-
101 retrait1
m. (de l'a. fr. retraire "se retirer") 1. свиване, намаляване на обема, слягане; retrait1 du bois свиване на дървен материал; 2. оттегляне; retrait1 de la mer оттегляне на морето (при отлив); retrait1 d'une compétition оттегляне от състезание; retrait1 d'une candidature оттегляне на кандидатура; 3. прибиране, изтегляне (на пари); 4. отнемане, изземване, отменяне; retrait1 des droits отнемане на правата; 5. ост. място, където човек се оттегля; 6. свиване ( на човек), отдръпване. Ќ en retrait1 назад, настрана, далеч от другите. -
102 ronger
v.tr. (lat. pop. rodicare, class. rodere "ronger") 1. гриза, изгризвам, прегризвам; глождя; le chien ronge un os кучето гложди кокал; le ver ronge le bois червеят прояжда дървото; 2. прен. разяждам, глождя, измъчвам, гриза, терзая, тормозя; être rongé par la maladie прояден съм от болестта; le mal ronge la sociéte злото разяжда обществото; être rongé de remords разяждан съм от угризения; 3. разрушавам постепенно, разяждам (за киселина и др.); se ronger 1. гриза се (си); se ronger les ongles гриза си ноктите; 2. прен. измъчвам се, тормозя се; se ronger d'inquiétude измъчвам се от нетърпение. Ќ ronger son frein проявявам нетърпение. -
103 rose1
f. (lat. rosa) 1. роза; 2. в съчет. rose1 trémière ружа, Althaca rosca; rose1 de Noël черен кукуряк, Elleborus niger; rose1 de Jéricho ерихонска роза; laurier-rose1 олеандър, Nerium oleander; rose1 d'Inde разперена турта, Tagetes patula; 3. прен. розов цвят, руменина, свежест; 4. диамант (обработен само отгоре); 5. архит. голяма розетка; кръгъл витраж (на входа на църквите в готически стил); 6. мор., в съчет. rose1 des vents роза на ветровете ( метален кръг с тридесет и две деления). Ќ découvrir le pot aux rose1s разкривам, отгатвам тайната; frais comme une rose1 отпочинал, свеж; cueillir la rose1 отнемам девствеността на момиче; être sur des rose1живея охолно, в удоволствия; un roman а l'eau de rose1 сантиментален, сълзлив роман; ne pas sentir la rose1 мириша лошо; pas de rose1s sans épines погов. няма роза без бодли; bois de rose1 облицовъчно пано от палисандрово дърво ( с розов цвят). -
104 sainbois
m. (de sain et bois) бот. обикновено бясно дърво; кората на това дърво. -
105 scier
v.tr. (lat. secare "couper") 1. режа с трион; сека; бича; scier du bois режа дървен материал с трион; 2. разг., ост. изморявам, отегчавам някого; 3. нар. изненадвам. -
106 sidéroxylon
m. (de sidéro- et gr. xulon "bois") бот. желязно дърво ( от тропическите ройони). -
107 silves
f. pl. (lat. silvњ, proprem. "bois, matériaux", titre d'un recueil de Stace) лит. малка поема. -
108 stérer
v.tr. (de stère) меря на стери; stérer du bois меря дърва на стери. -
109 tavaillon
m. (dimin. de tavelle "barre, bâton de bois") чамова дъска (за покрив на къща, под керемидите). -
110 ténébreux,
se adj. (lat. tenebrosus) 1. мрачен, тъмен; bois ténébreux, мрачна гора; 2. прен. таен, подмолен, неясен, неразбираем; desseins ténébreux, подмолни намерения. Ќ Un beau ténébreux, красив човек с мрачен, замислен вид. Ќ Ant. brillant, clair, lumineux. -
111 vif,
vive adj. et m. (lat. vivus) 1. жив; il est encore vif, той е още жив; poids vif, живо тегло; 2. прен. жив, бодър, буден, пъргав; enfant vif, живо, пъргаво дете; rythme vif, жив, бърз ритъм; 3. рязък, избухлив; 4. ярък, свеж; rouge vif, яркочервен цвят; 5. силен; vive imagination силно въображение; feu vif, силен, буен огън; émotions vives силни емоции; 6. m. живо месо, плът; couper dans le vif, режа жива плът; 7. стръв; pêcher au vif, ловя риба със стръв от жива риба; 8. прен. същност, същина, живец; най-същественото, най-важното от нещо; 9. m. жив човек; donation entre vif,s дарение между живи лица; 10. loc. adv. de vif,ve voix устно; de vif,ve force със сила. Ќ haie vif,ve жив плет; bois vif, гора, която всяка година дава клони и листа; peindre sur le vif, рисувам от натура; според жив модел; chaux vif,ve негасена вар; eau vif,ve изворна вода; les nerfs sont а vif, нервите са много обтегнати; piquer au vif, дълбоко жегвам, обиждам; prendre sur le vif, подражавам умело; sceau а vif,(s) рибарски живарник за стръв; entrer dans le vif, du sujet засягам основния въпрос; vif, de l'eau прилив и отлив при новолуние и пълнолуние; а vif, оголен; pierre vive оголен камък; air vif, свеж и чист, животворен въздух; mémoire vive комп. RAM памет на компютър. Ќ Ant. mou, endormi, paresseux, nonchalant, indolent, apathique; mort; mesuré, patient; faible, pâle. -
