two-up+work

• двусменна работа

{'ɔf}
I. 1. отдалечаване, отдалеченост, разстояние и по време от-, из-, на-
to be/set OFF тръгвам, поемам, заминавам, отивам си
to fly OFF излитам, отлитам
(get) OFF with you! махай се! да те няма! house a mile OFF къща на една миля разстояние
far OFF далече
the elections arc two weeks OFF до изберите остават две седмици
noises OFF театр. шумове зад сцената
2. махане, сваляне, пълно откъсване от-, и без превод
with one's coat OFF без палто
hats OFF! шапки долу! with his hat OFF гологлав
to cut/bite/tear OFF отрязвам/отхапвам/откъсвам
OFF with his head! обезглавете го
3. прекъсване на действието от-
и без npeвoд
the engagement is OFF/is broken OFF годежът e развален
the water is OFF водата e спряла, спрели ca водата
the dish is OFF ястието свърши (в pecmopaнm)
the deal is OFF развалихме/развалиха сделката
the concert is OFF концертът се отменя
the play is OFF пиесата не се играе вече
4. извършване на действие докрaй из-, до-, от-
to drink something OFF изпивам нещо докрай/до дъно
to pay OFF изплащам докрай
the pain will wear OFF болката ще премине
5. намаляване на брой, количество от-
и без превод, the number of customers dropped OFF купувачите намаляха
I must knock OFF a stone or two трябва да смъкна десетина килограма
a dollar OFF (с) един долар по-малко (от определената цена)
6. не на работа, без превод
to take a day OFF взимам един ден отпуск
to take time OFF отсъствувам от работа, намирам време, откъсвам се от работата си (за да направя нещо)
to be OFF развален/вмирисан съм (за храна)
разг. започвам да говоря надълго и широко (on a subject по даден въпрос)
she's OFF again! пак захвана! OFF and on, on and OFF от време на време
it rained on and OFF преваляваше
right/straight OFF веднага
II. 1. сваляне, падане, махване от
to fall OFF a tree/ladder падам от дърво/стълба
to take something OFF the price отбивам известна сума от цената
2. отдалечаване, отдалеченост, на разстояние, настрана от от, край
OFF shore малко навътфе в морето
OFF the road край пътя
street OFF the main road улица, която се отклонява от главния път, странична улица
dress OFF the shoulders рокля, която не покрива раменете
3. източник от
to win money OFF someone спечелвам пари от някого
to eat OFF silver plate ям от сребърни съдове
to live OFF investments живея/издържам се от влогове
4. незаетост
OFF duty/work не на работа, свободен (от служебни задължения)
to have time OFF work имам свободно време
5. не на нужната висота, не съвсем
OFF form/one's game сп. не във форма (и прен)
OFF white леко кремаво
OFF black почти черно
6. липса на охота, апетит за, към
to be OFF one's food не ми се яде, нямам апетит
7. въздържане от
to be OFF smoking отказал съм се от пушене
8. прекъсване
to be OFF one's diet прекъснал съм си диетата
to be OFF football не играя вече футбол
to be OFF the job не се занимавам вече с дадена работа
III. 1. отдалечен, оттатъшен
on the OFF side of the building на оттатъшната страна на сградата
2. десен, външен (от чифт, два коня и пр.), ам. десен (за страна на шосе)
3. страничен, второстепенен (за път, въпрос)
4. малко вероятен
OFF chance твърде малка вероятност
5. свободен, незает
OFF day свободен ден
OFF hours свободни часове, свободно време
6. под обикновеното ниво, не на нужната висота, по-малък (на брой, по количество), мъртъв, слаб (за сезон, търговия), не във форма
7. мор. който е на известно разстояние (от брега)
IV. 1. крикет offside
2. ам. несполука, нeуспех
I've had my OFFs and ons видял cъм добри и лоши дни
3. начало на конни състезанпя
V. v разг
1. отказвам се от (споразумение, начинание), прекъсвам (преговори) с
2. мор. поемам в открито море
3. разг. свалям дреха
to OFF with one's coat свалям си палтото
4. to OFF it отивам си, тръгвам си
VI. int марш!

* * *

{'ъf} adv 1. отдалечаване, отдалеченост; разстояние и по време от(2) {'ъf} prep 1. сваляне, падане, махване от; to fall off a tree/l{3} {'ъf} а 1. отдалечен; оттатьшен; on the off side of the buildin{4} {'ъf} n 1. крикет offside; 2. ам. несполука, нeуспех; I've ha{5} {'ъf} v разг. 1. отказвам се от (споразумение, начинание); пр{6} {'ъf} int марш!

* * *

свален; свършен; свободен; отдалечен; външен; второстепенен; изключен; невключен; незаетост;

* * *

* * *

off[ɔ:f, ɔf] I. adv 1. отдалечаване, отдалеченост, разстояние и по време: от (от-), из (из-); на (на-); to be ( set, take o.s.) \off тръгвам, поемам, заминавам; отивам си; to make \off махам се, офейквам; ( get) \off with you! махай се, да те няма! \off with his head! обезглавете го! the girl ran \off момичето избяга; a house a mile \off къща на една миля разстояние; far \off далече, в далечината; 2 weeks \off след две седмици; to sail \off and on мор. плувам ту към откритото море, ту към брега; 2. махане, сваляне, пълно откъсване: без превод; от (от-); to take 10 percent \off смъквам (намалявам с) 10 процента; to take o.'s coat \off свалям си палтото; hats \off! шапки долу! to cut ( bite, tear) \off отрязвам, отхапвам, откъсвам; 3. прекъсване на действието: без превод; от-; the water is \off водата е спряна, спрели са водата; the dish is \off ястието е свършило (в ресторант); the deal is \off развалихме (развалиха) сделката; 4. извършване на действие докрай: из (из-); до (до-); от (от-); to kill \off all vermin избивам (ликвидирам) всички паразити; to work \off отработвам; 5. намаляване на брой, количество: без превод; от-; the number of customers dropped \off клиентелата намаля; a week \off една седмица отпуск; I must knock \off a stone or two трябва да отслабна с десетина килограма; 6. освобождаване, отърсване; to sleep \off a hangover спя, за да ми мине махмурлука; 7. откачане, прекратяване на контакта; to turn the radio \off изключвам радиото; • to be well ( badly) \off добре (зле) съм материално; to be badly \off for нямам достатъчно от, зле съм с (откъм), не ми достига; \off and on от време на време; с прекъсвания; right ( straight) \off веднага; a bit \off жарг., неприятен; непочтен; кофти; II. prep 1. сваляне, падане: от; to fall \off a tree падам от дърво; to take tax \off potatoes махам данъка върху картофите; 2. отдалечаване, отдалеченост, на разстояние от: от; \off shore навътре в морето; \off the road край пътя; a street \off the main road улица, която се отклонява от главния път; странична улица; keep \off the grass не гази тревата; \off the mark далеч от целта; прен. не във връзка с разискван въпрос; it is \off the point това няма нищо общо с въпроса; 3. източник, обект: без превод; to live \off the fat of the land живея в охолство, водя безгрижен живот; 4. незаетост; to have time \off ( work) имам свободно време; 5. не на нужната висота: badly \off o.'s game сп. не във форма; \off o.'s feed без апетит; \off black почти (ненаситено) черно; 6. въздържане от: to be \off meat не ям месо; III. adj 1. отдалечен, свален; \off consumption of intoxicants домашна консумация на спиртни питиета; you're \off in your calculation сбъркали сте в изчисленията; 2. второстепенен; an \off road страничен път; an \off issue въпрос от второстепенно значение; 3. изключен, не в действие, неработещ (за мотор и пр.); отменен; отложен (за събитие); 4. десен, външен; the \off side външна, дясна (ам. лява) страна; 5. малко вероятен; 6. незает, свободен; an \off day свободен ден; лош ден, когато човек не е във форма; 7. под обикновеното ниво, не на нужната висота; по-малък (като брой, по количество); an \off season мъртъв сезон; profits are \off печалбите са по-малки; this fish is a bit \off рибата не е съвсем (дотам) прясна; I'am feeling rather \off today днес не ми е много добре; 8. сп. насрещен (при игра на крикет част от игрището срещу играча с хилката); 9. мор. от(към) морето; IV. n 1. сп. игрището при (пред) играча с хилката (при игра на крикет); 2. ам. несполука, неуспех; I've had my \offs and ons видял съм добри и лоши дни; V. v разг. 1. отказвам се от (споразумение, съглашение и под. с някого); 2. мор. поемам в открито море; 3. нар. свалям дреха; to \off with o.'s coat нар. свалям си палтото; 4.: to \off it отивам си, тръгвам си; VI. int марш!

{maind}
I. 1. ум, разум, разсъдък, интелект
to be in one's right MIND нормален съм
to be out of one's MIND луд/побъркан съм
to go out of one's MIND полудявам
of sound MIND нормален, здравомислещ
great MINDs велики умове
no two MINDs think alike всеки си разсъждава посвоему
2. дух, съзнание, манталитет, мисловност
absence of MIND разсеяност
presence of MIND присъствие на духа, самообладание
I can't get that out of my MIND не мога да избия това от главата си, все за това мисля
to have something on one's MIND загрижен съм, нещо ми тежи
strength of MIND волевост
3. мнение, мисъл, намерение, решение, воля, внимание
to be of someone's MIND, to be of the same MIND as someone, to be of a MIND with someone съгласен съм с някого, единодушни/на същото мнение сме с някого
to be in two MINDs about двоумя се/колебая се относно
to give/put/set/turn one's MIND to съcредоточавам се върху
to bend someone's MIND разг. повлиявам някому
to blow someone's MIND разг. възбуждам някого (силно) (за наркотично средство)
to have something in MIND намислил съм нещо, имам нещо предвид
to keep one's MIND on something съсредоточавам се върху/мисля за нещо
to close/shut one's MIND to не възприемам, не желая да видя/възприема
nothing was further from his MIND съвсем нямаше такова намерение
to make up one's MIND (about something) решавам (се) (на нещо)
to make up one's MIND to something примирявам се с нещо
to make up one's MIND to do something решавам (се) да направя нещо
to change one's MIND променям решението си
to give someone a piece of one's MIND накастрям/нарязвам някого
to have half a MIND to почти съм склонен да
to have a good MIND to иде ми да
to know one's own MIND знам какво искам
to speak one's MIND казвам това, което мисля
to take someone's MIND off something отвличам вниманието на някого от нещо
to my MIND по мое мнение, по мой вкус
4. памет, спомен
to bear/keep in MIND не забравям, спомням си, имам грижата за, имам предвид
to put someone in MIND of напомням някому за (нещо)
to put out of one's MIND забравям съзнателно
to bring/recall something to someone's MIND припомням някому нещо
II. 1. грижа се за, гледам, пазя, внимавам
MIND the baby! пази/гледай детето! MIND the step! внимавай, има стъпало! to MIND one's own business/affairs гледам си работата, не се бъркам в чужди работи
MIND you're not late! гледай да не/хем да не закъснееш! MIND the paint/the dog! пази се от боята/кучето! I have no objection, MIND (you) забележете (добре), нямам възражения
2. помня, не забравям, обръщам внимание на, спазвам
to MIND the rules спазвам правилата
I don't MIND what people say не ме интересува какво ще кажат хората
who MINDs what he says? кой му обръща внимание/го бръсне? never MIND him не му обръщай внимание
never MIND the expense няма значение колко струва
3. уважавам
to MIND one's elders уважавам постарите
4. обик. в отр. и въпрос. изр. имам нещо против, не съм съгласен, не ми харесва, тежи ми
do you MIND my smoking/if I smoke? имате ли нещо против, ако запуша? would you MIND opening the window? бихте ли отворили прозореца? моля, отвороте прозореца! I don't MIND все ми е едно, безразлично ми е, съгласен съм, може, бива
I don't MIND the cold издържам на студ
I don't MIND hard work, but I do MIND commuting in winter не ми тежи тежката работа, но възразявам срещу пътуването до работата зиме
I shouldn't MIND a cup of tea с удоволствие бих изпил/пийвам чаша чай
will you have some more cake? -I don't MIND if I do! искаш ли още кейк? -може! to MIND one's P's and Q's говоря/действувам предпазливо, спазвам приличието
to MIND the shop, ам. store прен. разпореждам се
never MIND! нищо! няма значение!

