-
21 bail
m. (de bailler) (pl. baux) договор за даване под наем на движими или недвижими имоти; bail а long terme дългосрочен договор за наем. Ќ cela fait un bail разг. доста време изтече. -
22 battre
v. (lat. battuere, puis battere, d'o. gaul.) I. v.tr. 1. бия, удрям, набивам; battre qqn. а coups de poing бия някого с юмруци; 2. разбивам, побеждавам; battre l'ennemi разбивам, побеждавам неприятеля; battre qqn. aux échecs побеждавам някого на шахмат; il s'est fait battre aux élections той изгуби изборите; battre un record правя нов рекорд; 3. тупам, отупвам, пухам; battre un tapis изтупвам килим; 4. чукам, разбивам; battre les њufs разбивам яйца; 5. отъпквам, трамбовам; battre la terre отъпквам, трамбовам земя; 6. сплесквам, разплесквам, правя на тънки листове (метал); кова; 7. дрънкам; battre de la laine дрънкам вълна; 8. бруля; 9. вършея, очуквам; battre le blé вършея жито; 10. сека; battre du bois сека дърва; battre monnaie сека пари; 11. бутам, бия; battre du beurre бия масло; 12. воен. обстрелвам с артилерийски огън; II. v.tr.ind. et v.intr. 1. бия, пулсирам; le tombour bat барабанът бие; son cњur bat сърцето му бие; 2. пляскам, ръкопляскам; battre des mains ръкопляскам; 3. удрям, блъскам; чукам; battre contre разбивам се в (за вълнЂ); 4. затръшвам, блъскам се; la porte bat вратата се блъска; III. se battre v. pron. 1. бия се; se battre en duel бия се на дуел, дуелирам се; 2. карам се; 3. мъча се; se battre une heure avec cette serrure мъча се цял час с тази ключалка; 4. удрям се, блъскам се; очуквам се; вършея се. Ќ avoir les yeux battus имам кръгове около очите; battre le pays разг. обхождам страната; battre en retraite воен. отстъпвам в ред, в порядък; battre froid а qqn. разг. отнасям се студено с някого; battre la campagne воен. разузнавам; отклонявам се от темата си; battre la mesure тактувам; battre la semelle удрям крак (при маршируване); battre l'air, le vent, l'eau разг. правя дупка в морето; battre le pavé разг. скитам се безцелно, безделнича; battre les cartes размесвам карти; battre les oreilles а qqn. разг. проглушавам ушите някому; battre qqn. сразявам някого (с доводи); il faut battre le fer pendant qu'il est chaud погов. желязо се кове, докато е горещо; le cњur (le pouls) me bat много ме е страх; le soleil bat d'aplomb слънцето жари; rien ne lui bat разг. той е безсърдечен човек; battre les buissons бия храстите с пръчка, за да вдигна дивеча; battre la semelle тропам с крака, за да се стопля; battre un entrechat удрям краката си един в друг при скок на танц; battre sa coulpe ост. признавам грешката си публично; se battre les flancs правя безполезни усилия; battre pavillon français плувам под френски флаг (за кораб); battre son plein достигам разцвет, най-високата си точка; battant neuf разг., ост. съвсем нов, чисто нов. -
23 bientôt
adv. (de bien et tôt) 1. скоро; наскоро; след малко; 2. loc.adv. а bientôt до скоро виждане; 3. ост. бързо; un travail bientôt fait бързо свършена работа. Ќ cela est bientôt dit погов. по-лесно е да се каже, отколкото да се направи. Ќ Ant. tard, tardivement, lentement; longtemps. -
24 bondir
v.intr. (lat. pop. °bombitire, fréquentatif de bombire "résonner") 1. скачам, скоквам; подскачам, подскоквам; отскачам; le tigre bondit sur sa proie тигърът скача върху жертвата си; 2. разш. втурвам се, устремявам се. Ќ cela me fait bondir това е възмутително. -
25 bouche
