-
1 petit-bois
m. (de petit et bois) (pl. petits-bois) рамка на прозорец. -
2 gâte-bois
m.inv. (de gâter et bois) 1. зоол. миризлив дървесинояд ( дървоядна пеперуда), Cossus ligniperda; 2. лош дърводелец. -
3 mort-bois
m.inv. (de mort2 et bois) малоценна гора. -
4 perce-bois
m. (de percer et bois) зоол. дървен червей, дървояд. -
5 sous-bois
m. (de sous- et bois) 1. подлес, горски храсталак; 2. рисунка, която представлява горски дебри. -
6 chauffage
m. (de chauffer) 1. отопление, отопляване; chauffage central централно отопление; bois de chauffage дърва за огрев; chauffage au bois отопление с дърва; 2. разг. отоплителна инсталация. Ќ Ant. réfrigération, refroidissement. -
7 acrylique
adj. (de acryl-, lat. acer "acide". -yle, du gr. ule "bois" et suff. -ique) хим. акрилен; acide acrylique акрилна киселина; fibre acrylique акрилно влакно (синтетично текстилно влакно, получено чрез полимеризация). -
8 adhérer
v.tr.ind. (lat. adhaerere, de haerere "être fixé") 1. прилепвам, слепвам; l'écorce adhère au bois кората прилепва към стъблото; 2. мед. сраствам; 3. прен. присъединявам се, членувам; adhérer au parti libéral членувам в либералната партия. Ќ Ant. se détacher, rejeter; démissionner. -
9 affleurer
v. (de fleur, dans l'expression а fleur de) 1. v.tr. техн. поставям на едно ниво, изравнявам; affleurer des pièces de bois изравнявам дървени части; 2. v.intr. подавам се над повърхността на земята; un roc qui affleure скала, която се подава над земята; прен. появявам се, избликвам; une sensualité qui affleure чувственост, която се проявява. Ќ Ant. s'enfoncer. -
10 antébois
m. (de anté- et -bois) перваз ( между пода и стената). -
11 arsin
adj. m. (de ars. p.p. de l'a. fr. ardre "brûler") в съчет. bois arsin дърво, чиято основа е била повредена от огън. -
12 battre
v. (lat. battuere, puis battere, d'o. gaul.) I. v.tr. 1. бия, удрям, набивам; battre qqn. а coups de poing бия някого с юмруци; 2. разбивам, побеждавам; battre l'ennemi разбивам, побеждавам неприятеля; battre qqn. aux échecs побеждавам някого на шахмат; il s'est fait battre aux élections той изгуби изборите; battre un record правя нов рекорд; 3. тупам, отупвам, пухам; battre un tapis изтупвам килим; 4. чукам, разбивам; battre les њufs разбивам яйца; 5. отъпквам, трамбовам; battre la terre отъпквам, трамбовам земя; 6. сплесквам, разплесквам, правя на тънки листове (метал); кова; 7. дрънкам; battre de la laine дрънкам вълна; 8. бруля; 9. вършея, очуквам; battre le blé вършея жито; 10. сека; battre du bois сека дърва; battre monnaie сека пари; 11. бутам, бия; battre du beurre бия масло; 12. воен. обстрелвам с артилерийски огън; II. v.tr.ind. et v.intr. 1. бия, пулсирам; le tombour bat барабанът бие; son cњur bat сърцето му бие; 2. пляскам, ръкопляскам; battre des mains ръкопляскам; 3. удрям, блъскам; чукам; battre contre разбивам се в (за вълнЂ); 4. затръшвам, блъскам се; la porte bat вратата се блъска; III. se battre v. pron. 1. бия се; se battre en duel бия се на дуел, дуелирам се; 2. карам се; 3. мъча се; se battre une heure avec cette serrure мъча се цял час с тази ключалка; 4. удрям се, блъскам се; очуквам се; вършея се. Ќ avoir les yeux battus имам кръгове около очите; battre le pays разг. обхождам страната; battre en retraite воен. отстъпвам в ред, в порядък; battre froid а qqn. разг. отнасям се студено с някого; battre la campagne воен. разузнавам; отклонявам се от темата си; battre la mesure тактувам; battre la semelle удрям крак (при маршируване); battre l'air, le vent, l'eau разг. правя дупка в морето; battre le pavé разг. скитам се безцелно, безделнича; battre les cartes размесвам карти; battre les oreilles а qqn. разг. проглушавам ушите някому; battre qqn. сразявам някого (с доводи); il faut battre le fer pendant qu'il est chaud погов. желязо се кове, докато