* * *

{maind} n 1. ум, разум, разсъдък; интелект; to be in o.'s right (2) {maind} v 1. грижа се за; гледам; пазя; внимавам; mind the baby

* * *

съзнание; ум; уважавам; решение; склонност; пазя; помня; внимавам; психика; разум; против; разсъдък; дух; гледам; мисловност; мисъл; мнение; манталитет; намерение; наглеждам; нрав;

* * *

* * *

mind [maind] I. n 1. ум, разум, разсъдък; интелект; to be in o.'s right \mind нормален съм; to be out of o.'s \mind побъркан (луд) съм; to blow o.'s \mind разг. 1) изпадам в екстаз, халюцинирам (след употреба на наркотици); 2) възмущавам, изкарвам от равновесие; 3) поразявам, смайвам, слисвам, шашвам; \mind over matter интелектът побеждава (стои над) физиката; it has gone clear out of my \mind съвсем ми щукна из ума; to bring o.'s \mind to осъзнавам, проумявам, става ми ясно; of sound \mind нормален, здравомислещ; great \minds великите умове; to bore ( scare) s.o. out of their \mind отегчавам (изплашвам) някого до смърт; 2. дух, съзнание; to wander in o.'s \mind бълнувам, говоря несвързано; 3. нрав; начин на мислене, манталитет, мисловност; high \mind великодушие, благородство; turn of \mind темперамент, манталитет; strength of \mind силна воля; peace of \mind душевно спокойствие; state of \mind състояние, разположение на духа; absence of \mind разсеяност; presence of \mind присъствие на духа, самообладание; to have a one-track \mind ограничен, тесногръд; to be easy in o.'s \mind спокоен съм, не се тревожа; I can't get that out of my \mind не мога да избия това от главата си; frame of \mind настроение, разположение; to have s.th. in o.'s \mind загрижен съм, нещо ми тежи; to keep o.'s \mind on съсредоточавам се върху; to close ( shut) o.'s \mind to s.th. не обръщам внимание на, прен. затварям си очите, отказвам да разбера; the \minds of men were roused духовете бяха възбудени; 4. склонност, вкус; to find s.th. to o.'s \mind нещо ми допада, по вкуса ми е; to have a month's \mind to s.o. (to do s.th.) изпитвам силно влечение към някого; имам голямо желание да, горя от нетърпение да; 5. мнение, мисъл, намерение; решение; to be of s.o.'s \mind, to be of like ( the same) \mind as s.o., to be of a \mind with s.o. съгласен съм, единодушни сме с някого, споделям мнението на някого, на същото мнение съм като някого; to be (have s.th.) on o.'s \mind вълнувам, тревожа, ангажирам вниманието (мислите) на някого; to be in two \minds двоумя се, колебая се; to know o.'s own \mind знам какво искам; действам решително; to change o.'s \mind променям решението си; to make up o.'s \mind решавам (се); to give s.o. a piece of o.'s \mind скастрям, нарязвам някого, давам някому да се разбере; to make s.o.'s \mind easy; to put s.o.' s \mind at ease успокоявам някого, разсейвам нечии съмнения (мрачни мисли); to have half a \mind to почти съм склонен да; to have a good \mind to почти съм решил да, ще ми се да; to have s.th. in \mind имам нещо предвид; to set o.'s \mind on ( upon) s.th. поставям си за цел, заемам се сериозно с, концентрирам се върху; to speak o.'s \mind казвам това, което мисля, говоря искрено; to my \mind според мен, по мое мнение; 6. във фрази: спомен, памет; to bear ( keep) in \mind не забравям, спомням си, имам грижата за; вземам предвид; вземам си бележка; to bring, (re)call s.th. to s.o.'s \mind припомням някому нещо; to call s.th. to \mind спомням си, припомням си; to cast o.'s \mind back спомням си миналото, връщам се мислено към (с to); he puts me in \mind of his father той ми напомня на баща си; to go ( pass) out of \mind забравя се; out of sight, out of \mind далеч от очите, далеч от сърцето; time out of \mind от незапомнени времена; II. v 1. обръщам внимание на, имам грижата за; don't \mind what other people say не слушай какво казват другите; to \mind o.'s own business не се бъркам в чужди работи; to \mind rules спазвам правила; 2. обръщам внимание на, уважавам; you ought to \mind your elders би трябвало да слушате старите хора; 3. внимавам; пазя, полагам грижи за, гледам; I did not say so, \mind you! забележете добре, аз не казах това! to \mind the child гледам (наглеждам) детето; \mind the paint! пази се от боята! внимание, боя! \mind what you say ( your language, your tongue)! мери си думите! \mind you are not late! гледайте да (хем да) не закъснеете! \mind yourself! (\mind your eye! sl) отваряй си очите, пази се! to \mind o.'s p's and q's говоря (действам) предпазливо; спазвам приличието; 4. помня (главно в imp); \mind what was told you! да не забравиш какво ти казаха! 5. (обикн. в отриц. и въпр. изречение) имам нещо против, не ми се харесва, тежи ми; do you \mind my smoking? имате ли нещо против да запуша? if you don't \mind ако нямате нищо против, ако това не Ви безпокои; would you \mind shutting the door? бихте ли затворили вратата? моля Ви, затворете вратата; I don't \mind все ми е едно, безразлично ми е; съгласен съм, може, бива; I don't \mind the cold издържам на студ; I don't \mind hard work, but I \mind insufficient pay трудната работа не ми тежи, но възразявам срещу недостатъчното заплащане; I should not \mind a cup of tea с удоволствие бих изпил чашка чай; never \mind! все едно; нищо; няма значение; не се безпокойте! never \mind him! не му обръщай внимание, не го гледай него! never \mind the remainder задръжте рестото; never you \mind! това е моя работа, не се бъркайте! will you have some cheese? - I don't \mind if I do искате ли малко сирене? - може; who \minds what he says? прен. кой го бръсне?

{bai}
I. 1. място при, край, до, близо до, у, по
BY the road край шосето, по шосето
BY me/my side до мене
I haven't got her letter BY me now писмото и не e у мен сега
2. посоки покрай, през
to pass BY the theatre минавам (по) край театъра
to pass BY the door минавам през вратата
we went to London BY Paris отидохме в Лондон през Париж
3. начин чрез, посредством, с, по, на, за, от
BY air mail с въздушна поща, по въздуха
relatives BY blood кръвни роднини
BY the feel of it по пипането, на пипане, прен. усеща се, личи си
we shall have frost BY the feel of it личи. си, че ще има/ще падне слана
BY lamp light на (светлината на) лампа
to take someone BY the hand хващам някого за ръка (та)
one BY one един по един
4. деятел, автор от
invited BY поканен от
a novel BY Scott роман от Скот
BY oneself сам, самостоятелно, без чужда помощ
to keep BY oneself държа се настрана, страня
5. време до, най-късно до, не по-късно от
BY tomorrow (най-късно) до утре
BY Friday/five o'clock до/не по-късно от петък/от пет часа
6. мярка, бройка на
BY the metre на метър
BY the pound на фунт
BY the dozen на дузини
to work/be paid BY the hour работя/плащат ми на час
7. размери
five BY four metres пет на четири метра
8. при делене на
to divide BY four деля на четири
9. при сравнение с
BY two pounds cheaper с две лири по-евтино
10. според, съгласно, по
BY this clock по/според този часовник
11. в (името на)
I swear BY all that is holy кълна се в името на/във всичко свято
BY Jove! ей богу! бога ми!
II. 1. близо, наблизо
close/hard BY съвсем наблизо
2. покрай, настрана
the car sped BY колата префуча
I have put some money BY отделил съм малко пари настрана. by a страничен, второстепенен, случаен

* * *

{bai} prep 1. място при, край, до, близо до; у; по; by the road 1) (2) adv 1. близо, наблизо; close/hard by съвсем наблизо; v 1. задминавам; 2. заобикалям, избягвам; 3. не вземам

* * *

чрез; съгласно; от; посредством; при; през; близо до; на;

* * *

* * *

by [bai] I. prep 1. (за място); при, край, близо до, до; по; \by my side до мене; \by the way край пътя; впрочем, междувпрочем; \by land and sea по суша и по море; 2. (за посока) около, покрай, през; to pass \by the door минавам през вратата; to travel \by Sofia минавам (пътувам) през София; 3. (за начин) чрез, посредством, с, по; за; от; \by airmail по въздушна поща; relatives \by blood кръвни роднини; to know s.o. \by name познавам някого по име; Smith \by name на име Смит, наричан Смит; to know \by experience знам от опит; \by boat с параход (кораб, лодка); \by lamp light на лампа; to hang \by a thread вися на косъм, в опасност съм; \by this means по този начин; \by all means на всяка цена, непременно, сигурно, обезателно; \by no means в никакъв случай, по никакъв начин; he took me \by the hand той ме хвана за ръката; one \by one един по един, един след друг, поред; \by hundreds със стотици; little \by little малко по малко, едва-едва, мудно, бавно; 4. (за деятеля) от; a comedy \by Shakespeare комедия от Шекспир; (страдателен залог) I was called \by a friend повика ме един приятел; made \by hand ръчно изработен, ръчна изработка; \by o.s. сам, самичък, със собствени сили; \by doing that you will offend him ако (като) направиш това, ще го обидиш; 5. (за време) до; през; \by tomorrow до утре; \by then дотогава, до това време; \by now, \by this time досега, вече; \by day през деня, денем; \by night през нощта, нощем; day \by day ден след ден, всеки ден; to work \by the hour плаща ми се на час; 6. (за мярка) с, на; \by metres, \by the metre на метър; beef \by the pound говеждо на фунт; to divide \by three деля на три; a room six \by four metres стая с размери шест на четири метра; 7. (при сравнителна степен) с; \by two years older с две години по-възрастен; \by far the best далеч най-добрият; 8. според, съгласно, съответно, съобразно с, по; \by your leave с ваше разрешение; \by my watch по (според) моя часовник; 9. в името на; to swear \by all the saints кълна се във всичките светии; \by Jove! ост. \by Jupiter! \by George! ей Богу! II. adv 1. близо, в съседство, недалеч, наблизо; close ( hard) \by съвсем близо; 2. покрай; настрана; she passed \by me тя ме отмина; to stand \by 1) стоя настрана (без да вземам участие); 2) стоя в готовност; • \by and \by след малко, скоро; ост. един след друг, поред; непрекъснато; \by and large ам. въобще, изобщо, общо взето, поначало; \by the by(e) всъщност, впрочем, междувпрочем; III. adj случаен, второстепенен; \by blow случаен удар.

{taim}
I. 1. време, час, удобен момент
the TIME of day времето, часът, положението на нещата
to give/pass the TIME of day поздравявам, казвам добър ден и пр., разменям поздрав (with с)
there is no TIME like the present cera e моментът, не отлагай за утре
at this TIME of day сега, по това време
all the TIME през всичкото време, винаги
TIME to come бъдеще (то)
it will be TIME enough ще има достатъчно време, няма да бъде късно
what is the TIME? колко e часът? at one TIME по едно време (в миналото)
at any TIME, at all TIMEs във/по всяко време
at no TIME никога
at no sort of TIME по никое време
at the TIME навремето, по онова време, тогава
at the same TIME в/по едно и също време, в същото време, едновременно, същевременно, въпреки това, все пак
at TIMEs понякога, навремени
at different TIMEs различно, в различни случаи
ahead of/before TIME по-рано, преждевременно, предсрочно
against TIME с пълна скорост/пара, за печелене на време
behind TIME не навреме, със закъснение
between TIMEs в промеждутъците, от време на време
for a TIME за известно време
for a short TIME за кратко, за малко
for some TIME за известно време
for some TIME (past) now от известно време насам
for the TIME being временно, сега-засега
from that TIME (on) оттогава нататък
from this TIME on отсега нататък
in (good) TIME навреме, овреме, своевременно, с време, след известно време
all in good TIME на времето си, когато трябва, отрано, когато му дойде времето
in a short TIME в кратко време, скоро
in (less than) no TIME много бързо, в миг, за нула време
2. период, време
she ran the distance in record TIME тя пробяга разстоянието за рекордно време
at my TIME of life на моите години/възраст
3. време, срок, сп. време (на състезание), период, срок (на служба, присъда, затвор, бременност и пр.)
he is serving his TIME той излежава присъдата си, той кара войниклъка си
she is far on in her TIME тя e в напреднала бременност
she is near her TIME тя скоро ще ражда
(it's) about TIME време e вече
it is TIME for me to go време e да вървя
it is high TIME крайно време e (for за, to с inf да)
in a week's TIME за/в (срок от) една седмица
TIME is short няма много време
TIME is up времето мина/изтече
to sell TIME рад., телев. отстъпвам срещу заплащане време за предаване на реклами и пр.
it will last our TIME ще изтрае, докато сме живи
4. често рl епоха, период, време, времена
hard TIMEs трудно време, усилни години
modern TIMEs съвременната епоха
in ancient TIMEs в древни времена
from/since TIME (s) immemorial/TIME out of mind открай време, от памтивека
before/ahead of one's TIME s преди/напред от своето време, твърде рано, изпреварил времето си
behind one's TIME/the TIMEs изостанал от времето си
to have the TIME of one's life разг. прекарвам чудесно, забавлявам се много
those were TIMEs това беше живот! какво време беше тогава
5. път, случай
another TIME друг път
at one TIME or another все някога, при един или друг случай
two/three at a TIME по двама/трима наведнъж/на един път
many a TIME много пъти
three TIMEs running три пъти наред
TIMEs out of number безброй пъти
TIME and (TIME) again неведнъж, много пъти, отново и отново
TIME after TIME пак и пак, хиляди пъти
not till next TIME няма вече (да правя така) (да не вярваш)
6. мат. път
six TIMEs five is/are thirty шест по пет e тридесет
the TIMEs sign знакът за умножение х
7. муз. темпo, такт
to beat/keep TIME тактувам, давам такт
to keep TIME вървя, танцувам/пея и пр. в такт, спазвам такт
in TIME ритмично, в такт
out of TIME неритмично, не в такт, воен. ход, стъпка
in/out of TIME в/не в крак
за часовник to keep good/bad TIME вървя точно/неточно
to lose/gain TIME оставам назад/избързвам
8. работно време, заплащане за изработено време
to work/to be on full TIME имам пълно работно време
to be on short/part TIME работя при непълна заетост, частично безработен съм
to pick up one's TIME получавам възнаграждение за изработено време
TIME and a half надница и половина
double TIME двойно възнаграждение
to play for TIME мъча се да печеля време
to talk against TIME говоря, за да печеля време
II. 1. избирам подходящ момент за, върша нещо, когато трябва, съобразявам с времето
you must TIME your blows трябва да знаеш кога да нанасяш ударите си
your remark was not well TIMEd лош момент избра да се изкажеш, бележката ти беше ненавременна
2. определямвреме/срок за
the train TIMEd to leave at 6.30 влакът, заминаващ по разписание в 6.30
3. отбелязвам, записвам, засичам (постигнато) време (при надбягване и пр.)
4. регулирам, отмервам
5. ряд. тактувам
6. to TIME with съвпадам по време, отговарям на, хармонирам с

* * *

{taim} n 1. време; час, удобен момент; the time of day времето, час(2) {taim} v 1. избирам подходящ момент за, върша нещо, когато т

* * *

час; срок; такт; темпо; темп; отмервам; период; време; път; засичам;

