-
41 constant,
e adj. (lat. constance, de constare "s'arrêter") 1. постоянен, неизменен; souci constant, постоянна грижа; 2. твърд, издръжлив; 3. достоверен; сигурен, несъмнен, положителен; fait constant, достоверен, положителен факт; il est constant, que сигурно е, че; 4. f. мат. константа, постоянна величина; constant,e arbitraire произволна константа; constant, de l'espace-temps константа за скоростта на светлината; 5. ост. смел, непоколебим, душевно силен; 6. лит. упорит, непоколебим. Ќ Ant. inconstant; changeant, instable, variable. -
42 corniaud
m. (de corne "coin": chien bâtard, fait au coin des rues) 1. куче помияр; 2. разг. глупак, тъпак; adj. m. глупав, тъп. -
43 coucher1
v. (lat. collocare "placer dans une position horizontale, étendre") I. v.tr. 1. поставям на легло, слагам да спи; coucher1 un enfant слагам дете да спи; 2. повалям, простирам на земята, поставям в хоризонтално положение; coucher1 une échelle le long d'un mur поставям стълба легнала до стена; 3. вписвам, записвам; coucher1 sur une liste вписвам в списък; 4. бот. отвеждам клон, пръчка; 5. подслонявам; II. v.intr. нощувам, прекарвам нощта, спя; coucher1 а l'hôtel нощувам в хотел; coucher1 а la belle étoile нощувам на открито; coucher1 а plat спя без възглавница; III. v. pron. se coucher1 1. лягам си; 2. залязвам; le soleil se coucher1 слънцето залязва; 3. залягам; 4. накланям се ( за кораб). Ќ coucher1 en joue прицелвам се; chambre а coucher1 спалня; un nom а coucher1 dehors разг. трудно за произнасяне име; coucher1 avec qqn. спя в леглото на някого; спя в стаята на някого; разг. имам сексуални контакти с някого; allez vous coucher1! оставете ме на мира; une Marie couche-toi là ост. лесно момиче; comme on fait son lit on se couche погов. на каквото си постелеш, на такова ще легнеш. Ќ Ant. lever, dresser, élever, ériger. -
44 courbe
adj. et f. (lat. curvus) 1. крив, извит, дъговиден; 2. f. геом. крива, крива линия; courbe de température температурна крива; courbe de niveau геогр. крива, която съединява всички точки с еднаква надморска височина върху карта; 3. извивка; courbe décoratives декоративни извивки. Ќ la route fait une courbe пътят прави завой. Ќ Ant. droit, rectiligne; droite. -
45 décorner
v.tr. (de dé- et corne) 1. премахвам рогата; 2. изправям, оправям омачкан, прегънат лист (на книга) тетрадка и др. Ќ il fait un vent а décorner les bњufs духа силно ( за вятър). -
46 défait,
e adj. (de défaire) 1. развален; lit défait, развалено легло; 2. посърнал, блед, слаб; visage défait, посърнало лице; 3. развързан (за възел); 4. разрошен (за прическа); 5. разбит ( за войска). Ќ Ant. fait; fort, gaillard. -
47 défaut
m. (anc. p. p. de défaillir) 1. отсъствие, липса; défaut d'harmonie липса на хармония; 2. недоимък, недостиг; les forces m'ont fait défaut силите не ми достигнаха; 3. недостатък; avoir de nombreux défauts имам много недостатъци; 4. юр. неявяване в съд; 5. loc. prép. а défaut de, au défaut de по липса на, вместо. Ќ être en défaut греша, сгрешавам; престъпвам правилник; faire défaut не се явявам в съд; отсъствам, липсвам, няма ме; faire défaut а ses engagements не устоявам на задълженията си; jugement par défaut задочна присъда. Ќ Ant. abondance; perfection, qualité, vertu. -
48 deux
adj. (lat. duo) 1. две, два, двама; 2. втори; le deux septembre втори септември; 3. m. цифра две, двойка, второ число на месеца; 4. loc. adv. deux а deux (deux par deux) двама по двама; de deux en deux през два, всеки два; en deux на две части, наполовина; tous les deux двамата заедно; всеки два. Ќ ne faire ni un, ni deux решавам се веднага, без колебание; en moins de deux много бързо; comme pas deux единствено по рода си; ça fait deux това са две съвсем различни неща; c'est clair (évident) comme deux et deux font quatre безспорно. -
