-
1 gain
{gein}
I. 1. печеля, спечелвам (с труд)
2. спечелвам, печеля (награда, победа, приятели и пр.)
to GAIN the car of спечелвам благоволението на
3. получавам, придобивам
4. подобрявам се, напредвам, прогресирам
to GAIN (in) weight/flesh напълнявам, оправям се
to GAIN (in) strength засилвам се
to GAIN in popularity ставам по-популярен/известен
5. извличам полза, имам изгода
6. достигам, добирам се до
7. вървя напред, избързвам (за часовник)
gain on/upon настигам, догонвам, задминавам, завземам част от сушата (за море)
gain over привличам на своя страна, спечелвам
II. 1. печалба
2. изгода
3. рl доходи, приходи
4. увеличение, напредък, подобрение, прогресиране
a GAIN to knowledge научен принос* * *{gein} v 1. печеля, спечелвам (с труд); 2. спечелвам, печеля (на(2) {gein} n 1. печалба; 2. изгода; 3. рl доходи, приходи; 4. ув* * *сполучвам; печалба; придобивам; приход; добирам се; достигам; жлеб; завоювам; изрез; извоювам; кярувам; кяр;* * *1. a gain to knowledge научен принос 2. gain on/upon настигам, догонвам, задминавам, завземам част от сушата (за море) 3. gain over привличам на своя страна, спечелвам 4. i. печеля, спечелвам (с труд) 5. ii. печалба 6. pl доходи, приходи 7. to gain (in) strength засилвам се 8. to gain (in) weight/flesh напълнявам, оправям се 9. to gain in popularity ставам по-популярен/известен 10. to gain the car of спечелвам благоволението на 11. вървя напред, избързвам (за часовник) 12. достигам, добирам се до 13. извличам полза, имам изгода 14. изгода 15. подобрявам се, напредвам, прогресирам 16. получавам, придобивам 17. спечелвам, печеля (награда, победа, приятели и пр.) 18. увеличение, напредък, подобрение, прогресиране* * *gain [gein] I. v 1. получавам, придобивам, постигам; to \gain confidence придобивам увереност; 2. извличам полза, имам изгода (с from); 3. печеля, спечелвам (с труд); спечелвам (награда, победа); сполучвам, върви ми, преуспявам; to \gain the upper hand ( an advantage of ( over) превъзхождам, добивам надмощие над; to \gain o.'s end ( object, point) постигам целта си, отстоявам позициите си; to \gain the ear of спечелвам благоволението на; to \gain time печеля време; 4. подобрявам се; напредвам, прогресирам; to \gain (in) weight ( flesh, strength) напълнявам, оправям се (засилвам се, оздравявам); to \gain speed набирам скорост; to \gain colour заруменявам, зачервявам се (от здраве); to \gain in popularity ставам по-популярен, придобивам известност; to \gain currency ставам известен, разпространявам се; влизам в употреба, добивам гражданственост (за израз, дума и пр.); to \gain ground напредвам; 5. достигам, добирам се до; to \gain the shore достигам (добирам се до) брега; to \gain touch воен. установявам връзка, контакт, влизам в съприкосновение (с противник); 6. избързвам (за часовник); my watch \gains about 10 minutes every day часовникът ми избързва с около 10 минути всеки ден; II. n 1. печалба, доход; изгода; 2. увеличение, прираст, повишаване, нарастване; power \gain нарастване на мощност; прен. напредък, прогресиране, успех; a \gain to knowledge принос; 3. pl доходи, приходи, заработка; 4. тех. изрез, врязка, гнездо, жлеб; 5. мин. травербан, пряк ход, напречник, подкоп, просек; 6. усилване, коефициент на усилване; audio \gain усилване на звукова честота. -
2 gain on
догонвам; настигам;* * *gain on (upon) 1) настигам, догонвам; задминавам, изпреварвам; drive faster - the police car is \gain oning on us карай по-бързо - полицейската кола ни настига; 2) заемам част от сушата (за море); 3) прен. завладявам (харесвам се) постепенно; получавам, спечелвам (нечие благоразположение); -
3 ear
{iə}
I. 1. ухо (и прен.), слух
EAR specialist специалист по ушни болести
to grin from EAR to EAR ухилвам се до уши
a word in your EAR една дума насаме
for one's private EAR поверително
not for EARs polite не за благовъзпитано общество
in at one EAR and out at the other от едното влязло, от другото излязло
уour EARs must have burned/must have been tingling трябва да ca ти горели ушите (зaщото някой е говорил за тебе)
to be up to the EARs/head over EARs/over head and EARs in затънал съм до гуша/уши в
to be head over EARs in love влюбен съм до уши
to have everyone about one's EARs прен. всички са ми на главата
to be/fall by the EARs прен. хващаме се за гушата
to set by the EARs насъсквам, скарвам
to get someone up on his EARs aм. разг. ядосвам някого
to be all EARs цял съм (се превърнал в) слух
to have an EAR for music имам (музикален) слух, обичам музиката
to play by EAR свиря по слух/наизуст
to play it by EAR ам. sl. проявявам находчивост, отгатвам по нюх
to have one's EAR s open for scandal/to have itching EARs обичам клюките, слухтя за клюки
to grate upon/jar upon/offend the EAR дразня слуха
to have long EARs много съм любопитен
to have someone's EAR някой ме слуша внимателно и благосклонно
to gain/win someone's EAR успявам да накарам някого да ме изслуша
to give/lend an EAR вслушвам се, давам ухо
to give a cold EAR to, to turn a deaf EAR to отказвам да изслушам, оставам глух за
to fall on deaf EARs бивам пренебрегнат, оставам без последствие (за предупреждение, молба)
to turn a sympathetic/ready EAR to изслушвам със съчувствие
to din into/split someone's EARs проглушавам някому ушите, опявам някому
to have/hold one's EAR to the ground слухтя
to drag/pull by the EARs действувам грубо с, прилагам насилие към
wet behind the EARs младок, който има още жълто около устата
to have/hold/take by the EARs прен. държа здраво в ръцете си
to lead by the EARs прен. водя за носа
to throw someone out on his EAR разг. изхвърлям някого най-позорно
to pin someone's EARs back ам. разгромявам, разпердушинвам, напердашвам здравата
2. дръжка (на кана и пр.), ръчка
тех. ухo
3. журн. маншет, каре (на горния ъгъл на вестник с кратко съдържание на броя)
