-
1 foule
f. (de fouler) 1. филос. простолюдие; 2. навалица, тълпа, паплач; 3. голямо количество, голям брой от нещо, маса; 4. loc. adv. en foule в голямо количество, масово. -
2 bain
m. (lat. de balneum) 1. къпане, измиване; bain de mer морска баня; par anal. bain de soleil слънчева баня; bain de boue кална баня; bain de bouche промивка на устата; prendre un bain къпя се, окъпвам се; 2. pl. ост. минерални бани; 3. вана; bain а remous джакузи; 4. баня, къпалня. Ќ bain intestinal клизма; envoyer qqn. au bain отпращам някого; être dans le bain замесен съм, участвам в нещо; être dans le même bain в еднаква ситуация сме; bain de foule смесване с тълпата (за известен човек); robe bain de soleil рокля без ръкави с гол гръб; bain de langue престой в чужда страна, за да се научи езика. -
3 cerner
v.tr. (lat. circinare, de circinus) 1. заобикалям, обкръжавам, обграждам; la foule les cernait тълпата ги обграждаше; 2. отделям, разделям; cerner des noix отделям орехи от черупките; 3. прен. описвам, очертавам; cerner le problème очертавам проблема. -
4 compact,
e adj. (lat. compactus "amaseé", de compingere) 1. плътен, твърд, компактен; terrain compact, твърда почва; 2. воен. сгъстен; ordre compact, сгъстен строй; 3. сбит, гъст; foule compact,e гъста тълпа; 4. с малки размери, компактен; disque compact, компактдиск. Ќ Ant. dispersé, épars, ténu. -
5 contenir
v.tr. (lat. continere) 1. съдържам, побирам; boisson qui contient de l'alcool питие, което съдържа алкохол; la salle contient 2000 spectateurs залата събира 2000 зрители; 2. въздържам, възпирам, сдържам; contenir sa colère сдържам гнева си; contenir la foule сдържам тълпата; 3. държа в подчинение; 4. ост. разпростирам се, имам размери (за повърхнина); se contenir въздържам се, обуздавам се. Ќ Ant. exclure; céder; s'exprimer, éclater. -
6 découvrir
v. (bas lat. discooperire) I. v.tr. 1. откривам, намирам, изнамирам; découvrir un trésor откривам съкровище; 2. прен. откривам, разкривам, издавам; découvrir son cњur разкривам сърцето си; découvrir un complot а la police издавам заговор на полицията; 3. разбулвам; découvrir un secret разбулвам някаква тайна; 4. узнавам; découvrir une vérité узнавам някаква истина; 5. съзирам, забелязвам; découvrir qqn. dans la foule забелязвам някого в тълпата; 6. отхлупвам; отварям; découvrir un plat отхлупвам ястие; découvrir la capote d'une voiture отварям горния капак на кола; 7. оголвам; découvrir les racines d'un arbre оголвам корените на дърво; 8. излагам на неприятелски огън; II. v.intr. отдръпвам се (за морска вода при отлив); III. v.pron. 1. подавам се над нещо; 2. откривам се; разкривам се, разбулвам се; 3. свалям си шапката; 4. прояснявам се (за време); 5. виждам се, забелязвам се; 6. излагам се на неприятелски удари; 7. казвам си тайните, откривам си мислите, издавам се. Ќ Ant. couvrir; cacher, dissimuler. -
7 écarter1
v.tr. (lat. pop. °exquartare) 1. разкрачвам, разпервам, разтварям; écarter1 les jambes разкрачвам крака; écarter1 les doigts разтварям, разпервам пръсти; écarter1 la foule pour passer пробивам си път през тълпата, за да мина; 2. отстранявам, отдалечавам, отбивам, отклонявам; prenez ce chemin, cela ne vous écartera pas beaucoup поемете по този път, той няма да ви отклони много; 3. прен. пропъждам, разкъсвам, разсейвам; écarter1 les mauvaises pensées пропъждам лошите мисли; 4. отклонявам; изтръгвам; 5. (Канада) загубвам; écarter1 un livre загубвам книга; s'écarter1 dans une ville inconnue загубвам се в непознат град; s'écarter1 разкрачвам се; отстранявам се; отбивам се, отклонявам се. Ќ Ant. comprimer, presser, serrer. -
8 écoulement
m. (de écouler) 1. течене, изтичане; écoulement des eaux-vannes изтичане на отпадните води; 2. изнизване, извървяване; faciliter l'écoulement de la foule улеснявам изнизването на тълпата; 3. търг. продаване, разпродаване; пазар, пласмент. Ќ Ant. stagnation. -