49 dire1
v.tr. (lat. dicere) 1. казвам, говоря; думам, продумвам; sans mot dire1 без дума да продума; 2. разказвам; чета; декламирам; je vais vous dire1 la nouvelle ще ви разкажа новината; 3. църк. служа, отслужвам; dire1 la messe отслужвам литургия; 4. съобщавам, разкривам, споделям; 5. изказвам; dire1 son respect изразявам почитта си; 6. поет. пея, възпявам; 7. заповядвам, препоръчвам, съветвам; je vous avais dit d'agir autrement посъветвах ви да действате иначе; 8. твърдя; а ce qu'il dit според това, което твърди; 9. посочвам, определям; 10. мисля, съдя; 11. отговарям, възразявам; 12. изразявам; son silence dit beaucoup мълчанието му изразява много неща; 13. харесвам; est-ce que cela vous dit? харесва ли ви това?; 14. означавам; que veut dire ce mot latin? какво означава тази латинска дума?; 15. пиша; je vous ai dit dans ma lettre писах в писмото си; 16. предсказвам; dire1 l'avenir предсказвам бъдещето; 17. възразявам; il n'y a rien а dire1 няма никакви възражения; se dire1 казвам си, казва се. Ќ а l'heure dite в уречения час; autrement dit с други думи; avoir а dire1 (y avoir а dire1) имам да забележа, да възразя; а vrai dire1 право да си кажа, право да говорим; bien faire vaut mieux que bien dire1 погов. по-добре добри дела, отколкото добри думи; ceci dit след като това е било казано; (ceci) soit dit en passant нека (това) бъде казано между другото; cela ne me dit rien това не ме интересува; това не ми харесва; cela va sans dire1 това се разбира от само себе си; cela veut dire1 това значи; c'est-а-dire1 това значи, тоест; c'est dit, c'est bien dit, voilà qui est dit разбрано! c'est tout dit (cela dit tout) няма какво повече да се прибави към това; dire1 а qqn. son fait, dire1 а qqn. ses (quatre) vérités казвам някому истината право в очите; dire1 dans le dos говоря зад гърба (на някого); dire1 des douceurs а qqn. ухажвам жена; умилквам се около някого; dire1 d'un, puis d'un autre говоря ту едно, ту друго; dire1 la bonne aventure гадая, врачувам; dire1 pis que pendre de qqn. погов. говоря много лошо за някого; dire1 son mot казвам си мнението; правя забележка; il n'y a pas а dire1 няма какво да се говори по това (то е сигурно; то е необходимо); l'art de bien dire1 (parler) ораторско изкуство; les qu'en dira-t-on хорски приказки; ne pas se le faire dire1 (deux fois) бързам да извърша онова, което ми се казва; on dirait като че ли; proprement dit в същинския смисъл, точно да говорим; quelque chose me dit que; mon cњur me dit que имам предчувствието, че; qui dirait, qui aurait dit? кой би повярвал? qui ne dit mot, consent мълчанието е знак на съгласие; se le faire dire1 чакам да ми заповядат да направя това; se le tenir pour dit запомням добре нещо; si le cњur vous en dit ако желаете, ако ви харесва; soi-disant който има претенцията; мним, така наречен, уж; tout est dit (cela dit tout) всичко е свършено, няма какво повече да се прибави към това; trouver а dire1 намирам, че нещо липсва; имам нещо против; comme on dit както се казва; comme qui dirait приблизително, горе-долу; pour ainsi dire1 така да се каже; avoir beau dire1 et beau faire напразно говоря, правя нещо; en dire1 de belles, de bonnes, de fortes, de raides, de vertes, de toutes les couleurs говоря небивалици; ne pas l'envoyer dire1 а qqn. не се стеснявам да кажа нещо неприятно (за някого); ne pas se le faire dire1 deux fois правя нещо с удоволствие, въодушевление; ça dit bien ce que ça veut dire1 напълно ясно, разбираемо; cela est bientôt dit по-лесно е да се каже, отколкото да се направи; c'est beaucoup dire1, trop dire1 това е прекалено; ce n'est pas assez dire1 трудно е да се каже (опише) с думи; j'aime autant te dire1 уверявам те, че. Ќ Ant. omettre, taire, cacher, dissimuler. -
