-
81 mijoter
v. (de l'a. fr. mijot "lieu où l'on fait mûrir les fruits") I. v.tr. 1. пека, варя на слаб огън; 2. прен. подготвям, замислям от рано, продължително; mijoter un complot подготвям заговор; II. v.intr. 1. вря на тих огън; 2. подготвям се, приготвям се бавно. -
82 moins
adv. (lat. minus) 1. по-малко; il travaille moins той работи по-малко; 2. prép. без, минус; mettez un moins поставете знак за минус; il fait moins dix десет градуса под нулата е; dix heures moins le quart десет часЂ без петнадесет минути е; 3. loc. adv. au moins най-малко; du moins при положение, в крайна сметка; 4. loc. prép en moins de за по-малко от; de moins en moins все по-малко; moins que rien много малък, нищожен, незначителен; on ne peut moins съвсем малко; plus ou moins малко или повече; le moins au monde ни най-малко; c'est bien le moins това е най-малкото (което може да се направи); а moins на по-ниска цена; а moins de без, с изключение на, в случай че; en moins de deux, en moins de rien много бързо; moins cinq, moins une без малко ( да стане нещо). Ќ Ant. plus, autant, davantage. -
83 moule1
m. (du lat. modulus) 1. излята форма, калъп, образец; 2. печ. матрица. Ќ être fait au moule1 добре сложен, изваян; moule1 а gaufres ругатня, обида; être coulé (jeté) dans le même moule1 много си приличат; le moule1 (en) est cassé (brisé) загубен е много ценен човек, незаменим в рода си. -
84 nécessité
f. (lat. necessitas) 1. необходимост, потребност, нужда; la nécessité de gagner sa vie потребност от печелене на пари; 2. принуждение, принуда; par nécessité по принуждение; 3. pl. ост. физиологически нужди; 4. задължение; nécessités militaires военни задължения; 5. loc. adv. par nécessité по необходимост. Ќ nécessité fait loi нужда закон изменя. -
85 nid
m. (lat. nidus) 1. гнездо; nid d'aigle орлово гнездо; 2. прен. гнездо, гнезденце, жилище, свърталище; nid de brigands разбойническо гнездо. Ќ petit а petit l'oiseau fait son nid капка по капка вир става; prendre au nid откривам, изненадвам на място; ne (plus) trouver que le nid идвам късно, закъснял съм вече; nid d'aigle прен. съоръжение на високо място; nid de pie наблюдателен пост високо на мачтата; nid d'ange дълго подплатено палто. -
86 noir,
e adj. (lat. niger) I. 1. черен; chat noir, черна котка; perles noir,es черни перли; 2. мургав, възтъмен; teint noir, мургав тен; 3. прен. тъмен, мрачен, намръщен; жесток; 4. гнусен, ужасен; 5. разг. пиян; 6. тъжен, натъжен; лош; j'ai une humeur noir,e имам лошо настроение; II. m. 1. черен цвят; noir, de cordonnier черна боя (вакса); 2. негър, чернокож; 3. черния кръг на мишената; 4. рана, нараняване; мъка; 5. мрак, тъмнина; broyer du noir, отдавам се на мъката си. Ќ c'est ma bête noir,e разг. той ми е противен; être en noir,, porter le noir, в траур съм; marché noir, черна борса; noir, sur blanc очевидно; noir, animal медицински въглища, въглен; aller du blanc au noir, минавам от една крайност в друга; voir tout en noir, виждам всичко в черна светлина; il fait noir, comme dans un four (tunnel) пълна тъмнина, мрак; être dans le noir, нищо не разбирам от някаква работа; mettre dans le noir, успявам; pousser au noir, преувеличавам лошата, страшната страна на нещата; tourner au noir, ставам песимист. -
87 notoire
adj. (lat. jur. notorius "qui fait connaître") явен, общоизвестен, общопризнат; забележителен. -
88 occasion
