-
21 bosquet
m. (it. boschetto, dimin. de bosco "bois") горичка. -
22 boucher1
v.tr. (lat. pop. °bosca "broussailles", même rac. que bois) 1. запушвам; boucher1 son nez запушвам си носа (за да не усещам миризма); 2. преграждам, препречвам; boucher1 le passage преграждам пътя; 3. затъмнявам, покривам; les nuages bouchent l'horizon облаци затъмняват хоризонта; se boucher1 запушвам се, задръствам се. Ќ en boucher1 un coin а qqn. разг. карам някого да онемее от учудване; se boucher1 les yeux прен. отказвам да гледам; se boucher1 les oreilles прен. отказвам да слушам. Ќ Ant. déboucher, ouvrir. Ќ Hom. bouchée. -
23 boulange
f. (de boulanger) 1. разг. хлебарство; 2. bois de boulange дърва за затопляне на пещ на хлебар. -
24 bouquet1
m. (de bosc, var. région. (Normandie) de bois) 1. букет; китка; 2. кичур; връзка; bouquet1 de persil връзка магданоз; 3. горичка; храсталак; 4. прен. аромат, дъх (приятен); ce vin a un bon bouquet1 това вино има приятен аромат; 5. юр. част от цената, която се плаща веднага при покупка на пожизнена рента. -
25 brûler
v. (probabl. altér. de l'a. fr. usler, lat. ustulare, sous l'infl. de l'a. fr. bruir) I. v.tr. 1. горя, изгарям; обгарям; brûler des mouvaises herbes изгарям плевели; brûler vif qqn. изгарям някого жив; brûler du charbon горя въглища; brûler de l'électricité горя (харча) ток; brûler une verrue изгарям брадавица; 2. паря, опарвам, попарвам; 3. пропускам, не спирам; brûler l'arrêt пропускам спирка (преминавам, без да спра (за автобус)); brûler un feu rouge преминавам на червено; 4. изсушавам, изгарям (за растение); 5. преварявам; brûler de l'eau-de-vie преварявам (пека) ракия; 6. зем. прегарям, изтощавам почвата (от прекомерно торене или от култури, които изсмукват хранителните Ј сокове); 7. раздразвам; la fumée brûle les yeux димът дразни очите; 8. разг., в съчет. brûler qqn. убивам някого с огнестрелно оръжие; II. v.intr. 1. горя; изгарям; загарям; le bois brûle bien дървото гори добре; le rôti a brûlé печеното изгоря; brûler de soif прен. изгарям от жажда; brûler d'envie изгарям от желание; 2. пека; le soleil brûle très fort слънцето пече много силно; 3. ост., в съчет. brûler pour qqn. влюбен съм в някого; 4. tu brûles! горещо! (в игрите за откриване на предмет, когато човек е близо до целта); se brûler v. pron. изгарям се (си), опарвам се (си); se brûler avec de l'eau bouillante изгарям се с вряла вода. Ќ brûler а petit feu разг. пека се на бавен огън (на голямо изпитание съм); se brûler la cervelle пръскам си черепа с огнестрелно оръжие; brûler la chandelle par les deux bouts прахосвам парите си (здравето си); brûler une étape отминавам набързо, не спирам; brûler la leçon разг. бягам от урок, от час; brûler le pavé тичам много бързо; brûler les planches театр. играя с жар; brûler la politesse а qqn. разг. напускам някого без да му се обадя, без да му кажа сбогом; brûler ses vaisseaux разг. правя решителна крачка, след която връщане няма; l'argent lui brûle les doigts той не може да спести пари. -
26 bûcheron,
ne m., f. (du rad. bosc "bois") дървар, дървосекач. -
27 buisson
m. (altér. de l'a. fr. boisson, du rad. de bois) 1. гъсталак, шубрак, храст; 2. ястие, което е подредено във форма на пирамида; buisson d'écrevisses пирамида от сварени раци; 3. arbre en buisson плодно дръвче, което е ниско подрязано. Ќ battre les buissons лов. претърсвам гората, за да подгоня дивеч; trouver buisson creux лов. не намирам дивеча (след претърсване на гората с хайка); прен. не намирам каквото търся; buisson ardent рел. храст, който гори без да изгаря (форма, под която Господ се е явил на Мойсей). -
28 canton
m. (it. cantone, de canto "coin", et a. provenç. cantoun "coin de rue", de can "côté") 1. кантон, околия, окръг; 2. част от път или линия, обслужвана от един кантон; 3. ост. част от землище; canton de bois горски район; 4. (Канада) кадастрално деление на земята, равно на 100 кв. мили. -
29 casser
