-
21 book
{buk}
I. 1. книга, тефтер, блок, бележник
2. pl търг. счетоводни книги/сметки
3. карнетка, кочан с билети и пр., комплект пощенски марки на листове
4. списък на залагания при конни състезания
to make/keep a BOOK правя списък на залаганията
5. the (Good) BOOK Библията
by the BOOK точно
to speak without BOOK говоря по памет, цитирам to be on the BOOKs фигурирам в списък, членувам
to be in the good BOOKs of радвам се на благоволението на
to be in the bad/black BOOKs of в немилост съм пред
to bring to BOOK потърсвам сметка/отговорност от, поисквам обяснение от
to go by the BOOK следвам сляпо инструкции/разпоредби и пр.
to speak by the BOOK говоря въз основа на точна информация
to read someone like a BOOK разбирам напълно/съвсем ca ми ясни нечии мотиви
this suits my BOOK това съвпада с мойте планове, удобно ми е
in my BOOK според мен, по мое мнение
it is not in the BOOK не е позволено, не е прието
to know someone like a BOOK познавам отлично някого, зная добре какво представлява/какъв е
II. 1. ангажирам предварително (стаи в хотел, билети за театър и пр., места във влак, параход и пр.)
2. купувам (билет, билети)
(fully) BOOKed up (за pecmopанm. театър и пр.) няма свободни места, всичко е продадено/ангажирано, (за певец, сказчик и пр.) нямам свободни дати за концерти и пр
3. вписвам в регистър и пр. срещу името на някого (дължи. иа сума, извършено провинение и пр.)
4. вписвам в регистри (поръчка за запазване нн места за пътуване, за концерти и пр.)
5. BOOKed sl, хванат, пипнат* * *{buk} n 1. книга; тефтер; блок; бележник; 2. pl тьрг. счетоводни(2) v 1. ангажирам предварително (стаи в хотел, билети за теа* * *тефтер; сборник; записвам; книжка; либрето; книга;* * *1. (fully) booked up (за pecmopанm. театър и пр.) няма свободни места, всичко е продадено/ангажирано, (за певец, сказчик и пр.) нямам свободни дати за концерти и пр 2. booked sl, хванат, пипнат 3. by the book точно 4. i. книга, тефтер, блок, бележник 5. ii. ангажирам предварително (стаи в хотел, билети за театър и пр., места във влак, параход и пр.) 6. in my book според мен, по мое мнение 7. it is not in the book не е позволено, не е прието 8. pl търг. счетоводни книги/сметки 9. the (good) book Библията 10. this suits my book това съвпада с мойте планове, удобно ми е 11. to be in the bad/black books of в немилост съм пред 12. to be in the good books of радвам се на благоволението на 13. to bring to book потърсвам сметка/отговорност от, поисквам обяснение от 14. to go by the book следвам сляпо инструкции/разпоредби и пр 15. to know someone like a book познавам отлично някого, зная добре какво представлява/какъв е 16. to make/keep a book правя списък на залаганията 17. to read someone like a book разбирам напълно/съвсем ca ми ясни нечии мотиви 18. to speak by the book говоря въз основа на точна информация 19. to speak without book говоря по памет, цитирам to be on the books фигурирам в списък, членувам 20. вписвам в регистри (поръчка за запазване нн места за пътуване, за концерти и пр.) 21. вписвам в регистър и пр. срещу името на някого (дължи. иа сума, извършено провинение и пр.) 22. карнетка, кочан с билети и пр., комплект пощенски марки на листове 23. купувам (билет, билети) 24. списък на залагания при конни състезания* * *book [buk] I. n 1. книга, тефтер, бележник; pl счетоводни книги; \book of reference справочник, указател, наръчник, азбучник; by the \book точно, според инструкциите, по правилата; 2. либрето; 3. списък на залагания за конно надбягване; 4. the B. Библията, Свещеното писание; 5. карти шест взятки; • an open \book "отворена книга", нещо (някой), което ми е напълно ясно; a closed \book нещо (някой), което не разбирам, "тъмна Индия", непозната територия; in my \book по мое мнение, според мен; by the \book точно, по правилата; to close the \book on s.th. приключвам с нещо, преставам да се занимавам с нещо, слагам точка; to dip into a \book преглеждам, прочитам някоя книга отгоре-отгоре; to be on the \books фигурирам в списък, членувам, член съм; to be in the good ( bad, black) \books of радвам се на благоволението на (в немилост съм пред); to suit s.o.'s \book устройвам, удовлетворявам някого; to bring to \book потърсвам сметка, поисквам обяснение от; to speak by the \book говоря авторитетно (важно, внушително); to speak without the \book говоря без да имам точна информация; to take a leaf out of the \book of правя нещо като (по образеца на), вземам терк от; to throw the \book at s.o. наказвам някого за провинение; показвам назидателно нечии грешки; to hit the \books ам. уча усилено, зубря; to cook the \books правя финансови измами; променям счетоводните книги с цел присвояване на средства; to read s.o. like a \book чета мислите на някого, ясен ми е като бял ден (като отворена книга); you can't judge a \book by its cover не можеш да съдиш по външността, външността лъже; one for the \book нещо необикновено, забележителен (любопитен) случай; II. v 1. записвам в книга, тефтер; 2. купувам, ангажирам, издавам билет; to \book a passage купувам билет за параход; to \book a seat купувам билет за театър; 3. поканвам, ангажирам, наемам, запазвам; • I'm \booked ангажиран съм; зает съм; хванаха ме, изгорях; 4. глобявам; правя досие; записвам нещо в досието на; 5. вписвам името на провинил се футболист; давам жълт картон; -
22 come
{kAm}
1. идвам, дохождам, появявам се, пристигам
here he COMEs ето го! идва! to COME and go идвам и си отивам, правя краткотрайни посещения, краткотраен/преходен съм
not to know whether one is coming or going съвсем съм се объркал/развълнувал
his colour came and went той ту се изчервяваше, ту пребледняваше
after many years have COME and gone след като изтекоха много години
she is coming 15 тя кара/скоро ще навърши петнадесетата си година
she will be 15 COME May/COME Friday тя ще навърши 15 години идния май/следващия петък
do yon COME my way? и ти ли си насам/по моя път? who COMEs next? кой е на ред? чий ред е? кой следва? COME and see/hear, etc. ела да видиш/чуеш и пр
2. случвам се, ставам, бивам
COME what may каквото и да се случи, да става каквото ще
how COME? разг. как се случи/случва? как стана/става? защо? how did it COME that... как стана така, че...
how did you COME to break your leg? как се случи да си счупиш крака? how COMEs it that the door is open? защо вратата е отворена?
now that COME to think of it сега, като се замислям, сега (изведнъж) си спомням
3. образувам се, ставам, получавам се
churn till the butter COMEs бий (млякото), докато се получи масло
I don't know what will COME of all this не зная какво ще излезе/какъв ще бъде резултатът от всичко това
he has COME to be a good rider той е станал добър ездач
4. достигам (to до), възлизам, равнявам се (to на)
her dress came to her ankles роклята достигаше до глезените и
her bill came to 10 сметката и възлизаше на десет лири
5. разг. представям се за, разигравам роля на
you'd better not try and COME the schoolmaster with me не се опитвай да ми разиграваш ролята на учител
she always tries to COME the fine lady тя винаги се старае да се представи за изискана дама
to COME it (rather/too) strong прекалявам, не се спирам пред нищо, преувеличавам
don't COME it недей да важничиш, за да правиш впечатление
don't COME that game остави/не прави тия работи
6. в imp, exclam означава подкана, насърчение или лек упрек, раздразнение
COME, Ann, don't be cross! хайде, Ана, не се сърди! COME, now, don't be so foolish e, хайде не бъди толкова глупав
COME it isn't as bad as that хайде, хайде (успокой се), не е чак толкова лошо
7. излизам, оказвам се, ставам (в съчет. с прилагателно), it COMEs expensive/cheaper излизаскъпо/по-евтино
COME easy ставам лесен
COME right оказвам се прав/верен/точен, свършвам благополучно
COME alive оживявам
COME clear изяснявам се
COME true осъществявам се, сбъдвам се
COME loose разхлабвам се
COME clean казвам си/признавам си всичко, изповядвам се
8. вървя, напредвам, постигам
to COME short of one's goal не достигам целта си
she came to be a hundred тя доживя до стогодишна възраст
the job is coming nicely работата върви добре
he has COME a long way той много се издигна/напредна
9. идвам като последица, причинен съм, произтичам (of от)
no good will COME of it нищо хубаво няма да излезе от това, no luuin can COME of trying няма вреда да се опита
that's what COMEs of being so much in a hurry виж/ето какво става от много бързане
10. явявам се, намирам се, срещам се
on what page/under what heading does that COME? на коя страница/под какво заглавие се намира това? it COMEs in (to) several sizes има го в няколко размера/ръста/номера (за модел и пр.)