II. n клас (на жито и пр.)
corn in the EAR изкласило жито
III. v изкласявам (за жито)* * *{iъ} n 1. ухо (и прен.); слух; ear specialist специалист по ушни бо(2) {iъ} n клас (на жито и пр.); corn in the ear изкласило жито.{3} {iъ} v изкласявам (за жито).* * *ушен; ухо; ръчка; слух; дръжка; клас; изкласявам;* * *1. a word in your ear една дума насаме 2. corn in the ear изкласило жито 3. ear specialist специалист по ушни болести 4. for one's private ear поверително 5. i. ухо (и прен.), слух 6. ii. n клас (на жито и пр.) 7. iii. v изкласявам (за жито) 8. in at one ear and out at the other от едното влязло, от другото излязло 9. not for ears polite не за благовъзпитано общество 10. to be all ears цял съм (се превърнал в) слух 11. to be head over ears in love влюбен съм до уши 12. to be up to the ears/head over ears/over head and ears in затънал съм до гуша/уши в 13. to be/fall by the ears прен. хващаме се за гушата 14. to din into/split someone's ears проглушавам някому ушите, опявам някому 15. to drag/pull by the ears действувам грубо с, прилагам насилие към 16. to fall on deaf ears бивам пренебрегнат, оставам без последствие (за предупреждение, молба) 17. to gain/win someone's ear успявам да накарам някого да ме изслуша 18. to get someone up on his ears aм. разг. ядосвам някого 19. to give a cold ear to, to turn a deaf ear to отказвам да изслушам, оставам глух за 20. to give/lend an ear вслушвам се, давам ухо 21. to grate upon/jar upon/offend the ear дразня слуха 22. to grin from ear to ear ухилвам се до уши 23. to have an ear for music имам (музикален) слух, обичам музиката 24. to have everyone about one's ears прен. всички са ми на главата 25. to have long ears много съм любопитен 26. to have one's ear s open for scandal/to have itching ears обичам клюките, слухтя за клюки 27. to have someone's ear някой ме слуша внимателно и благосклонно 28. to have/hold one's ear to the ground слухтя 29. to have/hold/take by the ears прен. държа здраво в ръцете си 30. to lead by the ears прен. водя за носа 31. to pin someone's ears back ам. разгромявам, разпердушинвам, напердашвам здравата 32. to play by ear свиря по слух/наизуст 33. to play it by ear ам. sl. проявявам находчивост, отгатвам по нюх 34. to set by the ears насъсквам, скарвам 35. to throw someone out on his ear разг. изхвърлям някого най-позорно 36. to turn a sympathetic/ready ear to изслушвам със съчувствие 37. wet behind the ears младок, който има още жълто около устата 38. дръжка (на кана и пр.), ръчка 39. журн. маншет, каре (на горния ъгъл на вестник с кратко съдържание на броя) 40. тех. ухo 41. уour ears must have burned/must have been tingling трябва да ca ти горели ушите (зaщото някой е говорил за тебе)* * *ear[iə] I. n 1. ухо (и прен.); слух; external ( outer) \ear външно ухо; middle \ear средно ухо; internal \ear вътрешно ухо; an \ear specialist специалист по ушни болести; to smile from \ear to \ear усмихвам се до уши; in (at) one \ear and out (at) the other от едното (ухо) влиза, от другото излиза; your \ears must have burned ( been tingling) сигурно са ти горели ушите (когато някой е говорил за тебе); to be able to do it on o.'s \ear разг. лесна (фасулска) работа, от просто по-просто, to be out on o.'s \ear изхвърлят ме, уволняват ме, изритват ме (от работа); he is up to his \ears in debt той е затънал до гуша в дългове; to fall ( tumble) about s.o.'s \ears срутвам се над главата на някого; прен. пропадам (за планове и пр.); to bend s.o.'s \ears натяквам на някого, намилам, досаждам; to have nothing between o.'s \ears разг. глупав съм, главата ми дрънчи на кухо, главата ми е пълна с бръмбари; football is coming out of my \ears до гуша ми дойде (писна ми, повръща ми се) от футбол; to box s.o.'s \ears, to give s.o. a box on the \ear (a thick \ear) лепвам (цапвам, зашлевявам) плесница на някого; my \ears are flapping надавам ухо, слухтя; to be all \ears цял съм (се превърнал в) слух; to be ( get) on o.'s \ear ам. разг. побеснявам, разгневявам се, изпадам в ярост; to listen with all o.'s \ears (with both \ears) цял съм в слух; to cock ( prick) up o.'s \ears наострям уши, ослушвам се (за животно); to have sharp \ears имам добър (остър) слух; to have an \ear (a fine \ear) for music имам музикален слух; to have an \ear for languages обичам езиците, езиците ми се отдават; to play by \ear свиря по слух; sl проявявам находчивост; импровизирам; to keep o.'s \ears open отварям си ушите; she has her \ears open for scandal, разг. she has itching \ears тя обича клюките, само слухти за клюки; to grate ( jar) upon ( to offend) the \ear дразня слуха; to tickle the \ear галя слуха; прен. лаская; to have long \ears много съм любопитен; to have the \ear of имам вниманието на, слушан съм с внимание от; to gain ( win) s.o.'s \ears успявам да накарам някого да ме изслуша; успявам да си уредя разговор с някого; to give \ear ( lend) an \ear to вслушвам се в, обръщам внимание (давам ухо) на; to give a cold \ear to, to turn a deaf \ear to отказвам да изслушам, отхвърлям (молба и пр.); to turn a sympathetic ( ready) \ear to изслушвам със съчувствие; to close o.'s \ears to затварям си ушите за; to come to the \ears of стигам до ушите на (за слух и пр.); to din into s.o.'s \ears проглушавам ушите на някого, опявам; to have ( put, keep) o.'s \ear to the ground слухтя; to drag ( pull) by the \ears действам грубо, прилагам насилие; to pin back s.o.'s \ear 1) ам. скастрям, смъмрям някого; 2) sl побеждавам, сразявам някого; wet behind the \ears младок, още има жълто около човката си; dry behind the \ears зрял човек, човек с опит; to have ( hold, take) by the \ears държа здраво в ръцете си, имам силно влияние; to lead by the \ears водя някого за носа; it's as much as o.'s \ears are worth разг. опасно е, рисковано е; 2. дръжка (на кана и пр.); ръчка; тех. ухо; гнездо; клема за контактен проводник; 3. отвор (за свързване); входен отвор (на вентилатор); 4. журн. маншет (каре в горния ъгъл на вестник, където се дава кратко съдържание на броя). II. n ост. ора. III. n клас (на жито и пр.); corn in the \ear изкласило жито; VI. v изкласява (за жито) (с up, out). -
4 point
{pɔint}
I. 1. точка (u геом.)
four POINT right четири цяло и осем десети
2. място, пункт, позиция, положение
from POINT to POINT от място на място
POINT of view място за наблюдение, прен. гледна точка, гледище
POINT of contact допирна точка
3. определен момент/точка, стадий, етап
boiling/freezing POINT точка на кипене/замръзване
POINT of no return момент при пътуване, когато е невъзможно да се върнеш назад поради изчерпване на припасите, прен. етап (при преговори), при който няма връщане назад
at this/that POINT в тoзи/онзи момент, точно сега/тогава
at/on the POINT of на границата/пред прага на
on the POINT of war пред (прага на) война
to be on the POINT of готвя се, каня се, на път съм да, понечвам да (с ger)
abrupt to the POINT of rudeness рязък до грубост
when it comes to the POINT когато дойде решителният момент, в решителния момент
if it comes to the POINT ако се наложи
4. деление (на скала)
5. мор. румб
6. особеност, характерна/отличителна черта, качество
he has his POINTs има и добри страни
singing is not my best POINT не ме бива в пеенето
his weak POINT слабото му място, слабостта му
his strong POINT силата му
7. сп. точка
to win on POINTs печеля по точки
to give POINTs to someone давам точки на някого като хандикап и все пак спечелвам, прен. превъзхождам някого
8. точка (на купон за дажби)
on/off POINTs с/без купони
9. борс. точка
10. (остър) връх, острие, край, разклонение на път
to come to a POINT стеснявам се, изострям се
on the POINT of one's toes на върха на пръстите си
11. точка, пункт (в дневен ред, спор и пр.)
