-
61 fraise1
f. (lat. pop. °fraga) 1. ягода (плод); confiture de fraise1 сладко от ягоди; fraise1 des bois горска ягода; 2. белег по кожата, подобен на ягода; 3. нар. лице. Ќ sucrer les fraise1s треперя (от старост); aux fraise1s разг. през пролетта; aller aux fraise1s отивам на разходка в гората (с любовни намерения); разхождам се; бродя; ramener sa fraise1 изказвам се не на място. -
62 franchissable
adj. (de franchir) 1. проходим; un bois franchissable проходима гора; 2. преодолим. Ќ Ant. infranchissable. -
63 frayer
v. (lat. fricare "frotter") I. v.tr. 1. очертавам, трасирам, проправям; 2. търкам, отърквам; le cerf fraye son bois aux arbres еленът търка рогата си в дърветата; II. v.intr. 1. размножавам се, хвърлям си хайвера (за риба); 2. прен. имам връзки с някого; se frayer un passage проправям си път; frayer la voie а qqn. отъпквам за някого пътя към нещо. -
64 garnir
v.tr. (frq. °warnjan "prendre garde", d'où "protéger") 1. снабдявам с необходимото, съоръжавам; garnir un rayon de livres запълвам рафт с книги; garnir un mur de bois облицовам с дърво стена; 2. украсявам, гарнирам; garnir une robe de dentelles украсявам, рокля с дантели; garnir un manteau de fourrure гарнирам, подплатявам манто с кожа; 3. гарнирам; garnir une pièce de veau гарнирам порция телешко; 4. пълня, изпълвам; garnir un portefeuille d'argent пълня портфейл с пари; se garnir 1. изпълвам се, пълня се; la salle se garnit de spectateurs залата се пълни със зрители; 2. гарнирам се; 3. съоръжавам се. Ќ Ant. dégarnir; dépeupler. -
65 godet1
m. (moy. néerl. kodde "morceau de bois cylindrique") 1. канче за пиене; 2. техн. кофа на елеватор; 3. паничка, тасче за размиване на водни бои; 4. разг. чаша. -
66 graveur,
se m., f. (de graver) 1. гравьор; 2. m. техн. електромеханичен уред за записване звук на плоча; 3. записвачка (за записване на информация върху CD-ROM). Ќ graveur, sur bois резбар; graveur, а l'eau-forte аквафортист, гравьор на офорти. -
67 gravure
f. (de graver) 1. ост. бразда, врязка; 2. гравиране; gravure sur bois гравиране на дърво с пирограф; 3. гравюра, щампа; gravure а l'eau-forte гравюра с офорт, (с азотна киселина); 4. изработване на илюстрации от гравюри; 5. репродукция, илюстрация. Ќ gravure de mode ост. човек, облечен извънредно елегантно и изискано. -
68 grossièrement
adv. (de grossier) 1. грубо, просташки; 2. в общи черти, грубо; bois grossièrement équarri грубо одялано дърво; calculer grossièrement la somme пресмятам приблизително сумата. -
69 grume
f. (bas lat. gruma, class. gluma "cosse, écorce") 1. гроздова семка; 2. кора, която остава на отсечено и неодялано дърво; 3. неодялано дърво. Ќ bois de grume (en grume) отсечено дърво, на което не е махната кората. -
70 gueule
f. (lat. gula "gosier, bouche") 1. уста на звяр, риба или голямо влечуго, паст; gueule de loup уста на вълк; la gueule d'un chien уста на куче; 2. разг. човешко лице, муцуна, мутра; donner sur la gueule de qqn. удрям някого по мутрата; 3. разг. човешка уста; puer de la gueule имам лош дъх в устата; 4. разг. човек, който има висок, креслив глас; 5. прен. голям отвор, уста, вход, гърло; la gueule d'un tunnel входът на тунел; la gueule d'un canon цевта на оръдие; 6. форма, външен вид на предмет; ce chapeau a une drôle de gueule тази шапка има странна форма. Ќ être fort en gueule разг. говоря много и недискретно; faire la gueule а qqn. цупя се на някого; ferme ta gueule! разг. млъкни, затвори си устата! avoir la gueule de bois махмурлия съм; se jeter dans la gueule du loup попадам в опасност; une fine gueule гастроном; se bourrer la gueule напивам се; se payer la gueule qqn. подигравам се на някого; en prendre de plein la gueule посрещам най-лошите обиди; gueule d'amour прозвище на неустоим събразнител; une gueule cassée в. арго ранен в лицето военен инвалид; ce décor a de la gueule този декор е ефектен; fleur en gueule бот. цвят във форма на две устни. -
71 île
f. (lat. insula) остров; île coralienne коралов остров; Les Iles Антилските острови; bois des îles екзотично дърво. -
72 industrie
