i+live+on+my+own

{oun}
I. 1. свой, собствен
I do my OWN cooking сам си готвя
she makes her OWN clothes сама си шие (дрехите)
name your OWN price кажи каквато цена искаш
he is his OWN man/master сам си е господа
2. роден
II. n your interests are my OWN твоите интереси съвпадат с мойте
my time is my OWN сам разполагам с времето си
this fruit has a flavour all its OWN този плод има характерен/специфичен вкус и аромат
to have nothing of one's OWN нямам си нищичко
for reasons of his OWN по причини, известии само нему
on one's OWN сам, самостоятелен, самостоятелно, който няма равен на себе си, несравним
to live on one's OWN живеясам
to come into one's OWN получавам своето/това, коего ми се полага, влизам в правата си, получавам признание, показвам какво мога/на какво съм способен
to get one's OWN back отмъщавам си, връщам си
to hold one's OWN държа се (на позициите си), не отстъпвам, справям се, не се излагам, държа се, не загубвам сили (за болен)
III. 1. притежавам, имам, държа, владея
2. признавам (си)
to OWN one's faults признавам си слабостите
to OWN oneself (to be) beaten/defeated признавам се за победен
to OWN to having told a lie признавам, че съм излъгал
to OWN up (to something) разг. признавам си (нещо) откровено
3. признавам за свое, припознавам (дете и пр.)

* * *

{oun} I. a 1. свой, собствен; I do my own cooking сам си готвя; she(2) {oun} v 1. притежавам, имам; държа, владея; 2.признавам (си);

* * *

свой; роден; притежавам; владея; държа; имам;

* * *

* * *

own [oun] I. adj 1. (след притежателно мест. или родителен падеж на същ.) свой, собствен; he is his \own worst enemy той сам си е най-големият враг; my time is my \own сам разполагам с времето си; he is his \own man сам си е господар; after o.'s \own heart ( soul) близък по сърце; \own goal сп. автогол; 2. роден; \own brothers ( sisters) родни братя (сестри); II. n собственост, притежание; to come into o.'s \own получавам, вземам си своето, това, което ми се полага, влизам в правата си; заемам подходящо място, получавам признание; to hold o.'s \own държа се на положение, не отстъпвам; справям се, не се излагам; не губя сили (за болен); to have nothing of o.'s \own нямам си нищичко; гол съм като пушка; • on o.'s \own разг. самостоятелно, на собствени разноски (отговорност), на своя глава; my \own мили (като обръщение); his \own ост. близките му; to get o.'s \own back разг. отмъщавам си за обида, връщам си го тъпкано; реванширам се; to tell s.o. his \own ост. казвам някому истината в очите; to come into o.'s \own получавам шанс да се докажа, да покажа на какво съм способен; III. v 1. притежавам, имам, държа, владея; 2. признавам (се); to \own a child припознавам дете; to \own s.o. as o.'s brother припознавам някого за свой брат; to \own s.o.'s sway подчинявам се на някого; to \own o.s. beaten ( guilty) признавам се за бит (виновен); to \own up разг. признавам си откровено; I \own up to it признавам, че го извърших; • to \own it попадам на следа, надушвам следа (ловен израз).

{laif}
1. живот
LIFE insurance/assurance застраховка за живот
to come to LIFE идвам на себе си, съвземам се
to bring to LIFE докарвам в съзнание, възкресявам, връщам към живот
to escape with LIFE and limb отървавам кожата, спасявам си живота
for LIFE отчаяно, на живот и смърт, за цял живот, пожизнено
to fight for dear LIFE бия се отчаяно, боря се на живот и смърт
to flee/run for one's LIFE/for dear LIFE бягам, за да се спася, бягам, колкото ми държат краката
to take someone's LIFE убивам някого
to take one's own LIFE самоубивам се
there is LIFE in the old dog yet още го бива, има още хляб в него
everything that has LIFE всичко живо
early/late in LIFE на млади/стари години
early LIFE детство
long LIFE дълголетие
this LIFE този/земният живот
the other/future/eternal/everlasting LIFE оня свят. задгробният живот, вечността
imprisonment for LIFE, LIFE imprisonment доживотен затвор
to see LIFE виждам свят, добивам житейски опит
in one's LIFE's time вж. lifetime
many lives were lost имаше много убити/жертви
great loss of LIFE много убити/жертви
what a LIFE! това живот ли e? то пък един живот! this is the LIFE! e, това e живот/да живееш/се казва живот
2. живи същества, живот
vegetalbe LIFE растителност
bird LIFE птичи свят/царство
3. жизненост, бодрост, живот
the streets were full of LIFE улиците бяха оживени
put some LIFE into it! разг. по-живо! to put fresh LIFE into a meeting, etc. оживявам/съживявам събрание и пр.
to be the LIFE and soul of the party душата съм на компанията
4. изк. натура
to paint from LIFE рисувам от натура
taken from (the) LIFE рисуван от натура
to draw/portray/imitate to the LIFE предавам/имитирaм точно
as large/big as LIFE в естествена величина, като жив, разг., шег. цял целеничък
larger than LIFE по-голям от естествен ръст, преувеличен
5. общество
high LIFE хайлайф, висше общество
low LIFE простолюдие
6. биография, животоописание
7. човек, застрахован за живот
good/bad LIFE човек, чийто живот не е/е застрашен от опасност, добър/лош обект за застраховка за живот
8. живот, дълготрайност (на машина и пр.)
9. sl. доживотен затвор/присъда
to be doing LIFE излежавам доживотна присъда
10. attr пожизнен, доживотен
bless my LIFE! боже мой! upon my LIFE! честна дума! not on your LIFE! разг. дума да не става! в никакъв случай! how's LIFE? как си? как е работата? I cannot do it for the LIFE of me да ме убиеш, не мога да направя това
to bother/harass/nag/plague/worry the LIFE out of someone вадя/изваждам душата/не давам ни минута покой на някого
to take one's LIFE in one's hands рискувам живота си, слагам си главата в торбата

* * *

{laif} n (pl -lives {laivz}) 1. живот; life insurance/assurance з

* * *

биография; дълготрайност; доживотен; животоописание; жизненост; живот; натура;

* * *

* * *

life [laif] n (pl lives) 1. живот; \life annuity пожизнена рента; appointment for \life пожизнена длъжност; to come to \life идвам на себе си, съвземам се; to bring to \life докарвам в съзнание; възкресявам, връщам към живота; to spring to \life започвам да действам решително, съживявам се; to depart ( from) this \life прен. умирам, отивам на оня свят; to live the \life of Riley живуркам си, живея безгрижно (в охолство); to escape with \life and limb спасявам си живота, леко (лесно) се отървавам; a matter of \life and death въпрос на живот и смърт; to flee ( run) for o.'s \life бягам с все сила; for dear \life 1) отчаяно, на живот и смърт; 2) за цял живот; for the \life of me, for my \life I cannot do it, I cannot do it to save my \life да ме убиеш, не мога да го направя; to live o.'s own \life самостоятелен съм, оправям се сам; to seek s.o.'s \life извършвам покушение върху живота на; to take s.o.'s \life убивам някого; to lay down o.'s \life, to give o.'s \life давам живота си; to put \life into s.th. вдъхвам живот на; to choke the \life out of s.o. задушавам някого; to bother ( harass, nag, plague, worry) the \life out of s.o. изваждам душата на някого, не му давам ни минута покой; to scare ( frighten) the \life out of изплашвам ( някого) до смърт, изкарвам акъла (на някого); to make s.o.'s \life a hell правя живота на някого черен; his \life is not worth a day's purchase той не ще може да преживее и един ден дори; to take o.'s ( own) \life самоубивам се, посягам на живота си; to take o.'s \life in both hands and eat it водя бурен (интензивен) живот; горя свещта от двата края; to take o.'s \life in o.'s hands рискувам живота си, впускам се в отчаяно начинание; there is \life in the old dog yet още го бива, има още хляб в него; while there is \life, there is hope докато човек е жив, все има надежда; \life is a bowl of cherries животът е песен; \life is but a span животът е само един миг, животът е кратък; everything that has \life всичко живо; the \life of the mind интелектуален живот, размисъл; bird \life птичият свят, птичето царство; vegetable \life растителност; long \life дълголетие; at my time of \life на моите години, на моята възраст; early \life детство; he has seen \life той много е видял (преживял); in o.'s \life's time приживе, докато човек е жив; to beat s.o. within an inch of his \life пребивам някого от бой, само дето не убивам някого от бой; many lives were lost имаше много убити (жертви); get a \life! я стига! я се разкарай! майната ти! bless my \life! Боже мой! upon my \life! честна дума! not on your \life! дума да не става! в никакъв случай! how's \life? как сте? как са работите? my dear \life! ост. душо моя! 2. жизненост, бодрост; живот; he was the \life of the party той бе душата на компанията; to sing with \life пея въодушевено; пея с душа; 3. изк. натура; естествена величина (големина); to paint from \life рисувам от натура; still \life натюрморт; to portray to the \life предавам (рисувам) точно; as large ( big) as \life в естествена големина; като жив; in \life size в естествена величина; larger ( bigger) than \life неестествен, преувеличен, пресилен; true to \life верен, естествен, правдив; 4. общество; high \life хайлайф, светско (аристократично) общество, аристокрация, висша класа; low \life простолюдие; 5. биография, животоописание; 6. човек, застрахован за живот (против смърт); a good \life човек, чийто живот не е застрашен от опасност; добър обект за застраховка живот; 7. дълготрайност, живот (на машина и пр.); charge \life време на пребиваване на ядрено гориво в реактор; full-load \life дълготрайност при максимално натоварване; 8. сп. нов старт; друга възможност.

