set+with

{set}
I. 1. поставям, слагам, турям, намествам, настанявам, нареждам
to SET foot стъпвам (някъде)
to be SET разположен съм, намирам се (in)
to SET the stage театр. нареждам декорите
to SET the scene описвам какво става (някъде)
the scene is now SET for положението e назряло за
2. садя, насаждам, посаждам
3. насаждам (квачка на яйца), слагам (яйца) в инкубатор
4. оставям (тесто, вино) да втаса/ферментира
5. обръщам (се), насочвам (се), навеждам, тека, движа се (в дадена посока)
the current SETs strongly течението се усилва
the current SETs eastward течението e към изток
opinion is SETting against it общественото мнение e против
the wind SETs from the west вятърът духа откъм запад
6. поставям, слагам, нагласявам, курдисвам, навивам (часовник)
to SET the alarmclock for/at 6 o'clock навивам будилника за 6 часа
to SET the hands of the clock to/at twelve нагласявам стрелките на часовника на 12
to SET a door ajar открехвам врата
to SET a watch слагам/поставям стража/часови
7. закрепявам, прикрепявам, поставям, монтирам (скъпоценен камък и пр.), инкрустирам, украсявам
осейвам (with)
sky SET with stars небе, осеяно със звезди
field SET with daisies поле, осеяно с маргаритки
8. намествам (счупена кост и пр.), зараствам (за кост)
9. слагам (име, подпис, печат), удрям (печат)
10. точа, наточвам, остря, наострям, правя чапраз (на трион)
to SET the edge of a razor наточвам/наострям бръснач
11. определям, фиксирам (място, време, цена, правила и пр.), уговарям, назначавам, поставям (рекорд)
12. докарвам до някакво състояние
to SET in order подреждам
to SET free освобождавам
to SET on end изправям (предмет)
to SET on fire, to SET fire to подпалвам
13. карам (да с pres р)
to SET someone thinking накарвам някого да се замисли
to SET the dogs barking разлайвам кучетата
to SET laughing разсмивам
to SET going задвижвам
14. възлагам (работа), (за) давам (урок, задача) (to на), определям (тема за изпит, материал за изучаване)
to SET the papers for an examination приготвям/давам темите за изпит
to SET someone to do something възлагам някому да направи нещо
15. втвърдявам (се), сгъстявам (се), съсирвам (се), свивам, стискам
his face SET лицето му доби твърд/решителен вид, лицето му се вкамени
his eyes SET очите му се изцъклиха
to SET one's teeth стискам зъби (и прен.), твърдо решавам
he SET his jaws in determination стисна решително челюсти
16. връзвам (плод), завързвам
17. правя водна ондулация (на), ондулирам
18. залязвам, захождам
his star has/is SET прен. звездата му залезе, славата му премина
19. печ. набирам (и с up)
to SET out/wide правя разредка
20. стоя (добре), лежа, падам (за дреха)
21. ценя, държа на
to SET a great deal by много държа на
to SET a high value on много държа на/ценя
to SET much/little (store) by/on ценя/не ценя, държа/не държа на
22. лов. правя стойка, заставам неподвижно (за куче при откриване на дивеч)
23. заставам срещу партнъора си (при танц)
24. пиша музика към/за (и to SET to music), аранжирам
25. бридж вкарвам (противника си)
set about заемам се/залавям се енергично с, пристъпвам към (и с ger)
карaм (някого) да започне да върши нещо
II. 1. неподвижен, прен. мъртъв, безжизнен, оцъклен, замръзнал (за поглед, усмивка)
2. определен, установен, уговорен, уречен, традиционен, предписан
SET book задължителна книга (за изпит и пр.)
SET phrase установен израз, прен. клише
of SET purpose умишлено, преднамерено, с цел
3. съставен/написан предварително (за реч)
4. твърд, нeпoкoлeбим, упорит
5. изцяло погълнат/предаден (on от, на)
6. твърдо решен (on, upon, и с ger)
7. готов
предразположен, склонен (to)
SET fair хубаво време (без промени)
SET scene сцена с подредени декори
III. 1. комплект, серия, ред, поредица, гарнитура (мебели), сервиз
SET of teeth горни и долни зъби, изкуствени зъби, зъбна протеза
toilet/dressingtable SET тоалетни принадлежности
dining-room SET трапезария (мебели)
SET of novels by Dickens поредица романи от Дикенс
2. група, компания, кръг, клика, котерия, банда
literary SET литературни кръгове
3. луковица/издънка за засаждане
4. поет. залез
5. насока (и прен.), посока, направление, тенденция, наклонност
псих. предразположение (to към)
the SET of his mind is towards склонен e към
6. конфигурация, очертания, линия, устройство, линия (на дреха), стойка, поза, положение
the SET of one's head начинът, по който си държа главата
7. (водна) ондулация, фризура
8. серия от фигури (при танц)
9. последна мазилка, втвърдяване (на цимент и пр.)
10. тех. остатъчна деформация
11. театр. декори (за дадена сцена), кино и място, където се снима, снимачна площадка
12. апарат, прибор, радиоапарат, радиоприемник
13. тенис сет, сп. тур
14. дупка на язовец
15. гранитно паве
16. яйца в полог, пилило
17. лов. стойка на куче (при намиране, посочване на дивеч)
18. печ. ширина на буква в шрифт, разстояние между букви
19. редица музикални/джазови изпълнения (следвани от пауза)
20. футб. нападателна формация
21. мат. множество

* * *

{set} v (set) 1. поставям, слагам, турям; намествам, настанявам, (2) {set} а 1. неподвижен; прен. мъртъв, безжизнен; оцъклен; замр{3} {set} n 1. комплект; серия, ред, поредица; гарнитура (мебели)

* * *

съвкупност; сверявам; сбор; слагам; поредица; поставям; камарила; намествам; набор;

* * *

* * *

set [set] I. v ( set) (- tt-) 1. поставям, слагам, турям, намествам, настанявам; to \set foot (on) стъпвам; to \set sail опъвам платната; отплувам; to \set the table слагам масата; to \set to zero нулирам; to \set on stake залагам на карта; to be \set разположен съм, уреден съм, настанен съм, намирам се; 2. поставям, слагам, нагласявам, натъкмявам, курдисвам; to \set the alarm(- clock) for (at, to) six o'clock слагам будилника на шест часа; to \set a watch to the correct time сверявам часовник; to \set a (мор. the) watch слагам стража; 3. привеждам в някакво състояние; to \set in motion привеждам в движение, пускам ( машина); to \set in order подреждам; to \set o.'s house in order прен. уреждам работата си; правя преобразувания, реформирам; to \set at ease успокоявам, одобрявам; to \set at liberty освобождавам; to \set at rest успокоявам; уреждам ( въпрос); to \set at variance скарвам; to \set on fire (to \set fire to) подпалвам; to \set the Thames on fire правя дупка в морето, учудвам света; to \set on foot организирам, слагам началото на; to \set a person on his feet прен. изправям някого на краката му; to \set free освобождавам; to \set right ( to rights) оправям, изваждам от заблуждение; to \set straight оправям (нещо изкривено); to \set s.o. thinking карам някого да се замисли; to \set a dog barking разлайвам куче; 4. определям, фиксирам, уговарям, назначавам; to \set a price on слагам цена на; определям награда за главата на; 5. садя, насаждам, посаждам; насаждам (квачка върху яйца); to \set a bed with tulips насаждам леха с лалета; 6. навеждам, обръщам, насочвам; 7. осейвам, обсипвам ( with); 8. намествам (счупена кост, изкълчена става); 9. слагам ( име, подпис, печат), удрям ( печат); 10. точа, наточвам, остря, наострям ( бръснач, пила); 11. закрепвам, прикрепвам; поставям, монтирам (скъпоценен камък и пр.); to \set a stake in the ground забивам кол в земята; 12. възлагам ( работа), давам ( задача) (и с to); to \set a paper давам тема за изпит; to \set an example давам пример; 13. изразявам в; to \set to music пиша музика към; to \set to paper написвам, изразявам нещо в писмен вид (на хартия); 14. втвърдявам (се), сгъстявам (се), съсирвам (се); his face \set лицето му доби сериозно изражение; 15. печ. набирам, нареждам; 16. мор., ав. ориентирам се, определям положението си, насочвам се (по компас); 17. давам плод, завързвам; 18. залязвам, захождам; his star has (is) \set звездата му залезе; 19. движа се (в определена посока), насочвам се; opinion is \setting against it общественото мнение е срещу това; стоя добре; 20. заставам неподвижно, заставам, правя стойка, спирам се (за куче); 21. заставам срещу партньорите си (при танц - и to \set to partners); • to \set eyes on виждам; II. adj 1. определен, установен, традиционен; предписан, уговорен, уречен; \set phrase установен (общоупотребяван) израз; \set prices твърди цени; \set purpose с цел (умисъл), преднамерено, умишлено; 2. съставен предварително (за реч); 3. неподвижен, мъртъв, безжизнен (за поглед, усмивка); 4. твърд, непоколебим (за мнение); to be dead \set твърдо решен съм; 5. готов, предразположен, склонен (to); III. n 1. положение, стойка, поза; 2. очертание, образ, строеж, устройство; 3. посока, направление (на течение, вятър); насока, тенденция, склонност; 4. изкривяване, изместване, извивка, завой, наклон, полегатост; 5. кройка, фасон; 6. поет. залез-слънце; at \set of sun по залез-слънце; заник; 7. пръчка (фиданка) за посаждане; 8. зелен плод; 9. стойка (на куче в присъствието на дивеч - и dead \set); to make a dead \set at прен. нападам, нахвърлям се върху; домогвам се до; 10. последният пласт мазилка на стена; 11. мин. дървени подпори в галерия; 12. печ. разстояние между набрани букви; 13. яйца в гнездо; люпило; 14. улягане, хлътване; IV. set n 1. комплект, набор, редица, серия; \set of teeth горните и долните зъби; изкуствени зъби; 2. сбор, група, компания; кръг, клика, котерия, банда, шайка; the jet \set елитът на обществото; the literary \set литературните кръгове, хората на перото; the racing \set хората, които не пропускат конно надбягване; the smart \set модният свят; 3. мат. множество; 4. театр. декор (за определена сцена); кино снимачна площадка; 5. апарат, прибор, уред; a radio \set радиоприемник; а TV \set телевизор; 6. сет (в тениса).

разполагам;

* * *

set up 1) издигам, закрепвам; поставям, закачам (обява и пр.); to \set up up camp опъвам палатка; 2) установявам, основавам, учредявам, създавам, въвеждам; to \set up up a home задомявам се, създавам семейство; 3) започвам (помагам някому да започне) бизнес, отварям ( магазин); to \set up up as a teacher започвам да работя като учител; to \set up o.s. up нареждам се; to \set up (o.s.) up as придавам си вид на; смятам се за; 4) снабдявам, запасявам, обезпечавам, осигурявам (in, with); 5) надавам ( вик); to \set up up a hearty laugh прихвам да се смея; 6) излагам, предлагам за разискване, подлагам на обсъждане; излизам с ( теория); 7) възстановявам силите на, ободрявам, съживявам; 8) развивам тяло, мускули; a well \set up-up man добре сложен мъж; 9) сравнявам, съпоставям (с against); 10) печ. набирам, нареждам;

{rait}
I. 1. верен, точен, правилен, прав, който се търси/има предвид
the RIGHT time точното време
is this the RIGHT house/way, това ли е къщата/пътят (който търсим)? am I RIGHT for Paris? това ли е влакът/пътят за Париж? the RIGHT man in the RIGHT place подходящ човек за дадена/всяка служба
the sum won't come RIGHT сборът не излиза
things will come RIGHT всичко ще се оправи
to know the RIGHT people имам (силни) връзки
have you got the RIGHT fare? имате ли точно пари? (за билет)
the ball is RIGHT тенис топката е добра/вътре
to get something RIGHT разбирам (правилно)
let's get this RIGHT да се разберем по този въпрос
to put/set something RIGHT оправям/изправям/уреждам нещо
to put a watch RIGHT нагласявам/сверявам часовник
to put someone RIGHT поправям/коригирам някого, оправям/излекувам някого
to set oneself RIGHT on a matter осведомявам се по даден въпрос
to set oneself RIGHT with someone оправдавам се пред някого
that's RIGHT! точно така! именно! all RIGHT добре
it's all RIGHT for you to laugh лесно ти е да се смееш
Mr/Miss RIGHT шег. бъдещият съпруг/съпруга
2. справедлив, честен, почтен, прав
I thought it RIGHT to счетох за (най-) правилно/уместно/за свой дълг да
to do the RIGHT thing постъпвам почтено
3. прав, на правилно мнение
RIGHT you are! RIGHT oh! разг. добре! дадено! ясно
4. здрав, в добро/нормално състояние, нормален
to feel all RIGHT добре съм, чувствувам се добре
not (quite) RIGHT in the/in one's head, not in one's RIGHT mind не с всичкия си (ум)
all is RIGHT with the world всичко e наред, всичко в света е хубаво
as RIGHT as rain/as a trivet съвсем здрав, в отлично състояние/положение
5. лицев, горен
RIGHT side/way up изправен, изправено
RIGHT side out с лицевата страна навън
6. десен (обр. на ляв)
on one's RIGHT side отдясно, от дясната (ми) страна
RIGHT hand/arm прен. дясна ръка, пръв помощник
to put one's RIGHT hand to the work работя здраво, запретвам ръкави
7. пол. десен, консервативен, реакционен
8. геом. прав (за ъгъл, ост. и за линия)
9. разг. пълен, истински, цял
I made a RIGHT mess of it съвсем я оплесках, голяма каша забърках
II. 1. право, направо
go RIGHT on/ahead вървете направо напред
come RIGHT in влезте направо, моля, заповядайте
2. изцяло, докрай, чак
RIGHT to the end чак до края, до самия край
RIGHT at the top на самия връх, чак на върха, най-горе
to turn RIGHT round правя пълен кръг, обръщам (се) кръгом
rotten RIGHT through изцяло/съвсем прогнил
there was a wall RIGHT round the house имаше стена около цялата къща
3. точно, тъкмо, право, веднага
RIGHT in the middle (of) точно в средата (на), посред
shot RIGHT through the heart застреляй право в сърцето
RIGHT off/away/aм. now веднага, незабавно, още сега
RIGHT now сега, в момента
RIGHT after веднага/точно след
4. правилно, справедливо, добре
you did RIGHT to wait добре направи, че почака
if I remember RIGHT ако не се лъжа, ако си спомням правилно
nothing goes RIGHT with him никак/в нищо не му върви
he is to blame RIGHT enough че е виновен, виновен е, няма съмнение, че е виновен
5. надясно
6. ост., диал. много
you know RIGHT well твърде добре знаеш
III. 1. право, справедливост, добро
to be in the RIGHT имам право
to do someone RIGHT, to do RIGHT by someone постъпвам/отнасям се справедливо с някого
2. право, привилегия
рl права
by RIGHT of по силата на
by what RIGHT с какво право
in one's own RIGHT на лично основание
within one's RIGHTs в правата си
by/of RIGHT (s) по право
RIGHT of way право на преминаване, свободен път, обществен път през частна собственост, обществен сервитут, ивица земя, през която е построена жп линия, авт. предимство
to stand on/assert one's RIGHTs отстоявам правата си
3. pl изправност
to put/set to RIGHTs нареждам, оправям, разтребвам, слагам в ред/изправност
4. рl истинско положение, факти
the RIGHTs and wrongs of the case истинските факти, истината
5. дясна страна, дясна ръка, десница
6. бокс. десен удар
7. воен. десен фланг
8. авт. десен завой
9. пол. често RIGHT десница, консерватори
10. ам. фин. (документ за) право на акционери да закупуват акции от нова серия по текущи цени
IV. 1. изправям (се), оправям (курс на кораб и пр.), възстановявам равновесието на
to RIGHT oneself изправям се (след залитане), възстановявам равновесието си
2. оправям, изправям (грешка, несправедливост и пр.)
it's a fault that will RIGHT itself това e грешка/дефект, който сам ще се оправи/ще изчезне
3. защищавам, застъпвам се за
4. refl реабилитирам се, оправдавам се