f. (du lat. bucca "joue", puis "bouche") 1. уста; respirer par la bouche дишам през устата; 2. отвор, отвърстие; bouche d'aération вентилационен отвор; 3. дуло; 4. геогр. устие; 5. вход в залив или в проток; 6. прен. гърло; 7. вкус; il a une fine bouche той има изтънчен вкус; vin long en bouche вино, чийто вкус остава дълго в устата; vin court en bouche вино, чийто вкус се загубва бързо; garder qqch. pour la bonne bouche пазя най-доброто за накрая; s'enlever les morceaux de la bouche лишавам се от залъка си заради някого; dépense de bouche разход за храна; ouvrir la bouche говоря, отварям си устата; de bouche а oreille от уста на уста; bouche cousue! гроб съм!, няма да кажа нищо!; la bouche du métro вход на метрото; la bouche d'un volcan кратер на вулкан. Ќ avoir toujours un mot, une chose sur la bouche повтарям постоянно едно и също нещо; отегчавам; bouche а feu оръдие, топ; fine bouche чревоугодник, гастроном; cela fait venir l'eau а la bouche от това на човек му потичат лигите; être dans la bouche de tout le monde предмет съм на всички разговори; faire la petite bouche цупя се, карам да ме молят (за ядене); fermer la bouche а qqn. заставям някого да замълчи; затварям устата на някого; ne pouvoir tirer un mot de la bouche de qqn. не мога да изкопча нито дума от устата на някого; ouvrir la bouche а qqn. накарвам, предизвиквам някого да говори. -
26 brosse
f. (p.-к. lat. °bruscia, de bruscum "nњud de l'érable") 1. четка; brosse а dents четка за зъби; brosse de peintre четка за рисуване; brosse а chaussures четка за обувки; donner un coup de brosse а son pantalon brosse изчетквам панталона си; 2. зоол. косъмчета по крачетата на някои насекоми за събиране на прашец. Ќ cheveux en brosse ниско подстригани коси; passer la brosse подмазвам се; travail fait а la brosse работа, извършена набързо; se donner un coup de brosse оправям си косата; porter la brosse нося косите си ниско подстригани. -
27 brouillard
m. (de brouiller) 1. мъгла; il fait du brouillard времето е мъгливо; 2. търговски дневник; 3. прен. неяснота, смущение; 4. физ. аерозол. Ќ brouillard fumigène димна завеса; brouillard toxique смог; être dans le brouillard не виждам изход в заплетена ситуация; avoir un brouillard devant les yeux виждам неясно. -
28 casser
v. (lat. quassare, de quatere "secouer") I. v.tr. 1. чупя, счупвам, разчупвам, начупвам, троша, натрошавам; късам, скъсвам; casser un vase чупя ваза; casser un bras чупя ръка; 2. отменявам, анулирам; касирам; casser une sentence отменявам присъда; 3. воен. лишавам от служба, чин, разжалвам; casser un officier разжалвам офицер; 4. замайвам, опивам; 5. повреждам; II. v.intr. 1. чупя се, счупвам се, троша се, строшавам се, късам се, скъсвам се; le fil casse конецът се къса; une branche a casse един клон се счупи; 2. разпадам се; la pâte casse sous les doigts тестото се разпада под пръстите; se casser v.pron. чупя се, натрошавам се, късам се; изчезвам, чупя се; casse - toi! махай се! Ќ casser la tête а qqn. счупвам главата на някого; разг. безпокоя, досаждам на някого; casser la croûte разг. похапвам; il faut casser le noyau pour en avoir l'amande без труд нещо не се постига; on ne fait pas d'omelette sans casser les њufs погов. без мъка няма сполука; qui casse les verres les paye погов. каквото си си надробил, такова ще сърбаш; se casser la tête разг. блъскам си главата; casser du bois сека дърва; casser du sucre sur le dos de qqn. злословя за някого; casser sa pipe умирам; se casser le nez а la porte de qqn. намирам затворена врата; se casser le nez разг. пропадам; casser les pieds а qqn. досаждам на някого; casser les oreilles а qqn. вдигам силен шум, проглушавам; se casser la voix преграквам; ça ne casse rien разг. това не е нещо необикновено; а tout casser много силно; необикновено, изключително (un film а tout casser изключителен филм); най-много; casser les prix налагам ниски цени, правя дъмпинг; casser le rythme нарушавам ритъм; tout passe, tout lasse, tout casse всичко си има край; ça passe ou ça casse или-или. Ќ Ant. arranger, raccommoder, recoller, réparer; confirmer, ratifier, valider. -
