Перевод: с английского на болгарский

с болгарского на английский

noun

  • 1 noun

    {naun}
    n съществително име
    * * *
    {naun} n съществително име.
    * * *
    съществително (име);
    * * *
    n съществително име
    * * *
    noun [naun] n ез. съществително (име).

    English-Bulgarian dictionary > noun

  • 2 noun

    съществително {ср}

    English-Bulgarian small dictionary > noun

  • 3 common noun

    common noun [´kɔmən¸naun] n ез. нарицателно име.

    English-Bulgarian dictionary > common noun

  • 4 count noun

    {'kaunt,naun}
    n грaм. бройно съществително
    * * *
    {'kaunt,naun} n грaм. бройно съществително.
    * * *
    n грaм. бройно съществително
    * * *
    count noun[´kaunt¸naun] n ез. броимо съществително.

    English-Bulgarian dictionary > count noun

  • 5 nonagenarian

    {,nounədʒi'nεəriən}
    I. a деветдесетгодишен
    II. n деветдесетгодишен човек
    * * *
    {,nounъji'nЁъriъn} I. а деветдесетгодишен; II. п деве
    * * *
    деветдесетгодишен;
    * * *
    1. i. a деветдесетгодишен 2. ii. n деветдесетгодишен човек
    * * *
    nonagenarian[¸nounədʒi´nɛəriən] I. adj деветдесетгодишен; II. n човек на деветдесет години.

    English-Bulgarian dictionary > nonagenarian

  • 6 nonary

    {'nounəri}
    I. a девeторен
    II. n група от девет неща
    * * *
    {'nounъri} I. а девeторен; II. п група от девет неща.
    * * *
    деветичен;
    * * *
    1. i. a девeторен 2. ii. n група от девет неща
    * * *
    nonary[´nɔnəri] I. adj деветичен; II. n група от девет неща.

    English-Bulgarian dictionary > nonary

  • 7 ill-known

    {,il'noun}
    a недобре/малко познат (to)
    * * *
    {,il'noun} a недобре/малко познат (to).
    * * *
    a недобре/малко познат (to)
    * * *
    ill-known[´il¸noun] adj недобре познат, малко познат (to).

    English-Bulgarian dictionary > ill-known

  • 8 substantive

    {'sʌbstəntiv}
    I. 1. самостоятелен, независим
    2. грам. отнасящ се до съществителното, обозначаващ/изразяващ съществуване
    the SUBSTANTIVE verb глаголът to be
    noun SUBSTANTIVE съществително име
    3. реален, веществен, траен, постоянен
    4. съществен, важен
    SUBSTANTIVE issues/motions въпроси/предложения по същество (не процедурни)
    SUBSTANTIVE provisions оперативна част (на документ и пр.)
    SUBSTANTIVE rank действително звание/ранг (не почетно и пр.)
    SUBSTANTIVE law юр. материално/имуществено право
    SUBSTANTIVE right основно/човешко право
    5. изричен
    6. самобитен, индивидуален
    II. n грaм. съществително име, субстантив
    * * *
    {'s^bstъntiv} a 1. самостоятелен, независим; 2. грам. отн(2) {'s^bstъntiv} n грaм. съществително име, субстантив.
    * * *
    съществително (име); съществен; самостоятелен; реален; самобитен; важен; веществен; независим;
    * * *
    1. i. самостоятелен, независим 2. ii. n грaм. съществително име, субстантив 3. noun substantive съществително име 4. substantive issues/motions въпроси/предложения по същество (не процедурни) 5. substantive law юр. материално/имуществено право 6. substantive provisions оперативна част (на документ и пр.) 7. substantive rank действително звание/ранг (не почетно и пр.) 8. substantive right основно/човешко право 9. the substantive verb глаголът to be 10. грам. отнасящ се до съществителното, обозначаващ/изразяващ съществуване 11. изричен 12. реален, веществен, траен, постоянен 13. самобитен, индивидуален 14. съществен, важен
    * * *
    substantive[´sʌbstəntiv, səb´stæntiv] I. adj 1. съществен, важен; 2. самостоятелен, независим; 3. ез. който се отнася до съществителното; \substantive verb глаголът to be; noun \substantive съществително име; 4. реален, веществен; 5. изричен; 6. самобитен, индивидуален; FONT face=Times_Deutsch◊ adv substantively; II. n 1. ез. съществително име; субстантив; 2. печ. съществена грешка (промяна, варианта).