* * *

{rait} а 1. верен, точен, правилен; прав; който се търси/има пр(2) {rait} adv 1. право; направо; go right on/ahead вървете направо{3} {rait} n 1. право, справедливост; добро; to be in the right има{4} {rait} v 1. изправям (се); оправям (курс на кораб и пр.); в

* * *

честен; справедлив; справедливост; тъкмо; точно; почтен; привилегия; прав; правилен; правилно; право; право; веднага; верен; добре; десен; докрай; дясно; изцяло; здрав; лицев; направо; надясно;

* * *

* * *

right [rait] I. adj 1. верен, точен, правилен; прав; който се търси, се има предвид; to come up with the \right answer давам правилния отговор; which is the \right way to...? кой е пътят (правият път) за...? the \right man for the job човек на място (който тежи на мястото си); човек, подходящ за службата (работата) си; to know the \right people имам силни връзки; имам вуйчо владика; the ball is \right сп. топката е добра (вътре) (в тениса); to set o.s. \right on a matter осведомявам се (информирам се) по даден въпрос; to get it \right разг. схващам, проумявам, разбирам нещо; to be on the \right side of 30 под 30 години съм, нямам още 30 години; that's \right! точно така! така е! именно! Mr ( Miss) R. шег. бъдещ съпруг (съпруга); 2. справедлив, честен, прав, почтен; it is only \right that it should be so справедливостта изисква да бъде така; I thought it \right to... счетох за свой дълг (за най-правилно, уместно) да ...; to do the \right thing държа се, действам почтено; 3. прав, на правилна позиция; you are \right имате право, прав сте; \right! \right you are! \right oh! разг. дадено! добре! ясно! 4. здрав; в добро (нормално) състояние; not \right in the head (in o.'s mind) не с всичкия си, откачен, умопобъркан; things will come \right всичко ще се нареди (оправи); to set ( put) \right излекувам; оправям, изправям ( грешка); he's all \right for the rest of his life той се е осигурил до края на живота си; it's all \right for you лесно ти е на тебе; as \right as a trivet, (as) \right as rain здрав и прав; в отлично положение, състояние; 5. мат. прав; at \right angles (to... with...) под прав ъгъл (към, спрямо); 6. лицев (за страна на плат), горен; \right side up, \right way up изправено; 7. десен (обр. на left); on the \right side надясно; on o.'s \right hand отдясно, от дясната ми страна; to put o.'s \right hand to the work залавям се здраво за работа, запретвам ръкави; \right arm прен. надежден човек, дясна ръка (на някого); 8. полит. десен, консервативен, реакционен; 9. разг. чист, истински, неподправен (напр. за коняк); a \right idiot истински идиот; II. adv 1. право, направо; go \right on вървете право напред; \right ahead направо; come \right in влизай направо; моля, заповядайте; 2. изцяло, докрай; чак; to go \right to the end отивам чак до края; rotten \right through цял изгнил; 3. точно; право, чак; \right at the top чак на върха, най-горе, най-отгоре; \right in the middle (of) посред, точно в средата (на); shot \right through the heart застрелян право в сърцето; \right off, \right away, \right now веднага, незабавно, още сега; 4. правилно; справедливо, добре; to guess \right отгатвам; you did \right to wait добре направи да почакаш; if I remember \right ако не се лъжа; it serves you \right хак ти е, пада ти се; to set ( put) o.s. \right with s.o. докарвам се пред някого; сдобрявам се с някого; to put s.o. \right оправям, излекувам някого; 5. надясно; \right and left наляво и надясно, навсякъде; eyes \right! воен. равнение надясно! \right about ( turn, face) 1) обръщане кръгом; 2) прен. обрат, коренна промяна на политика, поведение и пр.; 3) бързо отстъпление; 6. разг. много; I am \right glad to see you странно се радвам да те видя; the R. Honourable достопочтеният (титла на перове); • \right on! (изразява одобрение) само така, браво! \right off the bat разг. като начало, за начало; III. n 1. право, справедливост; добро; \right and wrong доброто и злото; to be in the \right имам право, прав съм; to do s.o. \right постъпвам справедливо (както трябва) спрямо някого; get s.o. bang ( dead) to \rights 1) имам достатъчно улики, за да докажа вината на някого; 2) разбирам някого, улавям същността му, докосвам се до някого; 2. право, привилегия (to); pl права; \right of succession наследствено право; by \right of по силата на; by what \right? с какво право? it belongs to him in his own \right то му принадлежи на лично основание; by \right(s) по право; The Bill of Rights (в Англия и САЩ) Декларация за правата на гражданите; 3. pl изправност; to put ( set) s.th. to \rights нареждам, оправям, поправям нещо; привеждам в изправност, слагам в ред; 4.: the \rights of the case истинското положение, фактите; 5. дясна страна; дясно; дясна ръка, десница; сп. десен удар (в бокса); стрелба откъм дясната страна (при лов); воен. изстрел на дясно оръдие; 6. полит. (R.) десница; Member of the R. консерватор; 7. фин. право на акционери да купуват допълнителни акции и облигации от нова серия, обикн. "ал пари" или под текущите цени; 8. ирл. задължение; IV. v 1. изправям (се); оправям (курс на лодка); 2. изправям, поправям (грешка, неправда, нередност); 3. refl възстановявам равновесието си; прен. реабилитирам се; 4. защитавам, застъпвам се за.

{ha:t}
I. 1. сърце
2. сърдечно заболяване
to have a HEART сърдечноболен съм
3. прен. сърце, душа
at HEART дълбоко в себе си, по душа
in one's-HEART of HEARTs дълбоко в душата си/себе си
with all one's HEART от все сърце
big HEART великодушие, благородство
with a heavy HEART със свито сърце, против волята си
with a light HEART с леко сърце, без да му мисля много
with an open HEART чистосърдечно
HEART of gold златно сърце
HEART of steel/stone/flint кораво сърце
to be the HEART and soul of душата съм на (компания и пр.)
HEART and soul всецяло, всеотдайно
to have at HEART, to take/lay something to HEART имам/вземам присърце
to have no HEART to нямам желание/не ми се ще да
not to have the HEART to сърце не ми дава да
to have one's HEART in one's mouth прен. глътнал съм си езика от страх
to have one's HEART in one's boots съвсем съм отчаян
to have one's HEART in the right place имам добро сърце, добър човек съм
to have one's HEART in one's work обичам си работата, paботя с желание/удоволствие
to have one's HEART set on something, to set one's HEART on (doing) something страстно желая (да направя) нещо
to lay one's HEART bare, to open one's HEART откривам/разкривам сърцето си
searchings of the HEART душевни вълнения/тревоги
it does my HEART good драго/приятно ми e, радвам се
a man after my own HEART човек, който ми харесва/допада
to take to HEART вземам присърце
it goes against my HEART to do so не ми e по сърце да постъпя така
I cannot find it in my HEART to не ми дава сърце да
to do something with (only) half a HEART върша нещо неохотно
to eat one's HEART out чезна от мъка, страдам
to wear one's HEART upon one's sleeve не мога да скривам чувствата си
have a HEART! разг. имай милост
4. прен. същина, същност
the HEART of the matter същността на въпроса, същественото
change of HEART промяна на отношението, променено отношение
5. сърцевина, ядка, среда
HEART of oak сърцевина на дъб, сърцат чорек (обик. за моряк)
in the HEART of winter посред зима
6. мъжество, смелост, храброст
to lose HEART падам духом, унивам, отчайвам се, обезкуражавам се
to take HEART (ост. of grace) окуражавам се
7. прен. любов, сърце
to give/lose one's HEART to someone влюбвам се в някого
union of HEARTs женитба по любов
dear/dearest HEART мили, мила, любим (а)
8. плодородие (на почва)
in good HEART плодороден, богат
out of HEART неплодороден, изтощен
9. рl карти купа, купи
two of HEARTs двойка купа
with HEART and hand с всички сили/ентусиазъм, енергично
to learn/get by HEART уча наизуст
II. 1. head 7 (обик. с up)
2. стр. запълвам, изпълвам (пространство между две стени) (in)

* * *

{ha:t} n 1. сърце; 2. сърдечно заболяване; to have a heart сърдечно(2) {ha:t} v 1. head 7 (обик. с up); 2. стр. запълвам, изпълвам

* * *

ядро; сърце; същност; сърдечен; сърцевина; душа;

* * *

* * *

heart [ha:t] I. n 1. сърце; with bleeding \heart с разтуптяно сърце; прен. с нетърпение (страх); to have a weak \heart страдам от сърце, имам слабо сърце; athletic \heart разширение на сърцето от продължително спортуване; \heart attack мед. сърдечна криза; smoker's \heart сърдечно заболяване, причинено от тютюнопушене; to press ( clasp) s.th. to o.'s \heart притискам някого към гърдите си; прегръщам някого; to cross o.'s \heart кръстя се и се кълна; 2. прен. сърце, душа; прен. чувствителност, отзивчивост, благост; at \heart дълбоко в себе си; по душа; a big \heart великодушие, благородство; великодушен (благороден) човек; a \heart of gold златно сърце; прекрасен ("златен") човек; a hard \heart, a \heart of steel ( stone, flint) кораво сърце; коравосърдечен (безсърдечен) човек; a single \heart прямота, душевна простота; a false \heart вероломство; a kind ( soft, sympathetic, warm) \heart добро сърце; добросърдечен (добродушен, отзивчив) човек; a light \heart безгрижие, веселие; a stout \heart смелост, решителност; смелчага, решителен човек; to be sick at \heart тъжа, унил съм; a change of \heart промяна в отношението (мнението); in my \heart of \hearts в дъното на душата си, дълбоко в себе си; to be the \heart and soul of съм душата на (компания и пр.); to break o.'s \heart умирам от мъка ( over); to break s.o.'s \heart разбивам нечие сърце; to bring s.o.'s \heart into their mouth изплашвам някого до смърт; to have o.'s \heart into o.'s mouth свито ми е сърцето; глътнал съм си езика; it does my \heart good мед ми капе на сърцето; a sight too rejoice o.'s \heart, a sight to cheer ( delight, gladden, warm) the cockles of o.'s \heart гледка, която топли душата; set your \heart at rest не се безпокой, успокой се; to do s.th. with a light \heart върша нещо с леко сърце (без да ме е грижа); with a heavy \heart със свито сърце; против волята си; with (an) open \heart с открита душа, чистосърдечно; to lay o.'s \heart bare, to open o.'s \heart откривам (разкривам) душата си; searchings of the \heart душевни вълнения (тревоги); to take s.th. to \heart вземам нещо присърце; to have at \heart имам присърце; to have set o.'s \heart on doing s.th. решил съм непременно да сторя нещо, разг. турям си мерак на нещо; a man after my own \heart човек по мой вкус; it goes against my \heart to do so не ми е по сърце да правя това; his \heart is in the right place той е добър (отзивчив, сърдечен) човек; I cannot find it into my \heart не се решавам, не ми дава сърце; to o.'s \heart's content колкото ми душа иска; до насита; според желанието ми; I have no \heart to нямам желание да, не съм разположен да, не ми се ще да; I am in no \heart for laughing не ми е до смях; to put all o.'s \heart into s.th. заемам се с цялата си енергия за нещо; to have o.'s \heart into o.'s work обичам си работата, работя с удоволствие; to do s.th. with ( only) half a \heart върша нещо неохотно; to cry ( sob, weep) o.'s \heart out ридая, плача сърцераздирателно, изплаквам си очите; a sight that makes the \heart bleed гледка, която кара сърцето да се облива в кръв; to devour o.'s \heart, to eat o.'s \heart out чезна от мъка; my \heart warms towards her от сърце ѝ съчувствам; in the fulness of o.'s \heart с препълнено сърце, със сърце, преливащо от чувства; 3. прен. същина, същност; to get to the \heart of the matter добирам се до същината на въпроса; the \heart of the mystery същината на загадката; 4. мъжество, смелост; храброст; • faint \heart never won fair lady нерешителността е враг на успеха; to give \heart to s.o. ободрявам (окуражавам) някого; to keep a good \heart, to keep up \heart не падам духом, държа се геройски, не унивам; to lose \heart падам духом, унивам, отчайвам се, обезкуражавам се; out of \heart унил, отчаян, обезсърчен; to take \heart ост. ободрявам се, окуражавам се, не унивам; 5. прен. любов; любимо същество; to give ( lose) o.'s \heart to s.o. влюбвам (увличам) се по някого; to win ( gain) s.o.'s \heart спечелвам любовта на някого, покорявам нечие сърце; union of \hearts брак по любов; he knows how to find his way into people's \hearts той знае как да накара хората да го обикнат; dear ( dearest) \heart, sweet \heart мили, мила, скъпи, скъпа, любими, любима; 6. сърцевина, ядка; среда; \heart of oak 1) сърцевина на дъб; 2) храбър (мъжествен) човек (обикн. моряк); in the \heart of winter посред зима; in the \heart of the country в най-затънтения край на страната; 7. плодородие (на почвата); in good, strong \heart плодороден, богат; out of \heart неплодороден, изтощен (за почва); 8. тех. сърце; ядро; сърцевина; 9. pl карти купа; queen of \hearts дама купа; 10. сорт череши със сърцевидни плодове; • with \heart and hand с всичките си сили, с ентусиазъм, енергично; to learn ( get) by \heart уча наизуст; to wear o.'s \heart on o.'s sleeve не мога да скривам чувствата си; много съм експанзивен; bless my \heart and soul! Господи! Боже мой! Божичко! dear \heart! я гледай ти! охо! Lord love your \heart! разг. ей Богу! poor \heart ост. бедният, горкият; II. v 1. образувам сърцевина (обикн. с up); 2. строит. запълвам, изпушвам (in).

