-
41 corder
v.tr. (de corde) 1. усуквам във вид на въже; увивам; 2. стягам с въже; 3. меря дърва с въже; corder du bois меря, замервам дърва с въже; 4. наплитам кордаж на тенис-ракета. -
42 coureur,
se m., f. (de courir) 1. ост. бързоходец; 2. спорт. бегач (човек, който взема участие в надбягване); coureur, а fond бегач на дълги разстояния;3. човек, който разнася бързи известия, поръчки; 4. coureur, de tavernes постоянен посетител на кръчми; 5. човек, който постоянно търси да се домогне до нещо; 6. coureur, de jupons развратник, човек, който постоянно ухажва жени; 7. coureur, des bois (Канада) трапер; 8. pl. зоол. подклас бягащи птици (като щраус) (syn. ratites); 9. adj. влюбчив, непостоянен. -
43 cuber
v.tr. (de cube) 1. мат. повдигам на куб, на трета степен; 2. слагам, подреждам на кубик; cuber du bois подреждам дърва на кубик; 3. v.intr. имам кубическо съдържание, имам вместимост; cette citerne cube 200 litres тази цистерна побира 200 литра; 4. v.intr. съставям голямо число, голямо количество; les frais cubent разходите представляват голяма сума. -
44 débaucher
v.tr. (probabl. de de- et bau "dégrossir du bois") 1. развращавам, покварявам, развалям; 2. подстрекавам някого да напусне работа, пост; 3. уволнявам работници поради липса на работа; se débaucher 1. развращавам се, покварявам се, развалям се; 2. отклонявам се, напускам работа, пост, военна служба и под. Ќ Ant. embaucher; moraliser, redresser. -
45 dormir
v.intr. (lat. dormire) 1. спя; dormir d'un profond sommeil спя дълбоко; 2. стоя неподвижен, застоял съм; 3. дремя, задремвам; 4. почивам (за умрели); 5. крия се, спотайвам се; 6. върша бавно, неохотно; dormir sur son travail върша бавно работата си. Ќ dormir comme un loir, comme une marmotte спя като ангел; dormir comme une souche, dormir comme un sabot спя като заклан; dormir comme une toupie хъркам, когато спя; dormir debout (tout debout) страшно ми се спи, умирам за сън; dormir (faire) la grasse matinée спя сутрин до късно, излежавам се; belle au bois dormant спящата красавица; dormir en chien спя, лягам си гладен; dormir en chien de fusil спя свит на кълбо; dormir а l'auberge (l'hôtel) du cul tourné скаран съм със сексуалния си партньор; dormir en gendarme спя леко; dormir sur ses deux oreilles спя дълбоко; soulier а dormir debout голяма обувка; il ne faut pas éveiller le chat qui dort погов. не трябва да се повдига наново неприятен, изчерпан въпрос; il n'est pire eau que l'eau qui dort погов. пази се от тихата вода; qui dort dîne погов. който спи, за храна не мисли; qui dort grasse matinée, trotte toute la journée погов. спиш ли късно сутринта, ще работиш до късно вечерта; qui dort jusqu'au soleil levant, vit en misère jusqu'au couchant погов. не забогатява, който спи сутрин до късно. -
46 ébène
f. (lat. ebenus) 1. абанос; bois d'ébène абаносово дърво; 2. прен. лъскав черен цвят като смола. -
47 échafaud
m. (lat. pop. °catafalicum, du préf. gr. kata "en bas"; et lat. fala "tour en bois") 1. ост. скеле (на сграда); 2. временна трибуна, естрада; 3. ешафод; гилотина; 4. смъртна присъда чрез обезглавяване. -
48 écorce
f. (lat. scortea "manteau de peau") 1. кора (на дърво); 2. кора, обвивка; écorce d'orange портокалова кора; écorce terrestre земна кора; 3. прен. външност, външен вид; un paysan d'écorce assez rude селянин с груба външност. Ќ entre l'arbre et l'écorce il ne faut pas mettre le doigt не се меси там, където не ти е работа; juger du bois par l'écorce погов. съдя за нещо по външния му вид. -
49 embrayer
v. (rembrayer "serrer la braie" traverse de bois mobile d'un moulin а vent) I. v.tr. сцепвам амбриажа; II. v.intr. 1. разг. започвам работа, дейност отново; 2. нар. започвам работа отново в завод; 3. embrayer sur qqn., qqch. имам влияние върху. Ќ Ant. débrayer. -