POINT for POINT във всички подробности, по всички точки
POINT by POINT точка по точка
12. същност, същина, поанта, смисъл, цел
to see/get/take the POINT разбирам мисълта на някого, разбирам какво има предвид някой
to come/get to the POINT идвам/стигам до същността на въпроса/до главното
to the POINT на въпроса, свързан с въпроса/с глав ната тема, уместен (за забележка)
to wander away from/off the POINT отклонявам се от темата
that's beside the POINT това няма връзка/няма нищо общо с въпроса
to carry/gain/make one's POINT налагам се, налагам схващането си
to make a POINT of doing something считам за важно/необходимо да направя нещо
case in POINT пример от този род
what's the POINT? защо? няма смисъл
there's not much/no POINT in doing this няма (много) смисъл да се направи това
his remarks lack POINT бележките му не са съществени
that's just the POINT (точно) там е работата/въпросът
13. ел. контакт, контактен прекъсвач, наконечник на шнур, фасунга, авт. свещ
14. геогр. нос, връх
15. игла за гравиране/поанлас, поанлас
16. жп. обик. рl стрелка
17. мор. рифова връзка
18. бокс върхът на брадата
19. воен. отряд/патрул пред/след войска
20. печ. пункт
21. рl крайници, копита (на кон, прaсе)
22. таблa капия
23. стойка на куче (при откриване на дивеч)
24. дет. връзка, шнур
POINTs verdict бокс отсъждане на победа по точки
not to put too fine a POINT on it откровено казано, с извинение
POINT of honour/conscience въпрос на чест/съвест
II. 1. соча (и прен.), посочвам (at)
насочвам (оръжие), целя се, прицелвам се (at, towards), гледам (за сграда, прозорец)
2. насочвам внимание (to, at)
3. остря, подострям, наострям, изострям
4. прен. предавам с острота, подчертавам
to POINT a moral служа за поука
5. слагам препинателни знаци
6. лов заемам стойка (при откриване на дивеч-за куче), показвам присъствието на дивеч
7. муз. отбелязвам (паузи) в текст за пеeне
8. стр. фугирам
9. мат. поставям точка в десетична дроб (и с off)
point out изтъквам, подчертавам, посочвам
he POINTed her out той (ми) я посочи
point up придавам острота на, подсилвам (забележка и пр.)* * *{pъint} n 1. точка (u геом.); four point right четири цяло и осем д(2) {pъint} v 1. соча (и прен.), посочвам (at); насочвам (орьжи* * *шнур; соча; смисъл; същина; същност; точка; точков; острие; остроумен; остря; особеност; посочвам; въпрос; връх; пункт; разсъждение; духовитост; изострям; край; наострям; насочвам; набирам; нос;* * *1. (остър) връх, острие, край, разклонение на път 2. 1 бокс върхът на брадата 3. 1 воен. отряд/патрул пред/след войска 4. 1 геогр. нос, връх 5. 1 ел. контакт, контактен прекъсвач, наконечник на шнур, фасунга, авт. свещ 6. 1 жп. обик. рl стрелка 7. 1 игла за гравиране/поанлас, поанлас 8. 1 мор. рифова връзка 9. 1 същност, същина, поанта, смисъл, цел 10. 1 точка, пункт (в дневен ред, спор и пр.) 11. 2 дет. връзка, шнур 12. 2 рl крайници, копита (на кон, прaсе) 13. 2 стойка на куче (при откриване на дивеч) 14. 2 таблa капия 15. 20. печ. пункт 16. abrupt to the point of rudeness рязък до грубост 17. at this/that point в тoзи/онзи момент, точно сега/тогава 18. at/on the point of на границата/пред прага на 19. boiling/freezing point точка на кипене/замръзване 20. case in point пример от този род 21. four point right четири цяло и осем десети 22. from point to point от място на място 23. he has his points има и добри страни 24. he pointed her out той (ми) я посочи 25. his remarks lack point бележките му не са съществени 26. his strong point силата му 27. his weak point слабото му място, слабостта му 28. i. точка (u геом.) 29. if it comes to the point ако се наложи 30. ii. соча (и прен.), посочвам (at) 31. not to put too fine a point on it откровено казано, с извинение 32. on the point of one's toes на върха на пръстите си 33. on the point of war пред (прага на) война 34. on/off points с/без купони 35. point by point точка по точка 36. point for point във всички подробности, по всички точки 37. point of contact допирна точка 38. point of honour/conscience въпрос на чест/съвест 39. point of no return момент при пътуване, когато е невъзможно да се върнеш назад поради изчерпване на припасите, прен. етап (при преговори), при който няма връщане назад 40. point of view място за наблюдение, прен. гледна точка, гледище 41. point out изтъквам, подчертавам, посочвам 42. point up придавам острота на, подсилвам (забележка и пр.) 43. points verdict бокс отсъждане на победа по точки 44. singing is not my best point не ме бива в пеенето 45. that's beside the point това няма връзка/няма нищо общо с въпроса 46. that's just the point (точно) там е работата/въпросът 47. there's not much/no point in doing this няма (много) смисъл да се направи това 48. to be on the point of готвя се, каня се, на път съм да, понечвам да (с ger) 49. to carry/gain/make one's point налагам се, налагам схващането си 50. to come to a point стеснявам се, изострям се 51. to come/get to the point идвам/стигам до същността на въпроса/до главното 52. to give points to someone давам точки на някого като хандикап и все пак спечелвам, прен. превъзхождам някого 53. to make a point of doing something считам за важно/необходимо да направя нещо 54. to point a moral служа за поука 55. to see/get/take the point разбирам мисълта на някого, разбирам какво има предвид някой 56. to the point на въпроса, свързан с въпроса/с глав ната тема, уместен (за забележка) 57. to wander away from/off the point отклонявам се от темата 58. to win on points печеля по точки 59. what's the point? защо? няма смисъл 60. when it comes to the point когато дойде решителният момент, в решителния момент 61. борс. точка 62. деление (на скала) 63. лов заемам стойка (при откриване на дивеч-за куче), показвам присъствието на дивеч 64. мат. поставям точка в десетична дроб (и с off) 65. мор. румб 66. муз. отбелязвам (паузи) в текст за пеeне 67. място, пункт, позиция, положение 68. насочвам (оръжие), целя се, прицелвам се (at, towards), гледам (за сграда, прозорец) 69. насочвам внимание (to, at) 70. определен момент/точка, стадий, етап 71. особеност, характерна/отличителна черта, качество 72. остря, подострям, наострям, изострям 73. прен. предавам с острота, подчертавам 74. слагам препинателни знаци 75. сп. точка 76. стр. фугирам 77. точка (на купон за дажби)* * *point[pɔint] I. n 1. поанта, същност, същина на нещо; смисъл; остроумие, духовитост; I don't see your \point не разбирам какво имаш предвид (мисълта ти); to come to the \point идвам (стигам) до същността на въпроса (до главното, основното); off ( away from, beside) the \point не по темата, без отношение към разглеждания въпрос; to the \point на въпроса, във връзка с главната тема; in \point подходящ, във връзка с; let me give a case in \point да ви дам един пример (пояснение, илюстрация); to make a \point of настоявам (смятам), че нещо е много важно; that's just the \point там е работата; there's no \point in doing that няма смисъл да правиш това; his remarks lack \point забележките му са плоски; to make o.'s \point изразявам (разяснявам) становището си; изказвам мнението си ясно и категорично; 2. особеност, характерна (отличителна) черта (особ. при класиране на расови животни); he has his \points прен. има си добрите страни; his weak \point слабото му място, ахилесовата му пета; a sore \point болно място, болна тема; 