{rest}
I. 1. почивка, отдих, отмора, покой, спокойствие, мир
at REST в покой, неподвижен, спокоен, успокоен, в гроба, починал
to bring to REST спирам (нещо)
to come to REST спирам
to go to one's REST умирам, почивам
to lay to REST погребвам, прен. отстранявам окончателно, премахвам (съмнения и пр.)
to have/take a/one's REST почивам си
to have a good night's REST спя/наспивам се добре
to set someone's mind at REST успокоявам някого
to set a question at REST уреждам въпрос
2. място за почивка, спирка, приют, подслон
3. подпора, опора, подложка, подставка, стойка
4. муз., проз. пауза
5. attr почивен, за почивка
II. 1. почивам (си), отпочивам (си), отдъхвам (си), отморявам се, лежа/стоя неподвижно, давам почивка/отдих/спокойствие на, успокоявам (се), спокоен съм
let/may he REST in peace мир на праха му
God REST his soul бог да го прости
2. почивам, лежа, облягам се, опирам се (on)
крепя се, основан съм (on)
3. слагам, облягам, закрепвам, подпирам (on, against)
4. спирам се, попадам, насочен съм (за поглед)
to let one's eyes REST on спирам поглед върху
5. основавам. базирам (on)
възлагам (надежда), надявам се, уповавам се, разчитам (on)
6. оставам незасят (за земя)
7. ам. юр. преставам да викам повече свидетели/да представям повече доказателства
to REST one's case приключвам с изложението си (за прокурор, адвокат)
the matter cannot REST here работата не се свършва с това, не можем да оставим нещата така
III. 1. the REST остатък, останала част, останалите, другите, останалото
and (all) the REST of it и така нататък, и прочие
for the REST иначе, във всяко друго отношение
2. фин. резервен фонд
IV. 1. оставам (в дадено състояние)
(you may) REST assured that бъдете/можете да бъдете уверени/сигурни, че
to REST satisfied доволен съм
2. to REST with в ръцете съм на, възложен съм на, завися от, падам върху (за отговорност)
it RESTs with you to decide ти трябва да решиш
it does not REST with me не зависи от мене

* * *

{rest} n 1. почивка, отдих, отмора; покой, спокойствие; мир; at (2) {rest} v 1. почивам (си), отпочивам (си), отдъхвам (си), отм{3} {rest} n 1. the rest остатък, останала част; останалите, другит{4} {rest} v 1. оставам (в дадено сьстояние); (you may) rest assure

* * *

упокоение; отмора; отдих; опирам; оставам; остатък; отдъхвам; опора; основавам; облягам се; почивка; отпочивам; почивам; почивам; приют; базирам; крепя се; лежа;

* * *

* * *

rest [rest] I. n 1. покой, почивка, отдих, отмора; спокойствие, мир; at \rest в покой, неподвижен, спокоен; успокоен; в гроба; to bring to \rest спирам; to give a \rest давам почивка (отдих); to go ( retire) to \rest оттеглям се на почивка, лягам си; to go to o.'s \rest умирам, почивам; to lay to \rest погребвам; to take (a, o.'s) \rest почивам си; to set a person's mind at \rest успокоявам някого; to set doubts at \rest разсейвам съмнения; to set a question at \rest уреждам въпрос; 2. място за почивка; приют, подслон; 3. опора, подложка, подставка, стойка, подпора, основа; 4. муз., проз. пауза; 5. цезура; 6. ист. опора за пика (на рицарска броня); II. v 1. почивам (си), отпочивам (си), отдъхвам (си), отморявам се, лежа неподвижен, спокоен (мирен) съм; давам почивка (спокойствие, отдих) на, успокоявам (се); to \rest on o.'s oars преставам да греба, отпускам греблата; прен. преустановявам работа; бездействам, не предприемам нищо; почивам на лаврите си; let ( may) he \rest in peace мир на праха му; God \rest his soul Бог да го прости; green \rests the eyes зеленото успокоява очите; 2. почивам, лежа, облягам се, опирам се; крепя се, основан съм (on); a shadow \rested on his face върху лицето му падаше сянка; 3. слагам, облягам (on); подпирам ( against); 4. спира се, попада, насочен (вперен) е (за поглед) (on); 5. основавам, базирам (on); осланям се, разчитам, завися (on); възлагам надежди, надявам се, уповавам се (in); 6. v оставам; to \rest satisfied оставам доволен; to \rest with в ръцете (възложен) съм на, завися от, падам върху (за отговорност); it \rests with you to decide от теб зависи да решиш; the victory \rests with us победата е наша; let the matter \rest нека оставим нещата така; 7. остава незасята (за земя); 8. юрид. спирам (доброволно) представянето на доказателства; III. rest n 1. (the \rest) остатък, останала част; останалите, другите (of); and the ( all the) \rest of it и всичко друго, и пр., и така нататък; for the \rest иначе, във всяко друго отношение; 2. фин. резервен фонд.

{bæk}
I. 1. гръб, гърбина
BACK to BACK гръб с гръб, съвсем наблизо, плътно прилепнал (за къщи и пр.)
BACK to front заднишком, с гърба напред, обърнат наопаки
at the BACK отзад
behind one's BACK зад гърба на, отзад
oп one's BACK легнал по гръб, болен на легло
with one's BACK to с гръб/гърбом към
with one's BACK to the wall притиснат до стената, в безизходно положение
to give/make a BACK навеждам се (при прескочи кобила), to have a broad BACK търпелив съм, гърбът ми е широк нося
to straighten one's BACK изправям се
to turn one's BACK on обръщам гръб/не обръщам внимание на, напускам, изоставям, избягвам от
to turn the BACK обръщам гръб, побягвам
excuse my BACK извинявайте, че съм с гръб към вас
2. облегало (на стол и пр.)
3. задна част, обратна страна, гръб, тил, опако, хастар, подплата, дъно
BACK of the hand опакото на ръката (не дланта)
BACK of the head тил
BACK of the house задна част на къща
BACK of the neck тил, врат
BACK of a ship кил на кораб
at the BACK of зад, отзад на, на дъното на
at the BACK of one's mind посъзнателно
to be at the BACK of стоя в дъното на, тайната причина съм за
what's at the BACK of it? какво се крие зад всичко това
4. дебел край, тъпа задна част, тъпата страна (на сечиво и пр.)
5. мин. най-горната страна на въглищен пласт
6. футб. защитник, бек
BACK and edge напълно, с всички сили
to be at the BACK of someone подкрепям, вървя по петите на
to be/lie/be thrown on one's BACK сn. бивам победен
to have someone on one's BACK нося някого на гърба си, някой се нахвърля върху ми
to break the BACK of someone смазвам някого от работа
to break the BACK of something смазвам/погубвам/подкопавам нещо, свършвам най-важната и най-трудната част от нещо
to get/put/set someone's BACK up разгневявам някого, карам го да се наежи/заинати
to get to the BACK of идвам до същината на, проумявам, разбирам
to put one's BACK into заемам се здравата с/за
to see someone's BACK виждам гърба на/отървавам се от някого
to set one's BACK against the wall оказвам отчаяна съпротива, готов съм да се съпротивлявам докрай
II. 1. назад, обратно, отново, пак
BACK and forth напред-назад, насам-натам, нагоре-надолу
BACK of/from ам. зад, след, подир
BACK to назад към
2. в съчет. с гл. to get/go BACK връщам се
to answer BACK сопвам се, отвръщам грубо
to buy BACK откупвам
to go there and BACK отивам и се връщам
to hit BACK отвръщам на удара с удар
to order BACK заповядам на някого да се върне
3. връщам към първоначално положение, състояние
the way BACK обратният път
to bend BACK оправям нещо изкривено/прегънато
4. време
as far BACK as, BACKay BACK in още през
5. настрана, навътре, на известно разстояние (from от)
III. 1. подпирам, подкрепям, поддържам, подсилвам, подпомагам, субсидирам
2. поставям/служа за гръб/облегало/фон/основа и пр
3. ам. разг. нося на гърба си
4. движа (се) в обратна посока, връщам, карам на заден ход, оттеглям се, отдръпвам се, отстъпвам
5. залагам на
to BACK the wrong horse прен. излъгвам се в очакванията си
6. подписвам се на гърба, джиросвам, преподписвам (заповед и пр.)
7. гранича с, опирам със задната си страна в (on, upon, onto)
8. яхвам/яздя кон
9. мор. обръщам по посоката на вятъра
back down слизам заднишком
връщам се нa заден ход при вагоните (за локомотив), оттеглям се, отдръпвам се
отказвам се, отстъпвам (от поето задължение и пр.), back in влизам заднишком/на заден ход
back off/back down
back out излизам заднишком/на заден ход, прен. измъквам се, не си устоявам на думата
back up подкрепям, поддържам, муз. акомпанирам
IV. 1. заден, отдалечен, по-долен, по-лош
2. закъснял, просрочен, стар, остарял
3. обратен
BACK current обратно течение

* * *

{bak} n 1. гръб, гърбина; back to back гръб с гръб; съвсем наблизо, пл(2) adv 1. назад; обратно; отново, пак; back and forth напред-на{3} v 1. подпирам, подкрепям, поддържам, подсилвам; подпомага{4} а 1. заден; отдалечен; по-долен, по-лош; 2. закъснял, про

* * *

хастар; опако; отзад; обратно; облегалка; обяздвам; гърбина; джиросвам; гръб; задна страна; заден; назад;

