-
21 atestado1,
a adj 1) твърдоглав; 2) настойчив; 3) препълнен; atestado1, de gente претъпкан с хора. -
22 atestar1
1. tr (-ie-) 1) напълвам, изпълвам, претъпквам; 2) слагам вътре, пъхам; 3) наблъсквам много неща или хора в тясно пространство; 4) доливам младо вино след ферментация; 2. prnl прен., разг. напивам се, насищам се, ям до насита. -
23 avenida
f 1) прииждане на река, наводнение; 2) широка улица с дървета; 3) път, алея; 4) прен. приток на хора, струпване на неща; 5) воен. дефиле, клисура, път към лагер, позиция. -
24 bebe,
a m, f Арж., Пер., Ур. бебе, бебче, малко дете ( също и за по-млади хора). -
25 beso
m 1) целувка; comer(se) a besos a uno прен., разг. изпивам с целувки някого; beso de Judas прен. юдина, предателска целувка; 2) прен. силно сблъскване ( между хора и предмети). -
26 bote
en bote (de) expr прен., разг. препълнено, претъпкано с хора. -
27 cabeza
1. f 1) глава; 2) връх, върхушка; 3) прен. столица, главен град; 4) глава (добитък); 5) прен. начало, извор, произход; 6) прен. индивид, човек; 7) прен. способност, разум; 8) главичка на гвоздей, топлийка и др.; 9) начало или външна част (напр. мост, греда и др.); 2. m глава (шеф); началник; cabeza torcida прен., разг. лицемер; de cabeza loc adv по памет, наизуст; tantas cabezas, tantos pareceres колкото хора, толкова мнения; jugarse (apostar) uno la cabeza прен. сигурен съм, залагам си главата. -
28 cadena
f 1) верига; 2) каторжническа верига; 3) pl окови; 4) pl прен. вериги, окови, робство; 5) верига от хора, хванати за ръце; 6) прен. верига от магазини, хотели и др.; 7) прен. верига от съоръжения, предавателни станции и др.; 8) прен. верига, низ от събития; 9) юр. наказание с носене на вериги; 10) хим. атомна верига; 11) прен. преграждение на пристанище, река; 12) прен. подчинение, предизвикано от силна страст, задължение; 13) последователни събития, творби, свързани помежду си; cadena de montañas, вж. cordillera; cadena hablada лингв. последователност от елементите в изказа; en cadena loc adj adv взаимосвързани, следващи се действия и събития. -
29 cansino,
a adj изтощен, отпаднал (за хора, животни). -
30 capa
f 1) мантия, плащ, пелерина; gente de capa negra заможни хора; gente de capa parda селяни; 2) слой, пласт; capa social социален слой; 3) прен. предлог, повод; под предлог; 4) прен. укривател; 5) прен. богатство; 6) лист тютюн за външна обвивка на пура; 7) покривка; 8) цвят на животно; 9) прен. повърхностно притежавано качество; capa aguadera мушама; capa del cielo прен. небе, небеса; capa manga мантия на архиепископ, епископ; capa torera плащ на тореадор; andar de capa caída прен., разг. западам (за имот, здраве); a so capa loc adv тайно, съблазнително; defender a capa y espada прен. защитавам с всички сили; de capa y espada loc adv с всички сили (средства); so capa (de) loc prep под претескт; echar uno la capa al toro прен., разг. намесвам се в нечия полза; dejar la capa al toro прен., разг. жертвам нещо, за да се спася от по-голяма опасност; una buena capa todo lo tapa разг. хубавата външност скрива всичко. -
31 caporal
m 1) водач на група хора; 2) воен. ефрейтор; 3) Амер. надзирател. -
32 caterva
f група хора; тълпа; банда. -
33 cola1
f 1) биол. опашка; 2) редица от хора, опашка (с hacer, guardar, ponerse); 3) шлейф; 4) край; 5) опашка на комета; 6) опашка (вързана отзад коса); 7) прен. следствие, последица; a la cola1 назад, накрая; hacer bajar la cola1 прен., разг. натривам носа някому, карам да си подвие опашката; tener (traer) cola1 una cosa прен., разг. имам сериозни последици. -