{hænd}
I. 1. n анат. ръка (от китката надолу), предна лапа (на животно), прен. ръка, пръст, власт, отговорност
the-of God пръст божи
to have a HAND in something имам пръст в нещо
open HAND щедра/широка ръка
with open HAND с широка ръка, щедро
heavy/iron HAND желязна ръка, тирания, деспотизъм
HANDs off не пипай
HANDs off...! долу ръцете от...! HANDs up! горе ръцете! предай се! here's my HAND on it ето ръката ми, съгласен съм
to give one's HAND (up) on it обещавам тържествено, вричам се
with a sparing HAND икономично, пестеливо
to be ip someone's HANDs в ръцете/властта съм на иякого
to bite the HAND that feeds you показвам черна неблагодарност
l can't lay/put my HAND on it не мога да то намеря/открия
to get something off one's HANDs отървавам се от нещо, махам го от главата си
to take something off someone's HANDs освобождавам/отървавам някого от грижата за нещо
to take something out of someone's HAND снемам отговорността за нещо от някого
she's off my HANDs нямам повече грижа за нея
to lend/give/bear someone a (helping) HAND помагам някому
to give one's HAND to давам ръката си на, съгласявам се да се оженя за
to go on o/s HANDs and knees лазя на четири краха (при търсене на нещо), прен. моля коленопреклонно
to have one's HANDs full имам много работа/грижи
to have someone in the hollow of one's HAND държа някого в ръцете си, имам пълна власт над някого
to lift (up) /rafae one's HAND against someone вдигам ръка срещу някого
2. в обстоятелствени изрази
at HAND наблизо, под ръка, на разположение
winter is at HAND зимата наближава
at someone's HAND (s) от (страна на)
I did not expect such treatment at your HANDs не очаквах такова отношение от ваша страна/от вас
by HAND ръчно, с ръка
to bring up/feed by HAND отглеждам с биберон, храня изкуствено, на ръка, по човек/куриер
from HAND to HAND от ръка на ръка, от човек на човек, от един собственик на друг
to live from HAND to mouth живея ден за ден, каквото изчукам изпукам
... in HAND с... в ръка
hat in HAND с шапка в ръка, наличен, разглеждан (за въпрос)
to take something /someone in HAND заемам се с нещо/някого
to have in HAND имам (на разположение)
to be in HAND започнат съм (за работа)
3. сръчност, умение, ръка, майсторство
to give/put the last HAND to something довършвам/доизкусурявам/слагам последните щрихи на нещо
to get one's HAND in свиквам (с работа и пр.)
to keep one's HAND in упражнявам се, поддържам си формата
to have one's HAND in във форма съм
his HAND is out отвикнал е, не е във форма, позабравил е
4. майстор, автор
to be a good/great/dab HAND at голям майстор съм в/на, бива ме в
to be a new HAND at новак съм в
an old HAND опитен човек, специалист, рецидивист
two portraits by the same HAND два портрета от същия автор
5. работник, работна ръка, моряк
ship's HANDs екипаж на кораб
HANDs wanted търсят се работници
6. източник
at first/second HAND от първа/втора ръка (за сведения и пр.)
7. почерк
to write (in) a small HAND пиша ситно/дребно
in one's own HAND със собствената си ръка/почерк, собственоръчно
8. подпис
to set one's HAND to слагам подписа си на
under your HAND and seal с вашия подпис и лечат
9. страна
on the right/left HAND отдясно/отляво, от дясната/лявата страна
on all HANDs, on every HAND от всички страни
fact admitted on all HANDs всепризнат факт
on the one HAND..., on the other HAND... от една страна..., (а) от друга...
on either HAND от двете страни
10. карти ръка, карти (които получава всеки играч)
to hold one's HAND пасувам, въздържам се
to call/decare/show one's HAND откривам/разкривам картите си (и прен.)
to force someone's HAND принуждавам някого да си разкрие картите (и прен.), принуждавам някого да действува прибързано/против убежденията си
to play a good HAND играя добре
to play for one's own HAND
11. карти играч
the elder/eldest HAND играч, който започва първи
12. карти игра, партия
let's have a HAND at bridge да изиграем една партия бридж
13. мярка за измерване височината на кон (около 10 см)
14. стрелка (на часовник), крило (на семафор), стрелка (на пътен знак)
15. театр. разг. аплодисменти, овации
to get a good/big HAND имам голям успех, посрещат ме с бурни аплодисменти
to give someone a good/big HAND посрещам някого с бурни ръкопляскания, аплодирам някого бурно
16. аttr ръчен, портативен
направляван с ръка HAND of bananas кичур банани
HAND of tobacco шепа тютюневи листа
II. 1. (пре) давам, връчвам (to)
2. подавам, поднасям
3. мор. свивам, прибирам (платно)

* * *

{hand} n l. анат. ръка (от китката надолу); предна лапа (на живо(2) {'hand} v 1. (пре)давам, връчвам (to); 2. подавам; поднасям;

* * *

страна; стрелка; ръчен; ръка; почерк; портативен; връчвам;

* * *

* * *

hand[hænd] I. n 1. ръка (от китката надолу); предна лапа на животно; прен. ръка, власт; • the \hand of God пръст Божи; an open \hand щедра (широка) ръка; a light \hand лека ръка, ловкост, сръчност; деликатност, такт; a heavy ( iron) \hand прен. желязна ръка; тирания, деспотизъм; dead \hand 1) негативно влияние, "спирачка"; 2) = mortmain; to win \hands down побеждавам (спечелвам победа) без всякакви усилия; \hands off не пипай! \hands up горе ръцете! предай се! вдигнете ръцете! (за гласуване); here's my \hand on it ето ръката ми, съгласен съм; обещавам; to give up o.'s \hand (up)on s.th. обещавам тържествено, вричам се; in the turn( ing) of a \hand мигновено, докато усетиш; a show of \hands гласуване с вдигане на ръка, открито (явно) гласоподаване; a high \hand арогантност, надменност; нахалство; произвол; деспотично държание ( отношение); to carry off with a high \hand върша ( нещо) произволно; with a sparing \hand икономично, пестеливо; with both \hands с все сила; to bite the \hand that feeds you показвам черна неблагодарност; to change \hands минавам от една ръка в друга (от един собственик в друг); to fold o.'s \hands скръствам ръце (и прен.); бездействам, нищо не правя; to gain ( have, get) the upper \hand, to have the better (ост. the higher) \hand удържам победа, вземам надмощие (връх) (над); to take s.th. off s.o.'s \hands освобождавам (отървам) някого от грижата за нещо; the children are off my \hands now вече не е необходимо да се грижа за децата; to give a helping \hand to s.o., to bear ( lend, give) s.o. a \hand помагам на някого; to give o.'s \hand to давам ръката си на, съгласявам се да се оженя за; to give s.o. the glad \hand ам. посрещам (приемам) топло (сърдечно); to give s.o. a free \hand давам картбланш някому; to go on o.'s \hands and knees лазя на четири крака; time hangs heavily on my \hands чудя се какво да правя с времето си, времето ми минава много бавно; to have a \hand like a foot насърчен съм; to have a \hand in s.th. имам пръст в нещо; to have ( keep) o.'s \hand in във форма съм; to have o.'s \hands full имам много работа (грижи); to have o.'s \hands tied вързани ми са ръцете (и прен.); to have s.o. in the hollow ( palm) of o.'s \hand държа някого в ръцете си, имам пълна власт над някого; to lay \hands on хващам, пипвам, слагам ръка на; to lay violent \hands on хващам насила; употребявам насилие спрямо; to lay violent \hands on o.s. посягам (слагам край) на живота си; to lift ( lift up, put forth, raise, stretch forth) o.'s \hand against s.o. вдигам ръка срещу някого; not to lift a \hand не си мръдвам пръста; to live by o.'s \hands изкарвам си хляба със собствените си ръце (труд); to live from \hand to mouth живея от ден за ден; каквото изчуквам, изпуквам; to put o.'s \hand to the plough залавям се за работа; to receive s.th. at the \hands of s.o. получавам нещо от (ръцете на) някого; to set ( put) o.'s \hands at a task започвам (заемам се, залавям се с) работа; to strengthen s.o.'s \hand подпомагам (оказвам помощ на) някого; to give s.o. a big \hand аплодирам шумно (ентусиазирано); to sit on o.'s \hands аплодирам вяло (без ентусиазъм); бездействам, седя със скръстени ръце; to take ( lead) s.o. by the \hand хващам (водя) някого за ръка; to take a \hand in намесвам се в, участвам в; to try o.'s \hand at опитвам се в, опитвам си силите в; to turn o.'s \hand to върша, заемам се с; he can turn his \hand to anything за всичко го бива; всякаква работа може да върши; to wash o.'s \hands (of) прен. измивам си ръцете, свалям от себе си отговорността (за); 2. в обстоят. изрази: at \hand наблизо, под ръка; winter is at \hand зимата наближава; close ( near) at \hand близко (по време или място); by \hand с ръка, на ръка; made by \hand ръчна изработка; to bring up ( feed) a child by \hand отглеждам дете с биберон, храня изкуствено; to send a letter by \hand изпращам писмо по човек (по куриер); from \hand to \hand от ръка на ръка, от човек на човек, от един собственик на друг; in \hand 1) с ... в ръка; hat in \hand с шапка в ръка; 2) наличен; cash ( stock) in \hand налични суми (стоки); the question ( matter) in \hand разглежданият въпрос; to take s.th. in \hand заемам се с нещо; to have in \hand имам на разположение, разполагам с; контролирам, държа под контрол; to have a piece of work in \hand работя върху нещо; the business is in \hand въпросът се разглежда; to keep a horse well in \hand здраво държа юздите на кон, здраво управлявам кон; to keep o.s. well in \hand владея се; the situation is well in \hand положението е овладяно; to be in \hand принуден съм да върна топката в полукръга, от който съм започнал (в билярда); off \hand вж offhand; on \hand наличен, на разположение, на склад; supplies on \hand налични запаси; work on \hand текуща работа, работа, с която се занимавам в момента; to have s.th. on o.'s \hands имам да свършвам (да се грижа за) нещо; to have an hour on o.'s \hands имам един час свободно време; out of \hand изведнъж, без подготовка, изненадващо; който не може да се контролира, изтърван; to shoot s.o. out of \hand застрелвам някого веднага, без много да се церемоня (без да ми мигне окото); to get out of \hand преставам да се подчинявам на дисциплина; разхайтвам се, разгащвам се; to \hand: to come to \hand пристига, получава се (за писмо и пр.); намира се, излиза; ready to o.'s \hand наблизо, под ръка, на разположение; \hand and glove, \hand in glove много близък, интимен ( with, together); \hand and foot: to serve ( wait on) s.o. \hand and foot угаждам на някого, изпълнявам всички прищевки на някого; \hand in \hand ръка за ръка; в съгласие; \hand over \hand ( fist) много бързо; \hand to \hand ръкопашен (за бой); 3. работник, работничка, работна ръка; моряк; майстор; \hands wanted търсят се работници; factory \hands, field \hands фабрични (земеделски) работници; a ship's \hands екипаж на кораб; all \hands on deck! целият екипаж (всички) на палубата! to be a good ( great) \hand at голям майстор съм в (на), бива ме в; to be a new \hand at новак съм в; to be an old \hand опитен човек; рецидивист; безстрашен (дързък, нахален) човек; green \hand новак, неопитен работник; 4. източник; at first ( second) \hand от първа (втора) ръка (за сведения и пр.); 5. почерк; a big ( small, round) \hand едър (дребен, закръглен) почерк; to write (in) a small \hand пиша ситно (дребно); in o.'s own \hand със собствената си ръка (почерк); собственоръчно; 6. подпис; to set o.'s \hand to слагам подписа си на; under your \hand and seal с Вашия подпис и печат; 7. страна; on the right/left \hand отдясно (ляво), от дясната (лявата) страна; on all \hands, on every \hand от всички страни; a fact admitted on all \hands всепризнат факт; on the one ( the other) \hand от една (от друга) страна; on either \hand от двете страни; 8. карти ръка (карти, които получава всеки играч); to have a wretched \hand имам лоши (ужасни) карти; to call ( declare, show) o.'s \hand откривам (разкривам) си картите (и прен.); to force s.o.'s \hand принуждавам някого да си разкрие картите (и прен.); a nap \hand хубави (отлични) карти; прен. изгодно положение; to play a good \hand играя добре; to play into one another's \hands помагаме си, поддържаме се, подкрепяме се; to overplay o.'s \hands отивам твърде далеч; to play a lone \hand действам сам; to play into s.o.'s \hand наливам вода в чужда мелница; to play o.'s \hand for all it is worth използвам напълно възможностите си, пускам в ход всички средства; to throw in o.'s \hand отказвам се, предавам се, вдигам ръце; the elder ( younger) \hand играч, който започва първи (втори) (когато играят двама); the eldest ( youngest) \hand играч, който започва първи (последен) (когато играят повече от двама); 9. игра, партия; let's have a \hand of poker да изиграем една партия покер; 10. мярка (около 10 см) за измерване височина на кон; 11. стрелка (на часовник); крило (на семафор); стрела (на пътен знак); изображение на ръка с насочен пръст; 12. театр. sl аплодисменти; овации; big \hand посрещам някого с бурни аплодисменти, аплодирам някого бурно; 13. тех. характеристика на режещ инструмент (ляв, десен); 14. тех. направление (напр. на винтова линия)м 15. ам. хенд (единица за дължина: 101,6 mm); 16. attr ръчен; портативен; който се направлява с ръка; \hand luggage ръчен багаж; \hand stoking ръчно палене; • a \hand of bananas кичур банани; a \hand of tobacco една шепа тютюневи листа; Bloody H. хералд. червена ръка (емблема на баронет); II. v 1. (пре)давам, връчвам (to); 2. подавам; 3. изпращам (с писмо и пр.); • to \hand it to s.o. признавам превъзходството на някого; for craft we must \hand it to him трябва да признаем, че по майсторлък ни надминава; to \hand a sail мор. свивам (прибирам) платно;

