-
1 personality
{,pə:sə'næliti}
1. личност, индивидуалност
to be lacking in PERSONALITY безличен съм, липсва ми всякаква индивидуалност
2. личен характер (на забележка)
3. (изтъкната) личност, знаменитост
4. обик. рl неприятни/пренебрежителни лични забележки* * *{,pъ:sъ'naliti} n 1. личност; индивидуалност; to be lacki* * *личност;* * *1. (изтъкната) личност, знаменитост 2. to be lacking in personality безличен съм, липсва ми всякаква индивидуалност 3. личен характер (на забележка) 4. личност, индивидуалност 5. обик. рl неприятни/пренебрежителни лични забележки* * *personality[¸pə:sə´næliti] n 1. личност; индивидуалност; a salesman needs a lot of \personality търговецът трябва да има ярка индивидуалност; \personality inventory психологически профил, в който се сравняват личностните черти с някакъв усреднен, универсален образ; 2. характерна атмосфера (на място); дух; 3. (изтъкната) личност; \personality cult култ към личността; 4. човек с характер; the old fellow is a real \personality старецът е голям образ (чешит); 5. обикн. pl неприятни (пренебрежителни) забележки; 6. юрид., рядко лична собственост. -
2 split personality
{'splitpə:sə'næliti}
1. раздвоение на личността
2. разг. шизофрения* * *{'splitpъ:sъ'naliti} n 1. раздвоение на личността;* * *1. разг. шизофрения 2. раздвоение на личността* * *split personality[´split¸pə:sə´næliti] n псих. раздвояване на личността. -
3 lacking personality
безличен; -
4 cult
{kʌlt}
1. култ, преклонение (of към)
personality CULT култ към личността
2. вяра, религия, вероизповедание
3. (привърженици на) мода/модно течение
CULT word модна дума/фраза* * *{k^lt} n 1. култ, преклонение (of към); personality cult култ към л* * *преклонение; вероизповедание; култ; култов;* * *1. (привърженици на) мода/модно течение 2. cult word модна дума/фраза 3. personality cult култ към личността 4. вяра, религия, вероизповедание 5. култ, преклонение (of към)* * *cult[kʌlt] n 1. култ, преклонение (of); personality \cult култ към личността; 2. вероизповедание; човек (нещо), издигнат в култ; 3. attr култов. -
5 elusive
{i'lu:siv}
a неуловим, който се изплъзва
ELUSIVE personality загадъчна личност
ELUSIVE memory слаба памет
ELUSIVE reply уклончив отговор* * *{i'lu:siv} а неуловим; който се изплъзва; elusive personality загад* * *лъжлив; неуловим;* * *1. a неуловим, който се изплъзва 2. elusive memory слаба памет 3. elusive personality загадъчна личност 4. elusive reply уклончив отговор* * * -
6 outstanding
{,aut'stændiŋ}
1. очебиен, отличителен, изтъкнат, бележит, виден
man of OUTSTANDING personality изключителна личност
2. неизплатен, неуреден, останал (за сметка, дълг)
3. прен. висящ, неизпълнен, спорен
a good deal of work is still OUTSTANDING има още доста работа за свършване
4. издаден, изпъкнал
boy with big OUTSTANDING ears момче с щръкнали уши* * *{,aut'standin} а 1. очебиен; отличителен; изтъкнат, бележ* * *спорен; отделен; очебиен; бележит; висящ; издаден; знаменит; неуреден; неизпълнен; неизплатен;* * *1. a good deal of work is still outstanding има още доста работа за свършване 2. boy with big outstanding ears момче с щръкнали уши 3. man of outstanding personality изключителна личност 4. издаден, изпъкнал 5. неизплатен, неуреден, останал (за сметка, дълг) 6. очебиен, отличителен, изтъкнат, бележит, виден 7. прен. висящ, неизпълнен, спорен* * *outstanding[¸aut´stændiʃ] adj 1. издаден, изпъкнал; прен. доминантен, изтъкнат, очебиещ; \outstanding features of a race доминантни расови белези; a man of \outstanding personality ( merit) изключителна личност; 2. неизплатен, неуреден, останал (за сметка); 3. неизпълнен, висящ; спорен; 4. отделен; който стои настрана; 5. който се противопоставя (съпротивлява). -
7 split mind
{'splitmaind}
вж. split personality* * *{'splitmaind} split personality.* * *раздвоение;* * *вж. split personality -
8 accomplished
{ə'kɔmpliʃt}
1. извършен, свършен, осъ ществен
ACCOMPLISHED fact свършен факт
2. добре подготвен, квалифициран, талантлив, изкусен, вещ (за пианист и пр.)
