхшы дуслар — сла́вные друзья́

    яхшы хатын — хоро́шая жена́ (же́нщина)

    яхшы ярдәмче — хоро́ший помо́щник

    б) хоро́ший, воспи́танный, поря́дочный

    яхшы бала — воспи́танный (хоро́ший) ребёнок

    яхшы иптәш — поря́дочный това́рищ

    4) хоро́ший, прекра́сный, о́пытный

    яхшы врач — хоро́ший (о́пытный) врач

    яхшы укытучы — прекра́сный учи́тель

    5) хоро́ший, бли́зкий

    яхшы танышым — мой хоро́ший знако́мый

    яхшы мөнәсәбәт — хоро́шее отноше́ние

    6) хоро́ший, прили́чный, вполне́ досто́йный, добропоря́дочный

    яхшы гаилә — добропоря́дочная семья́

    7)
    а) хоро́ший, добро́тный

    яхшы пальтодан — в добро́тном пальто́

    яхшы итекләр — хоро́шие сапоги́

    б) хоро́ший, отбо́рный, высо́кого ка́чества

    яхшы алмалар — отбо́рные я́блоки

    яхшы чәй — чай высо́кого ка́чества (хоро́ший)

    8) хоро́ший, до́брый, благо́й (о намерениях, замыслах)

    яхшы ният - ярты эш — погов. хоро́шее наме́рение - пол-де́ла

    9) хоро́ший, удо́бный, подходя́щий

    яхшы вакыт — хоро́шая пора́; удо́бное вре́мя

    10) разг. хоро́ший, доста́точно большо́й, значи́тельный

    яхшы эш хакы — хоро́шая за́работная пла́та

    яхшы хак — значи́тельная цена́

    яхшы уңыш алу — получи́ть хоро́ший урожа́й

    11) предик. сл. хорошо́, ла́дно

    яхшы, килермен — хорошо́, приду́

    яхшы, син җавап бирерсең — ла́дно, ты отве́тишь

    2. сущ.
    хоро́шее

    яхшыны кем дә аңлый — хоро́шее понима́ет ка́ждый

    3. нареч.
    1) хорошо́, прекра́сно

    яхшы эшләү — хорошо́ рабо́тать

    яхшы күрү — хорошо́ ви́деть

    яхшы язу — хорошо́ писа́ть

    2) хорошо́, добро́тно, высокока́чественно, доброка́чественно

    йорт яхшы эшләнгән — дом постро́ен добро́тно

    күлмәк яхшы тегелгән — пла́тье сши́то хорошо́

    килүең яхшы булган — хорошо́, что ты пришёл

    3) хорошо́, краси́во

    яхшы киенү — хорошо́ одева́ться

    кыяфәт яхшы булу — вы́глядеть хорошо́ (краси́во)

    4) хорошо́, бли́зко

    мин аны яхшы беләм — я его́ зна́ю хорошо́

    ••

    яхшы атлылык — до́брое и́мя, хоро́шая репута́ция

    яхшы әле — хорошо́

    яхшы дигәндә — в лу́чшем слу́чае

    яхшы дип табу — одобря́ть/одо́брить

    яхшы күз белән карау — быть хоро́шего мне́ния (о ком-л.)

    яхшы күңелле — доброду́шный, доброде́тельный, добросерде́чный

    яхшы күңеллелек — доброду́шие

    яхшы нәселле — поро́дистый

    яхшы ниятле — благонаме́ренный, благожела́тельный

    яхшы чакта — подобру́-поздоро́ву, пока́ всё хорошо́, пока́ есть возмо́жность

    яхшыга түгел — не к добру́

    яхшыдан түгел — не из ва́жных

    яхшыдан яман туган — него́дник, парши́вец, дурно́й

    Татарско-русский словарь > яхшы

  • 84 mal

    1) иму́щество, состоя́ние, со́бственность; добро́

    mal ayrılığı — юр. разде́льность иму́щества

    mal birliği — юр. о́бщность иму́щества, совме́стное по́льзование иму́ществом

    mala el koymak — юр. секвестирова́ть, накла́дывать секве́стр на иму́щество

    mal mülk — бога́тство, состоя́ние

    mal sahibi — владе́лец, хозя́ин

    baba malı — отцо́вское насле́дие

    devlet malı — госуда́рственная со́бственность

    menkul mal, taşınır mallar — юр. дви́жимое иму́щество

    2) това́р

    tüketim malları — потреби́тельские това́ры

    türk malı — произведено́ в Ту́рции ( надпись)

    yerli / yerel mallar — ме́стные това́ры

    3) скоти́на, скот ( о крупном рогатом скоте)
    4) разг. тип, фрукт

    onun ne mal olduğu yüzünden belli — по его́ лицу́ ви́дно, что он за фрукт

    5) арго гаши́ш
    ••
    - mal canlısı
    - mal edinmek
    - mal etmek
    - ucuza mal etmek
    - mal kapatmak
    - mal meydanda
    - mal olmak
    - kaça mal oldu?

    Türkçe-rusça sözlük > mal

  • 85 will

    {wil}
    I. 1. воля, твърдост/сила на волята
    2. воля, желание, твърдо намерение, твърдост, непоколебимост, решителност
    freedom of the WILL свобода на волята
    with the best WILL in the world и при/въпреки най-доброто желание
    where there's a WILL there's a way с желание всичко се постига
    the WILL to live желание/воля за живот
    of one's free WILL доброволно, по свое желание
    with a WILL с желание/воля, решително, енергично
    to have/work one's WILL налагай волята си, постигам това, което искам
    to work one's WILL (up) on someone налагам се на някого, принуждавам го да прави, каквото аз искам, постигам целта си
    at WILL когато/както (си) искам, когато ми е удобно, както ми скимне
    tenant at WILL квартирант/арендатор, който може да бъде изгонен без предупреждение
    to take the WILL for the deed благодарен съм за доброто желание на някого да ми помогне
    3. отношение към другите
    good WILL доброжелателство, добра воля
    ill WILL зложелателство, враждебност, неприязън
    4. завещание (и last WILL and testament)
    II. 1. ост. желая, пожелавам, повелявам
    2. заставям (чрез мисъл), внушавам на
    to WILL oneself to fall asleep налагам си да заспя
    he WILLed the genie into his presence той заповяда на духа да се яви пред него
    3. завещазам
    III. 1. v (съкр. 'll, отр. съкр. won't), 2 л. ост. wilt
    past would, съкр. за образуване на бъдеще време и бъдеще в миналото за 2 и 3 л. ед. и мн. ч. ще, щях
    I think he WILL come мисля, че той ще дойде
    I knew they would be there знаех, че те ще ca там
    2. във всички лица искам, желая
    do as you WILL постъпи, както искаш
    what would you have me do? какво желаеш да направя? would that I had never come! ост. никак да не бях идвал
    3. изразява обещание, твърдо решение, намерение, особ. в 1 л. ед. и мн. ч. I WILL not forget няма да/обещавам да не забравя
    4. с ударение изразява обичайно действие, упорство, неизбежност, често не се превежда
    boys WILL be boys момчетата ca си/си остават момчета
    truth WILL out истината винаги (си) излиза наяве
    this hen WILL lay up to 6 eggs a week тази кокошка редовно снася по 6 яйца на седмица
    he WILL get in my way той постоянно ми се пречка/ми пречи
    people WILL talk хората винаги си приказват (каквото и да правиш)
    * * *
    {wil} n 1. воля; твърдост/сила на волята; 2. воля, желание; твър(2) {wil} v 1. ост. желая, пожелавам; повелявам; 2. заставям (чр{3} {wil} v аих (ськр. 'll; отр. ськр. won't {wount}); 2 л. ос
    * * *
    ще; воля; завещание; желание;
    * * *
    1. 2 л. ост. wilt 2. at will когато/както (си) искам, когато ми е удобно, както ми скимне 3. boys will be boys момчетата ca си/си остават момчета 4. do as you will постъпи, както искаш 5. freedom of the will свобода на волята 6. good will доброжелателство, добра воля 7. he will get in my way той постоянно ми се пречка/ми пречи 8. he willed the genie into his presence той заповяда на духа да се яви пред него 9. i knew they would be there знаех, че те ще ca там 10. i think he will come мисля, че той ще дойде 11. i. воля, твърдост/сила на волята 12. ii. ост. желая, пожелавам, повелявам 13. iii. v (съкр. 'll, отр. съкр. won't) 14. ill will зложелателство, враждебност, неприязън 15. of one's free will доброволно, по свое желание 16. past would, съкр. за образуване на бъдеще време и бъдеще в миналото за 2 и 3 л. ед. и мн. ч. ще, щях 17. people will talk хората винаги си приказват (каквото и да правиш) 18. tenant at will квартирант/арендатор, който може да бъде изгонен без предупреждение 19. the will to live желание/воля за живот 20. this hen will lay up to 6 eggs a week тази кокошка редовно снася по 6 яйца на седмица 21. to have/work one's will налагай волята си, постигам това, което искам 22. to take the will for the deed благодарен съм за доброто желание на някого да ми помогне 23. to will oneself to fall asleep налагам си да заспя 24. to work one's will (up) on someone налагам се на някого, принуждавам го да прави, каквото аз искам, постигам целта си 25. truth will out истината винаги (си) излиза наяве 26. what would you have me do? какво желаеш да направя? would that i had never come! ост. никак да не бях идвал 27. where there's a will there's a way с желание всичко се постига 28. with a will с желание/воля, решително, енергично 29. with the best will in the world и при/въпреки най-доброто желание 30. воля, желание, твърдо намерение, твърдост, непоколебимост, решителност 31. във всички лица искам, желая 32. завещазам 33. завещание (и last will and testament) 34. заставям (чрез мисъл), внушавам на 35. изразява обещание, твърдо решение, намерение, особ. в 1 л. ед. и мн. ч. i will not forget няма да/обещавам да не забравя 36. отношение към другите 37. с ударение изразява обичайно действие, упорство, неизбежност, често не се превежда
    * * *
    will [wil] I. n 1. воля; твърдост (сила) на волята; 2. воля, желание; твърдо намерение; where there's a \will there's a way да искаш, значи да можеш; който има желание, намира и начин; the \will to live желание за живот; the \will to victory воля за победа; of o.'s own free \will доброволно, по своя воля; with a \will енергично, с желание (мерак); to work ( have) o.'s \will upon s.o. постигам желанието си с (особ. прелъстявам) някого; to work s.o. to o.'s \will налагам волята си на някого; at \will когато (както) си искам, когато (както) ми скимне; 3. отношение към другите; good \will доброжелателство, добронамереност, добро(желателно) отношение; ill \will зложелателство, задни мисли; 4. завещание (и last \will and testament); II. v 1. библ. пожелавам, повелявам; 2. заставям (чрез мислите си), внушавам на; to \will o.s. to fall asleep заставям се да заспя; he \willed the genie into his presence той накара духа да се яви пред него; 3. завещавам; III. will v modal (съкр. 'll; отр. съкр. won't [wount]; 2 л. ост. wilt; past would [wud], съкр. 'd); 1. ще (за изразяване на бъдеще време); I \will attend the meeting ще присъствам на заседанието; 2. във всички лица искам, бих искал; do as you \will постъпете, както желаете; ост. никак да не бях идвал! 3. особ. в 1 л. ед. и мн. изразява обещание, твърдо решение, намерение; I \will not forget няма да (обещавам да не) забравя; 4. изразява обичайно действие, често не се превежда; boys \will be boys момчетата са си момчета, какво да ги правиш, момчета; accidents \will happen in the best regulated families случва се и в най-добрите семейство; truth \will out истината винаги излиза наяве (не може да се скрие); 5. ( предположение) трябва, сигурно ще; this \will be my wife това сигурно е съпругата ми; 6. с ударение изразява настроение, упоритост; he \will leave his socks lying all over the place той непрекъснато оставя чорапите си да лежат по пода; he \will have his little joke той обича да се шегува.

