-
1 religious
{ri'lidʒəs}
I. 1. религиозен, набожен, вярващ
2. монашески
RELIGIOUS house манастир, метох
3. строг, много добросъвестен, ревностен
II. n монах, монаси* * *{ri'lijъs} I. a 1. религиозен, набожен, вярващ; 2. монаш* * *религиозен; вярващ; култов; набожен;* * *1. i. религиозен, набожен, вярващ 2. ii. n монах, монаси 3. religious house манастир, метох 4. монашески 5. строг, много добросъвестен, ревностен* * * -
2 anti-religious
противорелигиозен; -
3 exercise
{'eksəsaiz}
I. 1. упражнение, занимание, упражняване, изпълняване, изпълнение
in the EXERCISE of one's duty при изпълнение на дълга си
to take EXERCISE правя разходки, движа се, спортувам
EXERCISE yard двор (на затвор и пр.)
2. обучение, упражнение, тренировка, класно/домашно упражнение
EXERCISEs for the piano, fivefinger EXERCISEs клавирни етюди
(tactical) EXERCISEs воен. учение
3. проявление, проява, проявяване
EXERCISE of judgment самостоятелна преценка
EXERCISE of patience (проява на) търпение
4. рел. обред, ритуал
5. pl ам. тържество, церемония (при някакъв случай)
graduation EXERCISEs годишен акт
opening EXERCISEs тържество при откриване, тържествено откриване (на конгрес и пр.)
II. 1. упражнявам (се), занимавам (се), тренирам
2. обучавам, школувам (глас)
3. воен. провеждам учение, обучавам (се)
4. изпълнявам (функции), проявявам (способности, воля и пр.), упражнявам (авторитет, власт и пр.), използвам, ползвам се от (права и пр.)
5. обик. pass безпокоя, тревожа
to be EXERCISEd about безпокоя се за* * *{'eksъsaiz} n 1. упражнение, занимание; упражняване; изпълня(2) {'eksъsaiz} v 1. упражнявам (се), занимавам (се), тренир* * *учение; школувам; упражняване; тренирам; тренировка; упражнение; обучение; обучавам; обред; практикувам; проява; проявление; движение; занимавам; занимание; изпълняване;* * *1. (tactical) exercises воен. учение 2. exercise of judgment самостоятелна преценка 3. exercise of patience (проява на) търпение 4. exercise yard двор (на затвор и пр.) 5. exercises for the piano, fivefinger exercises клавирни етюди 6. graduation exercises годишен акт 7. i. упражнение, занимание, упражняване, изпълняване, изпълнение 8. ii. упражнявам (се), занимавам (се), тренирам 9. in the exercise of one's duty при изпълнение на дълга си 10. opening exercises тържество при откриване, тържествено откриване (на конгрес и пр.) 11. pl ам. тържество, церемония (при някакъв случай) 12. to be exercised about безпокоя се за 13. to take exercise правя разходки, движа се, спортувам 14. воен. провеждам учение, обучавам (се) 15. изпълнявам (функции), проявявам (способности, воля и пр.), упражнявам (авторитет, власт и пр.), използвам, ползвам се от (права и пр.) 16. обик. pass безпокоя, тревожа 17. обучавам, школувам (глас) 18. обучение, упражнение, тренировка, класно/домашно упражнение 19. проявление, проява, проявяване 20. рел. обред, ритуал* * *exercise[´eksə¸saiz] I. n 1. упражнение, занимание; упражняване; изпълнение, изпълняване; he died in the \exercise of his duty той умря при изпълнение на дълга си; to take \exercise разхождам се; спортувам; outdoor \exercise движение на открито; gymnastic \exercise, physical \exercises гимнастика, физически упражнения; \exercise yard двор (обикн. на затвор); take more \exercise! прави повече гимнастика! спортувай повече!; 2. обучение, упражнение, тренировка; \exercises for the piano, five-finger \exercises клавирни етюди; Latin \exercise (домашно) упражнение по латински език; spelling \exercises упражнения по правопис; tactical \exercises воен. учение; 3. проявяване; проявление, проява; \exercise of judgement самостоятелна преценка (оценка); free \exercise of religion свобода на вероизповеданията; 4. pl, ам. тържества, празненства (особ. училищни); graduation \exercises празненства при завършване на училище; 5. рел. обред, ритуал; religious \exercises (пост и) молитва; II. v 1. упражнявам (се), занимавам (се), тренирам; to \exercise o.s. in fencing тренирам фехтовка; to \exercise a horse разхождам кон; dogs should be \exercised frequently кучетата трябва често да се разхождат; 2. практикувам; 3. обучавам, школувам ( глас); 4. воен. обучавам се; провеждам учение; 5. изпълнявам ( функции); проявявам (способности, воля); упражнявам, използвам, ползвам се с (права и пр.); 6. безпокоя (обикн. pass); I'm \exercised about his health безпокоя се за здравето му. -
4 marriage
{'mæridʒ}
1. брак, женитба (to)
to ask in MARRIAGE искам ръката на, правя предложение за женитба на
to give (away) in MARRIAGE оженвам
to take in MARRIAGE оженвам се за
connected/related by MARRIAGE with сроден по сватовство с
2. сватба, венчавка, бракосъчетание
3. прен. тясна връзка, единство
4. кaрти мариаж
5. attr брачен
MARRIAGE vows брачен обет
