-
1 tell
{tel}
1. казвам, разказвам
разправям (someone something, something to someone някому нещо, about something за нещо)
this fact TELLs its own story този факт не се нуждае от коментарии
2. казвам, съобщавам, уведомявам
to TELL the world разг. разказвам на всички/на целия свят
don't TELL me! ами! хайде де! на мен ли ги разправяш, знам аз, няма защо ти да ми казваш
TELL me another на друг ги разказвай
I'll TELL you what знаеш ли какво, слушай
you are TELL ing me sl. добре го зная аз това, хич и не ти вярвам аз
I told you so! didn't I TELL you so! казах ли ти! видя ли сега! to TELL a lie/the truth лъжа/казвам истината
time will TELL времето ще покаже
3. казвам, показвам, посочвам, обяснявам
to TELL the time показвам колко е часът (за часовник и пр.)
4. казвам, нареждам, заповядвам (someone някому)
to do as one is told правя каквото ми се каже/каквото/както ми наредят
5. издавам, издрънквам (тайна и пр.)
6. познавам, разпознавам, различавам
I can't TELL them one from the other не мога да ги разпознавам
I can TELL him by his voice познавам го по гласа
one can TELL she is clever личи си, че е умна
as far as I can TELL доколкото зная/мога да съдя/да преценя
one/you never can TELL човек никога не знае/не може да знае
there is no TELLing не можем да знаем, не се знае, никой не знае
how can I TELL откъде да знам
7. имам значение, постигам ефект, отразявам се, лича (си), отличавам се, отделям се, изпъквам (за глас, цвят и пр.)
every little TELLs всяка дреболия си има значение
breed will TELL, good blood TELLs добрият род/произход си личи, куче да е, от сой да е
the remark told забележката оказа влияние/даде резултат
every blow/shot told всеки удар/изстрел попадаше в целта
8. говоря, свидетелствувам (за неща, действия и пр.)
to TELL for/in favour of говоря в полза на
to TELL against във вреда съм на, навреждам
9. броя, преброявам (обик. за гласове в парламента)
to TELL noses разг. преброявам колко души сме
all told всичко на всичко, общо взето
tell around разказвам, разпространявам
tell off наругавам, нахоквам, поставям на място, воен. отделям/определям хора (за дежурство и пр.), отмервам, отброявам
tell on отразявам се (зле) на, изтощавам, наклеветявам* * *{tel} v (told {tould}) 1. казвам, разказвам; разправям (s.o. s* * *река; поръчвам; разказвам; разпознавам; разправям; казвам; обаждам;* * *1. all told всичко на всичко, общо взето 2. as far as i can tell доколкото зная/мога да съдя/да преценя 3. breed will tell, good blood tells добрият род/произход си личи, куче да е, от сой да е 4. don't tell me! ами! хайде де! на мен ли ги разправяш, знам аз, няма защо ти да ми казваш 5. every blow/shot told всеки удар/изстрел попадаше в целта 6. every little tells всяка дреболия си има значение 7. how can i tell откъде да знам 8. i can tell him by his voice познавам го по гласа 9. i can't tell them one from the other не мога да ги разпознавам 10. i told you so! didn't i tell you so! казах ли ти! видя ли сега! to tell a lie/the truth лъжа/казвам истината 11. i'll tell you what знаеш ли какво, слушай 12. one can tell she is clever личи си, че е умна 13. one/you never can tell човек никога не знае/не може да знае 14. tell around разказвам, разпространявам 15. tell me another на друг ги разказвай 16. tell off наругавам, нахоквам, поставям на място, воен. отделям/определям хора (за дежурство и пр.), отмервам, отброявам 17. tell on отразявам се (зле) на, изтощавам, наклеветявам 18. the remark told забележката оказа влияние/даде резултат 19. there is no telling не можем да знаем, не се знае, никой не знае 20. this fact tells its own story този факт не се нуждае от коментарии 21. time will tell времето ще покаже 22. to do as one is told правя каквото ми се каже/каквото/както ми наредят 23. to tell against във вреда съм на, навреждам 24. to tell for/in favour of говоря в полза на 25. to tell noses разг. преброявам колко души сме 26. to tell the time показвам колко е часът (за часовник и пр.) 27. to tell the world разг. разказвам на всички/на целия свят 28. you are tell ing me sl. добре го зная аз това, хич и не ти вярвам аз 29. броя, преброявам (обик. за гласове в парламента) 30. говоря, свидетелствувам (за неща, действия и пр.) 31. издавам, издрънквам (тайна и пр.) 32. имам значение, постигам ефект, отразявам се, лича (си), отличавам се, отделям се, изпъквам (за глас, цвят и пр.) 33. казвам, нареждам, заповядвам (someone някому) 34. казвам, показвам, посочвам, обяснявам 35. казвам, разказвам 36. казвам, съобщавам, уведомявам 37. познавам, разпознавам, различавам 38. разправям (someone something, something to someone някому нещо, about something за нещо)* * *tell [tel] v ( told [tould]) 1. разказвам, разправям (s.o. s.th. някому нещо; about s.th. за нещо); to hear \tell of чувам да се говори (разказва) за; this fact \tells its own story ( tale) този факт говори сам за себе си; to \tell the world разг. разгласявам, разказвам на всички (на целия свят); don't \tell me! never \tell me! не ми разправяй ти на мене! you're \telling me! знам аз! какво ми разправяш! \tell me another! разг. на други ги разказвай! \tell that to the ( horse-) marines разправяй ги на старата ми шапка; to \tell the tale sl разказвам жална история, за да спечеля съчувствие; do \tell! ам. разкажи де! I'll \tell you what знаеш ли какво, слушай; \tell me if you can! ха кажи ми де! I told you so, didn't I \tell you so! (аз) нали ти казах! 