-
1 rouge
adj. et n. (lat. rubeus "rougeâtre") 1. червен; Le Petit Chaperon rouge "Червената шапчица" (приказка от Шарл Перо); feu rouge червен сигнал (на светофар); lanterne rouge червен фенер (в квартал на проститутки); vin rouge червено вино; 2. червеникав (за коса); 3. полит. червен, който има леви политически убеждения; l'armée rouge Червената армия; 4. нажежен (до червено); 5. червен (за лице, поради приток на кръв), зачервен; être rouge de colère почервенял съм от гняв; 6. m. червен цвят, червена светлина; червено багрило вещество; rouge vif ярко червено; passer au rouge минавам на червено (на кръстовище); porter une barre de fer au rouge нажежавам желязна пръчка до червено; 7. червило; rouge а lèvres червило за устни; 8. прен. руменина, червенина; 9. червено вино; 10. чаша червено вино; 11. m., f. ост. червен, революционер, комунист; 12. f. червен цвят (на рулетка за игра); miser sur la rouge залагам на червения цвят; 13. червената (опасната) част от скала или таблица, показваща достигането на екстремални стойности. Ќ rouge comme (une cerise, un coq, une écrevisse, un homard) много червен съм (за лицето на човек); un pied de rouge sur la figure дебел слой грим; se fâcher tout rouge loc. adv. сърдя се сериозно; voir rouge loc. adv. гледам на кръв, много съм разгневен; rouge а joues руж за бузи; être dans le rouge в критична ситуация съм; le compte est en rouge сметката е на червено. -
2 rouge-gorge
m. (de rouge et gorge) (pl. rouges-gorges) зоол. червеношийка, Erythacus. -
3 rouge-queue
m. (de rouge et queue) (pl. rouges-queues) зоол. червеноопашка. -
4 Peau-Rouge
m., f. (de peau et rouge) (pl. Peaux-Rouges) червенокож. -
5 queue-rouge
m. (de queue et rouge) (pl. queues-rouges) ост. палячо, чиято коса е вързана на опашка и препасана с червена панделка. -
6 rubrique
f. (lat. rubrica "terre rouge, ocre", puis "titre en rouge des lois") рубрика; заглавие; отдел в периодично издание или книга; 2. червена пръст, червен тебешир червен варовик; 3. украсени букви в средновековен ръкопис; 4. част от литургична книга, отпечатана в червен цвят, съдържаща правила за богослужение; 5. информация за мястото на издаване на книга. Ќ sous telle rubrique под такава рублика; под това заглавие, име. -
7 rutilant,
e adj. (lat. rutilans, de rutilare "teindre en rouge" et aussi "briller", de rutilus "d'un rouge ardent") огненочервен, яркочервен; 2. разш. много лъскав, бляскав, блестящ. -
8 vin
m. (du lat. vinum) 1. вино; mettre le vin en fûts, en tonneaux наливам виното в бъчви; vin rouge червено вино; vin rouge червено вино; vin blanc бяло вино; vin rosé вино розе; vin d'A.O.C. вино със запазено наименование за произход; vin sec сухо вино; vin d'orange червено вино, в което се накисват портокали; eau-de-vie de vin коняк; pichet de vin каничка с вино; vin mousseux пенливо, газирано вино; vin âpre стипчиво, тръпчиво вино; grand vin известно вино; vin de pays, du cru местно, обикновено вино; vin coupé (baptisé) разредено с вода вино; reposer le vin, laisser vieillir le vin оставям вино да отлежи; être pris de vin виното ме е хванало; 2. разш. ликьор, получен от ферментирането на различни растителни продукти; vin de pêches ликьор от праскови. Ќ avoir le vin bon (gai) ставам весел, когато пия; avoir le vin mauvais (triste) става тъжен, когато пия; chaque vin a sa lie погов. всяка роза си има и тръни (всяко нещо си има и лоши страни); entre deux vins в полупияно състояние; mettre de l'eau dans son vin намалявам претенциите си; quand le vin est tiré il faut le boire погов. хванал ли си се на хорото, трябва да го играеш; tâche de vin червено петно по кожата; le bon vin réjouit le cњur de l'homme погов. хубавото вино радва човешкото сърце; sac а vin пияница; être entre deux vins леко съм пиян; vin de messe вино, използвано по време на литургия. Ќ Hom. vain, vingt. -