50 douceur
f. (bas lat. dulcor) 1. сладост (на плод и др.); 2. pl. сладкиши; 3. прен. нежност, любезност; доброта, кротост; снизходителност; 4. loc. adv. en douceur внимателно, полека; спокойно. Ќ douceur plus fait que violence погов. благата дума железни врати отваря. Ќ Ant. âcreté, brutalité; rudesse. -
51 entuber
v.tr. (de en- et tube) разг. измамвам, излъгвам; il s'est fait entuber измамиха го. -
52 épée
f. (spatha "large épée а deux tranchants") 1. меч, сабя, шпага; coup d'épée удар със сабя; 2. човек, който владее добре шпагата. Ќ а la pointe de l'épée с оръжие в ръка, насила, със заплашване; avoir l'épée sur la gorge ножът ми е опрял до гърлото; coup d'épée dans l'eau напразни усилия, напразен труд, дупка в морето; il a fait un bon coup d'épée той направи голяма глупост; il est brave comme son épée храбър, смел е като лъв; la main de l'épée дясната ръка; épée de chevet човек, към когото се обръщаме при всякаква нужда; l'épée de Samson ченета; épée de Damoclès неизбежна опасност; brave comme une épée много смел; couché comme l'épée du roi който си е легнал да спи облечен; jouer de l'épée а deux talons избягвам; passer au fil de l'épée подлагам на безмилостна сеч; mettre, pousser l'épée dans les reins de qqn. преследвам някого по петите; вадя душата на някого; quiconque se sert de l'épée périra de l'épée който нож вади, от нож умира; remettre l'épée dans le fourreau прекратява неприятелските действия; прекратявам войната; rendre son épée капитулирам, предавам се като пленник. -
53 épopée
f. (gr. epopoiia, epopoiios "qui fait des récits en vers") лит. епопея. -
54 établir
v.tr. (lat. stabilire, de stabilis "stable") 1. поставям, слягам; изглаждам, издигам; établir un mur изграждам стена; établir un camp разполагам лагер; 2. разг. основавам, създавам; 3. установявам, поставям; établir des relations diplomatiques установявам дипломатически отношения; établir un fait установявам факт; établir un record поставям рекорд; 4. настанявам (на работа); 5. нагласявам, пускам в действие; 6. задомявам; 7. формулирам, предявявам, правя; établir ses droits предявявам правата си; 8. утвърдявам, затвърдявам; établir sa réputation затвърдявам репутацията си; s'établir 1. установявам се, въдворям се; 2. основавам се, учредявам се; 3. започвам търговия; 4. оженвам се; задомявам се. Ќ Ant. abolir, démolir, détruire, ruiner. -
55 étincelle
f. (lat. pop. °stincilla, class. scintilla) 1. искра; étincelle électrique електрическа искра; 2. прен. проблясък; étincelle de raison проблясък на разум. Ќ il a fait des étincelles той беше чудесен, блестящ. -
56 ex-voto
m.inv. (de la formule lat. ex voto suscepto "suivant le vњu fait") малка плочка с думи на благодарност, поставена в църква или параклис след изпълняване на обет или за благодарност към Бога. -
57 facile
adj. (lat. facilis "qui se fait aisément", de facere) 1. лесен, лек; opération facile лесна операция; 2. отстъпчив, сговорчив; 3. общителен; 4. достъпен; un homme de facile accès леснодостъпен човек; 5. написан с лекота, гладък; style facile гладък стил. Ќ Ant. difficile. -
58 fête