112 violette
f. (de l'a. fr. viole, lat. viola) 1. виолетка, теменуга, Viola; 2. цвят на теменужка. Ќ violette de la chandeleur кокиче; bois de violette палисандрово дърво; jouer les violettes дискретен съм. -
113 visage
m. (de l'a. fr. vis, du lat. visus "aspect, apparence", proprem. "vue") 1. лице; образ; visage allongé издължено лице; visage joufflu бузесто лице; 2. вид, физиономия; изглед; visage mignon сладка, приятна физиономия; avoir bon visage имам добър вид на лицето; faire bon visage имам доволен вид тогава, когато това е неуместно; 3. прен. лице, вид; les deux visages de la justice двете лица на правосъдието; urbanisme а visage humain урбанизъм с човешко лице. Ќ а visage découvert с открито лице; trouver (le) visage de bois хлопам на затворена врата; plis du visage бръчки; les Visages pâles белите хора ( бледоликите за индианците). -
114 voir
v. (lat. videre) I. v. intr. виждам; ne plus voir ослепявам; regarder sans voir гледам без да виждам; voir distinctement виждам ясно; voir au loin виждам надалече, имам добро зрение; ne pas voir plus loin que le bout de son nez не виждам по-далече от носа си; II. v. tr. dir. 1. виждам, гледам; voir qqch. de ses propres yeux виждам нещо със собствените си очи; que vois-je? какво виждам? (при учудване); demander а voir les cartes d'un joueur искам да видя картите на играч; laissez-moi voir le cadeau позволете ми да видя подаръка; voir l'avenir виждам бъдещето; je la vois qui vient виждам я да идва; 2. виждам, свидетел съм на нещо, гледам; voir un film гледам филм; voir un pays виждам, посещавам страна; voir Naples et mourir виж Неапол и умри!; c'est une chose а voir това е нещо, което заслужава да се види; 3. съзирам, забелязвам; j'ai vu des fautes dans ce texte забелязах грешки в този текст; c'est une fille de celles qu'on ne voit pas това момиче е от тези, които хората не забелязват; 4. преглеждам (болен); le médecin vient voir le malade лекарят идва да прегледа болния; 5. посещавам, виждам; venez me voir demain елате да ме видите утре; aller voir qqn. отивам да посетя някого; 6. разглеждам, опознавам, виждам, изучавам; voyons un peu cette affaire я да проучим, да видим тази работа; 7. interj. впрочем, ами, хей, хайде; voyons voir! ами я да видим; voyons, qu'est-ce qui vous prend! хей, какво ви става!; un peu de calme, voyons! хайде малко по-спокойно!; 8. разбирам, схващам; vous voyez ce que je veux dire разбирате какво искам да кажа; ah, je vois! а, разбирам!; 9. смятам, намирам, преценявам; si vous n'y voyez pas d'inconvénient ако не смятате, че ще има пречки; III. v. tr. ind. voir а (+ inf.) съблюдавам за това да, наблюдавам, мисля за това да; il faudrait voir а voir разг. би трябвало да внимаваме, да сме по-внимателни; il faudrait voir а ne pas le rencontrer би трябвало до гледаме да не го срещаме; voir а ce que съблюдавам да, грижа се да, гледам да; se voir 1. виждам се; se voir dans un miroir виждам се в огледало; cela se voit de loin това се вижда отдалече; 2. виждаме се; 3. посещаваме се, ходим си на гости; 4. смятам се, считам се; il se voyait perdu той се смяташе за изгубен; 5. срещам се; cet instrument se voit encore dans les campagnes този инструмент се среща още в селата. Ќ voir le jour раждам се; появявам се (за предмет); voir la paille dans l'њil du voisin et ne pas voir la poutre dans le sien виждам сламката в чуждото око, а не виждам гредата в своето; se faire voir показвам се (за човек); je voudrais vous y voir! бих искал да ви видя ако сте на моето място!; а voir ако се съди по; cela n'a rien а voir avec това няма нищо общо с; cela se voit tous les jours това става често; il verra de quel bois je me chauffe ще види той къде