f. (lat. occasio) 1. случай; а la première occasion при първия удобен случай; 2. обстоятелство; selon (suivant) l'occasion според обстоятелствата (случая); 3. повод, причина; occasion de причина, повод за; 4. loc. adv. par occasion случайно; en l'occasion (en cette occasion) по този случай; 5. loc.adv. d'occasion оказионен; marchandise d'occasion оказионна стока (с намалена цена); а l'occasion в случай на; а l'occasion de по случай на. Ќ il faut saisir l'occasion par les cheveux разг. не трябва да се пропуска случая; l'occasion fait le larron погов. случаят прави крадеца; sauter sur l'occasion използвам случая, възползвам се. -
89 oiseau
m. (lat. pop. °aucellus) 1. птица; oiseau de passage, migrateur прелетна птица; oiseau de proie, rapace хищна птица; oiseau chanteur пойна птица; oiseaux plongeurs, coureurs птици гмуркачи, бегачи; oiseau diurne, nocturne дневна, нощна птица; 2. разг., ирон. птица, личност; 3. техн. носило ( за носене хоросан на гръб). Ќ а vol d'oiseau по права, въздушна линия; être comme l'oiseau sur la branche живея в неизвестност, не зная какво ме очаква; petit а petit l'oiseau fait son nid погов. капка по капка вир става; oiseau rare, bleu рядко ценен човек; aux oiseaus забележителен, чудесен; donner а qqn. des noms d'oiseau обиждам някого; manger comme un oiseau ям малко. -
90 omelette
f. (altér. d'amelette, de alumelle: lamelle avec a agglut.) 1. омлет; omelette norvégienne десерт със сладолед отвън и тортено тесто отвътре; 2. разг. неразбория, бърканица, безредие. Ќ on ne fait pas d'omelette sans casser des њufs погов. без мъка няма сполука. -
91 ord,
e adj. (du lat. horridus "qui fait horreur") ост. мръсен, грозен, отвратителен. -
92 peine
f. (lat. pњna) 1. наказание; peine capitale смъртно наказание; peine pécuniaire глоба; purger une peine de prison изтърпявам, излежавам наказание; 2. труд, мъка усилие; valoir la peine de faire qqch. струва си, заслужава си труда да се направи нещо; 3. затруднение, трудност, мъка; être bien en peine затруднен съм; mettre en peine затруднявам, създавам грижи; 4. страдание, мъка; avoir de la peine мъчно ми е; 5. съжаление; il me fait peine de жал ми е да; 6. огорчение; donner de la peine огорчавам; 7. безпокойство; se mettre en peine de (être en peine de) безпокоя се; 8. нужда, неволя; tomber en peine изпадам в нужда, в неволя; 9. loc. adv. а peine едва; а peine si едва що; sous peine de под страх; при опасност да. Ќ toute peine mérite salaire погов. всеки труд се плаща, всяко усилие заслужава награда; comme une âme en peine тъжно, нещастно; avoir toutes les peines du monde а полагам големи усилия, за да; ne pas compter ses peines et ses pas не си пестя усилията; ne pas être au bout de ses peines имам още много работа докато свърша; en être pour sa peine напразно съм се мъчил; se mettre en peine de, pour qqn. притеснявам се, грижа ме е за някого. -
93 petit,
e adj. (bas lat. °pittittus) 1. малък, дребен; un homme petit, дребен човек; tu es encore trop petit, pour sortir seul още си малък, за да излизаш сам; petit, appartement малък апартамент; 2. ситен, дребен (за дъжд); 3. прен. дребен, незначителен, ограничен, глупав; дребнав; 4. мъничък, сладък, приятен; découvre-moi ton petit, cњur открий ми мъничкото си сърце; 5. m., f. дете, детенце, момченце, момиченце; малко (за животни); 6. m. pl. слаби, бедни, кротки, смирени хора; малки същества; 7. loc. adv. en petit, в умален вид; накъсо; petit, а petit, малко по малко, постепенно; un petit, peu мъничко; un tout petit, peu съвсем малко. Ќ au petit, jour (au petit, matin) на разсъмване; au petit, pied в малък мащаб (в карикатура); dans un petit, quart d'heure след малко, завчас; le petit, peuple (le petit, monde) простолюдие; petit, а petit, l'oiseau fait son nid погов. с постоянство човек постига целта си; se faire petit, devant qqn. унижавам се, раболепнича пред някого. -