{'kʌntri}
1. страна
God's (own) COUNTRY ам. разг. Съединените щати
this COUNTRY нашата страна
wine of the COUNTRY местно вино
2. население на дадена страна, народ
3. отечество, родина, татковина, роден край
4. село, провинция
town and COUNTRY градът и селото, градовете и селата на дадена страна
in the COUNTRY на село, в провинцията, на курорт
to go up COUNTRY отивам/пътувам в провинцията (от столицата), пътувам към вътрешността на страната
5. местност, край, природа
across COUNTRY без пътека, напреко
the Black COUNTRY индустриалната част на средна Англия
6. област, сфера
7. country and western, country music
8. country rocks
9. attr селски, провинциален
to appeal/go to the COUNTRY (разпускам парламента и) насрочвам избори
to live on the COUNTRY продоволствувам се от местни източници
in the COUNTRY sl. крикет настрана, далеч от вратата

* * *

{'k^ntri} n 1. страна; God's (own) country ам. разг. Съединените ща

* * *

страна; село; родина; селски; отечество; област; провинция; провинциален; държава; народ;

* * *

* * *

country[´kʌntri] n 1. страна; mother \country метрополия, отечество; native \country родина, родна страна; God's ( own) \country разг. Съединените щати; wine of the \country местно вино; to go up \country пътувам към вътрешността на страната; 2. население на страна, народ, нация; the whole \country resisted the invaders цялата страна се вдигна срещу нашественика; 3. отечество, родина, татковина, роден край; 4. село; провинция; town and \country градът и селото; to travel across \country пътувам по второстепенни пътища, избягвайки натоварените магистрали; 5. местност, край; broken \country пресечена местност; rolling \country хълмиста местност; open \country открито поле; 6. област, сфера; this subject is quite unknown \country to me този въпрос не е от моята област; 7. attr селски, провинциален; \country place (малък) провинциален град; \country roads селски пътища; \country music кънтримузика; • to appeal (go) to the \country (разпускам парламента и) насрочвам нови избори; to live on the \country продоволствам се от местни източници; captain's \country мор., разг. капитанска кабина.

{sti:m}
I. 1. пара, изпарение, прен. разг. енергия, сила
live/exhaust/wet/dry STEAM прясна/отработена/влажна/суха пара
under STEAM, with STEAM up под пара
with full/all one's STEAM on под пълна пара, много бързо
to get up/raise STEAM усилвам парата, прен. ускорявам вървежа си, тръгвам по-бързо
вдигам пaра, гневя се
to let off STEAM пускам пара, прен. намирам отдушник за/давам воля на чувствата си, намалявам напрежението
to run out of STEAM прен. изчерпвам се, загубвам силата/ентусиазма си
under one's own STEAM прен. без чужда помощ/подтик, със собствени сили
2. attr парен, работещ с пара
II. 1. пускам пара, издигам се във вид на пара
to STEAM away изпарявам се, извирам
2. движа се/работя с пара, пътувам, плувам
the train STEAMed into the station влакът навлезе в района на гарата
the ship STEAMd away параходът се отдалечи
3. разг. работя енергично, напредвам бързо, пердаша (ahead, away)
4. готвя/задушавам на пара
5. паря, запарвам, попарвам
6. изчиствам с пара (дрехи)
7. издавам/изпущам пара (за животно)
8. to STEAM up запотявам се от пара (за прозорци и пр.)
to be/get all STEAMed up прен. разг. разгорещявам се, кипвам

* * *

{sti:m} n 1. пара, изпарение; прен. разг. енергия, сила; live/e(2) {sti:m} v 1. пускам пара; издигам се във вид на пара; to steam

* * *

парен; пара; попарвам; запарвам;

* * *

* * *

steam [sti:m] I. n 1. па́ра, омара, изпарение; прен., разг. енергия, сила; live ( exhaust, wet) \steam жива, прясна (отпадъчна, влажна) пара; under \steam, with\steam up под пара; with full (all o.'s) \steam on, full \steam a head под пълна пара; много бързо; under o.'s own \steam самостоятелно; собственоръчно, без чужда помощ; to get up ( raise) \steam усилвам парата; прен. ускорявам хода си, тръгвам по-бързо; to blow ( let) off \steam пускам пара; прен. търся отдушник (за чувствата си, изразходвам енергия); sl хваля се, дрънкам; to put ( pick up) on \steam усилвам парата; прен. ускорявам вървежа си, тръгвам по-бързо; to run out of \steam губя сили; 2. sl възторг, ентусиазъм; 3. attr парен, паров; 4. австр. sl евтино вино; II. v 1. пускам пара; издигам се във вид на пара; 2. движа се с пара; пътувам, плувам; we ( the vessel) \steamed down the river ние плувахме (корабът плуваше) по реката; the train \steamed into the station влакът влезе в района на гарата; the ship \steamed away корабът се отдалечи; 3. разг. работя енергично, напредвам много, "пердаша" ( ahead, away); 4. сготвям на пара; 5. паря, запарвам, напарвам, попарвам; to \steam open отварям ( плик) на пара; 6. изпускам пара (за животно);