    English-Bulgarian dictionary > substantive

  • 9 unbeknown

    {,ʌnbi'noun}
    a, adv paзг. непознат, неизвестен (to на)
    UNBEKNOWN to без знанието на, незабелязано
    * * *
    {,^nbi'noun} a, adv paзг. непознат, неизвестен (to на); unbeknown t
    * * *
    adv: UNBEKNOWN to me без да знам;unbeknown; a, adv paзг. непознат, неизвестен (to на); unbeknown to без знанието на,
    * * *
    1. a, adv paзг. непознат, неизвестен (to на) 2. unbeknown to без знанието на, незабелязано
    * * *
    unbeknown[¸ʌnbi´noun] ост., разг. I. adj непознат; неведом; II. adv без знанието на (to); без да знае никой (нар. и \unbeknownst).

    English-Bulgarian dictionary > unbeknown

  • 10 unknown

    {ʌn'noun}
    I. 1. непознат, неизвестен (to)
    the UNKNOWN soldier/warrior незнайният войн
    UNKNOWN quantity мат. неизвестна величина, прен. несигурен елемент, загадъчна/неясна личност
    II. n неизвестно (и мат.)
    the UNKNOWN неизвестното, неизвестността
    one of the many UNKNOWNs едно от многото неизвестни
    * * *
    {^n'noun} I. а 1. непознат, неизвестен (to); the unknown soldier/wa
    * * *
    непознат; неизвестен;
    * * *
    1. i. непознат, неизвестен (to) 2. ii. n неизвестно (и мат.) 3. one of the many unknowns едно от многото неизвестни 4. the unknown soldier/warrior незнайният войн 5. the unknown неизвестното, неизвестността 6. unknown quantity мат. неизвестна величина, прен. несигурен елемент, загадъчна/неясна личност
    * * *
    unknown[ʌn´noun] I. adj непознат, неизвестен (to); \unknown quantity мат. неизвестна величина (и прен.); II. n: the \unknownнеизвестното (и мат.); неизвестността; the Great U. прозвище на Уолтър Скот, преди да се разкрие кой се крие зад псевдонима му; U. Soldier Незнайният воин.

    English-Bulgarian dictionary > unknown

  • 11 verbal

    {'və:bl}
    I. 1. словесен, езиков
    2. устен (за съобщение, договор, показания и пр.)
    3. буквален, дословен (за превод и пр.)
    4. глаголен, отглаголен
    VERBAL noun отглаголно съществително
    5. дипл. вербален (за нота)
    II. 1. отглаголно съществително/прилагателно
    2. устно изявление/твърдение (особ. пред полицията)
    * * *
    {'vъ:bl} а 1. словесен, езиков; 2. устен (за съобщение, догово(2) {'vъ:bl} n 1. отглаголно съществително/прилагателно; 2. ус
    * * *
    словесен; отглаголен; буквален; вербален; глаголен; дословен; езиков;
    * * *
    1. i. словесен, езиков 2. ii. отглаголно съществително/прилагателно 3. verbal noun отглаголно съществително 4. буквален, дословен (за превод и пр.) 5. глаголен, отглаголен 6. дипл. вербален (за нота) 7. устен (за съобщение, договор, показания и пр.) 8. устно изявление/твърдение (особ. пред полицията)
    * * *
    verbal[´və:bl] I. adj 1. словесен, езиков; \verbal accuracy точен език; \verbal distinctions разграничения между отделни думи; \verbal error погрешна употреба на дума; a good \verbal memory памет за думи; \verbal subtleties езикови тънкости; \verbal communication ( contract, evidence) устно съобщение (договор, показания); 2. буквален, дословен; \verbal translation буквален превод; 3. глаголен, отглаголен; \verbal noun отглаголно съществително; 4. устен, словесен, вербален; \verbal note вербална нота; FONT face=Times_Deutsch◊ adv verbally; II. n 1. отглаголно производно; 2. ез. дума в глаголна употреба; 3. sl изтръгнато устно признание (при арест); III. v sl принуждавам някого да признае вина (при арестуване).