    English-Bulgarian dictionary > will

  • 86 wish

    {wiʃ}
    I. v искам, желая (и с for), пожелавам
    to WISH someone joy желая/пожелавам някому радост
    I WISH you joy to it upoн. xa да ти e честито, халал да ти e
    I WISH to God he would come! така ми се иска той да дойде! I WISH to God you would stop! млъкни, за бога! I WISH I were there (много) бих искал да съм там
    I WISH I could see him! да можех да го видя! I WISH it may not prove so дано да не излезе така
    it is to be WISHed that желателно e да
    to WISH oneself dead/at home иска ми се да съм умрял/да съм си у дома
    to WISH someone /something on someone разг. натрапвам/пробутвам/теслимявам някому някого/нещо
    to WISH something away правя се, че не виждам/не забелязвам нещо, мъча се да се отърва от нещо, правейки се, че не го забелязвам
    II. n желание, искане
    пожелание (for)
    good/best WISHes благопожелания
    you shall have your WISH ще получиш това, което желаеш
    my dearest WISH най-съкровеното ми желание/мечта
    the WISH is father to the thought вярваме нещо, защото ни се иска да е така/да е вярно
    * * *
    {wish} v искам, желая (и с for); пожелавам; to wish s.o. joy желая/п(2) {wish} n желание, искане; пожелание (for); good/best wishes благ
    * * *
    желая;
    * * *
    1. good/best wishes благопожелания 2. i wish i could see him! да можех да го видя! i wish it may not prove so дано да не излезе така 3. i wish to god he would come! така ми се иска той да дойде! i wish to god you would stop! млъкни, за бога! i wish i were there (много) бих искал да съм там 4. i wish you joy to it upoн. xa да ти e честито, халал да ти e 5. i. v искам, желая (и с for), пожелавам 6. ii. n желание, искане 7. it is to be wished that желателно e да 8. my dearest wish най-съкровеното ми желание/мечта 9. the wish is father to the thought вярваме нещо, защото ни се иска да е така/да е вярно 10. to wish oneself dead/at home иска ми се да съм умрял/да съм си у дома 11. to wish someone /something on someone разг. натрапвам/пробутвам/теслимявам някому някого/нещо 12. to wish someone joy желая/пожелавам някому радост 13. to wish something away правя се, че не виждам/не забелязвам нещо, мъча се да се отърва от нещо, правейки се, че не го забелязвам 14. you shall have your wish ще получиш това, което желаеш 15. пожелание (for)
    * * *
    wish[wiʃ] I. v искам, желая (и с for); пожелавам; to \wish for happiness искам (желая, стремя се към) щастие; to \wish s.o. joy of ирон. халал да му е ( нещо); да му е честито ( нещо); to \wish s.o. well ( ill) желая някому добро (зло); I \wish I could do that де да можех (ако само можех) да го направя; I \wish you wouldn' t shout не можеш ли да не викаш; I wouldn't \wish it on my worst enemy не бих го пожелал и на най-големия си враг; to \wish o.s. dead ( at home) иска ми се да съм умрял (да съм си у дома); II. n желание, искане; пожелание ( for; to c inf); good ( best) \wishes благопожелания; by s.o.'s \wish по нечие желание; you shall have your \wish ще имаш това, което желаеш; my dearest \wish най-съкровеното ми желание (мечта).

