-
1 mur
m. (lat. murus) 1. стена, зид, ограда; le mur de Berlin Берлинската стена; 2. pl. градски стени; 3. pl. разш. самият град; entrer dans les murs влизам в града; 4. спорт. стена (от играчи); 5. бариера, преграда. Ќ entre quatre murs на четири очи; mettre qqn. au pied du mur поставям някого натясно; faire le mur измъквам се, избягвам незабелязано; les murs ont des oreilles (yeux) и стените имат уши (очи); coller qqn. au mur разстрелвам някого; faire le mur излизам без разрешение; le mur des lamentations стената на плача. -
2 mûr,
e adj. (lat. maturus) 1. узрял, зрял; 2. прен. зрял, обмислен. Ќ l'âge mûr, зряла възраст; habit mûr, стара, износена дреха; après mûr,e réflexion след дълго обмисляне. -
3 contre-mur
m. (de contre- et mur) (pl. contre-murs) допълнителна стена за подсилване. -
4 buter2
v. (de buter) I. v.intr. 1. спъвам се; buter2 contre спъвам се в; 2. опирам се; la poutre bute contre le mur гредата се опира в стената; 3. сблъсквам се с (трудност, препятствие); II. v.tr. 1. подпирам; поддържам; buter2 un mur подпирам стена; 2. ост., прен. създавам препятствия, пречки; 3. заинатявам; se buter2 1. спъвам се; 2. упорствам, инатя се. Ќ buter2 sur un mot трудно ми е да произнеса или прочета някоя дума. -
5 claquemurer
v.tr. (p.-к. de réduire а claque mur "serrer jusqu'a faire claquer le mur") затварям (в стая, у дома); se claquemurer затварям се у дома, не излизам никъде. Ќ Ant. élargir, sortir. -
6 acculer
v.tr. (de а et cul) 1. поставям в безизходно положение, притискам; acculer qqn. contre le mur притискам някого до стената; 2. прен. поставям натясно. -
7 adosser
v.tr. (de a- et dos) облягам, опирам; adosser au mur подпрян на стената; s'adosser облягам се (с гръб); s'adosser а la barrière подпирам се на бариерата. -
8 application
f. (de appliquer) 1. прилагане, налагане; приспособяване; залепване; application d'un enduit sur un mur полагане на мазилка върху стена; 2. прен. приложение; 3. разг. удряне, лепване; 4. прилежание, прилежност, усърдие, старание, залягане; 5. предназначение, употреба; application d'un remède приложение, употреба на лекарство; 6. украшение, апликация (от дантела и др.). Ќ Ant. distraction, inapplication, inattention, négligence, paresse. -
9 baisser
v. (lat. pop. °bassiare, de bassus) I. v.tr. 1. свалям, снижавам; 2. навеждам; baisser la tête навеждам глава; 3. спускам; 4. прен. намалявам, понижавам; baisser le ton ставам по-учтив; 5. намалявам височината на; baisser un mur намалявам височината на стена; 6. намалявам силата на звук; baisser la radio намалявам звука на радиото; II. v.intr. 1. спадам, намалявам; le niveau de l'eau baisse нивото на водата спада; 2. намалявам интензивността си; le jour baisse мръква се; sa vue baisse зрението му отслабва; il baisse beaucoup той отпада много (физически и интелектуално); se baisser навеждам се. Ќ le jour baisser свечерява се, мръква се; baisser pavillon devant qqn. признавам се за победен; se jeter tête baissée (dans qqch.) хвърлям се без да гледам (в нещо); baisser le nez засрамен съм; baisser les bras изоставям борбата, отказвам се; le vin a baissé цената на виното спадна; cette corde baisse муз. тази струна свири по-ниско даден тон. Ќ Ant. élever, hausser, lever, monter; augmenter. -
10 besace
f. (lat. bissaccium "double sac") дисаги. Ќ mur en besace стена, изградена от камъни, които са поставени последователно по дължина и широчина. -
11 blanchir
v. (de blanc) I. v.tr. 1. избелвам; blanchir le linge избелвам бельото; 2. изпирам пари; blanchir des capitaux изпирам незаконно придобити капитали; 3. белосвам, баданосвам; blanchir un mur а la chaux белосвам стена с вар; 4. пера, изпирам; 5. изчиствам, излъсквам; 6. прен. оправдавам, оневинявам; le tribunal a blanchi l'accusé съдът оправда обвиняемия; 7. изцапвам с вар; 8. готв. попарвам, бланширам; blanchir des légumes попарвам, бланширам зеленчуци; II. v.intr. 1. белея, побелявам; избелявам; l'horizon blanchit небосклонът побелява; ses cheveux blanchissent косите му побеляват; 2. остарявам; blanchir dans le service остарявам в службата; 3. побледнявам. Ќ Ant. colorer, noircir; accuser. -