34 colmena
f 1) кошер; 2) прен. място, където живеят струпани много хора. -
35 concurso
m 1) стичане, събиране на хора, тълпа; струпване, събиране; 2) стечение на обстоятелства; 3) конкурс; 4) съдействие, помощ. -
36 confluencia
f 1) сливане (на реки, пътища); 2) място, където се сливат реките, пътищата; 3) прен. стичане ( на хора). -
37 confluir
(-uy-) intr 1) съединявам се, сливам се (за река); 2) прен. стичам се (за хора); 3) прен. имам участие (за различни фактори в събития, факт); 4) прен. пресичам се ( за пътища). -
38 congestionar
1. tr 1) стичам се (за кръв); 2) силно се зачервявам; 2. prnl 1) прен. задръствам се (поради струпване на коли, хора); 2) изпълвам се с кръв ( за орган). -
39 convenir
(venir) intr 1) еднакъв съм, схождам си; 2) договарям, уговарям (също prnl); 3) стичам се, събирам се на едно място (за множество хора); 4) съответствам, принадлежа; 5) подходящ съм, удобен съм; convenir con una opinión на същото мнение съм; convengo en que съгласен съм, че; me conviene удобно ми е, устройва ме. -
40 copropiedad
f съсобственост ( на много хора).
См. также в других словарях:
хора́л — хорал … Русское словесное ударение
ХОРА — понятие философии постмодернизма, фиксирующее в своем содержании феномен самодвижения семиотических сред, характеризующегося имманентными пульсационными версификациями своего направления и форм. Данное понятие было введено в философский оборот… … История Философии: Энциклопедия
ХОРА — Лаваля СОГЛАШЕНИЕ 1935 (англо французское) о плане урегулирования итало эфиопского конфликта (итало эфиопская война 1935 36). Название по имени английского министра иностранных дел С. Хора и премьер министра Франции П. Лаваля. Предусматривало… … Большой Энциклопедический словарь
ХОРА — муж., архан., самоед., некладеный баран или олень, бык. Толковый словарь Даля. В.И. Даль. 1863 1866 … Толковый словарь Даля
хора — сущ., кол во синонимов: 1 • танец (264) Словарь синонимов ASIS. В.Н. Тришин. 2013 … Словарь синонимов
ХОРА — хорэ (от греч. choros хоровод), молдавский и румынский хороводный танец. Исполняется обычно под аккомпанемент оркестра (тараф) … Этнографический словарь
хора — хора, хорэ (от греч. choros — хоровод), молдавский и румынский хороводный танец. Исполняется обычно под аккомпанемент оркестра (тараф) … Энциклопедия «Народы и религии мира»
Хора — (молд. хурэ, от греч. xoros хороводная пляска с пением, хоровод) старинный молд. и рум. массовый танец, разновидность хоровода. Первое описание X. принадлежит Д. Кантемиру (нач. 18 в.); многочисленны упоминания X. в молд. и рус. лит ре 19 … Музыкальная энциклопедия
хора — Франц. chora, греч. хоpa. Термин Ю. Кристевой и Ж. Дерриды. В поэтике Кристевой особый «семиотический ритм», отождествленный ею с платоновским понятием «хоры» (из диалога «Тимей») «кругового движения вечного бытия в самом себе, движения, не… … Постмодернизм. Словарь терминов.
Хора — Монастырь Хора в Константинополе. Хора (танец) народный танец. Хора (Древняя Греция) сельскохозяйственная округа древнегреческого полиса … Википедия
ХОРА — понятие философии постмодернизма, фиксирующее в своем содержании феномен самодвижения семиотических сред, характеризующегося имманентными пульсационными версификациями своего направления и форм. Данное понятие было введено в философский оборот… … История Философии: Энциклопедия