2. казвам, говоря; to \tell a lie ( the truth) казвам лъжа (истината); 3. казвам, указвам, показвам, обяснявам, посочвам; a clock \tells the time часовникът показва времето; to \tell fortunes гадая бъдещето; to \tell s.o. where to get off казвам на някого да си гледа работата (да не ме занимава); 4. казвам, нареждам, заповядвам (s.o. някому, на някого); do as you are told прави каквото ти казват (заповядват); 5. казвам, съобщавам, издавам, разкривам, обаждам, издрънквам (тайна и пр.); докладвам; to \tell tales издайнича, доноснича; that \tells a tale това е важно, това значи нещо; 6. различавам, разпознавам (се); познавам; to \tell one from the other разпознавам (различавам) един от друг; you can \tell him by his voice можеш да го познаеш по гласа; one can \tell she is clever познава се, че е умна; 7. знам; I cannot \tell which button to press не знам кой бутон да натисна; how can I \tell? откъде да знам? you never can \tell човек никога не знае; there is no \telling не можем да знаем; 8. има значение, постига ефект; отразява се, личи (си); отличавам се, изпъквам, отделям се (за глас, цвят и пр.); words that \tell думи, които тежат (въздействат); every blow ( shot) told всеки удар (изстрел) попадаше в целта; 9. за неща, действия: говоря, свидетелствам ( for, against); it will \tell against you това ще бъде в твоя вреда (ще ти навреди); 10. броя, преброявам (гласове в парламента; в останалите случаи - ост.); -
2 but
{bʌt}
I. 1. но, ала, ама, обаче
we know it BUT he doesn't ние знаем, но/ама/обаче той не знае
young BUT experienced млад, но опитен
BUT then но пък, но и. но. от друга страна
2. освен, с изключение на, само не и
anything BUT всичко друге, освен/само не и
anywhere BUT here навсякъде другаде. само не тук/освен тук
I can do nothing BUT go не ми остава нищо друго, освен да (си) отида
I cannot BUT (agree) не мога да не (се съглася)
3. all BUT почти, едва не. за мал ко не
he all BUT died from his wounds той едва не умря oт раните си
4. BUT for без. ако не беше
BUT for his interference you would have been ruined без неговата намеса ти щеше да бъдеш разорен
BUT for you I should have drowned ако не беше ти, щях да се удавя
5. след глаголи, иразяващи съмнение, отрицание че. да не. без да
there is no doubt BUT he won няма съмнсние, че той спечели
never a week passes BUT he writes не минава седмица, без той да пише
there is no one BUT knows it няма човек, който да не знае това
6. last BUT oпe предпоследен
last BUT two предпредпоследен, вторият от края
II. prep освен, с изключение на
пo one BUT тe никой освен мен
пo one BUT he/him showed any interest никой освен него не прояви интерес
III. adv само, едва
he left BUT an hour ago той замина само преди (един) час
if 1 could BUT see her for a moment да можех само да я видя за момент
IV. n възражение, но
ifs and BUTs усуквания и възражения
V. v казвам но, възразявам
BUT me no buts не ми възразявай, не го усуквай
VI. neg rel pron който да не
there is not one of us BUT wishes to help между нас няма нито един, който да не иска да помогне
there is nobody BUT has Ms fault никой не e безгрешен
VII. part за усилване
never, BUT never никога, ама найстина никога
VIII. n шотл. външната стая/кухнята на двустайна къща
BUT and ben двустайна къща/жилище* * *{b^t} cj 1. но, ала, ама, обаче: we know it but he doesn't ние знае(2) prep освен, с изключение на; пo one but тe никой освен мен; {3} adv само, едва; he left but an hour ago той замина само пред{4} n възражение, "но"; ifs and buts усуквания и възражения.{5} v казвам "но", възразявам; but me no buts не ми възразявай, {6} neg rel pron който да не; there is not one of us but wishes {7} part за усилване; never, but never никога, ама найстина нико{8} n шотл. външната стая/кухнята на двустайна къща; but and ben* * *освен; ала; вън; пък; обаче; но;* * *1. all but почти, едва не. за мал ко не 2. anything but всичко друге, освен/само не и 3. anywhere but here навсякъде другаде. само не тук/освен тук 4. but and ben двустайна къща/жилище 5. but for his interference you would have been ruined без неговата намеса ти щеше да бъдеш разорен 6. but for you i should have drowned ако не беше ти, щях да се удавя 7. but for без. ако не беше 8. but me no buts не ми възразявай, не го усуквай 9. but then но пък, но и. но. от друга страна 10. he all but died from his wounds той едва не умря oт раните си 11. he left but an hour ago той замина само преди (един) час 12. i can do nothing but go не ми остава нищо друго, освен да (си) отида 13. i