-
101 prisa
f 1) бързина, бързане; 2) pl стичане на много хора на едно място; 3) струпване на поръчки; a gran (màs) prisa, gran (màs) vagar proverb който прибързва, лесно се оплита; vísteme despacio que estoy de prisa прен., разг. бързай бавно; a prisa, de prisa бързо; correr prisa, dar prisa много е спешно; tener prisa бързам; hecho de prisa набързо направен; meter prisa карам някого да бърза, ускорявам работа; Ўno me vengas con prisas! не ме притеснявай; не ми давай зор! darse prisa бързам; estar de prisa спешно трябва да свърша нещо. -
102 punta
f 1) връх, острие; 2) край на нещо; la punta del pie върха на крака; la punta del banco края на пейката; 3) издатина, ръб; 4) угарка на цигара; 5) отлъчен от стадото добитък; 6) множество (хора, животни, предмети); 7) разклонение на рогата на елен; 8) рога на бик; 9) малък гвоздей; 10) земя, вдадена в морето; 11) край, връх на дърво; 12) кисел привкус (на вино и др.); 13) лов. спиране на ловджийско куче при преследване на дивеч; 14) прен. pl наченки на морални или интелектуални качества (малко); 15) спорт. нападател, острие (във футбола); 16) спорт. финално изкачване на връх (в алпинизма); 17) pl дантела; назъбена рамка; 18) извор на река, ручей и др.; acabar en punta una cosa разг. свършвам зле; a punta de lanza прен. твърдо, сурово (с гл. llevar); a punta pala прост. в изобилие; a torna punta прен., разг. взаимно; de punta a cabo (punta) открай докрай; de punta en blanco а) въоръжен до зъби (с гл. armar); б) прен., разг. според етикета, наконтен (с гл. estar, ir, ponerse); в) прен. открито, директно; estar de punta con прен., разг. на нож съм, скаран съм с някого; ser de punta прен. изявен, на преден план съм; tener en la punta de la lengua а) прен. на върха на езика ми е, готов съм да кажа нещо; б) прен. малко остава да се сетя; tener (sus) puntas y ribetes прен., разг. имам качества или недостатъци; hacer punta uno прен. а) пръв се отправям, насочвам; б) прен. открито се противопоставям на някого; в) прен. изпъквам сред останалите (с облекло, образованост и др.); sacar punta a una cosa а) разг. приписвам намерение или значение, което не съществува; б) използвам с различно предназначение; por la otra punta прен., разг. напротив, изобщо не е така. -
103 puntear
tr 1) пунктирам; 2) щракам (с пръсти); 3) определям траектория от изходната точка; 4) подрънквам на струнен инструмент; 5) преглеждам партида сметка по сметка или списък име по име; 6) Арж., Ч., Ур. разравям земята с пръчка; 7) Арж., Ч., Ур. вървя начело на група хора или животни. -
104 rancho
m 1) храна от котел (за войници); 2) дажба, порцион, пай; 3) хората, зачислени на храна (от котел); 4) прен. лоша храна; 5) лагер, стан; 6) прен. група хора, които се отделят от другите; 7) мор. моряшка каюта; 8) мор. група моряци, които се сменят в работата; 9) мор. хранителни запаси на кораб; 10) колиба, бедна къща със сламен покрив; 11) Амер. ранчо, животновъдна ферма; asentar el rancho а) прен., разг. заселвам се; б) прен., разг. спирам за почивка и храна; hacer rancho прен. правя място; hacer rancho aparte разг. страня, отделям се; alborotar el rancho прен., разг. нарушавам спокойствието; вдигам на крак всички. -
105 recolectar
tr 1) прибирам, събирам (плодове, реколта; доходи, пари); 2) събирам (предмети, хора). -
106 regimiento
m 1) управление, ръководене; 2) длъжност на общински съветник (рехидор); 3) събир. всички общински съветници в дадена община; 4) разг. тълпа, много хора; 5) воен. полк. -
107 revolcadera
f 1) група от търкалящи, боричкащи се хора или животни; 2) прахоляк, бъркотия, неразбория, безредие. -
108 rolde
m 1) кръг от хора; 2) хоро. -
109 romería
f 1) ходене на хаджилък; 2) народно веселие при религиозен празник, посветен на честването на светилище; 3) прен. голямо стичане на хора. -
110 ropa