29 certain,
e adj. (lat. pop. °certanus, de certus "assuré") 1. сигурен, положителен, уверен, достоверен; c'est un fait certain, това е сигурен факт; 2. определен; 3. някой, някакъв, някой си; certain,es gens някои хора; certain,s peuples някои народи; un certain, administrateur някакъв си администратор; 4. loc. imp. il est certain, que (+ indic.) известно е, че; 5. m. сигурно нещо, сигурност; 6. фин. монетна единица, която определя курса на другите валути; coter le certain, определям курса на валута спрямо британската лира; 7. неизбежен; mort certain,e неизбежна смърт. Ќ un certain, някой си; un certain, nombre de gens известен брой хора. Ќ Ant. conjectural, contestable, controversé, douteux, incertain, problématique, suspect, illusoire; aléatoire, improbable; sceptique, hésitant. -
30 certifier
v.tr. (lat. certificare, de certus et facere "faire") 1. свидетелствам, засвидетелствам, уверявам, удостоверявам (истинността на нещо); certifier un fait удостоверявам истинността на факт; 2. заверявам; certifier une copie заверявам препис; 3. юр. поръчителствам, гарантирам. Ќ Ant. démentir, désavouer; contester, nier. -
31 chien,
ne m., f. (lat. canis) 1. куче, пес, Canis; chien, d'arrêt ловджийско куче; chien, de berger овчарско куче; chien, courant хрътка, гонче; chien, bâtard куче помияр, мастия; siffler un chien, подсвирвам на куче (за да дойде); chien, de manchon много малко домашно кученце; 2. спусък (на огнестрелно оръжие); 3. прен. скъперник; 4. при игра на таро - карти, които се отделят по време на раздаването; 5. лош, немилостив; il est trop chien, той е прекалено лош. Ќ chien, de mer наименование на някои малки акули; chien, hargneux a toujours l'oreille déchirée който нож вади, от нож умира; chien, qui aboie ne mord pas куче, което лае, не хапе; entre le chien, et le loup при залез слънце; être reçu comme un chien, dans un jeu de quille приет съм много лошо; il fait un temps de chien, времето е отвратително; кучешко време; ils s'accordent comme chien, et chat спогаждат се като куче и котка; jeter, donner sa langue aux chien,s отказвам се да отгатна или да разбера нещо; ne pas valoir les quatre fers d'un chien, нищо не струвам; n'être pas bon а jeter aux chien,s не съм добър за нещо; rompre les chien,s спирам кучетата; прекъсвам разговор; se regarder en chien,s de faïence гледаме се като кучета (много се мразим); vivre comme chien, et chat живеем като куче и котка (много лошо); garder а qqn. un chien, de sa chien,ne изпитвам ненавист към някого и подготвям отмъщение; les chien,s aboient, la caravane passe кучетата си лаят, керванът си върви; avoir un mal de chien, много ме боли; métier de chien, много труден занаят; coup de chien, кратка буря; caractère de chien, отвратителен характер; nom d'un chien,! по дяволите; chien,ne de vie кучешки живот; avoir du chien, модерна жена, която има чар, шик; les chien,s écrasés разг. рубрика за незначителни произшествия във вестник. -
32 chier