f. (lat. industria "activité") 1. ост. сръчност, ловкост, майсторство; l'industrie du voleur сръчността на крадеца; 2. професия, занаят; industries d'art художествени занаяти; 3. индустрия, промишленост; industrie lourde тежка индустрия; industrie légère лека промишленост; industrie locale местна индустрия; industrie agricole земеделска промишленост; industrie de consommation хранителна промишленост; industrie du bois дърводобивна промишленост; industrie minière въгледобивна промишленост; industrie du pétrole нефтодобивна и нефтопреработвателна промишленост; industrie du livre полиграфическа промишленост; industrie manufacturière манифактурна индустрия; l'industrie automobile автомобилна индустрия; industrie de la langue лексикография, книгоиздаване, преводи; petites et moyennes industries (P.M.I.) малки и средни производствени предприятия; 4. неодобр. измама, хитруване, хитрост с цел измама; 5. индустриален бранш; 6. рядко индустриално предприятие. Ќ chevalier d'industrie неодобр. измамник; industrie des constructions mécaniques машиностроене; industrie des métaux металообработване; capitaine d'industrie индустриалец. -
73 injecté,
e adj. (de injecter) зачервен (от нахлуване на кръв); face injecté,e зачервено лице; yeux injecté,s зачервени очи. Ќ bois injecté, импрегринано против гниене дърво. -
74 langue
f. (lat. lingua) 1. анат. език; 2. език, реч, говор; langue vivante жив език; 3. в съчет. langue de terre геогр. дълга ивица суша, вдадена във водата. Ќ ne pas savoir tenir sa langue не знам да си държа езика зад зъбите, недискретен съм; avoir un bњuf sur la langue говоря много, недискретен съм; délier la langue развързвам си езика; langue de bois неодобр. език на политическа пропаганда; une mauvaise langue човек, който много злослови; bain de langue потапяне в чуждоезикова среда (при езиково обучение); langue verte арготичен говор, арго; avoir la langue bien pendue умея да говоря; много говоря; avoir la langue trop langue не мога да пазя тайна; avaler sa langue мълча, не говоря нищо; langue de vipère зъл език; coup de langue клевета, клюкарство; se mordre la langue прехапвам си езика, замълчавам; il faut tourner sept fois sa langue dans sa bouche avant de parler много пъти помисли, преди да говориш; qui langue a, а Rome va с питане до Цариград се стига. -
75 ligneux,
se adj. (lat. lignum "bois") 1. бот. дървесинен; 2. m. дървесина. -
76 lignicole
adj. (lat. lignum "bois" et -cole) който живее в дървесината; insectes lignicoles дървесни насекоми. -
77 lignifier
(se) v. pr. (lat. lignum "bois" et -fier) превръщам се на дървесина. -
78 ligniforme
adj. (du lat. lignum "bois" et forme) който прилича на дървесина, на дървесна маса. -
79 lignine
f. (lat. lignum "bois") лигнин; дървесина. -
80 lignite
m. (lat. lignum "bois") лигнит, кафяви каменни въглища.
См. также в других словарях:
Bois (Matériau De Construction) — Pour les articles homonymes, voir Bois (homonymie). Le bois est un des plus anciens matériaux de construction … Wikipédia en Français
Bois (materiau de construction) — Bois (matériau de construction) Pour les articles homonymes, voir Bois (homonymie). Le bois est un des plus anciens matériaux de construction … Wikipédia en Français
Bois d'oeuvre — Bois (matériau de construction) Pour les articles homonymes, voir Bois (homonymie). Le bois est un des plus anciens matériaux de construction … Wikipédia en Français
Bois d'œuvre — Bois (matériau de construction) Pour les articles homonymes, voir Bois (homonymie). Le bois est un des plus anciens matériaux de construction … Wikipédia en Français
Bois matériau de construction — Bois (matériau de construction) Pour les articles homonymes, voir Bois (homonymie). Le bois est un des plus anciens matériaux de construction … Wikipédia en Français
BOIS — Le bois est un tissu végétal – xylème – dont le rôle a toujours été capital dans l’histoire de l’humanité. C’est, dans la plante vivante, un tissu conducteur de sève brute, dont les membranes incrustées de lignine jouent un rôle de soutien. La… … Encyclopédie Universelle
Bois-mort — Dans le domaine de la sylviculture et plus généralement de l’écologie, l’expression « bois mort » désigne l’arbre mort debout (Volis) ou couché (Chablis), ou toute partie morte d’un arbre (branche morte sur arbre blessé, sénescent, ou… … Wikipédia en Français
Bois-morts — Bois mort Dans le domaine de la sylviculture et plus généralement de l’écologie, l’expression « bois mort » désigne l’arbre mort debout (Volis) ou couché (Chablis), ou toute partie morte d’un arbre (branche morte sur arbre blessé,… … Wikipédia en Français
Bois-énergie — Pour les articles homonymes, voir Bois (homonymie). Section d un tronc d arbre … Wikipédia en Français
Bois (matériau) — Bois Pour les articles homonymes, voir Bois (homonymie). Plusieurs états du bois: arbres, produits de première transformation (bûches) et de seconde transformation (banc, palett … Wikipédia en Français
Bois de chauffage — Bois énergie Pour les articles homonymes, voir Bois (homonymie). Section d un tronc d arbre … Wikipédia en Français
