-
1 ruler
{'ru:lə}
1. владетел, властелин, господар, управител
2. линия, линеал* * *{'ru:lъ} n 1. владетел, властелин; господар; управител; 2. лини* * *управител; властелин; владетел; господар; линия;* * *1. владетел, властелин, господар, управител 2. линия, линеал* * *ruler[´ru:lə] n 1. властелин, владетел; господар; управител; 2. линия, линеал, рулер. -
2 ruler
• контролна линия• линеал -
3 parallel ruler
parallel ruler[´pærə¸lel´ru:lə] n линийка за чертане на две успоредни линии. -
4 plumb ruler
• зидарски отвее -
5 revolt
{ri'voult}
I. 1. възставам, разбунтувам се, вдигам се (against)
to REVOLT from/against a ruler отхвърлям владетел
to REVOLT to someone въставам и минавам на страната на някого
his REVOLTed subjects въстаналите му поданици
2. отвращавам се, погнусявам се, възмущавам се, негодувам (against, at, from)
3. отвращавам, погнусявам, възмущавам
II. 1. въстание, бунт, бунтарство, бунтарски дух
in REVOLT въстанал
to rise in REVOLT въставам, вдигам се
2. отвращение, погнуса, възмущение, негодувание* * *{ri'voult} v 1. възставам, разбунтувам се, вдигам се (against)(2) {ri'voult} n 1. въстание, бунт; бунтарство, бунтарски дух;* * *отвращение; отвращавам; въставам; въстание; бунтарство; бунт; възмущавам се; вдигам се; разбунтувам; протестирам;* * *1. his revolted subjects въстаналите му поданици 2. i. възставам, разбунтувам се, вдигам се (against) 3. ii. въстание, бунт, бунтарство, бунтарски дух 4. in revolt въстанал 5. to revolt from/against a ruler отхвърлям владетел 6. to revolt to someone въставам и минавам на страната на някого 7. to rise in revolt въставам, вдигам се 8. отвращавам се, погнусявам се, възмущавам се, негодувам (against, at, from) 9. отвращавам, погнусявам, възмущавам 10. отвращение, погнуса, възмущение, негодувание* * *revolt[ri´voult] I. v 1. въставам, разбунтувам се, вдигам се ( against); 2. преставам да се подчинявам ( from); 3. преминавам (на страната на) (to); 4. отвращавам се, погнусявам се, възмущавам се, протестирам, негодувам (at, against, from); 5. отвращавам, погнусявам, възмущавам; II. n 1. въстание, бунт, метеж, бунтарство, бунтарски дух; in \revolt въстанал; to rise in \revolt въставам; 2. отвращение, погнуса. -
6 vicarious
{vai'kεəriəs}
1. направен/извършен заради/вместо друг
VICARIOUS suffering страдание, понесено вместо друг/вместо виновника
VICARIOUS punishment наказание за чужди грехове/по чужда вина
VICARIOUS sacrifice изкупителна жертва
2. косвен, чужд, не свой
VICARIOUS pleasures преживени/изживени косвено чужди радости/удоволствия
to live by VICARIOUS labour живея от чужд труд
3. делегиран (за власт, права)
VICARIOUS ruler наместник
4. заместващ (някого, нещо)
5. физиол. изпълняващ функцията на друг орган* * *{vai'kЁъriъs} a 1. направен/извършен заради/ вместо друг; vicarious* * *делегиран;* * *1. to live by vicarious labour живея от чужд труд 2. vicarious pleasures преживени/изживени косвено чужди радости/удоволствия 3. vicarious punishment наказание за чужди грехове/по чужда вина 4. vicarious ruler наместник 5. vicarious sacrifice изкупителна жертва 6. vicarious suffering страдание, понесено вместо друг/вместо виновника 7. делегиран (за власт, права) 8. заместващ (някого, нещо) 9. косвен, чужд, не свой 10. направен/извършен заради/вместо друг 11. физиол. изпълняващ функцията на друг орган* * *vicarious[vai´kɛəriəs, vi-] adj 1. заради (поради) друг; \vicarious suffering страдание заради някой друг; \vicarious punishment наказание, понесено по чужда вина; \vicarious renown слава, която принадлежи на друг; 2. делегиран, упълномощен; \vicarious authority делегирана власт; 3. изпитан (почувстван) чрез вживяване в нещо чуждо; FONT face=Times_Deutsch◊ adv vicariously; 4. вършен от друг орган (за физиол. функция). -
7 deed
n дело, деяние, подвиг, акт (документ)
