-
1 remand
{ri'ma:nd}
I. v юр. връщам (арестуван, подсъдим) обратно в затвора (до събиране на нови сведения)
to REMAND on bail пускам под гаранция
II. n връщане (на арестуван, подсъдим) обратно в затвора
detention on REMAND задържане до събиране на нови сведения
REMAND home/centre дом за временно задържане на малолетни закононарушители* * *{ri'ma:nd} v юр. връщам (арестуван, подсьдим) обратно в затвор(2) {ri'ma:nd} n връщане (на арестуван, подсьдим) обратно в за* * *1 v пращам в затвора; връщам дело за събиране на допълнителни доказателства;2 n връщане отново в затвора;remand; v юр. връщам (арестуван, подсьдим) обратно в затвора (до сьбиране на нови* * *1. detention on remand задържане до събиране на нови сведения 2. i. v юр. връщам (арестуван, подсъдим) обратно в затвора (до събиране на нови сведения) 3. ii. n връщане (на арестуван, подсъдим) обратно в затвора 4. remand home/centre дом за временно задържане на малолетни закононарушители 5. to remand on bail пускам под гаранция* * *remand[ri´ma:nd] I. v 1. юрид. връщам арестуван обратно в затвора (до събиране на по-нататъшни сведения); 2. юрид. пускам арестуван под гаранция; 3. юрид. изпращам назад, връщам в по-низша инстанция; отзовавам; II. n 1. връщане (на арестуван) в затвора; 2. заповед за връщане в затвора. -
2 prisoner
{'priznə}
n затворник, пленник, арестант
PRISONER at the bar подсъдим
PRISONER of war военнопленник (съкр. POW)* * *{'priznъ} n затворник, пленник; арестант; prisoner at the bar подсь* * *пленник; пленница; арестантка; арестант; затворник; затворничка;* * *1. n затворник, пленник, арестант 2. prisoner at the bar подсъдим 3. prisoner of war военнопленник (съкр. pow)* * *prisoner[´prizənə] n затворник, -ца; пленник, -ца; арестант, -ка; \prisoner at the bar подсъдим; \prisoner on remand ( on bail) подсъдим, освободен под гаранция; \prisoner of war военнопленник; state \prisoner, \prisoner of state, \prisoner of conscience политически затворник; to take s.o. \prisoner пленявам (залавям, хващам) някого; she took his hand \prisoner тя хвана (здраво) ръката му; to be a \prisoner to o.'s room затворен съм в стаята си (поради болест и пр.); to take no \prisoners върша нещо безцеремонно, с твърда ръка (без да се съобразявам с никого).
См. также в других словарях:
remand — re·mand 1 /ri mand/ vb [Anglo French remander, from Middle French, to order back, from Late Latin remandare to send back word, from Latin re back + mandare to order] vt 1: to return (a case or matter) from one court to another esp. lower court or … Law dictionary
Remand — is a legal term which has two related but distinct usages. Its etymology is from the Latin re and mandare , literally to order. It evolved in Late Latin to remandare , or to send back word. It appears in Middle French as remander and in Middle… … Wikipedia
Remand — Re*mand (r? m?nd ), v. t. [imp. & p. p. {Remanded}; p. pr. & vb. n. {Remanding}.] [F. remander to send word again, L. remandare; pref. re re + mandare to commit, order, send word. See {Mandate}.] To recommit; to send back. [1913 Webster] Remand… … The Collaborative International Dictionary of English
Remand — Re*mand , n. The act of remanding; the order for recommitment. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
remand — (v.) mid 15c., from M.Fr. remander (12c.), from L.L. remandare to send back word, repeat a command, from L. re back + mandare to consign, order, commit to one s charge (see MANDATE (Cf. mandate)). Related: Remanded; remanding … Etymology dictionary
remand — Law ► VERB ▪ place (a defendant) on bail or in custody, especially when a trial is adjourned. ► NOUN ▪ a committal to custody. ORIGIN Latin remandare commit again … English terms dictionary
remand — [ri mand′] vt. [ME remaunden < OFr remander < LL remandare, to notify in return < L re , back + mandare, to order: see MANDATE] 1. to send back; order to go back 2. Law a) to send (a prisoner or accused person) back into custody, as to… … English World dictionary
remand — I UK [rɪˈmɑːnd] / US [rɪˈmænd] verb [transitive, usually passive] Word forms remand : present tense I/you/we/they remand he/she/it remands present participle remanding past tense remanded past participle remanded legal to tell someone who has… … English dictionary
remand — {{Roman}}I.{{/Roman}} noun VERB + REMAND ▪ be held on ▪ He was held on remand, charged with causing malicious damage to property. REMAND + NOUN ▪ centre, home (both BrE) ▪ … Collocations dictionary
remand — re|mand1 [rıˈma:nd US rıˈmænd] v [T usually passive] law [Date: 1400 1500; : Old French; Origin: remander, from Late Latin remandare to send back word , from Latin mandare; MANDATE1] 1.) BrE to send someone back from a court of law, to wait for… … Dictionary of contemporary English
remand — re|mand1 [ rı mænd ] verb transitive usually passive LEGAL to tell someone who has committed a crime to return to court for trial on a particular day: be remanded in custody (=kept in prison until your trial): All five men were remanded in… … Usage of the words and phrases in modern English
