-
101 ressemblance
f. (de ressembler) 1. прилика, сходство, подобие; ressemblance entre deux objets прилика между два предмета; ressemblance frappante фрапираща прилика; Dieu a fait l'homme а sa ressemblance Господ направи човека по свое подобие; 2. pl. общи черти. Ќ Ant. différence, disparité, dissemblance, dissimilitude, variété. -
102 rouler
v. (du lat. rotella) I. v.tr. 1. търкалям, търкулвам; 2. влача; премествам нещо на колела; 3. свивам, навивам; rouler une mèche de cheveux sur un bigoudi навивам кичур коса на ролка; rouler une cigarette свивам си цигара; rouler un tapis навивам килим; 4. въртя; rouler la hanche en marchant въртя си задника докато вървя; 5. прен. обмислям, кроя; 6. разг. измамвам, надхитрявам, излъгвам; ограбвам; rouler qqn. dans la farine разг. излъгвам някого; vous vous êtes fait rouler излъгали са ви; 7. валирам, изравнявам с валяк; 8. овалвам (нещо в някаква материя); 9. вибрирам продължително (за произношение); 10. предизвиквам напукване (на стеблата на дървета); II. v.intr. 1. търкалям се, изтъркулвам се, падам; larme qui roule сълза, която се търкулва; 2. движа се, вървя, карам, возя; la voiture roule а 100 а l'heure колата върви със сто км./ч.; rouler vers Paris движа се към Париж (с автомобил); 3. пътувам, возя се; 4. прен. въртя се около дадена тема; ce motif roule dans ma tête този мотив се върти в главата ми; 5. еча, гърмя, тътна, ехтя; 6. бия, гърмя (за барабан); 7. обикалям много, скитам; 8. мор. клатушкам се (встрани, за кораб); se rouler 1. въртя се, обръщам се, търкалям се; se rouler dans l'herbe търкалям се в тревата; 2. свивам се (от болка); 3. увивам се в; 4. ставам на топка; 5. навивам се (за палатка, килим). Ќ rouler carosse имам собствена кола; живея разкошно; se les rouler нищо не правя, мързелувам. rouler sa bosse пътувам постоянно, разкарвам се; rouler sur l'or тъна в разкош, в злато; играя си с пари; se rouler les pouces безделнича, лентяйствам; ça roule! разг. нещата вървят!; rouler sur ост. облягам се, основавам се на; имам за тема, засягам. Ќ Ant. dérouler, étaler. -
103 saut
m. (lat. saltus) 1. скок, скачане; saut а la corde скачане на въже; saut triple троен скок; saut а la perche овчарски скок; saut en parachute парашутен скок; 2. падане; la voiture a fait un saut de 20 m dans le ravin колата направи двадесетметрово падане в пропастта; 3. водопад, каскада; 4. прен. внезапна, рязка промяна, скок; 5. ставане; au saut du lit на ставане от леглото; 6. посещение, отбиване (у някого); faire un saut chez qqn. отбивам се у някого; 7. прекъсване изпълнението на компютърна програма. Ќ de plein saut внезапно; faire le saut решавам се, определям се решително; saut de carpe нервни, гневни подскоци. Ќ Hom. sceau, seau, sot. -
104 self-made-man
m. (mot angl. "homme (man) qui s'est fait (made) lui-même (self)") (pl. self-made-men) човек, който дължи материалния или социалния си успех на себе си. -
105 serpe
f. (lat. pop. °sarpa, de sarpere "tailler") крив градинарски нож; косер. Ќ ouvrage fait (taillé) а la serpe небрежно направен предмет или изделие. -
106 siège
m. (lat. pop. °sedicum, de °sedicare, de sedere "être assis") 1. стол, седалка; siège avant, arrière предна, задна седалка в кола; 2. местонахождение, местопребиваване, седалище; Rome est le siège de la papauté Рим е седалището на папската власт; 3. център; огнище; 4. воен. обсада; état de siège обсадно положение; 5. седалище, задник. Ќ faire le siège de qqn. преследвам, досаждам на някого; avoir son siège fait упорствам, имам готово мнение за нещо. -
107 siffler
v. (bas lat. sifilare, class. sibilare) I. v.intr. 1. свиря (с уста и др.); 2. свистя, съскам; le vent siffle вятърът свисти; II. v.tr. 1. свиря, изсвирвам (с уста или с друго); 2. викам, повиквам със свирене; 3. освиркам; il s'est fait siffler освиркаха го; 4. нар. пия, изпивам на един дъх; siffler un litre изпивам на един дъх. -
108 sortie