е горещо; le cњur (le pouls) me bat много ме е страх; le soleil bat d'aplomb слънцето жари; rien ne lui bat разг. той е безсърдечен човек; battre les buissons бия храстите с пръчка, за да вдигна дивеча; battre la semelle тропам с крака, за да се стопля; battre un entrechat удрям краката си един в друг при скок на танц; battre sa coulpe ост. признавам грешката си публично; se battre les flancs правя безполезни усилия; battre pavillon français плувам под френски флаг (за кораб); battre son plein достигам разцвет, най-високата си точка; battant neuf разг., ост. съвсем нов, чисто нов. -
13 beau
пред гласна и нямо h bel (pl. beaux), belle adj. (lat. bellus "joli") 1. хубав, красив; прекрасен; une belle femme хубава жена; un bel enfant хубаво дете; belle musique хубава музика; elle est belle тя е красива; beau comme un camion шег. много красив; 2. прекрасен, възхитителен, голям; un beau talent възхитителен талант; une belle peur голям, силен страх; une belle fortune голямо богатство; 3. славен, благороден; un beau combat славна битка; 4. добър, щастлив, благоприятен; une belle santé добро здраве; 5. добре облечен, елегантен; une belle dame елегантна жена; 6. ласкателен, измамлив; de belles promesses измамливи обещания; 7. добър, хубав (за време); un beau temps хубаво време; le baromètre est au beau барометърът показва хубаво време; 8. при обръщение в ж. р. мила, любезна; ma belle amie скъпа приятелко; 9. m. хубавото, красивото: le culte du beau култът към красивото; 10. belle f. разг. красавица, хубавица; 11. m., f. ост. конте, кокетка; 12. f. belle благоприятен случай; 13. f. belle игра, с която се определя кой от двамата противници печели (при равен резултат); 14. предмети с добро качество; n'acheter que du beau купувам само качествени стоки; 15. adv. много; il a dû beau attendre той трябваше много да чака; 16. loc.adv. bel et bien разг. реално, напълно, съвсем; de plus belle разг. все повече и повече; 17. loc.verb. avoir beau (+ inf.) напразно; il fait beau (+ inf.) удобно е да, уместно е да. Ќ après la pluie le beau temps погов. след всяка скръб идва и радост; il fait beau времето е хубаво; il fera beau voir ще бъде чудно, интересно да се види; l'éhapper belle разг. щастливо се избавям (отървавам) от някакво нещастие; le beau monde висшето общество; les beaux jours част от годината, когато времето е хубаво; младост; le temps se met au beau времето се оправя; se faire beau (belle) разг. докарвам се, контя се; un bel esprit умен и духовит, остроумен човек; un beau jour някога, един ден; il y a beau temps de cela много време изтече оттогава; en dire de belles говоря глупости; j'en apprends de belles научавам ужасни неща; faire le beau стоя на задните си крака (за куче); "La Belle au bois dormant" "Спящата красавица" (заглавие на приказка от Ш. Перо); se faire la belle избягвам. Ќ Ant. laid, vilain, affreux, hideux; mauvais, médiocre. -
14 bécasse
f. (de bec) 1. бекас, Scolopax; bécasse des bois горски бекас; 2. прен. глупава жена, гъска. -
15 blanc1,
blanche m., f. (frq. °blank "brillant') 1. бял цвят, белина; побеляване; белота, бяла боя; un blanc1, immaculé неопетнена белота; le blanc1, réfléchit la lumière бялото отразява светлината; 2. ост. белило, пудра за лице; 3. човек от бялата раса; 4. бяла билярдна топка; 5. бели платове, бели дрехи; бельо; porter du blanc1, нося бели дрехи; 6. бяло (празно) място, бяло поле, интервал; 7. бяло вино; 8. f. разг. хероин; 9. f. муз. половина нота; 10. f. жена от бялата раса; 11. в съчетание със съществителни: blanc1, d'argent бот. печурка, Agaricus argyraceus; blanc1, de baleine сперцет; blanc1, de baryte бариев сулфат, бариева бяла сол; blanc1, de bismuth, blanc1, de neige бисмутов нитрат; blanc1, de céruse, blanc1, de plomb основен оловен карбонат; бяла боя, белило; blanc1, de