    English-Bulgarian dictionary > wish

  • 87 на

    1. предл. (притежателно отношение, отношение към деятел, служба или причина за нещо след съществителни, образувани от преходни глаголи) of
    къщата на баща ми my father's house
    къщата на Петър Peter's house
    един приятел на баща ми a friend of my father's
    трудът на работника the labour of the worker, the worker's labour
    покривът на къщата the roof of the house
    началникът на отдела the head of the department
    жертва на дълга a victim of duty
    писането на писма the writing of letters, writing letters
    свидетел на защитата a witness for the defence
    отглеждане на добитък cattle breeding
    или без предл.
    дай го на Петър give it (to) Peter
    дай на Петър една ябълка give Peter an apple
    дай една ябълка на него give an apple to him, give him an apple
    дай на всекиго по една ябълка give each an apple
    кажи на всички tell everybody
    на Петър, с най-добри пожелания to/for Peter with best wishes
    на тях им се роди син a son was born to them
    3. (за място, положение) on, upon, at, in
    книгата е на масата the book is on the table
    седя на масата sit at the table
    на стола on/in the chair
    на стената on the wall
    облягам се на стената lean against the wall
    на тавана on the ceiling; in the attic
    виси на кука it hangs on a hook
    на тази страница on this page
    на четири кряка on all fours
    на училище/черква съм be at school/church
    на кино/театър at the cinema/theatre
    на концерт/бал at a concert/ball
    на сватба/погребение at a wedding/funeral
    на двора in the yard
    на полето in the field
    на улицата in/ам. on the street
    на север in the north; up north
    на юг in the south; down south
    на море at the seaside
    на планина in the mountain(s)
    на слънце/сянка in the sun/shade
    на чист въздух in the open air
    на дъжда in the rain
    на служба при in the service of
    на 4 метра зад къщата 4 metres behind the house
    на шест мили от града within six miles of the town
    слагам на масата put on the table
    падам на земята fall on/to the ground
    потъвам на дъното sink to the bottom
    на север/юг to the north/south
    north (wards)/south(wards) (от of)
    отивам на север go up north
    отивам на юг go down south
    излизам на улицата go out into the street
    отивам на училище/пазар/кино/концерт/сватба и пр. go to school/market/the cinema/a concert/a wedding, etc.
    отивам на разходка go for a walk
    отивам на екскурзия/гости go on a hike/a visit
    отивам на жетва/гъби/къпини go harvesting/mushrooming/blackberrying
    той е на гости he is on a visit, he is visiting
    отивам на почивка go on a holiday
    оттеглям се на съвещание withdraw (to deliberate)
    ходя на лов/риба/ски/покупки go hunting/fishing/skiing/shopping
    отивам на война go to war
    6. (за време, конкретен момент) on, at
    на 9 май on May 9, on the 11th of May
    на същия/другия/третия ден (on) the same/next/third day
    на залез-слънце at sunset
    на здрачаване at dusk
    на часа immediately, at once, then and there
    на прощаване at parting
    на петгодишна възраст at the age of five, at five years of age
    на 14 години aged forty
    на колко си години? how old are you? what's your age?
    на млади години in o.'s youth
    на стари години in o.'s old age
    когато бях на пет години when I was five
    той е на моята възраст he is a man of my age
    8. (за мярка, вид, качество, начин на действие, състояние, посредством, чрез)
    9. частица (ето, това е) here; here is...
    на какво трябва да направиш this is what you've got to do
    10. (вземи) here you are; take it
    на ти пари за тетрадки here is some money for notebooks
    11. ама на! but there! there it is! ей тъй на! just so! ( без особена причина) just like that!
    12. screw on.
    прах в очите на gull, dupe, fool, throw dust in s.o.'s eyes, blear the eyes of
    за очи for appearance's sake, for window-dressing; for the look of it, to save face/appearances; it is all eyewash
    за черните очи на for love, for s.o.'s (sweet) sake, for s.o.'s fair eyes
    правя мили очи на make up to, coax, wheedle, ingratiate o.s. (with)
    в моите очи to my eye, in my opinion
    издигам се/падам в очите на rise/fall in s.o.'s estimation/esteem
    далеч от очите, далеч от сърцето out of sight, out of mind
    със сведени очи with downcast eyes
    с какви очи (ще гледам и пр.) how on earth
    на part o.'s hair
    на по средата a parting in the middle
    на отстрани parting on one side
    Млечният на астр. the Milky Way, the Galaxy
    намирам се на на и под на be as common as blackberries
    не съм го намерил на ная it's too precious
    оставям на ная le left stranded
    върви си по ная mind your own business
    прав ти на good riddance.
    някого s.o.'s right-hand man
    дело на човешка ръка made by human hands/by human work (manship)
    нося на ръце make much of
    не са ми останали ръце от работа I have worked/worn my fingers to the bone
    дай на (при пазарлък) done! it's a bargain!
    на-
    1. предст. (достатъчно, до насита) enough, o.'s fill
    have/do enough (c ger. на глагола)
    have o.'s fill of (c ger. на глагола)
    натанцувам се dance o.'s fill, have o.'s fill of dancing
    наприказвах се I've talked my fill, I've talked enough, I've done enough talking
    набаданосахме стаите we've painted all the rooms
    3. (много) a lot of, lots of, heaps/piles of
    навадихме картофи и ги натоварихме we dug up lots of potatoes and loaded them on the cart
    навземам take a lot of, take lots of
    4. (малко) slightly
    накиселявам be slightly sour, have a slightly sour taste
    5. (в) into, in
    нахлувам break/rush in
    6. (нагоре, едно върху друго) up
    нажилвам sting all over
    накълцвам cut/chop up
    9. (започване на действие, чувство) begin с инф., conceive а... с отглаголно същ.
    ще те намрази he'll begin to hate you
    намразих го I conceived a hatred for him
    * * *
    на,
    част.
    1. ( ето, това е) here; here is …;
    2. ( вземи) here you are; take it;
    3.: ама \на! but her! there it is! ей тъй \на! just so! ( без особена причина) just like that!
    ——————
    на,
    предл.
    1. (прит. отношение; отношение към деятел, служба или причина за нещо; след същ., образувани от прех. гл.) of; един приятел \на баща ми a friend of my father’s; къщата \на баща ми my father’s house; отглеждане \на добитък cattle breeding; свидетел \на защитата a witness for defence; трудът \на работника the labour of the worker, the worker’s labour;
    2. ( дателно отношение) to; или без предл.; дай го \на Петър give it (to) Peter; дай една ябълка \на него give an apple to him, give him an apple; дай \на Петър една ябълка give Peter an apple; \на Петър, с най-добри пожелания to/for Peter with best wishes; \на тях им се роди син a son was born to them;
    3. (за място, положение) on, upon, at, in; книгата е \на масата the book is on the table; \на 20 метра зад къщата 20 meters behind the house; \на двора in the yard; \на море at the seaside; \на планина in the mountain(s); \на полето in the field; \на сватба/погребение at a wedding/funeral; \на север in the north; up north; \на служба при in the service of; \на слънце/сянка in the sun/shade; \на тавана on the ceiling; in the attic; \на улицата in/амер. on the street; \на училище/черква съм be at school/church; \на четири крака on all fours; \на шест мили от града within six miles of the town; \на юг in the south; down south; облягам се \на стената lean against the wall; седя \на масата sit at the table;
    4. (за посока) on, to; излизам \на улицата go out into the street; \на север/юг to the north/south; north(wards)/south(wards) (от of); отивам \на юг go down south; падам \на земята fall on/to the ground;
    5. ( място или област като обект на някаква дейност) on, to, for; отивам \на война go to war; отивам \на екскурзия/гости go on a hike/a visit; отивам \на кино go to the cinema; отивам \на почивка go on a holiday; отивам \на разходка go for a walk; оттеглям се \на съвещание withdraw (to deliberate); ходя \на лов/риба/ски/покупки go hunting/fishing/skiing/shopping;
    6. (за време, конкретен момент) on, at; \на 24 май on May 24, on the 24th of May; \на залез слънце at sunset; \на прощаване at parting; \на часа immediately, at once, then and there;
    7. (за възраст) at; \на колко си години? how old are you? what’s your age? \на петгодишна възраст at the age of five, at five years of age; \на стари години in o.’s old age; \на 40 години aged forty; той е \на моята възраст he is a man of may age;
    8. (за мярка, вид, качество, начин на действие, състояние; посредством, чрез) in; by; млад \на години young in years; \на вехто second hand; \на вяра on credit; \на голо on/over o.’s bare skin, next to the skin; \на два етажа in two storeys; \на дело in practice; \на дребно (за търговия) retail; \на едро wholesale; \на кръст crosswise; \на купчини in heaps; \на ръка by hand; \на свои разноски at o.’s own expense; \на смях/шега for fun; продавам \на метър/литър sell by the metre/litre; работя \на парче work by the piece;
    9. (за умножение, деление, разпределение, честота) by, in, into, per; два пъти \на ден/месец/година twice a day/mouth/year; деля \на две divide in two; \на глава per capita/head; \на месец per/a month, monthly; 5 \на 3 метра 5 by 3 meters; плащат им \на час they are paid by the hour; по пет лева \на човек five levs each, five levs apiece, five levs per head; режа \на парчета cut in/into pieces;
    10. (за език и пр.) in; как е “ риба” \на френски? what’s the French (word) for “fish”? \на френски in French; превеждам \на френски translate/turn into French;
    11. ( към): \на изчезване near extinction; \на свършване е it is running out, it is low;
    12. ( отношение към инструмент, машина, игра) on ( или не се превежда); играя \на шах/футбол play chess/football; изсвирвам нещо \на цигулка и пр. play s.th. on the violin, etc.; работя \на машина operate/run/work a machine; свиря \на пиано play the piano;
    13. ( преход в дадено състояние) to, into; ставам \на прах/пара turn (in) to dust/vapour; • има вкус \на it tastes of; мирише \на it smells of; \на бира ли сте или \на вино? what will you have, beer or wine? \на ваше разположение at your disposal; \на добро е it is a good omen; \на добър час! good luck! ( при изпращане) bon voyage! have a good trip! \на дъжд е it looks like rain; \на оръжие! to arms!
    * * *
    at; by; in (място); into (при делене); to (за дателен падеж); to (за движение)
    * * *
    1. (дателно отношение) to 2. (за време, конкретен момент) on, at 3. (за място, положение) on, upon, at, in 4. (за посока) on, to 5. (място или област като обект на някаква дейност) on, to, for 6. 1 (вземи) here you are;take it 7. 1 (за възраст) at 8. 1 (за мярка, вид, качество, начин на действие, състояние, посредством, чрез) 9. 1 screw on. 10. 1 ама НА! but there! there it is! ей тъй НА! just so! (без особена причина) just like that! 11. 1 предл. (притежателно отношение, отношение към деятел, служба или причина за нещо 12. 10, on the 13. 11th of May 14. 13 години aged forty 15. 15 частица (ето, това е) here;here is... 16. 4 метра зад къщата 17. 5 metres behind the house 18. 9 май on May 19. north(wards)/south(wards) (от of) 20. Млечният НА acmp. the Milky Way, the Galaxy 21. НА 22. НА no средата a parting in the middle 23. НА part o.'s hair 24. НА Петър, с най-добри пожелания to/for Peter with best wishes 25. НА двора in the yard 26. НА дъжда in the rain 27. НА залез-слънце at sunset 28. НА здрачаване at dusk 29. НА какво трябва да направиш this is what you've got to do 30. НА кино/театър at the cinema/theatre 31. НА колко си години? how old are you?what's your age? 32. НА концерт/бал at a concert/ball 33. НА млади години in o.'s youth 34. НА море at the seaside 35. НА отстрани parting on one side 36. НА петгодишна възраст at the age of five, at five years of age 37. НА планина in the mountain(s) 38. НА полето in the field 39. НА прощаване at parting 40. НА сватба/погребение at a wedding/funeral 41. НА север in the north;up north 42. НА север/юг to the north/south 43. НА служба при in the service of 44. НА слънце/сянка in the sun/shade 45. НА стари години in o.'s old age 46. НА стената on the wall 47. НА стола on/in the chair 48. НА същия/другия/третия ден (on) the same/next/third day 49. НА тавана on the ceiling;in the attic 50. НА тази страница on this page 51. НА ти пари за тетрадки here is some money for notebooks 52. НА тях им се роди син a son was born to them 53. НА улицата in/ам. on the street 54. НА училище/черква съм be at school/church 55. НА часа immediately, at once, then and there 56. НА четири кряка on all fours 57. НА чист въздух in the open air 58. НА шест мили от града within six miles of the town 59. НА юг in the south;down south 60. в моите очи to my eye, in my opinion 61. виси НА кука it hangs on a hook 62. върви си по НАя mind your own business 63. дай НА (при пазарлък) done! it's a bargain ! 64. дай НА Петър една ябълка give Peter an apple 65. дай НА всекиго по една ябълка give each an apple 66. дай го НА Петър give it (to) Peter 67. дай една ябълка НА него give an apple to him, give him an apple 68. далеч от очите, далеч от сърцето out of sight, out of mind 69. дело НА човешка ръка made by human hands/by human work(manship) 70. един приятел НА баща ми а friend of my father's 71. жертва НА дълга a victim of duty 72. за очи for appearance's sake, for window-dressing;for the look of it, to save face/appearances;it is all eyewash 73. за черните очи на for love, for s.o.'s (sweet) sake, for s.o.'s fair eyes 74. издигам се/падам в очите на rise/fall in s.o.'s estimation/esteem 75. излизам НА улицата go out into the street 76. или без предл. 77. кажи НА всички tell everybody 78. книгата е НА масата the book is on the table 79. когато бях НА пет години when I was five 80. къщата НА Петър Peter's house 81. къщата НА баща ми my father's house 82. махай се от очите ми! out of my sight! с отворени очи fully conscious/aware 83. намирам се на НА и под НА be as common as blackberries 84. началникът НА отдела the head of the department 85. не са ми останали ръце от работа I have worked/worn my fingers to the bone 86. не съм го намерил на НАя it's too precious 87. нося НА ръце make much of 88. някого s.o.'s right-hand man 89. облягам се НА стената lean against the wall 90. оставям на НАя lе left stranded 91. отглеждане НА добитък cattle breeding 92. отивам НА война go to war 93. отивам НА екскурзия/гости go on a hike/a visit 94. отивам НА жетва/гъби/къпини go harvesting/mushrooming/blackberrying 95. отивам НА почивка go on a holiday 96. отивам НА разходка go for a walk 97. отивам НА север go up north 98. отивам НА училище/пазар/кино/концерт/сватба и пр. go to school/market/the cinema/a concert/a wedding, etc. 99. отивам НА юг go down south 100. оттеглям се НА съвещание withdraw (to deliberate) 101. падам НА земята fall on/to the ground 102. писането НА писма the writing of letters, writing letters 103. покривът НА къщата the roof of the house 104. потъвам НА дъното sink to the bottom 105. прав ти НА good riddance. 106. правя мили очи на make up to, coax, wheedle, ingratiate o.s. (with) 107. прах в очите на gull, dupe, fool, throw dust in s.o.'s eyes, blear the eyes of 108. с какви очи (ще гледам и пр.) how on earth. 109. свидетел НА защитата a witness for the defence 110. седя НА масата sit at the table 111. скрит от очите на хората hidden from sight 112. слагам НА масата put on the table 113. след съществителни, образувани от преходни глаголи) of 114. със сведени очи with downcast eyes 115. той е НА гости he is on a visit, he is visiting 116. той е НА моята възраст he is a man of my age 117. трудът НА работника the labour of the worker, the worker's labour 118. ходя НА лов/риба/ски/покупки go hunting/fishing/skiing/shopping 119. ще ми откъсне ръцете it weighs a ton

