-
1 субстантивен
substantive -
2 съществително (име)
substantive ; noun {naun} -
3 име
1. name(название) appellationизвестен съм под името go by the name ofпопълвам с трите имена write down o.'s full nameвикам някого по име call s.o. by nameние си говорим на име we call each other by our Christian namesтой е известен под името he goes by the name ofносим едно и също име we both bear the same name, he/she is my namesakeпознавам някого по име know s.o. by nameимотът е на мое име the property is in my nameв име то на закона in the name of the lawнека да наричаме нещата със собствените им имена let us call things by their proper names; let us call a spade a spadeда не ми е името Х, ако I'm a Dutchman if2. (известност) reputation, nameсъздавам си добро име make a good name for o.s.win/make o.s. a nameчовек с добро име a man of high repute, a reputable manнай-големите имена в областта на музиката the greatest names in music3. noun, substantive* * *ѝме,ср., -на̀ 1. name; ( название) appellation; в \името на закона in the name of the law; викам някого по \име call s.o. by name; галено \име pet name; да не ми е \името Х, ако I’m a Dutchman if; давам \име на name; известен съм под \името go by the name of; изкарвам \име на някого nickname s.o.; имотът е на мое \име the property is in my name; моминско \име maiden name; на \име Петър called Peter, Peter by name; назовавам по \име mention by name; нека да наричаме нещата със собствените им \имена let us call things by their proper names; let us call a spade a spade; ние си говорим на \име we call each other by our Christian names; носим едно и също \име we both bear the same name, he/she is my namesake; нося \името на дядо си be named/called after o.’s grand-father; нося \името си от take o.’s name from; остава ми \име be nicknamed, the name sticks; от \името на жена ми on behalf of my wife, on my wife’s behalf; попълвам с трите \имена write down o.’s full name; собствено, бащино и фамилно \име full name; собствено \име proper/Christian/given/first name; forename; фамилно \име surname, family name, last name;2. ( известност) reputation, name; излиза ми \име have/get a bad reputation/name; създавам си добро \име make a good name for o.s.; win/make o.s. a name; тук той се ползва с добро \име he is of good report here; учен с \име renowned scientist, scientist of repute; човек с добро \име a man of high repute, a reputable man;3. noun, substantive.* * *name: My име is Nick. - Името ми е Ник.; reputation* * *1. (известност) reputation, name 2. (название) appellation 3. name 4. noun, substantive 5. win/make о. s. a name 6. в ИМЕ то на закона in the name of the law 7. викам някого по ИМЕ call s. o. by name 8. да не ми е ИМЕто Х, ако I'm a Dutchman if 9. давам ИМЕ на name 10. известен съм под ИМЕто go by the name of 11. изкарвам ИМЕ на някого nickname s.o. 12. излиза ми ИМЕ have/ get a bad reputation/name; 13. имотът е на мое ИМЕ the property is in my name 14. моминско ИМЕ a maiden name 15. на ИМЕ Петър called Peter, Peter by name 16. най-големите ИМЕна в областта на музиката the greatest names in music 17. нека да наричаме нещата със собствените им ИМЕна let us call things by their proper names;let us call a spade a spade 18. ние си говорим на ИМЕ we call each other by our Christian names 19. носим едно и също ИМЕ we both bear the same name, he/she is my namesake 20. нося ИМЕто на дядо си be named/called after o.'s grandfather 21. нося ИМЕто си от take o.'s name from 22. остава ми ИМЕ be nicknamed, the name sticks 23. от ИМЕто на жена ми on behalf of my wife, on my wife's behalf;in the name of my wife 24. познавам някого по ИМЕ know s.o. by name 25. попълвам с трите ИМЕна write down o.'s full name 26. собствено ИМЕ а proper/Christian/given/first name 27. създавам си добро ИМЕ make a good name for o. s. 28. той е известен под ИМЕто he goes by the name of 29. учен с ИМЕ a renowned scientist, a scientist of repute 30. фамилно ИМЕ surname, a family name 31. човек с добро ИМЕ a man of high repute, a reputable man -
4 съществително
(име) грам. substantive, nounсъществително нарицателно a common nounсъществително собствено a proper noun* * *съществѝтелно,ср., -и език. substantive, noun; \съществителноо нарицателно a common noun; \съществителноо собствено a proper noun.* * *1. (име) грам. substantive, noun 2. СЪЩЕСТВИТЕЛНО нарицателно a common noun 3. СЪЩЕСТВИТЕЛНО собствено a proper noun. -
5 директно багрило
direct colourdirect coloursdirect dyedirect dyessubstantive coloursubstantive coloursБългарски-Angleščina политехнически речник > директно багрило
-
6 важен