cannot but (agree) не мога да не (се съглася) 14. i. но, ала, ама, обаче 15. if 1 could but see her for a moment да можех само да я видя за момент 16. ifs and buts усуквания и възражения 17. ii. prep освен, с изключение на 18. iii. adv само, едва 19. iv. n възражение, но 20. last but oпe предпоследен 21. last but two предпредпоследен, вторият от края 22. never a week passes but he writes не минава седмица, без той да пише 23. never, but never никога, ама найстина никога 24. there is no doubt but he won няма съмнсние, че той спечели 25. there is no one but knows it няма човек, който да не знае това 26. there is nobody but has ms fault никой не e безгрешен 27. there is not one of us but wishes to help между нас няма нито един, който да не иска да помогне 28. v. v казвам но, възразявам 29. vi. neg rel pron който да не 30. vii. part за усилване 31. viii. n шотл. външната стая/кухнята на двустайна къща 32. we know it but he doesn't ние знаем, но/ама/обаче той не знае 33. young but experienced млад, но опитен 34. освен, с изключение на, само не и 35. пo one but he/him showed any interest никой освен него не прояви интерес 36. пo one but тe никой освен мен 37. след глаголи, иразяващи съмнение, отрицание че. да не. без да* * *but[bʌt] I. cj 1. но, ала, обаче; not only... \but also не само ..., но и; \but then ( again) но от друга страна; 2. с изключение на, изключая, освен, само не и; anywhere \but here всякъде другаде освен тук; I can do nothing \but go не ми остава нищо друго, освен да си отида; I cannot \but agree не мога да не се съглася; all \but почти, едва ли не; anything \but всичко друго освен, само не и; 3. ако не; \but for the rain we would have arrived earlier ако не беше дъждът, щяхме да пристигнем по-рано; \but that he was prevented he would have accomplished his design ако не му бяха попречили, той щеше да осъществи намерението си; 4. че (след глаголи, изразяващи съмнение или отрицание); 5. без да (след отрицание или въпрос); we never go \but it rains винаги, когато отидем, вали; • I could not \but congratulate her не ми оставаше друго освен да я поздравя; it never rains \but it pours когато вали, вали из ведро; прен. нещастието никога не идва само; II. prep освен, с изключение на; no one replied \but me никой освен мен не отговори; the last \but one предпоследният; III. adv книж. само, едва; this is \but one of the methods това е само един от методите; \but just едва; had I \but known само да знаех; IV. n възражение; "но"; спънка, пречка, препятствие; no \buts без възражения; не мънкай, не го усуквай. -
3 import
{im'pɔ:t}
I. 1. внасям (from, into)
IMPORTing country страна вносителка
2. внасям, въвеждам
3. книж. означавам, знача, давам да се разбере, изразявам
4. имам значение, от значение съм, важен съм, засягам
it IMPORTs us to know за нас e от значение да знаем
questions that IMPORT us nearly въпроси, който ни засягат отблизо
II. 1. внос, импорт
2. pl вносни стоки
3. смисъл, значение, важност
questions of great IMPORT много важни въпроси
what is the IMPORT of his statement? какво иска да каже с това си изявление
4. attr вносен* * *{im'pъ:t} v 1. внасям (from, into); importing country страна вносит(2) {'impъ:t} n 1. внос, импорт; 2. pl вносни стоки; 3. смисъл* * *смисъл; означавам; вносен; въвеждам; внос; важност; внасям; значение; знача; импорт;* * *1. attr вносен 2. i. внасям (from, into) 3. ii. внос, импорт 4. importing country страна вносителка 5. it imports us to know за нас e от значение да знаем 6. pl вносни стоки 7. questions of great import много важни въпроси 8. questions that import us nearly въпроси, който ни засягат отблизо 9. what is the import of his statement? какво иска да каже с това си изявление 10. внасям, въвеждам 11. имам значение, от значение съм, важен съм, засягам 12. книж. означавам, знача, давам да се разбере, изразявам 13. смисъл, значение, важност* * *import[im´pɔ:t] I. v 1. внасям, импортирам ( into); \importing country страна вносителка; 2. внасям, въвеждам; to \import personal feelings влагам лични чувства; 3. давам да се разбере, означавам, знача, изразявам; 4. имам значение, от значение съм, важен съм; засягам; II.[´impɔ:t] n 1. внос, импорт; \import penetration ratio икон. коефициент на проникване на вноса; 2. pl вносни стоки; 3. смисъл, значение, важност; 4. attr вносен; \import duty вносно мито. -
4 only
{'ounli}
I. 1. единствен
we are the ONLY people that know it само ние го знаем
2. най-добър
he is the ONLY man for the position той e най-добрият/подходяздият за този пост
II. 1. само
if ONLY she would stop talking да щеше да млъкне
2. ONLY too много, извънредно
I shall be ONLY too pleased to с най-голямо удоволствие ще
the news was ONLY too true новината несъмнено/за голямо съжаление беше вярна
3. за усилване
ONLY just едва-едва
we arrived ONLY just in time за малко не закъсняхме
he has ONLY just arrived той току-що пристигна