* * *

* * *

back[bæk] I. n 1. гръб, гърбина, плещи; тил; прен. задница; \back to front обърнат наопаки, с гърба напред; at the \back отзад; отзад; on o.'s \back легнал по гръб, на гърба си; болен; with o.'s \back to the wall притиснат до стената; ( flat) on o.'s \back на легло; нетрудоспособен (поради болест); to have a broad \back търпелив съм, "нося"; to have s.o. at o.'s \back получавам нечия подкрепа; to straighten o.'s \back изправям се; to turn o.'s \back обръщам (се с) гръб, обръщам си гърба, обръщам се гърбом (to); excuse my \back извинявай, че съм с гръб към тебе; to stab s.o. in the \back нанасям удар в гърба; 2. облегалка (на стол); 3. гребен, било, хребет, рид, превал; 4. задна част, обратна страна, гръб, тил, опако, дъно; подложка, основа; хастар, подплата; the \back of the hand опакото на ръката (не дланта); the \back of my hand to you! презр. да имаш да вземаш! има да чакаш!; the \back of the head тил; the \back of the neck тил, врат; to talk through the \back of o.' s neck говоря (дрънкам) глупости; at the \back of зад, отзад на, на дъното на; at the very \back of най-отзад; at the \back of o.'s mind подсъзнателно, инстинктивно, индуктивно; машинално; out ( round) the \back отзад, зад къщата (сградата); 5. дебел край, тъпа задна част, тъпото (на сечиво); the \back of the knife обратната страна на ножа; 6. мин. открита страна (най-горна част) на въглищен пласт; 7. сп. защитник; full \back краен защитник; three-quarter \back среден защитник ( ръгби); • at the \back of beyond Бог знае къде; on the \back of след, подир, после, освен; отгоре на; to be ( lie, be thrown) on o.'s \back сп. бивам победен; to turn o.'s \back on обръщам гръб на, напускам, изоставям, избягвам от; to break the \back of унищожавам, смазвам, пречупвам; справям се (с проблем); to break the camel's \back преливам чашата на търпението, ставам причина за нещастие, злополука; изкарвам работа докрай; to break o.'s \back (to с inf) скъсвам се от работа, давам всичко от себе си (за да); to break her \back разделям се на две (за кораб); to get ( put, set) s.o.'s (o.'s) \back up, to raise ( hump, hump up) s.o.'s (o.'s) \back наежвам (се), разсърдвам (се), ядосвам (се), разлютявам (се), кипвам; оказвам съпротива, противодействам, протестирам, въставам, бунтувам се ( against); to have s.o. on o.'s \back нося някого на гърба си, изхранвам някого; to be on s.o.'s \back досаждам на някого, критикувам някого, заяждам се; get off my \back! остави ме намира! престани да се заяждаш (да ме критикуваш)!; to put o.'s \back into заемам (хващам) се здравата за; to see s.o.'s \back виждам гърба на, отървавам се от; to set o.'s \back against the wall оказвам отчаяна съпротива, съпротивлявам се отчаяно, боря се, опълчвам се; you scratch my \back and I' ll scratch yours ти на мене, аз на тебе; услуга за услуга; to go behind s.o.'s \back върша нещо зад гърба на някого (тайно); off the \back of a lorry краден (придобит) по нечестен начин; to live off the \backs of the people живея на гърба на хората; живея за чужда сметка; on the \back of an envelope който не е доведен докрай (за план и пр.), недовършен; II. adv 1. назад, обратно; отново, пак, отначало, още веднъж; \back and forth напред-назад, насам-натам, нагоре-надолу; \back to назад към; \back to \back плътно, един до друг; to answer ( talk) \back отговарям дръзко; to be \back 1) върнал съм се (от пътуване); 2) отново съм на мода; to bring \back връщам, идвам си, прибирам се; to buy \back откупвам; to put the clock \back връщам часовника назад; to get \back at s.o., to get o.'s own \back уреждам си сметките с някого, връщам си; to go \back on не спазвам, не удържам на (дума, обещание); to go there and \back отивам и се връщам; to hit \back отвръщам на удара с удар; to keep \back скривам, не съобщавам; задържам, не плащам; to lie ( sit) \back ( in a chair) облягам се (на стол); to order \back заповядвам на някого да се върне; to play \back прослушвам (запис и др.); to think \back to сещам се; опитвам се да си спомня; връщам мисълта си към; the way \back обратен път; and \back again и назад (обратно); 2. обратно (за връщане към първоначално положение, състояние); to bend \back оправям (нещо изкривено); 3. отново, отначало, още веднъж, повторно; to turn \back to s.o. for support обръщам се отново към някого за помощ; 4. за време; as far \back as, away \back in още през; way \back в миналото; 5. настрана, навътре, на известно разстояние ( from); III. adj 1. заден; отдалечен; по-долен, по-лош; \back areas воен. тил, тилови райони; \back door задна врата; to take a \back seat спотайвам се, тая се, стоя в сянка, не излизам наяве; заемам скромно положение; \back vowel ез. задна гласна; 2. закъснял, стар, остарял, просрочен; \back number стар брой (на периодично издание), прен. минала слава; \back pay ам. неизплатена надница; заплата; \back order неизпълнена поръчка; \back rent неизплатен наем; 3. обратен; \back flow обратно течение; IV. v 1. гранича, опирам със задната си страна (on, upon, on to); his garden \backs onto a school градината му граничи с училище; 2. движа (се) в обратна посока, връщам, давам заден ход (на); оттеглям се, отдръпвам се, отстъпвам; to \back out of the garage излизам от гаража на заден ход (за автомобил); 3. подпирам, подкрепям, поддържам, подсилвам; подпомагам, субсидирам, финансирам, спонсорирам; 4. залагам на; to \back the wrong horse не сполучвам с избора си, сбърквам, излъгвам се в сметките си; 5. подписвам се, написвам на гърба на, джиросвам, прехвърлям, приподписвам ( заповед); адресирам, изпращам ( писмо); 6. поставям (служа за) гръб, облегало, фон, основа, хастар, подплата (вж и backing); 7. разг. нося на гърба си; 8. яздя, възсядам, яхвам ( кон); обяздвам; 9. мор. обръщам по посоката на вятъра; започвам да духам в противоположна на слънцето посока (за вятър);

{edʒ}
I. 1. острие, резец, ръб
a knife with an EDGE/a keen EDGE остър нож
to take the EDGE off притъпявам, намалявам (и прен.)
2. ръб, край, периферия, гребен, бордюр, перваз, ребро, печ. обрез, поле (на печатна страница), бряг, крайбрежие, сервитутна линия (край шосе), ива (на плат)
3. прен. острота, въздействие, ефект, проницателност
a to give an EDGE to one's appetite възбуждам апетита
to give someone the EDGE of one's tongue насолявам/нарязвам някого
not to put too fine an EDGE upon it откровено/просто казано, с извинение
to be on the EDGE of doing something тъкмо се каня да направя нещо
(all) on EDGE изострен (за нерви), настръхнал, нервен
it set my teeth on EDGE скрипнаха ми зъбите, прен. накара ме да настръхна
to set someone ('s nerves) on EDGE дразня/нервирам някого
to have the EDGE on someone имам предимство пред някого
II. 1. точа, наточвам, изострям, наострям
to EDGE off изострям, наточвам
2. изглаждам/изравнявам ръба на, правя ръб (на), подшивам, поръбвам, обточвам (дреха и пр.)
3. заграждам, ограждам, минавам/раста край
4. промъквам (се), намърдвам (се), намествам (се), въвирам (се) (into)
измъквам (се) (away, out of)
to EDGE one's way/oneself примъквам се, пробивам си път
to EDGE off измъквам се
to EDGE someone out избутвам някого
to EDGE in a word вреждам се/успявам и аз да кажа нещо

* * *

{ej} n 1. острие; резец, ръб; a knife with an edge/ a keen edge ост(2) {ej} v 1. точа, наточвам, изострям, наострям; to edge off из

* * *

точа; ръб; резец; обточвам; острило; острец; острие; ограждам; периферия; перваз; промъквам се; изострям; край; наточвам; намърдвам се;

* * *

* * *

edge[edʒ] I. n 1. ръб, край, периферия; бордюр; перваз; обрез (на лист хартия, на книга); поле (на печатна страница); бряг, крайбрежие (на река, езеро); сервитутна линия (край шосе); • to be on the \edge of doing s.th. тъкмо се каня (готвя) да направя нещо; 2. острие, острец, острило, резец; to put an \edge on наточвам, остря (и прен.); to take the \edge off a knife, to turn the \edge of a knife изтъпявам нож; to give an \edge to o.'s appetite отварям (възбуждам) апетита; to be on the razor's \edge намирам се в крайно опасно положение; намирам се на ръба на пропаст, стоя пред пропаст; on the \edge of o.' s seat ( chair) в напрежение, напрегнат (под въздействието на филм, книга); to have rough \edges имам трески за дялане; to give s.o. the \edge of o.'s tongue нарязвам някого като кисела краставица, натривам носа на някого; мъмря, скастрям, нахоквам; not to put too fine an \edge upon it откровено (честно) казано; с извинение; to take the \edge off a situation свалям напрежението; his smile took the \edge off her anger усмивката му притъпи гнева ѝ; 3. острота, злъчност (за стил и пр.); ( all) on \edge изострен, изпънат (за нерви), настръхнал, нервен; нетърпелив; to set (o.'s nerves) on \edge дразня, раздразням, нервирам; to set o.'s teeth on \edge ( нещо) ме кара да настръхвам; to have ( give) an \edge on s.o. разг. имам (давам) предимство пред някого; II. v 1. точа, наточвам, изострям; 2. изглаждам (изравнявам, правя) ръб на; подшивам, обточвам, обтакам ( дреха); 3. заграждам, ограждам; минавам (раста) край; the road is \edged with poplars пътят е засаден с тополи от двете страни; 4. промъквам се, намърдвам се, навирам се ( into), движа се настрани, предпазливо; to \edge o.'s way придвижвам се, промъквам се; to \edge s.o. out избутвам, изтиквам някого; to \edge o.'s chair nearer внимателно си приближавам стола; to \edge off изострям, наточвам ( острие); измъквам се;

{hænd}
I. 1. n анат. ръка (от китката надолу), предна лапа (на животно), прен. ръка, пръст, власт, отговорност
the-of God пръст божи
to have a HAND in something имам пръст в нещо
open HAND щедра/широка ръка
with open HAND с широка ръка, щедро
heavy/iron HAND желязна ръка, тирания, деспотизъм
HANDs off не пипай
HANDs off...! долу ръцете от...! HANDs up! горе ръцете! предай се! here's my HAND on it ето ръката ми, съгласен съм
to give one's HAND (up) on it обещавам тържествено, вричам се
with a sparing HAND икономично, пестеливо
to be ip someone's HANDs в ръцете/властта съм на иякого
to bite the HAND that feeds you показвам черна неблагодарност
l can't lay/put my HAND on it не мога да то намеря/открия
to get something off one's HANDs отървавам се от нещо, махам го от главата си
to take something off someone's HANDs освобождавам/отървавам някого от грижата за нещо
to take something out of someone's HAND снемам отговорността за нещо от някого
she's off my HANDs нямам повече грижа за нея
to lend/give/bear someone a (helping) HAND помагам някому
to give one's HAND to давам ръката си на, съгласявам се да се оженя за
to go on o/s HANDs and knees лазя на четири краха (при търсене на нещо), прен. моля коленопреклонно
to have one's HANDs full имам много работа/грижи
to have someone in the hollow of one's HAND държа някого в ръцете си, имам пълна власт над някого
to lift (up) /rafae one's HAND against someone вдигам ръка срещу някого
2. в обстоятелствени изрази
at HAND наблизо, под ръка, на разположение
winter is at HAND зимата наближава
at someone's HAND (s) от (страна на)
I did not expect such treatment at your HANDs не очаквах такова отношение от ваша страна/от вас
by HAND ръчно, с ръка
to bring up/feed by HAND отглеждам с биберон, храня изкуствено, на ръка, по човек/куриер
from HAND to HAND от ръка на ръка, от човек на човек, от един собственик на друг
to live from HAND to mouth живея ден за ден, каквото изчукам изпукам
... in HAND с... в ръка
hat in HAND с шапка в ръка, наличен, разглеждан (за въпрос)
to take something /someone in HAND заемам се с нещо/някого
to have in HAND имам (на разположение)
to be in HAND започнат съм (за работа)
3. сръчност, умение, ръка, майсторство
to give/put the last HAND to something довършвам/доизкусурявам/слагам последните щрихи на нещо
to get one's HAND in свиквам (с работа и пр.)
to keep one's HAND in упражнявам се, поддържам си формата
to have one's HAND in във форма съм
his HAND is out отвикнал е, не е във форма, позабравил е
4. майстор, автор
to be a good/great/dab HAND at голям майстор съм в/на, бива ме в
to be a new HAND at новак съм в
an old HAND опитен човек, специалист, рецидивист
two portraits by the same HAND два портрета от същия автор
5. работник, работна ръка, моряк
ship's HANDs екипаж на кораб
HANDs wanted търсят се работници
6. източник
at first/second HAND от първа/втора ръка (за сведения и пр.)
7. почерк
to write (in) a small HAND пиша ситно/дребно
in one's own HAND със собствената си ръка/почерк, собственоръчно
8. подпис
to set one's HAND to слагам подписа си на
under your HAND and seal с вашия подпис и лечат
9. страна
on the right/left HAND отдясно/отляво, от дясната/лявата страна
on all HANDs, on every HAND от всички страни
fact admitted on all HANDs всепризнат факт
on the one HAND..., on the other HAND... от една страна..., (а) от друга...
on either HAND от двете страни
10. карти ръка, карти (които получава всеки играч)
to hold one's HAND пасувам, въздържам се
to call/decare/show one's HAND откривам/разкривам картите си (и прен.)
to force someone's HAND принуждавам някого да си разкрие картите (и прен.), принуждавам някого да действува прибързано/против убежденията си
to play a good HAND играя добре
to play for one's own HAND
11. карти играч
the elder/eldest HAND играч, който започва първи
12. карти игра, партия
let's have a HAND at bridge да изиграем една партия бридж
13. мярка за измерване височината на кон (около 10 см)
14. стрелка (на часовник), крило (на семафор), стрелка (на пътен знак)
15. театр. разг. аплодисменти, овации
to get a good/big HAND имам голям успех, посрещат ме с бурни аплодисменти
to give someone a good/big HAND посрещам някого с бурни ръкопляскания, аплодирам някого бурно
16. аttr ръчен, портативен
направляван с ръка HAND of bananas кичур банани
HAND of tobacco шепа тютюневи листа
II. 1. (пре) давам, връчвам (to)
2. подавам, поднасям
3. мор. свивам, прибирам (платно)

* * *

{hand} n l. анат. ръка (от китката надолу); предна лапа (на живо(2) {'hand} v 1. (пре)давам, връчвам (to); 2. подавам; поднасям;

* * *

страна; стрелка; ръчен; ръка; почерк; портативен; връчвам;