* * *

* * *

time [taim] I. n 1. време; час, (удобен) момент; mean \time средно време; Greenwich mean \time часът по Гринуич; summer \time (light-saving \time) лятно часово време (с изместване на часовника 1 час напред); International Atomic T. международно атомно време; Eastern European T. ( abbr EET) източноевропейско време, часови пояс; Central European T. (abbr CET) централноевропейско време; Western European T. (abbr WET) западноевропейско време; Eastern Standard T. (abbr EST) Нюйоркско време (часови пояс, обхващащ източното крайбрежие на САЩ); \time budget survey наблюдение върху разпределение на времето; \time provisions in contracts договорни положения относно срокове; correct \time точно време; dinner \time време за обед, вечеря; the \timeof the day времето, часът; положението (на нещата); to pass the \time of the day здрависвам се, разменям поздрав ( with), поздравявам (to); (so) that's the \time of the \time! разг. такива (ми ти) работи; така значи! това ли било! ясно! \time of the year годишно време; сезон; a long \time дълго време; all the \time през всичкото време; винаги; half the \time половината време; много често, почти винаги; \time to come бъдеще(то); it will be \time enough ще бъде достатъчно рано, ще има време; what \time? поет. кога? to ask the \time питам колко е часът; what is the \time? колко е часът? at a ( one) \time по едно време; at any \time, at all \times във (по) всяко време; at no \time никога; at no sort of \time по никое време; at the \time навремето, по онова време, тогава; at the same \time в едно и също (същото) време, едновременно; въпреки това; все пак; at \times понякога; at different \times различно; ahead of ( before) \time по-рано; behind \time със закъснение, ненавреме; between \times в промеждутъците, от време на време; for a \time за известно време; for a short \time за малко (кратко) време; for some \time за известно (някое) време; for some \time ( past) now от известно време насам; for the \time being (сега) засега; from that \time оттогава (нататък); from this \time отсега (нататък); in \time 1) навреме; 2) с течение на времето; 3) след известно време; in good \time точно навреме, своевременно; all in good \time всяко нещо с времето си; когато трябва, отрано; когато му дойде времето; in a short \time за малко време, скоро; in no \time без време; за много малко време, много бързо, в миг, докато се усети човек; in the course of \time с течение на времето; on \time ам. навреме; once upon a \time едно време; out of \time ам. твърде късно; some \time or other някога; to be in \time for идвам навреме за; to buy \time купувам ефирно време (в телевизията, радиото); to bide ( watch) o.'s \time изчаквам удобен момент, чакам да ми дойде времето; to have \time on o.'s hands разполагам с достатъчно (имам много свободно) време; to kill \time убивам времето си; to make \time наваксвам загубено време; to take o.'s \time не бързам, не си давам зор; пипкам се; мая се; a \time will come when ще дойде време, когато; his \time has come времето му дойде, часът му удари; the \time is ripe дошло е време ( for); \time presses няма време за губене, работата не търпи отлагане; that will take \time за това трябва (това ще отнеме) време; 2. период; summer-\time лято; at my \time of life на моите години; in my \time по мое време, когато бях млад; 3. време, срок; it is \time време е; ( it's) about \time време е вече; it is high \time крайно време е (for; to c inf); in a week's ( month's etc) \time за една седмица (месец и пр.); \time is short няма много време; \time is up времето мина (изтече); сп. време; to serve o.'s \time карам си стажа (войниклъка); излежавам си присъдата (sl u he is doing \time); she is far on in her \time тя е в напреднала бременност; she is near her \time времето ѝ е наближило, ще ражда скоро; to fix a \time определям срок; it will last our \time ще умрем, без да видим нещо друго; 4. (често pl) епоха, период; време, времена; the good old \times доброто старо време; hard \times усилни години; тежки времена; modern \times съвременна епоха; in ancient \times в древни времена; in those \times в ония времена; from ( since) \time(s) immemorial, \time out of mind открай време, от памтивека, от много отдавна, от незапомнени времена; before ( ahead of) o.'s \time(s) преди своето време; твърде рано; изпреварил времето си, напредничав (и before the \times); behind o.'s \time (the \times) останал назад от времето си, изостанал, закъснял, откъснат от живота; to have the \time of o.'s life разг. прекарвам чудесно; those were \times! какъв живот се живееше тогава! 5. път, случай; another \time друг път; at one \time or another при един или друг случай; last ( next, this) \time миналият (другият, тоя) път; the \time before last предпоследният път; every ( each) \time всеки път (когато); at a \time по един; many a \time много пъти, често; at different \times на няколко пъти; seven \times running седем пъти под ред; \times out of number безброй пъти; six \times five is thirty шест по пет прави тридесет; ten \times easier ( as easy) десет пъти по-лесно; \time after \time пак и пак, повторно, колко пъти, безброй пъти; \time and again наведнъж, отново и отново; I won't do that again... not till next \time няма вече (да правя така)... да не вярваш; 6. муз. темп; такт; to beat ( keep) \time тактувам, давам такт; to keep \time спазвам такт; to keep good ( bad) \time точен (неточен) съм (за часовник); to lose \time оставам назад (за часовник); in \time ритмичен, в такт ( with); out of \time неритмичен, не в такт ( with); to mark \time тъпча на място; изчаквам, ослушвам се преди да предприема нещо; 7. работно време; to work ( to be on) full \time работя на пълен работен ден; to be on part ( short) \time работя при непълна заетост; • in jig \time разг. много бързо, мигновено; in o.'s own \time 1) в извънработно време; 2) със своя си темп; against \time с цел да се свърши навреме; за печелене време; за подобряване на установен рекорд, с най-голяма възможна бързина, лудешки; to make a \time over s.th. разг. безпокоя се, суетя се, реагирам шумно; to talk against \time говоря в границите на определеното време; говоря, за да печеля време; to play ( stall) for \time мъча се да печеля време, протакам, бавя; to work against \time работя с ускорени темпове, мъча се да свърша навреме; to have a \time (a hard \time, разг. no end of a \time) с мъка успявам да, едва смогвам да (с ger или inf); to have a rough \time живея зле, търпя лишения, тегля; what a \time you will have какви неприятности ще си имаш! there is no \time like the present не изпускай момента; днеска има, утре няма; big \time ам. страшно много, с пълна пара, в голяма степен; to hit the big \time постигам голям успех; to live (be) on borrowed \time живея живот назаем, не ми остава много; (so) that's the \time of it! разг. така значи! (значи) такива ми ти работи! II. v 1. избирам подходящ момент за, върша (нещо), когато трябва; съобразявам с времето; a well \timed remark ( blow) забележка (удар) точно в подходящ момент; 2. определям време (срок) за; the train is \timed to leave at 8 влакът тръгва по разписание в 8 часа; to \time the minute пресмятам (разчитам) до минута; 3. отбелязвам (записвам, установявам) времето на (надбягване и пр.); 4. рядко тактувам; 5. регулирам; 6.: to \time with съвпадам, отговарям на (по време); хармонирам с; 7. синхронизирам.

{kεə}
I. 1. грижа, грижи, безпокойство, предпазливост. внимание, грижа
to drown CARE разсейвам/убивам мъката/грижите си (като се напивам), CARE killed the cat горе главата! не се тревожи, от много грижи файла няма
to take/have a CARE внимавам, предпазвам се, старателен/предпазлив съм
to give тore CARE to one's work проявявам по-голямо старание в работата си
2. наблюдение, надзор, грижа, отговорност
to take CARE of someone грижа се за/гледам някого
the baby was left in my CARE оставиха бебето на мен да го гледам/пазя и пр.
CARE of (с/о) чрез (в адрес на писмо)
Мr Wells c/o Мr Grey чрез г-н Грей за г-н Уелс
to take CARE of something грижа се/погрижвам се за нещо
want of CARE невнимание, нехайство
II. 1. грижа се (for, about)
the child is well CARE for детето e добре гледано
well CAREd-for appcarance грижливо поддържана външност
2. грижа се, безпокоя се, тревожа се
who CAREs? кого го е грижа/еня? what do I CARE? (мен) какво ме интересува, какво ме е грижа? to bc beyond/past CAREing вече не се интересувам (for за), не ме засяга
3. харесва ми, обичам (for)
искам, желая (for, to c inf)
to CARE for someone /something обичам някого/нещо, харесва ми някой/нещо
do you CARE for a cиp of tea? искате ли чаша чай? I should not CARE to bc secn with him не бих искал да ме видят с него
do you CARE for modern music? харесва ли ти модерната музика? does she really CARE for him? тя наистина ли го обича? I don't much CARE for television не обичам много (да гледам) телевизия
for all I CARE, 1 couldn't CARE less разг. все ми е едно, никак не ме засяга/интересува
I don't CARE if 1 do може, нямам нищо против, не възразявам
as if I CAREd сякаш/като че ли много ме засяга, хич не ме е грижа
not to CARE a bcan/bit/brass farthing/tinker's cursc/cuss/damn/darn/doit/fig/hang/hoot/jot/pin/rap/. rush/snap/straw/thing/twopence/two hoots/twopins, etc. /aм. a (red) cent/a continental/hills of beans, etc. разг. не ме е грижа, две пари не давам, не ме интересува, хич не искам и да знам

* * *

{kЁъ} n 1. грижа: грижи, безпокойство; предпазливост. внимание, (2) n 1. грижа се (for, about); the child is well care for детет

* * *

старание; угриженост; попечение; безпокойство; главоболие; внимание; грижа; грижа се; надзор;

* * *

* * *

care[kɛə] I. n 1. надзор, наблюдение, грижа; in \care of, under the \care of под надзора, под грижите; children in \care деца, за които се грижи държавата; \care of (c/o) чрез (за писма); Mrs Sharp c/o The British Council за г-жа Шарп чрез Британския съвет; to take \care of грижа се за, погрижвам се за; пазя, гледам; занимавам се с; take \care of number one погрижи се за собствените си интереси; не забравяй себе си; 2. внимание, старание, грижа; to take \care внимателен съм; take \care внимавай! пази се! бъди разумен! take \care ( that) he does not see you пази се да не те види; to bring great \care to bear upon ( doing) s.th. влагам най-голямо старание (грижа) в нещо; handle with \care внимание, чупливо; want of \care нехаене, нехайство; 3. грижа, грижи, безпокойство (и pl); free from \cares без грижи; full of \cares отрупан с грижи; life of \care живот, изпълнен с грижи; to drown \care убивам, разсейвам мъката си, удавям я във вино; II. v 1. грижа се ( for, about); the children are well \careed for децата са добре гледани, за тях се полагат грижи; well \cared-for appearance добре поддържана външност; 2. харесва ми, обичам ( for); желая, искам, ( for, to); to \care for s.o. обичам някого, държа на някого; I don't \care much about going не ми се отива; if you \care to ако искаш (желаеш); would you \care to join me? искаш ли да дойдеш с мен? not to \care for milk не обичам мляко; I don't \care if I do разг. нямам нищо против; 3. грижа се, безпокоя се; who \cares? кого го е грижа, кого го е еня? what do I \care? какво ме е грижа?; for all I \care (for what I \care) разг. що се отнася до мен, колкото до мен; as if I \cared като че ли ме засяга; I don't \care a bean ( bit, brass, farthing, tinker's curse, damn, darn, fig, hang, hoot, jot, pin, rap, rush, snap, straw, thing, twopence, two hoots, two pins, etc.; ам. \care a cent, red cent, continental, hill of beans), I couldn't \care less разг. безразлично ми е, не ме интересува, не давам пет пари, не ме е еня, малко ме е еня, не ми пука, все ми е едно.

{kaetJ}
I. 1. хващам (и превозно средство), ловя, улавям, залавям
2. улавям, хващам, настигам, заварвам, изненадвам (за буря, дъжд и пр.)
to CATCH someone doing something залавям някого, че прави нещо
let me CATCH you at it! само да те хвана/пипна, че го правиш
CATCH me (doing such a thing) upon. как пък не, бъди сигурен. че няма (да го направя), никога! to CATCH someone out/napping/bending/tripping, etc. хващам някого в грешка, сварвам някого неподготвен, изненадвам някого неприятно
we were caught in a storm застигна ни буря
the country is caught in a crisis страната e обхваната от криза
3. закачам (се), прикачам (се), заплитам (се), прихващам (се), притискам (се)
a nail caught my dress роклята ми се закачи на някакъв гвоздей
the boat was caught in the reeds лодката се заплете/затъна в тръстиката
I caught my finger in the door притиснах/прищипах си пръста на вратата
our car was caught between two lorries колата ни попадна между два камиона
I caught my foot on a root препънах се в един корен
the lock won't CATCH ключалката не хваща/не може да се отключи/заключи
4. хващам, прихващам, заразявам се от (частичка, заразна болеет и пр.)
to CATCH a habit добивам навик, навиквам, хващам, измамвам
you don't CATCH me! няма/не может да ме измамиш/излъжеш/надхитриш
6. хващам, долавям, дочувам, усещам, схващам, разбирам
a sound caught my ear долових някакъв звук
my ears caught a distant barking дочух далечен лай
to CATCH a likeness долавям/улавям/предавам прилика (за художник и пр.), I didn't CATCH what you said не чух добре какво казахте
7. запалвам се, разналвам се, пламвам (за огън и пp.)
8. залепвам, загарям (по дъното на тенджера)
the milk has caught млякото е загоряло
9. закачам се, запъвам се, затягам се
запъвам, заяждам (за брава и пр.) '
10. pass разг. забременявам
11. удрям
I caught him a blow/one ударих му един
he caught it right on the nose удариха го право в носа
you will CATCH it ще ядеш бой, ще го отнесеш. ще си изпатиш
catch at хващам се за, посягам да хвана
catch on разг. разбирам, схващам
to CATCH on to en idea схващам идея
the police caught on to what be was doing полицията узна какво върши той, харесвам се. имам успех, ставам моден/популярен, разпространявам се бързо
catch out хващам, улавям (в лъжа, грешка и пр.), изобличавам, изненадвам неприятно, сварвам неподготвен
catch over замръзвам, заледявам се, сковавам се от лед (за река и пр.), catch up грабвам, хващам
pass бивам грабнат/повлечен/понесен (от тълпа и пр.), бивам увлечен/въвлечен/оплсген/впримчен/замесен (in/with/by something в/от нещо), подхващам, подемам, усвоявам. повтарям (ду. ии. мис. ш и пр.)
спирам, прекъсвам (реч и пр.) '. to CATCH up on осведомявам (се). влизам/поставям в течение на (новини и пр.), to CATCH up on someone хващам/улавям някого в нещо нередно
to CATCH up on/with something захващам се с/подхващам отново нещо изоставено/изостанало, довършвам/доизкарвам нещо, наваксвам си
to be busy CATCHing up with one's work бързам да привърша изостаналата си работа
to CATCH up on (one's) sleep отспивам си
to CATCH up with someone хващам/арестувам някого
to CATCH someone /something up, to CATCH up with someone /something догонвам/настигам/изпреварвам някого/нешо
II. 1. хващане, улавяне (особ. на топка)
2. улов на риба
3. изгодна партия за брак
4. изгода, печалба, келипир
no CATCH, not much of a CATCH не е кой знай каква печалба, не е голям келипир
5. неочаквана/скрита трудност, хитрина, уловка, примамка, клопка
6. част, парче, откъс, откъслек
7. спиране, пресичане, секване (на глас. дъх и пр.), written by CATCHes писано с прекъсвания
8. резе, кука, стяга (на врата, прозорец), ключалка, райбер
9. тех. езиче, зъбец, запънка, аретир, копче, клавиш
10. предпазна закопчалка (на гривна, колие и пр.)
11. муз. вид канон
CATCH 22 si. безизходно положение на жертва, положение, при което все ти ще бъдеш жертвата