f. (de sortir) 1. излизане, тръгване; sortie d'un personnage излизане на героя на сцена; la sortie des ouvriers тръгването от работа на работниците; 2. появяване; показване, поникване; 3. изход; врата за изход; sortie de secours авариен изход; 4. износ; droit de sortie експортно право; 5. нападка; faire une sortie contre qqn. нападам някого с думи; 6. воен. нападение; avion qui fait une sortie самолет, който извършва нападение; 7. разходка; une sortie pour prendre l'air разходка за чист въздух; être de sortie разг. имам намерение да излизам (из нощни заведения); 8. публикуване, излизане на публикация; la sortie d'un livre излизането на книга; 9. изпускане, изтичане; sortie des gaz изтичане на газове; 10. техн. операция, при която се изпълнява желаната команда (от компютър, сметачна машина и др.); 11. топла дреха; sortie de bain халат за след баня; 12. loc.prép. а la sortie de на излизане от. -
109 succession
f. (lat. successio, "fait de venir а la place") 1. последователност, редуване, ред; 2. наследяване, приемственост; наследничество (на имот, власт и др.); 3. дефиле, процесия. Ќ Ant. coexistence, simultanéité. -
110 sympathie
f. (gr. sympathia "fait d'éprouver les mêmes sentiments") 1. симпатия, съчувствие; être en sympathie avec les malheureux съчувствам на нещастните; 2. влечение; avoir de la sympathie pour qqn. имам влечение към някого. -
111 temps
m. (lat. tempus) 1. време; avoir le temps имам време; depuis quelque temps от известно време; en peu de temps за кратко време; gagner du temps печеля време; il y a quelque temps преди известно време; la plupart du temps през по-голямата част от времето (най-често); en un rien de temps за много кратко време; tout le temps непрекъснато, постоянно; employer son temps а un travail използвам времето си за работа; 2. време, епоха, период, сезон; dans le temps някога, в миналото, преди години; en mon temps през моето време; être de son temps крача със своето време; les temps modernes настоящето; 3. време (атмосферни промени); temps couvert (gris, chargé) облачно време; gros temps бурно море; temps clair, serein ясно време; le temps se gâte времето се разваля; 4. муз. такт; une mélodie а trois temps мелодия в 3/4 такт (в тривременен такт); 5. грам. време; les temps de l'indicatif времената на изявителното наклонение; 6. техн. moteur а quatre temps четиритактов двигател; moteur а deux temps двутактов двигател; 7. спорт. време (измерено с хронометър при надбягване); temps mort време, когато съдия на футболен мач прекъсва играта; 8. loc. adv. а temps навреме; временно; avant le temps преждевременно; avec le temps с време, след време; а contre temps муз. с акцент на слабото време; de tout temps (en tout temps) открай време, винаги; de temps en temps (de temps а autre) от време на време; en son temps (en temps utile) своевременно; en même temps едновременно, същевременно; entre temps междувременно; en temps et lieu в най-удобен момент и където му е мястото; dans le temps разг. едно време, отдавна; du temps que когато, щом. Ќ avoir fait son temps излизам от употреба; le temps est un grand maître погов. времето е най-добрия учител; le temps perdu ne revient pas погов. загубеното време се не връща; le temps c'est de l'argent погов. времето е пари; prendre (tout) son temps върша нещо, без да бързам; prendre du bon temps забавлявам се; tuer le temps убивам времето; toute chose en son temps погов. всяко нещо на времето си; tout vient а temps а qui sait attendre погов. с търпение всичко се постига; sale temps pour les mouches нещата отиват към провал; il faut prendre le temps comme il vient трябва да умеем да се нагаждаме към обстоятелствата на момента; trouver le temps long отегчавам се; perdre son temps губя си времето; действам, говоря напразно; n'avoir qu'un temps не трая дълго време; par le temps qui court в настоящия момент; il y a beau temps отдавна, твърде отдавна. -
112 tenir
