кара

{dei}
1. ден, денонощие
all DAY (long) цял ден, от сутрин до вечер
DAY about през ден
before DAY призори, преди разсъмване
by DAY денем
by the DAY на ден
the DAY after tomorrow вдругиден
DAY by DAY, from DAY to DAY от ден на ден
DAY in, DAY out, DAY after DAY всеки ден, ден след ден
one DAY един ден, някога
one of these DAYs тия дни, скоро
the other DAY неотдавна, наскоро, преди няколко дни
until this DAY до ден днешен
2. време, срок, период, епоха
without DAY с неопределен срок
in all o/s born DAYs през целия си живот
in the DAYs of old в старо време, едно време
in the DAYs to come в бъдеще
the good old DAYs доброте старо време
3. дни на блясък, връхна точка
to have had/seen one's DAY, to have seen/known better DAYs отживял съм си времето, и аз съм бил някога нещо
my DAY is done мина ми времето
DAY of judgment страшният съд
to call it a DAY смятам работата за свършена, доволен съм от постигнатото, за днес стига (толкоз)
the DAY is ours спечелихме, победата е наша
to lose/win the DAY загубвам/спечелвам сражението, бивам побeден/побеждавам
it's a bit late in the DAY (to) малко е късно (да)
a DAY too late, a DAY after the fair много късно, подир дъжд качулка
she is eighty if she is a DAY тя има най-малко осемдесет години
to make a DAY of it прекарвам цял ден (като правя нещо)
to name the DAY определям деня на сватбата
that will be the DAY разг. тая няма да я бъде
it will be a long DAY before I go there again няма да стъпя вече там
a DAY in court ден за явяване пред съда, възможност да изкажа становището си
time of DAY вж. time

* * *

{dei} n 1. ден; денонощие; all day (long) цял ден, от сутрин до веч

* * *

целодневен; ден; денонощие;

* * *

* * *

day [dei] n 1. ден, денонощие; civil \day юрид. денонощие; all \day ( long) цял ден, през целия ден, от сутрин до вечер; before \day призори, преди разсъмване; by \day денем; by the \day на ден; the \day before предишният ден; the \day before yesterday оня ден; by \day, from \day to \day от ден на ден; \dayin, \day out (\day after \day) от ден на ден, всеки ден, винаги; a \day off свободен ден; \days of grace отсрочка (за плащане на полица); every other ( alternate) \day през ден; per \day канц. на ден; twice a \day по два пъти на ден; one fine \day един прекрасен ден; one of these \days тези дни, скоро; the other \day тези дни, неотдавна; until this \day до ден днешен; what \day of the week ( month) is it? кой ден сме днес? without \day с неопределен срок; 2. време, дни, срок, период, епоха; in all o.'s born \days през целия си живот; in the \days of old в старо време, някога, едно време; in the \days to come в бъдеще; in these latter \days в наши дни; men of the \day знаменитости; 3. дни на блясък, връхна точка; to have had ( seen) o.'s \day, to have seen better \days отживял съм си века; и аз съм бил нещо; ( to be) on o.'s \day в добра форма съм; • every dog has its \day на всекиго идва редът; всяко нещо (всичко) има край; every \day is not Sunday всеки ден не е Великден; to carry the \day печеля победа; to win the \day постигам успех; to save the \day спасявам положението, идвам на помощ; to make s.o.'s \day ощастливявам някого; All Fools' \day, April Fool's \day 1 април; to call it a \day смятам работата за свършена, доволен съм от постигнатите резултати, не искам нищо повече; the \day is ours спечелихме, победители сме; as happy as the \day is long безкрайно щастлив; all in a \day' s work нормално, обичайно занимание за някого, рутинна работа; the \day of reckoning моментът, в който дълго отлагано неприятно задължение трябва да се свърши; a \day after the fair много късно; след дъжд качулка; she is eighty if she is a \day тя кара най-малко 80 лазарника; to save for a rainy \day бели пари за черни дни; to make a \day of it прекарвам цял ден; not to give up the \day job занимавам се с това, в което съм специалист; придържам се към рутинните си задължения; to name the \day определям деня на сватбата; it will be a long \day before I go there again няма да стъпя вече там; that will be the \day! и да видя няма да повярвам!