III. cj само че, но (и ONLY that)* * *{'ounli} а 1. единствен; we are the only people that know it само н(2) {'ounli} adv 1. само; if only she would stop talking да щеше да{3} {'ounli} cj само че, но (и only that).* * *чак; само; единствен; единствено; изключително;* * *1. he has only just arrived той току-що пристигна 2. he is the only man for the position той e най-добрият/подходяздият за този пост 3. i shall be only too pleased to с най-голямо удоволствие ще 4. i. единствен 5. if only she would stop talking да щеше да млъкне 6. ii. само 7. iii. cj само че, но (и only that) 8. only just едва-едва 9. only too много, извънредно 10. the news was only too true новината несъмнено/за голямо съжаление беше вярна 11. we are the only people that know it само ние го знаем 12. we arrived only just in time за малко не закъсняхме 13. за усилване 14. най-добър* * *only[´ounli] I. adj единствен; one choice \only един единствен избор; II. adv 1. само; if I had \only known само да знаех, де да бях знаел; 2. за засилване: we met \only an hour ago срещнахме се само преди час; he has \only just arrived той пристигна едва току-що; it was \only dreadful беше просто ужасно; III. cj само че, но, обаче; I would have phoned you, \only I didn' t know your number щях да ти се обадя, но не ти знаех номера. -
5 school
{sku:l}
I. 1. училище
to teach SCHOOL ост. учителствувам
we were at SCHOOL together съученици сме, от училище се знаем
2. институт, факултет, школа
3. учебни занятия, училище
4. муз., лит., изк. школа
5. рl изпити (обик. за научна степен), сграда, където се провеждат тези изпити
6. the SCHOOLs (доктрините на) средновековните университети
SCHOOL doctors преподаватели в средновековните университети
7. attr училищен, ученически
SCHOOL doctor училищен лекар
II. 1. уча, обучавам
2. приучвам, тренирам, дисциплинирам, обуздавам
to SCHOOL oneself to patience, etc. приучвам се на търпение и пр
3. пращам на училище, давам образование на
4. ост. мъмря
III. n пасаж, ято, стадо (риба)* * *{sku:l} n 1. училище; to teach school ост. учителствувам; we were a(2) {sku:l} v 1. уча, обучавам; 2. приучвам; тренирам; дисципл{3} {sku:l} n пасаж, ято, стадо (риба).* * *факултет; ученически; учебен; уча; училище; училищен; школа; школувам; ято; обучавам; обуздавам; приучавам; дисциплинирам;* * *1. attr училищен, ученически 2. i. училище 3. ii. уча, обучавам 4. iii. n пасаж, ято, стадо (риба) 5. school doctor училищен лекар 6. school doctors преподаватели в средновековните университети 7. the schools (доктрините на) средновековните университети 8. to school oneself to patience, etc. приучвам се на търпение и пр 9. to teach school ост. учителствувам 10. we were at school together съученици сме, от училище се знаем 11. институт, факултет, школа 12. муз., лит., изк. школа 13. ост. мъмря 14. пращам на училище, давам образование на 15. приучвам, тренирам, дисциплинирам, обуздавам 16. рl изпити (обик. за научна степен), сграда, където се провеждат тези изпити 17. учебни занятия, училище* * *school [sku:l] I. n 1. училище, школо; board \school ист. безплатно основно училище, поддържано от настоятелство; boarding \school пансион; day ( evening, night) \school дневно (вечерно) училище; grammar \school класическа гимназия; high \school главно ам. гимназия, средно училище; primary \school първоначално (основно) училище; public \school училище фондация (главно за децата на заможни родители); secondary \school средно училище, гимназия; the \school of hard knocks превратностите на живота, житейските трудности; to be one of the old \school от старата школа съм; притежавам качества, които заслужават уважение; 2. институт; факултет; школа; medical \school медицински институт (факултет); the London S. of economics Икономическият институт в Лондон; dancing ( fencing) \school школа по танци (фехтовка); 3. учебни занятия; 4. прен. школа; 5. pl: the Schools сграда за изпити (в Оксфорд); 6. pl изпити (обикн. за научна степен); 7. pl: the \schools средновековните университети; доктрините им; \school doctors преподаватели в средновековните университети; 8. муз. курс, школа; to tell tales out of \school издрънквам нещо пред чужди хора; a \school of thought мнение, възглед, схващане, гледище; II. v уча, обучавам; обуздавам, дисциплинирам, дресирам; III. school n ято, стадо, пасаж (от риба); IV. v движа се на стада. -
6 term
{tə:m}
I. 1. срок, период
during his TERM of office докато беше на служба/заемаше този пост
presidential TERM президентски мандат
2. платежен срок, ден на плащане (обик. на 3 месеца)
to owe a TERM's rent дължа наем за 3 месеца
3. семестър, учебен срок
during TERM през учебно време
4. съдебна сесия
5. мат. член
6. лог. член (на силогизъм)
7. термин
рl изрази, фразеология, език
in TERMs of approval одобрително
in flatterin/glowing TERMs ласкаво, хвалебствено
in TERMs of с езика на, от гледна точка на, превърнат в, изчислен с
in TERM s of science на езика на/от гледна точка на науката
his work is not profitable in TERMs of money работата му не e изгодна от парична гледна точка
