простота

простота;

простота {ж}

{sim'plisiti}
1. простота
2. леснота
it's SIMPLICITY itself разг. съвсем лесно/просто е
3. непринуденост, откровеност, естественост
4. наивност, лековерие, глупост

* * *

{sim'plisiti} n 1. простота; 2. леснота; it's simplicity itself раз

* * *

простота; непретенциозност;

* * *

* * *

simplicity[sim´plisiti] n 1. простота; 2. наивност.

{in'dʒenjuəsnis}
n простодушие, наивност, простота

* * *

{in'jenjuъsnis} n простодушие, наивност; простота.

* * *

простодушие; наивност; непрестореност;

* * *

* * *

ingenuousness[in´dʒenjuəsnis] n простодушие, наивност, простота.

{'inəsəns}
1. невинност
2. наивност, простота
to pretend INNOCENCE правя се на наивен/невинен
3. innocuousness

* * *

{'inъsъns} n 1. невинност; 2. наивност, простота; to preten

* * *

наивност; невинност; незлобливост;

* * *

* * *

innocence[´inəsəns] n 1. невинност; 2. наивност, простота; to pretend \innocence правя се на наивен (невинен); to assume a look of \innocence придавам си наивен вид; 3. ост. = innocuousness.

{'tJaestiti}
1. целомъдрие, девственост, непорочност, чистота
2. чистота, строгост, простота (на стил и пр.)
3. безбрачие

* * *

{'tJaestiti} n 1. целомъдрие, девственост; непорочност, чист

* * *

чистота; целомъдрие; безбрачие; въздържание; девственост; непорочност;

* * *

* * *

chastity[´tʃæstiti] n 1. целомъдрие, девственост, невинност, непорочност, чистота; 2. чистота, строгост, простота; 3. въздържание, безбрачие.

{i:z}
I. 1. спокойствие, покой, успокоение
to be at EASE спокоен съм, не се тревожа, чувствувам се като у дома си
to be ill at EASE неспокоен съм, тревожа се, чувствувам се неловко/неудобно
to set someone at EASE успокоявам някого
to put/set someone at his EASE карам някого да се чувствува като у дома си
to take oneself EASE не се притеснявам, не си давам зор, почивам си, отдъхвам си
(stand) at EASE! воен. свободно
2. свобода, ширина, удобство, рахатлък
a little more EASE in the armholes малко по-свободно/по-широко под мишниците
3. облекчение, успокоение (на болка)
4. свободно време
5. охолство
to live a life of EASE живея охолно
6. непринуденост, естественост (на маниер, стил)
social EASE умение да се държа в обществото, непринудени обноски
7. лекота, леснина, простота
with EASE леко, лесно, без (всякакво) затруднение
II. 1. успокоявам, облекчавам (болка и пр.), намалявам, отслабвам, успокоявам се (за болка и пр.), облекчавам (болен)
2. успокоявам, разсейвам тревогите/грижите на
3. облекчавам, освобождавам (of, from)
to EASE someone of his purse разг. открадвам някому кесията
4. отпускам, разширявам (дреха и пр.), охлабвам, разхлабвам, разхалтавям, облекчавам (положение и пр.), намалявам (напрежение, скорост)
to EASE the engines мор. забавям хода
EASE her! мор. по-бавно! EASE аll! спрете! отпуснете веслата! to EASE a curve правя завой с голям радиус
5. премест вам/слагам/вдигам леко
6. търг. спадам (и с off)
ease down намалявам (се) (и за скорост)
ease off мор. отпускам, охлабвам (въже и пр.), отдръпвам (се), оттеглям (се), отдалечавам (се) от брега, оттласквам от брега, поотпускам се, започвам да работя по-малко, търг. спадам (за цени и пр.)
ease up ease off
ease off, намалявам скоростта/крачката

* * *

{i:z} n 1. спокойствие, покой; успокоение; to be at ease спокоен съ(2) {i:z} v 1. успокоявам, облекчавам (болка и пр.); намалявам,