    English-Bulgarian dictionary > verbal

  • 12 common

    {'koman}
    I. 1. общ, съвместен
    the COMMON Market Общият пазар, Европейската икономическа общност
    COMMON divisor/factor мат. общ делител
    COMMON multiple мат. общ множител, общо кратно
    2. обществен, публичен
    COMMON land общинска мера
    3. обикновен, (широко) разпространен, често срещан, обичаен
    COMMON law юр. обичайно право
    COMMON-law marrige брачно съжителство без сключване на брак
    4. обикновен, прост, елементарен
    the COMMON people обикновените/простите хора
    COMMON soldier редник, обикновен войник
    COMMON noun грам. нарицателно име
    COMMON measure/time муз. вид такт (особ. 112 и 414), COMMON measure/metre проз. вид ямбическо четиристишие
    5. прост, груб, вулгарен
    as COMMON as dirt съвсем прост, прост като фасул
    II. 1. обща/общинска земя, мера, неоградена/необработвана земя
    2. юр. право на ползване на чужди пасища/води и пр
    3. common sense
    4. in COMMON заедно, общо, съвместно
    in COMMON with (също) като/както
    to have nothing in COMMON (with) нямаме нищо общо, по нищо не си приличаме (с)
    out of the COMMON необикновен, необичаен, особен
    nothing out of the COMMON нищо особено/забележително
    * * *
    {'koman} а 1. общ, съвместен; the C. Market Общият пазар, Евро(2) {'kъmъn} n 1. обща/общинска земя, мера; неоградена/необраб
    * * *
    чест; съвместен; споделен; общ; обикновен; обичаен; обществен; публичен; простонароден; прост;
    * * *
    1. as common as dirt съвсем прост, прост като фасул 2. common divisor/factor мат. общ делител 3. common land общинска мера 4. common law юр. обичайно право 5. common measure/time муз. вид такт (особ. 112 и 414), common measure/metre проз. вид ямбическо четиристишие 6. common multiple мат. общ множител, общо кратно 7. common noun грам. нарицателно име 8. common sense 9. common soldier редник, обикновен войник 10. common-law marrige брачно съжителство без сключване на брак 11. i. общ, съвместен 12. ii. обща/общинска земя, мера, неоградена/необработвана земя 13. in common with (също) като/както 14. in common заедно, общо, съвместно 15. nothing out of the common нищо особено/забележително 16. out of the common необикновен, необичаен, особен 17. the common market Общият пазар, Европейската икономическа общност 18. the common people обикновените/простите хора 19. to have nothing in common (with) нямаме нищо общо, по нищо не си приличаме (с) 20. обикновен, (широко) разпространен, често срещан, обичаен 21. обикновен, прост, елементарен 22. обществен, публичен 23. прост, груб, вулгарен 24. юр. право на ползване на чужди пасища/води и пр
    * * *
    common[´kɔmən] I. adj 1. обикновен, обичаен, (широко)разпространен, чест; \common knowledge общоизвестен факт; she has rather a \common look тя е доста невзрачна; the \commonest cause of death най-честата причина за смърт; \common or garden разг., шег. всекидневен, обикновен; банален, шаблонен; 2. общ; съвместен; \common lot обща участ; to make \common cause with правя фронт с, съюзявам се с ( against); 3. обикновен, прост; \common run of people прости хора; \common soldier редник; разг. прост войник; \common salt готварска сол; the \common touch умение за общуване с обикновените хора, земност, подход към хората; \common measure муз. равноделен такт; \common metre баладен куплет (8, 6, 8, 6 срички); \common assurance юрид. доказателства за прехвърляне на собственост; 4. елементарен; който е налице у повечето хора (за приличие, любезност); 5. вулгарен, груб, прост; \common woman уличница; \common as muck груб, прост, недодялан; as \common as dirt прост като фасул; \common council градски съвет; 6. обществен; публичен; \common land общинска мера; II. n 1. обща (общинска) земя, мера; неоградена, необработена земя; 2. юрид. право на ползване на чужди пасбища, води и пр.; 3. pl вж commons; in \common заедно (с); to have nothing in \common ( with) нямам нищо общо с, съвсем не си приличаме; nothing out of the \common нищо особено; out of the \common необикновен, особен.