{'i:zi}
I. 1. лесен, лек, прост
to make things EASY улеснявам/опростявам нещата
within EASY distance/reach на удобно разстояние от, близо до
EASY of access леснодостъпен
EASY money лесно спечелени пари
EASY game/prey/mark/meat/touch прен. лесна плячка
as EASY as ABC/as shelling peas/as falling off a log/as winking съвсем лесно/просто, просто като фасул
2. удобен (за дреха)
3. спокоен
to make oneself /one's mind EASY успокоявам се, преставам да се тревожа
to be EASY in one's mind спокоен съм
4. свободен, облекчен, успокоен
his cough is getting easier кашлицата му започва да се успокоява/да се кърти
stand EASY! воен. свободно
5. непринуден, естествен, свободен, лек (за маниер, разговор и пр.), свободен, лек, плавен (за движение)
free and EASY непринуден
6. лесен, приятен (за човек, характер)
EASY on the eye разг. приятен за окото, хубавичък
7. не твърде строг, несериозен, лек
woman of EASY virtue леконравна/лека жена
I'm EASY разг. все ми е едно, нямам предпочитание
8. охолен
to live in EASY circumstance, to be/live in EASY street живея охолно
9. търг. замрял, в застой, слаб (за пазар), нисък (за цени), изгоден (за условия и пр.), който не се търси много (за стока)
prices are getting easier цените спадат
10. бавен, спокоен (за ход и пр.)
to travel by EASY stages пътувам с чести почивки
at an EASY pace бавно, спокойно
to come in an EASY first cn. лесно спечелвам първото място
II. 1. лесно, леко, без мъка
easier said than done по-лесно e да го кажеш, отколкото да го направиш, лесно е да се говори
2. спокойно, без бързане
to take things EASY не бързам, не си давам зор, не се притеснявам
to take life EASY гледам спокойно/леко на живота
to go EASY поотпускам се, не си давам зор
to go EASY on someone щадя някого, снизходителен/внимателен съм към някого
(go) EASY on the wine не пий/не си наливай толкова вино
EASY does it! без бързане! и по-бавничко може! EASY! мор. по-бавно! EASY come, EASY go както дошло, така и отишло, лесно спечеленото лесно се губи
EASY on! по-спокойно!

* * *

{'i:zi} а 1. лесен, лек; прост; to make things easy улеснявам/опрос(2) {'i:zi} adv 1. лесно, леко; без мъка; easier said than done

* * *

спокоен; удобен; свободно; охолен; плавен; прост; доверчив; жертва; леко; лек; лесно; лесен; несериозен; непринуден;

* * *

* * *

easy[´i:zi] I. adj 1. лесен, лек; прост; it is \easy for me to лесно ми е да; \easy to read лесен за четене; within \easy distance ( reach) of на удобно разстояние от, близо до; as \easy as ABC ( as pie, shelling peas, as falling off a log, as winking) съвсем просто, елементарно, като за първолаци, просто като фасул; \easy money лесно спечелени пари; 2. удобен (за дреха); 3. спокоен; to make o.s. (o.'s mind) \easy about s.th. успокоявам се, преставам да се тревожа (за нещо); 4. свободен; облекчен; успокоен; to feel easier чувствам се облекчен (по-добре); my cough is getting easier кашлицата ми започва да се успокоява; stand \easy! воен. свободно! 5. непринуден, свободен, лек (за маниер, разговор, стих и пр.); свободен, лек, гладък, плавен (за движение); in an \easy manner непринудено; free and \easy непринуден, лек; an \easy current тих (спокоен) поток; 6. лесен, приятен, лек (за човек, характер); разбран; he is not \easy to work with не е лесно да работиш с него; \easy on the eye разг. приятен за окото; \easy on the ear разг. приятен за слушане; разг. \easy on the stomach вкусен, приятен на вкус (за ядене); 7. лек, несериозен; не твърде строг; \easy in o.'s morals с не твърде строг морал; либерален, снизходителен; of \easy virtue леконравен; лека (за жена); 8. охолен; to live in \easy circumstances, разг. to be on (in) \easy street живея охолно (нашироко); 9. търг. неоживен, замрял, в застой, слаб (за пазар); нисък (за цена); prices are getting easier цените спадат; 10. бавен, неприбързан, спокоен (за ход и пр.); to travel by \easy stages пътувам с чести почивки; at an \easy pace бавно, спокойно; • to come in an \easy first сп. пристигам много преди другите; on \easy terms търг. на изплащане; II. adv разг. 1. лесно, леко, без мъка (вм. easily); easier said than done по-лесно е да го кажеш, отколкото да го направиш; 2. спокойно; без бързане; to take things (it) \easy не бързам, не си давам зор; не се притеснявам; to take life \easy гледам леко (спокойно) на живота; to go \easy поотпускам се, не си давам зор; to go \easy on s.o. отнасям се внимателно с; снизходителен съм към някого, щадя; go \easy on the sweets не яж толкова много бонбони; не прекалявай с бонбоните; \easy does it! без бързане! внимателно (полекичка, не бързай) и (работата) ще стане! (обикн., когато се мести нещо тежко); \easy! мор. по-бавно! (при гребане); \easy all! отпуснете веслата; to pull \easy карам (греба) леко; an \easy-riding car кола, която се кара леко; \easy come, \easy go както дошло, така и отишло; както спечелено, така и загубено; \easy money, \easy go лесно спечелени пари лесно се харчат; III. n разг. спиране, почивка, отпускане (особ. при гребане); IV. v разг. отпускам веслата, преставам да греба.

