-
1 horn
{hɔ:n}
I. 1. рог (и на охлюв, на луната), рогово вещество
2. ловджийски рог, муз. корна, хорн, валдхорна, алтов обой, английски рог
3. сигнална свирка, клаксон, сирена (и на автомобил)
sl. тръба
4. рад. рупор, фуниеобразна антена
5. мустачки, пипалца (ма насекомо)
6. тех. издатина, рог, ребро, ръб, лост
7. задна и предна висока част на седло
8. ръкав (на река, залив)
9. геол. пирамидален връх
10. attr рогов
to have/wear one's HORNs рогоносец съм
to lock HORNs ам. вчепквам рога (за елени), воен. жарг. започвам ръкопашен бой, скарваме се
II. 1. муша, намушвам с рога
2. слагам рога на, снабдявам с рога (особ. в фр)
3. скъсявам/отрязвам рогата (на добитък)
4. свиря на/надувам рог
5. to HORN in on sl. натрапвам се на, намесвам се/бъркам се в* * *{hъ:n} n 1. рог (и на охлюв, на луната); рогово вещество; 2. лов(2) {hъ:n} v 1. муша, намушвам с рога; 2. слагам рога на, снабдя* * *хорна; свирка; рогов; рог; сирена; рупор; ребро; клаксон; лост; муша;* * *1. attr рогов 2. i. рог (и на охлюв, на луната), рогово вещество 3. ii. муша, намушвам с рога 4. sl. тръба 5. to have/wear one's horns рогоносец съм 6. to horn in on sl. натрапвам се на, намесвам се/бъркам се в 7. to lock horns ам. вчепквам рога (за елени), воен. жарг. започвам ръкопашен бой, скарваме се 8. геол. пирамидален връх 9. задна и предна висока част на седло 10. ловджийски рог, муз. корна, хорн, валдхорна, алтов обой, английски рог 11. мустачки, пипалца (ма насекомо) 12. рад. рупор, фуниеобразна антена 13. ръкав (на река, залив) 14. свиря на/надувам рог 15. сигнална свирка, клаксон, сирена (и на автомобил) 16. скъсявам/отрязвам рогата (на добитък) 17. слагам рога на, снабдявам с рога (особ. в фр) 18. тех. издатина, рог, ребро, ръб, лост* * *horn[hɔ:n] I. n 1. клаксон, сирена (и на автомобил); 2. рог (и на охлюв, на луната); рогово вещество; \horn of plenty рог на изобилието; 3. ловджийски рог; муз. хорн; sl тръба; 4. рад. говорна тръба, рупор; звукоприемник; 5. мустачки, пипалца (на насекомо); 6. тех. издатина, рог, ребро, ръб, лост; 7. задна и предна висока част на седло; 8. ав. лост, ръчка; 9. ръкав (на река, залив); 10. attr рогов; to blow ( toot) o.'s own \horn хваля се, правя си реклама; to draw ( pull) in o.'s \horns бия отбой, свивам си перките, свивам си опашката, налягам си парцалите; to be on the \horns of a dilemma затруднен съм, поставен съм пред дилема, изправен съм пред трудна задача; to give ( graft, plant) \horns ост. слагам рога на; to lock \horns 1) вчепкваме се; 2) воен., жарг. започвам ръкопашен бой; II. v 1. муша, бода, намушвам (с рога); 2. мор. обръщам кораб под прав ъгъл към кила; 3.: to \horn in ам. натрапвам (се); меся се, намесвам се, бъркам се (on в). -
2 horn
арх.• волюта• нос• хобот, опора на машина, издатък, шип, звуков сигнал -
3 horn-fly
{'hɔ:nflai}
n дребна муха по рогата на добитъка (Haematobia serrata)* * *{'hъ:nflai} n дребна муха по рогата на добитька (Haematobia* * *n дребна муха по рогата на добитъка (haematobia serrata)* * *horn-fly[´hɔ:n¸flai] n дребна муха, паразитираща в основата на рогата на добитъка. -
4 horn-rimmed
{'hɔ:nrimd}
a с рргови рамки (за очила)* * *{'hъ:nrimd} а с рргови рамки (за очила).* * *a с рргови рамки (за очила)* * *horn-rimmed[´hɔ:n¸rimd] adj с рогови рамки, рогов (за очила). -
5 horn-mad
{'hɔ:nmæd}
1. a ост. пощръклял (за рогат добитък)
2. разярен, яростен, вбесен* * *{'hъ:nmad} а ост. 1. пощръклял (за рогат добитьк); 2. разяре* * *1. a ост. пощръклял (за рогат добитък) 2. разярен, яростен, вбесен -
6 horn-silver
кераргит; -
7 horn antenna
• рупорна антена -
8 horn antennas