3. място, пункт; позиция, положение; \point of view място за наблюдение; прен. гледна точка; \point of contact допирна точка; 4. определен момент (точка); freezing-( boiling-)\point точка на замръзването (кипенето); dead \point мъртва точка; frankness to the \point of insult прен. откровеност, стигаща до обида; up to a \point до известна степен; at (on) the \point of в момент на, на границата на, пред прага на, тъкмо да; on the \point of war пред (прага на) война; a turning \point повратен момент (точка); a sticking \point спънка, пречка (в преговори и пр.); \point of no return точка, от която, веднъж прекрачена, няма връщане назад; точка (при пътуване), отвъд която човек е по-близо до целта, отколкото до стартовата позиция; when it comes to the \point когато идва решителният момент; to be (up) on the \point of на път съм да; 5. връх, остър връх, край, острие; on the \point of o.'s toes на пръсти; to have at the \point of o.'s fingers прен. владея перфектно, знам на пръсти; at the \point of the sword под заплаха; по принуда; a buck of eight \points елен с 8 разклонения на рогата; 6. точка (и геом.); full \point ост. точка (препинателен знак); \point of interrogation въпросителна; exclamation \point ам. удивителна; four \point eight (4.8) четири цяло и осем десети; 7. сп. точка; to give \points to s.o. давам няколко точки на някого като хандикап (предимство); прен. превъзхождам; to make ( score) a \point отбелязвам (спечелвам) точка, прен. удрям противника си (при спор); to gain ( carry) o.'s \point прен. прокарвам своето; постигам целта си; 8. търг. пункт, точка; 1% от сума, обикновено удържан като комисионна; 9. точка на купон (за дажби); on ( off) \points под (свободен от) режим; 10. деление (на скала и пр.); мор. румб; 11. геогр. нос (особ. като съставна част на географско название); 12. игла (за гравиране); игла за дантела; дантела, изработена с игла (и \point lace); Brussels \point брюкселска дантела; 13. наконечник (на шнур); ост. връзка, шнур; 14. мор. рифова връзка; 15. обикн. pl жп стрелки, маказ; 16. брадата (при бокс); 17. pl крака, копита (на кон, прасе); 18. стойка на куче (при подушване на дивеч); 19. капия ( табла); 20. сп. положение на филдър до батсмена; самият филдър (в крикета); 21. печ. пункт ( мярка); 22. ост. състояние, положение; 23. воен. малък отряд, патрул пред или след армия; 24. pl ам. воен. отличителни знаци; 25. изход (в инсталационна система); 26. attr; \points verdict сп. отсъждане по точки (в бокса); • at all \points във всяко едно отношение; напълно; по всяка точка; at \points готов (за нещо); in \point of по отношение на; in \point of fact фактически; not to put too fine a \point upon it откровено казано; с извинение; \point of war ост. сигнал с тръба; to stretch a \point затварям едното си око, правя отстъпки, компромиси; II. v 1. соча, насочвам, посочвам (at, to, upon); целя се, прицелвам се (at); 2. насочвам внимание (to, at); 3. посочвам, показвам, изтъквам ( out); 4. остря, подострям, наострям, изострям; to \point a moral служа за урок; 5. слагам точка; to \point a sentence слагам препинателни знаци на изречение; 6. муз. отбелязвам паузи (с точки); 7. отделям цифри (с точки); 8. заемам положение при откриване на дивеч (за куче); 9. гледам към (за сграда); 10. набирам (за абсцес); 11. строит. фугирам; 12. мор. прибирам (свивам) корабно платно с рифови връзки; -
5 entrance
{'entrəns}
I. 1. влизане (и прен.), театр. явяване
to make one's ENTRANCE into влизам в
2. вход, достъп
to force an ENTRANCE into влизам насилствено/с взлом в
no ENTRANCE вход забранен
3. вход, такса (за театър, музей и пр.)
4. вход, портал (на къща и пр.)
5. встъпване
ENTRANCE into office/upon one's duties встъпване в длъжност
6. attr входен, встъпителен
ENTRANCE examination приемен изпит
ENTRANCE fee встъпителна вноска/такса, входна такса
ENTRANCE hall антре, преддверие
II. v омайвам, очаровам, изпълвам с възторг, хвърлям в транс* * *{'entrъns} n 1. влизане (и прен.); театр. явяване; to make o(2) {in'tra:ns} v омайвам, очаровам, изпълвам с възторг; хвъ* * *омайвам; портал; встъпление; вход; встъпване; встъпителен; влизане; входен; достъп; обайвам;* * *1. attr входен, встъпителен 2. entrance examination приемен изпит 3. entrance fee встъпителна вноска/такса, входна такса 4. entrance hall антре, преддверие 5. entrance into office/upon one's duties встъпване в длъжност 6. i. влизане (и прен.), театр. явяване 7. ii. v омайвам, очаровам, изпълвам с възторг, хвърлям в транс 8. no entrance вход забранен 9. to force an entrance into влизам насилствено/с взлом в 10. to make one's entrance into влизам в 11. встъпване 12. вход, достъп 13. вход, портал (на къща и пр.) 14. вход, такса (за театър, музей и пр.)* * *entrance[´entrəns] I. n 1. влизане (и прен.); театр. явяване; to make o.'s \entrance into a room влизам в стая; 2. вход, достъп; to force an \entrance into a house влизам в къща насилствено (с взлом); to gain ( free) \entrance to получавам (свободен) достъп до; no \entrance вход забранен; 3. вход, такса (за представления и пр.); 4. вход, портал (на къща) (to); main ( side) \entrance главен (страничен, черен) вход; 5. встъпване (в длъжност); \entrance into office, upon o.'s duties встъпване в длъжност; 6. attr входен, встъпителен; \entrance examination приемен изпит; \entrance fee входна такса; \entrance hall вестибюл, преддверие. II.[in´tra:ns] v 1. рядко правя (някого) да изпадне в транс; 2. омайвам, пленявам, очаровам; изпълвам с възторг; we were \entranced by the music бяхме очаровани от музиката. -
6 time
{taim}
I. 1. време, час, удобен момент
the TIME of day времето, часът, положението на нещата
to give/pass the TIME of day поздравявам, казвам добър ден и пр., разменям поздрав (with с)
there is no TIME like the present cera e моментът, не отлагай за утре
at this TIME of day сега, по това време
all the TIME през всичкото време, винаги
TIME to come бъдеще (то)
it will be TIME enough ще има достатъчно време, няма да бъде късно
what is the TIME? колко e часът? at one TIME по едно време (в миналото)
at any TIME, at all TIMEs във/по всяко време
at no TIME никога
at no sort of TIME по никое време
at the TIME навремето, по онова време, тогава
at the same TIME в/по едно и също време, в същото време, едновременно, същевременно, въпреки това, все пак
at TIMEs понякога, навремени
at different TIMEs различно, в различни случаи
ahead of/before TIME по-рано, преждевременно, предсрочно
against TIME с пълна скорост/пара, за печелене на време
behind TIME не навреме, със закъснение
between TIMEs в промеждутъците, от време на време
for a TIME за известно време
for a short TIME за кратко, за малко
for some TIME за известно време
for some TIME (past) now от известно време насам
for the TIME being временно, сега-засега
from that TIME (on) оттогава нататък
from this TIME on отсега нататък
in (good) TIME навреме, овреме, своевременно, с време, след известно време
all in good TIME на времето си, когато трябва, отрано, когато му дойде времето
in a short TIME в кратко време, скоро
in (less than) no TIME много бързо, в миг, за нула време
2. период, време
she ran the distance in record TIME тя пробяга разстоянието за рекордно време
at my TIME of life на моите години/възраст
3. време, срок, сп. време (на състезание), период, срок (на служба, присъда, затвор, бременност и пр.)