11. вулг. изпитвам оргазъм* * *{kAm} v (came {keim}; come) 1. идвам, дохождам; появявам се, п* * *хайде; Я; случвам; пристигам; възлизам; дохождам; достигам; ела; идвам; наставам;* * *1. 1 вулг. изпитвам оргазъм 2. after many years have come and gone след като изтекоха много години 3. churn till the butter comes бий (млякото), докато се получи масло 4. come alive оживявам 5. come clean казвам си/признавам си всичко, изповядвам се 6. come clear изяснявам се 7. come easy ставам лесен 8. come it isn't as bad as that хайде, хайде (успокой се), не е чак толкова лошо 9. come loose разхлабвам се 10. come right оказвам се прав/верен/точен, свършвам благополучно 11. come true осъществявам се, сбъдвам се 12. come what may каквото и да се случи, да става каквото ще 13. come, ann, don't be cross! хайде, Ана, не се сърди! come, now, don't be so foolish e, хайде не бъди толкова глупав 14. do yon come my way? и ти ли си насам/по моя път? who comes next? кой е на ред? чий ред е? кой следва? come and see/hear, etc. ела да видиш/чуеш и пр 15. don't come it недей да важничиш, за да правиш впечатление 16. don't come that game остави/не прави тия работи 17. he has come a long way той много се издигна/напредна 18. he has come to be a good rider той е станал добър ездач 19. her bill came to 10 сметката и възлизаше на десет лири 20. her dress came to her ankles роклята достигаше до глезените и 21. here he comes ето го! идва! to come and go идвам и си отивам, правя краткотрайни посещения, краткотраен/преходен съм 22. his colour came and went той ту се изчервяваше, ту пребледняваше 23. how come? разг. как се случи/случва? как стана/става? защо? how did it come that... как стана така, че.. 24. how did you come to break your leg? как се случи да си счупиш крака? how comes it that the door is open? защо вратата е отворена? 25. i don't know what will come of all this не зная какво ще излезе/какъв ще бъде резултатът от всичко това 26. no good will come of it нищо хубаво няма да излезе от това, no luuin can come of trying няма вреда да се опита 27. not to know whether one is coming or going съвсем съм се объркал/развълнувал 28. now that come to think of it сега, като се замислям, сега (изведнъж) си спомням 29. on what page/under what heading does that come? на коя страница/под какво заглавие се намира това? it comes in (to) several sizes има го в няколко размера/ръста/номера (за модел и пр.) 30. she always tries to come the fine lady тя винаги се старае да се представи за изискана дама 31. she came to be a hundred тя доживя до стогодишна възраст 32. she is coming 15 тя кара/скоро ще навърши петнадесетата си година 33. she will be 15 come may/come friday тя ще навърши 15 години идния май/следващия петък 34. that's what comes of being so much in a hurry виж/ето какво става от много бързане 35. the job is coming nicely работата върви добре 36. to come it (rather/too) strong прекалявам, не се спирам пред нищо, преувеличавам 37. to come short of one's goal не достигам целта си 38. you'd better not try and come the schoolmaster with me не се опитвай да ми разиграваш ролята на учител 39. в imp, exclam означава подкана, насърчение или лек упрек, раздразнение 40. вървя, напредвам, постигам 41. достигам (to до), възлизам, равнявам се (to на) 42. идвам като последица, причинен съм, произтичам (of от) 43. идвам, дохождам, появявам се, пристигам 44. излизам, оказвам се, ставам (в съчет. с прилагателно), it comes expensive/cheaper излизаскъпо/по-евтино 45. образувам се, ставам, получавам се 46. разг. представям се за, разигравам роля на 47. случвам се, ставам, бивам 48. явявам се, намирам се, срещам се* * *come (a) round 1) наминавам, отбивам се при, навестявам; 2) идвам на себе си, оправям се (след болест, умора); подобрявам се; 3) променям възгледите (становището) си; he has \come round той се съгласи, той склони; I have \come round to your way of thinking започнах да мисля като теб; 4) идвам отново (за годишно време, празник); 5) заобикалям; 6) мор. лавирам (за кораб); променям посоката си (за вятър);————————come[kʌm] v ( came [keim], come) 1. идвам, дохождам; here he \comes! ето го! a storm is coming задава се буря; his colour came and went той ту се изчервяваше, ту пребледняваше; • easy \come, easy go лесно идва и лесно си отива; бързо спечелено, бързо пропиляно; to \come to o.s. (to o.'s senses) 1) идвам на себе си, опомням се, свестявам се; възвръщам си разсъдъка; 2) поправям се; \come the spring на пролет; he will be twenty \come Christmas той ще бъде на двадесет години идната Коледа; no work came his way той не си намери никаква работа; не му попадна никаква работа; to \come next следвам; first \come, first served който изпревари, той ще натовари; 2. случвам се, ставам, бивам; явявам се; how did you \come to meet him? как стана така, че го срещна?; he had it \comeing to him той си го търсеше; \come what may каквото ще да става; how \come! как така? защо? how did it \come that... как! какво стана, че ...? he has \come to be a good cyclist той е станал добър колоездач; 3. образувам (се), ставам; достигам ( състояние); to \come to an end свършвам, спирам, приключвам; to \come into contact влизам в контакт; I've \come to believe повярвах, започнах (научих се) да вярвам; to \come to blows with сбивам се с; to \come to terms with споразумявам се с, намирам общ език с; приемам, примирявам се; to \come true сбъдвам се; things will \come right всичко ще се оправи; no good will \come of it от това няма да излезе нищо добро (хубаво); it \comes expensive това ще излезе скъпо; to \come apart, \come to pieces отделям се, откъсвам се; разпадам се; to \come unstitched ( unsewn) разшивам се; 4. достигам, възлизам, равнявам се; if it \comes to that... ако (се) стигне дотам ...; it doesn't \come within my duties това не влиза в задълженията ми; the road \comes within a mile of the farm пътят минава на миля от фермата; to \come short of не достигам; не оправдавам; he came short of my expectations той не оправда очакванията ми; 5. представям се за, правя се на, играя роля на, изкарвам се; 6. (в повелително наклонение: възклицание, означаващо подкана, насърчение или лек упрек); \come! \come! хайде! хайде! стига! стига! \come, tell me all you know about it хайде, разкажи ми всичко, което знаеш по този въпрос; 7. излизам, оказвам се; she came first in English излезе първа по английски; 8. достигам оргазъм; • as they \come разг. страшно много, изключително; he is as good as they \come цена няма; as stupid as they \come от глупав, по глупав; to \come ( get, hit, strike) home попадам в целта; засягам силно, улучвам болното място; to \come home to s.o. трогвам някого до дън душа; намирам отклик в нечия душа; the curse will \come home to roost разг. проклятието ще се обърне срещу онзи, който проклина; to \come out fighting ( swinging) готов съм на всичко, за да спечеля (получа нещо); to \come a cropper претърпявам фиаско (крах), провалям се тотално; everything \comes to him who waits с търпение всичко се постига; to \come clean признавам си; the time to \come бъдещето; in days to \come в бъдеще; pleasure to \come предвкусвано удоволствие; the life to \come бъдният (бъдещият) живот; coming! идвам! ей сега! \come again! бихте ли повторили? моля?; to \come it sl 1) преструвам се, играя роля, правя се; 2) преувеличавам; 3) разкривам тайна; доноснича; информирам ( полицията); -
23 low
{lou}
I. 1. нисък
LOW dress рокля с голямо деколте
LOW moon залязваща/изгряваща луна
LOW vowel фон. отворена гласна, учленена ниско в устата
2. нисък, тих (за глас, звук), муз. нисък (за тон, нота)
3. слаб (и за пулc, здраве, храна), без сили, отпаднал, мъртъв
4. унил, потиснат
to feel LOW чувствувам се отпаднал/зле, унил съм
5. недостатъчен, оскъден, ограничен (за запас), нисък (за доход и пр.)