* * *

{kaetJ} v (caught {k3:t}) 1. хващам (и превозно средство), ло(2) v 1. хващане, улавяне (особ. на топка), 2. улов на риба;

* * *

хващам; хващам; хитрина; хващане; случвам; схващам; улавяне; улов; улавям; уловка; сбарвам; сварвам; секване; райбер; откъслек; пипвам; прихващам; разбирам; грабване; дръж; долавям; загарям; закачам; залавям; заразявам; канон; ловя; настигам;

* * *

* * *

catch[kætʃ] I. v ( caught[kɔ:t]) 1. хващам, улавям, ловя, залавям; хващам топката във въздуха (при игра на крикет); to \catch a taxi ( a ferry) хващам (вземам) такси (ферибот); I caught him in his fall хванах го, като падаше; 2. настигам; 3. улавям, изненадвам, заварвам, издебвам, уличавам, хващам; настигам, изненадвам (за буря, дъжд и пр.); to \catch s.o. (o.s.) doing s.th. хващам (залавям) някого (себе си) да прави нещо; to \catch s.o. in the act хващам някого на местопрестъплението; let me \catch you at it! само да те хвана! (като вършиш нещо); \catch me ( doing such a thing) няма да ме хванеш (да върша това), не съм толкова глупав; to \catch s.o. bending ( napping, tripping, off ( his) guard), to \catch s.o. by surprise ( at a bad time) изненадвам някого, хващам в неподходящ момент; the country was caught in a depression страната бе обхваната от депресия; 4. закачам, заплитам; притискам; прихващам; her heel got caught in the pavement токчето ѝ се закачи в паважа; he caught his foot in the lawnmower той заклещи крака си в косачката; the car caught two passers-by колата закачи (бутна) двама минувачи; the car was caught between two trams колата бе притисната (попадна) между два трамвая; a scarf caught with a brooch шал, закачен с брошка; the lock won't \catch ключът не хваща; 5. хващам, пипвам, прихващам, разболявам се, заразявам се от; to \catch a cold настивам, пипвам хрема; to \catch o.'s death умирам; you might \catch your death of cold можеш много лошо да настинеш; to \catch a habit навиквам, свиквам, добивам навик; 6. хващам, измамвам; you don't \catch me! няма да ме излъжеш, мене не можеш да хванеш! 7. долавям, дочувам, усещам, помирисвам; схващам, разбирам; улавям; the painter managed to \catch his model' s beauty художникът е успял да възпроизведе красотата на модела; I don't quite \catch the idea не схващам съвсем ясно мисълта; I don't believe I caught your name мисля, че не чух добре името ви; to \catch a glimpse виждам бегло, мярвам, зървам; to \catch sight of съглеждам; to \catch the attention of привличам внимание; to \catch the drift of an argument разбирам накъде клони спорът; to \catch the news чувам новините (по радиото или телевизията); 8. закачам се, запъвам се; 9. грубо забременявам; 10. загарям, залепвам (за дъното на тенджера); the milk has caught ( stuck) млякото е загоряло; 11. нанасям ( удар); получавам (удар, упрек); the blow caught him in the arm ударът попадна в рамото му; you'll \catch it ще си изпатиш, ще ти се карат; 12. to \catch at хващам се за, посягам да хвана; to \catch at the chance възползвам се от случая; a drowning man \catches at a straw давещият се и за сламка се хваща; • to \catch fire запалвам се, подпалвам се; to \catch o.'s breath дъхът ми секва; to be caught short страшно ми се ходи по нужда (особ. ако няма тоалетна наблизо); II. n 1. хващане, улавяне; грабване; пресичане, спиране, секване; to play \catch играя на гоненица; 2. улов, уловеното (при риболов); 3. печалба, изгода, полза, келепир; добра партия (за женитба); ( it is) no ( great) \catch, not much of a \catch не е бог знае каква печалба (какъв келепир); 4. хитрина, уловка; what's the \catch? къде (каква) е уловката? 5. откъс, къс, парче, част; 6. тех. приспособление за затваряне, закачане; резе (на врата); ключалка, мандало, райбер; езиче, зъбец; спирачка; аретир; копче, клавиш; мин. pl колчета за маркиране; 7. муз. канон; 8. откъс, фрагмент; • a \catch question коварен въпрос; \catch 22 параграф 22, омагьосан кръг.

{gud}
I. 1. добър, доброкачествен, хубав
2. хубав, приятен
it is GOOD to... хубаво/приятно е да...
aplles are GOOD eating ябълките ca приятии на вкус/за ядене
3. добър, полезен, здравословен
to eat/drink/smoke more than is GOOD for още прекалявам с ядене/пиене/пушене
4. хубав, добър, достатъчен, изобилен, богат
5. добър, добродетелен, милостив
GOOD deeds добри дела, благодеяния
6. добър, мил, любезен
be GOOD enough to... бъдете така добър/любезен да
7. добър, правилен, уместен, основателен
8. добър, послушен (особ. за деца), кротък
there's a GOOD girl/boy! ти си добро момиче/момче! така те искам
9. добър, опитен, който го бива (at)
подходящ, годен (for)
to be GOOD at добър съм по, удава ми се...
to be пo GOOD at не ме бива по/за
10. добър, пресен (за продукти)
to keep GOOD запазвам се, не се развалям (за храна)
11. валиден, истински, нефалшифициран
12. добър, здрав, силен
with his GOOD leg със здравия си крак
13. способен да издържи/да понесе/да плати, сигурен, обезпечен
I am GOOD for another ten miles мога да издържа още десет мили
to be GOOD for 100 pound мога да платя 100 лири
he's always GOOD for a laugh с него винаги може да се посмееш/винаги пада смях
14. добър, удобен, изгоден, благоприятен
15. често за усилване на друго прилагателно, истински, доста, много, цял
GOOD hard work усилена работа, зор
in GOOD plain English на прост английски
you have a GOOD way to go имаш да биеш доста път
to wait two GOOD hours чакам цели два часа
16. в поздрави
GOOD afternoon/day/evening/morning добър ден/вечер/добро утро, довиждане
GOOD night лека нощ
as GOOD as толкова добър, колкото, все едно, че, почти
it is as GOOD as done все едно, че е свършено
it is as GOOD as saying that все едно да кажеш, че
her GOOD man ост. благоверният, съпругът
GOOD old... браво (на)..., ашколсун (на)...
a GOOD sport/sort/sl. egg славен човек, арабия
that's a GOOD one каква лъжа/измишлъотина, и тая си я бива
to make GOOD компенсирам, възстановявам
to make GOOD the casualties воен. замествам убитите войници с нови, попълвам оределите редици, доказвам (твърдение), изпълнявам (обещание), успявам в, постигам
to make GOOD one's escape успявам/удава ми се да избягам, утвърждавам, закрепвам (положенигто си), доказвам (правота си), пробивам си път, преуспявам, поправям се, изкупвам грешките си
II. 1. ам. добре
2. разг. за усилване в съчет.
GOOD and много, здравата, хубавичко, както трябва
to be GOOD and angry aм. здравата съм ядосан
GOOD and hard здравата, усилено
GOOD for you! браво!
III. 1. добро
an influence for GOOD добро влияние
he is up to/after no GOOD той готви/крои нещо лошо
2. добро, благо, полза
for the GOOD of one's health заради здравето си
to do someone GOOD полезен съм на някого, помагам някому (физически, морално)
a nice cup of tea will do you GOOD един хубав чай ще ти дойде добре
much GOOD that will do you upon. голяма полза (ще имаш от това)
what GOOD is it, what is the GOOD of it, what GOOD will it do? каква полза от това? it's no GOOD няма полза, безполезно e
it's no GOOD (my) talking to him about it няма смисъл да му говоря за това
that's пo GOOD това нищо не струва, от това нищо няма да излезе
he'll come to no GOOD ще се провали, нищо няма да излезе от него
it's all to the GOOD толкова по-добре
to be five pounds to the GOOD имам пет лири печалба
3. с гл. в р1 добри/благочестиви/честни хора
the GOOD and the bad respect him уважават го и добрите, и лошите
4. рl вещи, движимо имущество
5. р1 стока, артикули
6. р1 товар, багаж, стоки
7. attr товарен, багажен
by slow/fast GOODs service с малка/голяма бързина (за жп превоз)
to have the GOODs ам. sl. бива ме
to have the GOODs on someone имам преимущество преднякого, зная неща, които уличават някого
that's the GOODs! ам. sl. точно така! to catch someone with the GOODs хващам някого на местопрестъплението
to be in GOOD with someone ползувам се с благоразположението на/в добри отношения съм с някого
for GOOD (and all) завинаги, окончателно, безвъзратно

* * *

{gud} a (better {'betъ}; best {best}) 1. добър, доброкачеств(2) {gud} adv 1. ам. добре; 2. разг. за усилване в сьчет.: good and{3} {gud} n 1. добро; an influence for good добро влияние; he is up

* * *

хубав; харен; хубаво; благо; благоприя; валиден; доброкачествен; добър; добро; добродетелен;

* * *

* * *

good [gud] I. adj ( better[´betə]; best [best]) 1. добър, доброкачествен, хубав; to put in a \good word for казвам добра дума за; 2. хубав, приятен; this mеal is \good to eat това ядене е приятно на вкус; 3. добър, полезен, здравословен; aspirin is \good for headache аспиринът помага при главоболие; he drinks more than is \good for him прекалява с пиенето; 4. хубав, добър, достатъчен, изобилен, богат; здрав; 5. добър, добродетелен; милостив; \good deeds ( works) добри дела, благодеяния; 6. добър, мил, любезен; be \good enough to sign here бъдете така добър (любезен) да сложите подписа си тук; 7. добър, правилен; целесъобразен; приличен; I thought it \good to do that сметнах, че е добре (правилно, прилично) да направя това; 8. добър, послушен (особ. за деца); there's a \good boy! ти си добро момче! 9. добър, опитен, който го бива (at); подходящ, годен ( for); умел, изкусен; to be \good at swimming добре плувам, бива ме в плуването; he'd be no \good as a doctor от него няма да стане добър лекар; 10. добър, свеж, пресен (за продукти); 11. истински, валиден, нефалшифициран; the passport is \good for five years паспортът важи за пет години; 12. добър, здрав, силен; with his \good eye със здравото си око; a \good fire силен огън; 13. способен да издържи (да понесе, да плати); надежден; the tyres are \good for another 5000 km гумите могат да изкарат още 5000 км; to be \good for $ 1000 мога да платя 1000 долара; 14. добър, удобен, изгоден; благоприятен; 15. често за усилване на друго прилагателно: истински; доста, много; цял; \good hard work усилена работа; зор; a \good long walk дълга разходка; in \good plain English на прост английски; you have a \good way to go имаш доста път да вървиш; to wait three \good hours чакам цели три часа; you're \good and early много рано сте дошли; • as \good as 1) толкова добър, колкото; 2) все едно, че; почти; it is as \good as new почти е ново; it is as \good as done все едно, че е свършено, почти е свършено; it is as \good as a play! колко забавно! as \good as pie много симпатичен; to give as \good as one gets не падам по-долу, и мен си ме бива; the G. Book Библията; \good old John! браво на Иван, ашколсун, Иване! a \good sport ( sort, sl egg, onion) славен човек, арабия; to be as \good as o.'s word изпълнявам обещанието си, оставам верен на думата си, държа на думата си; that's a \good one (разг. 'un) каква лъжа, и тая си я бива; to make \good 1) компенсирам; to make \good the casualties воен. замествам убитите войници с нови, попълвам оределите редици; 2) доказвам ( твърдение), изпълнявам ( обещание); 3) успявам в, постигам; to make \good o.'s escape успявам (удава ми се) да избягам; 4) утвърждавам, закрепям (положението си); доказвам (правата си); 5) пробивам си път, преуспявам; 6) поправям се; изкупвам грешките си; to take (s.th.) in \good part не се засягам; II. adv здравата, хубавичко, както трябва; \good and hard усилено, здравата; • \good for you! браво! III. n 1. добро, благодеяние, добро дело; to do \good върша добро; to return \good for evil отвръщам на злото с добро; an influence for \good добро влияние; to be up to no \good готвя (кроя) нещо лошо; to be in \good with s.o. ам. в добри отношения съм с, разбирам се добре с; 2. добро, благо; полза; for the \good of заради, поради; for the common \good за общо добро (благо); to do s.o. \good полезен съм на някого, помагам някому (физически или морално); much \good that will do you ирон. голяма полза (ще имаш от това); a ( fat) lot of \good that'll do you! голяма файда! what's the \good of каква полза от (да с ger); it's no \good waiting for him няма смисъл да го чакаме; that's no \good това не струва нищо; от това нищо няма да излезе; to come to no \good провалям се, пропадам, нищо не излиза от мен; it's all to the \good толкова по-добре; to be ten dollars to the \good имам десет долара печалба; 3. for \good ( and all) завинаги, окончателно, безвъзвратно; 4. (с гл. в мн.) добри (благочестиви, честни) хора; 5. pl вещи, движимо имущество; 6. pl стока, артикули; \good and chattels лични вещи; the latest spring \goods последните пролетни стоки; fancy \goods модни стоки; consumer \goods стоки за широко потребление; loose \goods насипни материали; semimanufactured \goods полуфабрикати; canned \goods консерви; green \goods пресни зеленчуци (плодове); dry \goods галантерийни стоки; 7. pl товар, багаж, стоки; attr товарен, багажен; a \goods train товарен влак; a \goods station сточна гара; to deliver the \goods доставям стоката; изпълнявам обещание или поето задължение; that's the \goods sl хайде, на добър час; to catch s.o. with the \goods хващам някого на местопрестъплението; to have the \goods on s.o. разполагам с компрометираща информация за някого; to have ( put, keep) all o.'s \good in the shop window излагам всичко на показ; a nice little bit ( piece) of \goods разг. "парче" (за младо момиче, жена); 8. pl (the \good) улики, веществени доказателства.