12 borgne
adj. et n. (o. i.) 1. едноок; 2. прен. мрачен, с лош изглед; мръсен, подозрителен, съмнителен; compte borgne съмнителна сметка; rue borgne улица с лоша слава; 3. m., f. едноок човек. Ќ au royaume des aveugles les borgnes sont rois погов. между слепите едноокият е цар; changer (troquer) son cheval borgne contre un aveugle заменям кон за кокошка; fenêtre borgne прозорец без изглед; mur borgne стена без прозорци; trou borgne непроходен отвор. -
13 cadre
m. (it. quadro "carré", lat. quadrus) 1. рамка; разш. картина; mettre une photo dans un cadre поставям фотография в рамка; accrocher un cadre au mur закачам картина на стената; le cadre d'une porte рамка, каса на врата; 2. лит. план; 3. служебен щат в учреждение; être rayé des cadres уволнен съм; не съм вече на работа в това учреждение; 4. личен състав (кадри); 5. воен. списък на офицери и подофицери (кадри); 6. голяма каса за опаковка и пренасяне на багаж по влак, кораби и др.; 7. мор. хамак, койка; 8. декор, среда, околна среда, това, което ни заобикаля; partir en vacances pour changer de cadre заминавам на почивка, за да сменя средата; 9. граница, ограничение; dans le cadre de в рамките на. Ќ cadre de bicyclette рамка на велосипед; cadre où l'on coule du béton кофраж за бетон. -
14 chevaler
v.tr. (de cheval) техн. подпирам; chevaler un mur подпирам стена. -
15 coller
v. (de colle) I. v.tr. 1. лепя, залепвам; coller un timbre sur une enveloppe залепвам марка на плик; 2. coller qqch. а, contre прилепвам, притискам, допирам; coller son visage contre la vitre прилепвам лице в стъклото; 3. бистря, избистрям; coller du vin бистря вино; 4. напоявам, импрегнирам; 5. прен., разг. налагам наказание (на ученик); запушвам някому устата; 6. coller qqn. задавам труден въпрос, на който изпитваният не може да отговори; скъсвам някого на изпит; 7. давам, предавам; coller un rhume предавам хрема; il m'a collé son chien той ми даде кучето си (със задължението да се грижа за него); coller une baffe удрям плесница; 8. разг. coller qqn. мъкна се постоянно след някого; il me colle! той се мъкне постоянно след мене; 9. v.tr.ind. coller а залепвам, прилепвам за; le pneu colle а la route гумата прилепва към пътя; II. v.intr. 1. разг. прилепвам; le timbre colle марката залепва; 2. прилепвам (за дреха); 3. жумя по време на игра на криеница; se coller 1. se coller а, contre qqch. залепвам се за нещо; 2. разг. живея с партньор без брак. Ќ ça colle bien разг. работата върви добре, нещата си пасват; coller qqn. au mur разстрелвам някого; se faire coller разг. пропадам на изпит; coller aux fesses de qqn. разг. мъкна се постоянно след някого; coller а la peau de qqn. неразделен съм с някого. Ќ Ant. arracher; admettre; s'écarter. -
16 consolidation
f. (de consolider) 1. втвърдяване; 2. затвърдяване, закрепване; 3. заякчаване, заздравяне, укрепване; consolidation d'un mur укрепване на стена; 4. мед. затваряне, заздравяване, зарастване; consolidation d'une plaie затваряне на рана; 5. фин. разсрочване на дълг; 6. фин. консолидиране; consolidation du bilan консолидиране на баланс. Ќ consolidation de valeurs превръщане на краткосрочни ценни книжа в дългосрочни. -
17 consolider
v.tr. (lat. consolidare, de solidus "solide") 1. заякчавам, правя по здрав, стабилен; consolider un mur заздравявам стена; 2. затвърдявам, заздравявам; consolider une alliance заздравявам съюз; 3. мед. затварям, заздравявам; consolider une plaie затварям рана; 4. консолидирам; consolider le bilan d'une entreprise консолидирам баланса на предприятие. Ќ dette consolidée дълг, който е разсрочен за изплащане през по-дълъг срок. Ќ Ant. ébranler, miner, saper, démolir, abattre, affaiblir. -
18 contre