* * *

* * *

hand[hænd] I. n 1. ръка (от китката надолу); предна лапа на животно; прен. ръка, власт; • the \hand of God пръст Божи; an open \hand щедра (широка) ръка; a light \hand лека ръка, ловкост, сръчност; деликатност, такт; a heavy ( iron) \hand прен. желязна ръка; тирания, деспотизъм; dead \hand 1) негативно влияние, "спирачка"; 2) = mortmain; to win \hands down побеждавам (спечелвам победа) без всякакви усилия; \hands off не пипай! \hands up горе ръцете! предай се! вдигнете ръцете! (за гласуване); here's my \hand on it ето ръката ми, съгласен съм; обещавам; to give up o.'s \hand (up)on s.th. обещавам тържествено, вричам се; in the turn( ing) of a \hand мигновено, докато усетиш; a show of \hands гласуване с вдигане на ръка, открито (явно) гласоподаване; a high \hand арогантност, надменност; нахалство; произвол; деспотично държание ( отношение); to carry off with a high \hand върша ( нещо) произволно; with a sparing \hand икономично, пестеливо; with both \hands с все сила; to bite the \hand that feeds you показвам черна неблагодарност; to change \hands минавам от една ръка в друга (от един собственик в друг); to fold o.'s \hands скръствам ръце (и прен.); бездействам, нищо не правя; to gain ( have, get) the upper \hand, to have the better (ост. the higher) \hand удържам победа, вземам надмощие (връх) (над); to take s.th. off s.o.'s \hands освобождавам (отървам) някого от грижата за нещо; the children are off my \hands now вече не е необходимо да се грижа за децата; to give a helping \hand to s.o., to bear ( lend, give) s.o. a \hand помагам на някого; to give o.'s \hand to давам ръката си на, съгласявам се да се оженя за; to give s.o. the glad \hand ам. посрещам (приемам) топло (сърдечно); to give s.o. a free \hand давам картбланш някому; to go on o.'s \hands and knees лазя на четири крака; time hangs heavily on my \hands чудя се какво да правя с времето си, времето ми минава много бавно; to have a \hand like a foot насърчен съм; to have a \hand in s.th. имам пръст в нещо; to have ( keep) o.'s \hand in във форма съм; to have o.'s \hands full имам много работа (грижи); to have o.'s \hands tied вързани ми са ръцете (и прен.); to have s.o. in the hollow ( palm) of o.'s \hand държа някого в ръцете си, имам пълна власт над някого; to lay \hands on хващам, пипвам, слагам ръка на; to lay violent \hands on хващам насила; употребявам насилие спрямо; to lay violent \hands on o.s. посягам (слагам край) на живота си; to lift ( lift up, put forth, raise, stretch forth) o.'s \hand against s.o. вдигам ръка срещу някого; not to lift a \hand не си мръдвам пръста; to live by o.'s \hands изкарвам си хляба със собствените си ръце (труд); to live from \hand to mouth живея от ден за ден; каквото изчуквам, изпуквам; to put o.'s \hand to the plough залавям се за работа; to receive s.th. at the \hands of s.o. получавам нещо от (ръцете на) някого; to set ( put) o.'s \hands at a task започвам (заемам се, залавям се с) работа; to strengthen s.o.'s \hand подпомагам (оказвам помощ на) някого; to give s.o. a big \hand аплодирам шумно (ентусиазирано); to sit on o.'s \hands аплодирам вяло (без ентусиазъм); бездействам, седя със скръстени ръце; to take ( lead) s.o. by the \hand хващам (водя) някого за ръка; to take a \hand in намесвам се в, участвам в; to try o.'s \hand at опитвам се в, опитвам си силите в; to turn o.'s \hand to върша, заемам се с; he can turn his \hand to anything за всичко го бива; всякаква работа може да върши; to wash o.'s \hands (of) прен. измивам си ръцете, свалям от себе си отговорността (за); 2. в обстоят. изрази: at \hand наблизо, под ръка; winter is at \hand зимата наближава; close ( near) at \hand близко (по време или място); by \hand с ръка, на ръка; made by \hand ръчна изработка; to bring up ( feed) a child by \hand отглеждам дете с биберон, храня изкуствено; to send a letter by \hand изпращам писмо по човек (по куриер); from \hand to \hand от ръка на ръка, от човек на човек, от един собственик на друг; in \hand 1) с ... в ръка; hat in \hand с шапка в ръка; 2) наличен; cash ( stock) in \hand налични суми (стоки); the question ( matter) in \hand разглежданият въпрос; to take s.th. in \hand заемам се с нещо; to have in \hand имам на разположение, разполагам с; контролирам, държа под контрол; to have a piece of work in \hand работя върху нещо; the business is in \hand въпросът се разглежда; to keep a horse well in \hand здраво държа юздите на кон, здраво управлявам кон; to keep o.s. well in \hand владея се; the situation is well in \hand положението е овладяно; to be in \hand принуден съм да върна топката в полукръга, от който съм започнал (в билярда); off \hand вж offhand; on \hand наличен, на разположение, на склад; supplies on \hand налични запаси; work on \hand текуща работа, работа, с която се занимавам в момента; to have s.th. on o.'s \hands имам да свършвам (да се грижа за) нещо; to have an hour on o.'s \hands имам един час свободно време; out of \hand изведнъж, без подготовка, изненадващо; който не може да се контролира, изтърван; to shoot s.o. out of \hand застрелвам някого веднага, без много да се церемоня (без да ми мигне окото); to get out of \hand преставам да се подчинявам на дисциплина; разхайтвам се, разгащвам се; to \hand: to come to \hand пристига, получава се (за писмо и пр.); намира се, излиза; ready to o.'s \hand наблизо, под ръка, на разположение; \hand and glove, \hand in glove много близък, интимен ( with, together); \hand and foot: to serve ( wait on) s.o. \hand and foot угаждам на някого, изпълнявам всички прищевки на някого; \hand in \hand ръка за ръка; в съгласие; \hand over \hand ( fist) много бързо; \hand to \hand ръкопашен (за бой); 3. работник, работничка, работна ръка; моряк; майстор; \hands wanted търсят се работници; factory \hands, field \hands фабрични (земеделски) работници; a ship's \hands екипаж на кораб; all \hands on deck! целият екипаж (всички) на палубата! to be a good ( great) \hand at голям майстор съм в (на), бива ме в; to be a new \hand at новак съм в; to be an old \hand опитен човек; рецидивист; безстрашен (дързък, нахален) човек; green \hand новак, неопитен работник; 4. източник; at first ( second) \hand от първа (втора) ръка (за сведения и пр.); 5. почерк; a big ( small, round) \hand едър (дребен, закръглен) почерк; to write (in) a small \hand пиша ситно (дребно); in o.'s own \hand със собствената си ръка (почерк); собственоръчно; 6. подпис; to set o.'s \hand to слагам подписа си на; under your \hand and seal с Вашия подпис и печат; 7. страна; on the right/left \hand отдясно (ляво), от дясната (лявата) страна; on all \hands, on every \hand от всички страни; a fact admitted on all \hands всепризнат факт; on the one ( the other) \hand от една (от друга) страна; on either \hand от двете страни; 8. карти ръка (карти, които получава всеки играч); to have a wretched \hand имам лоши (ужасни) карти; to call ( declare, show) o.'s \hand откривам (разкривам) си картите (и прен.); to force s.o.'s \hand принуждавам някого да си разкрие картите (и прен.); a nap \hand хубави (отлични) карти; прен. изгодно положение; to play a good \hand играя добре; to play into one another's \hands помагаме си, поддържаме се, подкрепяме се; to overplay o.'s \hands отивам твърде далеч; to play a lone \hand действам сам; to play into s.o.'s \hand наливам вода в чужда мелница; to play o.'s \hand for all it is worth използвам напълно възможностите си, пускам в ход всички средства; to throw in o.'s \hand отказвам се, предавам се, вдигам ръце; the elder ( younger) \hand играч, който започва първи (втори) (когато играят двама); the eldest ( youngest) \hand играч, който започва първи (последен) (когато играят повече от двама); 9. игра, партия; let's have a \hand of poker да изиграем една партия покер; 10. мярка (около 10 см) за измерване височина на кон; 11. стрелка (на часовник); крило (на семафор); стрела (на пътен знак); изображение на ръка с насочен пръст; 12. театр. sl аплодисменти; овации; big \hand посрещам някого с бурни аплодисменти, аплодирам някого бурно; 13. тех. характеристика на режещ инструмент (ляв, десен); 14. тех. направление (напр. на винтова линия)м 15. ам. хенд (единица за дължина: 101,6 mm); 16. attr ръчен; портативен; който се направлява с ръка; \hand luggage ръчен багаж; \hand stoking ръчно палене; • a \hand of bananas кичур банани; a \hand of tobacco една шепа тютюневи листа; Bloody H. хералд. червена ръка (емблема на баронет); II. v 1. (пре)давам, връчвам (to); 2. подавам; 3. изпращам (с писмо и пр.); • to \hand it to s.o. признавам превъзходството на някого; for craft we must \hand it to him трябва да признаем, че по майсторлък ни надминава; to \hand a sail мор. свивам (прибирам) платно;

{stɔ:}
I. 1. запас (и прен.), изобилие
to hold/keep something in STORE запасен съм с нещо
to lay in a STORE of запася вам се с
in STORE в запас, на склад, прен. бъдещ, предстоящ, отреден от съдбата
to have a treat in STORE for готвя приятна изненада за
who knows what the future may hold in STORE кой знае какво ни чака/какво ни готви/крие бъдещето
STORE is no sore от много глава не боли
2. рl припаси
marine STOREs стари корабни материали за продан
3. склад, магазия, хранилище (и на компютър)
4. имущество, материални средства
5. голям универсален магазин, ам. смесен магазин
to lay/put/set STORE by/on отдавам значение на, ценя
to lay/put/set little/no (great) STORE by/on не отдавам значение на, считам за маловажно, не ценя
II. 1. ам. купен от магазин, купешки, готов (за дреха)
2. още неугояван/неугоен (за добитък)
III. 1. пълня с, трупам, натрупвам
2. запасявам (се) с (и с up)
3. държа/оставям на склад, складирам, прибирам в склад (реколта и пр.)
4. побирам, съдържам, съхранявам (за склад и пр.)
5. зареждам, снабдявам, съоръжавам (with с)

* * *

{stъ:} n 1. запас (и прен.); изобилие; to hold/keep s.th. in store (2) {stъ:} а 1. ам. купен от магазин, купешки; готов (за дреха){3} {stъ:} v 1. пълня с; трупам, натрупвам; 2. запасявам (се) с

* * *

съхранявам; трупам; склад; складирам; прибирам; дюкян; запас;

* * *

* * *

store[stɔ:] I. n 1. запас (и прен.); изобилие; to hold ( keep) s.th. in \store имам запас от нещо; to lay in (a) \store(s) of запасявам се с; a \store of learning ( information) запас от знания, големи знания; in \store в запас; на склад; прен. бъдещ; определен от съдбата; have a treat in \store for him готвя му приятна изненада; who knows what the future may hold in \store? кой знае какво ни чака (ни готви бъдещето)? \store is no sore от много глава не боли; 2. pl припаси; marine \stores стари корабни материали (за продан); 3. склад; магазия; 4. pl универсален магазин; 5. ам. магазин; комп. памет, запомнящо устройство (на изчислителна машина); • to set ( lay, put) \store by отдавам значение на; ценя; to set no ( great) \store by (on) считам за маловажно, не ценя; II. v 1. пълня с; трупам, натрупвам; to \store o.'s cupboards with food пълня долапите си с храна; to \store o.'s mind with knowledge натрупвам знания, запасявам се със знания; 2. (често с up) запасявам се с; 3. складирам, държа (оставям) на склад; прибирам ( реколта); 4. побирам (за склад и пр.).

{ai}
I. 1. око
under my (very) EYEs пред очите ми, в мое присъствие, под мое наблюдение
2. прен. око, очи, поглед, усет, преценка
to set/clap EYEs on виждам, съзирам
to run o/s EYEs over/through поглеждам, преглеждам, хвърлям бегъл поглед на
to look with half an EYE гледам под око
to catch someone's EYE хващам погледа на, привличам вниманието на
to feast one's EYEs on любувам се на, наслаждавам се на
to make EYEs at, to cast/make sheep's EYEs at гледам влюбено
under someone's EYE (s) под зоркото око/под вниманието/грижите на някого
to be all EYEs целият съм слух и зрение, не мога да си откъсна очите
to keep an EYE/one's EYE on следя, наблюдавам
to keep/have one's EYEs/both EYEs open отварям си очите, нащрек съм
in someone's EYEs в очите/по преценката на някого
in the EYE of the law в очите на закона, пред закона
to have an EYE for имам усет/вярно око за, разбирам от
to have an EYE for a pretty girl стар мераклия съм
3. бот. кълн, око (на картоф и пр.)
4. петелка
hook and EYE мъжко и женско копче
5. ухо (на игла)
6. клуп, примка (на въже)
7. обектив, леща (на фотоапарат), око, отвор
8. център на мишена (и bull's EYE)
9. sl. детектив
10. око (на паунова опашка)
11. зона на затишие в центъра на циклон
12. рад. магическо око
all my EYE (and Betty Martin) глупости, дрън-дрън (ярина)
EYE s left/right! воен. глави наляво/надясно! in the/in one's mind's EYE мислено, във въображението
in the EYE of the wind срещу вятъра
one in the EYE разг. удар в окото, прен. удар, разочарование, срязване, рязък отказ
to do in the EYE разг. измамвам, подхлъзвам, мятам
with an EYE to заради, с надежда да, с оглед на
mу EYE! ами! как не! up to the EYEs потънал до уши/гуша, погълнат (in)
to see EYE to EYE with someone на същото мнение съм с някого, разбирам се с някого
to wipe someone's EYE надхитрям/изпреварвам някого, смачквам някому фасона
if you had half an EYE ако не беше толкова глупав, ако беше поне малко наблюдателен
to see something with half an EYE веднага забелязвам/разбирам нещо
II. v гледам, поглеждам, наблюдавам, разглеждам

* * *

{ai} n 1. око; under my (very) eyes пред очите ми, в мое присъствие(2) {ai} v гледам, поглеждам; наблюдавам; разглеждам.