in LOW supply дефицитен
to be LOW on food, etc. храната и пр. ни е на привършване
LOW attendance слабо посещение
LOW season мъртъв сезон
6. геогр. близо до екватора
7. нисш (и биол.), обикновен, прост
LOW in one's class между последните в класа (по успех)
of LOW birth/origin който не е знатен/е от скромен произход
8. груб, вулгарен, прост, невъзпитан, непристоен, неприличен
LOW company лоши другари/среда
LOW comedy комедия, достигаща до фарс
9. подъл, низък, долен
10. нецивилизован, некултурен, необразован
11. неблагоприятен, пренебрежителен
to have/hold a LOW opinion of имам лошо мнение за
LOW Sunday църк. Томина неделя
II. 1. ниско равнище
2. метеор. облаcт с ниско атмосферно налягане
3. авт. първа скорост
III. 1. ниско
2. ниско, тихо, слабо
3. муз. ниско
4. оскъдно, бедно, евтино, на ниска цена
to run LOW на изчерпване съм (за запас)
to play LOW играя на/залагам малки суми, играя ниска карта
5. низко, подло, неприлично
to play it LOW on държа се/постъпвам подло с
6. смирено
brought LOW унижен, смирен
the sands are running LOW (in the glass) времето почти изтича, наближава краят (на живота)
IV. v муча
V. n мучене* * *{lou} I. a 1. нисък; low dress рокля с голямо деколте; low moon заляз(2) {lou} adv 1. ниско; 2. ниско, тихо, слабо; 3. муз. ниско; 4. {3} {lou} v муча.{4} {lou} n мучене.* * *унижено; тихо; тих; оскъдно; отчаян; безсилен; долен; неблагоприятен; низш; нисък; низко; ниско; нецивилизован; низък;* * *1. 1 неблагоприятен, пренебрежителен 2. brought low унижен, смирен 3. i. нисък 4. ii. ниско равнище 5. iii. ниско 6. in low supply дефицитен 7. iv. v муча 8. low attendance слабо посещение 9. low comedy комедия, достигаща до фарс 10. low company лоши другари/среда 11. low dress рокля с голямо деколте 12. low in one's class между последните в класа (по успех) 13. low moon залязваща/изгряваща луна 14. low season мъртъв сезон 15. low sunday църк. Томина неделя 16. low vowel фон. отворена гласна, учленена ниско в устата 17. of low birth/origin който не е знатен/е от скромен произход 18. the sands are running low (in the glass) времето почти изтича, наближава краят (на живота) 19. to be low on food, etc. храната и пр. ни е на привършване 20. to feel low чувствувам се отпаднал/зле, унил съм 21. to have/hold a low opinion of имам лошо мнение за 22. to play it low on държа се/постъпвам подло с 23. to play low играя на/залагам малки суми, играя ниска карта 24. to run low на изчерпване съм (за запас) 25. v. n мучене 26. авт. първа скорост 27. геогр. близо до екватора 28. груб, вулгарен, прост, невъзпитан, непристоен, неприличен 29. метеор. облаcт с ниско атмосферно налягане 30. муз. ниско 31. недостатъчен, оскъден, ограничен (за запас), нисък (за доход и пр.) 32. нецивилизован, некултурен, необразован 33. низко, подло, неприлично 34. ниско, тихо, слабо 35. нисш (и биол.), обикновен, прост 36. нисък, тих (за глас, звук), муз. нисък (за тон, нота) 37. оскъдно, бедно, евтино, на ниска цена 38. подъл, низък, долен 39. слаб (и за пулc, здраве, храна), без сили, отпаднал, мъртъв 40. смирено 41. унил, потиснат* * *low [lou] I. adj 1. нисък; a \low bow нисък поклон; a \low brow ( forehead) ниско чело; a \low dress рокля с голямо деколте; a \low moon залязваща или изгряваща луна; \low tide ( water) отлив (в най-ниската си точка); прен. застой; най-ниско ниво; in \low water прен. без пари, материално зле, закъсал; \low vowel гласна, учленена ниско в устата; 2. нисък, тих (за глас, звук); муз. нисък (за тон, нота); a \low whisper тих шепот; 3. слаб (и за пулс, здраве); безсилен; \low pressure 1) ниско налягане; 2) спокоен, неагресивен; \low circulatory efficiency слабо кръвообращение; \low metabolic rate понижена обмяна на веществата; 4. отчаян, меланхоличен; \low spirits понижено настроение; to feel \low чувствам се зле, унил съм; 5. недостатъчен, оскъден, ограничен; беден; изчерпан (за запас); \low pay ниско заплащане; \low supply недостатъчно снабдяване; in \low supply дефицитен; to be \low on salt солта ми е на привършване; 6. низш (и биол.); обикновен, прост; a \low form of life низша форма на живот; high and \low (хората от) елита и низините; of \low birth ( origin) от незнатен (със скромен) произход; 7. геогр. близо до екватора; тропически; 8. груб, вулгарен; прост, невъзпитан; непристоен, неприличен; \low company лоша компания; \low life утайката на обществото; \low comedy комедия, достигаща до фарс; 9. подъл, низък, долен; a \low trick подъл номер; 10. нецивилизован, некултурен, необразован; 11. неблагоприятен, недобър; пренебрежителен; to have ( hold, form) a \low opinion of имам лошо мнение за; 12. ез. отворен (за гласна); • L. Sunday рел. Томина неделя; II. adv 1. ниско; to lie \low лежа опънат, умрял; скрит съм; крия се, мълча си, изчаквам; to lay \low отхвърлям; повелявам; to be laid \low 1) повален (убит) съм; 2) принуден съм да пазя леглото; 2. ниско, тихо, слабо; муз. ниско; speak \lower говори по-тихо; 3. оскъдно, бедно; евтино, на ниска цена; to buy \low купувам евтино; to run \low на изчерпване съм (за запас); the sands are running \low ( in the glass) времето почти изтече; наближава краят на живота; to play \low залагам малки суми (на комар); 4. низко, подло, неприлично; she wouldn't sink as \low as that тя не би паднала толкова ниско; 5. унижено; brought \low унижен; смирен; III. n 1. ниско ниво; 2. област с ниско атмосферно налягане; 3. авт. първа скорост ; IV. low v муча; V. n мучене. -
24 open
{'oupən}
I. 1. отворен, открит, разтворен (to)
OPEN account открита/текуша сметка
in the OPEN air на открито
OPEN cheque небариран чек
OPEN circuit ел. прекъсната/отворена верига
OPEN country открито поле
OPEN river река без лед, свободна за корабоплаване
road OPEN to traffic път, открит за движение
OPEN warfare воен. подвижна война
to keep the bowels OPEN прочиствам червата, разхлабвам, поддържам стомаха редовен
there was no course OPEN to me but to нямах друг избор/изход освен да
to keep OPEN door/house гостоприемен съм, живея на широка нога
it is OPEN to you to object имате право да си направите възраженията
2. открит, явен, общодостъпен, неограничен, свободен, обществен, публичен
OPEN trial публичен пронес
OPEN season ловeн сезон
fact OPEN to аll всеизвестен факт
OPEN letter отворено писмо
OPEN secret публична/общоизвестна тайна
OPEN University университет за задочно следване посредством лекции и пр. по радиото и телевизията
3. открит, изложен
незащитен (и с to), податлив, склонен, непредубеден
OPEN city/town открит град
OPEN to advice готов/склонен да приеме чужди съвети
OPEN to ridicule който може да възбуди присмех
to be OPEN pity лесно се смилявам
to keep an OPEN mind on a question не вземам становище/страна, оставам непредубеден по даден въпрос
4. открит, висящ, иеразрешен, вакантен
OPEN verdict юр. акт (при предварителното следствие), с който се установява смъртта, без да се посочва причината
to keep an offer OPEN не оттеглям предложение
5. прям, открит, откровен, явен, отявлен
OPEN vote явно гласоподаване
to be OPEN with someone откровен съм с някого