{ha:t}
I. 1. сърце
2. сърдечно заболяване
to have a HEART сърдечноболен съм
3. прен. сърце, душа
at HEART дълбоко в себе си, по душа
in one's-HEART of HEARTs дълбоко в душата си/себе си
with all one's HEART от все сърце
big HEART великодушие, благородство
with a heavy HEART със свито сърце, против волята си
with a light HEART с леко сърце, без да му мисля много
with an open HEART чистосърдечно
HEART of gold златно сърце
HEART of steel/stone/flint кораво сърце
to be the HEART and soul of душата съм на (компания и пр.)
HEART and soul всецяло, всеотдайно
to have at HEART, to take/lay something to HEART имам/вземам присърце
to have no HEART to нямам желание/не ми се ще да
not to have the HEART to сърце не ми дава да
to have one's HEART in one's mouth прен. глътнал съм си езика от страх
to have one's HEART in one's boots съвсем съм отчаян
to have one's HEART in the right place имам добро сърце, добър човек съм
to have one's HEART in one's work обичам си работата, paботя с желание/удоволствие
to have one's HEART set on something, to set one's HEART on (doing) something страстно желая (да направя) нещо
to lay one's HEART bare, to open one's HEART откривам/разкривам сърцето си
searchings of the HEART душевни вълнения/тревоги
it does my HEART good драго/приятно ми e, радвам се
a man after my own HEART човек, който ми харесва/допада
to take to HEART вземам присърце
it goes against my HEART to do so не ми e по сърце да постъпя така
I cannot find it in my HEART to не ми дава сърце да
to do something with (only) half a HEART върша нещо неохотно
to eat one's HEART out чезна от мъка, страдам
to wear one's HEART upon one's sleeve не мога да скривам чувствата си
have a HEART! разг. имай милост
4. прен. същина, същност
the HEART of the matter същността на въпроса, същественото
change of HEART промяна на отношението, променено отношение
5. сърцевина, ядка, среда
HEART of oak сърцевина на дъб, сърцат чорек (обик. за моряк)
in the HEART of winter посред зима
6. мъжество, смелост, храброст
to lose HEART падам духом, унивам, отчайвам се, обезкуражавам се
to take HEART (ост. of grace) окуражавам се
7. прен. любов, сърце
to give/lose one's HEART to someone влюбвам се в някого
union of HEARTs женитба по любов
dear/dearest HEART мили, мила, любим (а)
8. плодородие (на почва)
in good HEART плодороден, богат
out of HEART неплодороден, изтощен
9. рl карти купа, купи
two of HEARTs двойка купа
with HEART and hand с всички сили/ентусиазъм, енергично
to learn/get by HEART уча наизуст
II. 1. head 7 (обик. с up)
2. стр. запълвам, изпълвам (пространство между две стени) (in)

* * *

{ha:t} n 1. сърце; 2. сърдечно заболяване; to have a heart сърдечно(2) {ha:t} v 1. head 7 (обик. с up); 2. стр. запълвам, изпълвам

* * *

ядро; сърце; същност; сърдечен; сърцевина; душа;

* * *

* * *

heart [ha:t] I. n 1. сърце; with bleeding \heart с разтуптяно сърце; прен. с нетърпение (страх); to have a weak \heart страдам от сърце, имам слабо сърце; athletic \heart разширение на сърцето от продължително спортуване; \heart attack мед. сърдечна криза; smoker's \heart сърдечно заболяване, причинено от тютюнопушене; to press ( clasp) s.th. to o.'s \heart притискам някого към гърдите си; прегръщам някого; to cross o.'s \heart кръстя се и се кълна; 2. прен. сърце, душа; прен. чувствителност, отзивчивост, благост; at \heart дълбоко в себе си; по душа; a big \heart великодушие, благородство; великодушен (благороден) човек; a \heart of gold златно сърце; прекрасен ("златен") човек; a hard \heart, a \heart of steel ( stone, flint) кораво сърце; коравосърдечен (безсърдечен) човек; a single \heart прямота, душевна простота; a false \heart вероломство; a kind ( soft, sympathetic, warm) \heart добро сърце; добросърдечен (добродушен, отзивчив) човек; a light \heart безгрижие, веселие; a stout \heart смелост, решителност; смелчага, решителен човек; to be sick at \heart тъжа, унил съм; a change of \heart промяна в отношението (мнението); in my \heart of \hearts в дъното на душата си, дълбоко в себе си; to be the \heart and soul of съм душата на (компания и пр.); to break o.'s \heart умирам от мъка ( over); to break s.o.'s \heart разбивам нечие сърце; to bring s.o.'s \heart into their mouth изплашвам някого до смърт; to have o.'s \heart into o.'s mouth свито ми е сърцето; глътнал съм си езика; it does my \heart good мед ми капе на сърцето; a sight too rejoice o.'s \heart, a sight to cheer ( delight, gladden, warm) the cockles of o.'s \heart гледка, която топли душата; set your \heart at rest не се безпокой, успокой се; to do s.th. with a light \heart върша нещо с леко сърце (без да ме е грижа); with a heavy \heart със свито сърце; против волята си; with (an) open \heart с открита душа, чистосърдечно; to lay o.'s \heart bare, to open o.'s \heart откривам (разкривам) душата си; searchings of the \heart душевни вълнения (тревоги); to take s.th. to \heart вземам нещо присърце; to have at \heart имам присърце; to have set o.'s \heart on doing s.th. решил съм непременно да сторя нещо, разг. турям си мерак на нещо; a man after my own \heart човек по мой вкус; it goes against my \heart to do so не ми е по сърце да правя това; his \heart is in the right place той е добър (отзивчив, сърдечен) човек; I cannot find it into my \heart не се решавам, не ми дава сърце; to o.'s \heart's content колкото ми душа иска; до насита; според желанието ми; I have no \heart to нямам желание да, не съм разположен да, не ми се ще да; I am in no \heart for laughing не ми е до смях; to put all o.'s \heart into s.th. заемам се с цялата си енергия за нещо; to have o.'s \heart into o.'s work обичам си работата, работя с удоволствие; to do s.th. with ( only) half a \heart върша нещо неохотно; to cry ( sob, weep) o.'s \heart out ридая, плача сърцераздирателно, изплаквам си очите; a sight that makes the \heart bleed гледка, която кара сърцето да се облива в кръв; to devour o.'s \heart, to eat o.'s \heart out чезна от мъка; my \heart warms towards her от сърце ѝ съчувствам; in the fulness of o.'s \heart с препълнено сърце, със сърце, преливащо от чувства; 3. прен. същина, същност; to get to the \heart of the matter добирам се до същината на въпроса; the \heart of the mystery същината на загадката; 4. мъжество, смелост; храброст; • faint \heart never won fair lady нерешителността е враг на успеха; to give \heart to s.o. ободрявам (окуражавам) някого; to keep a good \heart, to keep up \heart не падам духом, държа се геройски, не унивам; to lose \heart падам духом, унивам, отчайвам се, обезкуражавам се; out of \heart унил, отчаян, обезсърчен; to take \heart ост. ободрявам се, окуражавам се, не унивам; 5. прен. любов; любимо същество; to give ( lose) o.'s \heart to s.o. влюбвам (увличам) се по някого; to win ( gain) s.o.'s \heart спечелвам любовта на някого, покорявам нечие сърце; union of \hearts брак по любов; he knows how to find his way into people's \hearts той знае как да накара хората да го обикнат; dear ( dearest) \heart, sweet \heart мили, мила, скъпи, скъпа, любими, любима; 6. сърцевина, ядка; среда; \heart of oak 1) сърцевина на дъб; 2) храбър (мъжествен) човек (обикн. моряк); in the \heart of winter посред зима; in the \heart of the country в най-затънтения край на страната; 7. плодородие (на почвата); in good, strong \heart плодороден, богат; out of \heart неплодороден, изтощен (за почва); 8. тех. сърце; ядро; сърцевина; 9. pl карти купа; queen of \hearts дама купа; 10. сорт череши със сърцевидни плодове; • with \heart and hand с всичките си сили, с ентусиазъм, енергично; to learn ( get) by \heart уча наизуст; to wear o.'s \heart on o.'s sleeve не мога да скривам чувствата си; много съм експанзивен; bless my \heart and soul! Господи! Боже мой! Божичко! dear \heart! я гледай ти! охо! Lord love your \heart! разг. ей Богу! poor \heart ост. бедният, горкият; II. v 1. образувам сърцевина (обикн. с up); 2. строит. запълвам, изпушвам (in).

{i'mi:diət}
1. непосредствен, непосреден, пряк, най-близък
IMMEDIATE contact/contagion мед. непосредствен допир/заразяване
two objects in IMMEDIATE contact две неща непосредствено едно до друго
IMMEDIATE constituents грам. преки съставни елементи
someone's IMMEDIATE family най-близките родники на някого
2. незабавен, бърз
to take IMMEDIATE action действувам незабавно
house for sale with IMMEDIATE possession продава се къща с влизане веднага
3. пряк, от първа ръка (и за сведения)
IMMEDIATE knowledge фил. интуитивно познание
4. неотложен
work/matter of IMMEDIATE urgency работа/въпрос, който не търпи отлагане

* * *

{i'mi:diъt} а 1. непосредствен, непосреден, пряк, най-близъ

* * *

пряк; неотложен; непосредствен; незабавен;

* * *

* * *

immediate[i´mi:diət] adj 1. непосредствен, непосреден, пряк, най-близък; \immediate contact непосредствен допир; o.'s \immediate family най-близките на човека; 2. незабавен, бърз; to take \immediate action действам незабавно; 3. пряк, от първа ръка; \immediate information сведения от първа ръка; 4. неотложен; work of \immediate urgency работа, която не търпи отлагане, неотложна работа.

{lait}
I. 1. светлина, виделина, видело
by the LIGHT of the sun/moon на слънчева/лунна светлина
by the LIGHT of a candle/lamp на свещ/лампа
the LIGHT begins to fail започва да се стъмва
between the LIGHT здрач, сумрак
between two LIGHTs под прикритието на нощта
LIGHT year астр. светлинна година
in a good/bad LIGHT при добро/лошо осветление, прен. в добра/лоша светлина
to be/stand in someone's LIGHT тъмнея на някого. преча на някого да вижда, прен. преча някому
to stand in one's own LIGHT тъмнея си, прен. вредя сам на себе си, отивам против собствените си интереси
get out of the LIGHT разг. не ми тъмней
2. светилник, светило, лампа, свещ, светлина, осветление, фар, сигнална лампа
рl светофар
LIGHTs out (сигнал за) изгасяванена лампите
3. огън (че) (за запалване), клечка кибрит
to put a LIGHT to the запалвам огън
will you give me a LIGHT? може ли огънче? (молба, отправена от пушач)
4. прен. светлина, блясък
the LIGHT of battle shone in his eye очите му заблестяха гневно/застрашително, започна да гледа на кръв
the LIGHT died out of her eyes очите и се помрачиха/натъжиха
5. прен. светлина, бял свят
to come to LIGHT излизам на бял свят/наяве
to bring to LIGHT изкарвам наяве, разкривам
to throw/shed (a new) LIGHT on хвървям (нова) светлина върху, изяснявам
6. жив. светлина
LIGHT and shade светлина и сянка, светлосянка, прен. контрасти
LIGHTs and shades (of expression) нюанси
(high) LIGHTs светли/осветени части (на картина)
7. прозорец, стъкло, част от прозорец
ancient LIGHTs (запазено) право на пряка светлина
8. светило, знаменитост
9. pl. прозрение, способности, разбирания
according to one's LIGHT s според разбиранията си, доколкото ми сече умът
by the LIGHT of nature по интуиция
new LIGHTs нови доктрини/данни/познания
inner LIGHT (духовно) прозрение
in the LIGHT of като се има предвид
the LIGHT of someone's countenance нечие благоразположение/одобрение (често ирон.)
to see the LIGHT (of day) раждам се, виждам бял свят, бивам публикуван
to see the LIGHT убеждавам се, разбирам/схващам грешката си, приемам нова вяра
II. 1. светъл (на цвят, за цвят)
2. светъл, добре осветен
III. 1. паля (се), запалвам (се)
2. освет (л) явам
3. светя, осветявампътя на (някого)
to LIGHT someone downstairs светя някому по стълбите
4. прен. оживявам се (обик. с up) (with от)
5. to LIGHT up запалвам лампите, разг. запалвам цигара и пр
IV. 1. лек (и за ядене, дрехи и пр.)
LIGHT horse/artillery/industry лека кавалерия/артилерия/индустрия
2. лек, подвижен
to be LIGHT on one's feet имам лека стъпка, танцувам леко
3. слаб, малък, незначителен (и за разход), лек (за наказание, работа и пр.)
LIGHT fall of snow лек снеговалеж
LIGHT crop слаба/бедна реколта
to make LIGHT work of свършвам нещо без особени усилия
4. рохкав, ронлив (за почва)
5. лек, забавен (за четиво, музика и пр.)
6. лекомислен, непостоянен, празен, маловажен, несериозен
to make LIGHT of something омаловажавам/гледам леко на нещо, отнасям се пренебрежително към нещо
7. лек, с леко поведение, неморален
8. весел, безгрижен
9. замаян
to feel LIGHT in the head вие ми се свят
10. добре втасал, бухнал (за тесто)
11. фон. неударен (за сричка)
12. карти влязъл, който е вътре
LIGHT hand ловкост, лека ръка, тактичност, деликатност
to have LIGHT fingers крадлив съм
V. adv леко
to travel LIGHT пътувам с малко багаж
LIGHT come, LIGHT go както дошло, така и отишло, леко спечеленото леко се губи
VI. 1. ост. слизам (от кон, превозно средство) (off, from, down from)
2. кацвам
падам (за слънчев лъч) (on)
3. натъквам се, попадам случайно (on, upon)
4. to LIGHT into sl. нахвърлям се на, нападам (и прен.)
5. to LIGHT out sl. офейквам, изпарявам се