1. important, of importance, momentous; crucial; key (attr.)(значителен) weighty, substantialважна личност a person of importance/consequenceважна личност в промишлеността a key-man in industryважен свидетел a material witnessважно събитие milestoneпо важна работа on important businessважно е да it is important (to с inf.)не е важно какво мисли/какво ще каже той he doesn't matter2. (горд, надут) self-important, pompous; consequentialразг. bumptiousважна особа ирон. panjandrumважна клечка swell, a big, wig, a big noiseам. a big/gun/cheese/fish/number/bug/sl. dogнай-важните моменти на the highlights ofя не бъди толкоз важен come off your high horse* * *ва̀жен,прил., -на, -но, -ни 1. important, of importance, momentous; crucial; key (attr.); grave; ( значителен) weighty, substantial, material; \важенен свидетел material witness; \важенна личност person of importance/consequence; \важенна поправка юр. material alteration; \важенни доказателства material/substantial evidence; \важенни държавни дела grave matters of state; \важенно събитие milestone; по \важенна работа on important business;2. ( горд, надут) self-important, pompous; consequential; разг. bumptious; \важенна клечка swell, bigwig, big noise; амер. big one/cheese/fish/number/bug/sl. dog; \важенна особа ирон. panjandrum; много си \важенен you’re full of yourself, you’re swelled-headed, you’re too big for your boots; най-\важенните моменти на the highlights of; я не бъди толкова \важенен come off your high horse.* * *consequential (за човек); decisive: важен decision - важно решение; leading; magnitude; momentous{mO`mentxs}; necessitous; on the map; puffy{`pXfi}; purposeful; substantive{`sXbstxntiv}; swaggering* * *1. (горд, надут) self-important, pompous;consequential 2. (значителен) weighty, substantial 3. important, of importance, momentous;crucial;key (attr.) 4. ВАЖЕН свидетел a material witness 5. ам. a big/gun /cheese/fish/number/bug/sl. dog 6. важна клечка swell, a big, wig, a big noise 7. важна личност a person of importance/consequence 8. важна личност в промишлеността a key-man in industry 9. важна особа upoн. panjandrum 10. важно е да it is important (to с inf.) 11. важно събитие milestone 12. много си ВАЖЕН you're full of yourself, you're swelled-headed, you're too big for your boots 13. най-важните моменти на the highlights of 14. не е важно какво мисли/какво ще каже той he doesn't matter 15. по важна работа on important business 16. разг. bumptious 17. я не бъди толкоз ВАЖЕН come off your high horse -
7 веществен
material; corporealюр. tangibleвеществени доказателства exhibits, material evidence* * *вещѐствен,прил. material; corporeal; physical; substantial; юр. tangible; \веществени доказателства exhibits, material evidence.* * *corporeal: веществен evidence - веществени доказателства; substantial; substantive(юр.)* * *1. material;corporeal 2. ВЕЩЕСТВЕНи доказателства exhibits, material evidence 3. юр. tangible -
8 изричен
explicit, specific, express(ясен) plain, clear(недвусмислен) unambiguousизрична покана a special invitation* * *ѝзричен,прил., -на, -но, -ни explicit, specific, express; ( ясен) plain, clear; ( недвусмислен) unambiguous; \изриченна покана special invitation.* * *explicit; studious; substantive; unqualified* * *1. (недвусмислен) unambiguous 2. (ясен) plain, clear 3. explicit, specific, express 4. изрична покана a special invitation -
9 индивидуален
-
10 независим
independent (от of); freeнезависима държава a sovereign/an independent state, sovereignty, independencyнезависим журналист a free lance, a free-lance journalistнезависим съм be independent (of anybody), be o.'s own master, stand on o.'s own legs/bottom, paddle o.'s own canoeнезависима променлива мат. an independent variableнезависима професия a self-employed occupation* * *незавѝсим,прил. independent (от of); free; free-floating; \независим журналист freelance, freelancer, free-lance journalist; \независим съм be independent (of anybody), be o.’s own master, stand on o.’s own legs/bottom, paddle o.’s own canoe; be a law into s.o.; \независима държава sovereign/independent state, sovereignty, independency; \независима променлива мат. independent variable; \независима професия self-employed occupation.* * *autonomous; coordinate; free{fri;}: a независим lance journalist - незaвисим журналист; independent: an независим variable - независима променлива (мат.); mugwump (пол.); sovereign; substantive* * *1. independent (от of);free 2. НЕЗАВИСИМ журналист a free lance, a free-lance journalist 3. НЕЗАВИСИМ съм be independent (of anybody), be o.'s own master, stand on o.'s own legs/bottom, paddle o.'s own canoe 4. НЕЗАВИСИМa променлива мат. an independent variable 5. НЕЗАВИСИМa професия a self-employed occupation 6. НЕЗАВИСИМа държава a sovereign/an independent state, sovereignty, independency -
11 самостоятелен