6. разгънат, който не е стегнат/сбит/плътен
OPEN soil рохкава/пръхкава пръст
OPEN fence ограда с решетки
in OPEN order/formation воен. в разгънат строй
7. фон. отворен (за гласна, сричка), фрикативен, проходен (за съгласна)
8. ам. разг. без (законни) ограничения
OPEN town град, в който е разрешен хазартът
OPEN winter/weather мека зима/време
II. 1. the OPEN открито пространство/поле/море
in the OPEN на открито, под открито небе
2. сп. състезание, открито за професионалисти и аматъори
to come into the OPEN разкривам намеренията си, ставам обществено достояние, излизам наяве
III. 1. отварям (се), правя отвор/разрез, прокарвам (път и пр.), разработвам (мина), разпечатвам (плик)
отварям, разгръщам (вестник и пр.), to OPEN one's heart/mind to доверявам се на (някого), споделям чувствата/мислите си с (някого)
to OPEN one's eyes прен. зяпвам от изненада
to OPEN someone's eyes to прен. отварям някому очите за (нещо)
2. ел. прекъсвам (верига), изключвам (ток)
3. разтварям
разкривам (се) (за гледки, перспективи) (и с out) (и прен.)
4. мор. виждам, съзирам
5. виждам се, разкривам се пред погледа
6. разхлабвам, прочиствам (червата)
7. разоравам
to OPEN new land for settlement усвоявам нови земи за заселване
8. откривам (заседание, магазин, изложба, сметка и пр.), започвам, откривам се
to OPEN fire воен. откривам огън/стрелба
9. Отварям се, гледам (за врата, прозорец) (into, onto, out, to)
rooms that OPEN out of one another/OPENing into each other стаи с врати помежду си/които са свързани помежду си
10. юр. откривам (заседание), връщам (дело) за ново разглеждане
11. воен. разгръщам
the soldiers OPENed their ranks войниците се разгърнаха във верига
12. ам. отпускам се, започвам да говоря
open out разширявам се (за път и пр.), разгръщам (карта и пр.), разкривам се, разгръщам се (за гледка и пр.), развивам се, разтварям се, разцъфвам се, отпускам се, отварям се, ставам по-общителен (за човек)
open up отварям вратата (и на полиция), отварям, развръзвам (пакет и пр.), отключвам, отварям се (за рана), проправям (път и пр.), усвоявам (нови земи и пр.), откривам (магазин и пр.), разработвам (мина и пр.), прен. разкривам, рагръщам, развивам, сп. активизирам се, разг. разприказвам се, говоря свободно, воен. откривам огън/стрелба, почвам сражение
open out
ам. sl. доноснича
ам. sl. оперирам, отварям (някого), увеличавам скоростта (и на превозно средство)* * *{'oupъn} I. а 1. отворен, открит, разтворен (to); open account откр(2) {'oupъn} v 1. отварям (се); правя отвор/разрез; прокарвам (п* * *фрикативен; явен; склонен; свободен; общодостъпен; отворен; открит; отварям; откровен; обществен; откривам; пробивам; вакантен; разтворен; разтварям; проправям; публичен; прям; разгъвам; разгънат; разкривам; разгръщам; започвам; изложен; неразрешен; незащитен; непредупреден; неограничен;* * *1. 1 ам. отпускам се, започвам да говоря 2. 1 воен. разгръщам 3. fact open to аll всеизвестен факт 4. i. отворен, открит, разтворен (to) 5. ii. the open открито пространство/поле/море 6. iii. отварям (се), правя отвор/разрез, прокарвам (път и пр.), разработвам (мина), разпечатвам (плик) 7. in open order/formation воен. в разгънат строй 8. in the open air на открито 9. in the open на открито, под открито небе 10. it is open to you to object имате право да си направите възраженията 11. open account открита/текуша сметка 12. open cheque небариран чек 13. open circuit ел. прекъсната/отворена верига 14. open city/town открит град 15. open country открито поле 16. open fence ограда с решетки 17. open letter отворено писмо 18. open out 19. open out разширявам се (за път и пр.), разгръщам (карта и пр.), разкривам се, разгръщам се (за гледка и пр.), развивам се, разтварям се, разцъфвам се, отпускам се, отварям се, ставам по-общителен (за човек) 20. open river река без лед, свободна за корабоплаване 21. open season ловeн сезон 22. open secret публична/общоизвестна тайна 23. open soil рохкава/пръхкава пръст 24. open to advice готов/склонен да приеме чужди съвети 25. open to ridicule който може да възбуди присмех 26. open town град, в който е разрешен хазартът 27. open trial публичен пронес 28. open university университет за задочно следване посредством лекции и пр. по радиото и телевизията 29. open up отварям вратата (и на полиция), отварям, развръзвам (пакет и пр.), отключвам, отварям се (за рана), проправям (път и пр.), усвоявам (нови земи и пр.), откривам (магазин и пр.), разработвам (мина и пр.), прен. разкривам, рагръщам, развивам, сп. активизирам се, разг. разприказвам се, говоря свободно, воен. откривам огън/стрелба, почвам сражение 30. open verdict юр. акт (при предварителното следствие), с който се установява смъртта, без да се посочва причината 31. open vote явно гласоподаване 32. open warfare воен. подвижна война 33. open winter/weather мека зима/време 34. road open to traffic път, открит за движение 35. rooms that open out of one another/opening into each other стаи с врати помежду си/които са свързани помежду си 36. the soldiers opened their ranks войниците се разгърнаха във верига 37. there was no course open to me but to нямах друг избор/изход освен да 38. to be open pity лесно се смилявам 39. to be open with someone откровен съм с някого 40. to come into the open разкривам намеренията си, ставам обществено достояние, излизам наяве 41. to keep an offer open не оттеглям предложение 42. to keep an open mind on a question не вземам становище/страна, оставам непредубеден по даден въпрос 43. to keep open door/house гостоприемен съм, живея на широка нога 44. to keep the bowels open прочиствам червата, разхлабвам, поддържам стомаха редовен 45. to open fire воен. откривам огън/стрелба 46. to open new land for settlement усвоявам нови земи за заселване 47. to open one's eyes прен. зяпвам от изненада 48. to open someone's eyes to прен. отварям някому очите за (нещо) 49. Отварям се, гледам (за врата, прозорец) (into, onto, out, to) 50. ам. sl. доноснича 51. ам. sl. оперирам, отварям (някого), увеличавам скоростта (и на превозно средство) 52. ам. разг. без (законни) ограничения 53. виждам се, разкривам се пред погледа 54. ел. прекъсвам (верига), изключвам (ток) 55. мор. виждам, съзирам 56. незащитен (и с to), податлив, склонен, непредубеден 57. отварям, разгръщам (вестник и пр.), to open one's heart/mind to доверявам се на (някого), споделям чувствата/мислите си с (някого) 58. откривам (заседание, магазин, изложба, сметка и пр.), започвам, откривам се 59. открит, висящ, иеразрешен, вакантен 60. открит, изложен 61. открит, явен, общодостъпен, неограничен, свободен, обществен, публичен 62. прям, открит, откровен, явен, отявлен 63. разгънат, който не е стегнат/сбит/плътен 64. разкривам (се) (за гледки, перспективи) (и с out) (и прен.) 65. разоравам 66. разтварям 67. разхлабвам, прочиствам (червата) 68. сп. състезание, открито за професионалисти и аматъори 69. фон. отворен (за гласна, сричка), фрикативен, проходен (за съгласна) 70. юр. откривам (заседание), връщам (дело) за ново разглеждане* * *open[´oupən] I. adj 