* * *

спокойствие; удобство; успокоявам; успокоение; рахат; разхлабвам; свобода; разхалтвам; облекчавам; облекчение; охолство; отслабям; отпускам; отхлабвам; кеф; лекота; леснота; непринуденост;

* * *

* * *

ease [i:z] I. n 1. лекота, леснота; простота; \ease of access достъпност; with \ease леко, лесно, без всякакво затруднение; 2. спокойствие, покой; успокоение; непринуденост; to be at \ease спокоен съм, не се тревожа; не се притеснявам; to be ill at \ease неспокоен съм, тревожа се; чувствам се неудобно (неловко), притеснявам се; to set s.o. at \ease карам някого да се чувства като у дома си; успокоявам някого; to take o.'s \ease живея (чувствам се) спокоен; не се притеснявам, бездействам, не си давам зор; почивам си, отдъхвам си; stand at \ease! воен. свободно! 3. свобода; ширина; удобство; спокойствие, безгрижие, рахатлък, охолство; to like o.'s \ease обичам си удобствата (рахатлъка); to live a life of \ease живея охолно; 4. непринуденост, естественост (на маниер, стил); social \ease непринудени обноски, умение да се държа в обществото; 5. свободно време; рахатлък; 6. облекчение, успокоение (на болка) ( from); II. v 1. успокоявам, облекчавам, намалявам, отслабвам (болка, страдание); намалявам, отслабвам, успокоявам се (за болка и пр.); облекчавам ( болен); успокоявам, разсейвам тревогите (грижите) на; the situation has \eased положението се облекчи, напрежението намаля; the snow \eased снегът намаля; to \ease s.o.'s mind успокоявам някого, разсейвам грижите на някого; to \ease an engine намалявам оборотите на двигател; 2. облекчавам, освобождавам (s.o. of или from s.th.); to \ease o.s. of a burden разтоварвам се, освобождавам се от товар (и прен.); to \ease o.s. ( nature) ост. облекчавам се, уринирам; to \ease s.o. of his purse разг. открадвам кесията на някого; 3. отпускам, отхлабвам, разхлабвам, разхалтвам; \ease the engines мор. забавете хода, намалете скоростта! \ease her! мор. по-бавно! \ease all! спрете, отпуснете веслата! to \ease the helm мор. връщане на кормилото в нормално положение след смяна на курса; to \ease the elbows (the collar etc.) отпускам (правя по-широк) ръкава (яката и пр.); to \ease a curve правя завой с по-голям радиус; to \ease o.'s way through the crowd проправям си внимателно път през тълпата; 4. премествам, вдигам леко ( товар);

{rʌ'stisiti}
1. селски характер, селска черта
2. простота, грубоватост

* * *

{r^'stisiti} n 1. селски характер; селска черта; 2. простот

* * *

грубоватост;

* * *

* * *

rusticity[rʌs´tisiti] n простота, грубоватост.

{sə'fistikeitid}
1. лишен от наивност/простота, прекалено изискан/изтънчен/префинен
2. вещ, опитен, обигран
3. усъвършенствуван, сложен
4. светски, с житейски опит
5. подправен, неистински

* * *

{sъ'fistikeitid} а 1. лишен от наивност/простота, прека

* * *

сложен; светски; префинен;

* * *

* * *

sophisticated[sə´fisti¸keitid] adj 1. (прекалено) изискан, изтънчен; елегантен; 2. остроумен, тънък; 3. сложен; високотехничен; 4. лишен от наивност, светски, с житейски опит; 5. подправен, неистински; FONT face=Times_Deutsch◊ adv sophisticatedly.

{ti'njuiti}
1. разреденост (на въздух, течност и пр.)
2. тънкост, тънкотa (на косъм, глас и пр.), слабост, оскъдност, простота (на стил)

* * *

{ti'njuiti} n 1. разреденост (на вьздух, течност и пр.); 2. т

* * *

разреденост;

* * *

* * *

tenuity[te´njuiti] n 1. стойност, крехкост; 2. разреденост (на въздуха и пр.); 3. тънкост (на косъм, глас и пр.); слабост (на светлина); 4. простота, елементарност (на стил); бедност, оскъдица, нужда.