{edʒ}
I. 1. острие, резец, ръб
a knife with an EDGE/a keen EDGE остър нож
to take the EDGE off притъпявам, намалявам (и прен.)
2. ръб, край, периферия, гребен, бордюр, перваз, ребро, печ. обрез, поле (на печатна страница), бряг, крайбрежие, сервитутна линия (край шосе), ива (на плат)
3. прен. острота, въздействие, ефект, проницателност
a to give an EDGE to one's appetite възбуждам апетита
to give someone the EDGE of one's tongue насолявам/нарязвам някого
not to put too fine an EDGE upon it откровено/просто казано, с извинение
to be on the EDGE of doing something тъкмо се каня да направя нещо
(all) on EDGE изострен (за нерви), настръхнал, нервен
it set my teeth on EDGE скрипнаха ми зъбите, прен. накара ме да настръхна
to set someone ('s nerves) on EDGE дразня/нервирам някого
to have the EDGE on someone имам предимство пред някого
II. 1. точа, наточвам, изострям, наострям
to EDGE off изострям, наточвам
2. изглаждам/изравнявам ръба на, правя ръб (на), подшивам, поръбвам, обточвам (дреха и пр.)
3. заграждам, ограждам, минавам/раста край
4. промъквам (се), намърдвам (се), намествам (се), въвирам (се) (into)
измъквам (се) (away, out of)
to EDGE one's way/oneself примъквам се, пробивам си път
to EDGE off измъквам се
to EDGE someone out избутвам някого
to EDGE in a word вреждам се/успявам и аз да кажа нещо

* * *

{ej} n 1. острие; резец, ръб; a knife with an edge/ a keen edge ост(2) {ej} v 1. точа, наточвам, изострям, наострям; to edge off из

* * *

точа; ръб; резец; обточвам; острило; острец; острие; ограждам; периферия; перваз; промъквам се; изострям; край; наточвам; намърдвам се;

* * *

* * *

edge[edʒ] I. n 1. ръб, край, периферия; бордюр; перваз; обрез (на лист хартия, на книга); поле (на печатна страница); бряг, крайбрежие (на река, езеро); сервитутна линия (край шосе); • to be on the \edge of doing s.th. тъкмо се каня (готвя) да направя нещо; 2. острие, острец, острило, резец; to put an \edge on наточвам, остря (и прен.); to take the \edge off a knife, to turn the \edge of a knife изтъпявам нож; to give an \edge to o.'s appetite отварям (възбуждам) апетита; to be on the razor's \edge намирам се в крайно опасно положение; намирам се на ръба на пропаст, стоя пред пропаст; on the \edge of o.' s seat ( chair) в напрежение, напрегнат (под въздействието на филм, книга); to have rough \edges имам трески за дялане; to give s.o. the \edge of o.'s tongue нарязвам някого като кисела краставица, натривам носа на някого; мъмря, скастрям, нахоквам; not to put too fine an \edge upon it откровено (честно) казано; с извинение; to take the \edge off a situation свалям напрежението; his smile took the \edge off her anger усмивката му притъпи гнева ѝ; 3. острота, злъчност (за стил и пр.); ( all) on \edge изострен, изпънат (за нерви), настръхнал, нервен; нетърпелив; to set (o.'s nerves) on \edge дразня, раздразням, нервирам; to set o.'s teeth on \edge ( нещо) ме кара да настръхвам; to have ( give) an \edge on s.o. разг. имам (давам) предимство пред някого; II. v 1. точа, наточвам, изострям; 2. изглаждам (изравнявам, правя) ръб на; подшивам, обточвам, обтакам ( дреха); 3. заграждам, ограждам; минавам (раста) край; the road is \edged with poplars пътят е засаден с тополи от двете страни; 4. промъквам се, намърдвам се, навирам се ( into), движа се настрани, предпазливо; to \edge o.'s way придвижвам се, промъквам се; to \edge s.o. out избутвам, изтиквам някого; to \edge o.'s chair nearer внимателно си приближавам стола; to \edge off изострям, наточвам ( острие); измъквам се;