* * *

ухо; око; петелка; очен;

* * *

* * *

eye [ai] I. n 1. око; swimming \eyes очи, пълни със сълзи; saucer \eyes кръгли очи; to cry o.'s \eyes out плача горчиво, изплаквам си очите; green \eyes прен. завист; camera \eye отлична зрителна памет; with the naked \eye с просто око; the apple of the \eye зеницата на окото (и прен.); to lose an \eye ослепявам с едното око; to have sharp ( weak) \eyes имам силни (слаби) очи (зрение); a black \eye насинено от удар око; to close o.'s \eyes евфем. умирам; to shut ( close) o.'s \eyes to затварям си очите за, правя се, че не забелязвам; to get ( have) o.' s eye ( well) in ориентирам се бързо, преценявам точно разстоянието и посоката; to open s.o.'s \eyes (to) прен. отварям очите на някого; to pore o.'s \eyes out развалям си зрението, преуморявам си очите (от много четене); the scales fell from his \eyes отвориха му се очите, перде падна от очите му; прогледна; to cock o.'s \eye повдигам вежди, гледам иронично; \eyes down! играта започва! (при бинго); 2. ( поглед); to collect \eyes събирам погледите, привличам вниманието; to put o.'s \eyes together затварям очи, заспивам; to set ( clap, cast) \eyes on гледам, виждам, съзирам; to run o.'s \eyes over ( through) поглеждам; хвърлям бърз поглед; преглеждам набързо; to look with half an \eye гледам под око; to catch s.o.'s \eye хващам погледа на; привличам погледа, вниманието на; to give s.o. the beady ( fish) \eye гледам някого накриво, гледам с неодобрение на някого; to feast o.'s \eyes on наслаждавам се, любувам се; to cast ( make) sheep's \eyes гледам влюбено; sheep's \eyes влюбени погледи; to make \eyes at хвърлям погледи (към момиче), старая се да привлека вниманието (на момиче); under ( before, in front of) o.'s \eye(s) под зоркото око, под вниманието (наблюдението, грижите) на; to have o.'s \eye on гледам одобрително, следя с одобрение; to be all \eyes отварям си очите на четири, гледам много внимателно; to keep o.'s (an) \eye on наблюдавам, следя; to keep ( have) o.'s ( both) \eyes open ( skinned, peeled) нащрек съм; to see \eye to \eye съгласявам се, разбирам се, намирам общ език (с); up to o.'s \eyes in затънал до гуша в; \eye of ( the) day слънцето; \eyes on stalks очи, изблещени от почуда (за човек); \eyes left ( right)! глави наляво (надясно)!; to get o.'s \eye in ставам специалист; "ошлайфвам се", започвам да разбирам от нещо; to be a gleam ( glint) in s.o.'s \eyes засега съм само замисъл (идея); to keep o.'s \eye on the ball разг. внимавам, "в час съм", следя развитието на нещата; to take o.'s \eyes off the ball не внимавам, отклонявам вниманието си, "не съм в час"; to be in ( come, get into) the public \eye ставам център на внимание, привличам вниманието на широката общественост; to hit a person in the \eye разг. очебийно е, очевадно е; in the mind's \eye мислено; in the \eye of the wind ( storm, hurricane, tornado) срещу вятъра, срещу течението (и прен.); one in the \eye разг. удар в окото, прен. удар; срязване; in the \eye of the law пред закона; with an \eye to с оглед на, заради; not to bat an \eye не ми мига окото; не ми пука; пет пари не давам; I would give my \eye teeth for (it) какво ли не бих дал за; всичко бих дал за; oh my \eye! охо! ами! как не! виж ми бялото на окото! to have an \eye for 1) имам вярно (точно) око; 2) имам склонност; 3) хвърлям око на; to do s.o. in the \eye надхитрявам, измамвам, изигравам някого; to wipe s.o.'s \eye sl слагам някого в джоба си, надминавам го; damn your \eyes! вулг. върви по дяволите! дявол да те вземе!; \eye to \eye директно, направо, лице в лице; 3. бот. израстък (око) на картоф; 4. петелка; hook and \eye мъжко и женско копче; 5. уши (на игла); 6. клуп, примка (на края на въже); 7. стъкло на очила; 8. ам. sl шпионин; съгледвач; 9. център на мишена (= bull's \eye); 10. око (на паунова опашка); 11. око, област с ниско налягане в центъра на ураган; II. v гледам, поглеждам; разглеждам; наблюдавам.

{'faiə}
I. 1. огън, печка
open FIRE огън в огнище
2. пожар
to be on FIRE горя, пламнал съм, в пламъци съм, прен. във възбудено състояние съм
to catch/take FIRE запалвам се, пламвам (и прен.), развълнувам се, възбуждам се
3. огън, треска, възпаление
4. блясък (и на диамант)
5. жар, пламък, увлечение, въодушевление, възторг, устрем, живост на въображението, вдъхновсние
6. воен. огън, стрелба, обстрелване
under FIRE под огън, обстрелван, прен. критикуван, нападнат
FIRE and brimstone адски мъки
int по дяволите! one FIRE drives out another клин клин избива
to blow the FIRE разпалвам, подклаждам омраза и пр.
to get on like a house on FIRE напредвам с гигантски крачки, отлично се погаждам с
to set the Thames on FIRE извършвам нешо необикновено, смайвам света, много съм даровит/способен
II. 1. паля, запалвам (се), подпалвам (се)
2. пламвам, възпламенявам (се), запалвам (се)
3. прен. избухвам, разгорещявам (се), развълнувам (се), възбуждам (се)
раздразвам се, разсърдвам се (често с up)
4. пека (тухли, грънци), суша (чай, тютюн)
5. зачервявам се, почервенявам, изчервявам се
6. стрелям, давам изстрел, гърмя, гръмвам по (at, on, upon), хвърлям, мятам, взривявам (мина)
FIRE! воен. огън
7. изпъждам, разг. уволнявам, изхвърлям
8. прен. говоря бързо като картечница, нападам словесно
fire away стрелям непрекъснато, почвам
FIRE away! хайде, говори!
fire off гръмвам, пуквам, изгърмявам, изстрелвам, изтърсвам (забележка и пр.) бързо/едно след друго

* * *

{'faiъ} n 1. огън; печка; open fire огън в огнище; 2. пожар; to be (2) {'faiъ} v 1. паля, запалвам (се), подпалвам (се); 2. пламвам

* * *

стрелям; стрелба; уволнявам; огън; обстрелвам; пламък; пламвам; паля; плам; пека; възпламенявам; гняв; гърмя; запалвам; жар;

* * *

* * *

fire [´faiə] I. n 1. огън, прен. печка; electric \fire електрическа печка (камина); ист. Greek \fire гръцки огън; open \fire огън в огнище; St. Elmo's \fire електрическа светлина, която се вижда по мачтите на кораби при буря; to build a \fire клада огън; to lay a \fire приготвям печка (и под.) за палене; to nurse the \fire поддържам огъня; to strike \fire добивам огън (с огнило) ( from); to cook over a \fire готвя на огън; 2. пожар; to be on \fire горя, запален съм; пламнал съм, в пламъци съм; във възбудено състояние съм; проявявам усърдие; to catch ( take) \fire запалвам се, пламвам (и прен.); развълнувам се, възбуждам се; to set \fire to, set a \fire подпалвам; 3. огън, треска; възпаление, болка; St. Anthony's \fire мед. червен вятър; 4. блясък; 5. жар, пламък, страст, увлечение, възторг, въодушевление, ентусиазъм, устрем, приповдигнато настроение, живост на въображението, вдъхновение; 6. воен. огън, стрелба, стреляне, обстрелване; under \fire 1) под огън, обстрелван; 2) подложен на критика (нападки); running \fire непрекъснат (чест) огън; прен. постоянни критики, нападки, възражения; line of \fire път на куршум; to draw ( the) \fire предизвиквам (привличам) стрелба от страна на противника; прен. ставам прицел на нападки (подигравки); to hang \fire засичам, правя засечка; прен. пипкам се; бавя се, мотая се; изчаквам; to hold o.'s \fire 1) не откривам огън; 2) не предприемам нищо, изчаквам; stand \fire устоявам на огъня на неприятеля; устоявам на нападки и пр.; • liquid \fire разг. силни спиртни напитки; sacred \fire свещен огън, гений; \fire and brimstone! адски мъки, гръм и мълнии! heavenly \fires поет. небесни огньове, звездите; to breathe \fire бълвам огън и жупел, беснея; there is no smoke without \fire крушката си има опашка; не е току-така, не е случайно; (to do s.th. with) \fire in o.'s belly (върша нещо с) ентусиазъм, плам, жар; out of the frying pan into the \fire от трън, та на глог; to add fuel to the \fire наливам масло в огъня; to blow the \fire разпалвам, подклаждам (омраза и пр.); to draw s.o.'s \fire навличам си нечий гняв (критика, неодобрение); to light a \fire under (s.o.) давам тласък на, подтиквам към действие; carry \fire in one hand and water in the other говоря едно, а мисля друго; мамя, двуличен съм; to fight \fire with \fire клин клина избива; to get on like a house on \fire напредвам с гигантски крачки; to go through \fire and water минавам през огън и вода, понасям тежки изпитания; хвърлям се в огъня ( for); to play with \fire играя си с огъня; to pull ( snatch) out of the \fire спасявам от беда; to put to \fire and sword предавам на огън и меч; to set the world (англ. the Thames) on \fire разг. предизвиквам голяма сензация; II. v 1. паля, запалвам (се), подпалвам (се); to be \fired with задвижван съм от; 2. пламвам, възпламенявам (се), запалвам (се), разгорещявам (се), развълнувам (се), възбуждам (се), раздразвам (се); 3. пека (тухли, грънци); суша (чай, тютюн); 4. зачервявам се, почервенявам, изчервявам се; 5. стрелям, давам изстрел, гърмя, гръмвам (с) (at, on, upon); пукам, хвърлям, мятам; изстрелвам; запалвам ( мина); \fire! воен. огън! to \fire a shot ( salute, volley) давам изстрел (салют, залп); to \fire a gun стрелям с пушка; to \fire questions at обсипвам с въпроси; • to \fire on all cylinders sl вървя (развивам се) отлично, напредвам с пълна пара;III. v разг. уволнявам, изхвърлям.

{'ɔf}
I. 1. отдалечаване, отдалеченост, разстояние и по време от-, из-, на-
to be/set OFF тръгвам, поемам, заминавам, отивам си
to fly OFF излитам, отлитам
(get) OFF with you! махай се! да те няма! house a mile OFF къща на една миля разстояние
far OFF далече
the elections arc two weeks OFF до изберите остават две седмици
noises OFF театр. шумове зад сцената
2. махане, сваляне, пълно откъсване от-, и без превод
with one's coat OFF без палто
hats OFF! шапки долу! with his hat OFF гологлав
to cut/bite/tear OFF отрязвам/отхапвам/откъсвам
OFF with his head! обезглавете го
3. прекъсване на действието от-
и без npeвoд
the engagement is OFF/is broken OFF годежът e развален
the water is OFF водата e спряла, спрели ca водата
the dish is OFF ястието свърши (в pecmopaнm)
the deal is OFF развалихме/развалиха сделката
the concert is OFF концертът се отменя
the play is OFF пиесата не се играе вече
4. извършване на действие докрaй из-, до-, от-
to drink something OFF изпивам нещо докрай/до дъно
to pay OFF изплащам докрай
the pain will wear OFF болката ще премине
5. намаляване на брой, количество от-
и без превод, the number of customers dropped OFF купувачите намаляха
I must knock OFF a stone or two трябва да смъкна десетина килограма
a dollar OFF (с) един долар по-малко (от определената цена)
6. не на работа, без превод
to take a day OFF взимам един ден отпуск
to take time OFF отсъствувам от работа, намирам време, откъсвам се от работата си (за да направя нещо)
to be OFF развален/вмирисан съм (за храна)
разг. започвам да говоря надълго и широко (on a subject по даден въпрос)
she's OFF again! пак захвана! OFF and on, on and OFF от време на време
it rained on and OFF преваляваше
right/straight OFF веднага
II. 1. сваляне, падане, махване от
to fall OFF a tree/ladder падам от дърво/стълба
to take something OFF the price отбивам известна сума от цената
2. отдалечаване, отдалеченост, на разстояние, настрана от от, край
OFF shore малко навътфе в морето
OFF the road край пътя
street OFF the main road улица, която се отклонява от главния път, странична улица
dress OFF the shoulders рокля, която не покрива раменете
3. източник от
to win money OFF someone спечелвам пари от някого
to eat OFF silver plate ям от сребърни съдове
to live OFF investments живея/издържам се от влогове
4. незаетост
OFF duty/work не на работа, свободен (от служебни задължения)
to have time OFF work имам свободно време
5. не на нужната висота, не съвсем
OFF form/one's game сп. не във форма (и прен)
OFF white леко кремаво
OFF black почти черно
6. липса на охота, апетит за, към
to be OFF one's food не ми се яде, нямам апетит
7. въздържане от
to be OFF smoking отказал съм се от пушене
8. прекъсване
to be OFF one's diet прекъснал съм си диетата
to be OFF football не играя вече футбол
to be OFF the job не се занимавам вече с дадена работа
III. 1. отдалечен, оттатъшен
on the OFF side of the building на оттатъшната страна на сградата
2. десен, външен (от чифт, два коня и пр.), ам. десен (за страна на шосе)
3. страничен, второстепенен (за път, въпрос)
4. малко вероятен
OFF chance твърде малка вероятност
5. свободен, незает
OFF day свободен ден
OFF hours свободни часове, свободно време
6. под обикновеното ниво, не на нужната висота, по-малък (на брой, по количество), мъртъв, слаб (за сезон, търговия), не във форма
7. мор. който е на известно разстояние (от брега)
IV. 1. крикет offside
2. ам. несполука, нeуспех
I've had my OFFs and ons видял cъм добри и лоши дни
3. начало на конни състезанпя
V. v разг
1. отказвам се от (споразумение, начинание), прекъсвам (преговори) с
2. мор. поемам в открито море
3. разг. свалям дреха
to OFF with one's coat свалям си палтото
4. to OFF it отивам си, тръгвам си
VI. int марш!