1. отворен, открит, разтворен (to); \open account открита (текуща) сметка; in the \open air на открито; на въздух; \open cheque небариран чек; an \open flower разпукнало (разцъфнало) цвете; \open grave разкопан гроб; \open river река без лед, свободна за корабоплаване; with \open arms с отворени обятия; road \open for traffic път, открит за движение; to keep the bowels \open прочиствам червата, разхлабвам; there was no course \open to me but... нямах друг избор (изход), освен...; to keep o.'s eyes ( ears) \open отварям си очите, внимавам; to keep \open door ( house) гостоприемен съм; it is \open to you to object имате право да направите възраженията си; to force an \open door изисквам настоятелно (нахално) от и без това благоразположен дарител (спонсор и пр.); 2. открит, явен; общодостъпен, неограничен, свободен; обществен, публичен; \open champion победител в открито състезание; \open event сп. открито състезание; ( the) \open court юрид. открито съдебно заседание, при открити врата; \open trial публичен процес; a fact \open to all общоизвестен, ноторен факт; \open scholarship стипендия без ограничения за кандидатите; 3. открит, изложен; незащитен (и с to); податлив, склонен, непредубеден; \open city незащитен град; \open to suggestions готов, склонен да приеме чужди предложения; \open to ridicule който може да предизвика присмех; to be \open to pity милостив съм; to keep an \open mind on a question не вземам становище (страна), оставам неубеден по даден въпрос; to lay o.s. \open (to) излагам се (на); 4. открит, неразрешен (за въпрос); вакантен; \open question спорен, висящ, неразрешен въпрос; the position is no longer \open постът вече не е свободен; to keep an offer \open не оттеглям предложение; 5. прям, открит, откровен; явен; to be \open with s.o. откровен съм с някого, говоря откровено; an \open enemy отявлен враг; 6. разгънат, рехав, нестегнат; \open soil рохкава (пръхкава) пръст; \open fence ограда с решетки; in \open order воен. в разгънат строй; 7. щедър; либерален; an \open hand щедрост; 8. ез. отворен (за гласна, сричка); фрикативен, проходен (за съгласна); • \open winter мека зима; II. v 1. отварям (се); пробивам отвор, правя разрез; откривам (се) (магазин, парламент и пр.); разпечатвам ( плик); ел. прекъсвам ( ток); to \open o.'s eyes прен. зяпвам от изненада; the door won't \open вратата не може (не ще) да се отвори; 2. разтварям; разкривам (се) (за гледки, перспективи); мор. разкри ми се пътят до, стигам до; to \open the bowels ходя по нужда; разхлабвам, прочиствам черва; to \open ground разоравам целина; прен. подготвям почвата; to \open o.'s heart ( mind) to доверявам се някому, споделям чувствата (мислите) си с; to \open s.o.'s eyes to прен. отварям някому очите; to \open the door to откривам възможности за; 3. започвам, откривам (дебати, сметки); to \open the budget представям, внасям бюджета (в парламента); the play \opens with... пиесата започва с...; 4. отварям се към (за врата) (с into, on, to, out); rooms that \open out of one another, \opening into each other стаи с междинна врата, които са свързани помежду си; 5. воен. разгръщам; the soldiers \opened their ranks войниците се разгърнаха във верига; III. n: the \open открито пространство (поле, море); in the \open на открито, под открито небе, на въздух; to come into the \open не държа нещо в тайна, разкривам намеренията си, откровен съм. -
25 try
{trai}
I. 1. изпитвам, опитвам, пробвам, изпробвам
to TRY the door опитвам да отворя/дали е отворена вратата
2. дразня, измъчвам, поставям на изпитание
this print tries my eyes този шрифт уморява очите ми
3. опитвам се, старая се, мъча се
to TRY one's best/hardest правя всичко възможно, полагам всякакви усилия
4. юр. давам под съд, съдя, водя съдебен процес срещу
5. топя, претопявам (сало), пречиствам/отделям чрез топене
try back връщам се на предишното място (за кучета, загубили дирята), прен. връщам се на предишна тема и пр., започвам отначало
try for опитвам се да получа/спечеля (нещо), домогвам се до
to TRY for the navy мъча се/опитвам се да постъпя във флотата
try on пробвам, премервам, меря (дреха и пр.), разг. пробвам дали ще мине (номер, нахалството ми и пр.)
to TRY it on опитвам докъде ще стигне търпението на другите
try out изпробвам, изпитвам качествата/способностите на
to TRY something out on someone изпробвам нещо на някого, за да видя ефекта му
II. 1. опит, експеримент
2. опит, опитване, проба
to have a TRY at something опитвам се/пробвам да направя нещо* * *{trai} v 1. изпитвам, опитвам, пробвам, изпробвам; to try the door (2) {trai} n 1. опит, експеримент; 2. опит, опитване, проба; to h* * *старая се; съдя; трудя се; опитвам; опит; пробване; пробвам;* * *1. i. изпитвам, опитвам, пробвам, изпробвам 2. ii. опит, експеримент 3. this print tries my eyes този шрифт уморява очите ми 4. to have a try at something опитвам се/пробвам да направя нещо 5. to try for the navy мъча се/опитвам се да постъпя във флотата 6. to try it on опитвам докъде ще стигне търпението на другите 7. to try one's best/hardest правя всичко възможно, полагам всякакви усилия 8. to try something out on someone изпробвам нещо на някого, за да видя ефекта му 9. to try the door опитвам да отворя/дали е отворена вратата 10. try back връщам се на предишното място (за кучета, загубили дирята), прен. връщам се на предишна тема и пр., започвам отначало 11. try for опитвам се да получа/спечеля (нещо), домогвам се до 12. try on пробвам, премервам, меря (дреха и пр.), разг. пробвам дали ще мине (номер, нахалството ми и пр.) 13. try out изпробвам, изпитвам качествата/способностите на 14. дразня, измъчвам, поставям на изпитание 15. опит, опитване, проба 16. опитвам се, старая се, мъча се 17. топя, претопявам (сало), пречиствам/отделям чрез топене 18. юр. давам под съд, съдя, водя съдебен процес срещу* * *try [trai] I. v 1. изпитвам, опитвам, пробвам; to \try o.'s hand at (с ger) опитвам се да; to \try o.'s paces изпитвам способностите си; поставям се на изпитание; опитвам щастието си; to \try s.th. for size меря (дреха, обувки); to \try it on the dog прен. изпробвам нещо върху хора, считани за низшестоящи или маловажни; 2. измъчвам; поставям на изпитание; you should not \try your eyes with that small print не бива да измъчваш очите си с този дребен шрифт; 3. опитвам се, старая се, мъча се; to \try o.'s best употребявам всички усилия, правя всичко възможно; 4. юрид. съдя, разследвам, преследвам съдебно, давам под съд; to be tried for murder съдят ме за убийство; 5. стопявам ( сало), пречиствам (отделям) чрез топене; II. n опит, книж. експеримент; опитване; проба; to have a \try (at) опитвам се (да). -
26 acyclic
-
27 compound
{'kɔmpaund}
I. a сложен, съставен
грaм. сложносъчинен
COMPOUND fraction мат. сложна дроб
II. 1. смес, хим. съединение
2. грам. сложна дума
III. 1. смесвам, съставям, съединявам
2. споразумявам се, уреждам (сметка и пр.), погасявам частично (дълг), юр. постигам компромисно решение с кредитор
3. укривам (закононарушител)
4. увеличавам, утежнявам (вина, трудности и пр.)