* * *

{lait} n 1. светлина; виделина, видело; by the light of the sun/moo(2) {lait} а 1. светъл (на цвят; за цвят); 2. светъл, добре осв{3} {lait} v (lighted {'laitid}; lit {lit}) 1. паля (се), з{4} {lait} а 1. лек (и за ядене, дрехи и пр.); light horse/artiller{5} {lait} adv леко; to travel light пътувам с малко багаж; light come,{6} {'lait} v (lighted {laitid}, lit {lit}) 1. ост. слизам

* * *

фар; светъл; светло; светило; светлик; светлинен; сияние; рохкав; слаб; светвам; светлина; осветявам; огрявам; озарение; паля; виделина; прозрение; запалвам; кацвам; лекомислен; лек; леко; лампа; незначителен;

* * *

* * *

light [lait] I. n 1. светлина; виделина; by the \light of the moon на лунна светлина; let's leave before the \light fails нека си тръгваме, докато е светло; at first \light на зазоряване, на разсъмване; white \light бял ден, дневна светлина; прен. безпристрастно разсъждение; black \light ултравиолетова светлина, инфрачервено излъчване, невидимо лъчение; to stand ( sit) in o.'s own \light седя с гръб към светлината; прен. вредя (навреждам) сам на себе си; \light year астр. светлинна година; 2. прен. светлина, бял ден; to come to \light излизам на бял свят (наяве); to bring to \light изкарвам наяве; изяснявам; to throw \light upon изяснявам, пояснявам, разяснявам; to see the \light 1) виждам бял свят, раждам се; 2) разбирам, схващам, убеждавам се; 3) ам. приемам нова вяра и пр.; to see the red \light виждам (чувствам) опасност; to go ( pass) out like a \light разг. 1) изгубвам съзнание, припадам; 2) заспивам веднага поради умора; 3. аспект; to put the best \light on s.th. представям нещо в най-благоприятна светлина; 4. озарение; the \light of the battle shone in his eye очите му заблестяха гневно (застрашително); той започна да гледа на кръв; the \light of o.'s countenance ирон. благоразположение, благосклонност; 5. светилник, светило, лампа, фар, свещ; светлина; осветление; turn on ( put out) the \light! запали (загаси)! to shut o.'s \lights умирам, отивам си от този свят; to put out ( quench) s.o.'s \light прен. убивам някого; City of L.s прен. Париж; 6. сигнална лампа; pl светофар; to see a ( the) red \light виждам (подозирам за) опасност; green \light ам. разг. свобода на действие, разрешение да се работи (действа); прен. зелена улица; 7. изк. светлина; \light and shade светлина и сянка; прен. резки различия, контрасти; \lights and shades of expression нюанси на израза; high \light светло петно; 8. огън (за запалване); to set \light to запалвам, подпалвам; to strike a \light драсвам (запалвам) клечка ( кибрит); ост. избивам (хващам) огън (с кремък и огниво); will you give me a \light? мога ли да запаля? (за пушач, от чужда цигара); to put a \light to the fire запалвам огън; 9. прозорец; светъл отвор, стъкло, част от прозорец; ancient \lights (запазено) право на пряка светлина (особ. при зазидан прозорец); 10. светило, знаменитост; leading \light голям капацитет; to hide o.'s \light under a bushel не изявявам способностите си, крия таланта си, проявявам излишна скромност; 11. прозрение; according to o.'s \lights според принципите си; new \lights прен. нови доктрини; a \light broke in upon him той разбра, стана му ясно; by the \light of nature интуитивно, по интуиция; 12. светлинна реклама; II. adj светъл; \light blue светлосин; III. v ( lit [lit] или lighted) 1. запалвам (се), паля (се); to \light up 1) запалвам (лула и пр.); 2) светвам; 2. осветявам; to \light s.o. downstairs светя някому докато слиза по стълбището; 3. прен. оживявам (се), пламвам (обикн. с up) ; IV. light adj 1. лек; \light hand 1) ловкост, "лека ръка"; 2) деликатност, тактичност; sorrows sit \light on him той не се оставя да бъде завладян от скръб; скръбта не го сломява; a \light touch леко докосване; \light of foot лек, подвижен; to be a \light sleeper спя леко, имам лек сън; to give \light weight меря по-малко, излъгвам при мерене; 2. лек, конструиран от леки материали, с лека конструкция; \light wooden shed лек дъсчен навес; 3. слаб, малък, незначителен; лек; \light crop слаба (бедна) реколта; 4. рохкав, трошлив (за почва); 5. лекомислен; непостоянен; празен; \light woman лека жена; to make \light of s.th. омаловажавам нещо, гледам леко на нещо; разг. не се трогвам от нещо; не придавам важност (значение) на нещо, отнасям се небрежно (несериозно) към нещо, пренебрегвам нещо; to make \light work of правя нещо с лекота; 6. лекотоварен; V. adv леко; to travel \light пътувам с малко (лек) багаж; to get off \light отървавам се с малко, минавам леко; FONT face=Times_Deutsch◊ adv lightly ; VI. light v ( lighted, рядко lit) 1. рядко слизам (от кон, превозно средство) ( off, from, down from); отпускам се, слягам се (on, upon); to \light at s.o.'s door пристигам при някого; 2. кацвам (за птичка); падам върху (за слънчев лъч, поглед и пр.); to \light on o.'s feet прен. излизам благополучно от затруднение; окопитвам се след сътресение; 3. натъквам се неочаквано, попадам случайно (on, upon); 4. ам. sl ( lit) спускам се, нахвърлям се; нападам ( into);

{in}
I. 1. място, положение, при някои глаголи и за движение в, на, у
IN the street/field/sky на улицата/полето/небето
to at IN a draught седя на течение
IN Dickens у Дикенс, в съчиненията на Дикенс
to come IN the room влизам в стаята
2. време през, в, на, по време на, понякога не се превежда
IN autumn/sprine, etc. през есента/пролетта и пр., есенно/пролетно време
IN 1970 през/в 1970 г.
IN February/June, etc. през февруари/юни и пр.
IN my youth на младини
3. времетраене за, в, вътре в, след
I'll be back IN five minutes ще се върна след пет минути
4. състояние, обстоятелства, условия в, на, при, с, по, под
с ger при, като
IN bud/leaf напъпил, разлистен
IN employment/work на работа/служба
IN a cap/a necktie/spectacles с каскет/връзка/очила
IN slippers/stockings по чехли/чорапи
IN crossing the street при пресичане на/като пресичам улицата
5. обсег, сфера в, пред, според, по, или не се превежда
IN his sight пред очите му
victory is IN sight победата e близка
IN my opinion според мен, по моему
professor IN American History професор по американска история
weak/poor IN maths слаб по математика
6. степен, размер, ограничение на, в, с, по, по отношение на, откъм, понякога не се превежда
IN length/breadth, etc. на дължина/ширина и пр.
IN your size по вашата мярка
IN appearance на вид
they lost... IN killed/wounded/tanks загубиха... убити/ранени/танкове
7. пропорция от, на
one IN a hundred един на/от сто
8. принадлежност, участие, влизане в състава на нещо в, с
IN the army/navy, etc. във войската/флотата и пр.
to be IN politics занимавам се с политика
to be IN pictures работя в кинематографията
9. причина, подбуда, цел от, с, в
IN gratitude от/с благодарност
to shout IN anger викам от гняв/гневно
IN answer to в отговор на
10. преминаване в ново състояние
to break IN two счупвам (се) на две
11. начин в, с, на
IN a loud/soft voice на/с висок/тих глас
IN a reproachful, etc. tone с укорен и пр. тон
IN English/Bulgarian на английски/български
IN groups/flocks/dozens, etc. на групи/стада/дузини и пр
12. средство, материал с, от
IN pencil/chalk/ink с молив/тебешир/мастило
statue IN marble/bronze, etc. статуя от мрамор/бронз и пр., мраморна/бронзова статуя
13. в изрази
IN itself само по себе си
IN so/as far as дотолкова доколкото
IN that с това, че, тъй като, понеже, дотолкова доколкото
it is dangerous IN that it may become addictive опасно e, понеже може да се пристрасти човек
IN me в мое лице
to be IN it участвувам/имам дял в нещо
the devil's IN it това e работа на дявола
those IN it участвуващите
there is not much IN it не е/не представлява кой знае какво
there is something IN it има нещо (вярно) в това
there is nothing IN it не струва нищо, много проста работа
II. adv вътре
to come IN влизам
to put a notice IN давам обявление (във вестник)
coat with the woolly side IN кожух с космите навътре
IN with you! влизай! to fly IN пристигам (за самолет)
to be IN and out of разг. постоянен посетител/клиент съм на
he is always IN and out of the house той влиза и излиза като у дома си
to be IN on разг. зная, посветен съм в (тайна и пр.)
III. 1. вътрешен
IN patient мед. стационарен болен
the IN side крикет страната, която подава
2. идващ, пристигащ (за влак и пр.)
3. разг. моден (за заведение и пр.)
4. разг. който е на власт
5. разг. за тесен кръг
IV. 1. pl the INs политическата партия, която е на власт
2. разг. влияние (with пред)
INs and outs всички подробности/тънкости, криволичене (на път и прен)

* * *

{in} prep 1. място, положение, при някои глаголи и за движение в, (2) {in} adv вътре; to come in влизам; to put a notice in давам обяв{3} {in} а 1. вътрешен; in patient медд. стационарен болен; the in s{4} {in} n 1. pl the ins политическата партия, която е на власт; 2.

* * *

сред; у; след; с, със; през; вътре; в, във; на; навътре;

* * *

* * *

in [in] I. prep 1. за място, положение (и при глаголи за движение): в, на, у; \in bed на легло; \in the front row на първия ред; to walk out \in the rain разхождам се на дъжда; \in a draught на течение;\in the mirror в огледалото; \in Conrad у (в произведенията на) Конрад; 2. за състояние, обстоятелства, условия: в, на, при, с, по, под; \in trouble в беда; \in comfort ( disorder) в охолство (безредие); \in camera юрид. при закрити врати; \in power на власт; \in a fire ( an emergency) при пожар (непредвиден случай); \in mourning в траур; \in a cap с каскет; \in shirt sleeves по риза, без сако; in one's pyjamas по пижама; \in slavery под робство; \in white в бяло; \in mathematics по математика; 3. за причина, подбуда, цел: от, в; \in pain от болка; \in surprise учудено, с (от) изненада; \in anger от яд; \in answer to в отговор на; \in honour of в чест на; 4. за време: през, в, на; \in 1992 през 1992 г.; \in summer през лятото, лете; \in August през август; \in my sleep докато съм спал; \in my youth на младини; \in the past в миналото; 5. за времетраене: за, вътре в, след; \in a week ( a month) за (след) една седмица (месец); 6. за обсег: в, пред, според, по; \in o.'s power в моя власт; \in his sight пред очите му; \in my opinion според моето мнение, по мое мнение, според мен; \in all probability по всяка вероятност; a course \in American literature курс по американска литература; 7. за степен, размер, ограничение: на, в, с, по, по отношение на, откъм; \in width на ширина; \in itself само по себе си; \in so (as) far as дотолкова, доколкото; \in that в (по) това, че; задето; deaf \in one ear глух с едното ухо; to be lacking \in faith липсва ми вяра; 8. за начин: в, с, на; payment \in kind плащане в натура; \in a loud voice с висок глас, силно; \in French на френски; \in a few words с няколко думи, накратко; \in short накъсо; \in writing писмено; \in groups ( flocks, dozens) на групи (стада, дузини); \in twos and threes по двама и по трима; 9. за пропорция: от, на; one \in a thousand един на хиляда; once \in five months веднъж на пет месеца; 10. за принадлежност, участие, влизане в състава на нещо, занаят: в, с; \in the trade от бранша; to be \in business занимавам се с търговия; 11. за преминаване в ново състояние: на; to break \in two счупвам (се) на две; 12. за средство, материал: с, от; to write \in pencil ( ink) пиша с молив (мастило); a house \in brick къща от тухли; 13. predic to be \in it участвам, вземам участие, имам дял; those \in it участващите; there is not much \in it не е (не представлява) кой знае какво; her rivals are not \in it with her разг. съперниците ѝ не могат да се сравняват с нея, хич ги няма; I did not think he had it \in him не мислех, че е способен на това; II. adv 1. вътре; to lock s.o. \in заключвам някого; to put a notice \in давам обявление (във вестник); \in and out ту вътре, ту вън; day \in, day out ден след ден, всеки ден; he is always \in and out of the house той влиза и излиза като у дома си; 2. predic to be \in вътре (у дома, вкъщи) съм; идвам, пристигам, настъпвам; на власт съм; на мода съм; играя ( крикет); bright colours are \in ярките цветове са на мода; the train is \in влакът дойде, пристигна; spring is \in пролетта настъпи; the harvest is \in реколтата е прибрана; to be \in for сп. записан съм (за състезание); разг. предстои им; we are \in for a big thing захванали сме се с нещо голямо, плуваме в дълбоки води; to be \in for it разг. загазил съм го, закъсал съм, "вътре" съм; лошо ми се пише; to have it \in for s.o. разг. имам зъб на; to be ( keep) \in with в приятелски отношения съм с; III. adj вътрешен; the \in side страната, която играе (в крикета); IV. n pl the \ins политическа партия на власт; the \ins and outs завои, лъкатушения; извъртания, усуквания, хитрини; (пълни) подробности; to know the \ins and outs of a matter зная всички подробности (тънкости) по; to be on the \in разг. зная всичко, компетентен съм, мъдър съм.