9 fougue2
f. (altér. de mât de foule) мор. мачта с площадка на нея. -
10 foulard
m. (p.-к. provenç. foulat "foulé") 1. фулар (вид тъкан); 2. шалче. -
11 foultitude
f. (croisement de foule et de multitude) разг., ост. голямо количество; тълпа, множество. -
12 gigogne
adj. et f. (Mère Gigogne ou Dame Gigogne, personnage de théвtre crée en 1602, femme géante, des jupes de laquelle sortaient une foule d'enfants; altér. probabl. de cigogne) 1. f. многодетна майка; 2. adj. за мебел или предмет от много части, които влизат една в друга; table gigogne разтегателна маса; poupées gigognes матрьошки; fusée gigogne многостепенна ракета. -
13 grand,
e adj. et n. (lat. grandis, qui a éliminé magnus) 1. голям, едър, висок; un homme grand, голям, едър човек; un homme grand, et mince висок и слаб човек; un grand F голяма буква F; grand,e foule голяма тълпа; grand, monde много хора; 2. голям, просторен; 3. силен, голям; un grand, bruit голям шум; 4. цял, пълен; une fenêtre grand,e ouverte широко отворен прозорец; des yeux grand,s-ouverts широко отворени очи; deux grand,es heures над два пълни часа; depuis trois grand,s jours от цели три дълги дена; 5. най-важен, капитален; grand,e nouvelle важна новина; avoir grand, besoin имам голяма нужда; 6. многоброен; 7. голям (по степен); nous sommes de grand,s amis ние сме големи приятели; 8. голям, порастнал, възрастен; cette fille est déjà grand,e това момиче е вече голямо, порастнало; les grandes personnes възрастните; être assez grand, pour достатъчно съм възрастен за да; les grand,s възрастните; по-големите деца; 9. дълъг, голям на дължина; marcher а grand,s pas вървя с големи крачки; 10. прен. прочут, велик, голям; un grand, homme велик човек; un grand, artiste прочут артист; grand, seigneur велик владетел; grand, prêtre велик жрец; les grand,s hommes великите хора; Pierre le grand, Петър Велики; 11. надут, важен, бомбастичен, голям; avoir grand, air имам важен вид; 12. великодушен, благороден; un grand, caractère благороден характер; 13. значителен, монументален, важен; un grand, ouvrage монументално дело, творба; 14. m. голям, възрастен човек; les grand,s ne sont pas toujours raisonnables големите не винаги са разумни; 15. loc. adv. en grand, голям мащаб, в големи размери. Ќ de grand, cњur от все сърце; grand, air чист въздух, на открито място; au grand, air на открито, на въздух; grand-faim голям глад; grand, monde висш свят; grand, merci голяма благодарност, много ви благодаря; grand-soif голяма жажда; le Grand Océan Великият (Тихият) океан; le grand Turc, le grand Seigneur султан; les grand,es eaux de Versailles едновременната работа на всички водоскоци във Версай; lever а grand,e eau пера с много вода; grand, blessé сериозно ранен; au grand, complet в пълен състав; La Grande Guerre Втората световна война; Grand d'Espagne Испански гранд; la Grand-rue (Grand'rue) главната улица в град; а grand,-peine с голяма мъка; pas grand,-chose не е голяма работа; voir grand, loc. adv. имам големи проекти; grand ensemble жилищен комплекс. Ќ Ant. petit; exigu; mesquin, bas; modeste. -
14 individu
m. (lat. individum "corps indivisible") 1. индивид; 2. разг. човек; личност; 3. човешко същество; 4. екземпляр ( от животинския свят). Ќ Ant. collectivité; collection, corps, espèce, foule, groupe, peuple, population, société. -
15 mouvement