IV. 1. двор около къща/фабрика, търговски център (в Индия, Китай и пр.)
2. двор около затвор/лагер* * *{'kъmpaund} I. а сложен; съставен; грaм. сложносъчинен; compound fr(2) {kъm'paund} v 1. смесвам; съставям; съединявам; 2. спора{3} {'kъmpaund} n 1. двор около къща/фабрика; търговски цент* * *съчинен; съставен; съединявам; съединение; съставям; споразумявам се; смес; смесвам; смесен; усложнявам; сложен; двор; комбинирам;* * *1. compound fraction мат. сложна дроб 2. i. a сложен, съставен 3. ii. смес, хим. съединение 4. iii. смесвам, съставям, съединявам 5. iv. двор около къща/фабрика, търговски център (в Индия, Китай и пр.) 6. грaм. сложносъчинен 7. грам. сложна дума 8. двор около затвор/лагер 9. споразумявам се, уреждам (сметка и пр.), погасявам частично (дълг), юр. постигам компромисно решение с кредитор 10. увеличавам, утежнявам (вина, трудности и пр.) 11. укривам (закононарушител)* * *compound[´kɔmpaund] I. n 1. смес; съединение; organic \compound органично съединение; blasting \compound взривно вещество; chemical \compound химично съединение; cleaning \compound препарат за почистване; 2. ез. сложна дума; II.[´kɔmpaund] adj сложен, съставен; ез. сложно съчинен; \compound interval муз. интервал над една октава; \compound fracture фрактура на кост, придружена с отворена рана; III.[kəm´paund] v 1. смесвам, съставям; съединявам, комбинирам; jealousy and wounded pride \compounded with a sense of homelessness ревността и нараненото достойнство се подсилваха от чувството за бездомност; 2. споразумявам се; уреждам (сметка, дълг и пр.); погасявам частично дълг; 3. юрид. опрощавам дълг; to \compound a felony укривам закононарушение (престъпление); 4. плащам (членски внос) с еднократна вноска. V. n ист. двор (около къща, предприятие и пр.) на европеец в Индия, Китай, Южна Африка и пр. -
28 gag
{gæg}
I. n l. кърпа и пр. (за запушване на устата)
2. мед. усторазширител
3. ам. sl. измама, заблуда
4. парл. прекратяване на дебатите, прен. запушване на устата
5. театр. импровизация на актъор, остроумна реплика, остроумие, шега
II. 1. запушвам устата на (и прен.)
2. театр. импровизирам, шегувам се, остроумнича, разнообразявам (представление) с остроумия и пр
3. мамя, лъжа
4. ам. предизвиквам гадене, гади ми се
5. ам. не мога да понасям, дърпам се* * *{gag} n l. кърпа и пр. (за запушване на устата); 2. мед. усторазш(2) {gag} v (-gg-) 1. запушвам устата на (и прен.); 2. театр. им* * *усторазширител; шмекерия; запушалка; задавям;* * *1. i. n l. кърпа и пр. (за запушване на устата) 2. ii. запушвам устата на (и прен.) 3. ам. sl. измама, заблуда 4. ам. не мога да понасям, дърпам се 5. ам. предизвиквам гадене, гади ми се 6. мамя, лъжа 7. мед. усторазширител 8. парл. прекратяване на дебатите, прен. запушване на устата 9. театр. импровизация на актъор, остроумна реплика, остроумие, шега 10. театр. импровизирам, шегувам се, остроумнича, разнообразявам (представление) с остроумия и пр* * *gag[gæg] I. n 1. разг. запушалка, затулка, затикалка, тапа (за уста и прен.); 2. мед. усторазширител; 3. sl измама, заблуда, шмекерия; 4. разг. шега, смешка, виц; 5. (за парламент) прекратяване на дебати; to apply the \gag to отнемам думата на; 6. театр. импровизация (в изпълнението на артист); (остроумна) реплика, остроумие, находчивост; 7. задръстване; запушване; II. v (- gg-) 1. запушвам устата на някого (и прен.); 2. театр. sl импровизирам (в ролята си); 3. мамя, лъжа, заблуждавам, изигравам; 4. задавям се; повдига ми се; 5. мед. държа отворена устата на някого с усторазширител; 6. тех. изправям, изравнявам, рихтовам. -
29 gaper
{'geipə}
1. заплес, зяплю
2. зоол. вид мида от сем. Myidae* * *{'geipъ} n 1. заплес, зяплю; 2. зоол. вид мида от сем. Myidae.* * *заплес; зяплю;* * *1. заплес, зяплю 2. зоол. вид мида от сем. myidae* * * -
30 house
{haus}
I. 1. къща, дом, жилище
at their HOUSE у тях
to keep HOUSE водя/гледам/грижа се за домакинство
to keep a good HOUSE живея/храня се добре
to make someone free of one's HOUSE приемаме някого много радушно, карам го да се чувствува като у дома си
to turn someone out of HOUSE and home изпъждам някого от дома му
to set/put one's HOUSE in order уреждам си работите, въвеждам преобразования
like a HOUSE on fire енергично. бързо, отлично
2. сграда, помещение, постройка
3. бърлога (на животно), черупка
4. семейство, потекло, династия, род
the HOUSE of Stuart (династия на) Стюартите
5. камара, палата (в парламента)
to enter the HOUSE ставам депутат
the HOUSE s of Parliament (сградата на) парламента
to make/keep a HOUSE осигурявам кворум в парламента
to be in possession of the HOUSE вземам думата/изказвам се в парламента
6. фирма, търговска къща
7. пансион, всички ученици и пр. от един пансион, манастир, монашеско братство
8. хан, хотел, кръчма
to have a drink on the HOUSE почерпвам се/пия за сметка на заведението
9. театр, театър, салон, публика, представление
a good HOUSE пълен салон
10. астрол. 1/2 част от небето, зодия дом на планета
11. вид хазартна игра, лото, бинго
12. публичен дом
HOUSE of ill-fame/disrepute ост. воен. sl. публичен дом
13. attr домашен, къщен, домакински, който живее в болница (за лекар)
the HOUSE парламентът, разг. борсата, ист. разг. работнически приют
колежът Christ Church в Оксфорд
HOUSE of God църква, храм божи
to bow down in the HOUSE of Rinunon жертвувам/действувам против принципите/убежденията си
II. 1. давам/намирам жилище на, подслонявам (се), давам подслои на, живея
this building HOUSEs an art gallery в това здание се помещава художествена галерия