{'ouvə}
I. 1. над, върху (и прен.), край, до
OVER a glass of beer на чаша бира
to sit OVER the fire седя край/до огъня
to go to sleep OVER one's work заспивам над работата си/както работя
with his coat OVER his shoulder с палто, преметнато през/на рамо
to set OVER the rest поставям над другите
how long will yon be OVER it? колко време ще ти отнеме това? to stumble OVER a stone препъвам се в/o камък
2. по, на, из
all OVER the town по/из целия град
all OVER the world из/по целия свят
OVER Europe, Europe OVER из цяла Европа
3. оттатък, отвъд, през
the house OVER the way отсрещната къща
to speak OVER one's shoulder говоря през рамо
to escape OVER the frontier избягвам през границата
4. oт (ръба на нещо)
to fall OVER a cliff падам от скала
to flow OVER the edge проливам
5. през, през (цялото) време, в течение на
OVER the past 25 years в течение на/през последните 25 години
can you stay OVER Sunday? можеш ли да останеш и неделя/до понеделник? he will not live OVER today той няма да доживее до утре
6. над, повече от
it costs OVER USD 50 струва над 50 долара
OVER and above their wages освен/плюс/свръх надницата им
7. по (радио, телефон и пр.)
8. за, относно, във връзка с
to laugh OVER something смея се на/за нещо
trouble OVER money парични затруднения
II. 1. оттатък, отвъд, от/на другата страна
to jump OVER прескачам
OVER here ей ту к, отсам
OVER there ей там
2. насам, у/при мен, нас и пр.
he is OVER from Greece дошъл e от Гърция
ask him OVER покани го да дойде
we are having some friends OVER поканили сме приятели у нас
3. падане, прекатурване пре-
to fall OVER прекатурвам се
and OVER I went претърколих се
the milk boiled OVER млякото изкипя
4. предаване, преотстъпване и пр. пре-
to hand something OVER to someone предавам някому нещо
to go OVER to the enemy преминавам към неприятеля
OVER (to you)! сега e ваш ред! (радиотелеграфия и пр.)
5. от край до край, изцяло, навсякъде
to search the town OVER претърсвам целия град
he's English all OVER той e типичен англичанин
to be mud all OVER/разг. all OVER mud целият съм покрит с кал
to ache all OVER всичко ме боли
to paint OVER заличавам с боя
to look OVER accounts преглеждам сметки
to think something OVER премислям нещо
to talk the matter OVER обсъждам/разисквам въпрос
6. завършване, край
the play is OVER пиесата свърши
the rain is OVER дъждът преваля
it's all OVER всичко e свършено
it's OVER and done with окончателно e свършено, напълно e уредено
7. още веднъж, отново, пак (и OVER again)
I had to do it all OVER again трябваше да го правя пак от начало до край
ten times OVER десет пъти едно след друго
OVER and again много/безброй пъти, неведнъж
to turn something OVER and OVER обръщам нещо на всички страни
8. допълнително, отгоре, в остатък
children of fourteen and OVER деца от четиринайсет години нагоре
keep what is left OVER задръжте остатъка
nine divided by four makes two and one OVER девет делено на четири прави две и едно в остатък
I shall have something OVER ще ми остане нещо
9. извънредно, необичайно, особено
she grieves OVER much тя скърби прекалено много
he hasn't done it OVER well не го e направил особено добре
III. 1. горец, по-висш, по-висок
2. външен
3. допълнителен, извънреден, в повече
4. прекомерен
IV. pref свръх-, над-, пре-

* * *

{'ouvъ} prep 1. над, върху (и прен.), край, до; over а glass of bee(2) {'ouvъ} adv 1. оттатък, отвъд, от/на другата страна; to jump{3} {'ouvъ} а 1. горец, по-висш, по-висок; 2. външен; 3. допълни{4} {'ouvъ} pref свръх-, над-, пре-.

* * *

свръх; отвъд; отгоре; оттатък; отново; през; външен; върху; допълнително; горен; допълнителен; излишък; крайно; над; на;

* * *

* * *

over[´ouvə] I. prep 1. над, върху, на; \over my head над главата ми; прен. 1) над умствените ми способности; трудно за разбиране; 2) без да се допита до мене; flung \over the back of a chair метнат върху облегалката на стол; to converse \over the fence разговарям през оградата; to sit \over the fire седя около (до) огъня; \over his signature с негов подпис; how long will you be \over it? колко време ще ти отнеме това? 2. по; на; из; to travel \over England пътувам из Англия; 3. през, през (цялото) време на, в течение на; he will not live \over today той не ще доживее до утре; to discuss business \over golf говоря по бизнес по време на голф (докато играя голф); can you stay \over Sunday? можеш ли да останеш и в неделя с нас? можеш ли да останеш до понеделник? 4. оттатък, отвъд, през; a bridge \over a stream мост през река; \over the river от другата страна на реката, отвъд реката; 5. от (ръба на нещо); to fall \over a cliff падам от скала; to flow \over the edge преливам; 6. над, повече от, свръх; \over forty над четиридесетте; I like that \over everything else това ми харесва повече от всичко друго; 7. по; чрез; I heard it \over the radio чух го по радиото; 8. за, относно, на тема; an argument \over nothing спор за глупости (нещо маловажно); • to be all \over s.o. 1) престаравам се да любезнича с някого; 2) много се възхищавам от някого; she is not \over her last love affair още не се е съвзела след последната си любовна афера (не е преодоляла чувствата си); \over and above his salary в допълнение към заплатата му; II. adv 1. оттатък, отвъд, от другата страна; \over here ей тук, отсам; \over against срещу, против; to reach \over пресягам се; 2. за падане, преливане; пре-: and \over I went и ето че се претърколих; to knock s.o. \over повалям някого с удар; 3. от, оттатък; invite him \over покани го да дойде при нас; 4. за предаване: to hand s.th. \over to s.o. връчвам някому нещо; to take \over 1) поемам; 2) пренасям; 5. от край до край; от начало до край; навсякъде; to search the town \over претърсвам целия град; to read a document \over прочитам документ от край до край; he's English all \over той е англичанин от глава до пети; that's you all \over! това е типично за тебе! същият (същата) си си останал(а)! to think s.th. \over премислям нещо; to talk \over the matter обсъждам въпроса; 6. (със значение на край или завършек): the rain is \over дъждът спря; it is all \over всичко е свършено; \over and done with напълно уредено, съвсем готово; 7. още веднъж, отново (и \over again); ten times \over десет пъти едно след друго; twice \over на два пъти; \over and again много пъти наведнъж, безброй пъти; to turn s.th. \over and \over обръщам и преобръщам нещо, обръщам нещо на всички страни; 8. допълнително, отгоре; в остатък; people aged 65 and \over хора на 65 години и нагоре; nine divided by four makes two and one \over девет, делено на четири, прави две и едно в остатък; 9. извънредно, необичайно, свръх, крайно; he was \over polite той се топеше (разтичаше) от любезност; much \over прекалено (твърде) много; • a pipe measuring three inches \over тръба, широка 3 инча (цола); \over and above освен това, в допълнение на, отгоре на това; на всичко отгоре; III. adj 1. горен, по-висок, по-висш; 2. външен; връхни; 3. допълнителен, извънреден; IV. n ам. 1. излишък; 2. воен. изстрел над мишената; 3. сп. последователно хвърляне на 6 топки (при игра на крикет); a maiden \over хвърляне на 6-те топки, без да се отбележи точка; 4. намятане, наметка, наддавка (при плетене); V. v рядко прескачам, прехвърлям; преминавам.

{hɔ:s}
I. 1. зоол. кон (Equus caballus)
riding HORSE кон за езда
old war HORSE прен. ветеран
the flying HORSE мит. крилатият кон
to HORSE! на коне! (команда)
to take HORSE яхвам кон
2. конница, кавалерия
HORSE and foot кавалерия и пехота
3. шах кон
4. кон (гимнастически уред)
5. магаре (за рязане на дърва и пр.)
6. рамка (за сушене на пране, кожи и пр.)
7. ам. sl. преписване, подсказване, шмекеруване, ключ, пищов
8. геол. ингресия
9. sl. хероин
hold your HORSEs! разг. полека, почакай! имай търпение! to be on/get on/mount/ride the high HORSE държа се високомерно/надменно, важнича, фукам се
to change HORSEs in midstream, to change/swap HORSEs while crossing the stream правя големи промени в неподходящ/критичен момент
to flog/spur a willing HORSE прен. проявявам излишка настойчивост
straight from the HORSE's mouth направо от източника (за сведения)
that is a HORSE of another colour разг. това e съвсем друго нещо
willing HORSE добросъвестен работник
to cat/work like a HORSE ям като разпран/работя като вол
wooden HORSE Троянски кон, уред за изтезаване
to work for a dead HORSE върша предварително платена работа
II. 1. доставям коне, снабдявам с кон (е)
2. Слагам на кон/на дървено магаре и пр
3. яздя, яхам, нося на гръб
4. разг. принуждавам (някого) да работа
5. правя за смях
6. sl. правя груби шеги/лудории, лудувам (around)
7. покривам (кобила за жребец)

* * *

{hъ:s} n 1. зоол. кон (Equus caballus); riding horse кон за езда; o(2) {hъ:s} v 1. доставям коне; снабдявам с кон(е); 2. Слагам на

* * *

ингресия; кавалерия; конен; конски; конница; кон;

* * *

* * *

horse[hɔ:s] I. n 1. кон; riding \horse кон за езда; proud \horse поет. бърз, нетърпелив, буен кон; war \horse боен кон; old war \horse прен. ветеран; the flying \horse Пегас; dark \horse кон, за чийто качества никой нищо не знае (при състезания); тъмен субект; 2. конница, кавалерия; \horse and foot кавалерия и пехота; light \horse лека кавалерия; 3. кон (фигура при игра на шах); 4. кон (гимнастически уред); 5. магаре (за рязане на дърва и пр.); 6. стойка, рамка (за сушене на пране, кожи и пр.); 7. sl преписване, подсказване, шмекеруване, шмекерия; 8. мин. ингресия; 9. attr конен, конски; прен. див, едър; 10. ост. хероин; • a one-\horse race уреден предварително конкурс, нагласено състезание; a one-\horse town затънтен скучен град; hold your \horses разг. не се вълнувай! чакай! имай търпение! \horses for courses за всеки влак си има пътници; a \horses for courses policy политика, при която се отчитат различията между хората; \horse and \horse рамо до рамо, редом (за ездачи); iron \horse разг. локомотив; велосипед; воен. танк; to ride two \horses at the same time ( at once) върша едновременно две несъвместими неща; нося две дини под една мишница; to be on ( get on, mount, ride) the high \horse държа се високомерно (надменно, важно); надувам се; важнича; to back the wrong \horse залагам на непечеливша карта, поддържам неподходящия човек; to change \horses in midstream ( change, swap \horses while crossing the stream) правя големи промени в неподходящ (критичен) момент; to flog ( beat) a dead \horse споря на вятъра; напразно се старая, преливам от пусто в празно; to look a gift \horse in the mouth придирвам на подарък, гледам зъбите на харизан кон; to play \horse играя на конче (за дете); straight from the \horse's mouth направо от извора, източника (за сведения); that is a \horse of another colour разг. това е (съвсем) друго нещо; white \horses "зайчета", бели вълни; wild \horses shall not drag it from me разг. и с клещи не могат го откопчи от мене; wooden \horse ост. 1) бесилка; 2) инструмент за изтезаване; to work for a dead \horse върша предварително платена работа; II. v 1. доставям коне; снабдявам с кон(е); 2. слагам на кон (на дървено магаре и пр.); рядко нося на гърба си; 3. рядко яздя, яхам; 4. бия с камшик; 5. разг. принуждавам някого да работи; 6. правя за смях; 7. sl изпълнявам шумна сцена (в пиеса); 8. покрива (кобила - за жребец);