94 pot
m. (lat. pop. °pottus) 1. гърне; pot de grès глинено гърне; pot de chambre нощно гърне; 2. саксия; 3. тенджера (за готвене на месо); 4. ав. pot d'échappement гърне (на автомобил); 5. залог (при някои игри - покер и др.); 6. нар., вулг. задник; 7. разг. шанс, късмет. Ќ pot sans anses прен. мъчен човек; être bête comme un pot много съм глупав; être fait dans un pot а part на никого не приличам; être а pot et а rot разг. много съм интимен с някого; payer les pots cassés разг. нося последствията; pot au noir объркана, опасна работа; tourner autour du pot говоря със заобикалки, усуквам; faire son pot а part върша си сам работата; parler comme un pot cassé с прегракнал глас съм; découvrir le pot (aux roses) разкривам тайна; pot pourri смес от разнородни неща. -
95 prendre
v. (lat. prehendere) I. v.tr. 1. вземам; хващам; улавям; prendre un objet du bout des doigts хващам предмет с върха на пръстите си; 2. вземам със себе си; prendre un parapluie pour sortir вземам чадър със себе си, за да изляза; 3. вземам, получавам, приемам; prenez ce livre вземете тази книга; 4. разг. крада, вземам; il lui a pris sa femme той му открадна жената; 5. нося, облечен съм в нещо; prendre le deuil облечен съм в траурни дрехи; 6. поемам, поглъщам, изяждам; prendre de la nourriture изяждам някаква храна; 7. снабдявам се с нещо, притежавам, заемам, вземам; 8. наемам, приемам на служба; 9. оженвам се, омъжвам се; prendre femme, prendre mari оженвам се, омъжвам се; 10. избирам, преценявам, черпя, почерпвам, вземам; prendre exemple de вземам пример от; 11. превземам, нападам, пленявам, хващам, залавям; изненадам; prendre en flagrant délit хващам на местопрестъплението; 12. фотографирам; prendre une photo заснемам; 13. упътвам се, поемам; prendre un chemin поемам по даден път; prendre la mer тръгвам по море; 14. искам, вземам, давам определена цена за нещо; 15. считам, смятам, преценявам, схващам, вземам, предполагам; prendre au rebours схващам, вземам в обратен смисъл; 16. събирам, натрупвам; prendre des forces натрупвам сили; 17. обхващам, обладавам (за чувство); 18. измервам; prendre la température измервам температурата; prendre les mesures измервам; 19. обърквам, вземам за; on le prenait pour un savant мислеха го за учен; 20. изнасилвам; prendre une femme de force изнасилвам грубо жена; 21. плагиатствам; prendre une idée d'un auteur плагиатствам идея от автор; 22. залавям; арестувам; la police l'a pris полицията го залови; 23. в съчет. с някои отвлечени съществителни означава действието, изразено от съществителното; prendre la liberté осмелявам се; prendre qqn. en amitié сприятелявам се с някого; prendre qqn. en haine намразвам някого; prendre soin de грижа се за; II. v.tr. 1. хващам се, прехващам се (за растение); 2. запалвам се; le feu ne prend pas огънят не се запалва; 3. замръзвам; la rivière prit реката замръзна; 4. тръгвам през, поемам; prendre а gauche поемам наляво; 5. прен. успявам, имам успех; 6. втвърдявам се (за крем, майонеза и др.); se prendre 1. вземам се; médicament qui se prend avant les repas лекарство, което се взема преди ядене; 2. закачам се; poisson qui se prend au filet риба, която се закача на мрежата; 3. замръзвам, сгъстявам се; 4. започвам; se prendre d'amitié pour qqn. започвам, завръзвам приятелство с някого; 5. прониквам се, изпълвам се от (чувство); s'y