v. (lat. pop. °tenire, class. tenere) I. v.tr. 1. държа; tenir son chapeau а la main държа шапката си в ръка; tenir un enfant par la main държа дете за ръката; 2. държа под наем; наемам; 3. задържам; le médecin m'a tenu là pendant une demi-heure лекарят ме задържа тук за половин час; 4. съдържател съм, съдържам; bouteille qui tient le litre бутилка, която съдържа цял литър; 5. пазя, запазвам; ses cheveux tenaient la frisure косите Ј запазваха фризурата си; 6. поддържам; tenir un plat chaud поддържа ястие топло; 7. заемам; tenir une position воен. заемам позиция; 8. произнасям (реч, беседа); 9. провеждам; tenir une assemblée (une réunion) провеждам събрание; 10. ръководя, управлявам; tenir qqn. ръководя някого; tenir un hôtel управлявам хотел; 11. прен. считам, смятам; tenir un fait pour certain считам даден факт за сигурен; 12. наследявам; il tient cela de son père наследил го е от баща си; 13. поемам (за посока); движа се; conducteur qui tient sa droite шофьор, който кара от дясната страна; 14. извършвам изпълнявам; tenir une charge изпълнявам задължение; tenir un emploi изпълнявам дадена длъжност; 15. удържам, държа; tenir parole удържам на думата си; tenir un pari изпълнявам облога си; 16. в съчет. tenir а jour държа в изправност (дневник, търговски книги и др.); tenir compagnie държа, правя компания; tenir compte (note) държа сметка (бележка) tenir conseil съвещавам се; tenir en respect държа в респект, страх (подчинение); tenir en secret пазя в тайна; tenir l'affiche не слизам от афиша; tenir l'air, le vol ав. държа се във въздуха; tenir les livres счетоводител съм; tenir la mer плавам в открито море (за кораб); tenir lieu de замествам; tenir rigueur сърдя се; tenir tête противопоставям се; II. v.intr. 1. държа, устоявам; tenir bon, tenir ferme държа (се) здраво; 2. задържам се, стоя; n'y tenant plus, il est parti не можейки да стои повече, той си тръгна; 3. побирам; nous ne tiendrons pas tous dans la voiture няма да можем да се поберем всички в колата; 4. продължавам, трая; leur union tient toujours връзката им все още продължава; 5. поддържам; tenir pour une opinion поддържам дадено мнение; III. v.tr.ind. 1. tenir а qqn., а qqch. прикрепен съм; държа за; желая много; 2. произлизам, произтичам; а quoi donc tient son illusion? откъде произлиза тази му илюзия? 3. tenir de qqn., de qqch. приличам, имам общи черти с; il a de qui tenir има на кого да прилича; IV. v. pron. se tenir 1. стоя държа се; se tenir les bras croisés стоя със скръстени ръце (безделнича); se tenir sur ses gardes (sur le qui-vive) стоя нащрек; 2. държим се (хванали сме се); 3. считам се, смятам се; je me tiens pour insulté считам се за обиден; 4. s'en tenir а задоволявам се с; ограничавам се с; s'en tenir là спирам се ( ограничавам се за нещо). Ќ а l'impossible nul n'est tenu погов. от никого не може да се иска нещо невъзможно; en tenir pour qqn. държа за някого, влюбен съм в някого; faire tenir qqch. а qqn. изпращам, доставям, връчвам нещо на някого; mieux vaut tenir que courir ou un tiens vaut mieux que deux tu l'auras погов. по-добре да притежаваш, отколкото да имаш да вземаш; tenir la main а une chose внимавам зорко за нещо; tenir son rang държа се достойно на поста, който заемам; tenir table ouverte обичам да каня (приемам) гости на трапезата си; tenir un pari хващам се на бас; tiens! а! я гледай! я виж! как така! en tenir une bonne пиян съм; se tenir bien а table имам добър апетит. -
113 tiède
adj. (du lat. tepidum) 1. хладък; eau tiède хладка вода; café tiède студено кафе; il fait tiède приятно (не много студено) време; 2. прен. умерен, равнодушен, безразличен; 3. лит. приятен, нежен. Ќ Ant. brûlant; frais; froid; ardent, chaleureux; fanatique, fervent. -
114 tortiller
v. (probabl. réduction de entortiller) I. v.tr. 1. извивам, усуквам; 2. нар. изяждам бързо всичко; 3. побеждавам бързо; il s'est fait tortiller en deux rounds победиха го бързо, за два рунда; II. v.intr. 1. прен. извъртвам, служа си с извъртания; 2. поклащам се (вървейки); se tortiller 1. вия се, извивам се; 2. прен. мъча се, полагам големи усилия. -
115 tourner