    English-Bulgarian dictionary > common

  • 13 know

    {nоu}
    I. 1. зная, познавам, запознат съм с, осведомен съм по, разбирам от
    I wouldn't KNOW не знам, не мога да кажа
    as far as/for al! I KNOW доколкото зная
    to get/come to KNOW запознавам се с, опознавам, научавам се
    there is no KNOWing човек не знае, не може да се каже (how, why)
    2. зная от опит/какво е
    to KNOW hunger зная какво е глад, гладувал съм
    he has never KNOW n sickness не знае какво е болеет, никога не е боледувал
    3. познавам, разпознавам, различавам (by по)
    I wouldn't KNOW her from Adam/from a crow нe бих могъл да я (раз) позная
    I knew him for a Frenchman познах, че с французин
    you wouldn't KNOW him from an Englishman не бихте казали, че не е англичанин
    he KNOWs a good thing when he sees it той разбира от хубаво
    4. зная, умея, мога
    to KNOW how to read/swim, etc. зная да чета/плувам и пр.
    all I KNOW (how) колкото мога, с всички сили
    5. посещавам, спохождам, общувам, имам работа с
    he is not a man to KNOW не e човек, с когото да имаш работа, не е цвете за мйрисане
    6. ост. имам полови сношения с
    to KNOW one's way about/the time of day/a thing or two/what o'clock it is разбирам и аз от нещо, не съм съвсем загубен, пачигъоз съм
    to KNOW what one is about зная какво правя/искам, действувам разумно
    to KNOW better ставам по-предпазлив/разумен, вече знам, все пак съм по-умен
    IKNOW better than that знам, че не е така, не съм толкова глупав, на друг ги разправяй
    to KNOW better than to гледам да не. не съм толкова глупав да, достатъчно съм благоразумен да не
    you ought to KNOW better than to би трябвало да знаеш, че не бива да
    to KNOW one's own business знам си работата
    before you KNOW where yon are докато се усстиш/разбереш какво става
    don't I KNOW it на мен ли гй разправяш, знам аз
    not if I KNOW it за нищо на света
    that's all you KNOW (about it) ирон. много (ги) разбираш ти
    what do you KNOW! ами! нима! не думай! как ти се вижда тая работа! know about чнам/осведомен съм за. в течение съм на, узнавам
    I don't KNOW about that не съм сигурен
    what do you KNOW about that? ам. какво ще кажеш за това? представяш ли си? know of знам/чувал съм за
    not that I KNOW of доколкото знам, не
    II. n to be in the-ризг. знам, в течение съм (about на), посветен съм (about в)
    * * *
    {nоu} v (knew {nju:}, known {noun}) 1. зная, поэнавам, запоз(2) {nоu} n: to be in the - ризг. знам, в течение съм (about на)
    * * *
    умея; разпознавам; зная; знам;
    * * *
    1. all i know (how) колкото мога, с всички сили 2. as far as/for al! i know доколкото зная 3. before you know where yon are докато се усстиш/разбереш какво става 4. don't i know it на мен ли гй разправяш, знам аз 5. he has never know n sickness не знае какво е болеет, никога не е боледувал 6. he is not a man to know не e човек, с когото да имаш работа, не е цвете за мйрисане 7. he knows a good thing when he sees it той разбира от хубаво 8. i don't know about that не съм сигурен 9. i knew him for a frenchman познах, че с французин 10. i wouldn't know her from adam/from a crow нe бих могъл да я (раз) позная 11. i wouldn't know не знам, не мога да кажа 12. i. зная, познавам, запознат съм с, осведомен съм по, разбирам от 13. ii. n to be in the-ризг. знам, в течение съм (about на), посветен съм (about в) 14. iknow better than that знам, че не е така, не съм толкова глупав, на друг ги разправяй 15. not if i know it за нищо на света 16. not that i know of доколкото знам, не 17. that's all you know (about it) ирон. много (ги) разбираш ти 18. there is no knowing човек не знае, не може да се каже (how, why) 19. to get/come to know