f. (lat. pop. festa, de festa dies "jour de fête") 1. празник; празненство; la fête de Pâques Великден; la fête de Noël Коледа; fête des morts задушница; fête des fous народни празненства през средните векове, на които се осмивали църковните церемонии; fête patronale d'un village селски събор; 2. имен ден; souhaiter а qqn. sa fête поздравявам някого за именния му ден; 3. празненство, честване; donner, offrir une fête en l'honneur de qqn. организирам празник в чест на някого; une fête de famille семеен празник; 4. разгулен живот; faire la fête водя разгулен живот; 5. радост, щастие, удоволствие; il se fait une fête de радва се на; en fête весел; être а la fête изпитвам голямо удоволствие. Ќ être en fête в празнично настроение съм; faire fête а qqn. радостно посрещам някого; faire la fête веселя се, гуляя; se faire une fête de qqch. предварително се радвам на нещо. -
59 four
m. (lat. furnus) 1. фурна, пекарна; four de boulanger хлебопекарница; four électrique електрическа фурна; 2. пещ; four а ciment пещ за цимент; 3. прен., разг. неуспех, провал; faire four претърпявам неуспех. Ќ on ne peut pas être au four et au moulin погов. две дини под една мишница не се носят; il fait noir comme dans un four тъмно като в рог; petits fours дребни сладки; fours secs сухи сладки; ouvrir un grand four отварям голяма уста; chaud comme dans un four много горещо; avoir qqch. au four имам нещо, което е в процес на реализиране. -
60 frisquet,
te m. et adj. (de fresque) 1. хлад, студ; 2. нар. хладен, студен; il fait frisquet, хладно е, студено е.
См. также в других словарях:
fait — fait … Dictionnaire des rimes
fait — fait, aite 1. (fè, fè t ) part. passé de faire. 1° Formé, exécuté. L homme fait à l image de Dieu. Un tertre fait de main d homme. Ce tailleur vend des habits tout faits. Familièrement. Ce n est ni fait ni à faire, se dit d un travail mal… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Fait — (fr., spr. Fäh), That, Thatsache, Geschäft. F. von etwas machen, es als Geschäft betreiben. F. accompli (spr. Fäh akkongpli), vollendete Thatsache, an der sich nichts mehr ändern läßt … Pierer's Universal-Lexikon
Fait — (frz., spr. fä), Tatsache, Tat; F. accompli (spr. fätakkongplih), vollendete Tatsache … Kleines Konversations-Lexikon
Fait — (frz. fä), That, Thatsache; f. accompli (fäht akonplih) vollendete Thatsache … Herders Conversations-Lexikon
fait — (Fr.) A fact; an act committed; a deed. Short Dictionary of (mostly American) Legal Terms and Abbreviations … Law dictionary
fait — 1. fait, faite [ fɛ, fɛt ] adj. • 1690; de 1. faire 1 ♦ Qui est constitué, a tel aspect. ♢ Quant au physique. Être bien fait, mal fait. ⇒ 1. bâti, fam. foutu. Il est bien fait de sa personne. Une femme bien faite. ⇒ girond (cf. fam. Bien balancée … Encyclopédie Universelle
FAIT — s. m. Action, chose faite, ce qu on fait, ce qu on a fait. Chacun répond de son fait. Il est garant de ses faits et promesses. Répondre, être garant du fait d autrui. Par le fait d un tel. Joindre le fait à la menace. Il nie le fait. Si l on… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
FAIT — n. m. Ce que quelqu’un fait, a fait ou fera. Il nie le fait. On lui impute des faits graves. C’est par des faits que je veux lui prouver mon attachement. Ses faits ne répondent pas à ses promesses. Se vanter ainsi ne peut être que le fait d’un… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
fait — I. Fait, [fai]te. part. pass. Il a les significations de son Verbe. Cela fait il s en alla. On dit prov. Aussi tost dit aussi tost fait, pour dire, que L execution suit de prés la parole, la promesse, l ordre; & Cela vaut fait, pour dire, qu On… … Dictionnaire de l'Académie française
fait — pp. => Faire. E. : Ajouter, Né. A1) adj., mal fait, mal construit, fait grossièrement et sans goût, fait d une manière grossière et sans solidité ; provisoire : aposticho, a, e (Annecy, Gruffy, Thônes), R. => Rebord, D. Postiche. B1) v. ,… … Dictionnaire Français-Savoyard