in TERMs of metrical measures превърнато в метрична система
in set TERMs ясно, определено, решително, недвусмислено
8. ост. край, граница
9. край на периода на нормалната бременност
she has reached her TERM време e да ражда (за бременна жена)
10. мед. менструация, период
11. рl условия на договор и пр., условия за плащане, цена, хонорар
what are your TERMs for lessons? колко вземате за уроци? on easy TERMs на износна цена, при изгодни условия
not on any TERM на никаква цена, за нищо на света
on these TERM s при тези условия
to come to TERM s отстъпвам, приемам условията, примирявам се (with с)
the enemy came to TERMs неприятелят капитулира
to bring someone to TERMs принуждавам някого да се съгласи на/да приеме условията ми
on TERMs of friendship/equality, etc. на приятелски/равни и пр. начала
12. лични отношения
to be on good/friendly TERMs with в добри/приятелски отношения съм с
we are not on speaking TERMs не се познаваме, само се знаем, не си говорим, скарани сме
13. ист. рим. граничен стълб, често с бюста на бога Термин
TERM of reference компетенция, ресор, инструкции
II. v наричам, назовавам, определям като* * *{tъ:m} n 1. срок, период; during his term of office докато беше на (2) {tъ:m} v наричам, назовавам, определям като.* * *член; срочен; срок; термин; условие; триместър; период; понятие; именувам; наричам; назовавам;* * *1. 1 ист. рим. граничен стълб, често с бюста на бога Термин 2. 1 лични отношения 3. 1 рl условия на договор и пр., условия за плащане, цена, хонорар 4. during his term of office докато беше на служба/заемаше този пост 5. during term през учебно време 6. his work is not profitable in terms of money работата му не e изгодна от парична гледна точка 7. i. срок, период 8. ii. v наричам, назовавам, определям като 9. in flatterin/glowing terms ласкаво, хвалебствено 10. in set terms ясно, определено, решително, недвусмислено 11. in term s of science на езика на/от гледна точка на науката 12. in terms of approval одобрително 13. in terms of metrical measures превърнато в метрична система 14. in terms of с езика на, от гледна точка на, превърнат в, изчислен с 15. not on any term на никаква цена, за нищо на света 16. on terms of friendship/equality, etc. на приятелски/равни и пр. начала 17. on these term s при тези условия 18. presidential term президентски мандат 19. she has reached her term време e да ражда (за бременна жена) 20. term of reference компетенция, ресор, инструкции 21. the enemy came to terms неприятелят капитулира 22. to be on good/friendly terms with в добри/приятелски отношения съм с 23. to bring someone to terms принуждавам някого да се съгласи на/да приеме условията ми 24. to come to term s отстъпвам, приемам условията, примирявам се (with с) 25. to owe a term's rent дължа наем за 3 месеца 26. we are not on speaking terms не се познаваме, само се знаем, не си говорим, скарани сме 27. what are your terms for lessons? колко вземате за уроци? on easy terms на износна цена, при изгодни условия 28. край на периода на нормалната бременност 29. лог. член (на силогизъм) 30. мат. член 31. мед. менструация, период 32. ост. край, граница 33. платежен срок, ден на плащане (обик. на 3 месеца) 34. рl изрази, фразеология, език 35. семестър, учебен срок 36. съдебна сесия 37. термин* * *term[tə:m] I. n 1. срок, период; in the short ( medium, long) \term в кратко- (средно- дълго) срочен план; for \term of o.'s life до живот; пожизнен; to serve o.'s \term излежавам си наказанието; \term of patent срок на действие на патент; \term of priority приоритетен срок; \term of validity срок на валидност; срок на действие; \term of years юрид. срочно право; 2. pl условия, клаузи (на договор и пр.); условия за плащане, цена; хонорар; usual \terms обикновени условия на експлоатация; \terms of reference компетенция, мандат, права (на комисия и пр.); \term of trade условия на търговия, външнотърговски баланс; \term structure of interest rates структура на лихвените проценти в зависимост от сроковете; on these \terms при тези условия; to come to ( to make) \terms 1) постигам споразумение; 2) капитулирам, предавам се; to bring the enemy to \terms принуждавам неприятеля да капитулира, да приеме условията; on easy \terms при износни условия, на износна цена; not on any \terms на никаква цена, за нищо на света; 3. лични отношения; to be on good ( friendly) \terms with в добри (приятелски) отношения съм с; we are not on speaking \terms не си говорим, скарани сме; 4. семестър, срок; during \term през семестъра, през учебно време; to keep o.'s \terms редовно записвам семестри; to eat o.'s \terms уча за адвокат; 5. термин; pl изрази, език, фразеология; начин на изразяване; in \terms of с езика на; от гледище на; превърнат в; изчислен с; in \terms of approval одобрително; in \terms of figures с езика на цифрите; in set \terms определено, решително; to be thinking in \terms of ( doing s.th.) възнамерявам да, стремя се към, гледам с едно око на; 6. съдебна сесия; 7. ост. край, граница; to set ( put) a \term to определям края на; to have reached o.'s \term време е да ражда (за бременна жена); 8. мед. менструация; 9. платежен срок, ден за плащане (обикн. на 3 месеца); 10. мат. член; елемент; лог. член (на силогизъм); \term by \term почленно; absolute \term постоянен (свободен) член; член на уравнение, който не съдържа неизвестна величина; dominant \term главен (основен) член; \term of fraction член на дроб; 11. ист., рим. граничен стълб, често с бюста на бог Термин; II. v наричам, назовавам; определям като; изразявам. -