50 embuscade
f. (it. imboscata, de imboscare, de bosco "bois") 1. засада; tomber dans une embuscade падам в засада; 2. клопка, примка. -
51 embusquer
v.tr. (réfection de embûcher, de bûche, d'apr. it. imboscare, de bosco "bois") 1. поставям в засада; 2. разг. пращам някого в тила на армията; s'embusquer оттеглям се, измъквам се в тила на армията. -
52 épais,
se adj. (lat. pop. °spissia, de spissus "épais") 1. дебел, плътен; une épais,se tranche de pain дебела филия хляб; 2. гъст, плътен; bois épais, гъста гора; une épais,se couche de peinture гъст слой боя; 3. прен. груб, тъп, недодялан; une plaisanterie épais,se груба шега; 4. тежък, гъст; une chevelure épais,se гъста коса; 5. adv. гъсто, нагъсто; semer épais, посявам нагъсто; 6. разг. много; il n'y en a pas épais,! няма много. Ќ Ant. mince, fin, menu, délié, transparent, clair. -
53 esprit
m. (lat. spiritus "souffle") 1. дух, призрак, привидение; croire aux esprits вярвам в духове; 2. ум, разум, разсъдък; avoir qqch. а l'esprit (en esprit) наумил съм си нещо; perdre l'esprit губя разсъдъка си; 3. остроумие; avoir de l'esprit духовит съм; homme d'esprit духовита личност; 4. съзнание, дух; esprit de combat боен дух; présence d'esprit присъствие на духа; esprit philosophique философски дух; l'esprit d'une société духът на дадено общество; 5. смисъл l'esprit du texte смисъла на текста; 6. характер; avoir de l'esprit belliqueux имам войнствен характер; avoir bon (mauvais) esprit добронамерен (недобронамерен) съм; 7. същност, своеобразие; l'esprit d'une constitution същността на дадена конституция; 8. ост. спирт, алкохол; esprit-de-vin етилов; esprit-de-bois метилов; 9. грам. ударение в старогръцкия език; esprit rude спиритус аспер; esprit doux спиритус ленис; 10. pl. ост. съзнание; perdre ses esprits губя съзнание; esprits animaux (vitaux) жизнен принцип в старата физиология (XVI и XVII в.); 11. намерение, цел; avoir le bon esprit de faire qch. имам доброто намерение да направя нещо. Ќ avoir l'esprit mal tourné разг. мнителен съм, взимам всичко от лошата страна; de corps et d'esprit тялом и духом; esprit de parti партийност; esprit de suite последователност; esprit de système систематичност; esprit de monde житейска мъдрост; esprit fort свободомислещ; esprit public обществено мнение; être bien (mal) dans l'esprit de qqn. имам (нямам) благоразположението на някого; faire de l'esprit показвам се остроумен; rende l'esprit издъхвам; sans esprit de retour безвъзвратно; tour d'esprit начин на изразяване; trait d'esprit остроумие, остроумна дума; un bel esprit ост. човек с претенции за духовитост. -
54 étambrai
m. (p.-к. angl. timber "bois de charpente") мор. подпора на мостика на мачта, кормило и пр. -
55 éthyle
m. (de éther et gr. ulê "bois") хим. етил (C2H5). -
56 faux2,
sse adj. (de falsus, p. p. de fallere "tromper") 1. неверен, неистинен, фалшив, лъжлив; faux2, témoignage лъжесвидетелстване; des bijoux faux2, фалшиви скъпоценности; 2. неточен; faux2,sse mesure неточна мярка; 3. прикрит, двуличен, лицемерен; престорен; un homme faux2, неискрен човек; 4. изкуствен; porter une faux2,sse barbe слагам си изкуствена брада; 5. измамлив, примамлив; une faux2,sse humilité измамлива скромност; 6. подправен, фалшифициран; fabriquer de la faux2,sse monnaie подправям, фалшифицирам пари; 7. m. лъжа, неистина; заблуждение; être dans le faux2, в заблуждение съм; 8. подправяне, фалшификация; 9. adv. лъжливо; невярно, фалшиво; chanter faux2, пея фалшиво; 10. loc. adv. а faux2, накриво; напразно, без резултат; несправедливо, неоснователно; без причина. Ќ esprit faux2, извратен ум; faire un faux2, pas спъвам се; сгрешавам; faux2,sse couche помятане; faux2,sse porte таен изход; faux2, bois издънка на дърво; faux2, feu засечка (за оръжие); faux2, frère издайник; s'inscrire en faux2, юр. писмено се отричам. Ќ Ant. exact, vrai, authentique. -