{gou}
I. 1. отивам, ходя
2. вървя, ходя, минавам
who GOes there? кой e там? кой e? to GO the sbortest way минавам по/вземам най-краткия път
3. движа се, вървя, в движение съм, работя, в действие съм (за механизъм)
бия (за cъpце), в обръщение съм (за пари)
to set GOing пускам в действие, задвижвам
to keep GOing поддържам в действие, вървя си, продължавам
to keep the conversation/fire GOing поддържам разговора/огъня
to keep someone GOing in/with something поддържам/постоянно снабдявам някого с нещо, не оставям някого да му липсва нещо
4. вървя, минавам, напредвам, развивам се, (пре) успявам
how GOes it? how are things GOing? разг. как си? как е (работата)? if all GOes well (with us) ако всичко върви добре, ако не ни се случи нещо (лошо)
the case went for/against him делото бете решено в негова полза/вреда
5. отивам си, вървя си, тръгвам, (за) почвам
we mist GO/be GOing now трябва да си вървим/да тръгваме
they are all gone всички си отидоха
GO! сп. тръгвай! (при стартиране)
be gone! ост. отивай си! махай се! Here GOes! хайде! почваме! there you GO again! пак започна! from tile word GO от самото начало
6. изчезвам, изгубвам се, прен. отивам, свършвам се, изчерпвам се, пропадам, загивам, бивам махнат/отстранен/уволнен
it has/is all gone всичко се свърши, нищо няма вече
all hope is gone изчезна/пропадна всяка надежда
that's the way the money GOes сто как отиват парите
that clause will have to GO тази клауза трябва да се махне
I wish the pain would GO да можеше да престане болката
the car was the first luxury to GO колата беше първият лукс, от който се лишиха
7. пропадам, срутвам се, счупвам се, рухвам, скъсвам се, продънвам се, фалирам
8. минавам (за време)
he has still two months to GO остават му още два месеца
9. звъня, бия, удрям
10. навършвам (години)
be is/has gone forty има/навършил e вече четиридесет (години)
11. вървя, минавам, водя (за път и пр.), простирам се (за планини и пр.), стигам
12. Ставам достатъчио дълъг/голям съм, побирам се, влизам, деля се
the belt won't GO round her waist коланът не става
the plank just GOes across the brook дъската тъкмо стига да се прекоси потокът
делено на - 2 into 6 GOes 3 times - 6 делено на 2 е 3
13. стои, слага се
these books GO on the top shelf тези книги стоят/се слагат на най-горната полица
14. продавам се, харча се, вървя
to be GOing cheap продава се eвтино
that's not dear as things GO това не e скъпо за днешните цени
GOing! GOing! gone! продава се! продава се! продадено! (при търг. придружено от три удара на чукчето)
15. вървя, приемам се, валиден съм, минавам
everything GOes here всичко минава/се приема тук
do British pounds GO here? тук вървят ли английски лири
16. глася, съм (за текст, мелодия и пр.)
this is how the tune GOes ето как e мелодията
17. бивам даден/оставен/завещан, падам се (някому), ставам притежание (to)
victory always GOes to the strong победата винаги e на силния
honours do not always GO to the most deserving невинаги най-достойният получава почестите
18. допринасям, служа, необходим съм
qualities that GO to make a great man качества, необходими, за да бъде човек велик
19. само в pres р има, намира се, дава се, предлага се, сервира се
there is a cold supper GOing downstairs долу има/се сервира студена вечеря
if you hear of any jobs GOing ако чуеш, че има някъде работа
20. съм, ходя, намирам се, живея (в някакво обичайно състояние)
to GO in fear of one's life живея с постоянен страх за живота си
to GO with young бременна съм (за животно)
21. последван от прил. или израз ставам
to GO blind ослепявам
to GO into a faint/a swoon припадам
II. 1. движение
on the GO в движение
2. енергия, предприемчивост, замах, въодушевление, прен. пълна пара
to be full of GO, to have plenty of GO енергичен съм, имам замах
3. опит, удар, замах
to have a GO at something опитвам се да направя нещо
let's have a GO! дай да опитаме! at one GO на един път, с един удар, наведнъж
first GO още от първия опит/път
4. чаша питие
two more GOes of whiskey още две чаши уиски
5. пристъп (но болест) 6. неочакван/неприятен обрат/положение/случка
here's a rum/pretty GO стана тя, каквато стана
that was a near GO едва отървахме кожата
it was a capital GO чудесно стана така
7. сделка, споразумение
is it a GO? съгласен ли си? it is a GO дадено
it's no GO безсмислено/невъзможно e, тая няма да я бъде
high heels are all the GO високите токове ca последна мода/много модерни
the great/the little GO последният/първият изпит за бакалавърска степен в Кеймбридж
to make a GO of сполучвам, успявам, потръгва ми (в брак, предприятие, начинание и пр.)
III. 1. в изправност, изправен
2. моден
3. напредничав
IV. n вид японска игра

* * *

{gou} v (went {went}; gone {gъn}) 1. отивам, ходя; 2. вървя, хието; 2) подхожда(2) {gou} n (pl goes {gouz}) разг. 1. движение; on the go в движе{3} {gou} а 1. в изправност; изправен; 2. моден; 3. напредничав.{4} {gou} n вид японска игра.

* * *

ходя; тръгвам; отивам; пристъп; вървя; протичам; движа; движение; замах; енергия; залагам;

* * *

* * *

go [gou] I. v ( went [went]; gone[gɔn]) 1. отивам; ходя; минавам, вървя, пътешествам; I'll \go and see him in the morning ще отида да го видя утре сутринта; to \go to school ( the theatre, a concert, work) отивам (ходя) на училище (театър, концерт, работа); to \go by train ( bus, plane) отивам (пътувам) с влак (автобус, самолет); to \go on a journey пътувам; to \go places излизам, ходя (на кино и пр.); to \go the shortest way поемам най-краткия път; 2. движа се, в движение съм; работя, в действие съм (за механизъм); бие (за сърце); в обращение е (за пари); the clock won't \go часовникът не работи; how is your car \going? как е колата ти? to \go (at) fifty miles an hour движа се с петдесет мили в час; to set \going задвижвам; to keep \going поддържам в действие; вървя си, продължавам; to keep s.o. \going in ( with) s.th. поддържам (постоянно снабдявам) някого с нещо, не оставям да му липсва нещо; to be \going strong цъфтя, не ми личат годините; 3. вървя, минавам, напредвам, развивам се; (пре)успявам; how \goes it? how are things \going? разг. как си? как вървят работите? it is sure to \go не може да не успее (да не излезе добре), непременно ще успее; he will \go far ( a long way) той ще преуспее, ще стигне далеч; if all \goes well with us ако всичко върви добре, ако не ни се случи нещо (лошо); the case went for ( against) him делото беше решено в негова полза (вреда); to \go ( over) big sl имам голям успех; 4. отивам си, вървя си, тръгвам; (за)почвам; we must \go (be \going) now трябва да си вървим (да тръгваме); they are all \gone всички си отидоха; \go! сп. тръгвай! (при стартиране); be \gone! ост. отивай си, махай се! here \goes! хайде! почваме! \go again! пак захвана! from the word \go от самото начало; 5. изчезвам, изгубвам се, прен. отивам; свършвам се, изчерпвам се; пропадам, загивам; бивам махнат (отстранен, уволнен); the battery has \gone акумулаторът се е изтощил; his hearing ( sight) is \going слухът (зрението) му отслабна; my umbrella is \gone чадърът ми изчезна (я няма); he is \gone пропадна, загина; it has (is) all \gone всичко се свърши, нищо няма вече; all his money \goes on charity всичките му пари отиват за благотворителност; that clause will have to \go тази клауза трябва да се махне; the car was the first luxury to \go колата беше първият лукс, от който се лишиха; drink must \go трябва да оставиш пиенето, пиенето трябва да престане; to \go the way of all things ( flesh) (разг. to \go west) пропадам, умирам; няма го; 6. пропадам, срутвам се, рухвам; скъсвам се; продънвам се; търпя крах; фалирам; in the flood the fence went in three places от наводнението оградата се срути на три места; 7. минава (за време); he has still two weeks to \go остават му още две седмици; 8. звъни, бие, удря; it has just \gone 12 току-що удари (би) 12; how \goes the time? разг. колко е часът? 9. навършвам ( години); she is ( has) \gone fifty тя има вече петдесет (години); 10. развалям се, повреждам се; счупвам се; the clutch on this car has \gone съединителят на тази кола се е повредил; 11. вървя, минавам; водя, стигам, простирам се; the road \goes to the city пътят води до центъра на града; the differences \go deep различията са дълбоки; 12. става, достатъчно дълъг (голям) е; побира се, минава; влиза, дели се; the plank just \goes across the brook дъската тъкмо стига да се прекоси потокът; 8 \goes into 24 three times 24, делено на 8, е три; 13. стои, слага се; these spoons \go in that drawer тези лъжици стоят (се държат) в онова чекмедже; 14. водя се, слагам, спазвам (by); a good rule to \go by добро правило, по което да се водиш (което да следваш); 15. продава се, харчи се, търси се, върви; в обращение е; these bags are \going well тези чанти вървят (се продават добре); that's not expensive as things \go това не е скъпо за днешните цени; the picture went for 200 pounds картината се продаде за 200 лири; \going! \going! \gone! продава се! продава се! продадено! (при търг, придружено от три удара на чукчето); 16. правя (някакво движение, гримаса, шум и пр.); to \go bang разг. трясва, избухва, експлодира; to \go crack разг. пуква, прасва; to \go flop разг. провалям се; to \go smash into s.th. трясвам се в нещо; to \go see-saw люшкам се, неустойчив съм, колебая се; 17. гласи, казва, е (за текст, мелодия и пр.); this is how the tune \goes ето как е мелодията; as the saying \goes както се казва; the story \goes that she has a rich uncle разправят, че тя има богат чичо; 18. бива даден (оставен, завещан), пада се (to); the house went to his son къщата стана собственост на сина му; victory always \goes to the strong победата е винаги на силния; 19. допринася, служи; необходим е; qualities that \go to make a great man качества, необходими за един велик човек; that \goes to make life happier това допринася да стане животът по-щастлив, това прави живота по-щастлив; 20. само в pres p има, намира се, дава се; предлага се, сервира се; there is a cold supper \going downstairs долу има (се сервира) студена вечеря; 21. съм, ходя, намирам се, живея (в някакво обичайно състояние); he \goes bi the name of John наричат го Джон; 22. последван от прилагателно или израз ставам; to \gomad ( crazy) полудявам; to \go bad разваля се (за храна и пр.); to \go ape ( over) подлудявам, лудвам, откачам, луд съм (по); to \go bankrupt банкрутирам, фалирам; to \go cold all over цял изстивам (изтръпвам); to \go into a faint ( a swoon) припадам; to \go to pieces рухвам (и прен.); to \go to ruin разрушавам се, рухвам; to \go to the bad пропадам морално; 23. само в progr forms изразява: 1) близко бъдеще; do you think it's \going to rain? мислиш ли, че ще вали? 2) намерение; are you \going to tell him or not? имаш ли намерение да му казваш или не? 3) решителност; I'm not \going to be deceived няма да позволя да ме (из)мамят; 24. c ger: 1) ходя, отивам да, вземам да (изразява неудоволствие от някаква постъпка или навик); don't \go telling me lies да не вземеш да ме лъжеш; 2) ходя (на ски, лов и пр.); to \go shopping ( swimming) отивам да пазарувам (плувам); to \go begging тръгвам (отивам) на просия, прен. не се харчи (търси), никой го не ще; 25. c and и друг глагол вземам, та ( неодобр.); she went and got married тя взе, та се ожени; 26. карти залагам; обявявам; to \go the limit прен. прекалявам го, отивам много далеч; to \go the whole hog прен. отивам докрай; to \go one better надминавам ( than); превъзхождам; изпреварвам; отивам по-далеч; • to \go flop sl претърпявам поражение, провалям се, не успявам; to \go all out sl напрягам всички сили; to \go it sl отдавам се на живот, живея си; to \go it alone ам. действам сам срещу всички; поемам цялата отговорност; to \go at it bald-headed действам енергично, решително; \go it! разг. хайде де, покажи какво можеш! to \go a long way има голямо значение (влияние); трае дълго; свършва много работа; to be \going some sl напредвам бързо; to \go o.'s own gait вървя по собствения си път, действам самостоятелно; tо let \go (от)пускам; to let o.s. \go отпускам се; to let o.s. \go on a subject разпростирам се (говоря надълго и нашироко) по даден въпрос; to \go west разг. умирам, отивам на онзи свят; well, let it \go at that хайде, нека мине; така да бъде; от мен да мине; \go fly a kite ( jump in the lake, lay an egg, lay a brick) грубо я не се бъркай! изчезвай! върви по дяволите! you can \go hang може да вървиш по дяволите; just \go and try! само се опитай! ( заканително); \go to bye-bye! дет. върви да спинкаш (нанкаш)! \go while the \going is good върви си, докато е време (по живо по здраво); as far as it \goes такъв, какъвто е, докъдето стига; there he ( she) \goes ето го (я), полюбувай му (ѝ) се (изразява учудване или неодобрение); it \goes without saying от само себе си се разбира, не ще и дума; what he says \goes каквото той каже, това става; той заповядва (командва); where do we \go from here? какво ще правим после? а, сега накъде? II. n разг. (pl goes [gouz]) 1. движение; ход; on the \go в движение; 2. енергия, въодушевление, стръв, предприемчивост, замах; to be full of \go, to have plenty of \go пълен съм с енергия; 3. опит, удар, замах; to have a \go at s.th. опитвам се да направя нещо; let's have a \go! дай да опитаме! at one \go на един път, с един удар; first \go още от първия път; 4. порция (чаша) питие; глътка; 5. пристъп, припадък (на болест); 6. непредвидено положение (случка); неочакван обрат; it was a near \go едва отървахме кожата; 7. успех, успешно предприятие; to make a \go of успявам в, правя да преуспее; • to be on the \go 1) готвя се да си ходя (да си вървя, да тръгвам); 2) на крак съм; в движение съм, зает съм; върша нещо; 3) sl пийнал съм; ( it's) no \go нищо не става, не върви, безсмислено е; безнадеждно е; it's a \go става, решено е, договорихме се; quite the \go последен вик на модата, нещо по което всички се увличат; the little \go първият изпит за бакалавърска степен при хуманитарните науки (в Кембридж); it's your \go твой ред е; it's all \go разг. претрупан съм с работа, много съм зает; to give s.o. (s.th.) the \go-by sl пренебрегвам, игнорирам някого (нещо).