7 bring forth
bring forth 1) раждам; we don't know what the future will \bring forth forth не знаем какво ни носи утрешният ден, какво ни чака утре; 2) произвеждам, пораждам, зараждам, предизвиквам, причинявам; 3) поднасям, привеждам (факти, аргументи и пр.); -
8 live
{liv}
I. 1. живея, жив съм, съществувам, доживявам
LIVE and learn човек се учи, докато е жив
LIVE and let LIVE живей и остави другите да си живеят (както искат)
he will LIVE to be a hundred ще доживее до сто години
a man must LIVE трябва да се живее някак си
to LIVE to oneself живея изолирано, не общувам с хората
to LIVE above/beyond one's income/means харча повече, отколкото печеля
2. вживявам се в (роля), прилагам на практика, живея според (принципи, идеали)
he LIVEd what he narrated той беше изживял това, коего разказваше
to LIVE a lie живея в постоянна лъжа
to LIVE it up удрям го на живот
live down живея така, че да се забравят (миналите ми прегрешения, слабости и пр.), преодолявам
live in живея там, където работя
LIVEd in обитаем, уютен
their flat looks LIVEd in личи си, че в апартамента им живеят хора, в апартамента им е уютно
live off живея, храня се/прехранвам се с (някаква храна)
to LIVE off the land/country прехранвам се от местни земеделски продукти
to LIVE off the fat of the land живея в охолство
live on/live off, живея/издържам се от (приход)
to LIVE on air/nothing живея без никакви средства
to LIVE on others живея на чужд гръб, продължавам да живея
to LIVE on one's name/reputation живея на лаврите си
live out не живея там, където работя, преживявам, изживявам (живота си-някъде, някак)
he won't LIVE out the night няма да доживее до утре
to LIVE out of a suitcase пътувам постоянно
to LIVE out of cans/tins храня се с консерви
live over преживявам отново (мислено)
live through изживявам, преживявам
the ship will LIVE through the storm корабът ще устои на бурята
live up to живея съобразно/според, показвам се достоен за
to LIVE up to one's promise изпълнявам/удържам обещанието си
live with живея с (някого) незаконно, примирявам се с, приемам, търпя, понасям
II. 1. жив, жизнен, буден, енергичен
2. ярък (за цвят)
3. горящ, нажежен
LIVE coal жив въглен
4. зареден, неизбухнал (за снаряд и пр.)
LIVE ammunitiori бойни припаси, боеприпаси
5. ел. поднапрежение, фазен (за проводник)
LIVE wire проводник под напрежение, прен. енергичен/огън човек
6. тех. подвижен, въртящ се
7. печ. готов запечат
8. геол. първичен, матерински (за скала)
9. сп. вигра (за топка)
10. актуален, реален
11. рад., телев. предаден на живо (за събитие, спектакъл-не от запис)* * *{liv} v 1. живея, жив съм; съществувам; доживявам; live and learn ч(2) {laiv} а 1. жив, жизнен, буден, енергичен; 2. ярък (за цвят)* * *съществувам; реален; препитавам се; буден; aктуален; доживявам; действащ; живея; енергичен; жив; жизнен;* * *1. 1 рад., телев. предаден на живо (за събитие, спектакъл-не от запис) 2. a man must live трябва да се живее някак си 3. he lived what he narrated той беше изживял това, коего разказваше 4. he will live to be a hundred ще доживее до сто години 5. he won't live out the night няма да доживее до утре 6. i. живея, жив съм, съществувам, доживявам 7. ii. жив, жизнен, буден, енергичен 8. live ammunitiori бойни припаси, боеприпаси 9. live and learn човек се учи, докато е жив 10. live and let live живей и остави другите да си живеят (както искат) 11. live coal жив въглен 12. live down живея така, че да се забравят (миналите ми прегрешения, слабости и пр.), преодолявам 13. live in живея там, където работя 14. live off живея, храня се/прехранвам се с (някаква храна) 15. live on/live off, живея/издържам се от (приход) 16. live out не живея там, където работя, преживявам, изживявам (живота си-някъде, някак) 17. live over преживявам отново (мислено) 18. live through изживявам, преживявам 19. live up to живея съобразно/според, показвам се достоен за 20. live wire проводник под напрежение, прен. енергичен/огън човек 21. live with живея с (някого) незаконно, примирявам се с, приемам, търпя, понасям 22. lived in обитаем, уютен 23. the ship will live through the storm корабът ще устои на бурята 24. their flat looks lived in личи си, че в апартамента им живеят хора, в апартамента им е уютно 25. to live a lie живея в постоянна лъжа 26. to live above/beyond one's income/means харча повече, отколкото печеля 27. to live