-
1 търг
търг м., - ове, ( два) тъ̀рга Versteigerung f, -en, Auktion f, -en; Публичен търг Eine öffentliche Auktion f. -
2 търг
-
3 търг
auctionизкарвам на търг put up to/for auction; bring under the hammerпродавам на търг sell by auctionотдавам на търг put out to contract; let by contractвземам/печеля търг obtain/get/secure/undertake a contractлице, което произвежда търг auctioneerучастник в търг bidder* * *търг,м., -ове, (два) тъ̀рга auction; бивам продаден на \търг come under the hammer; вземам/печеля \търг obtain/get/secure/undertake a contract; изкарвам на \търг put up to/for auction; bring under the hammer; лице, което организира \търг auctioneer; на \търг by auction/tender; обявявам \търг (за построяване и пр.) invite tenders (for); отдавам на \търг put out to contract; let by contract; покана за участие в \търг invitation to tender; предлагам за \търг tender notice; участвам в \търг за tender for; участвам в \търг за доставка tender and contract for a supply; участник в \търг bidder.* * *auction: Put up jewels to търг. - Изкарвам бижута на търг.* * *1. auction 2. вземам/печеля ТЪРГ obtain/get/sеcure/ undertake a contract 3. изкарвам на ТЪРГ put up to/for auction;bring under the hammer 4. лице, което произвежда ТЪРГ auctioneer 5. на ТЪРГ by auction/tender 6. отдавам на ТЪРГ put out to contract;let by contract 7. продавам на ТЪРГ sell by auction 8. участник в ТЪРГ bidder -
4 търг
м vente f а l'enchère (aux enchères), vente f а l'encan, vente f а la criée; продавам нещо на търг vendre qch aux enchères; изкарвам на търг mettre qch aux enchères. -
5 търг
contract -
6 търг м
Auktion {f} -
7 търг м
Versteigerung {f} -
8 наддавам [в търг]
überbieten -
9 тара
търг. tare* * *та̀ра,ж., само ед. търг. tare.* * *tare (търг.); dead load* * *търг. tare -
10 товарител
търг. freighter* * *товарѝтел,м., -и търг. freighter.* * *freighter (търг.); loader* * *търг. freighter -
11 фрахт
-
12 акцептант
търг. acceptor* * *акцепта̀нт,м., -и търг. acceptor.* * *acceptor* * *търг. acceptor -
13 коносамент
търг. bill of lading* * *коносамѐнт,м., -и, (два) коносамѐнта търг. bill of lading; consignment note.* * *търг. bill of lading -
14 товарителница
търг. bill of lading* * *товарѝтелница,ж., -и търг. consignment note, waybill, съкр. WB; bill of lading; \товарителницаа за експедиция shipping bill.* * *bill of lading* * *търг. bill of lading -
15 франко
търг. франко пристанище/гара/кораб free on board, съкр. f.o.b.франко гара free on rail, съкр. f.o.r.франко купувача carriage free* * *фра̀нко,нареч. търг. free; \франко гара free on rail, съкр. f.o.r.; \франко завода ex works; ex factory; \франко купувача carriage free; \франко пристанище/гара/кораб/борд free on board, съкр. f.o.b.; \франко склад ex warehouse.* * *free on board (пристанище, кораб); free on rail (гара)* * *1. ФРАНКО гара free on rail, ськр. f.o.r. 2. ФРАНКО купувача carriage free 3. търг.: ФРАНКО пристанище/гара/кораб free on board, съкр. f.o.b. -
16 ценообразуване
търг, pricing, price-formation* * *ценообразу̀ване,ср., само ед. икон. pricing, price-formation; базисно пунктово \ценообразуване basing point pricing; трансферно \ценообразуване transfer pricing.* * *pricing ; price-formation (търг.)* * *търг, pricing, price-formation -
17 акцентирам
търг. accept, endorse (a cheque)* * *търг. accept, endorse (a cheque) -
18 бранш
търг, line (of business); metier; branch; field(търговци, занаятчии) сьбир. trade* * *м., -ове, (два) бра̀нша икон. line (of business); métier; branch; field; ( търговци, занаятчии) събир. trade.* * *branch; department* * *1. (търговци, занаятчии) сьбир. trade 2. търг, line (of business);metier;branch;field -
19 почек