9 airelle
f. (lat. atra) бот., в съчет. airelle myrtille боровинка; airelle rouge червена боровинка, Vaccinium myrtillus. -
10 âne
m. (lat. asinus) 1. магаре; 2. прен. упорит човек, невежа; 3. âne sauvage диво магаре; âne bâté голям невежа, глупак. Ќ coup de pied de l'âne разг. кръвна обида; méchant comme un âne rouge много лош, злобен; soûl comme un âne много пиян; brider l'âne par la queue върша нещо неумело, несръчно; gueuler (beugler) comme un âne викам, крещя; cela ne vaut pas le pet d'un âne mort това нищо не струва. -
11 bâton
m. (bas lat. bastum, de °bastare "porter") 1. пръчка; donner des coups de bâton а qqn. бия с пръчка някого; 2. тояга, сопа; бастун; bâton de vieillese бастун на стар човек; щека за ски; 3. жезъл; bâton de maréchal маршалски жезъл; bâton pastoral владишки жезъл; 4. bâton de chaise пръчка на стол; ост. дръжка на носилка; 5. пръчка на барабан; 6. цилидричен предмет; bâton de craie парче тебешир; bâton de rouge а levres червило; 7. чертичка (при обучение на деца да пишат); 8. разг. сума от един милион сантима (или преди паричната реформа от 1960 г. - сума от един милион франка). Ќ а bâtons rompus с прекъсване; bâton de vieillesse разг. опора на стари години; batte l'eau avec un bâton разг. правя дупка в морето; mener une vie de bâton de chaise разг. водя разгулен живот; mettre (jeter) des bâtons dans la roue разг. спирам, попречвам нещо да стане (слагам прът в колелото); tour de bâton разг. незаконна печалба; retour de bâton неочаквана реакция, отговор; bâton de berger овчарска гега. -
12 bilirubine
f. (lat. bilis "bile" et rubens "rouge") биохим. билирубин, жлъчен пигмент. -
13 boire1
v.tr. (lat. bibere) 1. пия; изпивам; boire1 du vin пия вино; boire1 а la santé de qqn. пия за здравето на някого; 2. попивам, изсмуквам, поглъщам, пропускам; la terre boit l'eau почвата просмуква водата; 3. прен. поглъщам, жадно слушам; boire1 les paroles de qqn. жадно слушам думите на някого; 4. напивам се, пия много (за алкохол); faire boire1 qqn. давам на някого да пие; почерпвам някого; 5. понасям; boire1 une injustice понасям несправедливост; le vin rouge se boit chambré червеното вино се пие когато е със стайна температура; se boire1 пие се. Ќ boire1 du lait разг. щастлив съм (от нещо); слушам или гледам нещо с удоволствие; boire1 le calice jusqu'a la lie изпивам до дъно горчивата чаша; boire1 le coup de l'étrier пия за сбогом; boire1 qqn. des yeux поглъщам (пия) някого с очи; boire1 un bouillon разг. претърпявам загуба; ce n'est pas la mer а boire1 това не е много трудна работа; le vin est tiré, il faut le boire1 работата е започната, няма връщане; boire1 а la ronde пием наред, един след друг; boire1 а sa soif пия, за да си утоля жаждата; boire1 comme un trou (comme une éponge, comme un Polonais, comme un templier, comme un chantre, comme un sonneur) пия извънредно много; boire1 (tout) son soûl пия до насита, напивам се здраво; donner pour boire1 (donner un pourboire) давам за почерпка, бакшиш; il ne faut pas dire: Fontaine, je ne boirai pas de ton eau човек не трябва да се зарича за нищо; il y a а boire1 et а manger има и добро, и лошо; негат. в това питие плува нещо; on ne saurait faire boire1 un âne qui n'a pas soif погов. не можеш накара някого да направи нещо, което не иска; qui a bu, boira човек трудно изоставя своите пороци; avoir toute honte bue не изпитвам никакъв срам; boire1 l'argent du ménage харча семейните пари за алкохол; cheval qui boit l'obstacle кон, който преминава лесно препятствието; boire1 aux anges ост. пия, без да знам за чие здраве. -