    Български-английски речник > на

  • 88 общ

    general
    (сумарен) total, aggregate
    общ въпрос a general issue
    общ брой a total number; a grand total
    общ живот life together, (в казарма, училище) community life
    общ брой на членовете на организация an aggregate membership
    общ работник labourer, an unskilled worker
    общ вид a general appearance
    (на страна) physiognomy
    въпроси от общ интерес matters of general interest
    общ фронт a common front
    общ доход a total income
    общ капитал a total capital
    общ ефект a total/a cumulative/an overall effect
    общ поглед a general view (of)
    общ език a common language; lingua franca
    намираме общ език find common ground, learn to understand one another
    не можем да намерим общ език talk at cross-purposes
    общ смисъл a general sense/meaning
    общ повик a popular demand
    общ познат a mutual acquaintance
    общ бой a general/free fight
    общ опит a shared experience
    обща сума a sum total
    обща работа work done in common
    на обща стойност to a total value of
    обща цифра an overall figure
    обща мобилизация a general mobilization
    обща стена a party/partition wall
    обща листа a joint list
    обща граница a common boundary, a joint border, a border in common (with)
    имам обща граница с have a common border with, share a border with
    имам общи граници с have common frontiers with
    обща употреба/практика general usage
    обща култура general knowledge/information
    обща база прен. common ground
    обща картина/представа an overall picture; pattern
    обща цел a common goal
    обща насока a general trend
    обща политика a joint policy
    обща амнистия a wholesale/general amnesty
    общ а заблуда a common fallacy
    общодомакинство a joint household
    общоблаго general welfare
    за общодобро for the general benefit, for the benefit of all, for the common/general good; for the general/common/public weal
    общодело a common cause
    общопритежание common possession
    общодостояние е, че it is common knowledge that
    за общо ползуване for general use
    общоиме/название a generic/an overall name
    общото равнище the common level
    общообразование a general education
    общоземеделие communal farming
    общовпечатление a general/an all-round impression
    общото мнение the general opinion, the consensus of opinion
    по общосъгласие by general agreement/consent
    по общопризнание by universal acknowledgment/consent
    общоодобрение general approval
    общоправило/събрание a general rule/meeting
    общоувеличение на цените a blanket rise in prices
    общоявление a common occurrence
    общотвърдение a broad statement
    много общо твърдение/заключение a sweeping statement
    общокомюнике a joint communique
    имам нещо общо с have to do with, touch
    имам нещо много общо с have a good deal in common with, have a great deal to do with
    нямам нищо общо с have nothing to do with, bear no relation to
    това няма нищо общо с въпроса that is neither here nor there, that's not to the point, it's nothing to do with it
    нямам нищо общо с have nothing to do with, bear no relation to
    идваме до нещо общо reach a common point
    от общото към частното from the general to the particular
    за общо удоволствие/учудване to everybody's delight/surprise
    имаме общи интереси have interests in common
    на общо основание вж. основание
    общи разноски general expenses
    общи цифри overall figures
    общи сили aggregate forces
    общи усилия combined
    * * *
    прил. general; ( който се отнася за повече хора или предмети) common (за to); ( който засяга всички) universal; ( съвместен) joint; shared; ( взаимен) mutual; ( сумарен) total, aggregate; ( всеобхватен) икон. blanket (attr.); (за помещение) shared; в \общи линии in (rough) outline, roughly speaking, in general terms, in substance; за \общо благо for the benefit of all, for the common/general good; for the general/common/public weal; за \общо ползване for general use; за \общо удоволствие/учудване to everybody’s delight/surprise; идваме до нещо \общо reach a common point; имам нещо много \общо с have a good deal in common with, have a great deal to do with; много \общо твърдение/заключение sweeping statement; налучкване в \общи линии a wide guess; намираме \общ език find common ground, learn to understand one another; не искам да имам нищо \общо с разг. I wouldn’t touch (s.th.) with a barge pole; не можем да намерим \общ език talk at cross-purposes; нямам нищо \общо с have nothing to do with, bear no relation to; \общ бой воен. general/free fight; разг. free-far-all; \общ брой total number; grand total; \общ брой на членовете на организация aggregate membership; \общ вид general appearance; (на страна, местност, ландшафт) physiognomy; \общ въпрос general issue; \общ език common language; lingua franca; \общ ефект total/a cumulative/overall effect; \общ живот life together, (в казарма, училище) community life; \общ повик a popular demand; \общ поглед general view (of); \общ работник labourer, unskilled worker; разг. dogsbody; \общ фронт common front; \обща амнистия wholesale/general amnesty; \обща база прен. common ground; \обща баня (в хотел, на етаж) communal bathroom; \обща граница common boundary, joint border, a border in common (with); \обща заблуда common fallacy; \обща картина/представа an overall picture; pattern; \обща култура general knowledge/information; \обща кухня shared kitchen; \обща листа joint list; \обща насока general trend; \обща политика joint policy; \обща работа work done in common; \обща сума sum total; \обща употреба/практика general usage; \обща цел common goal; \общи мерки common measures; \общи насоки broad terms of reference; \общи положения general principles, premises, general assumptions/(pro)positions; \общи разноски general expenses; \общи сили aggregate forces; \общи усилия combined/joint forces/efforts; \общи фрази generalities; \общи цифри overall figures; \общи черти general/broad outlines; \общо благо general welfare; \общо впечатление general/all-round impression; \общо дело common cause; \общо домакинство a joint household; \общо достояние е, че it is common knowledge that; \общо земеделие communal farming; \общо име/название generic/overall name; \общо комюнике joint communiqué; \общо правило/събрание general rule/meeting; \общо притежание common possession; \общо твърдение broad statement; \общо увеличение на цените blanket rise in prices; \общото мнение the general opinion, the consensus of opinion; от \общото към частното from the general to the particular; по \общо признание by universal acknowledgement/consent; by general confession, confessedly; това няма нищо \общо с въпроса that is neither here nor there, that’s beside/not to the point, it’s nothing to do with it.
    * * *
    general: общ mobilization - обща мобилизация, общ impression - общо впечатление; common (за повече хора); total: общ value - обща стойност, aggregate (сумарен); collective; corporate; gross{grOs}; impersonal
    * * *
    1. (взаимен) mutual 2. (за помещение) shared 3. (който засяга всички) universal 4. (който се отнася за повече хора или предмети) common (за to) 5. (на страна) physiognomy 6. (сумарен) total, aggregate 7. (съвместен) joint 8. general 9. no ОБЩo признание by universal acknowledgment/consent 10. no ОБЩo съгласие by general agreement/consent 11. ОБЩ а заблуда a common fallacy 12. ОБЩ бой a general/free fight 13. ОБЩ брой a total number;a grand total 14. ОБЩ брой на членовете на организация an aggregate membership 15. ОБЩ вид a general appearance 16. ОБЩ въпрос а general issue 17. ОБЩ доход a total income 18. ОБЩ език a common language;lingua franca 19. ОБЩ ефект a total/a cumulative/an overall effect 20. ОБЩ живот life together, (в казарма, училище) community life 21. ОБЩ капитал a total capital 22. ОБЩ опит a shared experience 23. ОБЩ повик a popular demand 24. ОБЩ поглед a general view (of) 25. ОБЩ познат а mutual acquaintance 26. ОБЩ работник labourer, an unskilled worker 27. ОБЩ смисъл a general sense/meaning 28. ОБЩ фронт a common front 29. ОБЩa амнистия a wholesale/general amnesty 30. ОБЩa база прен. common ground 31. ОБЩa картина/ представа an overall picture;pattern 32. ОБЩa култура general knowledge/information 33. ОБЩa листа a joint list 34. ОБЩa мобилизация a general mobilization 35. ОБЩa насока a general trend 36. ОБЩa политика a joint policy 37. ОБЩa работа work done in common 38. ОБЩa стена a party/partition wall 39. ОБЩa сума a sum total 40. ОБЩa употреба/практика general usage 41. ОБЩa цел a common goal 42. ОБЩa цифра an overall figure 43. ОБЩo благо general welfare 44. ОБЩo впечатление a general/an all-round impression 45. ОБЩo дело a common cause 46. ОБЩo домакинство a joint household 47. ОБЩo достояние е, че it is common knowledge that 48. ОБЩo име/название a generic/an overall name: ОБЩото равнище the common level 49. ОБЩo комюнике a joint communique 50. ОБЩo образование a general education: ОБЩo земеделие communal farming 51. ОБЩo одобрение general approval 52. ОБЩo правило/събрание a general rule/meeting 53. ОБЩo притежание common possession 54. ОБЩo твърдение a broad statement 55. ОБЩo увеличение на цените a blanket rise in prices 56. ОБЩo явление a common occurrence 57. ОБЩа граница a common boundary, a joint border, a border in common (with) 58. ОБЩи разноски general expenses 59. ОБЩи сили aggregate forces 60. ОБЩи усилия combined 61. ОБЩи цифри overall figures 62. ОБЩото мнение the general opinion, the consensus of opinion 63. въпроси от ОБЩ интерес matters of general interest 64. за ОБЩo добро for the general benefit, for the benefit of all, for the common/general good;for the general/common/public weal 65. за ОБЩо ползуване for general use 66. за ОБЩо удоволствие/учудване to everybody's delight/surprise 67. идваме до нещо ОБЩо reach a common point 68. имам ОБЩа граница с have a common border with, share a border with 69. имам ОБЩи граници с have common frontiers with 70. имам нещо ОБЩo c have to do with, touch 71. имам нещо много ОБЩо с have a good deal in common with, have a great deal to do with 72. имаме ОБЩи интереси have interests in common 73. много ОБЩо твърдение/заключение a sweeping statement 74. на ОБЩа стойност to a total value of 75. на ОБЩо основание вж. основание 76. намираме ОБЩ език find common ground, learn to understand one another 77. не можем да намерим ОБЩ език talk at cross-purposes 78. нямам нищо ОБЩо с have nothing to do with, bear no relation to 79. от ОБЩото към частното from the general to the particular 80. това няма нищо ОБЩо с въпроса that is neither here nor there, that's not to the point, it's nothing to do with it

