-
1 gente
f 1) хора; 2) разг. семейство, фамилия; 3) народ, нация; 4) мор. екипаж; 5) група, класа; 6) разг. всички членове на една общност, група; 7) множество; gente baja непристоен (един или множество хора); gente de bien благородни, почтени хора; gente de escalera(s) abajo прен., разг. хора от низините; gente de la calle чужди, странични хора; gente de la garra прен., разг. крадци, джебчии; gente de la vida airada разпуснати хора; gente del bronce прен., разг. решителни, весели хора; gente de mal vivir (de la mala vida) престъпният свят; gente de medio pelo средна класа, средна хубост; gente de paz мирни хора (това е и отговор на въпроса на часовия їquién?); gente de pelo (de pelusa) прен., разг. богаташи, имотни; gente de pluma прен., разг. писатели, творци; gente de trato търговци, делови хора; gente gorda разг. с високо положение; gente maleante шмекери; gente menuda разг. деца, дечурлига; gente non sancta пропаднали хора; gente perdida скитници, престъпници; de gente en gente от поколение на поколение; ser como la gente Арж., Кол., К. Рика, Ч., Ур. като хората, т. е. както трябва, благоприлично, достойно; gente de toda broza хора без определено занятие. -
2 concurrencia
f 1) стичане на хора, публика, посещение, събиране, тълпа; 2) конкуренция; 3) помощ, съдействие, влияние; 4) струпване (на събития, хора). -
3 encajonar
1. tr 1) затварям в чекмедже, каса, кашон и др.; 2) бикоб. затварям бикове в единични боксове; 3) затварям в тясно пространство (хора, предмети); 2. prnl 1) тека през теснина (за вода); 2) наблъсквам се в тясно пространство ( за хора). -
4 marejada
f 1) прибой, вълнение (на море); 2) прен. вълнение, брожение (на хора); 3) прен. вълнуваща се тълпа хора. -
5 moro,
a 1. adj 1) мавритански; 2) вран (за кон с бяла звезда на челото); 3) разг. натурален, неразреден (за вино); 4) прен. некръстен, който не е кръщаван; 5) прен., разг. тиранин, деспот вкъщи; 2. m 1) мавър; 2) мохамеданин; 3) наркотрафикант; moro, Muza персонаж, визиращ някой си, който и да е; que lo haga moro, Muza който ще да го прави; a màs moro,s, màs ganancia прен. риск печели, риск губи; колкото е по-рисковано, толкова е по-голям триумфа; como moro,s sin señor прен. за сбирщина хора; haber moro,s en la costa прен., разг. внимание, има чужди хора; трябва да сме нащрек; haber moro,s y cristianos прен., разг. голяма разправия, кавга, свада; moro,s van, moro,s vienen прен., разг. за човек, който почти напълно се е напил. -
6 abarrotar
tr 1) закрепям с железни прътове; 2) мор. завързвам здраво товара; 3) мор. запълвам трюмовете с дребен багаж; 4) напълвам магазина със стоки; 5) изпълвам ( с хора), препълвам ( с предмети). -
7 acabildar
tr обединявам ( за хора). -
8 acollaramiento
m 1) слагане на нашийник; 2) Арж., Ч., Ур. свързване на две или повече неща или животни ( също и хора). -
9 adueñarse
prnl 1) ставам стопанин; сдобивам се; 2) присвоявам си; 3) завладявам, заграбвам (имот); 4) обсебвам някого или група хора (ужас, страх). -
10 afición
f 1) увлечение, слабост; склонност, влечение; 2) усърдие, действеност; 3) разг. свързано с опр. член la означава съвкупност от хора, които редовно присъстват на кориди или изпитват силен интерес към тях; от там - фенове, почитатели. -
11 agnosia
f пат. агнозия, неспособност за разпознаване на предмети и хора поради загубване на способността за превръщане на простите впечатления в усещания. -
12 agolpar