v.intr. (lat. carare, esp. cagar) вулг. ходя по голяма нужда, сера. Ќ faire chier qqn. създавам проблеми на някого; ça me fait chier това ми е неприятно; en chier в трудна ситуация съм; а chier много грозен; много лош; ça va chier нещата ще станат лоши; ça chie pas това няма значение. -
33 chimère
f. (gr. khimaira "monstre mythologique") 1. химера, илюзия, празна мечта; caresser une chimère лелея празна мечта; 2. митол. химера-чудовище с глава на лъв, корем на сърна и опашка на дракон, което изхвърля пламъци; 3. ост., прен. сглобяване, събиране на нещо, което става чудовищно на вид; 4. биол. хибрид - организъм, създаден изкуствено от клетки с различен генотип; 5. зоол. химера ( вид морска риба). Ќ Ant. fait, raison, réalité, réel. -
34 chiqué
m. (de chic) разг., неодобр. преструвка, блъф. Ќ elle fait du chiqué разг. тя проявява чувства, каквито в действителност няма; sans chiqué без усукване. Ќ Ant. naturel, simplicité. Ќ Hom. chiquer. -
35 clair,
e adj., m. et adv. (lat. clarus) 1. светъл; la chambre est clair,e стаята е светла; des yeux bleu clair, светлосини очи; 2. чист, прозрачен, бистър; ruisseau clair, бистър поток; 3. ясен; voix clair,e ясен глас; temps clair, ясно време; 4. рядък; разреден; sauce clair,e рядък сос; bois clair, рядка гора; 5. разбираем, ясен, понятен; idée clair,e разбираема идея; c'est clair, това е ясно; това е сигурно (Швейцария); 6. m. ост. светлина; le clair, de lune лунна светлина; 7. adv. ясно, светло; il fait clair, ясно е, светло е (за времето); 8. adv. очевидно, ясно; 9. m. светла част от картина, гоблен и др.; 10. част от тъкан, през която минава светлина. Ќ tirer une affaire au clair, разкривам, изяснявам тайна, афера; voir clair, добре разбирам, ясно ми е; sabre au clair, сабя, която е извадена от ножницата; tirer au clair, прецеждам течност; être au clair, sur qqch. имам ясна идея за нещо; télégramme en clair, телеграма, която не е шифрована; diffusion en clair, излъчване на програма, която не е кодирана (телевизия); le plus clair, de най-голямата част от; parler clair, говоря направо, без премълчаване; avoir l'esprit clair, много съм проницателен. Ќ Ant. obscur, trouble, confus, foncé, opaque; dense, épais, serré; sale, trouble; rauque; obscur; compliqué, difficile, embrouillé; douteux, louche. Ќ Hom. claire, clerc. -
36 cocu,
e adj. et n. (var. de coucou, dont la femelle pond ses њufs dans des nids étrangers) разг. 1. на когото се изневерява; elle l'a fait cocu, тя му сложи рога; elle est cocu,e мъжът Ј изневерява; 2. m., f. съпруг, на когото се изневерява; рогоносец. Ќ cocu,, battu et content съпруг, който бива лъган и е много доверчив. -
37 combien
adv. (de l'a. fr. com "comme" et bien) 1. колко; combien de fois? колко пъти? ça fait combien? колко ви дължа? combien sont-ils? колко са? 2. колко, в каква степен; combien je vous aime! колко ви обичам! 3. m.inv. кой (по ред или брой) le combien sommes-nous разг. кой ден сме днес; le combien êtes-vous? кой по ред сте вие? Ќ ф combien! и то колко много, в каква степен! -
38 comme
adv. et conj. (lat. quomodo "de quelle façon" auquel on a ajouté les sens de cum) 1. като; comme par miracle като по чудо; comme son frère като брат си; riche comme Crésus богат като Крез; 2. колко, до каква степен; comme il est beau колко е красив; 3. както; tout comme също както, точно както; j'oublierai cela comme le reste ще забравя това, както и останалото; 4. какъвто; riche comme il est какъвто е богат; 5. conj. понеже, тъй като; comme il est là тъй като той е тук; 6. conj. в момента, в който; nous arrivâmes comme il partait пристигнахме точно когато той тръгваше. Ќ c'est comme ça така е; comme ci comme ça горе-долу; comme on fait son lit, on se couche погов. каквото си постелеш, на такова ще легнеш; comme il faut както трябва; comme tout извънредно много; comme quoi така че, по начин че; il faut voir comme! и още как! Ќ Ant. contrairement; contre (par contre). -