    Български-английски речник > общ

  • 89 предположение

    supposition
    (допущане) assumption; conjecture; hypothesis
    (догадка) speculation
    при предположение, че assuming that, on the assumption that
    това са само предположения this is mere guesswork/speculation
    * * *
    предположѐние,
    ср., -я supposition; ( допускане) assumption; conjecture; hypothesis; ( догадка) speculation; добро \предположениее shrewd guess; изказвам \предположениее make a guess; по \предположениее supposedly; по пътя на \предположениеето conjecturally; при \предположениее, че assuming that, on the assumption that; разумно/логично \предположениее educated guess; това са само \предположениея this is mere guesswork/speculation.
    * * *
    assumption: Your предположение was proved wrong. - Предположението ти излезе погрешно.; hypothesis; supposition; guess{ges}: I am giving you three предположениеes. - Имаш право на три предположения.; hypothesis; preadventure; speculation{`spekyuleiSxn}: cause предположениеs - давам повод за предположения; surmise
    * * *
    1. (догадка) speculation 2. (допущане) assumption;conjecture;hypothesis 3. no ПРЕДПОЛОЖЕНИЕ supposedly 4. supposition 5. давам повод за различни предположения - cause speculation 6. изказвам ПРЕДПОЛОЖЕНИЕ make a guess 7. при ПРЕДПОЛОЖЕНИЕ, че assuming that, on the assumption that 8. това са само предположения this is mere guesswork/speculation

    Български-английски речник > предположение

  • 90 разбера

    вж. разбирам
    * * *
    разбера̀,
    разбѝрам гл.
    1. understand, comprehend; make out; get it right; разг. get; catch on; ( следя мисълта на) follow; ( схващам, осъзнавам) realize, see; ( откривам) find out; ( хитрина и пр.) see through; не знам как да \разбера всичко това I don’t know what to make of all this/of it all; не \разбера най-същественото miss the point; нищо не \разбера! (it) beats me! разбирай ( като пояснение) that is, ( при четене) read; \разбера ги тия работи I know what’s what; \разбера значението на grasp the meaning of; \разбера как стоят нещата/работите get the picture (clear), put two and two together; \разбера как трябва да действам see o.’s way; \разбера какво искате да кажете I see your point; \разбера колко струва някой size s.o. up, get s.o.’s number; \разбера криво misunderstand; get s.o. wrong; \разбера намека take the message/hint; \разбера нуждите на момента be aware of/alive to the needs of the moment; \разбера по-добре ( вниквам в) get a better understanding/grasp of; \разбера смисъла на make sense of; разбираш ли ме разг. Do you read me? съвсем не мога да разбера това разг. that’s one too many for me, that beats/licks me; той не разбра шегата the meaning of the joke escaped him;
    2. ( имам мнение за, преценявам) see, look at; \разбера нещата иначе I take a different view of things;
    3. ( споделям, съчувствам) understand, be in sympathy with;
    4. (\разбера от) understand, have a knowledge/grasp of, be a judge o, be skilled inf; ( оценявам) appreciate; ( бива ме за) know about, be good at, be (well) versed in; не \разбера от be no judge of; не \разбера от тия работи this is not in my line; нищо не мога да разбера от тази работа I can’t make head or tail of it; \разбера от добро respond to kindness; \разбера от работата си be up to o.’s work, разг. know o.’s stuff/onions; той не разбира от дума he won’t listen to reason;
    5. (\разбера от, имам полза от) profit by; не си разбрах от почивката my holiday was anything but a rest; нищо не разбрах от парите му much I profited by his money;
    \разбера се 1. ( спогаждам се) get on/along (c with), hit it off; ( споразумявам се) come to terms/to an agreement, agree (c with); ( напълно съм съгласен) see eye to eye (с with); дайте да се разберем let’s get this straight; най-после се разбрахме we finally reached an agreement; не се \разберае be at cross purposes; \разбера се с някого да arrange/settle with s.o. to;
    2. само 3 л.: ако разбирате какво искам да кажа if you see what I mean, if you follow me; вие сякаш не ме разбирате you don’t seem to follow me; давам да се разбере make it plain/clear, intimate; давам да се разбере недвусмислено give a broad hint; давам да се разбере отдалече give a gentle hint; нещо, което се разбира от само себе си a matter of course; разбира се certainly, naturally, sure, definitely, of course, by all means; амер. разг. you bet; това се разбира от само себе си it goes without saying, it stands to reason; • давам някому да разбере
    1. make it clear to s.o. (that);
    2. ( сгълчавам) tick s.o. off; teach/give s.o. a lesson; sort s.o. out.
    * * *
    вж. разбирам

    Български-английски речник > разбера

  • 91 meinen

    meinen sw.V. hb tr.V./itr.V. 1. на мнение съм, мисля; 2. имам предвид, в ума си; 3. казвам, забелязвам; Was meinst du dazu? Какво мислиш за това (по този въпрос)?; Wir meinen ihn nicht Нямаме предвид него (не се отнася за него); es gut ( böse) mit jmdm. meinen мисля (желая) някому добро (зло); Wenn Sie meinen Ако непременно искате това; wie Sie meinen както желаете.
    * * *
    tr съм на мнение, изказвам мнение, мисля; was = Sie dazu? какво мислите по тоя въпрос? ; was = Sie damit? какво искате да кажете с това?; wen = Sie? кого имате пред вид?; du bist nicht gemeint не става въпрос за тебе; er meint es gut mit dir той си мисли доброто; so war es nicht gemeint не беше такова намерението; das will ich = вярвам! така е!

