-
1 rubbish
{'rʌbiʃ}
1. смет, боклук (и прен.), отпадъци
2. глупости, безсмислици* * *{'r^bish} n 1. смет, боклук (и прен.), отпадъци; 2. глупости,* * *смет; боклук; боклуци; вехтория; глупости;* * *1. глупости, безсмислици 2. смет, боклук (и прен.), отпадъци* * *rubbish[´rʌbiʃ] I. n 1. смет, боклук; остатъци, дреб, фурда; парчетии, парцалаци; 2. прен. глупости, нелепости, безсмислици; II. adj разг. некадърен, слаб (at по, в); III. v отхвърлям като безстойностен; критикувам, нападам (словесно). -
2 rubbish
мин.• безрудна скала• плънка -
3 Rubbish! [esp. Br.]
Глупости! -
4 rubbish bin
кофа {ж} за боклук -
5 cart away
cart away извозвам; to \cart away away rubbish извозвам смет; -
6 dump
{dʌmp}
I. 1. бунище
2. куп шлака/сгурия/глина/руда и пр., воен. временен склад за муниции, припаси и пр., прен. дупка, грозно/неприветливо място/жилище/здание
II. 1. стоварвам (се), тръсвам (се), изтърсвам (се)
2. изхвърлям (смет), разтоварвам, обръщам (вагонетка и пр.), складирам (муниции и пр.), ик. правя дъмпинг, разг. изоставям, зарязвам, отървавам се (от)* * *{d^mp} n 1. бунище; 2. куп шлака/сгурия/глина/руда и пр.;. воен(2) {d^mp} v 1. стоварвам (се), тръсвам (се), изтърсвам (се); 2.* * *стоварвам; тръшвам; тръсвам; буца; бунище; бучка; изхвърлям; изтърсвам;* * *1. i. бунище 2. ii. стоварвам (се), тръсвам (се), изтърсвам (се) 3. изхвърлям (смет), разтоварвам, обръщам (вагонетка и пр.), складирам (муниции и пр.), ик. правя дъмпинг, разг. изоставям, зарязвам, отървавам се (от) 4. куп шлака/сгурия/глина/руда и пр., воен. временен склад за муниции, припаси и пр., прен. дупка, грозно/неприветливо място/жилище/здание* * *dump[dʌmp] I. n 1. малък, къс и дебел предмет; трупче, бучка, буца; 2. тантурест човек; 3. оловно топче; оловен жетон (при игра); 4. голям кръгъл бонбон; 5. вид болт (при корабостроене); 6. стара австралийска монета. II. v 1. стоварвам (се), тръсвам (се), изтърсвам (се); друсвам (се); 2. изхвърлям ( смет); разтоварвам, обръщам (вагонетка и пр.); 3. правя дъмпинг; 4. зарязвам, изоставям, захвърлям; 5. комп. копирам, записвам (данни, информация); 6. ам. уволнявам; 7. ам. sl изхождам се, сера; 8. събарям сърфист (за вълна); 9. австр. компресирам, правя компакти (бали от вълна) посредством хидравлично налягане; 10.: to \dump on s.o. разг. отнасям се зле; мачкам; III. n 1. бунище, купища смет (и rubbish \dump); куп шлака (сгурия и пр.); куп въглища (руда и пр.); прен. хаос, безпорядък, "кочина"; бардак; 2. воен. временен склад за муниции, припаси и пр.; 3. = dumping; 4. ам. sl уволнение; 5. ам. sl изхождане; сране. -
7 riddance
{'ridns}
n отърваване, спасение, избавяне
it was a good RIDDANCE добре се отървахме (от някого, нещо), добре, че се махна
good RIDDANCE! прав му/ти/и и пр. път* * *{'ridns} n отърваване, спасение, избавяне; it was a good riddance д* * *спасение; избавление;* * *1. good riddance! прав му/ти/и и пр. път 2. it was a good riddance добре се отървахме (от някого, нещо), добре, че се махна 3. n отърваване, спасение, избавяне* * *riddance [ridns] n избавяне, избавление, спасение; a good \riddance щастливо избавление; good \riddance! прав му път! good \riddance to bad rubbish! прав ти път, крива ти пътека!
См. также в других словарях:
Rubbish — Rub bish, n. [OE. robows, robeux, rubble, originally an Old French plural from an assumed dim. of robe, probably in the sense of trash; cf. It. robaccia trash, roba stuff, goods, wares, robe. Thus, etymologically rubbish is the pl. of rubble. See … The Collaborative International Dictionary of English
Rubbish — Rub bish, a. Of or pertaining to rubbish; of the quality of rubbish; trashy. De Quincey. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
rubbish — [n1] garbage debris, dregs, dross, junk, litter, lumber, offal, refuse, rubble, rummage, scrap, sweepings, trash, waste; concept 260 Ant. possessions, property rubbish [n2] nonsense balderdash, bilge*, bunkum, drivel, gibberish, hogwash, hooey*,… … New thesaurus
rubbish — (n.) c.1400, from Anglo Fr. rubouses (late 14c.), of unknown origin. Apparently somehow related to RUBBLE (Cf. rubble). The verb sense of disparage, criticize harshly is first attested 1953 in Australian and New Zealand slang … Etymology dictionary
rubbish — n *refuse, waste, trash, debris, garbage, offal … New Dictionary of Synonyms
rubbish — is used in BrE to mean ‘household refuse’. The corresponding term in AmE, and in some other non British varieties, is garbage or (in some contexts) trash, and a dustbin outside Britain is a garbage can or trash can … Modern English usage
rubbish — ► NOUN chiefly Brit. 1) waste material; refuse or litter. 2) unimportant or valueless material. 3) nonsense; worthless talk or ideas. ► VERB Brit. informal ▪ criticize and reject as worthless. ► ADJECTIVE Brit. informal ▪ very bad … English terms dictionary
rubbish — [rub′ish] n. [ME robous, robys: ult. < base of RUB] 1. any material rejected or thrown away as worthless; trash; refuse 2. worthless, foolish ideas, statements, etc.; nonsense vt. [Brit. Informal] TRASH1 (vt. 3a) rubbishy adj … English World dictionary
rubbish — noun ⇨ See also ↑garbage, ↑trash 1 (esp. BrE) waste material ADJECTIVE ▪ domestic, household ▪ garden … OF RUBBISH ▪ bag … Collocations dictionary
rubbish — rub|bish1 S3 [ˈrʌbıʃ] n [U] especially BrE [Date: 1300 1400; : Anglo French; Origin: rubbous, perhaps from Old French robe; ROBE] 1.) food, paper etc that is no longer needed and has been thrown away American Equivalent: garbage American… … Dictionary of contemporary English
rubbish — 01. Nigel, can you please take the [rubbish] out? It s starting to smell. 02. The old man found some bits of fruit and uneaten food in the [rubbish]. 03. This music is absolute [rubbish]. How could anyone listen to it? 04. The man is talking… … Grammatical examples in English