{'houmlinis}
1. домашна обстановка, уютност
2. простота, непретенциозност
3. aм. грозноватост

* * *

{'houmlinis} n 1. домашна обстановка; уютност; 2. простота

* * *

{ɔ:'steriti}
1. строгост, суровост, непреклонност, неприветливост
2. аскетичност, пуританство
3. строгост, простота (на стил)
4. режим на строги икономии/ограничения
5. pl рел. самоналожени лишения

* * *

{ъ:'steriti} n 1. строгост, суровост, непреклонност; неприв

* * *

строгост; суровост; aскетичност; неумолимост; неприветливост;

* * *

* * *

austerity[ɔ:s´teriti] n 1. строгост, суровост, неумолимост; неприветливост; 2. икон. строга икономия; режим на строги икономии, наложен от държавата; 3. аскетизъм, аскетичност, пуританство, пуританщина; 4. студенина, въздържаност; 5. ост. тръпчивост, стипчивост.

смирение; скромност; беднота; простота; кроткост; непретенциозност;

* * *

humbleness[´hʌmblnis] n 1. скромност; 2. непретенциозност, простота, бедност; 3. смирение; кротост; покорност.

{'ru:dnis}
1. грубост, неучтивост, невъзпитание, оскърбителност
2. простота, примитивност
3. суровост

* * *

{'ru:dnis} n 1. грубост, неучтивост; невъзпитание; оскърбите

* * *

суровост; грубост; невъзпитание; неучтивост;

* * *

* * *

rudeness[´ru:dnis] n 1. грубост; неучтивост; невъзпитание; 2. суровост.

{si'veriti}
1. строгост, суровост
2. тежък характер (на заболяване и пр.)
3. трудност (на изпит и пр.), взискателност, високи изисквания
4. строгост, простота (на стил)
5. щателност (на преглед)

* * *

{si'veriti} n 1. строгост, суровост; 2. тежък характер (на з

* * *

щателност;

* * *

* * *

severity[si´veriti] n строгост, суровост, неумолимост, жестокост.

{sə'fistikeit}
1. употребявам софизми, извъртам
2. подправям, изменям (чужд текст)
3. подправям (вино и пр.), фалшифицирам
4. лишавам от наивност/простота, изтънчвам, изфинвам
5. просвещавам, култивирам, усъвършенствувам
6. усложнявам

* * *

{sъ'fistikeit} v 1. употребявам софизми; извъртам; 2. по

* * *

фалшифицирам; усложнявам;

* * *

* * *

sophisticate[sə´fisti¸keit] I. v 1. използвам, служа си със софизми; извъртам; 2. подправям, променям, без да съм упълномощен за това; изменям (чужд текст); 3. подправям, фалшифицирам (вино и пр.); 4. лишавам от наивност, правя изтънчен; усложнявам; предавам житейски опит; II.[sə´fistikət] n изтънчен човек (и attr).

Arcadia[a:´keidiə] n 1. Аркадия (област в Пелопонес); 2. спокойна, идилична местност; прен. щастлива страна; 3. спокойствие, идиличност, простота.

наивност;

* * *

artlessness[´a:tlisnis] n 1. простота, естественост; 2. невинност; непрестореност, наивност, безхитреност; 3. непохватност, несръчност; неопитност.

широта; вулгарност; грубост;

* * *

broadness[´brɔ:dnis] n 1. широчина, ширина; широта; 2. грубост, вулгарност, наглост, простота (на израз); 3. подчертаност, очебийност (на диалект); the \broadness of his speech силният му провинциален акцент.