    Deutsch-Bulgarisch Wörterbuch > meinen

  • 92 wohl

    wóhl I. adv 1. добре (физически и психически); 2. добре (точно, старателно); jmdm. ist nicht wohl някой не е добре, не му е добре; etw. wohl überlegen добре премислям нещо; wohl oder übel ще не ще; umg wohl bekomm's! Наздраве! II. partikel 1. сигурно, навярно, май; 2. наистина (но...); Es wird wohl 14 Uhr sein Сигурно е 14 часа; Er weiß wohl, wo der Schlüssel ist, aber er sagt es uns nicht Сигурно знае къде е ключът, но не иска да ни каже; ich habe es wohl gewusst, aber was hätte ich machen sollen? наистина знаех за това, но какво можех да направя? Ob er wohl weiß, dass...? Той дали знае, че...?
    * * *
    (-er, -st, в сложни думи и besser, best) a (само prдd) здрав; sie ist wieder = тя е пак здрава; av 1. добре; приятно; es geht ihm = добре е; das tut = това действува, се отразява добре; leb =! оставай със здраве! = bekomm's! наздраве! oder ьbel muЯte еr gehen ще не ще, трябваше да върви;2.= ihm! блазе му! 3.навярно, май; du bist = krank? ти май си болен? еr hat = k-e Zeit той навярно няма време; ob еr = noch kommt! дали ще дойде? 4.das ist so, aber. това е наистина така, но. das благо, добро; auf dein =! за твое здраве! zum =! наздраве!

    Deutsch-Bulgarisch Wörterbuch > wohl

  • 93 en1

    prép. (lat. in) I. служи за означаване на: 1. място, където се намира нещо (някой) или се развива действие: в, на, по; en1 voyage на път; 2. време, епоха, времетраене: през, за; en1 hiver през зимата; en1 1914 през 1914 г.; 3. състояние, положение: в, на, по, с; être en1 danger в опасност съм; en1 bras de chemise по риза; en1 bonne santé в добро здраве; 4. материя, от която е направено нещо: от; pièce en1 argent сребърна монета; 5. начин, по който се извършва действието: като, в, на, с, от; conseiller en1 ami съветвам като приятел; parler en1 français говоря на френски; voyager en1 train пътувам с влак; 6. причина, цел: в, за; en1 l'honneur de в чест на; en1 souvenir за спомен; 7. деление, разделяне: diviser en1 trois morceaux разделям на три парчета; 8. кръг на действие, дейност: по; docteur en1 droit доктор по право; étudiant en1 philologie студент по филология; II. служи за образуване на деепричастие (gérondif); en1 disant казвайки; III. употребява се при образуване на някои възвратни глаголи: s'en1 aller отивам си; s'en1 retourner връщам се; s'en1 tenir (а) придържам се (към); s'en1 venir идвам, пристигам; IV. loc. prép. en1 fait de вместо, в замяна на; що се отнася, що се касае до. Ќ c'en1 est fait всичко е свършено, загубено; c'en1 est trop това е прекалено; c'est а n'en1 pas croire ses yeux просто да не повярваш на очите си; donner qqn. en1 jugement давам някого под съд; en1 tenir pour qqn. (qqch.) много държа за някого (за нещо); en1 venir aux mains стига се до бой; il s'en1 faut de peu малко остава; il s'en1 faut de beaucoup още много трябва; il n'est pas en1 moi de le faire не зависи от мене да направя това; il ne sait où il en1 est той не знае какво прави; je n'en1 reviens pas не мога да дойда на себе си (от изненада); je n'en1 puis plus не мога повече (не издържам повече); où veut-il en1 venir? какво цели с това? portrait en1 pied цял портрет (в цял ръст); s'en1 aller en1 fumée не стигам до някакъв резултат; s'en1 prendre а qqn. обвинявам (нападам) някого.

    Dictionnaire français-bulgare > en1

  • 94 Qualität

    Qualität f =, -en ка́чество, сво́йство; Qualität 1. [erster] Wahl ка́чество пе́рвого со́рта
    Qualität f =, -en ка́чество, досто́инство
    er hat in der Stunde der Gefahr seine Qualitäten bewiesen в моме́нт опа́сности он прояви́л свои́ досто́инства [свои́ лу́чшие ка́чества]
    ein Mann von Qualitäten челове́к с больши́ми досто́инствами
    Qualität f =, -en (сокр. Q) (вы́сшее) ка́чество; ком. сорт
    beste Qualität вы́сший сорт
    diese Ware ist Qualität э́то това́р вы́сшего ка́чества
    etw. auf die Qualität überprüfen прове́рить [определи́ть] ка́чество [добро́тность] чего́-л.
    von guter Qualität доброка́чественный (о това́ре)
    von schlechter Qualität недоброка́чественный (о това́ре)
    um hohe Qualität wetteifern боро́ться за высо́кое ка́чество
    Qualität f =, -en ти́тул, зва́ние, ранг

    Allgemeines Lexikon > Qualität

  • 95 betoken

    {bi'toukən}
    1. означавам, знача, показвам
    2. вещая, предсказвам
    that BETOKENs no good гова не предвещава нищо добро
    * * *
    {bi'toukъn} v 1. означавам, знача; показвам; 2. вещая, предск
    * * *
    означавам; предвещавам; знача;
    * * *
    1. that betokens no good гова не предвещава нищо добро 2. вещая, предсказвам 3. означавам, знача, показвам
    * * *
    betoken[bi´toukn] v 1. означавам, знача; показвам; 2. предвещавам, вещая, предсказвам; that \betokens no good това не предвещава добро.

    English-Bulgarian dictionary > betoken

  • 96 bode

    {boud}
    1. вещая, предвещавам (зло)
    2. соча, обещавам
    BODE ill не предвещавам нищо хубаво
    * * *
    {boud} v 1. вещая, предвещавам (зло); 2. соча; обещавам.
    * * *
    предвещавам; вещая;
    * * *
    1. bode ill не предвещавам нищо хубаво 2. вещая, предвещавам (зло) 3. соча, обещавам
    * * *
    bode [boud] v предвещавам, вещая, предсказвам, предричам, пророкувам; this \bodes you no good това не предвещава нищо добро за теб; to \bode well ( ill) предвещава добро (зло); на добро (лошо) е.

