-
1 disobedience
{,disə'bi:diəns}
n непослушание, неподчинение, непокорство* * *{,disъ'bi:diъns} n непослушание, неподчинение, непокорст* * *непокорност; непослушание; неподчинение; непокорство;* * *n непослушание, неподчинение, непокорство* * *disobedience[¸disə´bi:diəns] n непослушание, непокорство. -
2 civil disobedience
civil disobedience[´sivildisə´bi:diəns] n гражданско неподчинение. -
3 civil
{'sivil}
1. граждански
CIVIL case юр. гражданско дело/процес
CIVIL death юр. пълно лишаване от граждански права
CIVIL disobedience пол. организирана пасивна съпротива
CIVIL engineering строително инженерство
CIVIL law гражданско право, шт. римско/нецърковно право
CIVIL list фин. цивилна листа
CIVIL marriage граждански/нецърковен брак
CIVIL rights граждански права (ам. особ. за негрите)
CIVIL rights movement движение за зашита на гражданските права
2. цивилен, невоенен
CIVIL aviation гражданска, особ. търговска авиация
CIVIL servant държавен Служител, чиновник
С. Service държавните (нс военни) ведомства, държавна служба
CIVIL war гражданска/междуособна война
3. учтив, любезен, вежлив* * *{'sivil} a 1. граждански; civil case юр. гражданско дело/процес; civil* * *цивилен; учтив; вежлив; културен;* * *1. civil aviation гражданска, особ. търговска авиация 2. civil case юр. гражданско дело/процес 3. civil death юр. пълно лишаване от граждански права 4. civil disobedience пол. организирана пасивна съпротива 5. civil engineering строително инженерство 6. civil law гражданско право, шт. римско/нецърковно право 7. civil list фин. цивилна листа 8. civil marriage граждански/нецърковен брак 9. civil rights movement движение за зашита на гражданските права 10. civil rights граждански права (ам. особ. за негрите) 11. civil servant държавен Служител, чиновник 12. civil war гражданска/междуособна война 13. С. service държавните (нс военни) ведомства, държавна служба 14. граждански 15. учтив, любезен, вежлив 16. цивилен, невоенен* * *civil[´sivil] adj 1. граждански; \civil case юрид. граждански процес (дело); \civil death юрид., ост. гражданска смърт; \civil list цивилна листа; \civil strife борба между отделни групировки; 2. цивилен, не военен; 3. учтив, любезен, вежлив, възпитан; keep a \civil tongue in your head! дръж се прилично! to do the \civil разг. правя се на много учтив, спазвам протокола; how very \civil of you! колко любезно от твоя страна!
См. также в других словарях:
Disobedience — Dis o*be di*ence, n. Neglect or refusal to obey; violation of a command or prohibition. [1913 Webster] He is undutiful to him other actions, and lives in open disobedience. Tillotson. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
disobedience — index anarchy, bad faith, breach, contempt (disobedience to the court), defiance, disloyalty, disregard (lack of respect) … Law dictionary
disobedience — c.1400, from O.Fr. desobedience, from V.L. *disobedientia (replacing L. inobedientia) from L. dis (see DIS (Cf. dis )) + obedientia (see OBEDIENCE (Cf. obedience)). The English word replaced earlier desobeissance in this sense, and inobedience (c … Etymology dictionary
disobedience — [n] misbehavior; noncompliance with rules defiance, dereliction, disregard, indiscipline, infraction, infringement, insubmission, insubordination, insurgence, intractableness, mutiny, neglect, nonobservance, perversity, rebellion, recalcitrance,… … New thesaurus
disobedience — [dis΄ō bē′dē əns, dis΄ə bē′dē əns] n. [ME < OFr desobedience: see DIS & OBEDIENCE] refusal to obey; failure to follow rules, commands, etc.; insubordination … English World dictionary
disobedience — noun ADJECTIVE ▪ civil ▪ He called for a campaign of civil disobedience. ▪ the threat of mass civil disobedience ▪ wilful/willful VERB + DISOBEDIENCE ▪ … Collocations dictionary
disobedience — n. 1) willful disobedience 2) civil disobedience 3) disobedience to (disobedience to orders) * * * [ˌdɪsə biːdjəns] civil disobedience willful disobedience disobedience to (disobedience to orders) … Combinatory dictionary
Disobedience — (Roget s Thesaurus) < N PARAG:Disobedience >N GRP: N 1 Sgm: N 1 disobedience disobedience insubordination contumacy Sgm: N 1 infraction infraction infringement Sgm: N 1 violation violation noncompliance Sgm: N 1 nonobservance nonobservance … English dictionary for students
disobedience — I (New American Roget s College Thesaurus) Refusal to obey Nouns 1. disobedience, insubordination, contumacy; infraction, infringement; naughtiness; violation, noncompliance; recusancy; nonobservance. Slang, behavishness, orneriness. See… … English dictionary for students
disobedience — [[t]dɪ̱səbi͟ːdiəns[/t]] N UNCOUNT Disobedience is deliberately not doing what someone tells you to do, or what a rule or law says that you should do … English dictionary
disobedience — See civil disobedience civil disorder … Black's law dictionary