2. складирам, затварям, помествам (в нещо), прибирам (на гараж, в хангар)* * *{haus} n (pl houses {'hauziz}) 1. къща; дом, жилище; at their(2) {hauz} v 1. давам/намирам жилище на, подслонявам (се); дава* * *хан; сграда; палата; помещение; домакинство; династия; домакински; домашен; дом; жилище; камара; къщен; къща;* * *1. 1 attr домашен, къщен, домакински, който живее в болница (за лекар) 2. 1 вид хазартна игра, лото, бинго 3. 1 публичен дом 4. a good house пълен салон 5. at their house у тях 6. house of god църква, храм божи 7. house of ill-fame/disrepute ост. воен. sl. публичен дом 8. i. къща, дом, жилище 9. ii. давам/намирам жилище на, подслонявам (се), давам подслои на, живея 10. like a house on fire енергично. бързо, отлично 11. the house of stuart (династия на) Стюартите 12. the house s of parliament (сградата на) парламента 13. the house парламентът, разг. борсата, ист. разг. работнически приют 14. this building houses an art gallery в това здание се помещава художествена галерия 15. to be in possession of the house вземам думата/изказвам се в парламента 16. to bow down in the house of rinunon жертвувам/действувам против принципите/убежденията си 17. to enter the house ставам депутат 18. to have a drink on the house почерпвам се/пия за сметка на заведението 19. to keep a good house живея/храня се добре 20. to keep house водя/гледам/грижа се за домакинство 21. to make someone free of one's house приемаме някого много радушно, карам го да се чувствува като у дома си 22. to make/keep a house осигурявам кворум в парламента 23. to set/put one's house in order уреждам си работите, въвеждам преобразования 24. to turn someone out of house and home изпъждам някого от дома му 25. астрол. 1/2 част от небето, зодия дом на планета 26. бърлога (на животно), черупка 27. камара, палата (в парламента) 28. колежът christ church в Оксфорд 29. пансион, всички ученици и пр. от един пансион, манастир, монашеско братство 30. сграда, помещение, постройка 31. семейство, потекло, династия, род 32. складирам, затварям, помествам (в нещо), прибирам (на гараж, в хангар) 33. театр, театър, салон, публика, представление 34. фирма, търговска къща 35. хан, хотел, кръчма* * *house [haus] I. n (pl hoses) 1. къща, дом, жилище, домакинство; town \house къща в града; apartment \house кооперация, жилищен блок; at my \house у нас; to keep \house водя (въртя) домакинство; to set up \house започвам свое домакинство, отделям се (за младо семейство); to move \house местя се; to keep a good \house живея (храня се) добре; to keep open \house къщата ми е отворена за всички, гостоприемен съм; to turn s.o. out of \house and home изгонвам някого от дома; like a \house on fire много бързо и лесно (добре); (as) safe as \houses напълно сигурен, безопасен; to set ( put, get) o.'s \house in order уреждам си работите; въвеждам счетоводството си в ред; not to give s.o. \house room не искам да имам нищо общо с; 2. attr къщен, домашен, домакински; 3. сграда, помещение, пристройка; 4. семейство, потекло, династия, род; the H. of Stuart ист. династията на Стюартите; 5. камара, палата (в парламент); the H. of Commons ( Lords) Камарата на общините (лордовете); the H. of Representatives Долната камара; the Houses of Parliament (сградата на) Парламентът; to make ( keep) a \house осигурявам кворум в парламент; to count ( out) the \house закривам заседание на парламент поради липса на кворум; to divide the \house преброявам гласовете; to be in possession of the H. вземам думата (изказвам се) в парламента; 6. фирма, търговска къща; 7. пансион; пансионери, всички ученици и пр. от един пансион; манастир, монашеско братство; 8. хан, хотел, кръчма; to have a drink on the \house почерпвам се (пия) за сметка на кръчмаря; 9. театър, театрална зала (салон), публика; представление; a good \house пълен салон; to bring down the \house имам много голям успех (за пиеса, актьор); the second \house starts at 9 o'clock второто представление започва в 9 часа; 10. 1/2 част от небето; зодия, "дом" на планета (в астрологията); 11. вид хазартна игра; воен. вид лото; • the H. \house 1) парламентът; 2) фин. борсата; 3) разг. работнически приют; a \house of cards прен. картонена кула; a \house of correction изправителен дом; \house of God църква, храм Божи; \house of ill-fame ( ill repute, disrepute), bawdy \house публичен дом; public \house кръчма; hash \house евтин ресторант; to eat s.o. out of \house and home изяждам всичките пари на някого, опропастявам някого с лакомията си; a halfway \house компромис, средно положение; to go round the \houses говоря за несъществени неща; избягвам основното (най-важното); II. v 1. давам (намирам) жилище на, подслонявам; давам подслон на; this building \houses an art gallery в това здание се помещава художествена галерия; 2. побирам, събирам, вмествам; 3. прибирам, вдигам; прибирам на гараж (в хангар); 4. мор. навеждам горните мачти; прибирам оръжие на сигурно място; 5. тех. поставям, влагам, вмъквам, врязвам; 6. живея; домакинствам; to \house together живеем заедно. -
31 leave
{li:v}
I. 1. позволение, разрешение
by your LEAVE с ваше разрешение, ако разрешите
without a by your LEAVE без дори да пита, най-безцеремонно
2. отпуска
ваканция (и LEAVE of absence)
on LEAVE в отпуск
to go on/have LEAVE отивам/излизам в отпуск
3. прощаване, сбогуване
to take of сбогувам се с
to take's LEAVE тръгвам (си)
to take French LEAVE отивам си, без да се сбогувам, измъквам се
II. 1. оставям
to be left an orphan, etc. оставам сирак и пр
2. оставям, завещавам
to be well left осигурен съм вследствие на получено наследство
3. напускам, тръгвам, отивам си, заминавам
to LEAVE the table ставам от масата
to LEAVE school завършвам училище, напускам училище
4. оставям, изоставям, зарязвам
5. оставям, предоставям
to LEAVE nothing to accident предвиждам всички възможности
6. с определение оставям (в дадено състояние, положение)
to LEAVE open прен. оставям неразрешен/открит
it LEAVEs me cool/cold прен. не се трогвам/вълнувам от нещо
the book, etc. left me cold книгата и пр. не ме заинтересува
to LEAVE someone for dead оставям някого, смятайки го за умрял
to LEAVE someone to himself/to his own devices оставям някого да прави каквото си ще
left to myself ако можех да действувам свободно
to LEAVE it at that повече не се занимавам с даден въпрос, оставям нещата така, както са
LEAVE it at that достатъчно по този въпрос
7. pass оставам (след частично изразходване)
there are no seats left няма вече места
nothing was left to me but to не ми оставаше нищо друго, освен да, нямах друг избор, освен да
8. мат. равен съм на, правя (при изваждане)
leave about/around оставям (нещо) не на място/неприбрано, разхвърлям, не прибирам
leave behind оставям, забравям, оставям след себе си, задминавам, надминавам, изпреварвам
leave in не махам/отстранявам
leave off преставам, спирам (и с ger), напускам, отказвам се от, (из) оставям
to LEAVE off work прекратявам работа, преставам да нося (дрехи)
leave on не загасвам (светлина, огън и пр.), не махвам (капак, покривка и пр.)