prép., adv. et m. (du lat. contra "en face de") prép. et adv. 1. против; c'est contre votre intérêt това е против интереса ви; 2. срещу; nager contre le courant плувам срещу течението; être en colère contre qqn. гневен съм срещу (на) някого; s'assurer contre l'incendie застраховам се срещу пожар; sirop contre la toux сироп против кашлица; 3. към, до, близо; serrer qqn. contre son cњur притискам някого до сърцето си; 4. до; на, в; s'appuyer contre le mur опирам се на стената; se cogner la tête contre le rocher блъсвам си главата в скалата; danser joue contre joue танцувам буза до буза; 5. m. противното, другото; le pour et le contre за и против; 6. adv. против; voter contre гласувам против; 7. контриране ( при игра на карти). Ќ par contre в замяна на това; tout contre ост. съвсем близо; le tableau ci-contre картината отсреща; contre vents et marées въпреки всички трудности; course contre la montre бягане по часовник (за колоездач); faire un contre в билярда - удрям с моята топка друга, която след рикошет в края на масата удря отново моята топка. -
19 coucher1
v. (lat. collocare "placer dans une position horizontale, étendre") I. v.tr. 1. поставям на легло, слагам да спи; coucher1 un enfant слагам дете да спи; 2. повалям, простирам на земята, поставям в хоризонтално положение; coucher1 une échelle le long d'un mur поставям стълба легнала до стена; 3. вписвам, записвам; coucher1 sur une liste вписвам в списък; 4. бот. отвеждам клон, пръчка; 5. подслонявам; II. v.intr. нощувам, прекарвам нощта, спя; coucher1 а l'hôtel нощувам в хотел; coucher1 а la belle étoile нощувам на открито; coucher1 а plat спя без възглавница; III. v. pron. se coucher1 1. лягам си; 2. залязвам; le soleil se coucher1 слънцето залязва; 3. залягам; 4. накланям се ( за кораб). Ќ coucher1 en joue прицелвам се; chambre а coucher1 спалня; un nom а coucher1 dehors разг. трудно за произнасяне име; coucher1 avec qqn. спя в леглото на някого; спя в стаята на някого; разг. имам сексуални контакти с някого; allez vous coucher1! оставете ме на мира; une Marie couche-toi là ост. лесно момиче; comme on fait son lit on se couche погов. на каквото си постелеш, на такова ще легнеш. Ќ Ant. lever, dresser, élever, ériger. -
20 crépir
v.tr. (de crespir "friser", de l'a. adj. cresp) строит. мажа, измазвам; crépir un mur мажа стена. Ќ Ant. décrépir.
См. также в других словарях:
mur — mur … Dictionnaire des rimes
mûr — mûr … Dictionnaire des rimes
mürəkkəbləmə — «Mürəkkəbləmək»dən f. is … Azərbaycan dilinin izahlı lüğəti
mürəkkəbləşmə — «Mürəkkəbləşmək» dən f. is … Azərbaycan dilinin izahlı lüğəti
mur — [ myr ] n. m. • 980; lat. murus 1 ♦ Ouvrage de maçonnerie qui s élève verticalement ou obliquement (mur de soutènement) sur une certaine longueur et qui sert à enclore, à séparer des espaces ou à supporter une poussée. Matériaux utilisés dans la… … Encyclopédie Universelle
mûr — mur [ myr ] n. m. • 980; lat. murus 1 ♦ Ouvrage de maçonnerie qui s élève verticalement ou obliquement (mur de soutènement) sur une certaine longueur et qui sert à enclore, à séparer des espaces ou à supporter une poussée. Matériaux utilisés dans … Encyclopédie Universelle
mur — (mur) s. m. 1° Ouvrage de maçonnerie dressé et portant en terre sur des fondements, ou sur un plancher artificiel. Un mur solide. Le mur s écroula. • Ainsi tel autrefois qu on vit avec Faret Charbonner de ses vers les murs d un cabaret....,… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
mur — mur̃ interj., mùr 1. neaiškiam kalbėjimui nusakyti: Klebonas savo kambaryje kažką mur mur atsakymo vietoje rš. 2. katės purkavimui nusakyti: Katė maloniai murksėjo: mur, muru, mur rš. 3. žlugto virinimo garsui nusakyti: Mur̃, mur̃ kaip pekla… … Dictionary of the Lithuanian Language
mur — MUR. s. m. Ouvrage de Maçonnerie fait pour enclorre quelque espace. Bon mur. mur espais de tant de pieds. mur de pierre de taille. mur de moëllon. mur de brique. mur de terre. bastir un mur. lever un mur. mur à hauteur de &c. cela est sellé dans… … Dictionnaire de l'Académie française
mûr — mûr, ûre (mur, mu r ) adj. 1° Qui est arrivé au point de se détacher spontanément ou d être cueilli, en parlant des fruits. Ces pêches ne sont pas mûres. • Des raisins, mûrs apparemment Et couverts d une peau vermeille, LA FONT. Fabl. III, 11 … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Mur (VD) — Mur (Vaud) Pour les articles homonymes, voir Mur (homonymie). Mur Une vue d ensemble de la commune serait la bienvenue Administration Pays Suis … Wikipédia en Français