{wei}
1. път, пътека, шосе, място за преминаване
WAY in вход
WAY out изход (и прен.)
WAY through пасаж
the broad WAY прен. пътят на наслажденията
the narrow/straight WAY прен. трудният път към добродетелта
the WAY of the Cross рел. Голгота (и прен.)
on one's WAY to на път/по пътя за
across/over the WAY отсреща, насреща, оттатък пътя
by the WAY на/край пътя, между другото, между прочем
out of the WAY настрани от/не на пътя, отдалечен, затънтен, забутан, необикновен, необичаен, особен
to be/stand in the WAY преча
to get in the WAY of стоя на пътя/преча на
to get out of someone's WAY отстранявам се от пътя на/преставам да преча на някого
to keep out of someone's WAY отбягвам някого, гледам да не се мяркам пред него
to clear/pave/smoothe the WAY for разчиствам/откривам пътя за, подготвям почвата за
to make WAY for давам път/отстъпвам място на
to make the best of one's WAY бързам, колкото мога
to make one's WAY in the world пробивам си път в живота, правя кариера
the WAY of all flesh участта на всичко живо/смъртно
to go the WAY of all flesh/of nature/of all the earth/of all things умирам, отивам си от този свят
to go the WAY of all good things пропадам, отивам по дяволите
to feel/grope one's WAY вървя пипнешком, прен. действувам предпазливо, опитвам терена
to find one's/its/the WAY попадам, прониквам
to go one's WAY тръгвам (си), потеглям
to get/go/take/have one's own WAY действувам самостоятелно, не се вслушвам в съвети, правя каквото/както си искам
to go all the WAY with someone съгласявам се изцяло с някого
to go someone's WAY отивам в същата посока с някого
everything goes his WAY разг. върви му
to go the right WAY на прав път съм, не съм се заблудил (и прен.)
to go the wrong WAY сбърквам пътя, попадам в кривото гърло (за храна)
to go the whole WAY върша нещо изоснови/докрай/както трябва
to make one's WAY to/toward запътвам се/тръгвам към
something comes/falls one's way попада ми
to take one's WAY to/towards тръгвам, вървя, отивам
to go out one's WAY to do something полагам особени усилия/старания да направя нещо, правя всичко възможно
2. разстояние
a little WAY недалеч, наблизо
a long/good WAY (off) много далеч, надалеч
to have come/gone a long WAY стигнал съм далеч, напреднал съм
it's (a long) WAY off perfection далеч не e съвършено
better by a long WAY далеч по-добър
this will go a long WAY това ще допринесе много
to be (a long) WAY above далеч надхвърлям
to go a long WAY имам голямо влияние/значение, стигам задълго, спорен съм
not by a long WAY съвсем не
you are a long WAY out много се лъжеш
3. направление, посока, курс
this WAY насам
that WAY натам
to look someone's WAY гледам към някого
every which WAY по всички посоки/направления
to look the other WAY извръщам поглед, прен. правя се, че не виждам/не забелязвам
to put someone in the WAY of помагам на/подпомагам някого в (нещо)
the other WAY (a) round/about (точно) обратно (то)
4. начин, способ, метод, маниер
(in) this/that WAY така, по този начин
in every WAY всячески, по всякакъв начин, във всяко отношение
all/quite/very much the other WAY съвсем другояче/иначе
WAYs and means начини, средства, възможности
committee of WAYs and means бюджетна комисия
it's not his WAY to be jealous, etc. не му e свойствено/присъщо да завижда и пр.
it's disgraceful the WAY he drinks, etc. безобразно e как/дето толкова пие и пр
to have a WAY with one умея да привличам/да се харесвам/да постигам своето
don't take offence-it's only his WAY не се засягай-той си е такъв/маниерът му е такъв
to my WAY of thinking според мен, по моему
there are no two WAYs about it няма две мнения по въпроса
one WAY or another така или иначе
to go the right/wrong WAY about something подхващам нещо правилно/неправилно
hi a WAY до известна степен, в известно отношение/смисъл
in no WAY в никакво отношение, никак
no WAY няма начин, невъзможно
to see one's WAY (clear) to doing something ясно ми е/зная как да направя нещо/как да постъпя, намирам/считам за възможно/виждам възможност да направя нещо
5. ход, движение, напредване, напредък, инерция
to get under WAY отплувам, тръгвам на път (за кораб), прен. започвам
to be under WAY плувам (за кораб), прен. в ход съм
preparations are under WAY извършват се приготовления
to gather/lose WAY набирам/губя скорост, ускорявам/забавям хода
to make WAY напредвам (и прен.)
to make one's (own) WAY (in the world) напредвам, преуспявам
6. състояние, положение, начин на живот, разг. занимание, занятие, търговия
that's the WAY things are така стоят работите
to be in a good/bad WAY в добро/лошо състояние съм
in a small WAY скромно, на дребно, в малки мащаби
to be in a small/large WAY of business върша/занимавам се с дребна/едра търговия
7. pl мор. стапел за спускане на кораб във вода
by WAY of via, като, вместо
by WAY of a joke, etc. на шега и пр.
by WAY of a weapon катo/вместо оръжие
to be by WAY of a poet, etc. съм нещо като/пиша се за/минавам за поет и пр.

* * *

{wei} n 1. път, пътека, шосе; място за преминаване; way in вход; way

* * *

ход; способ; път; начин;

* * *

* * *

way [wei] n 1. начин, способ, метод, маниер; in a \way донякъде, в известен смисъл; in every \way всячески, по всякакъв начин; във всяко отношение; you can't have it both \ways не може и вълкът да е сит, и агнето да е цяло; не може хем едното, хем другото; ( there are) no two \ways about it няма две мнения по този въпрос; one \way or another (either \way) така или иначе; she has a \way with children тя умее да общува (да се оправя) с деца; the other \way иначе; to get ( have) o.'s own \way, to follow ( hold, keep) o.'s own \way правя (постъпвам) по своему, постигам своето, вървя по собствен път, отстоявам своето; to be set in o.'s \ways имам установени навици (характер); to mend o.'s \ways променям се, влизам в правия път; to my \way of thinking по моему, по мое мнение; според мен; where there is a will there is a \way когато има добра воля (желание), начин (разрешение) се намира; No \way! абсурд! невъзможно! the W. християнската религия; Committee of W.s and Means англ., ам. полит. бюджетна комисия; начини за постигане на цел; 2. път, пътека; шосе, място за преминаване; the W. of the Cross рел. Голгота (и прен.); cross ( over) \way отсреща, насреща; \way through пасаж; \way in вход; \way out изход; прен. изход от положението; the broad \way прен. пътят на наслажденията; the narrow \way прен. пътят на добродетелта; the Milky W. астр. Млечният път; on the \way 1) предстоящ, на път; 2) по пътя (to към); across the \way насреща, отсреща (през пътя); to be in the \way 1) преча, стоя на пътя, представлявам препятствие; 2) под ръка съм; на разположение съм; by the \way 1) по пътя; 2) между другото; впрочем; to get in the \way of преча на, стоя на пътя на; to come s.o.'s \way предоставям се на (за шанс, възможност); to get into the \way of привиквам (пристрастявам се) към; to get out of s.o.'s \way отстранявам се, махам се, отдръпвам се от пътя на някого; прен. преставам да преча на някого; to clear ( pave, smooth) the \way for разчиствам (откривам) пътя на, подготвям почвата за; to make \way for давам път на, отстъпвам място на; to know o.'s \way about ( around) наясно съм с; to make the best of o.'s \way бързам, колкото мога; to make o.'s \way in the world правя кариера, пробивам си път в живота, завоювам си място в обществото; to see o.'s \way разбирам как трябва да действам; out of the \way 1) не в (на) пътя, настрана; 2) необикновен, необичаен, забележителен; особен; 3) отдалечен, далечен; затънтен, забутан; to go the \way of all flesh ( of nature, of all the earth) умирам, отивам си от този свят; to be in a fair \way to s.th.; to be ( well) on o.'s \way to на път съм (имам шанс) да постигна (сполуча) нещо; to blaze the \way пробивам (проправям) си път през гората; прен. новатор съм; to fight o.'s \way насила си пробивам път; to feel ( grope) o.'s \way вървя пипнешком, опипом търся пътя си; прен. действам предпазливо, опипвам терена; to find o.'s ( the) \way намирам пътя; прен. прониквам, попадам; постигам с труд нещо, пробивам (прен.); to go all the \way with изцяло, напълно се съгласявам с; to go the whole \way върша нещо из основи, както трябва, не се спирам наполовина; to go the wrong \way сбърквам пътя; (за храна) попада в кривото гърло; to keep out of harm's \way избягвам опасността; държа се настрана от греха; to lead the \way оглавявам, вървя начело; to meet s.o. half \way правя компромис за (отстъпвам на) някого; 3. направление, курс, посока; this \way насам; the other \way round обратно; to cut both \ways нож с две остриета съм (и прен.); every which \way по всички направления, в разни посоки; on the \way out разг. 1) излизащ от мода; 2) умиращ; замиращ; to look the other \way правя се, че нищо не виждам; отвръщам, извръщам поглед; to rub s.o. (up) the wrong \way дразня някого, лазя по нервите на някого; to go out of o.'s \way to давам си специален труд да, полагам извънредни (особени) усилия да; 4. разстояние; a little \way (s) недалеко, наблизо; we go \way back, we go back a long \way отдавна сме заедно, връзката ни е от дълго време; to go a long \way towards допринасям много за, спомагам за; his name goes a long \way той има голямо влияние, думата му тежи; вслушват се в мнението му; you are a long \way out много се лъжете; 5. разг. състояние, положение; начин на живот; to live in a great \way живея на широко (широка нога); to be in a bad \way 1) ост. много ми е зле; 2) разтревожен съм; in a big \way силно, с ентусиазъм, решително; to get that \way разг. попадам в лошо положение, изпадам в неприятност; in a family \way по семейному, домашному, свойски, интимно; to be in the family \way бременна съм; to pay o.'s \way живея според средствата си (в смисъл - без дългове); 6. ход, движение, инерция; to get under \way (за кораб) отплувам, заминавам, тръгвам на път; прен. започвам, пускам в ход, осъществявам; to gather ( lose) \way ускорявам (забавям) хода; набирам (губя) скорост; 7. (употребява се за усилване): the worst \way много, крайно, необикновено; \way above много над; \way ahead далеко напред; 8. pl тех. плази за спускане на кораб във водата; • the Great White W. булевард Бродуей в Ню Йорк; by \way of 1) през; 2) като, за; вместо; by \way of an introduction вместо въведение, като увод; 3) за да (с ger); 4) по отношение на, що се отнася до (и in the \way of) a country without much in the \way of natural resources страна, сравнително бедна по отношение на природни богатства; to give \way 1) отстъпвам, поддавам се; сменявам се, изчезвам, разсейвам се; 2) давам воля (на чувства и пр.) (to); 3) (за разсъдък) размътвам се; 4) (за крака) подкосявам се; 5) фин. (за акции) спадам, намалявам ми цената; 6) мор. налягам на веслата; to go a little ( good) \way with s.o. имам незначително (голямо) влияние върху някого; to take o.'s \way отивам; right of \way юрид. право на преминаване.