14 bord
m. (frq. °bord "bord d'un vaisseau") 1. край; le bord d'un gouffre край на бездна; бездна; 2. ръб; le bord d'un verre ръб на чаша; bords d'une plaie краища на рана; 3. ивица; 4. обшивка; 5. бряг; au bord de la mer на морския бряг; le bord d'une rivière речният бряг; 6. мор. кораб, страна на кораб, борд; monter а bord качвам се на кораба; vaisseau de bas bord малък двуетажен кораб (за близко плаване); vaisseau de haut bord многоетажен кораб (за далечно плаване); virer de bord обръщам кораба; jeter par-dessus bord хвърлям през борда. Ќ а pleins bords пълно, изобилно; bord а bord един до друг, съвсем близо; догоре; rouge bord пълна чаша с вино; hommes du bord екипаж на кораб; livre de bord бордови дневник; les moyens du bord средствата, които случаят предлага; être du bord de qqn. на едно и също мнение, на една и съща страна съм с някого; chapeau а large bord шапка с широка периферия; être au bord de qqch. прен. съвсем близо съм до; être au bord de la tombe пред умиране съм; être au bord des larmes готов съм да заплача; sur les bords разг. според случая, с лекота. Ќ Ant. centre, intérieur, milieu; fond. -
15 bouteille
f. (bas lat. butticula de buttis "tonneau") 1. бутилка, шише; 2. съдържанието на една бутилка, на едно шише (около 750 грама); boire une bouteille de rouge изпивам бутилка червено вино; 3. pl. мор. тоалетни за офицери на кораб. Ќ aimer la bouteille нар. обичам да пия, да попийвам; bouteille de Leyde лайденова стъкленица; c'est la bouteille а l'encre нар. мътна, объркана работа; prendre de la bouteille разг. остарявам; придобивам опит с възрастта; lancer une bouteille а la mer изпращам отчаяно послание; vert bouteille тъмнозелено; bouteille d'air comprimé бутилка със сгъстен въздух. -
16 brûler
v. (probabl. altér. de l'a. fr. usler, lat. ustulare, sous l'infl. de l'a. fr. bruir) I. v.tr. 1. горя, изгарям; обгарям; brûler des mouvaises herbes изгарям плевели; brûler vif qqn. изгарям някого жив; brûler du charbon горя въглища; brûler de l'électricité горя (харча) ток; brûler une verrue изгарям брадавица; 2. паря, опарвам, попарвам; 3. пропускам, не спирам; brûler l'arrêt пропускам спирка (преминавам, без да спра (за автобус)); brûler un feu rouge преминавам на червено; 4. изсушавам, изгарям (за растение); 5. преварявам; brûler de l'eau-de-vie преварявам (пека) ракия; 6. зем. прегарям, изтощавам почвата (от прекомерно торене или от култури, които изсмукват хранителните Ј сокове); 7. раздразвам; la fumée brûle les yeux димът дразни очите; 8. разг., в съчет. brûler qqn. убивам някого с огнестрелно оръжие; II. v.intr. 1. горя; изгарям; загарям; le bois brûle bien дървото гори добре; le rôti a brûlé печеното изгоря; brûler de soif прен. изгарям от жажда; brûler d'envie изгарям от желание; 2. пека; le soleil brûle très fort слънцето пече много силно; 3. ост., в съчет. brûler pour qqn. влюбен съм в някого; 4. tu brûles! горещо! (в игрите за откриване на предмет, когато човек е близо до целта); se brûler v. pron. изгарям се (си), опарвам се (си); se brûler avec de l'eau bouillante изгарям се с вряла вода. Ќ brûler а petit feu разг. пека се на бавен огън (на голямо изпитание съм); se brûler la cervelle пръскам си черепа с огнестрелно оръжие; brûler la chandelle par les deux bouts прахосвам парите си (здравето си); brûler une étape отминавам набързо, не спирам; brûler la leçon разг. бягам от урок, от час; brûler le pavé тичам много бързо; brûler les planches театр. играя с жар; brûler la politesse а qqn. разг. напускам някого без да му се обадя, без да му кажа сбогом; brûler ses vaisseaux разг. правя решителна крачка, след която връщане няма; l'argent lui brûle les doigts той не може да спести пари. -
