-
1 blond
-
2 blond
{blɔnd}
I. a светъл, рус (за коса), светъл, бял (за кожа, лице)
II. n русокос/белолик човек, блондин* * *{blъnd} а светъл, рус (за коса); светъл, бял (за кожа, лице).(2) n русокос/белолик човек, блондин.* * *светлокос; русокос; рус; блондин;* * *1. i. a светъл, рус (за коса), светъл, бял (за кожа, лице) 2. ii. n русокос/белолик човек, блондин* * * -
3 blond,
e adj. et n. (p.-к. germ. °blund) 1. рус, русокос; 2. светложълт, златист, светъл; bierre blond,e светла бира; tabac blond, светъл тютюн; 3. m., f. рус човек; 4. m. златистожълт цвят; 5. (Канада) une blond,e годеница; любовница на някого; 6. ефирна плетена дантела. Ќ Ant. brun, noir. -
4 blond
рус -
5 platinum
{'plætinəm}
n хим. платина
PLATINUM blond разг. платинено руса жена* * *{'platinъm} n хим. платина; platinum blond разг. платинено руса жен* * *платинен; платина;* * *1. n хим. платина 2. platinum blond разг. платинено руса жена* * * -
6 peroxide
{pə'rɔksaid}
I. 1. n хим. прекис (особ. кислородна вода)
2. attr оксижениран
PEROXIDE blond пренебр. изрусена блондинка
II. v изрусявам, оксиженирам (си) (косата)* * *{pъ'rъksaid} n хим. 1. прекис (особ. кислородна вода); 2. at(2) {pъ'rъksaid} v изрусявам, оксиженирам (си) (косата).* * *1. attr оксижениран 2. i. n хим. прекис (особ. кислородна вода) 3. ii. v изрусявам, оксиженирам (си) (косата) 4. peroxide blond пренебр. изрусена блондинка* * * -
7 tönen
tö́nen sw.V. hb itr.V. звуча; tr.V. боядисвам, оцветявам; aus dem Lautsprecher tönt ein Lied от високоговорителя се чува песен; sich (Dat) das Haar blond tönen lassen изрусявам си косата; die Wand ist leicht grün getönt стената е леко оцветена в зелено. -
8 ardent,
e adj. (lat. ardens) 1. горящ, пламтящ, нагорещен, нажежен; fer ardent, нажежено желязо; charbons ardent,s горящи въглени; 2. прен. горещ, пламенен, разпален, буен; soif ardent,e палеща жажда; 3. възчервен, огнен; cheveux d'un blond ardent, червеникаво-руси коси; 4. горещ, топъл; buisson ardent, гореща напитка; 5. m. арго свещ; ardent,s очи. Ќ chambre ardent,e съд в Средните векове, който осъждал на изгаряне осъдените; chapelle ardent,e стая с ковчег на мъртвец и свещи наоколо; fièvre ardent,e треска с висока температура; flèches ardent,es воен. запалителни стрели; être sur des charbons ardent,s много съм нетърпелив, неспокоен; le mal des ardent,s вид епилепсия. Ќ Ant. éteint, froid, glacé; endormi, engourdi, indolent, inerte, languissant, terne, morne, mou, nonchalant, tiède. -
9 blondasse
adj. (de blond et -asse) блудкаворус; неприятно рус. -
10 blondelet,
te adj. (de blond) ост. русичък; възрус. -
11 blondin,
e m., f. (de blond) 1. ост. конте; 2. русокосо дете; 3. блондин. -
12 blondir
v. (de blond) I. v.tr. изрусявам, пожълтявам, ожълтявам; blondir les cheveux изрусявам косите; II. v.intr. жълтея, пожълтявам; ставам рус, изрусявам. -
13 blondoyer
v.intr. (de blond) ставам рус; пожълтявам.
См. также в других словарях:
blond — blond … Dictionnaire des rimes
Blond — and blonde redirect here. For other uses, see Blond (disambiguation) and blonde (disambiguation). Blond or blonde (see below) or fair hair is a hair color characterized by low levels of the dark pigment eumelanin. The resultant visible hue… … Wikipedia
blond — blond, blonde [ blɔ̃, blɔ̃d ] adj. et n. • 1080; p. ê. germ. °blund I ♦ 1 ♦ Se dit du poil, des cheveux de l homme, de la couleur naturelle la plus claire, proche du jaune. ⇒ doré. Les cheveux blonds des Nordiques. Cheveux blonds décolorés,… … Encyclopédie Universelle
Blond — (dt. franz. „hell“) bezeichnet einen Farbton zwischen gelblich und bräunlich, im alltäglichen Sprachgebrauch fast ausschließlich eine Haarfarbe. Etwa zwei Prozent der Weltbevölkerung sind (im weitesten Sinne) blond.[1] Frauen mit hellem Haar… … Deutsch Wikipedia
blond — blond, blonde (blon, blon d ; le d ne se lie que dans la prononciation soutenue : le blond Apollon, dites : le blon t Apollon ; au pluriel l s se lie : les blonds et les bruns, dites : les blon z et les bruns) adj. 1° Qui est d une couleur… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
blond — BLOND, ONDE. adj. Qui est d une couleur moyenne entre le doré et le châtain clair. Il se dit particulièrement par rapport à la couleur des cheveux et du poil. Poil blond. Des cheveux blonds. La barbe blonde. Une perruque blonde. Un homme blond.… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
blond — BLOND, Ă, blonzi, de, adj. (Despre păr) De culoare deschisă, gălbui, galben, bălai, codalb. ♦ (Despre oameni) Care are păr de culoare deschisă; bălai, blondin. ♦ (Substantivat) Persoană cu păr şi cu ten de culoare deschisă; bălan. ♢ Bere blondă … Dicționar Român
blond — BLOND, [bl]onde. Couleur qui tire sur le jaune, il ne se dit proprement que des personnes, de leurs cheveux, ou de leur poil. Un homme blond. le poil blond. des cheveux blonds. une barbe blonde. une perruque blonde, C est une couleur plus claire… … Dictionnaire de l'Académie française
blond — blond, blonde These two forms retain a trace of the grammatical gender they have in French, since blonde is normally used (as a noun and an adjective) of a woman. With blond, however, the distinction is less clear cut: a blond, or a blond person … Modern English usage
blond — Adj std. (13. Jh., Standard 17. Jh.) Entlehnung. Entlehnt aus frz. blond gleicher Bedeutung. Im 13. Jh. üblich im Zusammenhang mit (Tristan und) Isolde, wo es praktisch Namensbestandteil ist; als Adjektiv erst im 17. Jh. üblich. Täterbezeichnung… … Etymologisches Wörterbuch der deutschen sprache
blond — [blɔnt] <Adj.>: a) (vom Haar) gelblich; golden schimmernd: blonde Locken; das Haar blond färben. b) blonde Haare habend: ein blondes Mädchen; er ist ganz blond. Syn.: ↑ golden. Zus.: aschblond, dunkelblond, goldblond, hellblond, mittelblond … Universal-Lexikon