v. (lat. tornare "façonner au tour, tourner") I. v.tr. 1. въртя, завъртвам; tourner une manivelle въртя манивела; tourner la clef завъртам ключа; 2. обръщам; tourner le dos а qqch. обръщам гръб на нещо (вървя в противоположна посока); 3. изработвам, изглаждам на струг; 4. обхождам; заобикалям; tourner l'obstacle заобикалям препятствие; 5. изкривявам, изхабявам от носене (за токове на обувки); 6. кино снимам; tourner un film снимам филм; 7. прен. разглеждам, разследвам, изследвам; tourner un problème разглеждам даден проблем; 8. насочвам; plante qui tourne ses feuilles vers la lumière растение, което насочва листата си към светлината; tourner son regard vers насочвам погледа си към; 9. заобикалям; не спазвам; tourner les règlements не спазвам регламента; 10. обръщам; tourner une chose en plaisanterie обръщам нещо на шега; 11. изказвам, казвам; tourner un compliment изказвам комплимент; 12. бъркам, разбърквам; tourner une pâte, une sauce бъркам тесто, сос; 13. преобръщам; tourner le fourrage преобръщам фуража; 14. в изрази: tourner bride връщам се, тръгвам в обратна посока (за конник); tourner court избягвам, офейквам; tourner de l'њil умирам; tourner les talons отдалечавам се; II. v.intr. 1. въртя се; La Terre tourne autour du Soleil Земята се върти около Слънцето; 2. работя (за машина); le moulin tourne мелницата работи; 3. замайвам, завъртам главата; ça me fait tourner la tête това ми замайва главата; 4. завивам; tourner dans une rue завивам в дадена улица; 5. вкисвам; elle a laissé tourner le lait тя остави млякото да вкисне; 6. кино снимам филм; играя във филм; 7. прен. насочвам се, вземам добър или лош обрат; si les choses avaient tourné autrement ако нещата бяха взели друг обрат; se tourner 1. обръщам се; se tourner vers qqn. обръщам се към някого; 2. застъпвам, вземам страна; se tourner contre qqn. настройвам се против някого; 3. ост. превръщам се; son enthousiasme se tourna en pessimisme ентусиазмът му се превърна в песимизъм. Ќ affaire qui tourne rond работа, която върви гладко; il tourne cњur (pique, carreau, trèfle) пада се купа (пика, каро, спатия); la tête me tourne вие ми се свят; tourner du pot не пристъпвам направо към въпроса, а говоря със заобикалки; tourner casaque променям възгледите си; tourner la tête а qqn. завъртвам главата (ума) на някого; tourner le dos а qqn. обръщам някому гръб; tourner qqn. а son gré въртя някого както си искам; tourner qqn. en ridicule осмивам, подигравам някого. -
116 tout
adv., m., pron. et adj. (bas lat. tottus, forme expressive de totus "tout entier, intégral") I. adv. 1. съвсем, напълно, съвършено; tout jeune съвсем млад; c'est tout naturel това е съвсем естествено; tout autre съвършено друг; tout doucement съвсем леко; 2. tout... que (без subjonctif) колкото и да; tout riche que je suis колкото и да съм богат; 3. tout (+ p. prés.) (служи за подсилване, не се превежда); tout en causant разговаряйки; 4. loc.adv. du tout никак; en tout et pour tout всичко на всичко; pas du tout никак, съвсем не; rien du tout нищо; tout autour наоколо; tout au plus най-много; tout а l'heure преди малко; ей-сега, веднага; tout а fait съвсем; tout а coup внезапно; tout d'un coup наведнъж; tout de même все пак; tout d'abord най-напред; tout de suite веднага; pas du tout съвсем не, никак; II. m. 1. цяло; former un tout съставлявам едно цяло; risquer le tout pour le tout залагам всичко на една карта; 2. главното, важното; le tout est de... разг. важното е да...; 3. светът, вселената; le grand Tout безкрайната Вселена; III. pron. 1. всичко; tout va bien всичко е добре; il sait tout той знае всичко; c'est tout това е всичко; avant tout преди всичко; 2. pl. tous, toutes всички; la dernière de toutes последната от всички; tous ensemble всички заедно; 3. ост. всички; tout dormait dans la voiture всички спяха в колата; 4. loc. а tout prendre като се вземе всичко пред вид; най-сетне, най-подир, в края на краищата; après tout в края на краищата, впрочем; c'est tout dire с това всичко е казано; всичко е ясно, разбрано; malgré tout въпреки всичко; pour tout aller за всеки ден (за всичко); tout est bien qui finit bien погов. всичко е хубаво, щом свършва хубаво; une fois pour toutes веднъж завинаги; IV. tout, toute adj. 1. целият, цялата, цялото; tout le jour целият ден; toute sa petite famille цялото му малко семейство; de tout mon cњur