it up удрям го на живот 28. to live off the fat of the land живея в охолство 29. to live off the land/country прехранвам се от местни земеделски продукти 30. to live on air/nothing живея без никакви средства 31. to live on one's name/reputation живея на лаврите си 32. to live on others живея на чужд гръб, продължавам да живея 33. to live out of a suitcase пътувам постоянно 34. to live out of cans/tins храня се с консерви 35. to live to oneself живея изолирано, не общувам с хората 36. to live up to one's promise изпълнявам/удържам обещанието си 37. актуален, реален 38. вживявам се в (роля), прилагам на практика, живея според (принципи, идеали) 39. геол. първичен, матерински (за скала) 40. горящ, нажежен 41. ел. поднапрежение, фазен (за проводник) 42. зареден, неизбухнал (за снаряд и пр.) 43. печ. готов запечат 44. сп. вигра (за топка) 45. тех. подвижен, въртящ се 46. ярък (за цвят)* * *live [liv] I. v живея; съществувам; доживявам; the longer we \live, the more we learn човек се учи, докато е жив; \live and let \live живей и остави другите да живеят; as (so) long as I \live докато съм жив; a man must \live трябва да се живее (преживява); to \live well живея нашироко, от нищо не се лишавам; живея благочестив живот; to \live in the past живея със спомени; to \live hard преживявам тежък период; to \live rough живея спартански (оскъдно); to \live in a small way живея в бедност (недоимък); to \live a part театр. вживявам се в ролята си; to \live under the cat's foot ( paw) разг. под чехъл съм (за мъж); to \live carefully живея икономично, правя си сметката; to \live and breathe s.th. изцяло съм погълнат от (отдаден на) нещо; \lived there some years разг. всичко това ни е вече известно, виждали сме го вече, знаем го; long \live! да живее! ; II. live [laiv] adj 1. жив, живеещ, съществуващ; 2. жив, жизнен, буден, енергичен; наситен (за цвят); 3. актуален, реален, действителен, съществуващ; 4. горящ; \live coal жив въглен; 5. в действие, действащ, зареден, неексплодирал; 6. тех. променлив (за товар); 7. ел. под напрежение; 8. директен, на живо (за предаване); • \live weight 1) живо тегло; 2) полезен товар; \live wire ам. енергичен човек, "огън" човек; he is the \live wire in the concern той е душата на предприятието. -
9 outside
{,aut'said}
I. 1. външност, външна страна/част/повърхност
OUTSIDE of a bus горен стаж на автобус
impressions from the OUTSIDE впечатления на външен наблюдател
2. ист. пътник на покрива на дилижанс
3. краен предел
at the (very) OUTSIDE най-много
4. pl външни листа (на топ хартия)
II. 1. външен
2. краен, последен
OUTSIDE left/right сп. ляво/дясно крило
3. чужд, страничен, външен
OUTSIDE worker приходящ работник
OUTSIDE opinion чуждо мнение, мнение на външно/незаинтересовано лице
OUTSIDE job разг. престъпление, извършено от външни лица
4. най-голям, максимален, най-вероятен
5. незначителен, нищожен (за възможност)
III. 1. вън, навън, отвън, на открито
2. мор. в/на открито море
3. sl. на свобода, не в затвора
IV. 1. вън от, извън, отвъд
2. вън/настрана от
с изключение на (ам. и с of)
we cannot go OUTSIDE the evidence не можем да пренебрегнем доказателствата
OUTSIDE of a horse разг. на кон
to get OUTSIDE (of) разг. изяждам, изпивам* * *{,aut'said} n 1. външност; външна страна/част/повърхност; outside o(2) {,aut'said} а 1. външен; 2. краен, последен; outside left/right{3} {,aut'said} adv 1. вън, навън; отвън; на открито; 2. мор.{4} {,aut'said} prep 1. вън от, извън; отвъд; 2. вън/настрана* * *чужд; страничен; отвъд; отвън; последен; пред; външност; вън; външен; крайност; краен; навън;* * *1. at the (very) outside най-много 2. i. външност, външна страна/част/повърхност 3. ii. външен 4. iii. вън, навън, отвън, на открито 5. impressions from the outside впечатления на външен наблюдател 6. iv. вън от, извън, отвъд 7. outside job разг. престъпление, извършено от външни лица 8. outside left/right сп. ляво/дясно крило 9. outside of a bus горен стаж на автобус 10. outside of a horse разг. на кон 11. outside opinion чуждо мнение, мнение на външно/незаинтересовано лице 12. outside worker приходящ работник 13. pl външни листа (на топ хартия) 14. sl. на свобода, не в затвора 15. to get outside (of) разг. изяждам, изпивам 16. we cannot go outside the evidence не можем да пренебрегнем доказателствата 17. вън/настрана от 18. ист. пътник на покрива на дилижанс 19. краен предел 20. краен, последен 21. мор. в/на открито море 22. най-голям, максимален, най-вероятен 23. незначителен, нищожен (за възможност) 24. с изключение на (ам. и с of) 25. чужд, страничен, външен* * *outside[¸aut´said] I. adv 1. вън, навън; отвън; 2. на открито, на въздух; come ( step) \outside! я ела отвън с мене! (често - за да се бием); 3. мор. в (на) открито море; 4. sl на свобода, не в затвора, "вън"; II. prep 1. вън от, извън; отвъд; \outside human comprehension непонятен; извън пределите на човешкото познание; 2. вън от; с изключение на, изключая (и \outside of, особ. ам.); no one knows \outside you and me никой освен мен и теб не знае; само ние двамата знаем; • \outside of a horse ам. sl на кон; to get \outside (of) sl изяждам, изпивам; III.