запознавам се с, опознавам, научавам се 20. to know better than to гледам да не. не съм толкова глупав да, достатъчно съм благоразумен да не 21. to know better ставам по-предпазлив/разумен, вече знам, все пак съм по-умен 22. to know how to read/swim, etc. зная да чета/плувам и пр 23. to know hunger зная какво е глад, гладувал съм 24. to know one's own business знам си работата 25. to know one's way about/the time of day/a thing or two/what o'clock it is разбирам и аз от нещо, не съм съвсем загубен, пачигъоз съм 26. to know what one is about зная какво правя/искам, действувам разумно 27. what do you know about that? ам. какво ще кажеш за това? представяш ли си? know of знам/чувал съм за 28. what do you know! ами! нима! не думай! как ти се вижда тая работа! know about чнам/осведомен съм за. в течение съм на, узнавам 29. you ought to know better than to би трябвало да знаеш, че не бива да 30. you wouldn't know him from an englishman не бихте казали, че не е англичанин 31. зная от опит/какво е 32. зная, умея, мога 33. ост. имам полови сношения с 34. познавам, разпознавам, различавам (by по) 35. посещавам, спохождам, общувам, имам работа с
    * * *
    know [nou] v ( knew [nju:], known [noun]) 1. зная, познавам, запознат съм с, осведомен съм върху, разбирам от; to \know by name ( sight) зная по име (вид); to \know what's what зная, в течение съм, посветен съм; to be \known as ( to be) известен съм като; as far as I \know, for all I \know доколкото зная; had I \known да (ако) знаех; how do I \know? отде да зная? to get ( come) to \know запознавам се с, опознавам; научавам се; to let s.o. \know съобщавам, известявам някому, уведомявам (of); 2. зная от опит, зная какво е; to \know misery зная какво е мизерия; I have \known it (to) happen това е нещо, което съм виждал да става; 3. познавам, разпознавам, различавам; to \know by познавам по; to \know good from evil различавам доброто от злото; he \knows a good thing when he sees it той разбира от хубаво; 4. зная, умея, мога; to \know how to read зная да чета; all one \knows докъдето може, с всички сили; he doesn't \know A from B той е кръгла нула (пълен глупак); 5. посещавам, спохождам, навестявам; имам работа; they live next door but we don't \know them те са ни съседи, но не общуваме с тях; he is not a man to \know не е човек, с когото да имаш работа; не е цвете за мирисане; 6. ост. познавам; имам полови сношения с; not to \know whether one is coming or going объркан съм; to \know s.th. backwards ( inside out) познавам нещо като дланта си (перфектно); to \know how many beans make five ( black from white, a hawk from a handsaw, chalk from cheese, o.'s way about, what's what) разбирам и аз от нещо, и аз поназнайвам, не съм съвсем загубен; that's all you \know! ирон. много (ги) разбираш ти! I \know better ( than that) зная, че не е така, не съм толкова глупав; разправяй ги другиму; to \know better than to... не съм толкова глупав, че да...; to \know o.'s onions зная си (разбирам си от) работата; to \know o.'s own mind зная какво искам; имам твърдо мнение; to \know the time of day ( a thing or two) зная къде зимуват раците; to \know what one is about зная какво правя (искам), действам разумно; before you \know where you are веднага, докато разбереш какво става, докато се усетиш; God ( goodness, Lord, the Lord) \knows! кой знае! Бог знае! well, I don't \know! я виж ти! какво нещо! (възклицание, изразяващо учудване); what do you \know ( about that)? разг. какво ще кажеш за това? представяш ли си? not if I \know it! за нищо на света! not to \know one is born разг. широко ми е около врата, всичко ми е на тепсия; to be in the \know разг. осведомен съм, запознат съм, в течение съм на, разполагам с поверителна информация;