v. (lat. quassare, de quatere "secouer") I. v.tr. 1. чупя, счупвам, разчупвам, начупвам, троша, натрошавам; късам, скъсвам; casser un vase чупя ваза; casser un bras чупя ръка; 2. отменявам, анулирам; касирам; casser une sentence отменявам присъда; 3. воен. лишавам от служба, чин, разжалвам; casser un officier разжалвам офицер; 4. замайвам, опивам; 5. повреждам; II. v.intr. 1. чупя се, счупвам се, троша се, строшавам се, късам се, скъсвам се; le fil casse конецът се къса; une branche a casse един клон се счупи; 2. разпадам се; la pâte casse sous les doigts тестото се разпада под пръстите; se casser v.pron. чупя се, натрошавам се, късам се; изчезвам, чупя се; casse - toi! махай се! Ќ casser la tête а qqn. счупвам главата на някого; разг. безпокоя, досаждам на някого; casser la croûte разг. похапвам; il faut casser le noyau pour en avoir l'amande без труд нещо не се постига; on ne fait pas d'omelette sans casser les њufs погов. без мъка няма сполука; qui casse les verres les paye погов. каквото си си надробил, такова ще сърбаш; se casser la tête разг. блъскам си главата; casser du bois сека дърва; casser du sucre sur le dos de qqn. злословя за някого; casser sa pipe умирам; se casser le nez а la porte de qqn. намирам затворена врата; se casser le nez разг. пропадам; casser les pieds а qqn. досаждам на някого; casser les oreilles а qqn. вдигам силен шум, проглушавам; se casser la voix преграквам; ça ne casse rien разг. това не е нещо необикновено; а tout casser много силно; необикновено, изключително (un film а tout casser изключителен филм); най-много; casser les prix налагам ниски цени, правя дъмпинг; casser le rythme нарушавам ритъм; tout passe, tout lasse, tout casse всичко си има край; ça passe ou ça casse или-или. Ќ Ant. arranger, raccommoder, recoller, réparer; confirmer, ratifier, valider. -
30 catamaran
m. (mot angl., du tamoul katta "lien" et maram "bois") катамаран; плъзгачи на хидросамолет. -
31 catarhiniens
m. pl. (du gr. kata "en bois" et rhis, rhinos "nez") зоол. подразред тесноноси маймуни. -
32 cautère
m. (lat. cauterium, gr. laitêrion, de kaiein "brûler") мед. химическо вещество или горещо тяло за изгаряне на органична тъкан. Ќ c'est un cautère sur une jambe de bois разг. това е безполезно лекарство. -
33 charbon
m. (lat. carbo, -onis) 1. въглен; charbon а dessin въглен за рисуване; charbon ardent жив въглен; 2. въглища; charbon de bois дървени въглища; chauffage au charbon отопляване с въглища; 3. жарава; 4. мед. антракс, синя пъпка; 5. зем. главня, чернилка. 6. графитен електрод; 7. pl. графитни четки на електродвигател; 8. мед. медицински въглен ( като очистително лекарство). Ќ être sur les charbons стоя като на тръни; aller au charbon трябва да свърша черната работа. -
34 charbonner
v. (de charbon) I. v.tr. 1. превръщам във въглища; charbonner du bois превръщам дърва във въглища; 2. почерням с въглен; 3. чертая, рисувам с въглен; 4. превръщам във въглен, прегарям, изгарям; II. v.intr. овъглявам се, превръщам се във въглени. -
35 chasser
v. (lat. pop. °captiare, lat. captare "chercher а prendre") I. v.tr. 1. ловувам (дивеч, птици); chasser le cert ловувам елени; chasser а courre ловувам с кучета; 2. гоня, прогонвам; изхвърлям, уволнявам; chasser l'ennemi прогонвам неприятеля; chasser un indésirable изхвърлям нежелан гост; chasser un domestique уволнявам прислужник; 3. разпръсквам, разсейвам; chasser le chagrin разсейвам тъгата; chasser les mauvaises odeurs прогонвам лошите миризми; 4. изкарвам; карам пред себе си; chasser les vaches изкарвам кравите; 5. преследвам, стремя се към; chasser un navire преследвам кораб; chasser la terre стремя се към сушата (за кораб); II. v.intr. 1. les nuages chassent de l'ouest (de l'est, du nord) облаците идат от запад (от изток, от север); 2. le navire chasse sur ses ancres корабът е неустойчив, не е добре закотвен; l'ancre chasse котвата се влачи по дъното; 3. печ. заемам място (за печатна буква); 4. печ. променям подредбата на редовете в страниците; si vous ajoutez cette phrase, ça va chasser ако добавите това изречение, подредбата на редовете ще се промени; 5. правя скок "chasse" в балет; 6. подхлъзвам се, буксувам. Ќ bon chien chasse de race погов. крушата не пада по-далеч от дървото; il chasse de race той се е метнал на рода си (няма на кого да прилича); la faim chasse le loup du bois погов. нуждата кара човека да върши неразумни неща; un clou chasse l'autre клин, клин избива; chasser les cercles d'un tonneau набивам обръчите на бъчва. Ќ Ant. accueillir, admettre, recevoir; embaucher, engager, entretenir. -