{fæt}
I. 1. дебел, пълен, тлъст, угоен
to get/grow FAT дебелея, надебелявам, затлъстявам
FAT type печ. получерен шрифт
2. мазен, тлъст (за храна)
3. плодороден (за почва), богат, изобилен, доходен
FAT pastures тучни пасища
FAT job доходна работа, топло местенце, тлъст кокал
FAT profit голяма/тлъста печалба
FAT part театр. благодарна роля
4. разг. глупав, тъп
5. ам. богат, заможен
a FAT chance никакъв шанс/възможност
a FAT lot you care sl. много ти пука на тебе
a FAT lot of good/use sl. ирон. голяма файда
a FAT lot you know about it sl. ирон. много ти разбира главата
to cut up FAT sl. оставям много парици (след смъртта си)
II. 1. мазнина, тлъстина, лой, сало, хим. масти
2. пълнота, дебелина
to put on/run to FAT дебелея, пълнея, надебелявам
3. тех. смазка, грес
4. най-хубавата част от нещо, тлъст пай, театр. благодарна роля, муз. ефектен (за изпълнителя) пасаж
to live off the FAT of the land живея охолно, живея си на ален фес
a bit of FAT sl. късмет
the FAT is in the fire стана тя, каквато стана, сега я втасахме, ще си имаме неприятности
III. 1. угоявам се (и с up), дебелея, тлъстея
2. торя (почва)

* * *

{fat} а 1. дебел, пълен; тлъст, угоен; to get/grow fat дебелея, над(2) {fat} n 1. мазнина, тлъстина; лой, сало; хим. масти; 2. пълно{3} {fat} v (-tt-) 1. угоявам се (и с up); дебелея, тлъстея; 2. т

* * *

шишкав; угоен; тлъстина; тлъст; угоявам; сало; плодороден; пълен; дебел; грес; дебелина; затлъстявам; лой; мазнина;

* * *

* * *

fat[fæt] I. adj 1. дебел, пълен; угоен, тлъст; (as) \fat as butter охранен, угоен, пълен; \fat type черни букви; 2. мазен, тлъст, блажен, маслен; a \fat diet тлъста храна; 3. плодороден (за почва); богат; изобилен; доходен; \fat pastures тучни пасища; a \fat job ( office) доходна работа, топло местенце, тлъст кокал; a \fat purse претъпкан портфейл (кесия); a \fat part театр. голяма (централна) роля; \fat coal битуминозни въглища; който бавно схваща, тъп, бавнозагряващ; • a \fat chance ирон. никакви шансове (изгледи, възможности); a \fat lot sl много; обикн. ирон. съвсем малко; a \fat lot you care! грубо много ти пука на тебе! a \fat lot of good ( help) ирон. голяма файда, няма що; a \fat lot you know about it ирон. много ти разбира главата! to cut it \fat преувеличавам; слисвам, учудвам; II. n 1. мазнина, тлъстина; лой; сало; animal ( vegetable) \fat животинска (растителна) мазнина; 2. пълнота, дебелина; to put on ( run to) \fat дебелея, пълнея; напълнявам; 3. тех. смазка, грес; 4. най-хубавата част от нещо, тлъст пай; театр. голяма (централна) роля (и \fat part); to live on ( off) the \fat of the land живея охолно, в разкош; 5. sl средства; to live on o.'s own \fat живея със свои (спестени) пари; • a bit of \fat sl приятна изненада; нещо, което прави живота по-приятен; the \fat is in the fire разг. маслото е в огъня, ситуацията е пред експлодиране; to pull the \fat out of the fire опитвам се да спася положението, когато вече е малко късно; to chew the \fat sl пея си старата песен; мърморя, заяждам се, чеша си езика; интригантствам, клюкарствам, сплетнича; to wax \fat and kick възгордявам се, големея се, надувам се, перча се (с положение, богатство); III. v 1. угоявам (се) (и с up); пълнея, дебелея, затлъстявам; 2. торя (почва); • kill the \fatted calf посрещам гост с радост.

{nоu}
I. 1. зная, познавам, запознат съм с, осведомен съм по, разбирам от
I wouldn't KNOW не знам, не мога да кажа
as far as/for al! I KNOW доколкото зная
to get/come to KNOW запознавам се с, опознавам, научавам се
there is no KNOWing човек не знае, не може да се каже (how, why)
2. зная от опит/какво е
to KNOW hunger зная какво е глад, гладувал съм
he has never KNOW n sickness не знае какво е болеет, никога не е боледувал
3. познавам, разпознавам, различавам (by по)
I wouldn't KNOW her from Adam/from a crow нe бих могъл да я (раз) позная
I knew him for a Frenchman познах, че с французин
you wouldn't KNOW him from an Englishman не бихте казали, че не е англичанин
he KNOWs a good thing when he sees it той разбира от хубаво
4. зная, умея, мога
to KNOW how to read/swim, etc. зная да чета/плувам и пр.
all I KNOW (how) колкото мога, с всички сили
5. посещавам, спохождам, общувам, имам работа с
he is not a man to KNOW не e човек, с когото да имаш работа, не е цвете за мйрисане
6. ост. имам полови сношения с
to KNOW one's way about/the time of day/a thing or two/what o'clock it is разбирам и аз от нещо, не съм съвсем загубен, пачигъоз съм
to KNOW what one is about зная какво правя/искам, действувам разумно
to KNOW better ставам по-предпазлив/разумен, вече знам, все пак съм по-умен
IKNOW better than that знам, че не е така, не съм толкова глупав, на друг ги разправяй
to KNOW better than to гледам да не. не съм толкова глупав да, достатъчно съм благоразумен да не
you ought to KNOW better than to би трябвало да знаеш, че не бива да
to KNOW one's own business знам си работата
before you KNOW where yon are докато се усстиш/разбереш какво става
don't I KNOW it на мен ли гй разправяш, знам аз
not if I KNOW it за нищо на света
that's all you KNOW (about it) ирон. много (ги) разбираш ти
what do you KNOW! ами! нима! не думай! как ти се вижда тая работа! know about чнам/осведомен съм за. в течение съм на, узнавам
I don't KNOW about that не съм сигурен
what do you KNOW about that? ам. какво ще кажеш за това? представяш ли си? know of знам/чувал съм за
not that I KNOW of доколкото знам, не
II. n to be in the-ризг. знам, в течение съм (about на), посветен съм (about в)

* * *

{nоu} v (knew {nju:}, known {noun}) 1. зная, поэнавам, запоз(2) {nоu} n: to be in the - ризг. знам, в течение съм (about на)

* * *

умея; разпознавам; зная; знам;

* * *

* * *

know [nou] v ( knew [nju:], known [noun]) 1. зная, познавам, запознат съм с, осведомен съм върху, разбирам от; to \know by name ( sight) зная по име (вид); to \know what's what зная, в течение съм, посветен съм; to be \known as ( to be) известен съм като; as far as I \know, for all I \know доколкото зная; had I \known да (ако) знаех; how do I \know? отде да зная? to get ( come) to \know запознавам се с, опознавам; научавам се; to let s.o. \know съобщавам, известявам някому, уведомявам (of); 2. зная от опит, зная какво е; to \know misery зная какво е мизерия; I have \known it (to) happen това е нещо, което съм виждал да става; 3. познавам, разпознавам, различавам; to \know by познавам по; to \know good from evil различавам доброто от злото; he \knows a good thing when he sees it той разбира от хубаво; 4. зная, умея, мога; to \know how to read зная да чета; all one \knows докъдето може, с всички сили; he doesn't \know A from B той е кръгла нула (пълен глупак); 5. посещавам, спохождам, навестявам; имам работа; they live next door but we don't \know them те са ни съседи, но не общуваме с тях; he is not a man to \know не е човек, с когото да имаш работа; не е цвете за мирисане; 6. ост. познавам; имам полови сношения с; • not to \know whether one is coming or going объркан съм; to \know s.th. backwards ( inside out) познавам нещо като дланта си (перфектно); to \know how many beans make five ( black from white, a hawk from a handsaw, chalk from cheese, o.'s way about, what's what) разбирам и аз от нещо, и аз поназнайвам, не съм съвсем загубен; that's all you \know! ирон. много (ги) разбираш ти! I \know better ( than that) зная, че не е така, не съм толкова глупав; разправяй ги другиму; to \know better than to... не съм толкова глупав, че да...; to \know o.'s onions зная си (разбирам си от) работата; to \know o.'s own mind зная какво искам; имам твърдо мнение; to \know the time of day ( a thing or two) зная къде зимуват раците; to \know what one is about зная какво правя (искам), действам разумно; before you \know where you are веднага, докато разбереш какво става, докато се усетиш; God ( goodness, Lord, the Lord) \knows! кой знае! Бог знае! well, I don't \know! я виж ти! какво нещо! (възклицание, изразяващо учудване); what do you \know ( about that)? разг. какво ще кажеш за това? представяш ли си? not if I \know it! за нищо на света! not to \know one is born разг. широко ми е около врата, всичко ми е на тепсия; to be in the \know разг. осведомен съм, запознат съм, в течение съм на, разполагам с поверителна информация;