    English-Bulgarian dictionary > know

  • 14 known

    I. вж. know
    II. a известен, познат
    to make KNOWN съобщавам за, оповестявам, разгласявам, разкривам
    to make oneself KNOWN to представям се на, разкривам се на
    * * *
    вж. know.(2) {noun} а известен, познат; to make known съобщавам за, оповестя
    * * *
    1. i. вж. know 2. ii. a известен, познат 3. to make known съобщавам за, оповестявам, разгласявам, разкривам 4. to make oneself known to представям се на, разкривам се на
    * * *
    known [noun] adj известен, познат; \known as известен като, под името; to make \known съобщавам за, оповестявам, разгласявам, разкривам; to make o.s. \known to представям се на; разкривам се пред.

    English-Bulgarian dictionary > known

  • 15 sine qua non

    {,sainikwei'noun}
    nлат. задължително условие
    * * *
    {,sainikwei'noun} nлат. задължително условие.
    * * *
    nлат. задължително условие
    * * *
    sine qua non[´saini¸kwei´nɔn] n лат. обезателно условие, условие, без което не може.

    English-Bulgarian dictionary > sine qua non

  • 16 exponentiation

    повдигане {ср} на степен noun

    English-Bulgarian small dictionary > exponentiation

  • 17 exponentiation

    степенуване {ср} noun

    English-Bulgarian small dictionary > exponentiation

  • 18 N

    {en}
    1. буквата N
    2. мат. неопределена величина
    to the nth power на ента степен, до безкрайност, до краен предел
    * * *
    {en} буквата N.(2) {en} n 1. буквата N; 2. мат. неопределена величина; to the nth
    * * *
    1. en 2. i. буквата n 3. ii. буквата n 4. to the nth power на ента степен, до безкрайност, до краен предел 5. мат. неопределена величина
    * * *
    N, n [en] n (pl N's, Ns [enz]) I. 1. буквата N; 2. мат. неопределена величина; to the n-th power до ента степен, до краен предел, до безкрайност; 3. печ. единица мярка = половин em; II. N съкр. 1. ( neutron) неутрон; 2. ( nitrogen) азот; 3. ( north) север; 4. ( noun) съществително (име); 5. ( newton) нютон; 6. ( nominative) номинатив, именителен падеж.

    English-Bulgarian dictionary > N

  • 19 collective

    {ka'lektiv}
    I. 1. колективен, общ
    COLLECTIVE bargaining ик. проговори за сключване на колективен трудов договор
    COLLECTIVE ownership ик. колективна собственост (на земята, оръдията за производство и пр.), COLLECTIVE security пол. колективна безопасност
    2. г/яии. събирателен (за съществително)
    II. 1. група, колектив
    2. collective farm
    * * *
    {ka'lektiv} а 1. колективен, общ; collective bargaining ик. прогово(2) n 1. група, колектив; 2. = collective farm.
    * * *
    събирателен; съвкупен; общ; колективен; колектив;
    * * *
    1. collective bargaining ик. проговори за сключване на колективен трудов договор 2. collective farm 3. collective ownership ик. колективна собственост (на земята, оръдията за производство и пр.), collective security пол. колективна безопасност 4. i. колективен, общ 5. ii. група, колектив 6. г/яии. събирателен (за съществително)
    * * *
    collective[kə´lektiv] I. adj колективен, съвкупен, общ, събирателен; кооперативен; \collective bargaining преговори между работодатели и профсъюзи за сключване на колективен трудов договор; \collective noun ез. събирателно съществително; \collective term сборен (общ) термин; \collective opinion общо мнение; \collective security колективна безопасност; FONT face=Times_Deutsch◊ adv collectively; II. n колектив.

    English-Bulgarian dictionary > collective

  • 20 material

    {mə'tiəriəl}
    I. 1. материален, веществен, предметен, обективен, физически
    MATERIAL forces/laws физически сили/закони
    MATERIAL evidence юр. веществени доказателства
    in a MATERIAL form в осезателна форма
    in a MATERIAL sense в конкретен смисъл
    2. материален, материалистичен, телесен, груб, сетивен, чувствен, земен, светски
    MATERIAL civilization материална култура
    MATERIAL comforts/well-being всекидневни удобства, материални блага
    MATERIAL pleasures телесни удоволствия, чувствени наслади
    3. важен, съществен, от значение (to за) (и юр.)
    4. грaм. конкретен
    II. 1. материал, материя, вещество
    2. плат, материя
    dress MATERIAL плат за рокля
    3. прен. материал (за статия, книгa и пр.), елементи, съставни части
    4. рl потреби, принадлежности
    5. прен. материал (хора, годни за дадена работа)
    * * *
    {mъ'tiъriъl} I. а 1. материален, веществен; предметен, обект
    * * *
    физически; съществен; телесен; светски; обективен; предметен; всекидневен; вещество; веществен; важен; груб; елементи; земен; конкретен; насъщен;
    * * *
    1. dress material плат за рокля 2. i. материален, веществен, предметен, обективен, физически 3. ii. материал, материя, вещество 4. in a material form в осезателна форма 5. in a material sense в конкретен смисъл 6. material civilization материална култура 7. material comforts/well-being всекидневни удобства, материални блага 8. material evidence юр. веществени доказателства 9. material forces/laws физически сили/закони 10. material pleasures телесни удоволствия, чувствени наслади 11. важен, съществен, от значение (to за) (и юр.) 12. грaм. конкретен 13. материален, материалистичен, телесен, груб, сетивен, чувствен, земен, светски 14. плат, материя 15. прен. материал (за статия, книгa и пр.), елементи, съставни части 16. прен. материал (хора, годни за дадена работа) 17. рl потреби, принадлежности
    * * *
    material[mə´tiəriəl] I. adj 1. материален, веществен, предметен, обективен, физически; \material forces, laws физически сили, закони; in \material form в осезателна форма; 2. материален, диктуван от материални съображения, материалистически, материалистичен; 3. телесен, плътски, груб, сетивен, чувствен; 4. насъщен, всекидневен; земен, 5. светски, (чисто) външен; \material civilization материална култура; \material comforts всекидневни удобства, материални блага; \material pleasures плътски удоволствия, чувствени наслади; from a \material point of view от материалистична гледна точка; 6. конкретен; \material noun конкретно съществително; in a \material sense в конкретен смисъл; 7. важен, съществен, значим, от значение (to); \material witness важен свидетел; \material objections сериозни възражения; II. n 1. материал; материя, вещество; raw \material суров материал, суровина; building \materials строителни материали; 2. елементи, съставни части, материал; to collect \material for a book събирам материали за книга; 3. материя, тъкан, плат; dress \material плат за рокля; writing \materials канцеларски материали.