36 chauffer
v. (lat. pop. °calefare, de calefacere) I. v.tr. 1. топля, стоплям, затоплям, сгрявам, нагрявам, сгорещявам, нагорещявам; chauffer de l'eau а 100° degrés стоплям вода до 100°; chauffer un appartement отоплявам апартамент; chauffer un métal а blanc нагорещявам метал до бяло; chauffer une chaudière подгрявам котел; 2. chauffer qqn. а blanc разг. дразня някого, мотивирам го (преди изпитание); II. v.intr. 1. горя, топля, затоплям, отоплявам; le moteur chauffe двигателят прегрява; le charbon chauffe bien въглищата топлят добре; 2. намирам се под пара; готвя се да тръгна; navire qui chauffe кораб, който е под пара (който се готви да тръгне); se chauffer топля се (си); грея се (си), стоплям се (си), пека се (си); разгрявам се; se chauffer au soleil грея се на слънцето. Ќ ça chauffe работата е напечена; chauffer des élèves разг. мотивирам учениците преди изпит; chauffer un acteur силно ръкопляскам на актьор; chauffer une affaire ускорявам работата; on verra de quel bois je me chauffe ще се види на какво съм способен, какво мога да направя, ще им покажа кой съм; un orchestre qui chauffe оркестър, който свири много ритмична музика; une salle qui chauffe превъзбудена зала. Ќ Ant. attiédir, glacer, rafraîchir, refroidir. -
37 chèque
m. (angl. check, de to check "contrôler") чек; un carnet de chèques чекова книжка; honorer un chèque приемам чек (от банката-издател); payer par chèque плащам с чек; chèque sans provision (en bois) разг. чек без покритие; chèque en blanc подписан чек, без да е написана сума; chèque barré бариран чек; chèque au porteur чек на приносител; chèque de voyage пътнически чек. Ќ donner un chèque en blanc а qqn. давам картбланш на някого. Ќ Hom. cheik. -
38 cheval,
aux m. (lat. caballus "mauvais cheval" (mot gaul.), qui a supplanté le class. equus) 1. кон; cheval, d'attelage впрегатен кон; cheval, de bât товарен кон; cheval, de bataille (d'arme) боен кон; cheval, de course състезателен кон; 2. техн. конска сила (стара мярка за мощност, равна на 736 вата); 3. ост. брутален, груб човек; 4. езда; faire du cheval, яздя. Ќ а cheval, яздейки на кон; яздешком; а cheval, donné on ne regarde pas а la bouche погов. на харизан кон зъбите не се гледат; brider son cheval, par la queue върша нещата наопаки; changer son cheval, borgne contre un aveugle от трън, та на глог; cheval, d'arçons гимн. кон (уред за прескачане); être а cheval, между два огъня съм; fièvre de cheval, много силна треска; médecine (remède) de cheval, много силно лекарство; monter sur ses grands cheval,aux гледам отвисоко, отнасям се високомерно; être а cheval, sur qqch. много съм взискателен в дадена област; cela ne se trouve pas sous le pas d'un cheval, това е нещо, което е трудно да се достави; un vrai cheval, de labour неуморим и упорит човек; un grand cheval, разг. едра жена-мъжкарана; c'est pas le mauvais cheval, той не е лош (за човек); la mort du petit cheval, край на всички надежди, на някаква афера; cheval, de bois детско дървено конче; cheval, de Troie троянски кон; jeu des petits cheval,aux хазартна игра с пионки във вид на коне; cheval, marin ост. водно конче; cheval, fiscal (C.V.) фискална единица за определяне на данъка на колите във Франция; cheval,-vapeur конска сила (ou cheval). -
39 clair,