{wil}
I. 1. воля, твърдост/сила на волята
2. воля, желание, твърдо намерение, твърдост, непоколебимост, решителност
freedom of the WILL свобода на волята
with the best WILL in the world и при/въпреки най-доброто желание
where there's a WILL there's a way с желание всичко се постига
the WILL to live желание/воля за живот
of one's free WILL доброволно, по свое желание
with a WILL с желание/воля, решително, енергично
to have/work one's WILL налагай волята си, постигам това, което искам
to work one's WILL (up) on someone налагам се на някого, принуждавам го да прави, каквото аз искам, постигам целта си
at WILL когато/както (си) искам, когато ми е удобно, както ми скимне
tenant at WILL квартирант/арендатор, който може да бъде изгонен без предупреждение
to take the WILL for the deed благодарен съм за доброто желание на някого да ми помогне
3. отношение към другите
good WILL доброжелателство, добра воля
ill WILL зложелателство, враждебност, неприязън
4. завещание (и last WILL and testament)
II. 1. ост. желая, пожелавам, повелявам
2. заставям (чрез мисъл), внушавам на
to WILL oneself to fall asleep налагам си да заспя
he WILLed the genie into his presence той заповяда на духа да се яви пред него
3. завещазам
III. 1. v (съкр. 'll, отр. съкр. won't), 2 л. ост. wilt
past would, съкр. за образуване на бъдеще време и бъдеще в миналото за 2 и 3 л. ед. и мн. ч. ще, щях
I think he WILL come мисля, че той ще дойде
I knew they would be there знаех, че те ще ca там
2. във всички лица искам, желая
do as you WILL постъпи, както искаш
what would you have me do? какво желаеш да направя? would that I had never come! ост. никак да не бях идвал
3. изразява обещание, твърдо решение, намерение, особ. в 1 л. ед. и мн. ч. I WILL not forget няма да/обещавам да не забравя
4. с ударение изразява обичайно действие, упорство, неизбежност, често не се превежда
boys WILL be boys момчетата ca си/си остават момчета
truth WILL out истината винаги (си) излиза наяве
this hen WILL lay up to 6 eggs a week тази кокошка редовно снася по 6 яйца на седмица
he WILL get in my way той постоянно ми се пречка/ми пречи
people WILL talk хората винаги си приказват (каквото и да правиш)

* * *

{wil} n 1. воля; твърдост/сила на волята; 2. воля, желание; твър(2) {wil} v 1. ост. желая, пожелавам; повелявам; 2. заставям (чр{3} {wil} v аих (ськр. 'll; отр. ськр. won't {wount}); 2 л. ос

* * *

ще; воля; завещание; желание;

* * *

* * *

will [wil] I. n 1. воля; твърдост (сила) на волята; 2. воля, желание; твърдо намерение; where there's a \will there's a way да искаш, значи да можеш; който има желание, намира и начин; the \will to live желание за живот; the \will to victory воля за победа; of o.'s own free \will доброволно, по своя воля; with a \will енергично, с желание (мерак); to work ( have) o.'s \will upon s.o. постигам желанието си с (особ. прелъстявам) някого; to work s.o. to o.'s \will налагам волята си на някого; at \will когато (както) си искам, когато (както) ми скимне; 3. отношение към другите; good \will доброжелателство, добронамереност, добро(желателно) отношение; ill \will зложелателство, задни мисли; 4. завещание (и last \will and testament); II. v 1. библ. пожелавам, повелявам; 2. заставям (чрез мислите си), внушавам на; to \will o.s. to fall asleep заставям се да заспя; he \willed the genie into his presence той накара духа да се яви пред него; 3. завещавам; III. will v modal (съкр. 'll; отр. съкр. won't [wount]; 2 л. ост. wilt; past would [wud], съкр. 'd); 1. ще (за изразяване на бъдеще време); I \will attend the meeting ще присъствам на заседанието; 2. във всички лица искам, бих искал; do as you \will постъпете, както желаете; ост. никак да не бях идвал! 3. особ. в 1 л. ед. и мн. изразява обещание, твърдо решение, намерение; I \will not forget няма да (обещавам да не) забравя; 4. изразява обичайно действие, често не се превежда; boys \will be boys момчетата са си момчета, какво да ги правиш, момчета; accidents \will happen in the best regulated families случва се и в най-добрите семейство; truth \will out истината винаги излиза наяве (не може да се скрие); 5. ( предположение) трябва, сигурно ще; this \will be my wife това сигурно е съпругата ми; 6. с ударение изразява настроение, упоритост; he \will leave his socks lying all over the place той непрекъснато оставя чорапите си да лежат по пода; he \will have his little joke той обича да се шегува.

{wud}
1. спомагателен гл. за бъдеще време в миналото (2 и 3 л.) и условно наклонение
he said he WOULD come той каза, че ще дойде
WOULD she be ready, I wondered питах се дали тя ще е готова
it WOULD be better би било/ще бъде по-добре
2. изразява обичайно действие в миналото
he WOULD sit there hour after hour той седеше там с часове
3. модален гл., изразяващ упорство, настойчивост, неизбежност
I warned her but she WOULD have it her own way предупредих я, но тя си настояваше на своето
of course it WOULD rain on the day we chose for a walk и, разбира се, валя дъжд през деня, който избрахме за разходка, желание
WOULD it were otherwise! де да беше иначе! I WOULD rather/just as soon stay here предпочитам да остана тук
4. в отр. форма изразява отказ
he WOULD not help me той не искаше/отказа да ми помогне
the door WOULD not open вратата беше запънала/не искаше/не можеше да се отвори
5. изразява вероятност, предположение
it WOULD be in the year 1971 трябва да беше/да е било през 1971 г.
that's just what you WOULD say точно това и очаквах, че ще кажеш, не можеше и да се очаква да кажеш друго
that WOULD be the place това ще да е/трябва да е мястото
6. изразява учтива молба
WOULD you help me, please? бихте ли ми помогнали? I wouldn't know нямам (никаква) представа

* * *

{wud} pt от will 1. спомагателен гл. за бьдеще време в миналото

* * *

* * *

would [wud] past от will2; 1. спом. гл. за бъдеще време в миналото и условно наклонение; he said he \would come той каза, че ще дойде; \would it be ready, I wondered питах се дали ще бъде готово; it \would be better би било (ще бъде) по-добре; a policeman \would not live one year if he obeyed these regulations ако следваше тези инструкции, един полицай не би останал жив и една година; 2. изразява обичайно действие в миналото; he \would sit gazing in the fire for hours той седеше с часове, втренчил поглед в огъня; 3. модален гл., който изразява 1) упорство: he \wouldn' t listen to me не иска да ме чуе; 2) желание: \would it were otherwise! де да беше иначе! I \would rather ( just as soon) предпочитам; 3) вероятност; you \wouldn' t know him едва ли (няма откъде да) го познавате; 4) молба: \would you come here, please бихте ли дошли насам, моля; 5) съвет: I \wouldn' t worry about it аз (на ваше място) не бих се притеснявал.

{bæk}
I. 1. гръб, гърбина
BACK to BACK гръб с гръб, съвсем наблизо, плътно прилепнал (за къщи и пр.)
BACK to front заднишком, с гърба напред, обърнат наопаки
at the BACK отзад
behind one's BACK зад гърба на, отзад
oп one's BACK легнал по гръб, болен на легло
with one's BACK to с гръб/гърбом към
with one's BACK to the wall притиснат до стената, в безизходно положение
to give/make a BACK навеждам се (при прескочи кобила), to have a broad BACK търпелив съм, гърбът ми е широк нося
to straighten one's BACK изправям се
to turn one's BACK on обръщам гръб/не обръщам внимание на, напускам, изоставям, избягвам от
to turn the BACK обръщам гръб, побягвам
excuse my BACK извинявайте, че съм с гръб към вас
2. облегало (на стол и пр.)
3. задна част, обратна страна, гръб, тил, опако, хастар, подплата, дъно
BACK of the hand опакото на ръката (не дланта)
BACK of the head тил
BACK of the house задна част на къща
BACK of the neck тил, врат
BACK of a ship кил на кораб
at the BACK of зад, отзад на, на дъното на
at the BACK of one's mind посъзнателно
to be at the BACK of стоя в дъното на, тайната причина съм за
what's at the BACK of it? какво се крие зад всичко това
4. дебел край, тъпа задна част, тъпата страна (на сечиво и пр.)
5. мин. най-горната страна на въглищен пласт
6. футб. защитник, бек
BACK and edge напълно, с всички сили
to be at the BACK of someone подкрепям, вървя по петите на
to be/lie/be thrown on one's BACK сn. бивам победен
to have someone on one's BACK нося някого на гърба си, някой се нахвърля върху ми
to break the BACK of someone смазвам някого от работа
to break the BACK of something смазвам/погубвам/подкопавам нещо, свършвам най-важната и най-трудната част от нещо
to get/put/set someone's BACK up разгневявам някого, карам го да се наежи/заинати
to get to the BACK of идвам до същината на, проумявам, разбирам
to put one's BACK into заемам се здравата с/за
to see someone's BACK виждам гърба на/отървавам се от някого
to set one's BACK against the wall оказвам отчаяна съпротива, готов съм да се съпротивлявам докрай
II. 1. назад, обратно, отново, пак
BACK and forth напред-назад, насам-натам, нагоре-надолу
BACK of/from ам. зад, след, подир
BACK to назад към
2. в съчет. с гл. to get/go BACK връщам се
to answer BACK сопвам се, отвръщам грубо
to buy BACK откупвам
to go there and BACK отивам и се връщам
to hit BACK отвръщам на удара с удар
to order BACK заповядам на някого да се върне
3. връщам към първоначално положение, състояние
the way BACK обратният път
to bend BACK оправям нещо изкривено/прегънато
4. време
as far BACK as, BACKay BACK in още през
5. настрана, навътре, на известно разстояние (from от)
III. 1. подпирам, подкрепям, поддържам, подсилвам, подпомагам, субсидирам
2. поставям/служа за гръб/облегало/фон/основа и пр
3. ам. разг. нося на гърба си
4. движа (се) в обратна посока, връщам, карам на заден ход, оттеглям се, отдръпвам се, отстъпвам
5. залагам на
to BACK the wrong horse прен. излъгвам се в очакванията си
6. подписвам се на гърба, джиросвам, преподписвам (заповед и пр.)
7. гранича с, опирам със задната си страна в (on, upon, onto)
8. яхвам/яздя кон
9. мор. обръщам по посоката на вятъра
back down слизам заднишком
връщам се нa заден ход при вагоните (за локомотив), оттеглям се, отдръпвам се
отказвам се, отстъпвам (от поето задължение и пр.), back in влизам заднишком/на заден ход
back off/back down
back out излизам заднишком/на заден ход, прен. измъквам се, не си устоявам на думата
back up подкрепям, поддържам, муз. акомпанирам
IV. 1. заден, отдалечен, по-долен, по-лош
2. закъснял, просрочен, стар, остарял
3. обратен
BACK current обратно течение