• рупорна антена -
9 horn arrester
ел.• рогов разрядник -
10 horn arresters
ел.• рогов разрядник -
11 horn arrestor
ел.• рогов разрядник -
12 horn arrestors
ел.• рогов разрядник -
13 horn block
жп.• буксова вилка -
14 horn buoy
• буй със сирена -
15 horn buoys
• буй със сирена -
16 horn gap
• рогов разрядник• искрова междина на рогов разрядник -
17 horn gaps
• рогов разрядник• искрова междина на рогов разрядник -
18 horn gate
леяр.• рогообразен питател -
19 horn gates
леяр.• рогообразен питател -
20 horn lead
• фосгенит
См. также в других словарях:
Horn — (h[^o]rn), n. [AS. horn; akin to D. horen, hoorn, G., Icel., Sw., & Dan. horn, Goth. ha[ u]rn, W., Gael., & Ir. corn, L. cornu, Gr. ke ras, and perh. also to E. cheer, cranium, cerebral; cf. Skr. [,c]iras head. Cf. {Carat}, {Corn} on the foot,… … The Collaborative International Dictionary of English
Horn — may refer to: * Horn (anatomy), the pointed projection of the skin of various animals, as an organ or its material * Horn (surname)In music and sound * Horn (instrument), sometimes called a French horn, a brass musical instrument constructed of… … Wikipedia
horn — HORN, hornuri, s.n. 1. Parte a coşului de fum la o casă, constituită din canalul îngropat în zidărie (şi din porţiunea ieşită în afară prin acoperiş); p. ext. întregul coş de fum al unei case. 2. Partea de deasupra vetrei ţărăneşti prin care… … Dicționar Român
horn — [hôrn] n. [ME < OE, akin to Ger < IE base * k̑er , upper part of the body, head > L cornu, Gr keras] 1. a) a hard, hollow, bony or keratinous, permanent projection that grows on the head of various hoofed animals, esp. bovid ruminants b) … English World dictionary
Horn — Sn std. (8. Jh.), mhd. horn, ahd. horn, as. horn Stammwort. Aus g. * hurna n. Horn , auch in gt. haurn, anord. horn, ae. horn m., afr. horn. Außergermanisch entspricht am genauesten (als u Stamm) l. cornū Horn, Spitze (al. cornum), kelt. kárnon… … Etymologisches Wörterbuch der deutschen sprache
HORN (R.) — HORN REBECCA (1944 ) Née en 1944 à Michelstadt Hambourg, l’artiste d’origine allemande Rebecca Horn a réalisé ses premiers travaux en polyuréthanne, ce qui provoque chez elle une grave infection pulmonaire. Pendant près d’un an, elle sera… … Encyclopédie Universelle
Horn — Horn: Das gemeingerm. Wort mhd., ahd. horn, got. haúrn, engl. horn, schwed. horn ist, wie z. B. auch das verwandte lat. cornu »Horn«, eine Bildung zu der unter ↑ Hirn dargestellten idg. Wurzel *k̑er‹ə› , die ursprünglich das Horn bzw. Geweih auf… … Das Herkunftswörterbuch
horn|y — «HR nee», adjective, horn|i|er, horn|i|est. 1. made of horn or a substance like it: »the horny shell of a lobster. 2. hard like a horn; calloused … Useful english dictionary
Horn — wird, wie auch die Hornspäne, auf Stickstoffdünger verarbeitet, und zwar durch Rösten oder Dämpfen. Beim Rösten wird das Horn in eisernen Gefäßen unter kräftigem Rühren stark erhitzt, wobei jedes Anbrennen vermieden werden muß, da dasselbe große… … Lexikon der gesamten Technik
Horn [2] — Horn (ital. Corno, franz. Cor, engl. Horn), das bekannte, durch Weichheit des Tones vor allen andern ausgezeichnete Blechblasinstrument, entweder als Naturinstrument (Naturhorn, Waldhorn, Corno di caccia, Cor de chasse, French horn) oder (in… … Meyers Großes Konversations-Lexikon
Hörn — Hörn, die paarige, aus Hornsubstanz bestehende Scheide der (knöchernen) Stirnbeinzapfen der Cavicornia (horntragenden Wiederkäuer). Im weiteren Sinne als Hornmaterial rechnet man hierzu noch die Hufe der Unpaarzeher, die Klauen der Paarzeher und… … Lexikon der gesamten Technik