1. tr натрупвам или струпвам изведнъж; 2. prnl 1) събирам се, струпвам се (за хора, животни); 2) прен. трупам се (за мъка, неприятности). -
13 ajorar
tr влача, премествам насила хора или добитък. -
14 amontonar
1. tr 1) натрупвам, трупам; струпвам; 2) прен. смесвам; 2. prnl 1) натрупвам се, струпвам се (за хора, събития и др.); 2) прен., разг. разсърдвам се; 3) прен., разг. amancebarse; 4) прен. М. събират се мнозина, за да нападнат някого. -
15 angliparla
f говор на хора, употребяващи английски думи и изрази, изразявайки се на испански. -
16 animación
f 1) оживяване, въодушевление; 2) одухотворяване; въодушевяване; стичане на хора; 3) оживление; 4) кин. анимация. -
17 antípoda
m 1) pl хора, живеещи на противоположни краища на планетата; 2) прен. антипод, противоположност. -
18 anudar
1. tr 1) правя възел; завързвам; свързвам с възел; 2) прен. съединявам, свързвам; установявам връзка; 3) прен. подновявам прекъснатото; 2. prnl преставам да се развивам (за животни, растения, хора). -
19 arreada
f 1) Арж., Ч., М., Ур. кражба на добитък; 2) Арж., Ч., М., Ур. подкарване насила (на добитък, хора). -
20 arrebatiña
f яростно блъскане (сред хора когато се събира нещо хвърлено, напр. пари).
См. также в других словарях:
хора́л — хорал … Русское словесное ударение
ХОРА — понятие философии постмодернизма, фиксирующее в своем содержании феномен самодвижения семиотических сред, характеризующегося имманентными пульсационными версификациями своего направления и форм. Данное понятие было введено в философский оборот… … История Философии: Энциклопедия
ХОРА — Лаваля СОГЛАШЕНИЕ 1935 (англо французское) о плане урегулирования итало эфиопского конфликта (итало эфиопская война 1935 36). Название по имени английского министра иностранных дел С. Хора и премьер министра Франции П. Лаваля. Предусматривало… … Большой Энциклопедический словарь
ХОРА — муж., архан., самоед., некладеный баран или олень, бык. Толковый словарь Даля. В.И. Даль. 1863 1866 … Толковый словарь Даля
хора — сущ., кол во синонимов: 1 • танец (264) Словарь синонимов ASIS. В.Н. Тришин. 2013 … Словарь синонимов
ХОРА — хорэ (от греч. choros хоровод), молдавский и румынский хороводный танец. Исполняется обычно под аккомпанемент оркестра (тараф) … Этнографический словарь
хора — хора, хорэ (от греч. choros — хоровод), молдавский и румынский хороводный танец. Исполняется обычно под аккомпанемент оркестра (тараф) … Энциклопедия «Народы и религии мира»
Хора — (молд. хурэ, от греч. xoros хороводная пляска с пением, хоровод) старинный молд. и рум. массовый танец, разновидность хоровода. Первое описание X. принадлежит Д. Кантемиру (нач. 18 в.); многочисленны упоминания X. в молд. и рус. лит ре 19 … Музыкальная энциклопедия
хора — Франц. chora, греч. хоpa. Термин Ю. Кристевой и Ж. Дерриды. В поэтике Кристевой особый «семиотический ритм», отождествленный ею с платоновским понятием «хоры» (из диалога «Тимей») «кругового движения вечного бытия в самом себе, движения, не… … Постмодернизм. Словарь терминов.
Хора — Монастырь Хора в Константинополе. Хора (танец) народный танец. Хора (Древняя Греция) сельскохозяйственная округа древнегреческого полиса … Википедия
ХОРА — понятие философии постмодернизма, фиксирующее в своем содержании феномен самодвижения семиотических сред, характеризующегося имманентными пульсационными версификациями своего направления и форм. Данное понятие было введено в философский оборот… … История Философии: Энциклопедия