{ha:t}
I. 1. сърце
2. сърдечно заболяване
to have a HEART сърдечноболен съм
3. прен. сърце, душа
at HEART дълбоко в себе си, по душа
in one's-HEART of HEARTs дълбоко в душата си/себе си
with all one's HEART от все сърце
big HEART великодушие, благородство
with a heavy HEART със свито сърце, против волята си
with a light HEART с леко сърце, без да му мисля много
with an open HEART чистосърдечно
HEART of gold златно сърце
HEART of steel/stone/flint кораво сърце
to be the HEART and soul of душата съм на (компания и пр.)
HEART and soul всецяло, всеотдайно
to have at HEART, to take/lay something to HEART имам/вземам присърце
to have no HEART to нямам желание/не ми се ще да
not to have the HEART to сърце не ми дава да
to have one's HEART in one's mouth прен. глътнал съм си езика от страх
to have one's HEART in one's boots съвсем съм отчаян
to have one's HEART in the right place имам добро сърце, добър човек съм
to have one's HEART in one's work обичам си работата, paботя с желание/удоволствие
to have one's HEART set on something, to set one's HEART on (doing) something страстно желая (да направя) нещо
to lay one's HEART bare, to open one's HEART откривам/разкривам сърцето си
searchings of the HEART душевни вълнения/тревоги
it does my HEART good драго/приятно ми e, радвам се
a man after my own HEART човек, който ми харесва/допада
to take to HEART вземам присърце
it goes against my HEART to do so не ми e по сърце да постъпя така
I cannot find it in my HEART to не ми дава сърце да
to do something with (only) half a HEART върша нещо неохотно
to eat one's HEART out чезна от мъка, страдам
to wear one's HEART upon one's sleeve не мога да скривам чувствата си
have a HEART! разг. имай милост
4. прен. същина, същност
the HEART of the matter същността на въпроса, същественото
change of HEART промяна на отношението, променено отношение
5. сърцевина, ядка, среда
HEART of oak сърцевина на дъб, сърцат чорек (обик. за моряк)
in the HEART of winter посред зима
6. мъжество, смелост, храброст
to lose HEART падам духом, унивам, отчайвам се, обезкуражавам се
to take HEART (ост. of grace) окуражавам се
7. прен. любов, сърце
to give/lose one's HEART to someone влюбвам се в някого
union of HEARTs женитба по любов
dear/dearest HEART мили, мила, любим (а)
8. плодородие (на почва)
in good HEART плодороден, богат
out of HEART неплодороден, изтощен
9. рl карти купа, купи
two of HEARTs двойка купа
with HEART and hand с всички сили/ентусиазъм, енергично
to learn/get by HEART уча наизуст
II. 1. head 7 (обик. с up)
2. стр. запълвам, изпълвам (пространство между две стени) (in)

* * *

{ha:t} n 1. сърце; 2. сърдечно заболяване; to have a heart сърдечно(2) {ha:t} v 1. head 7 (обик. с up); 2. стр. запълвам, изпълвам

* * *

ядро; сърце; същност; сърдечен; сърцевина; душа;