prendre действам по определен начин; 6. считам се за; вземам се за; se prendre au sérieux вземам се насериозно; 7. хващаме се един друг (за ръка и др.); 8. отнемаме си (в игра - топка и др.); 9. събираме се ( сексуално). Ќ en prendre pour son grade (son rhume) разг. обиден съм, засегнат съм много; prendre а part отвеждам настрана (за разговор); prendre au mot съгласявам се веднага; prendre congé de qqn. сбогувам се с някого; prendre connaissance de запознавам се с нещо; prendre de l'intérêt а заинтересуван съм за нещо; prendre des libertés действам смело; prendre des précautions вземам предпазни мерки; prendre du plaisir прави ми удоволствие; prendre en affection привързвам се, обиквам; prendre en mal сърдя се за нещо; prendre en soi разглеждам нещо по същество; prendre fait et cause pour привърженик съм на нещо; prendre feu запалвам с, подпалвам се; prendre froid настивам; prendre garde внимавам (пазя се); prendre la fuite побягвам; prendre l'air вземам въздух; prendre la tonsure получавам духовно звание; покалугерявам се (за католик); prendre le galop впускам се в галоп; prendre le large мор. отдалечавам се от брега; prendre le parti de qqn. вземам страната на някого; prendre les devants изпреварвам; prendre le voile покалугерявам се (за жена); prendre martre pour renard погов. излъгвам се много; prendre note вземам си бележки; prendre qqch. pour accordé считам нещо за решено; prendre qqn. sans vert изненадвам някого; prendre patience сдобивам се с търпение; prendre part вземам участие; prendre place сядам; prendre position pour (contre) вземам становище за (против); prendre ses mesures вземам мерки; prendre son repas нахранвам се; prendre son repos отпочивам си; prendre soin de вземам грижата за; грижа се за; prendre son vol политвам, хвръквам (за птица); prendre terre мор. приближавам до, слизам на брега; prendre un air давам си вид; prendre un congé вземам отпуск; prendre un rhume хващам хрема; se prendre du haut говоря високомерно. -
96 prince
m. (lat. princeps "premier") 1. принц, княз; 2. крал, император. Ќ princes de l'Eglise кардинали, епископи, архиепископи; prince des ténèbres поет. демон; bon prince разг. славен, добър човек съм; fait de prince произволно действие на правителството; les princes de la terre силните, големците. -
97 que3
conj. (lat. médiév. que, forme affaiblie de qui, simplification de quia, emplayé en bas lat. au sens de quod "le fait que; que") 1. че, защото (в подчинени изречения); je vois que3 vous êtes là виждам, че сте тук; voilà que3 vous souriez ето, че вие се усмихвате; а condition que3 при положение, че; non qu'il soit malade не защото е болен...; 2. откакто; voilà une semaine que3 ето седмица откакто; 3. когато, щом като; lorsque je l'ai vu et qu'il est assis когато го видях и когато той седна...; 4. в съчет. ne... que3 само; il ne pense qu'а partir той мисли само да замине; 5. от, отколкото (при сравн. степен); on le croit plus riche qu'il n'est смятам го за по-богат, отколкото е; 6. нека; qu'il entre! нека да влезе! 7. loc. conj. avant que3 преди да; pour que3 (afin que3) за да; bien que3 въпреки че; malgré que3 макар и да; sans que3 без да; 8. за подсилване на твърдение или отрицание: je joue si mal. Oh! que3 non! свиря толкова лошо. О, не, нищо подобно! -
98 rage