leave out оставям навън/на открито, изпускам, пропускам, изключвам, не включвам, не вземам предвид
leave over отлагам
pass оставам (след употреба)
keep what is left over задръжте остатъкa
III. v разлиствам се* * *{li:v} n 1. позволение, разрешение; by your leave с ваше разрешение(2) {li:v} v (left {left}) 1. оставям; to be left an orphan, {3} {li:v} v разлиствам се.* * *тръгвам; сбогуване; оставам; оставям; отпътувам; предоставям; прощаване; разрешение; завещавам; зарязвам; заминавам; напущам;* * *1. by your leave с ваше разрешение, ако разрешите 2. i. позволение, разрешение 3. ii. оставям 4. iii. v разлиствам се 5. it leaves me cool/cold прен. не се трогвам/вълнувам от нещо 6. keep what is left over задръжте остатъкa 7. leave about/around оставям (нещо) не на място/неприбрано, разхвърлям, не прибирам 8. leave behind оставям, забравям, оставям след себе си, задминавам, надминавам, изпреварвам 9. leave in не махам/отстранявам 10. leave it at that достатъчно по този въпрос 11. leave off преставам, спирам (и с ger), напускам, отказвам се от, (из) оставям 12. leave on не загасвам (светлина, огън и пр.), не махвам (капак, покривка и пр.) 13. leave out оставям навън/на открито, изпускам, пропускам, изключвам, не включвам, не вземам предвид 14. leave over отлагам 15. left to myself ако можех да действувам свободно 16. nothing was left to me but to не ми оставаше нищо друго, освен да, нямах друг избор, освен да 17. on leave в отпуск 18. pass оставам (след употреба) 19. pass оставам (след частично изразходване) 20. the book, etc. left me cold книгата и пр. не ме заинтересува 21. there are no seats left няма вече места 22. to be left an orphan, etc. оставам сирак и пр 23. to be well left осигурен съм вследствие на получено наследство 24. to go on/have leave отивам/излизам в отпуск 25. to leave it at that повече не се занимавам с даден въпрос, оставям нещата така, както са 26. to leave nothing to accident предвиждам всички възможности 27. to leave off work прекратявам работа, преставам да нося (дрехи) 28. to leave open прен. оставям неразрешен/открит 29. to leave school завършвам училище, напускам училище 30. to leave someone for dead оставям някого, смятайки го за умрял 31. to leave someone to himself/to his own devices оставям някого да прави каквото си ще 32. to leave the table ставам от масата 33. to take french leave отивам си, без да се сбогувам, измъквам се 34. to take of сбогувам се с 35. to take's leave тръгвам (си) 36. without a by your leave без дори да пита, най-безцеремонно 37. ваканция (и leave of absence) 38. мат. равен съм на, правя (при изваждане) 39. напускам, тръгвам, отивам си, заминавам 40. оставям, завещавам 41. оставям, изоставям, зарязвам 42. оставям, предоставям 43. отпуска 44. прощаване, сбогуване 45. с определение оставям (в дадено състояние, положение)* * *leave [li:v] I. v ( left [left]) 1. напускам, тръгвам; отивам си; when does the train \leave? кога тръгва влакът? to \leave school свършвам училище; he has just left той току-що излезе; to \leave the rails дерайлирам; 2. оставям, изоставям, зарязвам; he left his wife той напусна (заряза) жена си; \leave it at that разг. повече не се занимавам с даден въпрос; оставам нещата така, както са; 3. оставям; to \leave hold of пускам; to be left an orphan оставам сирак; 4. оставям, завещавам; 5. давам, оставям (на гардероб); 6. оставям, предоставям; \leave it to me остави тази работа на мен; we left him in charge оставихме го той да отговаря; 7. с определение оставам (в дадено състояние, положение); to \leave the door open оставям вратата отворена; to \leave open прен. оставам отворен, оставам неразрешен (за въпрос, проблем); to \leave o.s. wide open ам. оставам беззащитен, уязвим съм; it \leaves me cold не се трогвам (вълнувам) от това; left to myself ако можех да действам свободно; to \leave ( well) alone не закачам; \leave it at that достатъчно по този въпрос; 8. pass оставам (след изразходване); there are no seats left няма вече места; nothing was left to me but to не ми оставаше друго, освен да; нямах друг избор, освен да; • be/ get ( nicely) left "изгарям", изигран съм; 9. мат. е равно на, прави; three from seven \leaves four седем минус три е равно на четири; II. n 1. позволение, разрешение; \leave to defend юрид. разрешение за защита; to take \leave позволявам си; to beg \leave моля за разрешение; by your \leave с ваше разрешение, ако разрешите; 2. (и \leave of absence) отпуск; ваканция; on \leave в отпуск; have ( go on) \leave отивам в отпуск; sick \leave отпуск по болест; \leave off разрешение за отсъствие; \leave out разрешение за излизане; 3. прощаване, сбогуване; to take \leave of сбогувам се с; to take o.'s \leave тръгвам; to take French \leave отивам си, без да се сбогувам; чупя се, бягам; III. leave v разлиствам се. -
32 otter
{'ɔtə}
1. зоол. видра (Lutra vulgaris)
2. кожата на видра* * *{'ъtъ} n 1. зоол. видра (Lutra vulgaris); 2. кожата на видра.* * *видров; видра;* * *1. зоол. видра (lutra vulgaris) 2. кожата на видра* * * -
33 splay-mouth
splay-mouth(ed) [´splei¸mauu(id)] n широка (широко отворена, зинала) уста; паст. -
34 crevice
геол.• отворена пукнатина в скала• рудна прожилка -
35 open loop
• отворен контур• отворена верига -
36 open-loop control
• регулиране с отворена веригаEnglish-Bulgarian polytechnical dictionary > open-loop control
-
37 open-loop controls
• регулиране с отворена веригаEnglish-Bulgarian polytechnical dictionary > open-loop controls
-
38 open loops
• отворен контур• отворена верига -
39 open programme
изч.• отворена програма -
40 open programmes
изч.• отворена програмаEnglish-Bulgarian polytechnical dictionary > open programmes
Страницы
См. также в других словарях:
отворити — Отворить отворити (2) 1. Открыть крышку, распахнуть створки чего л.: А мои ти Куряни свѣдоми къмети ... пути имь вѣдоми, яругы имъ знаеми, луци у нихъ напряжени, тули отворени, сабли изъострени. 8. И иногда въсточная мѣдяная дверь градьская,… … Словарь-справочник "Слово о полку Игореве"
отворить — C/A гл см. Приложение II отворю/(сь) отво/ришь(ся) отво/рят(ся) отво/ренный и отворённый A/A и A/B пр; 246 вар, 255 … Словарь ударений русского языка
отвориться — C/A гл см. Приложение II отворю/(сь) отво/ришь(ся) отво/рят(ся) отво/ренный и отворённый A/A и A/B пр; 246 вар, 255 … Словарь ударений русского языка
Миних, граф Бурхард Христофор — (von Münnich, 1683 1767) русский государственный деятель. Родился в графстве Ольденбургском. Отец М., Антон Гюнтер, дослужился в датской службе до чина полковника и от датского короля получил звание надзирателя над плотинами и всеми водяными … Большая биографическая энциклопедия
Otvorena vrata — Opened Door Format Sitcom / Comedy Created by Biljana Srbljanović Miloš Radović Starring Vesna Trivalić Bogdan Diklić Milan Gutović Bojana Maljević Nikola Đuričko Sofija Jovi … Wikipedia
Мюссе — (Alfred de Musset) знаменитый франц. поэт (1810 57). С детства обнаруживал крайнюю нервность, доводившую его до припадков. Он изучал сначала юриспруденцию, потом медицину, но скоро бросил занятия и отказался от всякой профессии. Первые… … Энциклопедический словарь Ф.А. Брокгауза и И.А. Ефрона
кабине́т — а, м. 1. Комната, предназначенная для занятий. Однажды утром сидел он [Ибрагим] в своем кабинете, окруженный деловыми бумагами. Пушкин, Арап Петра Великого. Когда из детской отворена дверь в гостиную, а из гостиной дальше в кабинет, то девочка… … Малый академический словарь
па́перть — и, ж. Крытая площадка перед входом в церковь. Церковь была отворена, за оградой стояло несколько саней; по паперти ходили люди. Пушкин, Метель … Малый академический словарь
Путешествие из Каира на Синай — Монахи, не знающие ни Бога, ни людей, уединились в пустыне и жили там только для себя, что совсем уже не по христиански, христианину подобает оставаться на миру, среди людей. Лютер* * В этой цитате из Лютера, основавшего носящее его имя… … Жизнь животных
ОТВОРЕННЫЙ — ОТВОРЕННЫЙ, отворенная, отвореное; отворен, отворена, отворено. прич. страд. прош. вр. от отворить. Толковый словарь Ушакова. Д.Н. Ушаков. 1935 1940 … Толковый словарь Ушакова
СКРИП — 1. СКРИП1 (скрып обл.), скрипа, муж. Характерный шум высокого тона, б. ч. резкий и неприятный, возникающий при трении. Скрип снега в мороз. Скрип дверей. Сапоги со скрипом. Скрпи немазанной телеги. «Загремели отворы, со скрыпом дверь отворена.»… … Толковый словарь Ушакова