he is serving his TIME той излежава присъдата си, той кара войниклъка си
she is far on in her TIME тя e в напреднала бременност
she is near her TIME тя скоро ще ражда
(it's) about TIME време e вече
it is TIME for me to go време e да вървя
it is high TIME крайно време e (for за, to с inf да)
in a week's TIME за/в (срок от) една седмица
TIME is short няма много време
TIME is up времето мина/изтече
to sell TIME рад., телев. отстъпвам срещу заплащане време за предаване на реклами и пр.
it will last our TIME ще изтрае, докато сме живи
4. често рl епоха, период, време, времена
hard TIMEs трудно време, усилни години
modern TIMEs съвременната епоха
in ancient TIMEs в древни времена
from/since TIME (s) immemorial/TIME out of mind открай време, от памтивека
before/ahead of one's TIME s преди/напред от своето време, твърде рано, изпреварил времето си
behind one's TIME/the TIMEs изостанал от времето си
to have the TIME of one's life разг. прекарвам чудесно, забавлявам се много
those were TIMEs това беше живот! какво време беше тогава
5. път, случай
another TIME друг път
at one TIME or another все някога, при един или друг случай
two/three at a TIME по двама/трима наведнъж/на един път
many a TIME много пъти
three TIMEs running три пъти наред
TIMEs out of number безброй пъти
TIME and (TIME) again неведнъж, много пъти, отново и отново
TIME after TIME пак и пак, хиляди пъти
not till next TIME няма вече (да правя така) (да не вярваш)
6. мат. път
six TIMEs five is/are thirty шест по пет e тридесет
the TIMEs sign знакът за умножение х
7. муз. темпo, такт
to beat/keep TIME тактувам, давам такт
to keep TIME вървя, танцувам/пея и пр. в такт, спазвам такт
in TIME ритмично, в такт
out of TIME неритмично, не в такт, воен. ход, стъпка
in/out of TIME в/не в крак
за часовник to keep good/bad TIME вървя точно/неточно
to lose/gain TIME оставам назад/избързвам
8. работно време, заплащане за изработено време
to work/to be on full TIME имам пълно работно време
to be on short/part TIME работя при непълна заетост, частично безработен съм
to pick up one's TIME получавам възнаграждение за изработено време
TIME and a half надница и половина
double TIME двойно възнаграждение
to play for TIME мъча се да печеля време
to talk against TIME говоря, за да печеля време
II. 1. избирам подходящ момент за, върша нещо, когато трябва, съобразявам с времето
you must TIME your blows трябва да знаеш кога да нанасяш ударите си
your remark was not well TIMEd лош момент избра да се изкажеш, бележката ти беше ненавременна
2. определямвреме/срок за
the train TIMEd to leave at 6.30 влакът, заминаващ по разписание в 6.30
3. отбелязвам, записвам, засичам (постигнато) време (при надбягване и пр.)
4. регулирам, отмервам
5. ряд. тактувам
6. to TIME with съвпадам по време, отговарям на, хармонирам с* * *{taim} n 1. време; час, удобен момент; the time of day времето, час(2) {taim} v 1. избирам подходящ момент за, върша нещо, когато т* * *час; срок; такт; темпо; темп; отмервам; период; време; път; засичам;* * *1. (it's) about time време e вече 2. against time с пълна скорост/пара, за печелене на време 3. ahead of/before time по-рано, преждевременно, предсрочно 4. all in good time на времето си, когато трябва, отрано, когато му дойде времето 5. all the time през всичкото време, винаги 6. another time друг път 7. at any time, at all times във/по всяко време 8. at different times различно, в различни случаи 9. at my time of life на моите години/възраст 10. at no sort of time по никое време 11. at no time никога 12. at one time or another все някога, при един или друг случай 13. at the same time в/по едно и също време, в същото време, едновременно, същевременно, въпреки това, все пак 14. at the time навремето, по онова време, тогава 15. at this time of day сега, по това време 16. at times понякога, навремени 17. before/ahead of one's time s преди/напред от своето време, твърде рано, изпреварил времето си 18. behind one's time/the times изостанал от времето си 19. behind time не навреме, със закъснение 20. between times в промеждутъците, от време на време 21. double time двойно възнаграждение 22. for a short time за кратко, за малко 23. for a time за известно време 24. for some time (past) now от известно време насам 25. for some time за известно време 26. for the time being временно, сега-засега 27. from that time (on) оттогава нататък 28. from this time on отсега нататък 29. from/since time (s) immemorial/time out of mind открай време, от памтивека 30. hard times трудно време, усилни години 31. he is serving his time той излежава присъдата си, той кара войниклъка си 32. i. време, час, удобен момент 33. ii. избирам подходящ момент за, върша нещо, когато трябва, съобразявам с времето 34. in (good) time навреме, овреме, своевременно, с време, след известно време 35. in (less than) no time много бързо, в миг, за нула време 36. in a short time в кратко време, скоро 37. in a week's time за/в (срок от) една седмица 38. in ancient times в древни времена 39. in time ритмично, в такт 40. in/out of time в/не в крак 41. it is high time крайно време e (for за, to с inf да) 42. it is time for me to go време e да вървя 43. it will be time enough ще има достатъчно време, няма да бъде късно 44. it will last our time ще изтрае, докато сме живи 45. many a time много пъти 46. modern times съвременната епоха 47. not till next time няма вече (да правя така) (да не вярваш) 48. out of time неритмично, не в такт, воен. ход, стъпка 49. she is far on in her time тя e в напреднала бременност 50. she is near her time тя скоро ще ражда 51. she ran the distance in record time тя пробяга разстоянието за рекордно време 52. six times five is/are thirty шест по пет e тридесет 53. the time of day времето, часът, положението на нещата 54. the times sign знакът за умножение х 55. the train timed to leave at 30 влакът, заминаващ по разписание в 30 56. there is no time like the present cera e моментът, не отлагай за утре 57. those were times това беше живот! какво време беше тогава 58. three times running три пъти наред 59. time after time пак и пак, хиляди пъти 60. time and (time) again неведнъж, много пъти, отново и отново 61. time and a half надница и половина 62. time is short няма много време 63. time is up времето мина/изтече 64. time to come бъдеще (то) 65. times out of number безброй пъти 66. to be on short/part time работя при непълна заетост, частично безработен съм 67. to beat/keep time тактувам, давам такт 68. to give/pass the time of day поздравявам, казвам добър ден и пр., разменям поздрав (with с) 69. to have the time of one's life разг. прекарвам чудесно, забавлявам се много 70. to keep time вървя, танцувам/пея и пр. в такт, спазвам такт 71. to lose/gain time оставам назад/избързвам 72. to pick up one's time получавам възнаграждение за изработено време 73. to play for time мъча се да печеля време 74. to sell time рад., телев. отстъпвам срещу заплащане време за предаване на реклами и пр 75. to talk against time говоря, за да печеля време 76. to time with съвпадам по време, отговарям на, хармонирам с 77. to work/to be on full time имам пълно работно време 78. two/three at a time по двама/трима наведнъж/на един път 79. what is the time? колко e часът? at one time по едно време (в миналото) 80. you must time your blows трябва да знаеш кога да нанасяш ударите си 81. your remark was not well timed лош момент избра да се изкажеш, бележката ти беше ненавременна 82. време, срок, сп. време (на състезание), период, срок (на служба, присъда, затвор, бременност и пр.) 83. за часовник to keep good/bad time вървя точно/неточно 84. мат. път 85. муз. темпo, такт 86. определямвреме/срок за 87. отбелязвам, записвам, засичам (постигнато) време (при надбягване и пр.) 88. период, време 89. път, случай 90. работно време, заплащане за изработено време 91. регулирам, отмервам 92. ряд. тактувам 93. често рl епоха, период, време, времена* * *time [taim] I. n 1. време; час, (удобен) момент; mean \time средно време; Greenwich mean \time часът по Гринуич; summer \time (light-saving \time) лятно часово време (с изместване на часовника 1 час напред); International Atomic T. международно атомно време; Eastern European T. ( abbr EET) източноевропейско време, часови пояс; Central European T. (abbr CET) централноевропейско време; Western European T. (abbr WET) западноевропейско време; Eastern Standard T. (abbr EST) Нюйоркско време (часови пояс, обхващащ източното крайбрежие на САЩ); \time budget survey наблюдение върху разпределение на времето; \time provisions in contracts договорни положения относно срокове; correct \time точно време; dinner \time време за обед, вечеря; the \timeof the day времето, часът; положението (на нещата); to pass the \time of the day здрависвам се, разменям поздрав ( with), поздравявам (to); (so) that's the \time of the \time! разг. такива (ми ти) работи; така значи! това ли било! ясно! \time of the year годишно време; сезон; a long \time дълго време; all the \time през всичкото време; винаги; half the \time половината време; много често, почти винаги; \time to come бъдеще(то); it will be \time enough ще бъде достатъчно рано, ще има време; what \time? поет. кога? to ask the \time питам колко е часът; what is the \time? колко е часът? at a ( one) \time по едно време; at any \time, at all \times във (по) всяко време; at no \time никога; at no sort of \time по никое време; at the \time навремето, по онова време, тогава; at the same \time в едно и също (същото) време, едновременно; въпреки това; все пак; at \times понякога; at different \times различно; ahead of ( before) \time по-рано; behind \time със закъснение, ненавреме; between \times в промеждутъците, от време на време; for a \time за известно време; for a short \time за малко (кратко) време; for some \time за известно (някое) време; for some \time ( past) now от известно време насам; for the \time being (сега) засега; from that \time оттогава (нататък); from this \time отсега (нататък); in \time 1) навреме; 2) с течение на времето; 3) след известно време; in good \time точно навреме, своевременно; all in good \time всяко нещо с времето си; когато трябва, отрано; когато му дойде времето; in a short \time за малко време, скоро; in no \time без време; за много малко време, много бързо, в миг, докато се усети човек; in the course of \time с течение на времето; on \time ам. навреме; once upon a \time едно време; out of \time ам. твърде късно; some \time or other някога; to be in \time for идвам навреме за; to buy \time купувам ефирно време (в телевизията, радиото); to bide ( watch) o.'s \time изчаквам удобен момент, чакам да ми дойде времето; to have \time on o.'s hands разполагам с достатъчно (имам много свободно) време; to kill \time убивам времето си; to make \time наваксвам загубено време; to take o.'s \time не бързам, не си давам зор; пипкам се; мая се; a \time will come when ще дойде време, когато; his \time has come времето му дойде, часът му удари; the \time is ripe дошло е време ( for); \time presses няма време за губене, работата не търпи отлагане; that will take \time за това трябва (това ще отнеме) време; 2. период; summer-\time лято; at my \time of life на моите години; in my \time по мое време, когато бях млад; 3. време, срок; it is \time време е; ( it's) about \time време е вече; it is high \time крайно време е (for; to c inf); in a week's ( month's etc) \time за една седмица (месец и пр.); \time is short няма много време; \time is up времето мина (изтече); сп. време; to serve o.'s \time карам си стажа (войниклъка); излежавам си присъдата (sl u he is doing \time); she is far on in her \time тя е в напреднала бременност; she is near her \time времето ѝ е наближило, ще ражда скоро; to fix a \time определям срок; it will last our \time ще умрем, без да видим нещо друго; 4. (често pl) епоха, период; време, времена; the good old \times доброто старо време; hard \times усилни години; тежки времена; modern \times съвременна епоха; in ancient \times в древни времена; in those \times в ония времена; from ( since) \time(s) immemorial, \time out of mind открай време, от памтивека, от много отдавна, от незапомнени времена; before ( ahead of) o.'s \time(s) преди своето време; твърде рано; изпреварил времето си, напредничав (и before the \times); behind o.'s \time (the \times) останал назад от времето си, изостанал, закъснял, откъснат от живота; to have the \time of o.'s life разг. прекарвам чудесно; those were \times! какъв живот се живееше тогава! 5. път, случай; another \time друг път; at one \time or another при един или друг случай; last ( next, this) \time миналият (другият, тоя) път; the \time before last предпоследният път; every ( each) \time всеки път (когато); at a \time по един; many a \time много пъти, често; at different \times на няколко пъти; seven \times running седем пъти под ред; \times out of number безброй пъти; six \times five is thirty шест по пет прави тридесет; ten \times easier ( as easy) десет пъти по-лесно; \time after \time пак и пак, повторно, колко пъти, безброй пъти; \time and again наведнъж, отново и отново; I won't do that again... not till next \time няма вече (да правя така)... да не вярваш; 6. муз. темп; такт; to beat ( keep) \time тактувам, давам такт; to keep \time спазвам такт; to keep good ( bad) \time точен (неточен) съм (за часовник); to lose \time оставам назад (за часовник); in \time ритмичен, в такт ( with); out of \time неритмичен, не в такт ( with); to mark \time тъпча на място; изчаквам, ослушвам се преди да предприема нещо; 7. работно време; to work ( to be on) full \time работя на пълен работен ден; to be on part ( short) \time работя при непълна заетост; • in jig \time разг. много бързо, мигновено; in o.'s own \time 1) в извънработно време; 2) със своя си темп; against \time с цел да се свърши навреме; за печелене време; за подобряване на установен рекорд, с най-голяма възможна бързина, лудешки; to make a \time over s.th. разг. безпокоя се, суетя се, реагирам шумно; to talk against \time говоря в границите на определеното време; говоря, за да печеля време; to play ( stall) for \time мъча се да печеля време, протакам, бавя; to work against \time работя с ускорени темпове, мъча се да свърша навреме; to have a \time (a hard \time, разг. no end of a \time) с мъка успявам да, едва смогвам да (с ger или inf); to have a rough \time живея зле, търпя лишения, тегля; what a \time you will have какви неприятности ще си имаш! there is no \time like the present не изпускай момента; днеска има, утре няма; big \time ам. страшно много, с пълна пара, в голяма степен; to hit the big \time постигам голям успех; to live (be) on borrowed \time живея живот назаем, не ми остава много; (so) that's the \time of it! разг. така значи! (значи) такива ми ти работи! II. v 1. избирам подходящ момент за, върша (нещо), когато трябва; съобразявам с времето; a well \timed remark ( blow) забележка (удар) точно в подходящ момент; 2. определям време (срок) за; the train is \timed to leave at 8 влакът тръгва по разписание в 8 часа; to \time the minute пресмятам (разчитам) до минута; 3. отбелязвам (записвам, установявам) времето на (надбягване и пр.); 4. рядко тактувам; 5. регулирам; 6.: to \time with съвпадам, отговарям на (по време); хармонирам с; 7. синхронизирам. -
7 heart
{ha:t}
I. 1. сърце
2. сърдечно заболяване
to have a HEART сърдечноболен съм
3. прен. сърце, душа
at HEART дълбоко в себе си, по душа
in one's-HEART of HEARTs дълбоко в душата си/себе си
with all one's HEART от все сърце
big HEART великодушие, благородство
with a heavy HEART със свито сърце, против волята си
with a light HEART с леко сърце, без да му мисля много
with an open HEART чистосърдечно
HEART of gold златно сърце
HEART of steel/stone/flint кораво сърце
to be the HEART and soul of душата съм на (компания и пр.)