by DEED-poll чрез държавен вестник* * *факт; творение; постъпка; aкт; деяние; дело; действие; действителност; нотариален акт;* * *1. by deed-poll чрез държавен вестник 2. n дело, деяние, подвиг, акт (документ)* * *deed [di:d] I. n 1. дело; действие, акт, постъпка; a man of \deeds делови човек; \deeds not words дела, а не думи; bold in word and \deed смел на думи и на дела; a \deed of valour подвиг; a foul \deed злодеяние; престъпление; 2. факт, действителност; in very \deed в действителност; he was ruler in \deed беше истински господар (на дело); 3. юрид. нотариален акт, документ; title \deed крепостен акт; purchase \deed документ за покупка; II. v ам. продавам по документи. -
8 nominal
{'nɔminl}
1. номинален, само по име/на книга, формален, фиктивен, недействителен, номинален (за стойност, цена)
2. именен, на/отнасящ се до имена
NOMINAL list именен списък
3. грaм. на/отнасящ се до съществително
4. нищожен, незначителен
NOMINAL rent нищожен наем* * *{'nъminl} a 1. номинален; само по име/на книга, формален; фик* * *именен; номинален; незначителен; нищожен;* * *1. nominal list именен списък 2. nominal rent нищожен наем 3. грaм. на/отнасящ се до съществително 4. именен, на/отнасящ се до имена 5. нищожен, незначителен 6. номинален, само по име/на книга, формален, фиктивен, недействителен, номинален (за стойност, цена)* * *nominal[´nɔminəl] adj 1. номинален; само по име (на думи);
ominal ruler владетел само на думи; нищожен, фиктивен, незначителен;
ominal price ( sum) нищожна цена, сума;
ominal tax rate номинална данъчна ставка; 2. именен, на (от, който се отнася до) имена, който се състои от имена;
ominal list списък на имена; 3. на (от, който се отнася до) съществително;
ominal root корен на съществително, 4. поименен (за акци и пр.); 5. нормален, без непредвидени отклонения; 6. измерен в цифрова, а не в покупателна стойност (за заплата и пр.);
ominal value номинална стойност (на банкноти и пр.).
См. также в других словарях:
Ruler X — Ruler X, as a designation sometimes used by Mayanists to refer to a personage whose name has not otherwise been deciphered, may refer to: * Ruler X (Rio Azul), ruler associated with Tomb 1 at Rio Azul, born 417 CE * Ruler X (Toniná), ruled at… … Wikipedia
Ruler — Rul er (r[udd]l [ e]r), n. 1. One who rules; one who exercises sway or authority; a governor. [1913 Webster] And he made him ruler over all the land. Gen. xli. 43. [1913 Webster] A prince and ruler of the land. Shak. [1913 Webster] 2. A straight… … The Collaborative International Dictionary of English
ruler — [n1] historically, person who ruled an area baron, baroness, caesar, caliph, contessa, count, countess, crowned head, czar, czarina, dame, duchess, duke, dynast, emperor, empress, gerent, imperator, kaiser, khan, king, lady, lord, magnate,… … New thesaurus
ruler — index arbitrator Burton s Legal Thesaurus. William C. Burton. 2006 … Law dictionary
Ruler — [engl.], Lineal … Universal-Lexikon
ruler — one who rules, late 14c., agent noun from RULE (Cf. rule) (v.). Meaning strip used for making straight lines is c.1400 (see RULE (Cf. rule) (n.)) … Etymology dictionary
ruler — ► NOUN 1) a person who rules a people or nation. 2) a straight edged strip of rigid material, marked at regular intervals and used to draw straight lines or measure distances … English terms dictionary
ruler — [ro͞o′lər] n. 1. a person or thing that rules or governs 2. a thin strip of wood, metal, etc. with a straight edge and markings in whole and fractional units of length, as inches or centimeters, used in drawing straight lines, measuring length,… … English World dictionary
Ruler — For other uses, see Ruler (disambiguation). A variety of rulers A 2 meter … Wikipedia
ruler — n. person who rules 1) to put a ruler into power 2) to overthrow, unseat a ruler 3) an absolute, despotic, dictatorial; strong; weak ruler * * * [ ruːlə] despotic dictatorial strong unseat a ruler weak ruler [ person who rules ] to put a ruler… … Combinatory dictionary
ruler — noun ADJECTIVE ▪ great ▪ effective, good, powerful, strong ▪ weak ▪ enlightened ▪ … Collocations dictionary