* * *

{bak} n 1. гръб, гърбина; back to back гръб с гръб; съвсем наблизо, пл(2) adv 1. назад; обратно; отново, пак; back and forth напред-на{3} v 1. подпирам, подкрепям, поддържам, подсилвам; подпомага{4} а 1. заден; отдалечен; по-долен, по-лош; 2. закъснял, про

* * *

хастар; опако; отзад; обратно; облегалка; обяздвам; гърбина; джиросвам; гръб; задна страна; заден; назад;

* * *

* * *

back[bæk] I. n 1. гръб, гърбина, плещи; тил; прен. задница; \back to front обърнат наопаки, с гърба напред; at the \back отзад; отзад; on o.'s \back легнал по гръб, на гърба си; болен; with o.'s \back to the wall притиснат до стената; ( flat) on o.'s \back на легло; нетрудоспособен (поради болест); to have a broad \back търпелив съм, "нося"; to have s.o. at o.'s \back получавам нечия подкрепа; to straighten o.'s \back изправям се; to turn o.'s \back обръщам (се с) гръб, обръщам си гърба, обръщам се гърбом (to); excuse my \back извинявай, че съм с гръб към тебе; to stab s.o. in the \back нанасям удар в гърба; 2. облегалка (на стол); 3. гребен, било, хребет, рид, превал; 4. задна част, обратна страна, гръб, тил, опако, дъно; подложка, основа; хастар, подплата; the \back of the hand опакото на ръката (не дланта); the \back of my hand to you! презр. да имаш да вземаш! има да чакаш!; the \back of the head тил; the \back of the neck тил, врат; to talk through the \back of o.' s neck говоря (дрънкам) глупости; at the \back of зад, отзад на, на дъното на; at the very \back of най-отзад; at the \back of o.'s mind подсъзнателно, инстинктивно, индуктивно; машинално; out ( round) the \back отзад, зад къщата (сградата); 5. дебел край, тъпа задна част, тъпото (на сечиво); the \back of the knife обратната страна на ножа; 6. мин. открита страна (най-горна част) на въглищен пласт; 7. сп. защитник; full \back краен защитник; three-quarter \back среден защитник ( ръгби); • at the \back of beyond Бог знае къде; on the \back of след, подир, после, освен; отгоре на; to be ( lie, be thrown) on o.'s \back сп. бивам победен; to turn o.'s \back on обръщам гръб на, напускам, изоставям, избягвам от; to break the \back of унищожавам, смазвам, пречупвам; справям се (с проблем); to break the camel's \back преливам чашата на търпението, ставам причина за нещастие, злополука; изкарвам работа докрай; to break o.'s \back (to с inf) скъсвам се от работа, давам всичко от себе си (за да); to break her \back разделям се на две (за кораб); to get ( put, set) s.o.'s (o.'s) \back up, to raise ( hump, hump up) s.o.'s (o.'s) \back наежвам (се), разсърдвам (се), ядосвам (се), разлютявам (се), кипвам; оказвам съпротива, противодействам, протестирам, въставам, бунтувам се ( against); to have s.o. on o.'s \back нося някого на гърба си, изхранвам някого; to be on s.o.'s \back досаждам на някого, критикувам някого, заяждам се; get off my \back! остави ме намира! престани да се заяждаш (да ме критикуваш)!; to put o.'s \back into заемам (хващам) се здравата за; to see s.o.'s \back виждам гърба на, отървавам се от; to set o.'s \back against the wall оказвам отчаяна съпротива, съпротивлявам се отчаяно, боря се, опълчвам се; you scratch my \back and I' ll scratch yours ти на мене, аз на тебе; услуга за услуга; to go behind s.o.'s \back върша нещо зад гърба на някого (тайно); off the \back of a lorry краден (придобит) по нечестен начин; to live off the \backs of the people живея на гърба на хората; живея за чужда сметка; on the \back of an envelope който не е доведен докрай (за план и пр.), недовършен; II. adv 1. назад, обратно; отново, пак, отначало, още веднъж; \back and forth напред-назад, насам-натам, нагоре-надолу; \back to назад към; \back to \back плътно, един до друг; to answer ( talk) \back отговарям дръзко; to be \back 1) върнал съм се (от пътуване); 2) отново съм на мода; to bring \back връщам, идвам си, прибирам се; to buy \back откупвам; to put the clock \back връщам часовника назад; to get \back at s.o., to get o.'s own \back уреждам си сметките с някого, връщам си; to go \back on не спазвам, не удържам на (дума, обещание); to go there and \back отивам и се връщам; to hit \back отвръщам на удара с удар; to keep \back скривам, не съобщавам; задържам, не плащам; to lie ( sit) \back ( in a chair) облягам се (на стол); to order \back заповядвам на някого да се върне; to play \back прослушвам (запис и др.); to think \back to сещам се; опитвам се да си спомня; връщам мисълта си към; the way \back обратен път; and \back again и назад (обратно); 2. обратно (за връщане към първоначално положение, състояние); to bend \back оправям (нещо изкривено); 3. отново, отначало, още веднъж, повторно; to turn \back to s.o. for support обръщам се отново към някого за помощ; 4. за време; as far \back as, away \back in още през; way \back в миналото; 5. настрана, навътре, на известно разстояние ( from); III. adj 1. заден; отдалечен; по-долен, по-лош; \back areas воен. тил, тилови райони; \back door задна врата; to take a \back seat спотайвам се, тая се, стоя в сянка, не излизам наяве; заемам скромно положение; \back vowel ез. задна гласна; 2. закъснял, стар, остарял, просрочен; \back number стар брой (на периодично издание), прен. минала слава; \back pay ам. неизплатена надница; заплата; \back order неизпълнена поръчка; \back rent неизплатен наем; 3. обратен; \back flow обратно течение; IV. v 1. гранича, опирам със задната си страна (on, upon, on to); his garden \backs onto a school градината му граничи с училище; 2. движа (се) в обратна посока, връщам, давам заден ход (на); оттеглям се, отдръпвам се, отстъпвам; to \back out of the garage излизам от гаража на заден ход (за автомобил); 3. подпирам, подкрепям, поддържам, подсилвам; подпомагам, субсидирам, финансирам, спонсорирам; 4. залагам на; to \back the wrong horse не сполучвам с избора си, сбърквам, излъгвам се в сметките си; 5. подписвам се, написвам на гърба на, джиросвам, прехвърлям, приподписвам ( заповед); адресирам, изпращам ( писмо); 6. поставям (служа за) гръб, облегало, фон, основа, хастар, подплата (вж и backing); 7. разг. нося на гърба си; 8. яздя, възсядам, яхвам ( кон); обяздвам; 9. мор. обръщам по посоката на вятъра; започвам да духам в противоположна на слънцето посока (за вятър);