HEART and soul всецяло, всеотдайно
to have at HEART, to take/lay something to HEART имам/вземам присърце
to have no HEART to нямам желание/не ми се ще да
not to have the HEART to сърце не ми дава да
to have one's HEART in one's mouth прен. глътнал съм си езика от страх
to have one's HEART in one's boots съвсем съм отчаян
to have one's HEART in the right place имам добро сърце, добър човек съм
to have one's HEART in one's work обичам си работата, paботя с желание/удоволствие
to have one's HEART set on something, to set one's HEART on (doing) something страстно желая (да направя) нещо
to lay one's HEART bare, to open one's HEART откривам/разкривам сърцето си
searchings of the HEART душевни вълнения/тревоги
it does my HEART good драго/приятно ми e, радвам се
a man after my own HEART човек, който ми харесва/допада
to take to HEART вземам присърце
it goes against my HEART to do so не ми e по сърце да постъпя така
I cannot find it in my HEART to не ми дава сърце да
to do something with (only) half a HEART върша нещо неохотно
to eat one's HEART out чезна от мъка, страдам
to wear one's HEART upon one's sleeve не мога да скривам чувствата си
have a HEART! разг. имай милост
4. прен. същина, същност
the HEART of the matter същността на въпроса, същественото
change of HEART промяна на отношението, променено отношение
5. сърцевина, ядка, среда
HEART of oak сърцевина на дъб, сърцат чорек (обик. за моряк)
in the HEART of winter посред зима
6. мъжество, смелост, храброст
to lose HEART падам духом, унивам, отчайвам се, обезкуражавам се
to take HEART (ост. of grace) окуражавам се
7. прен. любов, сърце
to give/lose one's HEART to someone влюбвам се в някого
union of HEARTs женитба по любов
dear/dearest HEART мили, мила, любим (а)
8. плодородие (на почва)
in good HEART плодороден, богат
out of HEART неплодороден, изтощен
9. рl карти купа, купи
two of HEARTs двойка купа
with HEART and hand с всички сили/ентусиазъм, енергично
to learn/get by HEART уча наизуст
II. 1. head 7 (обик. с up)
2. стр. запълвам, изпълвам (пространство между две стени) (in)* * *{ha:t} n 1. сърце; 2. сърдечно заболяване; to have a heart сърдечно(2) {ha:t} v 1. head 7 (обик. с up); 2. стр. запълвам, изпълвам* * *ядро; сърце; същност; сърдечен; сърцевина; душа;* * *1. a man after my own heart човек, който ми харесва/допада 2. at heart дълбоко в себе си, по душа 3. big heart великодушие, благородство 4. change of heart промяна на отношението, променено отношение 5. dear/dearest heart мили, мила, любим (а) 6. have a heart! разг. имай милост 7. heart and soul всецяло, всеотдайно 8. heart of gold златно сърце 9. heart of oak сърцевина на дъб, сърцат чорек (обик. за моряк) 10. heart of steel/stone/flint кораво сърце 11. i cannot find it in my heart to не ми дава сърце да 12. i. сърце 13. ii. head 7 (обик. с up) 14. in good heart плодороден, богат 15. in one's-heart of hearts дълбоко в душата си/себе си 16. in the heart of winter посред зима 17. it does my heart good драго/приятно ми e, радвам се 18. it goes against my heart to do so не ми e по сърце да постъпя така 19. not to have the heart to сърце не ми дава да 20. out of heart неплодороден, изтощен 21. searchings of the heart душевни вълнения/тревоги 22. the heart of the matter същността на въпроса, същественото 23. to be the heart and soul of душата съм на (компания и пр.) 24. to do something with (only) half a heart върша нещо неохотно 25. to eat one's heart out чезна от мъка, страдам 26. to give/lose one's heart to someone влюбвам се в някого 27. to have a heart сърдечноболен съм 28. to have at heart, to take/lay something to heart имам/вземам присърце 29. to have no heart to нямам желание/не ми се ще да 30. to have one's heart in one's boots съвсем съм отчаян 31. to have one's heart in one's mouth прен. глътнал съм си езика от страх 32. to have one's heart in one's work обичам си работата, paботя с желание/удоволствие 33. to have one's heart in the right place имам добро сърце, добър човек съм 34. to have one's heart set on something, to set one's heart on (doing) something страстно желая (да направя) нещо 35. to lay one's heart bare, to open one's heart откривам/разкривам сърцето си 36. to learn/get by heart уча наизуст 37. to lose heart падам духом, унивам, отчайвам се, обезкуражавам се 38. to take heart (ост. of grace) окуражавам се 39. to take to heart вземам присърце 40. to wear one's heart upon one's sleeve не мога да скривам чувствата си 41. two of hearts двойка купа 42. union of hearts женитба по любов 43. with a heavy heart със свито сърце, против волята си 44. with a light heart с леко сърце, без да му мисля много 45. with all one's heart от все сърце 46. with an open heart чистосърдечно 47. with heart and hand с всички сили/ентусиазъм, енергично 48. мъжество, смелост, храброст 49. плодородие (на почва) 50. прен. любов, сърце 51. прен. сърце, душа 52. прен. същина, същност 53. рl карти купа, купи 54. стр. запълвам, изпълвам (пространство между две стени) (in) 55. сърдечно заболяване 56. сърцевина, ядка, среда* * *heart [ha:t] I. n 1. сърце; with bleeding \heart с разтуптяно сърце; прен. с нетърпение (страх); to have a weak \heart страдам от сърце, имам слабо сърце; athletic \heart разширение на сърцето от продължително спортуване; \heart attack мед. сърдечна криза; smoker's \heart сърдечно заболяване, причинено от тютюнопушене; to press ( clasp) s.th. to o.'s \heart притискам някого към гърдите си; прегръщам някого; to cross o.'s \heart кръстя се и се кълна; 2. прен. сърце, душа; прен. чувствителност, отзивчивост, благост; at \heart дълбоко в себе си; по душа; a big \heart великодушие, благородство; великодушен (благороден) човек; a \heart of gold златно сърце; прекрасен ("златен") човек; a hard \heart, a \heart of steel ( stone, flint) кораво сърце; коравосърдечен (безсърдечен) човек; a single \heart прямота, душевна простота; a false \heart вероломство; a kind ( soft, sympathetic, warm) \heart добро сърце; добросърдечен (добродушен, отзивчив) човек; a light \heart безгрижие, веселие; a stout \heart смелост, решителност; смелчага, решителен човек; to be sick at \heart тъжа, унил съм; a change of \heart промяна в отношението (мнението); in my \heart of \hearts в дъното на душата си, дълбоко в себе си; to be the \heart and