-
1 Flemish
{'flemiʃ}
I. a фламандски
II. n фламандски език* * *{'flemish} I. а фламандски; II. п фламандски език.* * *фламандец;* * *1. i. a фламандски 2. ii. n фламандски език* * * -
2 flemish bond
• фламандска превръзка -
3 flemish bonds
• фламандска превръзка -
4 flemish brick
• клинкерна тухла -
5 flemish brickes
• клинкерна тухлаEnglish-Bulgarian polytechnical dictionary > flemish brickes
-
6 bond
{bɔnd}
I. 1. връзка
2. pl окови. вериги, прен. затвор, плен, спънка
3. спойка, връзка
4. (писмено) задължение, договор, полица
his word is as good as his BOND може безрезервно да се вярва на думата му
5. обиик. pl облигация, бон
6. стр. връзка, спойка, свързване (на тухли и пр.)
7. in BOND търг. в митницата (за стока), to take out of the BOND освобождавам от митницата
II. 1. свързвам, споявам
2. оставям (стока) в митницата до заплащане на мито
3. залагам, ипотекирам
4. издавам облигации* * *{bъnd} n 1. връзка: 2. pl окови. вериги; прен. затвор, плен; спъ(2) v 1. свързвам; споявам; 2. оставям (стока) в митницата до* * *споразумение; свързвам; облигация; окови; бон; връзка; залагам; задължение; закрепостен; ипотекирам; крепостен;* * *1. (писмено) задължение, договор, полица 2. his word is as good as his bond може безрезервно да се вярва на думата му 3. i. връзка 4. ii. свързвам, споявам 5. in bond търг. в митницата (за стока), to take out of the bond освобождавам от митницата 6. pl окови. вериги, прен. затвор, плен, спънка 7. залагам, ипотекирам 8. издавам облигации 9. обиик. pl облигация, бон 10. оставям (стока) в митницата до заплащане на мито 11. спойка, връзка 12. стр. връзка, спойка, свързване (на тухли и пр.)* * *bond[bɔnd] I. n 1. връзка, сноп, възел, пакет; 2. pl окови, вериги, разг. пранги; прен. тъмница, затвор, плен; in \bond в окови, в тъмница; 3. прен. връзка; спойка; окови, верига, спънка; 4. задължение, споразумение; договор, писмено задължение, полица; прен. подпис; 5. (обикн. pl) облигация, бон; 6. строит. превръзка, свързване на тухли; English ( Flemish) \bond английска (фламандска) връзка; • in \bond в митницата (за стока); to take out of \bond освобождавам от митницата; II. v 1. свързвам, завързвам, обвързвам, комбинирам; 2. оставям в митницата; залагам, ипотекирам; 3. издавам облигации.III ост. n крепостен; IV. adj закрепостен.
См. также в других словарях:
Flemish — Flem ish, a. Pertaining to Flanders, or the Flemings. n. The language or dialect spoken by the Flemings; also, collectively, the people of Flanders. [1913 Webster] {Flemish accounts} (Naut.), short or deficient accounts. [Humorous] Ham. Nav.… … The Collaborative International Dictionary of English
Flemish — ► NOUN 1) (the Flemish) the people of Flanders, a region divided between Belgium, France, and the Netherlands. 2) the Dutch language as spoken in Flanders. ► ADJECTIVE ▪ relating to the Flemish people or language. ORIGIN Dutch Vl misch … English terms dictionary
Flemish — [flem′ish] n. the West Germanic language spoken in Flanders, very closely related to Dutch adj. of Flanders or its people, language, or culture the Flemish the people of Flanders … English World dictionary
Flemish — early 14c., flemmysshe, probably from O.Fris. Flemische, or from FLEMING (Cf. Fleming) + ISH (Cf. ish) … Etymology dictionary
Flemish — Infobox Language familycolor=Indo European name=Flemish nativename=Vlaams states=Belgium region=Europe fam2=Germanic fam3=West Germanic fam4=Low Franconian fam5=Dutch speakers=6.1 million [This number refers to the inhabitants of Flanders, so… … Wikipedia
Flemish — [[t]fle̱mɪʃ[/t]] 1) ADJ Flemish means belonging or relating to the region of Flanders in northern Europe, or to its people, language, or culture. ...a splendid collection of Dutch, French and Flemish art. ...this picturesque Flemish town. 2) N… … English dictionary
Flemish — Flem|ish1 [ flemıʃ ] adjective 1. ) someone who is Flemish comes from Flanders in Belgium 2. ) relating to Flanders, or its language or culture Flemish Flem|ish 2 [ flemıʃ ] noun uncount the language that people speak in Flanders. It is a variety … Usage of the words and phrases in modern English
Flemish — [ flɛmɪʃ] noun 1》 (the Flemish) the people of Flanders, a region divided between Belgium, France, and the Netherlands. 2》 the Dutch language as spoken in Flanders. adjective relating to the Flemish people or language. Origin ME: from MDu.… … English new terms dictionary
Flemish — /ˈflɛmɪʃ/ (say flemish) adjective 1. of or relating to Flanders, its people, or their language. 2. of or denoting a school of painting developed in Flanders and northern France in the 15th century, characterised by cool, clear colours, sharply… …
Flemish — German Ger man, n.; pl. {Germans}[L. Germanus, prob. of Celtis origin.] 1. A native or one of the people of Germany. [1913 Webster] 2. The German language. [1913 Webster] 3. (a) A round dance, often with a waltz movement, abounding in capriciosly … The Collaborative International Dictionary of English
Flemish — 1. adjective a) Of or relating to Flanders, either as the historical county of Flanders (the current provinces of West Flanders and East Flanders in Belgium, Zeelandic Flanders in the Netherlands and French Flanders); or as the Dutch speaking… … Wiktionary