{taim}
I. 1. време, час, удобен момент
the TIME of day времето, часът, положението на нещата
to give/pass the TIME of day поздравявам, казвам добър ден и пр., разменям поздрав (with с)
there is no TIME like the present cera e моментът, не отлагай за утре
at this TIME of day сега, по това време
all the TIME през всичкото време, винаги
TIME to come бъдеще (то)
it will be TIME enough ще има достатъчно време, няма да бъде късно
what is the TIME? колко e часът? at one TIME по едно време (в миналото)
at any TIME, at all TIMEs във/по всяко време
at no TIME никога
at no sort of TIME по никое време
at the TIME навремето, по онова време, тогава
at the same TIME в/по едно и също време, в същото време, едновременно, същевременно, въпреки това, все пак
at TIMEs понякога, навремени
at different TIMEs различно, в различни случаи
ahead of/before TIME по-рано, преждевременно, предсрочно
against TIME с пълна скорост/пара, за печелене на време
behind TIME не навреме, със закъснение
between TIMEs в промеждутъците, от време на време
for a TIME за известно време
for a short TIME за кратко, за малко
for some TIME за известно време
for some TIME (past) now от известно време насам
for the TIME being временно, сега-засега
from that TIME (on) оттогава нататък
from this TIME on отсега нататък
in (good) TIME навреме, овреме, своевременно, с време, след известно време
all in good TIME на времето си, когато трябва, отрано, когато му дойде времето
in a short TIME в кратко време, скоро
in (less than) no TIME много бързо, в миг, за нула време
2. период, време
she ran the distance in record TIME тя пробяга разстоянието за рекордно време
at my TIME of life на моите години/възраст
3. време, срок, сп. време (на състезание), период, срок (на служба, присъда, затвор, бременност и пр.)
he is serving his TIME той излежава присъдата си, той кара войниклъка си
she is far on in her TIME тя e в напреднала бременност
she is near her TIME тя скоро ще ражда
(it's) about TIME време e вече
it is TIME for me to go време e да вървя
it is high TIME крайно време e (for за, to с inf да)
in a week's TIME за/в (срок от) една седмица
TIME is short няма много време
TIME is up времето мина/изтече
to sell TIME рад., телев. отстъпвам срещу заплащане време за предаване на реклами и пр.
it will last our TIME ще изтрае, докато сме живи
4. често рl епоха, период, време, времена
hard TIMEs трудно време, усилни години
modern TIMEs съвременната епоха
in ancient TIMEs в древни времена
from/since TIME (s) immemorial/TIME out of mind открай време, от памтивека
before/ahead of one's TIME s преди/напред от своето време, твърде рано, изпреварил времето си
behind one's TIME/the TIMEs изостанал от времето си
to have the TIME of one's life разг. прекарвам чудесно, забавлявам се много
those were TIMEs това беше живот! какво време беше тогава
5. път, случай
another TIME друг път
at one TIME or another все някога, при един или друг случай
two/three at a TIME по двама/трима наведнъж/на един път
many a TIME много пъти
three TIMEs running три пъти наред
TIMEs out of number безброй пъти
TIME and (TIME) again неведнъж, много пъти, отново и отново
TIME after TIME пак и пак, хиляди пъти
not till next TIME няма вече (да правя така) (да не вярваш)
6. мат. път
six TIMEs five is/are thirty шест по пет e тридесет
the TIMEs sign знакът за умножение х
7. муз. темпo, такт
to beat/keep TIME тактувам, давам такт
to keep TIME вървя, танцувам/пея и пр. в такт, спазвам такт
in TIME ритмично, в такт
out of TIME неритмично, не в такт, воен. ход, стъпка
in/out of TIME в/не в крак
за часовник to keep good/bad TIME вървя точно/неточно
to lose/gain TIME оставам назад/избързвам
8. работно време, заплащане за изработено време
to work/to be on full TIME имам пълно работно време
to be on short/part TIME работя при непълна заетост, частично безработен съм
to pick up one's TIME получавам възнаграждение за изработено време
TIME and a half надница и половина
double TIME двойно възнаграждение
to play for TIME мъча се да печеля време
to talk against TIME говоря, за да печеля време
II. 1. избирам подходящ момент за, върша нещо, когато трябва, съобразявам с времето
you must TIME your blows трябва да знаеш кога да нанасяш ударите си
your remark was not well TIMEd лош момент избра да се изкажеш, бележката ти беше ненавременна
2. определямвреме/срок за
the train TIMEd to leave at 6.30 влакът, заминаващ по разписание в 6.30
3. отбелязвам, записвам, засичам (постигнато) време (при надбягване и пр.)
4. регулирам, отмервам
5. ряд. тактувам
6. to TIME with съвпадам по време, отговарям на, хармонирам с

* * *

{taim} n 1. време; час, удобен момент; the time of day времето, час(2) {taim} v 1. избирам подходящ момент за, върша нещо, когато т

* * *

час; срок; такт; темпо; темп; отмервам; период; време; път; засичам;

* * *

* * *

time [taim] I. n 1. време; час, (удобен) момент; mean \time средно време; Greenwich mean \time часът по Гринуич; summer \time (light-saving \time) лятно часово време (с изместване на часовника 1 час напред); International Atomic T. международно атомно време; Eastern European T. ( abbr EET) източноевропейско време, часови пояс; Central European T. (abbr CET) централноевропейско време; Western European T. (abbr WET) западноевропейско време; Eastern Standard T. (abbr EST) Нюйоркско време (часови пояс, обхващащ източното крайбрежие на САЩ); \time budget survey наблюдение върху разпределение на времето; \time provisions in contracts договорни положения относно срокове; correct \time точно време; dinner \time време за обед, вечеря; the \timeof the day времето, часът; положението (на нещата); to pass the \time of the day здрависвам се, разменям поздрав ( with), поздравявам (to); (so) that's the \time of the \time! разг. такива (ми ти) работи; така значи! това ли било! ясно! \time of the year годишно време; сезон; a long \time дълго време; all the \time през всичкото време; винаги; half the \time половината време; много често, почти винаги; \time to come бъдеще(то); it will be \time enough ще бъде достатъчно рано, ще има време; what \time? поет. кога? to ask the \time питам колко е часът; what is the \time? колко е часът? at a ( one) \time по едно време; at any \time, at all \times във (по) всяко време; at no \time никога; at no sort of \time по никое време; at the \time навремето, по онова време, тогава; at the same \time в едно и също (същото) време, едновременно; въпреки това; все пак; at \times понякога; at different \times различно; ahead of ( before) \time по-рано; behind \time със закъснение, ненавреме; between \times в промеждутъците, от време на време; for a \time за известно време; for a short \time за малко (кратко) време; for some \time за известно (някое) време; for some \time ( past) now от известно време насам; for the \time being (сега) засега; from that \time оттогава (нататък); from this \time отсега (нататък); in \time 1) навреме; 2) с течение на времето; 3) след известно време; in good \time точно навреме, своевременно; all in good \time всяко нещо с времето си; когато трябва, отрано; когато му дойде времето; in a short \time за малко време, скоро; in no \time без време; за много малко време, много бързо, в миг, докато се усети човек; in the course of \time с течение на времето; on \time ам. навреме; once upon a \time едно време; out of \time ам. твърде късно; some \time or other някога; to be in \time for идвам навреме за; to buy \time купувам ефирно време (в телевизията, радиото); to bide ( watch) o.'s \time изчаквам удобен момент, чакам да ми дойде времето; to have \time on o.'s hands разполагам с достатъчно (имам много свободно) време; to kill \time убивам времето си; to make \time наваксвам загубено време; to take o.'s \time не бързам, не си давам зор; пипкам се; мая се; a \time will come when ще дойде време, когато; his \time has come времето му дойде, часът му удари; the \time is ripe дошло е време ( for); \time presses няма време за губене, работата не търпи отлагане; that will take \time за това трябва (това ще отнеме) време; 2. период; summer-\time лято; at my \time of life на моите години; in my \time по мое време, когато бях млад; 3. време, срок; it is \time време е; ( it's) about \time време е вече; it is high \time крайно време е (for; to c inf); in a week's ( month's etc) \time за една седмица (месец и пр.); \time is short няма много време; \time is up времето мина (изтече); сп. време; to serve o.'s \time карам си стажа (войниклъка); излежавам си присъдата (sl u he is doing \time); she is far on in her \time тя е в напреднала бременност; she is near her \time времето ѝ е наближило, ще ражда скоро; to fix a \time определям срок; it will last our \time ще умрем, без да видим нещо друго; 4. (често pl) епоха, период; време, времена; the good old \times доброто старо време; hard \times усилни години; тежки времена; modern \times съвременна епоха; in ancient \times в древни времена; in those \times в ония времена; from ( since) \time(s) immemorial, \time out of mind открай време, от памтивека, от много отдавна, от незапомнени времена; before ( ahead of) o.'s \time(s) преди своето време; твърде рано; изпреварил времето си, напредничав (и before the \times); behind o.'s \time (the \times) останал назад от времето си, изостанал, закъснял, откъснат от живота; to have the \time of o.'s life разг. прекарвам чудесно; those were \times! какъв живот се живееше тогава! 5. път, случай; another \time друг път; at one \time or another при един или друг случай; last ( next, this) \time миналият (другият, тоя) път; the \time before last предпоследният път; every ( each) \time всеки път (когато); at a \time по един; many a \time много пъти, често; at different \times на няколко пъти; seven \times running седем пъти под ред; \times out of number безброй пъти; six \times five is thirty шест по пет прави тридесет; ten \times easier ( as easy) десет пъти по-лесно; \time after \time пак и пак, повторно, колко пъти, безброй пъти; \time and again наведнъж, отново и отново; I won't do that again... not till next \time няма вече (да правя така)... да не вярваш; 6. муз. темп; такт; to beat ( keep) \time тактувам, давам такт; to keep \time спазвам такт; to keep good ( bad) \time точен (неточен) съм (за часовник); to lose \time оставам назад (за часовник); in \time ритмичен, в такт ( with); out of \time неритмичен, не в такт ( with); to mark \time тъпча на място; изчаквам, ослушвам се преди да предприема нещо; 7. работно време; to work ( to be on) full \time работя на пълен работен ден; to be on part ( short) \time работя при непълна заетост; • in jig \time разг. много бързо, мигновено; in o.'s own \time 1) в извънработно време; 2) със своя си темп; against \time с цел да се свърши навреме; за печелене време; за подобряване на установен рекорд, с най-голяма възможна бързина, лудешки; to make a \time over s.th. разг. безпокоя се, суетя се, реагирам шумно; to talk against \time говоря в границите на определеното време; говоря, за да печеля време; to play ( stall) for \time мъча се да печеля време, протакам, бавя; to work against \time работя с ускорени темпове, мъча се да свърша навреме; to have a \time (a hard \time, разг. no end of a \time) с мъка успявам да, едва смогвам да (с ger или inf); to have a rough \time живея зле, търпя лишения, тегля; what a \time you will have какви неприятности ще си имаш! there is no \time like the present не изпускай момента; днеска има, утре няма; big \time ам. страшно много, с пълна пара, в голяма степен; to hit the big \time постигам голям успех; to live (be) on borrowed \time живея живот назаем, не ми остава много; (so) that's the \time of it! разг. така значи! (значи) такива ми ти работи! II. v 1. избирам подходящ момент за, върша (нещо), когато трябва; съобразявам с времето; a well \timed remark ( blow) забележка (удар) точно в подходящ момент; 2. определям време (срок) за; the train is \timed to leave at 8 влакът тръгва по разписание в 8 часа; to \time the minute пресмятам (разчитам) до минута; 3. отбелязвам (записвам, установявам) времето на (надбягване и пр.); 4. рядко тактувам; 5. регулирам; 6.: to \time with съвпадам, отговарям на (по време); хармонирам с; 7. синхронизирам.