    English-Bulgarian dictionary > bode

  • 97 heart

    {ha:t}
    I. 1. сърце
    2. сърдечно заболяване
    to have a HEART сърдечноболен съм
    3. прен. сърце, душа
    at HEART дълбоко в себе си, по душа
    in one's-HEART of HEARTs дълбоко в душата си/себе си
    with all one's HEART от все сърце
    big HEART великодушие, благородство
    with a heavy HEART със свито сърце, против волята си
    with a light HEART с леко сърце, без да му мисля много
    with an open HEART чистосърдечно
    HEART of gold златно сърце
    HEART of steel/stone/flint кораво сърце
    to be the HEART and soul of душата съм на (компания и пр.)
    HEART and soul всецяло, всеотдайно
    to have at HEART, to take/lay something to HEART имам/вземам присърце
    to have no HEART to нямам желание/не ми се ще да
    not to have the HEART to сърце не ми дава да
    to have one's HEART in one's mouth прен. глътнал съм си езика от страх
    to have one's HEART in one's boots съвсем съм отчаян
    to have one's HEART in the right place имам добро сърце, добър човек съм
    to have one's HEART in one's work обичам си работата, paботя с желание/удоволствие
    to have one's HEART set on something, to set one's HEART on (doing) something страстно желая (да направя) нещо
    to lay one's HEART bare, to open one's HEART откривам/разкривам сърцето си
    searchings of the HEART душевни вълнения/тревоги
    it does my HEART good драго/приятно ми e, радвам се
    a man after my own HEART човек, който ми харесва/допада
    to take to HEART вземам присърце
    it goes against my HEART to do so не ми e по сърце да постъпя така
    I cannot find it in my HEART to не ми дава сърце да
    to do something with (only) half a HEART върша нещо неохотно
    to eat one's HEART out чезна от мъка, страдам
    to wear one's HEART upon one's sleeve не мога да скривам чувствата си
    have a HEART! разг. имай милост
    4. прен. същина, същност
    the HEART of the matter същността на въпроса, същественото
    change of HEART промяна на отношението, променено отношение
    5. сърцевина, ядка, среда
    HEART of oak сърцевина на дъб, сърцат чорек (обик. за моряк)
    in the HEART of winter посред зима
    6. мъжество, смелост, храброст
    to lose HEART падам духом, унивам, отчайвам се, обезкуражавам се
    to take HEART (ост. of grace) окуражавам се
    7. прен. любов, сърце
    to give/lose one's HEART to someone влюбвам се в някого
    union of HEARTs женитба по любов
    dear/dearest HEART мили, мила, любим (а)
    8. плодородие (на почва)
    in good HEART плодороден, богат
    out of HEART неплодороден, изтощен
    9. рl карти купа, купи
    two of HEARTs двойка купа
    with HEART and hand с всички сили/ентусиазъм, енергично
    to learn/get by HEART уча наизуст
    II. 1. head 7 (обик. с up)
    2. стр. запълвам, изпълвам (пространство между две стени) (in)
    * * *
    {ha:t} n 1. сърце; 2. сърдечно заболяване; to have a heart сърдечно(2) {ha:t} v 1. head 7 (обик. с up); 2. стр. запълвам, изпълвам
    * * *
    ядро; сърце; същност; сърдечен; сърцевина; душа;
    * * *
    1. a man after my own heart човек, който ми харесва/допада 2. at heart дълбоко в себе си, по душа 3. big heart великодушие, благородство 4. change of heart промяна на отношението, променено отношение 5. dear/dearest heart мили, мила, любим (а) 6. have a heart! разг. имай милост 7. heart and soul всецяло, всеотдайно 8. heart of gold златно сърце 9. heart of oak сърцевина на дъб, сърцат чорек (обик. за моряк) 10. heart of steel/stone/flint кораво сърце 11. i cannot find it in my heart to не ми дава сърце да 12. i. сърце 13. ii. head 7 (обик. с up) 14. in good heart плодороден, богат 15. in one's-heart of hearts дълбоко в душата си/себе си 16. in the heart of winter посред зима 17. it does my heart good драго/приятно ми e, радвам се 18. it goes against my heart to do so не ми e по сърце да постъпя така 19. not to have the heart to сърце не ми дава да 20. out of heart неплодороден, изтощен 21. searchings of the heart душевни вълнения/тревоги 22. the heart of the matter същността на въпроса, същественото 23. to be the heart and soul of душата съм на (компания и пр.) 24. to do something with (only) half a heart върша нещо неохотно 25. to eat one's heart out чезна от мъка, страдам 26. to give/lose one's heart to someone влюбвам се в някого 27. to have a heart сърдечноболен съм 28. to have at heart, to take/lay something to heart имам/вземам присърце 29. to have no heart to нямам желание/не ми се ще да 30. to have one's heart in one's boots съвсем съм отчаян 31. to have one's heart in one's mouth прен. глътнал съм си езика от страх 32. to have one's heart in one's work обичам си работата, paботя с желание/удоволствие 33. to have one's heart in the right place имам добро сърце, добър човек съм 34. to have one's heart set on something, to set one's heart on (doing) something страстно желая (да направя) нещо 35. to lay one's heart bare, to open one's heart откривам/разкривам сърцето си 36. to learn/get by heart уча наизуст 37. to lose heart падам духом, унивам, отчайвам се, обезкуражавам се 38. to take heart (ост. of grace) окуражавам се 39. to take to heart вземам присърце 40. to wear one's heart upon one's sleeve не мога да скривам чувствата си 41. two of hearts двойка купа 42. union of hearts женитба по любов 43. with a heavy heart със свито сърце, против волята си 44. with a light heart с леко сърце, без да му мисля много 45. with all one's heart от все сърце 46. with an open heart чистосърдечно 47. with heart and hand с всички сили/ентусиазъм, енергично 48. мъжество, смелост, храброст 49. плодородие (на почва) 50. прен. любов, сърце 51. прен. сърце, душа 52. прен. същина, същност 53. рl карти купа, купи 54. стр. запълвам, изпълвам (пространство между две стени) (in) 55. сърдечно заболяване 56. сърцевина, ядка, среда
    * * *
    heart [ha:t] I. n 1. сърце; with bleeding \heart с разтуптяно сърце; прен. с нетърпение (страх); to have a weak \heart страдам от сърце, имам слабо сърце; athletic \heart разширение на сърцето от продължително спортуване; \heart attack мед. сърдечна криза; smoker's \heart сърдечно заболяване, причинено от тютюнопушене; to press ( clasp) s.th. to o.'s \heart притискам някого към гърдите си; прегръщам някого; to cross o.'s \heart кръстя се и се кълна; 2. прен. сърце, душа; прен. чувствителност, отзивчивост, благост; at \heart дълбоко в себе си; по душа; a big \heart великодушие, благородство; великодушен (благороден) човек; a \heart of gold златно сърце; прекрасен ("златен") човек; a hard \heart, a \heart of steel ( stone, flint) кораво сърце; коравосърдечен (безсърдечен) човек; a single \heart прямота, душевна простота; a false \heart вероломство; a kind ( soft, sympathetic, warm) \heart добро сърце; добросърдечен (добродушен, отзивчив) човек; a light \heart безгрижие, веселие; a stout \heart смелост, решителност; смелчага, решителен човек; to be sick at \heart тъжа, унил съм; a change of \heart промяна в отношението (мнението); in my \heart of \hearts в дъното на душата си, дълбоко в себе си; to be the \heart and soul of съм душата на (компания и пр.); to break o.'s \heart умирам от мъка ( over); to break s.o.'s \heart разбивам нечие сърце; to bring s.o.'s \heart into their mouth изплашвам някого до смърт; to have o.'s \heart into o.'s mouth свито ми е сърцето; глътнал съм си езика; it does my \heart good мед ми капе на сърцето; a sight too rejoice o.'s \heart, a sight to cheer ( delight, gladden, warm) the cockles of o.'s \heart гледка, която топли душата; set your \heart at rest не се безпокой, успокой се; to do s.th. with a light \heart върша нещо с леко сърце (без да ме е грижа); with a heavy \heart със свито сърце; против волята си; with (an) open \heart с открита душа, чистосърдечно; to lay o.'s \heart bare, to open o.'s \heart откривам (разкривам) душата си; searchings of the \heart душевни вълнения (тревоги); to take s.th. to \heart вземам нещо присърце; to have at \heart имам присърце; to have set o.'s \heart on doing s.th. решил съм непременно да сторя нещо, разг. турям си мерак на нещо; a man after my own \heart човек по мой вкус; it goes against my \heart to do so не ми е по сърце да правя това; his \heart is in the right place той е добър (отзивчив, сърдечен) човек; I cannot find it into my \heart не се решавам, не ми дава сърце; to o.'s \heart's content колкото ми душа иска; до насита; според желанието ми; I have no \heart to нямам желание да, не съм разположен да, не ми се ще да; I am in no \heart for laughing не ми е до смях; to put all o.'s \heart into s.th. заемам се с цялата си енергия за нещо; to have o.'s \heart into o.'s work обичам си работата, работя с удоволствие; to do s.th. with ( only) half a \heart върша нещо неохотно; to cry ( sob, weep) o.'s \heart out ридая, плача сърцераздирателно, изплаквам си очите; a sight that makes the \heart bleed гледка, която кара сърцето да се облива в кръв; to devour o.'s \heart, to eat o.'s \heart out чезна от мъка; my \heart warms towards her от сърце ѝ съчувствам; in the fulness of o.'s \heart с препълнено сърце, със сърце, преливащо от чувства; 3. прен. същина, същност; to get to the \heart of the matter добирам се до същината на въпроса; the \heart of the mystery същината на загадката; 4. мъжество, смелост; храброст; • faint \heart never won fair lady нерешителността е враг на успеха; to give \heart to s.o. ободрявам (окуражавам) някого; to keep a good \heart, to keep up \heart не падам духом, държа се геройски, не унивам; to lose \heart падам духом, унивам, отчайвам се, обезкуражавам се; out of \heart унил, отчаян, обезсърчен; to take \heart ост. ободрявам се, окуражавам се, не унивам; 5. прен. любов; любимо същество; to give ( lose) o.'s \heart to s.o. влюбвам (увличам) се по някого; to win ( gain) s.o.'s \heart спечелвам любовта на някого, покорявам нечие сърце; union of \hearts брак по любов; he knows how to find his way into people's \hearts той знае как да накара хората да го обикнат; dear ( dearest) \heart, sweet \heart мили, мила, скъпи, скъпа, любими, любима; 6. сърцевина, ядка; среда; \heart of oak 1) сърцевина на дъб; 2) храбър (мъжествен) човек (обикн. моряк); in the \heart of winter посред зима; in the \heart of the country в най-затънтения край на страната; 7. плодородие (на почвата); in good, strong \heart плодороден, богат; out of \heart неплодороден, изтощен (за почва); 8. тех. сърце; ядро; сърцевина; 9. pl карти купа; queen of \hearts дама купа; 10. сорт череши със сърцевидни плодове; • with \heart and hand с всичките си сили, с ентусиазъм, енергично; to learn ( get) by \heart уча наизуст; to wear o.'s \heart on o.'s sleeve не мога да скривам чувствата си; много съм експанзивен; bless my \heart and soul! Господи! Боже мой! Божичко! dear \heart! я гледай ти! охо! Lord love your \heart! разг. ей Богу! poor \heart ост. бедният, горкият; II. v 1. образувам сърцевина (обикн. с up); 2. строит. запълвам, изпушвам (in).

    English-Bulgarian dictionary > heart

  • 98 Güte

    Gǘte f =
    1. доброта́

    er ist die Güte selbst — он сама́ доброта́

    há ben Sie die Güte высок. — бу́дьте так добры́, изво́льте, соблаговоли́те

    du mé ine Güte! фам. — бо́же мой!, ба́тюшки мои́! (возглас удивления, испуга и т. п.)

    in (á ller) Güte — по-хоро́шему, добро́м, полюбо́вно

    ein Vó rschlag zur Güte — предложе́ние реши́ть что-л. полюбо́вно

    2. (хоро́шее) ка́чество ( материала); доброка́чественность; добро́тность

    é ine Wáre é rster Güte — това́р вы́сшего ка́чества

    3. см. Gütchen
    4. радио добро́тность

    Большой немецко-русский словарь > Güte

  • 99 әйбер

    сущ.
    1) вещь, предме́т || вещево́й, предме́тный

    истәлекле әйбер — па́мятная вещь

    кыйммәтле әйбер — дорога́я вещь

    кеше әйбере — чужа́я вещь

    бизәнү әйберләре — предме́ты украше́ния

    әйбер склады — вещево́й склад

    2) ве́щи, иму́щество, добро́; пожи́тки

    барлы-юклы әйберләр — ску́дные пожи́тки

    йорт әйберләре — дома́шний скарб, ве́щи дома́шнего обихо́да; у́тварь

    3) това́р, изде́лие; приво́з

    әйбер бәяләре арту — повыше́ние цен на това́ры

    агачтан ясалган әйбер — поде́лка (изде́лие) из де́рева

    металлдан эшләнгән әйберләр — металли́ческие изде́лия

    бүген базарга күп әйбер килгән — сего́дня на ры́нке большо́й приво́з

    4) вещь, рабо́та; произведе́ние, творе́ние, труд ( о произведениях искусства)

