-
1 english bond
• английска превръзка -
2 bond
{bɔnd}
I. 1. връзка
2. pl окови. вериги, прен. затвор, плен, спънка
3. спойка, връзка
4. (писмено) задължение, договор, полица
his word is as good as his BOND може безрезервно да се вярва на думата му
5. обиик. pl облигация, бон
6. стр. връзка, спойка, свързване (на тухли и пр.)
7. in BOND търг. в митницата (за стока), to take out of the BOND освобождавам от митницата
II. 1. свързвам, споявам
2. оставям (стока) в митницата до заплащане на мито
3. залагам, ипотекирам
4. издавам облигации* * *{bъnd} n 1. връзка: 2. pl окови. вериги; прен. затвор, плен; спъ(2) v 1. свързвам; споявам; 2. оставям (стока) в митницата до* * *споразумение; свързвам; облигация; окови; бон; връзка; залагам; задължение; закрепостен; ипотекирам; крепостен;* * *1. (писмено) задължение, договор, полица 2. his word is as good as his bond може безрезервно да се вярва на думата му 3. i. връзка 4. ii. свързвам, споявам 5. in bond търг. в митницата (за стока), to take out of the bond освобождавам от митницата 6. pl окови. вериги, прен. затвор, плен, спънка 7. залагам, ипотекирам 8. издавам облигации 9. обиик. pl облигация, бон 10. оставям (стока) в митницата до заплащане на мито 11. спойка, връзка 12. стр. връзка, спойка, свързване (на тухли и пр.)* * *bond[bɔnd] I. n 1. връзка, сноп, възел, пакет; 2. pl окови, вериги, разг. пранги; прен. тъмница, затвор, плен; in \bond в окови, в тъмница; 3. прен. връзка; спойка; окови, верига, спънка; 4. задължение, споразумение; договор, писмено задължение, полица; прен. подпис; 5. (обикн. pl) облигация, бон; 6. строит. превръзка, свързване на тухли; English ( Flemish) \bond английска (фламандска) връзка; • in \bond в митницата (за стока); to take out of \bond освобождавам от митницата; II. v 1. свързвам, завързвам, обвързвам, комбинирам; 2. оставям в митницата; залагам, ипотекирам; 3. издавам облигации.III ост. n крепостен; IV. adj закрепостен.
См. также в других словарях:
English bond — Bond Bond (b[o^]nd), n. [The same word as band. Cf. {Band}, {Bend}.] 1. That which binds, ties, fastens, or confines, or by which anything is fastened or bound, as a cord, chain, etc.; a band; a ligament; a shackle or a manacle. [1913 Webster]… … The Collaborative International Dictionary of English
English bond — English Eng lish, a. [AS. Englisc, fr. Engle, Angle, Engles, Angles, a tribe of Germans from the southeast of Sleswick, in Denmark, who settled in Britain and gave it the name of England. Cf. {Anglican}.] Of or pertaining to England, or to its… … The Collaborative International Dictionary of English
English bond — Masonry. a brickwork bond having alternate courses of headers and stretchers in which the headers are centered on stretchers and the joints between stretchers line up vertically in all courses. See illus. under bond. [1815 25] * * * form of … Universalium
English Bond — See: Bond, English … Medieval glossary
English bond — /ɪŋglɪʃ ˈbɒnd/ (say ingglish bond) noun a common arrangement of brickwork in which alternate courses of bricks are headers and stretchers, i.e., they show the short ends or the long faces of the bricks. Compare Flemish bond …
English bond — noun Building a bond used in brickwork consisting of alternate courses of stretchers and headers … English new terms dictionary
english bond — noun Usage: usually capitalized E : a masonry bond in which courses consist alternately of headers and stretchers … Useful english dictionary
English Bond Garden-Wall — See: Bond, English Garden Wall … Medieval glossary
English bond — noun In bricklaying, an arrangement of bricks such that one course has the short sides of the bricks (headers) facing outwards, and the next course has the long sides of the bricks (stretchers) facing outwards … Wiktionary
Bond — /bond/, n. 1. Carrie (nee Jacobs), 1862 1946, U.S. songwriter and author. 2. Julian, born 1940, U.S. civil rights leader and politician. * * * I In construction, the systematic arrangement of bricks or other building units (e.g., concrete blocks … Universalium
Bond — (b[o^]nd), n. [The same word as band. Cf. {Band}, {Bend}.] 1. That which binds, ties, fastens, or confines, or by which anything is fastened or bound, as a cord, chain, etc.; a band; a ligament; a shackle or a manacle. [1913 Webster] Gnawing with … The Collaborative International Dictionary of English