e adj., m. et adv. (lat. clarus) 1. светъл; la chambre est clair,e стаята е светла; des yeux bleu clair, светлосини очи; 2. чист, прозрачен, бистър; ruisseau clair, бистър поток; 3. ясен; voix clair,e ясен глас; temps clair, ясно време; 4. рядък; разреден; sauce clair,e рядък сос; bois clair, рядка гора; 5. разбираем, ясен, понятен; idée clair,e разбираема идея; c'est clair, това е ясно; това е сигурно (Швейцария); 6. m. ост. светлина; le clair, de lune лунна светлина; 7. adv. ясно, светло; il fait clair, ясно е, светло е (за времето); 8. adv. очевидно, ясно; 9. m. светла част от картина, гоблен и др.; 10. част от тъкан, през която минава светлина. Ќ tirer une affaire au clair, разкривам, изяснявам тайна, афера; voir clair, добре разбирам, ясно ми е; sabre au clair, сабя, която е извадена от ножницата; tirer au clair, прецеждам течност; être au clair, sur qqch. имам ясна идея за нещо; télégramme en clair, телеграма, която не е шифрована; diffusion en clair, излъчване на програма, която не е кодирана (телевизия); le plus clair, de най-голямата част от; parler clair, говоря направо, без премълчаване; avoir l'esprit clair, много съм проницателен. Ќ Ant. obscur, trouble, confus, foncé, opaque; dense, épais, serré; sale, trouble; rauque; obscur; compliqué, difficile, embrouillé; douteux, louche. Ќ Hom. claire, clerc. -
40 cloche1
f. (bas lat. clocca, mot celt. d'Irlande) 1. камбана; 2. звънец; 3. стъклен похлупак; cloche1 а fromage похлупак за сирене; cloche1 de métal метален похлупак за запазване на ястие топло; 4. разг., ост. глава. Ќ déménager а la cloche1 de bois разг. изнасям се тихомълком, без да платя наема; qui n'entend qu'une cloche1 m'entend qu'un son погов. не трябва да се слуша само едната страна; sonner les cloche1s а qqn. мъмря строго някого; cloche1 а plongeur водолазен звънец; кесон под налягане; chapeau cloche1 дамска шапка с форма на камбана, без периферия; jupe cloche1 клош-пола; paletot cloche1 палто клош, което не е стеснено в талията; se taper la cloche1 ям добре.
Страницы
См. также в других словарях:
Bois (Matériau De Construction) — Pour les articles homonymes, voir Bois (homonymie). Le bois est un des plus anciens matériaux de construction … Wikipédia en Français
Bois (materiau de construction) — Bois (matériau de construction) Pour les articles homonymes, voir Bois (homonymie). Le bois est un des plus anciens matériaux de construction … Wikipédia en Français
Bois d'oeuvre — Bois (matériau de construction) Pour les articles homonymes, voir Bois (homonymie). Le bois est un des plus anciens matériaux de construction … Wikipédia en Français
Bois d'œuvre — Bois (matériau de construction) Pour les articles homonymes, voir Bois (homonymie). Le bois est un des plus anciens matériaux de construction … Wikipédia en Français
Bois matériau de construction — Bois (matériau de construction) Pour les articles homonymes, voir Bois (homonymie). Le bois est un des plus anciens matériaux de construction … Wikipédia en Français
BOIS — Le bois est un tissu végétal – xylème – dont le rôle a toujours été capital dans l’histoire de l’humanité. C’est, dans la plante vivante, un tissu conducteur de sève brute, dont les membranes incrustées de lignine jouent un rôle de soutien. La… … Encyclopédie Universelle
Bois-mort — Dans le domaine de la sylviculture et plus généralement de l’écologie, l’expression « bois mort » désigne l’arbre mort debout (Volis) ou couché (Chablis), ou toute partie morte d’un arbre (branche morte sur arbre blessé, sénescent, ou… … Wikipédia en Français
Bois-morts — Bois mort Dans le domaine de la sylviculture et plus généralement de l’écologie, l’expression « bois mort » désigne l’arbre mort debout (Volis) ou couché (Chablis), ou toute partie morte d’un arbre (branche morte sur arbre blessé,… … Wikipédia en Français
Bois-énergie — Pour les articles homonymes, voir Bois (homonymie). Section d un tronc d arbre … Wikipédia en Français
Bois (matériau) — Bois Pour les articles homonymes, voir Bois (homonymie). Plusieurs états du bois: arbres, produits de première transformation (bûches) et de seconde transformation (banc, palett … Wikipédia en Français
Bois de chauffage — Bois énergie Pour les articles homonymes, voir Bois (homonymie). Section d un tronc d arbre … Wikipédia en Français