от цялото си сърце; 2. всеки, всяка, всяко; toute personne всеки човек; tout Français всеки французин; 3. единствен; ils avaient pour tout domestique une vieille femme имаха за единствена прислуга една старица; 4. pl. tous, toutes всеки, всяка; всички; tous les hommes всички хора; tous les matins всяка сутрин; toutes les fois que всеки път, когато; cesser toutes relations скъсвам всякакви връзки. Ќ а toute bride стремглаво; а tout hasard за всеки случай; а toutes jambes бързо, с всички сили, през глава; а tout moment всеки миг; а tout propos по всеки повод; de toutes parts отвсякъде; de toute urgence много бързо, срочно; en tout cas във всеки случай; en toute hâte набързо; de toutes façons във всеки случай, и все пак; de toute éternité от край време, от стари времена; en tout bien tout honneur с честни намерения. -
117 travel(l)ing
m. (mot angl. "fait de voyager") кино травлинг ( приспособление за плавно придвижване на снимачната камера). -
118 travel(l)ing
m. (mot angl. "fait de voyager") кино травлинг ( приспособление за плавно придвижване на снимачната камера). -
119 tubifex
m. (de tubi- et suff. lat. -fex "qui fait") зоол. тубифекс ( червей за стръв). -
120 tuteur,
trice m.,f. (lat. tutor, tutrix de tueri "regarder surveiller") 1. юр. настойник, опекун; tuteur, testamentaire настойник, определен със завещание; tuteur, légal законен настойник; tuteur, de fait който осигурява опекунство, без да е юридически признат за настойник; 2. покровител; преподавател, който подпомага, осигурява контрол и съветва ученик или група от ученици; 3. m. колче, прът за подпора на дръвчета и др. растения.
Страницы
См. также в других словарях:
fait — fait … Dictionnaire des rimes
fait — fait, aite 1. (fè, fè t ) part. passé de faire. 1° Formé, exécuté. L homme fait à l image de Dieu. Un tertre fait de main d homme. Ce tailleur vend des habits tout faits. Familièrement. Ce n est ni fait ni à faire, se dit d un travail mal… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Fait — (fr., spr. Fäh), That, Thatsache, Geschäft. F. von etwas machen, es als Geschäft betreiben. F. accompli (spr. Fäh akkongpli), vollendete Thatsache, an der sich nichts mehr ändern läßt … Pierer's Universal-Lexikon
Fait — (frz., spr. fä), Tatsache, Tat; F. accompli (spr. fätakkongplih), vollendete Tatsache … Kleines Konversations-Lexikon
Fait — (frz. fä), That, Thatsache; f. accompli (fäht akonplih) vollendete Thatsache … Herders Conversations-Lexikon
fait — (Fr.) A fact; an act committed; a deed. Short Dictionary of (mostly American) Legal Terms and Abbreviations … Law dictionary
fait — 1. fait, faite [ fɛ, fɛt ] adj. • 1690; de 1. faire 1 ♦ Qui est constitué, a tel aspect. ♢ Quant au physique. Être bien fait, mal fait. ⇒ 1. bâti, fam. foutu. Il est bien fait de sa personne. Une femme bien faite. ⇒ girond (cf. fam. Bien balancée … Encyclopédie Universelle
FAIT — s. m. Action, chose faite, ce qu on fait, ce qu on a fait. Chacun répond de son fait. Il est garant de ses faits et promesses. Répondre, être garant du fait d autrui. Par le fait d un tel. Joindre le fait à la menace. Il nie le fait. Si l on… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
FAIT — n. m. Ce que quelqu’un fait, a fait ou fera. Il nie le fait. On lui impute des faits graves. C’est par des faits que je veux lui prouver mon attachement. Ses faits ne répondent pas à ses promesses. Se vanter ainsi ne peut être que le fait d’un… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
fait — I. Fait, [fai]te. part. pass. Il a les significations de son Verbe. Cela fait il s en alla. On dit prov. Aussi tost dit aussi tost fait, pour dire, que L execution suit de prés la parole, la promesse, l ordre; & Cela vaut fait, pour dire, qu On… … Dictionnaire de l'Académie française
fait — pp. => Faire. E. : Ajouter, Né. A1) adj., mal fait, mal construit, fait grossièrement et sans goût, fait d une manière grossière et sans solidité ; provisoire : aposticho, a, e (Annecy, Gruffy, Thônes), R. => Rebord, D. Postiche. B1) v. ,… … Dictionnaire Français-Savoyard