{fɔ:ls}
I. 1. a лъжлив, неверен, погрешен, неточен, неправилен, незаконен, фалшив
FALSE witness лъжесвидетел
to be in a FALSE position в затруднено положение съм, намирам се в положение, което ми пречи да действувам според принципите си
to put someone in a FALSE position поставям някого в затруднено положение
FALSE step спъване, погрешна стъпка/ход, грешка
FALSE start сп. погрешно тръгване, прен. лошо начало
2. неверен, неискрен, престорен, лицемерен, нечестен, вероломен
to be FALSE to someone изневерявам на/мамя някого
3. фалшив, неистински, изкуствен, спомагателен (за елемент на конструкция)
FALSE face маска (и прен.)
FALSE hair перука
FALSE bottom лъжливо/двойно дъно
II. adv to play someone FALSE мамя/измамвам някого

* * *

{fъ:ls} а l. лъжлив; неверен; погрешен; неточен; неправилен; не(2) {fъ:ls} adv: to play s.o. false мамя/измамвам някого.

* * *

фалшив; престорен; притворен; временен; изкуствен; лъжлив; неверен; неискрен; неточен; неправилен;

* * *

* * *

false[fɔ:ls] I. adj 1. лъжлив; неверен, погрешен, неточен; неправилен; фалшив; \false witness лъжесвидетел; \false quantity погрешно удължаване (скъсяване) на гласна; \false pride неуместна гордост; under \false pretences юрид. чрез измама; под лъжлив предлог; to be in a \false position намирам се в положение, което ме кара да действам против принципите си; \false step спъване; погрешна стъпка; грешка; to sail under \false colours плувам под чуждо знаме (за кораб); преструвам се; представям се за друг; 2. неверен, неискрен; престорен, притворен; лицемерен; нечестен, вероломен; FONT face=Times_Deutsch◊ adv falsely; 3. неистински, фалшив, изкуствен; \false teeth изкуствени зъби, зъбна протеза; \false face маска (и прен.); \false hair перука; piece of \false hair прен. женска преструвка; \false bottom двойно дъно; 4. временен; \false supports for a bridge допълнителни подпори на мост; II. adv: to play s.o. \false мамя (измамвам, излъгвам) някого.

{,fɔlou'ʌp}
1. втори етап, последица
2. продължение или подновяване (на някакво действие)
3. attr следващ, допълнителен
FOLLOW-UP work доизкарване на работата, допълнителна работа
FOLLOW-UP care мед режим/специални грижи след изписване от болница

* * *

{,fъlou'^p} n 1. втори етап; последица; 2. продължение или

* * *

допълнителен;

* * *

* * *

follow-up[´fɔlou¸ʌp] n 1. продължение, доразвиване; 2. билярд удар, който кара топката да продължава да се търкаля след ударената топка; 3. допълнителна половин порция (в ресторант); 4. контрол за спазване на сроковете, контрол по календар; 5. attr следващ; допълнителен; \follow-up work доизкарване, довършване на работата; допълнителна работа; \follow-up care мед. режим, специални грижи след излизане от болница.

{'hɔ:lə}
1. човек. който тегли/дърпа/влачи
2. извозвач (на въглища и пр.)
3. транспортна фирма
4. моторно превозно средство (за стоки)

* * *

{'hъ:lъ} n 1. човек. който тегли/дърпа/влачи; 2. извозвач (на

* * *

n мин. човек, който кара вагонетка в мина;hauler; n 1. човек. който тегли/дърпа/влачи; 2. извозвач (на вьглища и пр.). 3.

* * *

* * *

hauler[´hɔ:lə] n 1. ам. извозвач, превозвач; 2. човек, който тегли (дърпа, влачи); 3. техн. рудак, лебедка.