    шагыйрь әйбәт әйбер язган — поэ́т написа́л прекра́сное произведе́ние

    5) обстоя́тельство, явле́ние, не́что, вещь

    көтелмәгән әйбер килеп чыкты — произошло́ не́что неожи́данное

    6) филос. объе́кт; фено́ме́н, явле́ние; см. тж. нәрсә
    ••

    әйбер әйтмәү — не упрека́ть, не руга́ть

    әйбергә табыну — вещи́зм

    әйберләрне үз исемнәре белән атау — называ́ть ве́щи свои́ми имена́ми (говорить о чём-л. прямо, ничего не смягчая)

    Татарско-русский словарь > әйбер

  • 100 bit

    {bit}
    I. 1. късче, парченце, хапка, частица, мъничко, малко
    a BIT малко нещо, леко, мъничко
    BIT by BIT бавно, постепенно, малко по малко
    not a BIT ни най-малко, никак
    a little BIT мъничко
    a BIT at a time постепенно, малко по малко
    a BIT much малко множко
    the whole BIT всичкото. цялото
    every BIT напълно, изцяло, всичкото
    a BIT of (a) доста
    he is a BIT of a coward той си е страхливичък
    it took a BIT of thinking доста трябваше да се помисли
    a BIT of all right разг. много приятен, бива го. няма грешка (за човек), a BIT (of stuff). sl. млада жена, девойка, парче
    to do one's BIT давам своя дял за/принос към (кауза и пр.)
    2. разг. дребна монета, aм
    12. 5 цента
    3. BIT (part) малка роля в пиеса/филм
    II. 1. металната част на юзда, мундщук
    to take the BIT between one's teeth освобождавам се от контрола на ездача (за кон)
    преn. вирвам глава, отхвърлям властта на някого, решавам сам да се оправям
    2. прен. пречка, юзда, контрол
    3. част от сечиво, която реже/пробива, свредел, бургия, металната част на брадва и пр., мин, длето
    4. част на ключа, която влиза в ключалката
    III. v прен. възпирам, въздържам, слагам юзда на, обуздавам
    IV. вж. bite
    V. n (съкр. от binary digit) двоична единица информация (при компютри и пр.), бит
    * * *
    {bit} n 1. късче, парченце; хапка; частица, мъничко, малко; a bit м(2) n 1. металната част на юзда, мундщук; to take the bit betwee{3} v. 1. прен. възпирам, въздържам, слагам юзда на, обуздавам{4} вж. bite.{5} n {ськр. от binary digit) двоична единица информация (при
    * * *
    частица; хапка; трошица; парче; парченце; късче;
    * * *
    1. 1 5 цента 2. a bit at a time постепенно, малко по малко 3. a bit much малко множко 4. a bit of (a) доста 5. a bit of all right разг. много приятен, бива го. няма грешка (за човек), a bit (of stuff). sl. млада жена, девойка, парче 6. a bit малко нещо, леко, мъничко 7. a little bit мъничко 8. bit (part) малка роля в пиеса/филм 9. bit by bit бавно, постепенно, малко по малко 10. every bit напълно, изцяло, всичкото 11. he is a bit of a coward той си е страхливичък 12. i. късче, парченце, хапка, частица, мъничко, малко 13. ii. металната част на юзда, мундщук 14. iii. v прен. възпирам, въздържам, слагам юзда на, обуздавам 15. it took a bit of thinking доста трябваше да се помисли 16. iv. вж. bite 17. not a bit ни най-малко, никак 18. the whole bit всичкото. цялото 19. to do one's bit давам своя дял за/принос към (кауза и пр.) 20. to take the bit between one's teeth освобождавам се от контрола на ездача (за кон) 21. v. n (съкр. от binary digit) двоична единица информация (при компютри и пр.), бит 22. преn. вирвам глава, отхвърлям властта на някого, решавам сам да се оправям 23. прен. пречка, юзда, контрол 24. разг. дребна монета, aм 25. част на ключа, която влиза в ключалката 26. част от сечиво, която реже/пробива, свредел, бургия, металната част на брадва и пр., мин, длето
    * * *
    bit [bit] I n 1. късче, парче, отрязък, фрагмент; частица, малко количество; • \bit by \bit постепенно, малко по малко, последователно, капка по капка; wait a \bit почакай малко; a little \bit мъничко; not a \bit ни най-малко; quite a \bit доста, бая, значително; the whole marriage \bit цялата тая работа с брака (пренебр.); every \bit напълно, всецяло, абсолютно, подробно; във всяко отношение; to do o.'s \bit давам своя дял за общото дело, изпълнявам дълга си; he ate every \bit of his dinner изяде си обеда до троха; a dainty \bit деликатес, лакомство; a nice \bit of money прилична сума (много пари); he is a \bit of an artist той е малко нещо художник, пада малко художник; a \bit of all right разг. напълно подходящ, бива си го, много е добро; a \bit of blood чистокръвен кон; a \bit of blue sky лъч на надежда; a \bit of cavalry ездитен кон; a \bit of fat разг. неочаквана сполука, късмет, щастие, шанс; съдба, орис; a \bit of fluff ( muslin, skirt, stuff) грубо млада жена, девойка, "парче"; a \bit of no good голяма пакост; a \bit off (o.'s mind) не е с всичкия си ум, дъската му хлопа; a \bit of jam грубо маце, "парче"; a \bit on разг. пийнал, развеселен; a \bit on the side разг. извънбрачна връзка; this is a \bit thick това вече е прекалено; the work takes a \bit of doing това не е лесна работа, за тази работа трябва немалко усилие; \bits and pieces разг. 1) дрънкулки, дреболийки, джунджурийки; 2) отломки, останки, развалини; 3) откъслечни сведения, отделни факти; thrilled to \bits опиянен от вълнение, силно развълнуван; \bits of sticks скромни мебели; 2. дребна монета; ам. монета от 12 1/2 цента; a long \bit ам. монета от 15 цента; two \bits ам. монета от 25 цента. II. n 1. метална част на юзда, юздечка, мундщук; to draw \bit спирам кон; прен. съкращавам разходите; to take the \bit between o.'s teeth (за кон) освобождавам се от контрола на ездача; прен. ставам самостоятелен, независим, свободен; навирям глава; to champ at the \bit чакам с нетърпение; to come (go) up to the \bit послушен съм, податлив съм; 2. прен. пречка, преграда; затруднение; "юзда"; 3. тази част на инструмент, която реже или пробива; острие; свредел, бургия; метална част на брадва; мин. длето; 4. част на ключа, която влиза в ключалката; III. v 1. слагам юздечка на (кон и пр.); 2. прен. възпирам, въздържам, слагам юзда на, обуздавам. IV n комп. бит (най-малката единица за информация); check \bit контролен разряд. V pt от bite.

    English-Bulgarian dictionary > bit

Страницы

См. также в других словарях:

  • Каббалист — О Каббале как паранауке см. статью Каббала (научный подход) Каббала Святые книги Разиэль Малах • Сефер Ецира Тора • Книга Зогар • Книга Ец Хаим Книга Илан • Талмуд эсэр сфирот …   Википедия

  • Каббалистика — О Каббале как паранауке см. статью Каббала (научный подход) Каббала Святые книги Разиэль Малах • Сефер Ецира Тора • Книга Зогар • Книга Ец Хаим Книга Илан • Талмуд эсэр сфирот …   Википедия

  • Каббалисты — О Каббале как паранауке см. статью Каббала (научный подход) Каббала Святые книги Разиэль Малах • Сефер Ецира Тора • Книга Зогар • Книга Ец Хаим Книга Илан • Талмуд эсэр сфирот …   Википедия

  • Розничная торговля — (Retail) Определение розничной торговли, виды торговых предприятий Информация об определении розничной торговли, виды торговых предприятий Содержание Содержание Природа и значение Виды розничных торговых Предлагаемый товарный Относительное… …   Энциклопедия инвестора

  • Арбатова, Мария Ивановна — У этого термина существуют и другие значения, см. Арбатов. В Википедии есть статьи о других людях с такой фамилией, см. Гаврилин. Мария Арбатова …   Википедия

  • Еврейские фамилии-аббревиатуры — Предварительные замечания: 1. С общими принципами записи и чтения аббревиатур на иврите можно ознакомиться в разделе «Запись и чтение ивритских аббревиатур» статьи «Нотарикон». 2. Как в иврите, так и в идише есть особый звук, обозначаемый буквой… …   Википедия

  • Кондратковская, Нина Георгиевна — Нина Георгиевна Кондратковская …   Википедия

  • Кто умнее пятиклассника? — Логотип передачи Жанр …   Википедия

  • Кондратковская — Кондратковская, Нина Георгиевна Нина Георгиевна Кондратковская …   Википедия

  • Кондратковская, Нина — Нина Георгиевна Кондратковская Псевдонимы: Н. Георгиева (стихи), К. Георгиева (статьи) Дата рождения: 16 ноября 1913 Место рождения: г. Лубны, Российская империя Дата смерти: 9 января, 1991 Ме …   Википедия

  • Кондратковская Н. Г. — Нина Георгиевна Кондратковская Псевдонимы: Н. Георгиева (стихи), К. Георгиева (статьи) Дата рождения: 16 ноября 1913 Место рождения: г. Лубны, Российская империя Дата смерти: 9 января, 1991 Ме …   Википедия

Поделиться ссылкой на выделенное

Прямая ссылка:
… Нажмите правой клавишей мыши и выберите «Копировать ссылку»