* * *

{'ъf} adv 1. отдалечаване, отдалеченост; разстояние и по време от(2) {'ъf} prep 1. сваляне, падане, махване от; to fall off a tree/l{3} {'ъf} а 1. отдалечен; оттатьшен; on the off side of the buildin{4} {'ъf} n 1. крикет offside; 2. ам. несполука, нeуспех; I've ha{5} {'ъf} v разг. 1. отказвам се от (споразумение, начинание); пр{6} {'ъf} int марш!

* * *

свален; свършен; свободен; отдалечен; външен; второстепенен; изключен; невключен; незаетост;

* * *

* * *

off[ɔ:f, ɔf] I. adv 1. отдалечаване, отдалеченост, разстояние и по време: от (от-), из (из-); на (на-); to be ( set, take o.s.) \off тръгвам, поемам, заминавам; отивам си; to make \off махам се, офейквам; ( get) \off with you! махай се, да те няма! \off with his head! обезглавете го! the girl ran \off момичето избяга; a house a mile \off къща на една миля разстояние; far \off далече, в далечината; 2 weeks \off след две седмици; to sail \off and on мор. плувам ту към откритото море, ту към брега; 2. махане, сваляне, пълно откъсване: без превод; от (от-); to take 10 percent \off смъквам (намалявам с) 10 процента; to take o.'s coat \off свалям си палтото; hats \off! шапки долу! to cut ( bite, tear) \off отрязвам, отхапвам, откъсвам; 3. прекъсване на действието: без превод; от-; the water is \off водата е спряна, спрели са водата; the dish is \off ястието е свършило (в ресторант); the deal is \off развалихме (развалиха) сделката; 4. извършване на действие докрай: из (из-); до (до-); от (от-); to kill \off all vermin избивам (ликвидирам) всички паразити; to work \off отработвам; 5. намаляване на брой, количество: без превод; от-; the number of customers dropped \off клиентелата намаля; a week \off една седмица отпуск; I must knock \off a stone or two трябва да отслабна с десетина килограма; 6. освобождаване, отърсване; to sleep \off a hangover спя, за да ми мине махмурлука; 7. откачане, прекратяване на контакта; to turn the radio \off изключвам радиото; • to be well ( badly) \off добре (зле) съм материално; to be badly \off for нямам достатъчно от, зле съм с (откъм), не ми достига; \off and on от време на време; с прекъсвания; right ( straight) \off веднага; a bit \off жарг., неприятен; непочтен; кофти; II. prep 1. сваляне, падане: от; to fall \off a tree падам от дърво; to take tax \off potatoes махам данъка върху картофите; 2. отдалечаване, отдалеченост, на разстояние от: от; \off shore навътре в морето; \off the road край пътя; a street \off the main road улица, която се отклонява от главния път; странична улица; keep \off the grass не гази тревата; \off the mark далеч от целта; прен. не във връзка с разискван въпрос; it is \off the point това няма нищо общо с въпроса; 3. източник, обект: без превод; to live \off the fat of the land живея в охолство, водя безгрижен живот; 4. незаетост; to have time \off ( work) имам свободно време; 5. не на нужната висота: badly \off o.'s game сп. не във форма; \off o.'s feed без апетит; \off black почти (ненаситено) черно; 6. въздържане от: to be \off meat не ям месо; III. adj 1. отдалечен, свален; \off consumption of intoxicants домашна консумация на спиртни питиета; you're \off in your calculation сбъркали сте в изчисленията; 2. второстепенен; an \off road страничен път; an \off issue въпрос от второстепенно значение; 3. изключен, не в действие, неработещ (за мотор и пр.); отменен; отложен (за събитие); 4. десен, външен; the \off side външна, дясна (ам. лява) страна; 5. малко вероятен; 6. незает, свободен; an \off day свободен ден; лош ден, когато човек не е във форма; 7. под обикновеното ниво, не на нужната висота; по-малък (като брой, по количество); an \off season мъртъв сезон; profits are \off печалбите са по-малки; this fish is a bit \off рибата не е съвсем (дотам) прясна; I'am feeling rather \off today днес не ми е много добре; 8. сп. насрещен (при игра на крикет част от игрището срещу играча с хилката); 9. мор. от(към) морето; IV. n 1. сп. игрището при (пред) играча с хилката (при игра на крикет); 2. ам. несполука, неуспех; I've had my \offs and ons видял съм добри и лоши дни; V. v разг. 1. отказвам се от (споразумение, съглашение и под. с някого); 2. мор. поемам в открито море; 3. нар. свалям дреха; to \off with o.'s coat нар. свалям си палтото; 4.: to \off it отивам си, тръгвам си; VI. int марш!

{skwεə}
I. 1. квадрат, квадратно парче
2. квадратен/правоъгълен площад, плац
3. воен. каре
4. мярка за повърхност 9,29 м2
5. ам. квартал, блок (между пресечките на четири улици)
6. мат. квадрат на число
the SQUARE of three is nine три на квадрат е равно на девет
7. линеал във форма на L/T
on the SQUARE под прав ъгъл, прен. открито, честно
out of SQUARE не точно/съвсем под прав ъгъл
8. квадратно шалче/кърпа
9. квадратче на шахматна и пр. дъска
back to SQUARE one разг. отново в изходна позиция, безуспешно, безрезултатно
10. sl. консервативен/старомоден/закостенял човек
II. 1. квадратен, четвъртит, правоъгълен
2. мат. квадратен, на квадрат
SQUARE root корен квадратен
three SQUARE три на квадрат
SQUARE foot/metre/mile квадратен фут/метър/миля
3. перпендикулярен, под прав ъгъл
4. ясен, недвусмислен, честен, прям
SQUARE refusal решителен/категоричен отказ
SQUARE deal честна сделка, споразумение с взаимна изгода
to play a SQUARE game играя/постъпвам честно
5. правилен, точен, уреден, изравнен, уравновесен
to set things SQUARE оправям работите
to be SQUARE with someone квит съм с някого
to get SQUARE with someone оправям си сметките с някого, отвръщам си на някого
to call (it) SQUARE считам, че сме квит, удовлетворен съм
all SQUARE с чисти/разчистени сметки, голф равен резултат
III. 1. правя квадратен/правоъгълен, придавам квадратна форма на
2. изправям, оправям, подравнявам
to SQUARE the circle извършвам невъзможното
3. балансирам (сметки и пр.)
4. мат. повдигам на квадрат
5. поставям/съм под прав ъгъл
6. сверявам хоризонталността/правостта на линия/повърхност
7. сп. изравнявам резултат
8. уреждам си сметките с (и с up), прен. връщам си, отмъщавам си
9. сверявам/съобразявам с последни данни и пр
10. измервам/намирам квадратурата на
11. sl. давам рушвет, подкупвам
12. ограждам с квадрат (че)
square away уреждам сметките си с някого, подреждам, слагам в пълен ред, поставям (се) в пълна готовност, приготвям се за спор/бой
square off ам. заемам позата на боксъор, заставам в отбранителна позиция
square up square away
to SQUARE up to справям се решително (с трудност и пр.)
IV. 1. право, изправено, перепендикулярно
2. честно, открито

* * *

{skwЁъ} n 1. квадрат, квадратно парче; 2. квадратен/правоъгъле(2) {skwЁъ} а 1. квадратен, четвъртит; правоъгълен; 2. мат. кв{3} {skwЁъ} v 1. правя квадратен/правоъгълен; придавам квадрат{4} {skwЁъ} adv 1. право, изправено, перепендикулярно; 2. чест

* * *

успореден; честен; ъгълник; правоъгълен; балансирам; прям; задоволявам; каре; квадратен; квадрат; недвусмислен;

* * *

* * *

square[skwɛə] I. n 1. квадрат; квадратно парче; 2. площад; 3. воен. каре; 4. мярка за повърхност = 100 кв. фута = 9,29 кв. м; 5. квартал, блок (между пресечките на четири улици); 6. мат. квадрат на число; the \square of three is nine три на квадрат е равно на девет; 7. инструмент за начертаване на прави ъгли (във форма на L или T); on the \square под прав ъгъл, не на верев; прен. честно, открито; out of \square неточен, извън нормата; който не отговаря на стандарта; II. adj 1. квадратен, четвъртит, правоъгълен; \square root корен квадратен; three \square три на квадрат; 2. успореден; перпендикулярен ( with, to); the carpet is not \square with the corner килимът е постлан накриво; 3. честен, прям; недвусмислен, ясен; \square and fair честно и открито; a \square refusal решителен (категоричен) отказ; a \square deal честна сделка; to play a \square game играя (действам) честно; 4. правилен, точен; уреден, изравнен; to get o.'s accounts \square оправям си сметките; to set things \square оправям работите; to be \square with s.o. квит съм с някого, уредени са ми сметките с някого; to get \square with s.o. оправям си сметките с някого (и прен.); to call (it) \square считам, че сме квит; all \square (при голф) равен резултат; 5. ост. старомоден, консервативен, скучен; • a \square meal солидно ядене; a \square peg in a round hole не на мястото си; to go back to \square one започвам отново (от нулата); III. v 1. правя квадратен (правоъгълен), придавам квадратна форма на; to \square o.'s shoulders изправям рамене; to \square the circle 1) прен. правя невъзможното; 2) пресмятам площта на кръг; 2. оправям; балансирам ( сметки); 3. поставям (съм) под прав ъгъл; изравнявам; 4. повдигам на квадрат; 5. подкупвам; 6. съгласувам (се), съответствам, отговарям, покривам се ( with); her story doesn't \square with the facts разказът ѝ не се покрива с (не съответства на) фактите; 7. изравнявам се ( with) (за резултат при голф); 8. претеглям, преценявам, сравнявам, съпоставям ( with); • to \square the circle осъвместявам две несъвместими неща; постигам невъзможното;

{lʌv}
I. 1. любов, обич (of, for, to, towards)
to be in LOVE (with) влюбен съм (в)
to fall in LOVE (with) влюбвам се (в)
to fall out of LOVE (with) разлюбвам
to be deep/over head and ears/head over ears in LOVE безумно съм влюбен
to make LOVE ухажвам, правя любов, имам полово сношение
2. любим, -а (обик. в обръщение my LOVE)
3. нещо привлекателно/прелестно
what a LOVE of a child! какво сладко дете
4. LOVE купидон, амур
5. сп. нула
LOVE game/set игра, в която губещата страна няма точки
LOVE all нула на нула
6. attr любовен
labour of LOVE работа, извършена от любов към изкуството
for LOVE от любов, без изгледи за награда
not for LOVE or money за нищо на света
not to be had for LOVE or money невъзможно е да се намери на никаква цена
for the LOVE of заради, в името на
for the LOVE of God/Heaven/sl. Mike! разг. за бога! to give/send one's LOVE to сърдечно поздравявам, предавам/изпращам поздрави на
to play for LOVE не играя на пари
there is no LOVE lost between them не могат да се търпят, обичат се като кучето и котката
LOVE in a cottage брак без достатъчно средства
II. v любя, обичам (to с inf, ger), would you come? -I'd LOVE to бихте ли дошли? -с най-голямо удоволствие

* * *

{l^v} n 1. любов, обич (of, for, to, towards); to be in love (with)(2) {l^v} v любя, обичам (to с inf, ger), would you come? - I'd

* * *

обичам; обич; гълъбче; любя; любима; любов; любим;

* * *

* * *

love[lʌv] I. n 1. любов, обич (of, for, to, towards); to feel \love to ( towards) изпитвам любов към; to be in \love ( with) влюбен съм в; to fall in \love with влюбвам се в; to fall out of \love with разлюбвам; не обичам; отвръщам се от; to be over head and ears ( head over ears) in \love, be fathoms deep in \love безумно съм влюбен; \love laughs at locksmiths; \love will creep where it may not go пред любовта няма прегради; to make \love to ухажвам; \love at first sight любов от пръв поглед; to have a \love of learning имам влечение към ученето; there is no \love lost between them не могат да се търпят; calf ( puppy) \love детска любов, юношеско увлечение; 2. любим, любима (обикн. в обръщение my \love); 3. нещо привлекателно, прелестно; what a \love of a child какво сладко дете; 4. (L.) Купидон, Амур; 5. сп. нула; a \love game ( set) игра, в която губещата страна няма точки; \love all 0:0 резултат 0:0; a labour of \love работа, извършена от любов към изкуството; a light o'(of) \love 1) кокетка, вятърничава (лекомислена); 2) проститутка; • for the \love of Mike int ей Богу! (учуда, отчаяние); for \love от любов; за нищо; без изгледи за награда; not for \love or money за нищо на света; for the \love of заради; в името на; \love of gain користолюбие; Lord \love you! (Lord \love your heart) грубо ей Богу! to give ( send) o.'s \love сърдечно поздравявам, предавам поздрави (изпращам поздрави); to play for \love играя не на пари; 6. attr любовен; II. v любя, обичам (to с inf; ger); I would \love to с най-голямо удоволствие.