chaux гасена вар с вода, варна вода; бадана; blanc1, d'eau бот. водна лилия; blanc1, de l'њuf белтък на яйце; blanc1, de poulet бяло месо от пиле; blanc1, de zinc цинков окис; 12. loc. chauffer le fer а blanc1, нагорещявам желязо до побеляване; couper le bois а blanc1, изсичам гора до корен (от край до край); être armé а blanc1, въоръжен съм до зъби; tirer а blanc1, стрелям с халосни патрони; а blanc1, прен. без реален ефект, само заради опита; de but en blanc1, направо, без заобикалки; внезапно, неочаквано; рязко; tirer en blanc1, печатам само от едната страна; voir tout en blanc1, виждам нещата от добрата им страна; 13. централна част на мишена; 14. бяла домакинска техника. Ќ regarder qqn. dans le blanc1, des yeux гледам някого право в очите (гледам го втренчено); homme en blanc1, хирург; photo en noir et blanc1, черно-бяла фотография; chèque en blanc1, чек с ненаписана сума или име; saigner а blanc1, изтича ми всичката кръв; прен. изтощавам силно. -
16 bocage1
m. (dér. norm. de bosc, a. forme de bois) храсталак, горичка. -
17 boche
m. et adj. (aphérèse d'Alboche, altér. de Allemoche, arg. "allemand", d'après tête de boche "tête de bois") 1. нар., презр. прозвище на немец; 2. adj. презр. немски, германски. -
18 boisé,
e adj. (de bois) 1. залесен; 2. който има дъх на дърво ( за вино). -
19 boiser
v.tr. (de bois) 1. покривам с дървен материал вътрешността на шахта; подпирам с греди галерия; 2. ост. облицовам с дъски (стая); 3. залесявам. Ќ Ant. déboiser. -
20 boquillon
m. (de l'a. fr. bosc "bois") ост. дървар.
См. также в других словарях:
Bois (Matériau De Construction) — Pour les articles homonymes, voir Bois (homonymie). Le bois est un des plus anciens matériaux de construction … Wikipédia en Français
Bois (materiau de construction) — Bois (matériau de construction) Pour les articles homonymes, voir Bois (homonymie). Le bois est un des plus anciens matériaux de construction … Wikipédia en Français
Bois d'oeuvre — Bois (matériau de construction) Pour les articles homonymes, voir Bois (homonymie). Le bois est un des plus anciens matériaux de construction … Wikipédia en Français
Bois d'œuvre — Bois (matériau de construction) Pour les articles homonymes, voir Bois (homonymie). Le bois est un des plus anciens matériaux de construction … Wikipédia en Français
Bois matériau de construction — Bois (matériau de construction) Pour les articles homonymes, voir Bois (homonymie). Le bois est un des plus anciens matériaux de construction … Wikipédia en Français
BOIS — Le bois est un tissu végétal – xylème – dont le rôle a toujours été capital dans l’histoire de l’humanité. C’est, dans la plante vivante, un tissu conducteur de sève brute, dont les membranes incrustées de lignine jouent un rôle de soutien. La… … Encyclopédie Universelle
Bois-mort — Dans le domaine de la sylviculture et plus généralement de l’écologie, l’expression « bois mort » désigne l’arbre mort debout (Volis) ou couché (Chablis), ou toute partie morte d’un arbre (branche morte sur arbre blessé, sénescent, ou… … Wikipédia en Français
Bois-morts — Bois mort Dans le domaine de la sylviculture et plus généralement de l’écologie, l’expression « bois mort » désigne l’arbre mort debout (Volis) ou couché (Chablis), ou toute partie morte d’un arbre (branche morte sur arbre blessé,… … Wikipédia en Français
Bois-énergie — Pour les articles homonymes, voir Bois (homonymie). Section d un tronc d arbre … Wikipédia en Français
Bois (matériau) — Bois Pour les articles homonymes, voir Bois (homonymie). Plusieurs états du bois: arbres, produits de première transformation (bûches) et de seconde transformation (banc, palett … Wikipédia en Français
Bois de chauffage — Bois énergie Pour les articles homonymes, voir Bois (homonymie). Section d un tronc d arbre … Wikipédia en Français