1. independent, self-dependent(независим, безпристрастен) detachedсамостоятелна изложба a one-man show2. (за жилище) self-containedсамостоятелен вход a separate entranceсамостоятелна стая a separate room, a room to o.s* * *самосто̀ятелен,прил., -на, -но, -ни 1. independent, self-dependent; ( независим, безпристрастен) detached; \самостоятеленна изложба one-man show;2. (за жилище) self-contained; \самостоятеленен вход separate entrance; \самостоятеленна работа work done on o.’s own; уч. private study; \самостоятеленна стая separate room, room to o.s.* * *independent ; autonomous ; detached ; self-dependent ; substantive {sxb`stEntiv}; separate: a самостоятелен room - самостоятелна стая* * *1. (за жилище) self-contained 2. (независим, безпристрастен) detached 3. independent, self-dependent 4. САМОСТОЯТЕЛЕН вход a separate entrance 5. самостоятелна изложба а one-man show 6. самостоятелна стая a separate room, a room to o.s -
12 съществен
essential, substantial, material(значителен) considerable; important(основен) fundamental(решаващ) crucialсъществена промяна a material changeсъществено значение vital importance/significanceсъществен а забележка a remark very much to the pointнай- съществени моменти highlights. съществено essentially, materially, substantially, considerably* * *същѐствен,прил. essential, substantial, material; ( значителен) considerable; important; ( основен) fundamental; ( решаващ) crucial; най-\съществени моменти highlights; \съществен елемент essential; \съществено значение vital importance/significance.* * *essential ; substantial ; considerable (значим); fundamental ; inward {in`wO;rd}; key ; material ; necessitous; on the map: съществен changes - съществени промени; substantive (to - за): Your answer is of a съществен importance to me. - Твоят отговор за мен е от съществено значение.* * *1. (значителен) considerable;important 2. (основен) fundamental 3. (решаващ) crucial 4. essential, substantial, material 5. СЪЩЕСТВЕН а забележка a remark very much to the point 6. СЪЩЕСТВЕНa промяна a material change 7. СЪЩЕСТВЕНo значение vital importance/significance 8. най-СЪЩЕСТВЕНи моменти highlights. съществено essentially, materially, substantially, considerably -
13 директен
рад.livesubstantivethrough -
14 субстантивен
субстантѝвен,прил., -на, -но, -ни substantive.
См. также в других словарях:
substantive — sub·stan·tive / səb stən tiv/ adj 1: of or relating to a matter of substance as opposed to form or procedure a substantive issue the substantive instructions to the jury was dismissed on procedural and substantive grounds compare procedural … Law dictionary
Substantive — Sub stan*tive, a. [L. substantivus: cf. F. substantif.] 1. Betokening or expressing existence; as, the substantive verb, that is, the verb to be. [1913 Webster] 2. Depending on itself; independent. [1913 Webster] He considered how sufficient and… … The Collaborative International Dictionary of English
Substantive — may refer to:In grammar: * a noun substantive, now also called simply noun * a verb substantive, a verb like English be when expressing existence (in contrast to use as a copula)In law: * a matter of substance as opposed to a matter of procedure… … Wikipedia
substantive — [sub′stən tiv, səb stan′tiv] adj. [LME < LL substantivus < L substantia: see SUBSTANCE] 1. existing independently; not dependent upon or subordinate to another 2. of considerable amount or quantity; substantial 3. having a real existence;… … English World dictionary
Substantive — Sub stan*tive, n. [Cf. F. substantif.] (Gram.) A noun or name; the part of speech which designates something that exists, or some object of thought, either material or immaterial; as, the words man, horse, city, goodness, excellence, are… … The Collaborative International Dictionary of English
Substantive — Sub stan*tive, v. t. To substantivize. [R.] Cudworth. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
substantive — (adj.) late 15c., standing by itself, from O.Fr. substantif, from L.L. substantivum, neut. of L. substantivus of substance or being, from substantia (see SUBSTANCE (Cf. substance)). The grammatical term (late 14c.) was introduced by the French to … Etymology dictionary
substantive — ► ADJECTIVE 1) having a firm basis in reality and so important or meaningful. 2) having a separate and independent existence. 3) (of law) defining rights and duties as opposed to giving the rules by which such things are established. ► NOUN… … English terms dictionary
substantive — I. noun Etymology: Middle English substantif, from Anglo French sustentif, from sustentif, adjective, having or expressing substance, from Late Latin substantivus, from Latin substantia Date: 14th century noun; broadly a word or word group… … New Collegiate Dictionary
substantive — substantial, substantive Substantial is pronounced with the stress on the second syllable and substantive with the stress on the first syllable or occasionally the second. Both words mean ‘having substance’, but substantial is the word in general … Modern English usage
substantive — I UK [səbˈstæntɪv] / US [ˈsʌbstəntɪv] adjective formal * 1) important or serious, or referring to the most important or serious issues The family appeared at the press conference but made no substantive comments. 2) large in amount, degree, or… … English dictionary