{stɔk}
I. 1. пън (и прен.), дънер, ствол, стъбло, присад
STOCKs and stones неодушевени предмети, прен. безчувствени хора, кютюци
2. опора, подпора, подставка
рl греди, върху които се поставя кораб в строеж
on the STOCKs в строеж, прен. в подготвителна фаза
3. дръжка, ръкохватка
4. приклад, ложа (на пушка)
5. ост. ист. дървена стегалка, обик. за краката на дребни нарушители, тумрук
6. род, произход, семейство, сой, порода, раса
7. група сродни езици, езиково семейство
8. запас, наличност, инвентар
9. добитък, стока
in STOCK на склад, в наличност
out of STOCK изчерпан, изпродаден
to lay in a STOCK of запасявам се с
to take STOCK инвентаризирам, прен. правя преглед
разглеждам критично, преценявам (of)
10. капитал на дружество, основен капитал, акции, ост. държавен заем
the STOCKs ост. държавни ценни книжа
to take STOCK купувам акции, ставам акционер
to take STOCK in sl. вярвам в, придавам значение на
to set STOCK by интересувам се от, ценя
his STOCK stands high той се котира високо, ценят го
his STOCK is rising/falling прен. акциите му се покачват/спадат
to put little STOCK in не вярвам много на
11. суров материал, вторични суровини, отпадъци
12. булъон
13. старовремска широка връзка
14. бот. летен шибой (Matthiola)
15. биол. колония, сложен организъм
16. парк (от коли), подвижен състав
17. средно денонощно производство
18. картu нераздадената част на колодата
19. тех. винторезна дъска
20. метал. шихта, шаржа
21. подложка (при присаждане)
22. мор. напречник, кръстовище (на котва)
23. ам. театр. постоянен репертоар
24. търг. оборотен капитал, ик. паричен фонд, национално богатство
II. 1. снабдявам, оборудвам
to STOCK a pond with fish зарибявам езеро
to STOCK a park with game развъждам дивеч в парк
to STOCK a shop зареждам магазин със стоки
to STOCK one's mind with knowledge натрупвам знания
2. имам/държа на склад, продавам, имам в наличие/за продан, запасявам (се)
3. засявам
4. слагам приклад (на пушка), поставям ръкохватка и пр
5. ист. слагам (нарушител) в стегалка/тумрук
III. 1. наличен, постоянно на разположение/на склад
2. постоянен, неизменен, обичаен, шаблонен (за шега и пр.)
STOCK phrase изтъркана фраза
3. стандартен (за артикул)
4. разплоден, за разплод (за добитък)

* * *

{stъk} n 1. пън (и прен.); дънер, ствол; стъбло; присад; stocks and(2) {stъk} v 1. снабдявам, оборудвам; to stock a pond with fish зар{3} {stъk} а 1. наличен, постоянно на разположение/на склад; 2.

* * *

фондов; шаблонен; фонд; сой; стока; снабдявам; стоков; опора; обзавеждам; затревявам; запас; колония; наличен; наличност;

* * *

* * *

stock[stɔk] I. n 1. фин. капитал на дружество, основен капитал (и joint \stock); акции, държавен заем; pl the \stocks държавни ценни книжа; to buy ( hold) \stocks купувам, притежавам акции от държавен заем; to take \stock (in) купувам акции, ставам акционер (в); прен. интересувам се (от), отдавам значение (на); to have money in the \stocks вложил съм пари в държавни ценни книжа; his \stock stands high той се котира високо, ценен е; his \stock is rising акциите му се качват; 2. запас, фонд, наличност (of); basic word \stock основен речников фонд; live \stock животни, стока; dead \stock мъртъв инвентар; in \stock на склад; out of \stock разпродаден, изчерпан; to lay in a \stock of запасявам се с; to take \stock инвентаризирам; прен. правя преглед, разглеждам, хвърлям критичен поглед, преценявам (of); 3. род, раса, семейство, порода, сорт, джинс, сой; of good \stock от добро семейство, от сой; 4. дръжка; 5. приклад, ложа на оръжие (пушка) (и gun \stock); прен. lock, \stock and barrel adv изцяло; 6. опора, подпора, подставка; pl греди, върху които почива кораб в строеж; скеле; прен. в подготвителна фаза; 7. рядко ствол, стъбло, дънер, пън, коренище, присад; 8. ост. pl тумрук, дървени окови на краката на затворник; пранги; 9. суров материал; paper \stock парцали (и пр.) като материал за правене на хартия; 10. бульон (и soup \stock); 11. старовремска широка вратовръзка; 12. летен шибой; 13. биол. колония, сложен организъм; 14. парк (от коли); подвижен състав; 15. мин. средно денонощно производство; 16. карти нераздадената част на колодата; 17. разг. интерес; to set \stock by интересувам се от, ценя; 18. тех. винторезна дъска; 19. мет. шихта, дажба, шаржа; 20. подложка (при присаждане); 21. тяло (на логаритмична линия); 22. напречник, кръстовище (на котва); II. v 1. снабдявам, обзавеждам; to \stock a park with game развъждам дивеч в парк; to \stock a pond with fish зарибявам езеро; to \stock o.'s mind with knowledge обогатявам знанията си; 2. имам на склад, продавам; 3.: to \stock up on запасявам се с, купувам големи количества; 4. затревявам; 5. слагам приклад (ложа) на пушка; 6. ост. оковавам в тумрук; III. adj 1. (винаги) на разположение; наличен, на склад; 2. постоянен изтъркан, неоригинален, банален, шаблонен; \stock joke банална шега.

{tə:m}
I. 1. срок, период
during his TERM of office докато беше на служба/заемаше този пост
presidential TERM президентски мандат
2. платежен срок, ден на плащане (обик. на 3 месеца)
to owe a TERM's rent дължа наем за 3 месеца
3. семестър, учебен срок
during TERM през учебно време
4. съдебна сесия
5. мат. член
6. лог. член (на силогизъм)
7. термин
рl изрази, фразеология, език
in TERMs of approval одобрително
in flatterin/glowing TERMs ласкаво, хвалебствено
in TERMs of с езика на, от гледна точка на, превърнат в, изчислен с
in TERM s of science на езика на/от гледна точка на науката
his work is not profitable in TERMs of money работата му не e изгодна от парична гледна точка
in TERMs of metrical measures превърнато в метрична система
in set TERMs ясно, определено, решително, недвусмислено
8. ост. край, граница
9. край на периода на нормалната бременност
she has reached her TERM време e да ражда (за бременна жена)
10. мед. менструация, период
11. рl условия на договор и пр., условия за плащане, цена, хонорар
what are your TERMs for lessons? колко вземате за уроци? on easy TERMs на износна цена, при изгодни условия
not on any TERM на никаква цена, за нищо на света
on these TERM s при тези условия
to come to TERM s отстъпвам, приемам условията, примирявам се (with с)
the enemy came to TERMs неприятелят капитулира
to bring someone to TERMs принуждавам някого да се съгласи на/да приеме условията ми
on TERMs of friendship/equality, etc. на приятелски/равни и пр. начала
12. лични отношения
to be on good/friendly TERMs with в добри/приятелски отношения съм с
we are not on speaking TERMs не се познаваме, само се знаем, не си говорим, скарани сме
13. ист. рим. граничен стълб, често с бюста на бога Термин
TERM of reference компетенция, ресор, инструкции
II. v наричам, назовавам, определям като

* * *

{tъ:m} n 1. срок, период; during his term of office докато беше на (2) {tъ:m} v наричам, назовавам, определям като.

* * *

член; срочен; срок; термин; условие; триместър; период; понятие; именувам; наричам; назовавам;

* * *

* * *

term[tə:m] I. n 1. срок, период; in the short ( medium, long) \term в кратко- (средно- дълго) срочен план; for \term of o.'s life до живот; пожизнен; to serve o.'s \term излежавам си наказанието; \term of patent срок на действие на патент; \term of priority приоритетен срок; \term of validity срок на валидност; срок на действие; \term of years юрид. срочно право; 2. pl условия, клаузи (на договор и пр.); условия за плащане, цена; хонорар; usual \terms обикновени условия на експлоатация; \terms of reference компетенция, мандат, права (на комисия и пр.); \term of trade условия на търговия, външнотърговски баланс; \term structure of interest rates структура на лихвените проценти в зависимост от сроковете; on these \terms при тези условия; to come to ( to make) \terms 1) постигам споразумение; 2) капитулирам, предавам се; to bring the enemy to \terms принуждавам неприятеля да капитулира, да приеме условията; on easy \terms при износни условия, на износна цена; not on any \terms на никаква цена, за нищо на света; 3. лични отношения; to be on good ( friendly) \terms with в добри (приятелски) отношения съм с; we are not on speaking \terms не си говорим, скарани сме; 4. семестър, срок; during \term през семестъра, през учебно време; to keep o.'s \terms редовно записвам семестри; to eat o.'s \terms уча за адвокат; 5. термин; pl изрази, език, фразеология; начин на изразяване; in \terms of с езика на; от гледище на; превърнат в; изчислен с; in \terms of approval одобрително; in \terms of figures с езика на цифрите; in set \terms определено, решително; to be thinking in \terms of ( doing s.th.) възнамерявам да, стремя се към, гледам с едно око на; 6. съдебна сесия; 7. ост. край, граница; to set ( put) a \term to определям края на; to have reached o.'s \term време е да ражда (за бременна жена); 8. мед. менструация; 9. платежен срок, ден за плащане (обикн. на 3 месеца); 10. мат. член; елемент; лог. член (на силогизъм); \term by \term почленно; absolute \term постоянен (свободен) член; член на уравнение, който не съдържа неизвестна величина; dominant \term главен (основен) член; \term of fraction член на дроб; 11. ист., рим. граничен стълб, често с бюста на бог Термин; II. v наричам, назовавам; определям като; изразявам.

{i:z}
I. 1. спокойствие, покой, успокоение
to be at EASE спокоен съм, не се тревожа, чувствувам се като у дома си
to be ill at EASE неспокоен съм, тревожа се, чувствувам се неловко/неудобно
to set someone at EASE успокоявам някого
to put/set someone at his EASE карам някого да се чувствува като у дома си
to take oneself EASE не се притеснявам, не си давам зор, почивам си, отдъхвам си
(stand) at EASE! воен. свободно
2. свобода, ширина, удобство, рахатлък
a little more EASE in the armholes малко по-свободно/по-широко под мишниците
3. облекчение, успокоение (на болка)
4. свободно време
5. охолство
to live a life of EASE живея охолно
6. непринуденост, естественост (на маниер, стил)
social EASE умение да се държа в обществото, непринудени обноски
7. лекота, леснина, простота
with EASE леко, лесно, без (всякакво) затруднение
II. 1. успокоявам, облекчавам (болка и пр.), намалявам, отслабвам, успокоявам се (за болка и пр.), облекчавам (болен)
2. успокоявам, разсейвам тревогите/грижите на
3. облекчавам, освобождавам (of, from)
to EASE someone of his purse разг. открадвам някому кесията
4. отпускам, разширявам (дреха и пр.), охлабвам, разхлабвам, разхалтавям, облекчавам (положение и пр.), намалявам (напрежение, скорост)
to EASE the engines мор. забавям хода
EASE her! мор. по-бавно! EASE аll! спрете! отпуснете веслата! to EASE a curve правя завой с голям радиус
5. премест вам/слагам/вдигам леко
6. търг. спадам (и с off)
ease down намалявам (се) (и за скорост)
ease off мор. отпускам, охлабвам (въже и пр.), отдръпвам (се), оттеглям (се), отдалечавам (се) от брега, оттласквам от брега, поотпускам се, започвам да работя по-малко, търг. спадам (за цени и пр.)
ease up ease off
ease off, намалявам скоростта/крачката

* * *

{i:z} n 1. спокойствие, покой; успокоение; to be at ease спокоен съ(2) {i:z} v 1. успокоявам, облекчавам (болка и пр.); намалявам,

* * *

спокойствие; удобство; успокоявам; успокоение; рахат; разхлабвам; свобода; разхалтвам; облекчавам; облекчение; охолство; отслабям; отпускам; отхлабвам; кеф; лекота; леснота; непринуденост;

* * *

* * *

ease [i:z] I. n 1. лекота, леснота; простота; \ease of access достъпност; with \ease леко, лесно, без всякакво затруднение; 2. спокойствие, покой; успокоение; непринуденост; to be at \ease спокоен съм, не се тревожа; не се притеснявам; to be ill at \ease неспокоен съм, тревожа се; чувствам се неудобно (неловко), притеснявам се; to set s.o. at \ease карам някого да се чувства като у дома си; успокоявам някого; to take o.'s \ease живея (чувствам се) спокоен; не се притеснявам, бездействам, не си давам зор; почивам си, отдъхвам си; stand at \ease! воен. свободно! 3. свобода; ширина; удобство; спокойствие, безгрижие, рахатлък, охолство; to like o.'s \ease обичам си удобствата (рахатлъка); to live a life of \ease живея охолно; 4. непринуденост, естественост (на маниер, стил); social \ease непринудени обноски, умение да се държа в обществото; 5. свободно време; рахатлък; 6. облекчение, успокоение (на болка) ( from); II. v 1. успокоявам, облекчавам, намалявам, отслабвам (болка, страдание); намалявам, отслабвам, успокоявам се (за болка и пр.); облекчавам ( болен); успокоявам, разсейвам тревогите (грижите) на; the situation has \eased положението се облекчи, напрежението намаля; the snow \eased снегът намаля; to \ease s.o.'s mind успокоявам някого, разсейвам грижите на някого; to \ease an engine намалявам оборотите на двигател; 2. облекчавам, освобождавам (s.o. of или from s.th.); to \ease o.s. of a burden разтоварвам се, освобождавам се от товар (и прен.); to \ease o.s. ( nature) ост. облекчавам се, уринирам; to \ease s.o. of his purse разг. открадвам кесията на някого; 3. отпускам, отхлабвам, разхлабвам, разхалтвам; \ease the engines мор. забавете хода, намалете скоростта! \ease her! мор. по-бавно! \ease all! спрете, отпуснете веслата! to \ease the helm мор. връщане на кормилото в нормално положение след смяна на курса; to \ease the elbows (the collar etc.) отпускам (правя по-широк) ръкава (яката и пр.); to \ease a curve правя завой с по-голям радиус; to \ease o.'s way through the crowd проправям си внимателно път през тълпата; 4. премествам, вдигам леко ( товар);