f 1) дрехи, дреха, облекло; 2) одежди; ropa blanca (interior) бельо; ropa de cama чаршафи; ropa de casa домашно облекло; ropa hecha готово облекло, конфекция; ropa vieja прен. готвено от варено месо; a quema ropa а) от упор (за изстрел); б) прен. неочаквано, изведнъж; a toca ropa от много близко; nadar y guardar la ropa прен. действам предпазливо; haber ropa tendida прен., разг. има външни хора, трябва да се внимава; tentarse la ropa прен. обмислям добре, преди да предприема нещо. -
111 runfla
f 1) вид игра на карти; печеливша карта в тази игра; 2) прен. куп, купчина, камара; 3) прен. редица, върволица; 4) Амер. тълпа, множество, хора. -
112 señorío
m 1) власт, господство; 2) владение; 3) имот, чифлик; 4) благородничество; 5) прен. господарство; важност; 6) прен. овладяност, освободеност от страсти; 7) прен., събир. знатни хора, господари, видни личности. -
113 sinnúmero
m безброй, множество (хора, предмети). -
114 somatén
m 1) въоръжена група хора; 2) прен., разг. тревога, аларма. -
115 taifa
f 1) емирство (по време на арабското господство в Испания); 2) прен. групировка; 3) прен., разг. сбирщина, пасмина, тайфа (мошеници, хора от подземния свят). -
116 tendalada
f Амер. натръшкани на земята хора. -
117 tetilla
f 1) анат. зърно на гърда (у хора и млекопитаещи животни); 2) наконечник на биберон за хранене. -
118 torrente
m 1) порой, поток; 2) циркулиране на кръвта; 3) прен. поток, порой (от хора, събития). -
119 transbordar
1. tr прехвърлям, пренасям (хора, стоки от един кораб на друг, от един вагон на друг, от един бряг на друг); 2. prnl правя смяна на превозно средство, прекачвам се. -
120 vorágine
f 1) водовъртеж; 2) прен. отприщена страст, водовъртеж от чувства; 3) прен. объркан конгломерат от събития, хора, предмети в движение.
См. также в других словарях:
хора́л — хорал … Русское словесное ударение
ХОРА — понятие философии постмодернизма, фиксирующее в своем содержании феномен самодвижения семиотических сред, характеризующегося имманентными пульсационными версификациями своего направления и форм. Данное понятие было введено в философский оборот… … История Философии: Энциклопедия
ХОРА — Лаваля СОГЛАШЕНИЕ 1935 (англо французское) о плане урегулирования итало эфиопского конфликта (итало эфиопская война 1935 36). Название по имени английского министра иностранных дел С. Хора и премьер министра Франции П. Лаваля. Предусматривало… … Большой Энциклопедический словарь
ХОРА — муж., архан., самоед., некладеный баран или олень, бык. Толковый словарь Даля. В.И. Даль. 1863 1866 … Толковый словарь Даля
хора — сущ., кол во синонимов: 1 • танец (264) Словарь синонимов ASIS. В.Н. Тришин. 2013 … Словарь синонимов
ХОРА — хорэ (от греч. choros хоровод), молдавский и румынский хороводный танец. Исполняется обычно под аккомпанемент оркестра (тараф) … Этнографический словарь
хора — хора, хорэ (от греч. choros — хоровод), молдавский и румынский хороводный танец. Исполняется обычно под аккомпанемент оркестра (тараф) … Энциклопедия «Народы и религии мира»
Хора — (молд. хурэ, от греч. xoros хороводная пляска с пением, хоровод) старинный молд. и рум. массовый танец, разновидность хоровода. Первое описание X. принадлежит Д. Кантемиру (нач. 18 в.); многочисленны упоминания X. в молд. и рус. лит ре 19 … Музыкальная энциклопедия
хора — Франц. chora, греч. хоpa. Термин Ю. Кристевой и Ж. Дерриды. В поэтике Кристевой особый «семиотический ритм», отождествленный ею с платоновским понятием «хоры» (из диалога «Тимей») «кругового движения вечного бытия в самом себе, движения, не… … Постмодернизм. Словарь терминов.
Хора — Монастырь Хора в Константинополе. Хора (танец) народный танец. Хора (Древняя Греция) сельскохозяйственная округа древнегреческого полиса … Википедия
ХОРА — понятие философии постмодернизма, фиксирующее в своем содержании феномен самодвижения семиотических сред, характеризующегося имманентными пульсационными версификациями своего направления и форм. Данное понятие было введено в философский оборот… … История Философии: Энциклопедия