търг., разг. waiting(за пари) credit* * *1. (за пари) credit 2. на ПОЧЕК on credit 3. търг., разг. waiting -
20 фоб
(търг., сърк. от франко борда) f.o.b.. free on board* * *free on board* * *(търг., сърк. от франко борда) f.o.b.. free on board
См. также в других словарях:
торговать — Греческое – «площадь, собрание». Старославянское – тръгь, тръговьнь, тръговиште. В русском языке известно с древнерусского варианта «търг». Существуют предположения, что слово произошло от тюркского torga (шелк) или древнетюркского turku… … Этимологический словарь русского языка Семенова
торг — род. п. а, торговый, торговать, укр. торг, род. п. у, др. русск. търгъ, ст. слав. тръгъ ἀγορά (Супр.), тръг{о1}вьнъ, тръговиште, болг. търг, сербохорв. тр̑г площадь, рынок; товар , словен. tȓg рынок , чеш., слвц. trh, польск. targ, в. луж.… … Этимологический словарь русского языка Макса Фасмера
Финский язык — (Суоми) принадлежит к финско угорской группе и распространен во всей Финляндии (где на нем говорят около 2200000 чел.), за исключением прибрежных полос Эстерботнии и Нюландии, а также Аландских островов, где население говорит по шведски; кроме… … Энциклопедический словарь Ф.А. Брокгауза и И.А. Ефрона
Турку — Або, город, ядм. ц. лянн Турку Пори, Финляндия. Основан в XIII в. как торговое селение Або речной поселок (швед, а речка, небольшая река, проток , Ьо жилище, дом ); в России в 1809 1917 гг. это название было принято в качестве офиц. Фин. название … Географическая энциклопедия
трогать — Индоевропейское – treg , trog (напрягать силы, сила, натиск). Общеславянское – trogati, trъgati. В словарях русского языка в прямом значении – «прикасаться» – слово появилось в начале XVIII в., в значении «волновать» – не позже второй половины… … Этимологический словарь русского языка Семенова
выити — (109), ВЫИД|ОУ, ЕТЬ гл. 1. Выйти, уйти, оставить пределы чего л.: се ˫авѣ гражаномъ створи, тако и [в др. сп. ѡтаи] вѣсти пославъ, да схранитьсѩ да не идѹть на сборнѹю слѹжбѹ. пакы наѹтри˫а вышедъ, съ великымь страхомь (προιών) ГА XIII–XIV, 235б; … Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)
вьсюдоу — (86) нар. Всюду, везде: вьсюдѹ бо слѹжьба словесьна˫а ѹзаконѥна ѥсть (πανταχοῦ) КЕ XII, 38а; исповѣдающа же вьсюдѹ. ˫ако сѹть хрьсти˫ане (διόλου) Там же, 81б; нача и цѣловати. по ѡчима по главѣ и по ѹшима по рѹцѣ и вьсѹдѹ ЧудН XII, 71б; сѣмо и… … Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)
мъного — (570) нар. В большом количестве; много, очень: Не рьци много съгрѣшихъ. много безаконьновахъ. не имамь дрьзновени˫а ѥже къ б҃ѹ припасти. Изб 1076, 56 об.; и страньны˫а же много коривъши възвратис˫а въ домъ свои. ЖФП XII, 28г; старьць же много… … Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)
мытьникъ — МЫТЬНИК|Ъ (6*), А с. 1.Сборщик торговой пошлины: Пакы ли бѹдеть что татебно кѹпилъ въ търгѹ... то выведеть свободьна мѹжа два. или мытника. РПр сп. 1280, 618в; то же РПрМус сп. XIV, 8; тако же вывести ѥмѹ послѹхы. любо мытника. передъ кымь же… … Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)
мѧсо — МѦС|О (197), А с. 1.Мясо, плоть: ѹстрьмис˫а [рысь] вьз˫ати м˫а и сътворити м˫а. сънѣдь собѣ мо˫а ѹхъ м˫аса. (τὰ ἐμαφεῦ κρέα) ЖФСт XII, 146; имъ же м˫аса къ костемъ прильпла суть. сухотою ˫ади. СбУв XIV, 71; жилами и костьми сочтании преже скверно … Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)
ороужиѥ — ОРОУЖИ|Ѥ (417), ˫А с. 1.Орудие, инструмент: подо мною ‹ч›то ѡстанѣтьсѧ. или лошакъ. или ѡрѹжьѥ. то все даю. ст҃ому гергью. Гр ок. 1255–1257 (новг.); аче кто конь погѹбiть. или орѹжиѥ или портъ. а заповѣсть на търгѹ и послѣдь познаѥть въ своѥмь… … Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)