57 fendre
v.tr. (lat. findere) 1. цепя, разцепвам, нацепвам; fendre du bois цепя дърва; 2. пуквам, спуквам, разпуквам, напуквам; 3. прен. пробивам си път, промъквам се през; 4. поря; fendre l'air поря въздуха; le navire fend les flots корабът цепи вълните; se fendre 1. цепя се, разцепвам се, нацепвам се; пукам се; 2. при фехтовка: изнасям силно напред десния си крак, за да засегна противника си, като левия оставям на място. Ќ cela me fend le cњur сърцето ми се къса (от състрадание, от милост); fendre un cheveu en quatre цепя косъма на две; il gèle а pierre fendre дърво и камък се пукат от студ; se fendre d'une tournée нар. решавам се да платя една поръчка (при почерпка); se fendre la pipe смея се силно; se fendre de разг. купувам, подарявам нещо, похарчвам; il ne s'est pas fendu, ce cadeau n'a pas dû lui coûter cher не се е охарчил много, този подарък вероятно не струва скъпо. -
58 fendu,
e adj. (de fendre) 1. нацепен; du bois fendu, нацепени дърва; 2. цепнат; une jupe fendu,e derrière пола с цепка отзад; 3. напукан, пропукан. -
59 flotté,
e adj. (de flotter) в съчет. bois flotté, плаващи трупи. -
60 fourré,
e adj. (de fourrer) 1. гъст; bois fourré, гъста гора; 2. подплатен (с кожи); manteau fourré, палто, подплатено с кожа; 3. m. най-гъстата част на гората, гъсталак. Ќ bonbon fourré, фуре (вид бонбон); coups fourré,s взаимни удари.
См. также в других словарях:
Bois (Matériau De Construction) — Pour les articles homonymes, voir Bois (homonymie). Le bois est un des plus anciens matériaux de construction … Wikipédia en Français
Bois (materiau de construction) — Bois (matériau de construction) Pour les articles homonymes, voir Bois (homonymie). Le bois est un des plus anciens matériaux de construction … Wikipédia en Français
Bois d'oeuvre — Bois (matériau de construction) Pour les articles homonymes, voir Bois (homonymie). Le bois est un des plus anciens matériaux de construction … Wikipédia en Français
Bois d'œuvre — Bois (matériau de construction) Pour les articles homonymes, voir Bois (homonymie). Le bois est un des plus anciens matériaux de construction … Wikipédia en Français
Bois matériau de construction — Bois (matériau de construction) Pour les articles homonymes, voir Bois (homonymie). Le bois est un des plus anciens matériaux de construction … Wikipédia en Français
BOIS — Le bois est un tissu végétal – xylème – dont le rôle a toujours été capital dans l’histoire de l’humanité. C’est, dans la plante vivante, un tissu conducteur de sève brute, dont les membranes incrustées de lignine jouent un rôle de soutien. La… … Encyclopédie Universelle
Bois-mort — Dans le domaine de la sylviculture et plus généralement de l’écologie, l’expression « bois mort » désigne l’arbre mort debout (Volis) ou couché (Chablis), ou toute partie morte d’un arbre (branche morte sur arbre blessé, sénescent, ou… … Wikipédia en Français
Bois-morts — Bois mort Dans le domaine de la sylviculture et plus généralement de l’écologie, l’expression « bois mort » désigne l’arbre mort debout (Volis) ou couché (Chablis), ou toute partie morte d’un arbre (branche morte sur arbre blessé,… … Wikipédia en Français
Bois-énergie — Pour les articles homonymes, voir Bois (homonymie). Section d un tronc d arbre … Wikipédia en Français
Bois (matériau) — Bois Pour les articles homonymes, voir Bois (homonymie). Plusieurs états du bois: arbres, produits de première transformation (bûches) et de seconde transformation (banc, palett … Wikipédia en Français
Bois de chauffage — Bois énergie Pour les articles homonymes, voir Bois (homonymie). Section d un tronc d arbre … Wikipédia en Français