{ha:t}
I. 1. сърце
2. сърдечно заболяване
to have a HEART сърдечноболен съм
3. прен. сърце, душа
at HEART дълбоко в себе си, по душа
in one's-HEART of HEARTs дълбоко в душата си/себе си
with all one's HEART от все сърце
big HEART великодушие, благородство
with a heavy HEART със свито сърце, против волята си
with a light HEART с леко сърце, без да му мисля много
with an open HEART чистосърдечно
HEART of gold златно сърце
HEART of steel/stone/flint кораво сърце
to be the HEART and soul of душата съм на (компания и пр.)
HEART and soul всецяло, всеотдайно
to have at HEART, to take/lay something to HEART имам/вземам присърце
to have no HEART to нямам желание/не ми се ще да
not to have the HEART to сърце не ми дава да
to have one's HEART in one's mouth прен. глътнал съм си езика от страх
to have one's HEART in one's boots съвсем съм отчаян
to have one's HEART in the right place имам добро сърце, добър човек съм
to have one's HEART in one's work обичам си работата, paботя с желание/удоволствие
to have one's HEART set on something, to set one's HEART on (doing) something страстно желая (да направя) нещо
to lay one's HEART bare, to open one's HEART откривам/разкривам сърцето си
searchings of the HEART душевни вълнения/тревоги
it does my HEART good драго/приятно ми e, радвам се
a man after my own HEART човек, който ми харесва/допада
to take to HEART вземам присърце
it goes against my HEART to do so не ми e по сърце да постъпя така
I cannot find it in my HEART to не ми дава сърце да
to do something with (only) half a HEART върша нещо неохотно
to eat one's HEART out чезна от мъка, страдам
to wear one's HEART upon one's sleeve не мога да скривам чувствата си
have a HEART! разг. имай милост
4. прен. същина, същност
the HEART of the matter същността на въпроса, същественото
change of HEART промяна на отношението, променено отношение
5. сърцевина, ядка, среда
HEART of oak сърцевина на дъб, сърцат чорек (обик. за моряк)
in the HEART of winter посред зима
6. мъжество, смелост, храброст
to lose HEART падам духом, унивам, отчайвам се, обезкуражавам се
to take HEART (ост. of grace) окуражавам се
7. прен. любов, сърце
to give/lose one's HEART to someone влюбвам се в някого
union of HEARTs женитба по любов
dear/dearest HEART мили, мила, любим (а)
8. плодородие (на почва)
in good HEART плодороден, богат
out of HEART неплодороден, изтощен
9. рl карти купа, купи
two of HEARTs двойка купа
with HEART and hand с всички сили/ентусиазъм, енергично
to learn/get by HEART уча наизуст
II. 1. head 7 (обик. с up)
2. стр. запълвам, изпълвам (пространство между две стени) (in)

* * *

{ha:t} n 1. сърце; 2. сърдечно заболяване; to have a heart сърдечно(2) {ha:t} v 1. head 7 (обик. с up); 2. стр. запълвам, изпълвам

* * *

ядро; сърце; същност; сърдечен; сърцевина; душа;