* * *

* * *

heart [ha:t] I. n 1. сърце; with bleeding \heart с разтуптяно сърце; прен. с нетърпение (страх); to have a weak \heart страдам от сърце, имам слабо сърце; athletic \heart разширение на сърцето от продължително спортуване; \heart attack мед. сърдечна криза; smoker's \heart сърдечно заболяване, причинено от тютюнопушене; to press ( clasp) s.th. to o.'s \heart притискам някого към гърдите си; прегръщам някого; to cross o.'s \heart кръстя се и се кълна; 2. прен. сърце, душа; прен. чувствителност, отзивчивост, благост; at \heart дълбоко в себе си; по душа; a big \heart великодушие, благородство; великодушен (благороден) човек; a \heart of gold златно сърце; прекрасен ("златен") човек; a hard \heart, a \heart of steel ( stone, flint) кораво сърце; коравосърдечен (безсърдечен) човек; a single \heart прямота, душевна простота; a false \heart вероломство; a kind ( soft, sympathetic, warm) \heart добро сърце; добросърдечен (добродушен, отзивчив) човек; a light \heart безгрижие, веселие; a stout \heart смелост, решителност; смелчага, решителен човек; to be sick at \heart тъжа, унил съм; a change of \heart промяна в отношението (мнението); in my \heart of \hearts в дъното на душата си, дълбоко в себе си; to be the \heart and soul of съм душата на (компания и пр.); to break o.'s \heart умирам от мъка ( over); to break s.o.'s \heart разбивам нечие сърце; to bring s.o.'s \heart into their mouth изплашвам някого до смърт; to have o.'s \heart into o.'s mouth свито ми е сърцето; глътнал съм си езика; it does my \heart good мед ми капе на сърцето; a sight too rejoice o.'s \heart, a sight to cheer ( delight, gladden, warm) the cockles of o.'s \heart гледка, която топли душата; set your \heart at rest не се безпокой, успокой се; to do s.th. with a light \heart върша нещо с леко сърце (без да ме е грижа); with a heavy \heart със свито сърце; против волята си; with (an) open \heart с открита душа, чистосърдечно; to lay o.'s \heart bare, to open o.'s \heart откривам (разкривам) душата си; searchings of the \heart душевни вълнения (тревоги); to take s.th. to \heart вземам нещо присърце; to have at \heart имам присърце; to have set o.'s \heart on doing s.th. решил съм непременно да сторя нещо, разг. турям си мерак на нещо; a man after my own \heart човек по мой вкус; it goes against my \heart to do so не ми е по сърце да правя това; his \heart is in the right place той е добър (отзивчив, сърдечен) човек; I cannot find it into my \heart не се решавам, не ми дава сърце; to o.'s \heart's content колкото ми душа иска; до насита; според желанието ми; I have no \heart to нямам желание да, не съм разположен да, не ми се ще да; I am in no \heart for laughing не ми е до смях; to put all o.'s \heart into s.th. заемам се с цялата си енергия за нещо; to have o.'s \heart into o.'s work обичам си работата, работя с удоволствие; to do s.th. with ( only) half a \heart върша нещо неохотно; to cry ( sob, weep) o.'s \heart out ридая, плача сърцераздирателно, изплаквам си очите; a sight that makes the \heart bleed гледка, която кара сърцето да се облива в кръв; to devour o.'s \heart, to eat o.'s \heart out чезна от мъка; my \heart warms towards her от сърце ѝ съчувствам; in the fulness of o.'s \heart с препълнено сърце, със сърце, преливащо от чувства; 3. прен. същина, същност; to get to the \heart of the matter добирам се до същината на въпроса; the \heart of the mystery същината на загадката; 4. мъжество, смелост; храброст; • faint \heart never won fair lady нерешителността е враг на успеха; to give \heart to s.o. ободрявам (окуражавам) някого; to keep a good \heart, to keep up \heart не падам духом, държа се геройски, не унивам; to lose \heart падам духом, унивам, отчайвам се, обезкуражавам се; out of \heart унил, отчаян, обезсърчен; to take \heart ост. ободрявам се, окуражавам се, не унивам; 5. прен. любов; любимо същество; to give ( lose) o.'s \heart to s.o. влюбвам (увличам) се по някого; to win ( gain) s.o.'s \heart спечелвам любовта на някого, покорявам нечие сърце; union of \hearts брак по любов; he knows how to find his way into people's \hearts той знае как да накара хората да го обикнат; dear ( dearest) \heart, sweet \heart мили, мила, скъпи, скъпа, любими, любима; 6. сърцевина, ядка; среда; \heart of oak 1) сърцевина на дъб; 2) храбър (мъжествен) човек (обикн. моряк); in the \heart of winter посред зима; in the \heart of the country в най-затънтения край на страната; 7. плодородие (на почвата); in good, strong \heart плодороден, богат; out of \heart неплодороден, изтощен (за почва); 8. тех. сърце; ядро; сърцевина; 9. pl карти купа; queen of \hearts дама купа; 10. сорт череши със сърцевидни плодове; • with \heart and hand с всичките си сили, с ентусиазъм, енергично; to learn ( get) by \heart уча наизуст; to wear o.'s \heart on o.'s sleeve не мога да скривам чувствата си; много съм експанзивен; bless my \heart and soul! Господи! Боже мой! Божичко! dear \heart! я гледай ти! охо! Lord love your \heart! разг. ей Богу! poor \heart ост. бедният, горкият; II. v 1. образувам сърцевина (обикн. с up); 2. строит. запълвам, изпушвам (in).