m. (de mouvoir) 1. движение; раздвижване; mouvement de l'air движение на въздуха; le chef de mouvement жп. началник-движение; 2. вълнение, вълнуване; mouvement de l'âme душевно вълнение; 3. живост; сила; 4. възбуда, превъзбуда; 5. въодушевление; превъзнесеност; 6. придвижване, преместване; le mouvement de la foule придвижването на тълпата; 7. релеф на терен; 8. часовников механизъм; 9. техн. коленчато теглене; 10. муз. такт; темпо; 11. прогрес, напредък, еволюция; 12. организация, движение; mouvement syndical синдикална организация; 13. вариране, промяна; mouvement des prix вариране на цените. Ќ le premier mouvement първата спонтанна реакция; être dans le mouvement в течение на актуалните новини; prouver le mouvement en marchant действам без да се интересувам от теория и др.; être dans le mouvement вървя в крак с новото. Ќ Ant. arrêt, immobilité, inaction, repos. -
16 traverser
v.tr. (lat. pop. °traversare, class. transversare, de transversus) 1. преминавам; пресичам; traverser une ville преминавам пред даден град; traverser la rue пресичам улицата; traverser un pont преминавам по мост; une rivière traverse le parc река пресича парка; 2. прегазвам, пребродвам; traverser l'eau прегазвам през водата; 3. прен. преминавам, прекарвам; traverser une période прекарвам даден период; une supposition me traversa l'esprit едно предположение премина в съзнанието ми; 4. пронизвам; пробивам, преминавам; пробождам; traverser la foule пробивам си път сред тълпата; l'eau traverse la toile водата преминава през платното; se traverser 1. проходим съм; 2. слагаме си един на друг преграда. -
17 vulgum
pecus m. (loc. pseudo-latine, de vulgus "foule" et pecus "troupeau") разг. простолюдието, простосмъртните.
См. также в других словарях:
FOULE — Que la question de la psychologie des foules ne soit apparue qu’au XIXe siècle s’explique peut être par le fait qu’avec les sociétés industrielles nous voyons se développer le phénomène de l’entrée des masses dans la vie publique, l’intervention… … Encyclopédie Universelle
foule — Foule. s. f. Presse, Multitude de personnes qui s entrepoussent. Une grande foule. craindre la foule. se jetter dans la foule. se tirer de la foule. faire la foule. laisser escouler la foule, laisser passer la foule. il y a grande foule. la foule … Dictionnaire de l'Académie française
foulé — foulé, ée (fou lé, lée) part. passé de fouler. 1° Écrasé par une pression. Le raisin foulé dans la cuve. Par extension. Une robe foulée, une robe froissée. 2° Foulé aux pieds, sur qui ou sur quoi on marche. • Sous les pieds des chevaux… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
foule — Foule, C est presse de gens allans tumultuairement ensemble. Les gens sortent a grande foule de la ville, Effundunt se homines ex vrbe, vel Effundit se ciuitas. Foule est dite de fouler, par ce que à une foule de gens les uns foulent, pressent et … Thresor de la langue françoyse
Foule — [fu:l] die; , s [fu:l] <aus gleichbed. fr. foule zu fouler »walken; zerdrücken«, vgl. ↑Foulé> (veraltet) Gedränge, Menschenmenge … Das große Fremdwörterbuch
foule — FOULE: A toujours de bons instincts. Turba ruit ou ruunt. La vile multitude (Thiers.) Le peuple saint en foule inondait les portiques …, etc … Dictionnaire des idées reçues
Foule — Foul e, adv. Foully. [Obs.] Chaucer. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
Foulé — Nom donné à un instrument de musique à vent en langue dioula à la flûte peule, faite en bois et dont l’embouchure latérale légèrement proéminente en fait un intermédiaire entre la flûte traversière et la flûte droite. Cet instrument est joué en… … Wikipédia en Français
Foule — (fr., spr. Fuhl), 1) Menge, Haufen; 2) Gedränge … Pierer's Universal-Lexikon
Foulé — Foulé, Damenkleiderstoff, gewalkt, mit filzartiger Oberfläche, 33 Ketten und 26 Schußfäden auf 1 cm, aus Kammgarnkette Nr. 40 einfach und Kammgarnschuß Nr. 60 einfach; auch ein Herrenstoff mit filzartiger Decke … Meyers Großes Konversations-Lexikon
foulé — Foulé, [foul]ée. part. Il a les significations de son verbe. On dit d Une beste qui a les jambes usées ou affoiblies, par un long & violent travail, qu Elle a les jambes foulées … Dictionnaire de l'Académie française