3. изискан, образован, културен* * *{ъ'kъmplisht} а 1. извършен, свършен, осъ ществен; accomplished fact* * *реализиран; свършен; осъществен; приключен; изискан;* * *1. accomplished fact свършен факт 2. добре подготвен, квалифициран, талантлив, изкусен, вещ (за пианист и пр.) 3. извършен, свършен, осъ ществен 4. изискан, образован, културен* * *accomplished[ə´kɔmpliʃt] adj 1. завършен, постигнат, реализиран; окончателен; an \accomplished fact свършен факт; 2. завършен, изграден изцяло, усъвършенстван; an \accomplished artist завършен, цялостно изграден художник; an \accomplished personality завършена личност; 3. изискан, културен, галантен. -
9 trait
{trei}
1. характерна/отличителна черта/белег
2. ряд. елемент, следа
a TRAIT of humour лек елемент на хумор* * *{trei} n 1. характерна/отличителна черта/белег; 2. ряд. елемент* * *черта;* * *1. a trait of humour лек елемент на хумор 2. ряд. елемент, следа 3. характерна/отличителна черта/белег* * *
См. также в других словарях:
Personality — • It is proposed in this article to give an account: (1) of the physical constituents of personality in accordance with the scholastic theory; (2) of concepts of personality that conflict with the theory; (3) of abnormalities of consciousness… … Catholic encyclopedia
Personality — is the particular combination of emotional, attitudinal, and behavioral response patterns of an individual. Contents 1 Psychology 2 Sociology 3 Literature 4 Media … Wikipedia
personality — per‧son‧al‧i‧ty [ˌpɜːsəˈnælti ǁ ˌpɜːr ] noun personalities PLURALFORM 1. [countable] LAW an organization that from a legal point of view is separate from the people who own it or manage it: • A company has a separate legal personality, and its… … Financial and business terms
personality — per·son·al·i·ty n pl ties 1: the quality, state, or fact of being a person the corporation has legal personality 2: the totality of an individual s behavioral and emotional characteristics a personality disorder Merriam Webster’s Dictionary of… … Law dictionary
Personality — Per son*al i*ty, n.; pl. {Personalities}. [Cf. F. personnalit[ e]. Cf. {Personality}.] 1. That which constitutes distinction of person; the externally evident aspects of the character or behavior of a person; individuality. [1913 Webster +PJC]… … The Collaborative International Dictionary of English
personality — late 14c., quality or fact of being a person, from M.L. personalitatem (nom. personalitas), from L. personalis (see PERSONAL (Cf. personal)). Sense of a distinctive character is first recorded 1795, from Fr. personnalité. Personality is the… … Etymology dictionary
personality — character, individuality, temperament, *disposition, temper, complexion … New Dictionary of Synonyms
personality — ► NOUN (pl. personalities) 1) the characteristics or qualities that form an individual s character. 2) qualities that make someone interesting or popular. 3) a celebrity … English terms dictionary
personality — [pʉr΄sə nal′ə tē] n. pl. personalities [ME personalite < LL personalitas < personalis, personal] 1. the quality or fact of being a person 2. the quality or fact of being a particular person; personal identity; individuality 3. a) habitual… … English World dictionary
personality — /perr seuh nal i tee/, n., pl. personalities. 1. the visible aspect of one s character as it impresses others: He has a pleasing personality. 2. a person as an embodiment of a collection of qualities: He is a curious personality. 3. Psychol. a.… … Universalium
personality — One of several concepts used by social scientists to refer to the individual (others include self and identity ). The concept has its origins in the Latin word persona (meaning ‘mask’), and refers to the set of more or less stable characteristics … Dictionary of sociology