soul of съм душата на (компания и пр.); to break o.'s \heart умирам от мъка ( over); to break s.o.'s \heart разбивам нечие сърце; to bring s.o.'s \heart into their mouth изплашвам някого до смърт; to have o.'s \heart into o.'s mouth свито ми е сърцето; глътнал съм си езика; it does my \heart good мед ми капе на сърцето; a sight too rejoice o.'s \heart, a sight to cheer ( delight, gladden, warm) the cockles of o.'s \heart гледка, която топли душата; set your \heart at rest не се безпокой, успокой се; to do s.th. with a light \heart върша нещо с леко сърце (без да ме е грижа); with a heavy \heart със свито сърце; против волята си; with (an) open \heart с открита душа, чистосърдечно; to lay o.'s \heart bare, to open o.'s \heart откривам (разкривам) душата си; searchings of the \heart душевни вълнения (тревоги); to take s.th. to \heart вземам нещо присърце; to have at \heart имам присърце; to have set o.'s \heart on doing s.th. решил съм непременно да сторя нещо, разг. турям си мерак на нещо; a man after my own \heart човек по мой вкус; it goes against my \heart to do so не ми е по сърце да правя това; his \heart is in the right place той е добър (отзивчив, сърдечен) човек; I cannot find it into my \heart не се решавам, не ми дава сърце; to o.'s \heart's content колкото ми душа иска; до насита; според желанието ми; I have no \heart to нямам желание да, не съм разположен да, не ми се ще да; I am in no \heart for laughing не ми е до смях; to put all o.'s \heart into s.th. заемам се с цялата си енергия за нещо; to have o.'s \heart into o.'s work обичам си работата, работя с удоволствие; to do s.th. with ( only) half a \heart върша нещо неохотно; to cry ( sob, weep) o.'s \heart out ридая, плача сърцераздирателно, изплаквам си очите; a sight that makes the \heart bleed гледка, която кара сърцето да се облива в кръв; to devour o.'s \heart, to eat o.'s \heart out чезна от мъка; my \heart warms towards her от сърце ѝ съчувствам; in the fulness of o.'s \heart с препълнено сърце, със сърце, преливащо от чувства; 3. прен. същина, същност; to get to the \heart of the matter добирам се до същината на въпроса; the \heart of the mystery същината на загадката; 4. мъжество, смелост; храброст; • faint \heart never won fair lady нерешителността е враг на успеха; to give \heart to s.o. ободрявам (окуражавам) някого; to keep a good \heart, to keep up \heart не падам духом, държа се геройски, не унивам; to lose \heart падам духом, унивам, отчайвам се, обезкуражавам се; out of \heart унил, отчаян, обезсърчен; to take \heart ост. ободрявам се, окуражавам се, не унивам; 5. прен. любов; любимо същество; to give ( lose) o.'s \heart to s.o. влюбвам (увличам) се по някого; to win ( gain) s.o.'s \heart спечелвам любовта на някого, покорявам нечие сърце; union of \hearts брак по любов; he knows how to find his way into people's \hearts той знае как да накара хората да го обикнат; dear ( dearest) \heart, sweet \heart мили, мила, скъпи, скъпа, любими, любима; 6. сърцевина, ядка; среда; \heart of oak 1) сърцевина на дъб; 2) храбър (мъжествен) човек (обикн. моряк); in the \heart of winter посред зима; in the \heart of the country в най-затънтения край на страната; 7. плодородие (на почвата); in good, strong \heart плодороден, богат; out of \heart неплодороден, изтощен (за почва); 8. тех. сърце; ядро; сърцевина; 9. pl карти купа; queen of \hearts дама купа; 10. сорт череши със сърцевидни плодове; • with \heart and hand с всичките си сили, с ентусиазъм, енергично; to learn ( get) by \heart уча наизуст; to wear o.'s \heart on o.'s sleeve не мога да скривам чувствата си; много съм експанзивен; bless my \heart and soul! Господи! Боже мой! Божичко! dear \heart! я гледай ти! охо! Lord love your \heart! разг. ей Богу! poor \heart ост. бедният, горкият; II. v 1. образувам сърцевина (обикн. с up); 2. строит. запълвам, изпушвам (in).
См. также в других словарях:
gain upon — Synonyms and related words: accost, advance, approach, appropinquate, approximate, bear down on, bear down upon, bear up, catch up with, close, close in, close with, come, come closer, come forward, come near, come on, come up, come up to, come… … Moby Thesaurus
gain upon — See gain on … New dictionary of synonyms
gain upon — phrasal see gain on … Useful english dictionary
To gain upon — Gain Gain, v. i. To have or receive advantage or profit; to acquire gain; to grow rich; to advance in interest, health, or happiness; to make progress; as, the sick man gains daily. [1913 Webster] Thou hast greedily gained of thy neighbors by… … The Collaborative International Dictionary of English
gain upon — move closer to, close the distance between … English contemporary dictionary
Gain — Gain, v. i. To have or receive advantage or profit; to acquire gain; to grow rich; to advance in interest, health, or happiness; to make progress; as, the sick man gains daily. [1913 Webster] Thou hast greedily gained of thy neighbors by… … The Collaborative International Dictionary of English
gain — Synonyms and related words: accept, access, accession, accomplish, accretion, accrual, accrue, accruement, accumulate, accumulation, achieve, achievement, acquire, acquisition, addition, admit, advance, advantage, aggrandizement, ameliorate,… … Moby Thesaurus
gain on — phrasal or gain upon 1. archaic : to obtain influence or favor with 2. : to encroach upon where the sea gains on the land 3. a. : to come nearer to by running faste … Useful english dictionary
gain — 1 /geIn/ verb 1 GET STH (T) to obtain or achieve something important or valuable: She gained high grades in English and Math. | After gaining independence in 1957, it was renamed Ghana . | when radical left parties gained control of local… … Longman dictionary of contemporary English
gain on — 1. Obtain influence with, win the favor of, win upon. 2. Gain ground upon, gain upon, draw toward, be overtaking, get nearer to. 3. Get the advantage of, get the better of, beat, outstrip … New dictionary of synonyms
gain´say´er — gain|say «verb. GAYN SAY; noun. GAYN SAY», verb, said or sayed, say|ing, noun. –v.t. 1. to deny; contradict; dispute: »There is no gainsaying the fact that society rests upon the sanctity of the law, and that when ordinary citizens come to… … Useful english dictionary