    English-Bulgarian dictionary > material

См. также в других словарях:

  • noun — ADJECTIVE ▪ plural, singular ▪ ‘Sheep’ is both a singular and a plural noun. ▪ countable ▪ mass, uncountable ▪ …   Collocations dictionary

  • NOUN — NOU Les Égyptiens ayant conçu la création à l’image de celle de leur pays, lui même considéré comme étant le «don du Nil», le Noun désigne l’océan liquide qui existait avant que le monde ne fût créé. Et, de même que le Nil, lors de la crue, ne… …   Encyclopédie Universelle

  • Noun — (noun), n. [OF. noun, nun, num, non, nom, F. nom, fr. L. nomen name. See {Name}.] (Gram.) A word used as the designation or appellation of a creature or thing, existing in fact or in thought; a substantive. [1913 Webster] Note: By some… …   The Collaborative International Dictionary of English

  • noun — [naun] n [Date: 1300 1400; : Anglo French; Origin: name, noun , from Old French nom, from Latin nomen; NOMINAL] a word or group of words that represent a person (such as Michael , teacher or police officer ), a place (such as France or school ),… …   Dictionary of contemporary English

  • noun — (n.) late 14c., from Anglo Fr. noun name, noun, from O.Fr. nom, non (Mod.Fr. nom), from L. nomen name, noun (see NAME (Cf. name) (n.)). Old English used name to mean noun. Related: Nounal …   Etymology dictionary

  • noun — ► NOUN Grammar ▪ a word (other than a pronoun) used to identify any of a class of people, places, or things (common noun) , or to name a particular one of these (proper noun) . ORIGIN Old French, from Latin nomen name …   English terms dictionary

  • noun — Etymology: Middle English nowne, from Anglo French nom, noun name, noun, from Latin nomen more at name Date: 14th century any member of a class of words that typically can be combined with determiners to serve as the subject of a verb, can be… …   New Collegiate Dictionary

  • noun — Grammar a word (other than a pronoun) used to identify any of a class of people, places, or things (common noun), or to name a particular one of these (proper noun). Derivatives nounal adjective Origin ME: from Anglo Norman Fr., from L. nomen… …   English new terms dictionary

  • noun — [noun] n. [ME nowne < OFr noun, nom < L nomen, NAME] Gram. any of a class of words naming or denoting a person, thing, place, action, quality, etc. (Ex.: woman, water, New York, talking, beauty) …   English World dictionary

  • noun — [ naun ] noun count * a word or group of words used for referring to a person, thing, place, or quality . Mother, rope, California, and peace of mind are all nouns …   Usage of the words and phrases in modern English

  • noun — A noun is a word that names a person or thing. Common nouns name persons or things which are not peculiar to one example, i.e. are of a general nature (bridge, girl, sugar, unhappiness), whereas proper nouns name persons or things of which there… …   Modern English usage


Поделиться ссылкой на выделенное

Прямая ссылка:
Нажмите правой клавишей мыши и выберите «Копировать ссылку»