f. (lat. pop. °rabia, class. rabies) 1. мед. бяс; 2. силен гняв, ярост, лудост; être en rage contre qqn. ядосан съм силно на някого; 3. силна страст; la rage d'aventures силно желание за приключения; 4. loc. adv. а la rage до крайност, до безумие. Ќ qui vent tuer son chien l'accuse de la rage мътиш ми, не мътиш водата, ще те изям; écumer de rage, étre fou, ivre de rage силно съм ядосан, изпитвам луд гняв; la tempête fait rage бурята бушува, достига най-високата си точка; rage de dents мъчителен зъбобол. -
99 réel,
le adj. et m. (lat. médiév. realis, de res "chose") 1. реален, действителен, истински; fait réel, реален факт; nombre réel, мат. реално число; avantage réel, действително предимство; valeur réel,le d'un titre реална (пазарна) стойност на акция; salaire réel, реална заплата (за разлика от salaire nominal); 2. юр. веществен, вещен; droit réel, вещно право; 3. m. реалност, действителност; 4. чувствителен, значителен; éprouver un réel, plaisir изпитвам значително удоволствие. Ќ Ant. apparent, chimérique, fabuleux, fictif, idéal, illusoire, imaginaire, inexistant, irréel, virtuel; abstraction, idéal, rêve. -
100 relater
v.tr. (du lat. relatum, supin de referre "rapporter") 1. разказвам, описвам, излагам в подробности; 2. донасям, съобщавам подробно; relater un fait съобщавам, отбелязвам факт.
Страницы
См. также в других словарях:
fait — fait … Dictionnaire des rimes
fait — fait, aite 1. (fè, fè t ) part. passé de faire. 1° Formé, exécuté. L homme fait à l image de Dieu. Un tertre fait de main d homme. Ce tailleur vend des habits tout faits. Familièrement. Ce n est ni fait ni à faire, se dit d un travail mal… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Fait — (fr., spr. Fäh), That, Thatsache, Geschäft. F. von etwas machen, es als Geschäft betreiben. F. accompli (spr. Fäh akkongpli), vollendete Thatsache, an der sich nichts mehr ändern läßt … Pierer's Universal-Lexikon
Fait — (frz., spr. fä), Tatsache, Tat; F. accompli (spr. fätakkongplih), vollendete Tatsache … Kleines Konversations-Lexikon
Fait — (frz. fä), That, Thatsache; f. accompli (fäht akonplih) vollendete Thatsache … Herders Conversations-Lexikon
fait — (Fr.) A fact; an act committed; a deed. Short Dictionary of (mostly American) Legal Terms and Abbreviations … Law dictionary
fait — 1. fait, faite [ fɛ, fɛt ] adj. • 1690; de 1. faire 1 ♦ Qui est constitué, a tel aspect. ♢ Quant au physique. Être bien fait, mal fait. ⇒ 1. bâti, fam. foutu. Il est bien fait de sa personne. Une femme bien faite. ⇒ girond (cf. fam. Bien balancée … Encyclopédie Universelle
FAIT — s. m. Action, chose faite, ce qu on fait, ce qu on a fait. Chacun répond de son fait. Il est garant de ses faits et promesses. Répondre, être garant du fait d autrui. Par le fait d un tel. Joindre le fait à la menace. Il nie le fait. Si l on… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
FAIT — n. m. Ce que quelqu’un fait, a fait ou fera. Il nie le fait. On lui impute des faits graves. C’est par des faits que je veux lui prouver mon attachement. Ses faits ne répondent pas à ses promesses. Se vanter ainsi ne peut être que le fait d’un… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
fait — I. Fait, [fai]te. part. pass. Il a les significations de son Verbe. Cela fait il s en alla. On dit prov. Aussi tost dit aussi tost fait, pour dire, que L execution suit de prés la parole, la promesse, l ordre; & Cela vaut fait, pour dire, qu On… … Dictionnaire de l'Académie française
fait — pp. => Faire. E. : Ajouter, Né. A1) adj., mal fait, mal construit, fait grossièrement et sans goût, fait d une manière grossière et sans solidité ; provisoire : aposticho, a, e (Annecy, Gruffy, Thônes), R. => Rebord, D. Postiche. B1) v. ,… … Dictionnaire Français-Savoyard