17 carotte
f. (lat. carota, gr. karôton) 1. морков, Daucus carota; botte de carottes връзка моркови; 2. ост., разг. tirer une carotte а qqn. вземам пари от някого с хитрост; 3. adj. жълточервеникав (цвят); des cheveux carotte жълточервеникави коси; poil de carotte червенокос, риж човек; 4. carotte rouge (Швейцария) червено цвекло; 5. финтова топка в тениса, която лъже противника; 6. цилиндрична скална проба при сондиране; 7. продълговато парче пластмаса, което се образува на входния отвор на преса. Ќ les carottes sont cuites всичко е изгубено, всичко е свършено; la carotte ou le bâton морковът или тоягата, с добро или с лошо; carotte de tabac руло от тютюневи листа; червена двувърха табела на магазините за цигари във Франция. -
18 chaperon
m. (de chape "capuchon") 1. ист. шапчица, качулка за покриване на главата (на мъже и жени в средните векове); 2. ост. черен дамски воал за жалейка; 3. прен. възрастна жена, която придружава за благоприличие момиче или млада жена; 4. покрив на зид, на стена за ограда. 5. вид тога; епитрахил. Ќ "Le petit chaperon rouge" "Червената шапчица" - приказка от Ш. Перо. -
19 coquelicot
m. (onomat. du cri du coq coquerico, d'apr. la couleur de la crête) 1. бот. див мак, кадънка, полски мак, Papaver rhoeas; 2. вид бонбон. Ќ rouge comme un coquelicot червен като рак ( от срам). -
20 cramoisi,
e adj. (ar. qirm'zi "rouge de kermès", par l'esp. ou l'it.) 1. тъмночервен; 2. m. тъмночервен цвят; 3. яркочервен (за кожа, тен).
См. также в других словарях:
rouge — [ ruʒ ] adj. et n. • roge 1140; lat. rubeus « rougeâtre » I ♦ Adj. 1 ♦ Qui est de la couleur du sang, du coquelicot, du rubis, etc. (cf. ci dessous II, le rouge). Couleur rouge en héraldique. ⇒ gueules. Une rose rouge. Chou rouge. Fruits rouges.… … Encyclopédie Universelle
Rouge (color) — Rouge Cet article concerne la couleur rouge. Pour les autres significations, voir Rouge (homonymie). Rouge Composantes RVB (r, v … Wikipédia en Français
Rouge (couleur) — Rouge Cet article concerne la couleur rouge. Pour les autres significations, voir Rouge (homonymie). Rouge Composantes RVB (r, v … Wikipédia en Français
rouge — 1. (rou j ) adj. 1° Qui est d une couleur semblable à celle du feu, du sang, etc. • J étais tout rouge de honte d avoir à traverser toute une ville avec tant d appareil, SCARR. Rom. com. I, 18. • Ayant pris la ville par la volonté du… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Rougé — is a French town in the department of Loire Atlantique, Region Pays de la Loire in the historical province of Bretagne (West of France), near Rennes.The name Rougé comes from the Latin Rubiacus , means the red place . The name was used to call… … Wikipedia
ROUGE (MER) — La mer Rouge occupe l’un des plus spectaculaires parmi les fossés tectoniques du globe. Sa situation, à la rencontre d’un alignement de fractures continentales et du système des dorsales océaniques, en fait une région d’intérêt scientifique… … Encyclopédie Universelle
Rouge gorge — « Rouge gorge » redirige ici. Pour les autres significations, voir Rouge gorge (homonymie). Nom vernaculaire ou nom normalisé ambigu&# … Wikipédia en Français
Rouge-gorce européen — Rouge gorge familier Rouge gorge européen … Wikipédia en Français
Rouge-gorge européen — Rouge gorge familier Rouge gorge européen … Wikipédia en Français
Rouge & Or — Rouge et Or Pour les articles homonymes, voir Rouge et Or (homonymie). Rouge et Or Universi … Wikipédia en Français
Rouge & Or de Laval — Rouge et Or Pour les articles homonymes, voir Rouge et Or (homonymie). Rouge et Or Universi … Wikipédia en Français