зимуват раците; en faire voir de belles давам някому да разбере; faire voir показвам; il se voit que става, случва се; voir du pays пътувам; j'en ai vu bien d'autres колко съм ги виждал такива; виждал съм и по-лошо; laisser voir откривам, показвам; ils ne peuvent pas se voir те не могат да се гледат (понеже се мразят); ni vu ni connu разг. ни чул, ни видял; ни лук ял, ни лук мирисал; pour voir за опит; voir clair ясно разбирам; voir de bon (de mauvais) њil гледам с добро око (с лошо око); voir loin виждам отдалеч нещата, предвиждам ги; voir faire свидетел съм на нещо; voir tout en beau всичко виждам в розово; voir venir qqn. разг. предусещам, отгатвам намеренията на някого. -
115 volée
f. (de voler) 1. летене, прелитане, хвърчене; полет; 2. ято, орляк; une volée d'oiseaux ято птици; une volée d'enfants орляк деца; 3. прен. обществено положение, качество, състояние; gens de haute volée хора от висок ранг; хора с голям размах; 4. разг. биене, пердах; volée de coups серия от удари; volée de bois vert удари с пръчка; силни атаки, критика; 5. залп; 6. дуло (на оръдие); 7. стръка (на каруца за впрягане на кон); 8. прелетяно разстояние от птица наведнъж; 9. (Швейцария) ученици от един випуск; 10. спорт. воле; 11. част от стълбище между две площадки, поредица от стъпала; 12. loc.adv. а la volée във въздуха; прен. със замах; attraper une balle а la volée хващам топка във въздуха; refermer une porte а la volée затварям врата със замах. Ќ donner la volée а un oiseau пускам птица да лети на свобода; а la volée изведнъж, без колебание; лековато; d'une seule volée наведнъж, без прекъсване; semer а la volée сея, като пръскам семената с шепа. -
116 xylophage
adj. (gr. xulophagos "mangeur de bois") зоол. 1. дървояден (за насекомо); 2. m. насекомо, чиито ларви живеят в дърветата.
См. также в других словарях:
Bois (Matériau De Construction) — Pour les articles homonymes, voir Bois (homonymie). Le bois est un des plus anciens matériaux de construction … Wikipédia en Français
Bois (materiau de construction) — Bois (matériau de construction) Pour les articles homonymes, voir Bois (homonymie). Le bois est un des plus anciens matériaux de construction … Wikipédia en Français
Bois d'oeuvre — Bois (matériau de construction) Pour les articles homonymes, voir Bois (homonymie). Le bois est un des plus anciens matériaux de construction … Wikipédia en Français
Bois d'œuvre — Bois (matériau de construction) Pour les articles homonymes, voir Bois (homonymie). Le bois est un des plus anciens matériaux de construction … Wikipédia en Français
Bois matériau de construction — Bois (matériau de construction) Pour les articles homonymes, voir Bois (homonymie). Le bois est un des plus anciens matériaux de construction … Wikipédia en Français
BOIS — Le bois est un tissu végétal – xylème – dont le rôle a toujours été capital dans l’histoire de l’humanité. C’est, dans la plante vivante, un tissu conducteur de sève brute, dont les membranes incrustées de lignine jouent un rôle de soutien. La… … Encyclopédie Universelle
Bois-mort — Dans le domaine de la sylviculture et plus généralement de l’écologie, l’expression « bois mort » désigne l’arbre mort debout (Volis) ou couché (Chablis), ou toute partie morte d’un arbre (branche morte sur arbre blessé, sénescent, ou… … Wikipédia en Français
Bois-morts — Bois mort Dans le domaine de la sylviculture et plus généralement de l’écologie, l’expression « bois mort » désigne l’arbre mort debout (Volis) ou couché (Chablis), ou toute partie morte d’un arbre (branche morte sur arbre blessé,… … Wikipédia en Français
Bois-énergie — Pour les articles homonymes, voir Bois (homonymie). Section d un tronc d arbre … Wikipédia en Français
Bois (matériau) — Bois Pour les articles homonymes, voir Bois (homonymie). Plusieurs états du bois: arbres, produits de première transformation (bûches) et de seconde transformation (banc, palett … Wikipédia en Français
Bois de chauffage — Bois énergie Pour les articles homonymes, voir Bois (homonymie). Section d un tronc d arbre … Wikipédia en Français