[´aut¸said] adj 1. външен; 2. краен, последен; the \outside left ( right) сп. ляво (дясно) крило; 3. чужд, страничен, външен, приходящ; \outside broker борсов посредник, който не е член на борсата; to get an \outside opinion вземам друго (чуждо) мнение; \outside job разг. кражба, извършена от външни хора; 4. максимален; най-добър; извънреден, изключителен; \outside prices максимални цени; it's the \outside edge разг. това е вече прекалено, това вече стига до крайност; 5. малко вероятен; далечен (за шанс); IV. n 1. външност; външна част (повърхност); the \outside of a garage външната част (страна) на гараж; impressions from the \outside впечатления на външен наблюдател; 2. краен предел, крайност; at the ( very) \outside в краен случай; two days at the \outside най-много два дни, не повече от два дни; 3. разг. пътник от втория етаж на автобуса; 4. pl външните листа (в топ хартия, на пура и пр.). -
10 guardàre
1. v 1) гледам: guardàre una persona (un quadro) гледам човек (картина); guardàre dall'alto гледам отвисоко; 2) внимавам: guarda di non cadere! внимавай да не паднеш!; 2. v rifl guardàresi 1) гледаме се (взаимно): ci guardiamo e non sappiamo cosa dirci гледаме се и не знаем какво да си кажем; 2) оглеждам се: mi guardo allo specchio оглеждам се в огледалото; 3) гледам наоколо, оглеждам се: mi guardo intorno оглеждам се наоколо; 4) пазя се: guardati dai nemici! пази се от неприятели!; Ќ Dio me ne guardi! опазил ме Бог!; guardàre in cagnesco гледам на кръв; non guardàre in faccia a nessuno от никой не ми пука; guardàre di buon occhio гледам с добро око. -
11 quillotro
m 1) възбуда; 2) разг. ухажване, комплимент; 3) поощрение; 4) разг. приятел, възлюблен; 5) разг. премяна, празнично облекло; 6) разг. признак, симптом; 7) разг. шега; 8) разг. проблем, главоблъсканица; 9) такованката (селска дума за изразяване на нещо, което не знаем или не можем да определим). -
12 x
f 1) двадесет и петата буква от испанската азбука, чието съвременно кастилско произношение е "ks" или "gs", когато се намира между гласни: axial, hexàgono и "s", когато се намира пред съгласна или в началото на думата: exterior, xilófono; 2) хикс, математически знак, който определя дадена променлива или неизвестно в уравнение или функция; 3) хикс, назоваване на човек, чието име не знаем, в разговор или някаква ситуация; лицето N (ен); еди-кой си; 4) кръстче, знак за отбелязване на деня в календари, бележници и др. -
13 so ein Ding [Dingens, Dingsda]
едно (такова) нещо [което не знаем как се казва]Deutsch-Bulgarisch basis Wörterbuch > so ein Ding [Dingens, Dingsda]
См. также в других словарях:
Знаем русский — Жанр Интеллектуальная телеигра Режиссёр(ы) Андрей Туринов Ведущий(е) Антон Молев (с 2007 по 2012 гг.), Вадим Тихомиров (с 2012 года по настоящее время) Композитор Расим Касумов Страна производства Россия … Википедия
Знаем мы вашего брата. — Знаем мы тебя. Знаем (или: знавали) мы вашего брата. См. НЕПРАВДА ОБМАН … В.И. Даль. Пословицы русского народа
Знаем сами, что кривы сани. — Знаем сами, что кривы сани. См. ВЕРНОЕ ВЕСТИМОЕ … В.И. Даль. Пословицы русского народа
Знаем мы вас — Прост. Ирон. Очень сомневаюсь в том, что вы говорите правду; не верю вам (тебе). Полно врать, Антон Пафнутьич. Знаем мы вас; куда тебе деньги тратить, дома живёшь свинья свиньёй, никого не принимаешь, своих мужиков обдираешь (Пушкин. Дубровский) … Фразеологический словарь русского литературного языка
Знаем мы тебя. — см. Знаем мы вашего брата … В.И. Даль. Пословицы русского народа
знаем таких — зна/ем мы вас (их), разг. Выражает сомнение, неодобрение, недоверие. Знаю я вас, вы всегда ни при чём! Знаем мы таких когда надо, их нет на месте! … Словарь многих выражений
знаем мы вашего брата — (иноск.) знак недоверия Ср. Ich kenne meine Pappenheimer! Ср. Daran erkenn ich meine Pappenheimer (в хорошем смысле). Schiller. Wallensteins Tod. 3, 15 … Большой толково-фразеологический словарь Михельсона
Знаем мы вашего брата — Знаемъ мы вашего брата (иноск.) знакъ недовѣрія. Ср. Ich kenne meine Pappenheimer! Ср. Daran erkenn’ich meine Pappenheimer (въ хорошемъ смыслѣ). Schiller. Wallensteins Tod. 3, 15 … Большой толково-фразеологический словарь Михельсона (оригинальная орфография)
знаем мы вас — см. знаю я тебя … Словарь многих выражений
Знание бывает двух видов. Мы сами знаем предмет — или же знаем, где найти о нем сведения — Автор английский писатель и лексикограф Сэмюэл Джонсон (1709 1784). Выражение используется шутливо, как самооправдание в незнании чего либо. Энциклопедический словарь крылатых слов и выражений. М.: «Локид Пресс». Вадим Серов. 2003 … Словарь крылатых слов и выражений
Люди темные: не знаем, в чем грех, в чем спасенье. — Люди темные: не знаем, в чем грех, в чем спасенье. См. ВЕРА ГРЕХ … В.И. Даль. Пословицы русского народа