* * *

* * *

heart [ha:t] I. n 1. сърце; with bleeding \heart с разтуптяно сърце; прен. с нетърпение (страх); to have a weak \heart страдам от сърце, имам слабо сърце; athletic \heart разширение на сърцето от продължително спортуване; \heart attack мед. сърдечна криза; smoker's \heart сърдечно заболяване, причинено от тютюнопушене; to press ( clasp) s.th. to o.'s \heart притискам някого към гърдите си; прегръщам някого; to cross o.'s \heart кръстя се и се кълна; 2. прен. сърце, душа; прен. чувствителност, отзивчивост, благост; at \heart дълбоко в себе си; по душа; a big \heart великодушие, благородство; великодушен (благороден) човек; a \heart of gold златно сърце; прекрасен ("златен") човек; a hard \heart, a \heart of steel ( stone, flint) кораво сърце; коравосърдечен (безсърдечен) човек; a single \heart прямота, душевна простота; a false \heart вероломство; a kind ( soft, sympathetic, warm) \heart добро сърце; добросърдечен (добродушен, отзивчив) човек; a light \heart безгрижие, веселие; a stout \heart смелост, решителност; смелчага, решителен човек; to be sick at \heart тъжа, унил съм; a change of \heart промяна в отношението (мнението); in my \heart of \hearts в дъното на душата си, дълбоко в себе си; to be the \heart and soul of съм душата на (компания и пр.); to break o.'s \heart умирам от мъка ( over); to break s.o.'s \heart разбивам нечие сърце; to bring s.o.'s \heart into their mouth изплашвам някого до смърт; to have o.'s \heart into o.'s mouth свито ми е сърцето; глътнал съм си езика; it does my \heart good мед ми капе на сърцето; a sight too rejoice o.'s \heart, a sight to cheer ( delight, gladden, warm) the cockles of o.'s \heart гледка, която топли душата; set your \heart at rest не се безпокой, успокой се; to do s.th. with a light \heart върша нещо с леко сърце (без да ме е грижа); with a heavy \heart със свито сърце; против волята си; with (an) open \heart с открита душа, чистосърдечно; to lay o.'s \heart bare, to open o.'s \heart откривам (разкривам) душата си; searchings of the \heart душевни вълнения (тревоги); to take s.th. to \heart вземам нещо присърце; to have at \heart имам присърце; to have set o.'s \heart on doing s.th. решил съм непременно да сторя нещо, разг. турям си мерак на нещо; a man after my own \heart човек по мой вкус; it goes against my \heart to do so не ми е по сърце да правя това; his \heart is in the right place той е добър (отзивчив, сърдечен) човек; I cannot find it into my \heart не се решавам, не ми дава сърце; to o.'s \heart's content колкото ми душа иска; до насита; според желанието ми; I have no \heart to нямам желание да, не съм разположен да, не ми се ще да; I am in no \heart for laughing не ми е до смях; to put all o.'s \heart into s.th. заемам се с цялата си енергия за нещо; to have o.'s \heart into o.'s work обичам си работата, работя с удоволствие; to do s.th. with ( only) half a \heart върша нещо неохотно; to cry ( sob, weep) o.'s \heart out ридая, плача сърцераздирателно, изплаквам си очите; a sight that makes the \heart bleed гледка, която кара сърцето да се облива в кръв; to devour o.'s \heart, to eat o.'s \heart out чезна от мъка; my \heart warms towards her от сърце ѝ съчувствам; in the fulness of o.'s \heart с препълнено сърце, със сърце, преливащо от чувства; 3. прен. същина, същност; to get to the \heart of the matter добирам се до същината на въпроса; the \heart of the mystery същината на загадката; 4. мъжество, смелост; храброст; • faint \heart never won fair lady нерешителността е враг на успеха; to give \heart to s.o. ободрявам (окуражавам) някого; to keep a good \heart, to keep up \heart не падам духом, държа се геройски, не унивам; to lose \heart падам духом, унивам, отчайвам се, обезкуражавам се; out of \heart унил, отчаян, обезсърчен; to take \heart ост. ободрявам се, окуражавам се, не унивам; 5. прен. любов; любимо същество; to give ( lose) o.'s \heart to s.o. влюбвам (увличам) се по някого; to win ( gain) s.o.'s \heart спечелвам любовта на някого, покорявам нечие сърце; union of \hearts брак по любов; he knows how to find his way into people's \hearts той знае как да накара хората да го обикнат; dear ( dearest) \heart, sweet \heart мили, мила, скъпи, скъпа, любими, любима; 6. сърцевина, ядка; среда; \heart of oak 1) сърцевина на дъб; 2) храбър (мъжествен) човек (обикн. моряк); in the \heart of winter посред зима; in the \heart of the country в най-затънтения край на страната; 7. плодородие (на почвата); in good, strong \heart плодороден, богат; out of \heart неплодороден, изтощен (за почва); 8. тех. сърце; ядро; сърцевина; 9. pl карти купа; queen of \hearts дама купа; 10. сорт череши със сърцевидни плодове; • with \heart and hand с всичките си сили, с ентусиазъм, енергично; to learn ( get) by \heart уча наизуст; to wear o.'s \heart on o.'s sleeve не мога да скривам чувствата си; много съм експанзивен; bless my \heart and soul! Господи! Боже мой! Божичко! dear \heart! я гледай ти! охо! Lord love your \heart! разг. ей Богу! poor \heart ост. бедният, горкият; II. v 1. образувам сърцевина (обикн. с up); 2. строит. запълвам, изпушвам (in).

{,prɔpə'ziʃn}
I. 1. твърдение, изказване
2. грaм. изречение
3. мaт. теорема, задача
4. предложение (особ. към жена за полови връзки)
5. разг. работа, задача, предприятие, проект
tough PROPOSITION трудна работа, мъчен човек
paying PROPOSITION доходно предприятие/работа
II. v разг. правя предложение (особ. на жена за полови връзки)

* * *

{,prъpъ'zishn} n 1. твърдение, изказване; 2. грaм. изречен(2) {,prъpъ'zishn} v разг. правя предложение (особ. на жен

* * *

твърдение; оферта; предложение; изречение;

* * *

* * *

proposition[¸prɔpə´ziʃən] I. n 1. твърдение, изказване; 2. ез. изречение; 3. мат. теорема; 4. предложение, оферта, пропозиция; 5. разг. работа, задача, план, проект, перспектива; a tough \proposition мъчен човек (който "ни се води, ни се кара"); 6. ам. предприятие, работа, занаят; paying \proposition доходно предприятие (работа, занаят); 7. покана за сексуален контакт; II. v правя предложение (сексуално или делова оферта).

{ri'misiv}
1. опрощаващ
2. който прави да намалее/отслабне, намаляващ, отслабващ

* * *

{ri'misiv} а 1. опрощаващ; 2. който прави да намалее/отслаб

* * *

опрощаващ; отслабващ;

* * *

* * *

remissive[ri´misiv] adj 1. опрощаващ; 2. който кара да намалее (отслабне); намаляващ, отслабващ; FONT face=Times_Deutsch◊ adv remissively.