39 commissaire-priseur
m. (de commissaire et priseur "qui fait la prisée") офиц. лице, което оценява стойността на вещи и ги продава на тръг; човек, който ръководи търг. -
40 confirmer
v.tr. (lat. confirmare, rac. firmus "ferme") 1. потвърждавам, затвърждавам, утвърждавам; l'exception confirme la règle изключението потвърждава правилото; confirmer l'exactitude d'un fait потвърждавам истинността на факт; confirmer une institution затвърждавам, утвръждавам институция; 2. санкционирам, ратифицирам; 3. рел. получавам конфирмация; se confirmer потвърждавам се, затвърждавам се, утвърждавам се; il se confirme que оказва се, че; la nouvelle se confirme новината се потвърждава. Ќ Ant. contredire, dédire, démentir, abroger, annuler, infirmer, nier, refuter, rétracter.
Страницы
См. также в других словарях:
fait — fait … Dictionnaire des rimes
fait — fait, aite 1. (fè, fè t ) part. passé de faire. 1° Formé, exécuté. L homme fait à l image de Dieu. Un tertre fait de main d homme. Ce tailleur vend des habits tout faits. Familièrement. Ce n est ni fait ni à faire, se dit d un travail mal… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Fait — (fr., spr. Fäh), That, Thatsache, Geschäft. F. von etwas machen, es als Geschäft betreiben. F. accompli (spr. Fäh akkongpli), vollendete Thatsache, an der sich nichts mehr ändern läßt … Pierer's Universal-Lexikon
Fait — (frz., spr. fä), Tatsache, Tat; F. accompli (spr. fätakkongplih), vollendete Tatsache … Kleines Konversations-Lexikon
Fait — (frz. fä), That, Thatsache; f. accompli (fäht akonplih) vollendete Thatsache … Herders Conversations-Lexikon
fait — (Fr.) A fact; an act committed; a deed. Short Dictionary of (mostly American) Legal Terms and Abbreviations … Law dictionary
fait — 1. fait, faite [ fɛ, fɛt ] adj. • 1690; de 1. faire 1 ♦ Qui est constitué, a tel aspect. ♢ Quant au physique. Être bien fait, mal fait. ⇒ 1. bâti, fam. foutu. Il est bien fait de sa personne. Une femme bien faite. ⇒ girond (cf. fam. Bien balancée … Encyclopédie Universelle
FAIT — s. m. Action, chose faite, ce qu on fait, ce qu on a fait. Chacun répond de son fait. Il est garant de ses faits et promesses. Répondre, être garant du fait d autrui. Par le fait d un tel. Joindre le fait à la menace. Il nie le fait. Si l on… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
FAIT — n. m. Ce que quelqu’un fait, a fait ou fera. Il nie le fait. On lui impute des faits graves. C’est par des faits que je veux lui prouver mon attachement. Ses faits ne répondent pas à ses promesses. Se vanter ainsi ne peut être que le fait d’un… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
fait — I. Fait, [fai]te. part. pass. Il a les significations de son Verbe. Cela fait il s en alla. On dit prov. Aussi tost dit aussi tost fait, pour dire, que L execution suit de prés la parole, la promesse, l ordre; & Cela vaut fait, pour dire, qu On… … Dictionnaire de l'Académie française
fait — pp. => Faire. E. : Ajouter, Né. A1) adj., mal fait, mal construit, fait grossièrement et sans goût, fait d une manière grossière et sans solidité ; provisoire : aposticho, a, e (Annecy, Gruffy, Thônes), R. => Rebord, D. Postiche. B1) v. ,… … Dictionnaire Français-Savoyard