MARRIAGE knot брачни връзки* * *{'marij} n 1. брак, женитба (to); to ask in marriage искам ръкат* * *сватба; брачен; бракосъчетание; брак; венчавка; единство; женитба; мариаж;* * *1. attr брачен 2. connected/related by marriage with сроден по сватовство с 3. marriage knot брачни връзки 4. marriage vows брачен обет 5. to ask in marriage искам ръката на, правя предложение за женитба на 6. to give (away) in marriage оженвам 7. to take in marriage оженвам се за 8. брак, женитба (to) 9. кaрти мариаж 10. прен. тясна връзка, единство 11. сватба, венчавка, бракосъчетание* * *marriage[´mæridʒ] n 1. брак, женитба (to); bread-and-cheese \marriage брак с по-беден; civil \marriage граждански брак; communal \marriage етн. система, при която всички мъже от едно племе се женят само за жени от същото племе; cross \marriage брак на брат и сестра със сестра и брат; Fleet ( Fleet-Street) \marriage таен брак; Gretna Green ( Scotch) \marriage брак между избягали влюбени (без спазване на всички формалности); left-hand ( left-handed) \marriage морганатичен брак; plural \marriage полигамия, многоженство; religious \marriage църковен брак; shot-gun \marriage брак по необходимост; \marriage of convenience брак по сметка; to ask in \marriage искам ръката на; to give ( away) in \marriage оженвам; connected by \marriage with сродник по сватовство с; 2. сватба, венчавка, венчило, бракосъчетание; 3. семеен живот; 4. прен. тясна връзка, единство, общуване; 5. карти "мариаж"; 6. attr брачен; to defile the \marriage-bed изневерявам, нарушавам съпружеската вярност; \marriage bonds брачни връзки; \marriage-favour розетка, носена на сватба; \marriage licence разрешение за женитба, вула; \marriage lines брачно свидетелство; \marriage portion зестра; \marriage settlement документ, с който се уреждат имуществените права на съпруга (или бъдещите деца); \marriage union брачен съюз.
См. также в других словарях:
Religious — Re*li gious (r? l?j ?s), a. [OF. religius, religious, F. religieux, from L. religiosus. See {Religion}.] 1. Of or pertaining to religion; concerned with religion; teaching, or setting forth, religion; set apart to religion; as, a religious… … The Collaborative International Dictionary of English
religious — adj 1 *devout, pious, pietistic, sanctimonious Analogous words: *faithful, staunch, steadfast, true: virtuous, righteous, noble, *moral, ethical: *upright, just, honorable, honest Antonyms: irreligious Contrasted words: ungodly, godless (s … New Dictionary of Synonyms
religious — [ri lij′əs] adj. [OFr < L religiosus] 1. characterized by adherence to religion or a religion; devout; pious; godly 2. of, concerned with, appropriate to, or teaching religion [religious books] 3. belonging to a community of monks, nuns, etc.… … English World dictionary
religious — early 13c., from Anglo Fr. religius, O.Fr. religious (12c., Mod.Fr. religieux) or directly from L. religiosus, from religio (see RELIGION (Cf. religion)). Transferred sense of scrupulous, exact is recorded from 1590s … Etymology dictionary
religious — [adj1] concerning belief in divinity believing, born again*, canonical, churchgoing, churchly, clerical, deistic, devotional, devout, divine, doctrinal, ecclesiastical, god fearing, godly, holy, ministerial, moral, orthodox, pietistic, pious,… … New thesaurus
Religious — Re*li gious, n. A person bound by monastic vows, or sequestered from secular concern, and devoted to a life of piety and religion; a monk or friar; a nun. Addison. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
religious — index sacrosanct, solemn Burton s Legal Thesaurus. William C. Burton. 2006 … Law dictionary
religious — ► ADJECTIVE 1) of, concerned with, or believing in a religion. 2) treated or regarded with care and devotion appropriate to worship. ► NOUN (pl. same) ▪ a person bound by monastic vows. DERIVATIVES religiously adverb religiousness noun … English terms dictionary
religious — religiously, adv. religiousness, n. /ri lij euhs/, adj., n., pl. religious. adj. 1. of, pertaining to, or concerned with religion: a religious holiday. 2. imbued with or exhibiting religion; pious; devout; godly: a religious man. 3. scrupulously… … Universalium
religious — 1. adjective /ɹɪˈlɪdʒəs/ a) Concerning religion. It is the job of this court to rule on legal matters. We do not consider religious issues. b) Committed to the practice of religion. I was much more religious as a teenager than I am now. See Also … Wiktionary
religious — I. adjective Etymology: Middle English, from Anglo French religius, from Latin religiosus, from religio Date: 13th century 1. relating to or manifesting faithful devotion to an acknowledged ultimate reality or deity < a religious person > … New Collegiate Dictionary