{rip}
I. 1. разпарям (се), разкъсвам (се), съдирам (се), раздирам (се)
to RIP open скъсвам, разкъсвам, разпарям
2. цепя/режа (дърво) по дължина
3. свалям/махам керемиди и пр. от (покрив)
4. препускам
втурвам се (into), карам с пълна скорост
to let her/it RIP карам кола и пр. с пълна скорост
to let things RIP оставям работите да се развиват сами, изпускам контрол, не се меся
to let one's anger RIP давам воля на гнева си
5. ам. удрям шумно
rip away махам, смъквам
rip down скъсвам, свалям
rip into врязвам се в, нападам свирепо (и прен.)
rip off откъсвам, смъквам (маска)
sl. отмъквам, задигам, свивам, ограбвам
rip out отпарям (подплата и пр.), измъквам, изтръгвам, премахвам, унищожавам, разг. пускам, изпускам (ругатня и пр.)
rip up разкъсвам, накъсвам, разпарям, разплитам, разкъртвам (път и пр.), пренебрегвам без колебание (спогодба и пр.)
прен. разчовърквам, разчоплям, разпалвам (стара кавга и np.)
II. n цепка, цепване, съдрано място
III. n бързей, обратно течение, бурно море
IV. 1. кранта
2. развратник, коцкар, пропаднал тип
3. ненужна/негодна вещ

* * *

{rip} v (-pp-) 1. разпарям (се), разкъсвам (се), съдирам (се), ра(2) {rip} n цепка; цепване; съдрано място.{3} {rip} n бързей; обратно течение; бурно море.{4} {rip} n разг. 1. кранта; 2. развратник, коцкар; пропаднал тип

* * *

цепка; поря; бързей; кранта;

* * *

* * *

rip [rip] I. v (- pp-) 1. разпарям (се) (шев, и прен.); късам (се), разцепвам (се) ( плат) (и с open, up); to \rip a letter open отварям писмо, като разкъсвам плика; to \rip o.'s pants up the back разпарям си гащите отзад; to \rip along the seams разпарям (се) по шевовете; 2. отпарям (напр. гарнитура или хастар на дреха) ( off, out); 3. цепя, режа с трион ( дърва) надлъж по жилките; 4. свалям, раздигам керемиди, плочи и пр. (от покрив); 5. разг. препускам, вървя с пълна скорост (и с along); let him \rip! оставете го да кара, както си знае! let her (it) \rip! карай, давай колкото може (с по-голяма скорост)! let things \rip карай да върви, да става, каквото ще; 6. разг. сипя ругатни (on), нахвърлям се (on); обиждам; II. n цепка; скъсано (съдрано) място; III. rip n бързей; бурно място в течението на река; IV. rip n 1. кранта; 2. гуляйджия, "стар мераклия"; пропаднал тип; 3. негодна, ненужна вещ.

{'splitə}
1. нещо, което разцепва/разделя
2. разколник

* * *

{'splitъ} n 1. нещо, което разцепва/разделя; 2. разколник.

* * *

* * *

splitter[´splitə] I. n нещо (човек), което разцепва (разделя); отцепник, разколник; side-\splitter шега, от която човек се пуква от смях; човек, който те кара да се пукаш от смях; II. splitter 1. разделител; line \splitter комп. устройство за разделяне на канала; phase \splitter фазоразделител; 2. клин за разцепване; 3. спомагателен взривен сондаж; взривна дупка.

staggerer[´stægərə] n 1. нещо (някой), което те кара да се олюлееш (което смайва); 2. силен, зашеметяващ удар; 3. потресаващо известие или събитие.

{sə'dʒestiv}
1. показващ, сочещ, указващ
подтикващ (of)
this book is very SUGGESTIVE тази книга те подтиква към размисъл
SUGGESTIVE question юр. насочващ въпрос
2. извикващ/събуждащ неприлични представи/асоциации

* * *

{sъ'jestiv} а 1. показващ, сочещ, указващ; подтикващ (o

* * *

порнографски; неприличен;

* * *

* * *

suggestive[sə´dʒestiv] adj 1. който показва (указва), предизвиква размисъл (of); this play is very \suggestive тази пиеса те кара да се размислиш; 2. неприличен, порнографски, непристоен; FONT face=Times_Deutsch◊ adv suggestively.

{'θə:sti}
1. жаден, измъчван от жажда
2. разг. предизвикващ/причиняващ жажда (за храна, работа, спорт и пр.)
3. изсъхнал, пресъхнал, зажаднял за дъжд (за земя), сух, сушав (за годишно време)
4. прен. жаден, зажаднял, жадуващ (for за)

* * *

{'dъ:sti} a 1. жаден, измъчван от жажда; 2. разг. предизвиква

* * *

зажаднял; жаден; изжаднял;

* * *

* * *

thirsty[´uə:sti] adj 1. жаден, измъчван от жажда; който обича да пие; a \thirsty customer ( fish) смукач, къркач; 2. разг. който предизвиква жажда (кара на пиене); much talking is \thirsty work от много говорене гърлото на човек пресъхва; 3. изсъхнал, изгорял (за земя), сух (за годишно време); 4. прен. жаден, зажаднял, ненаситен, неутолим;FONT face=Times_Deutsch ◊ adv thirstily.

{traip}
1. готв. шкембе
TRIPE-shop шкембеджийница
2. вулг. карантия, особ. черва
3. sl. боклук, буламач, глупости, безсмислици
to publish TRIPE издавам булевардна литература

* * *

{traip} n 1. готв. шкембе; tripe-shop шкембеджийница; 2. вулг. кара

* * *

шкембе;

* * *

* * *

tripe [traip] n 1. шкембе ( храна); \tripe-shop шкембеджийница; 2. ост., ам. вътрешности, карантия; 3. sl боклук, глупости; to publish \tripe издавам булевардна литература.

{'viksəniʃ}
a свадлив, заядлив, опърничав

* * *

{'viksъnish} а свадлив, заядлив, опърничав.

* * *

опърничав; заядлив;

* * *

* * *

vixenish[´viksəniʃ] adj свадлив, заядлив, опърничав, проклет, ни се води, ни се кара; FONT face=Times_Deutsch◊ adv vixenishly.

{jiə}
1. година
astronomical/solar/common/calendar YEAR астрономическа/слънчева/невисокосна/календарна година
YEAR of Grace/of our Lord лето господне
all the YEAR round през цялата година
YEAR in, YEAR out година след година
in the YEAR dot/one рaзг. много отдавна
academic/school YEAR учебна година
financial/fiscal/tax YEAR отчетна/бюджетна година (зaпочвaща в Англия от 1 април)
to see the new YEAR in the old YEAR out посрещам новата/изпращам старата година
a YEAR (from) today точно преди/след една година
a student in his second YEAR, a second-YEAR student студент втора година/курс, второкурсник
2. pl възраст
he is 30 YEARs of age/30 YEARs old той e тридесетгодишен
to be in one's tenth YEAR деветгодишен съм, карам десетата
from one's earliest YEARs от най-ранна възраст
young for his YEARs не му личат годините, младее
(getting on) in YEARs стар
to show one's YEARs личат ми годините, старея, състарявам се
to take off/to put on YEARs on someone подмладявам/състарявам някого
a man of YEARs възрастен/стар човек
3. годишнина на периодично издание

* * *

{jiъ} n 1. година; astronomical/solar/ common/calendar year астроно

* * *

n година;year; n 1. година; astronomical/solar/ common/calendar year астрономическа/слънчева/невисокосна

* * *

* * *

year[jə:, jiə] n 1. година; astronomical ( solar, leap, common, calendar) \year астрономическа (слънчева, високосна, невисокосна, календарна) година; \year of Grace ( of our Lord) лето Господне; in this \year of grace ирон. в нашите блажени времена; New Y.'s Day Нова година, първи януари; to see the new \year in посрещам новата година; to see the old \year out изпращам старата година; for donkey's \years, since ( from) the \year dot от памтивека; 500 a \year 500 лири на година (годишно); once a \year (по) веднъж в годината; from \year to \year, \year by \year с всяка измината година, от година на година; \year in \year out през цялата година, непрекъснато, целогодишно; by the \year за една година (за наемане и пр.); he is in his twentieth \year той кара двадесет години; a student in his third \year студент трети курс; a five-\year plan петгодишен план; twelve \years' labour дванадесетгодишен труд; small \years детски години; tender \years млади години, младини; \years of discretion възрастта, от която човек се смята отговорен за своите постъпки (в Англия - 14 години); for \years от години; beyond o.'s \years не за годините си; \years (and \years) цяла вечност; to advance ( get on) in \years влизам в години, остарявам; to show o.'s \years личат ми годините, старея; to wear o.'s \years well не ми личат годините, младея; to put \years on s.o. карам (правя) някого да изглежда по-стар, състарявам; to take \years off s.o. карам (правя) да изглежда по-млад, подмладявам; 2. годишнина (на периодично издание); • a \year and a day цяла година.

• машина за обелване на кара