-
1 circumstantial
{^kam'staenJbl}
1. много подробен
2. страничен, случаен, косвен, несъществен
CIRCUMSTANTIAL evidence юр. косвени улики* * *{^kam'staenJbl} а 1. много подробен; 2. страничен, слу* * *страничен; добавъчен; косвен;* * *1. circumstantial evidence юр. косвени улики 2. много подробен 3. страничен, случаен, косвен, несъществен* * *circumstantial[¸sə:kəms´tænʃəl] adj 1. подробен; изчерпателен; 2. страничен, добавъчен, косвен; \circumstantial evidence юрид. косвени (странични) доказателства, улики. -
2 evidence
{'evidəns}
I. 1. данни, факти, доказателство, доказателства (of, for), юр. свидетелски показания
piece of EVIDENCE юр. доказателство, улика
to call in EVIDENCE призовавам за свидетел
to bear/give EVIDENCE давам показания, свидетелствувам
the ship bore EVIDENCE of the severity of the storm състоянието на кораба показваше колко силна е била бурята
to take someone's EVIDENCE изслушвам/снемам нечии показания
2. очевидност
to be in EVIDENCE налице съм
to be very much in EVIDENCE изпъквам, правя впечатление, хвърлям се в очи
he was nowhere in EVIDENCE никъде го нямаше, никъде не се виждаше
3. юр. свидетел
to turn King's/Queen's/ам. State EVIDENCE свидетелствувам срещу/предавам съучастниците си
II. v доказвам, показвам, служа за доказателство* * *{'evidъns} n само sing 1. данни, факти, доказателство, доказ(2) {'evidъns} v доказвам; показвам, служа за доказателство.* * *явност; указание; улика; свидетелствам; очевидност; доказателство;* * *1. he was nowhere in evidence никъде го нямаше, никъде не се виждаше 2. i. данни, факти, доказателство, доказателства (of, for), юр. свидетелски показания 3. ii. v доказвам, показвам, служа за доказателство 4. piece of evidence юр. доказателство, улика 5. the ship bore evidence of the severity of the storm състоянието на кораба показваше колко силна е била бурята 6. to be in evidence налице съм 7. to be very much in evidence изпъквам, правя впечатление, хвърлям се в очи 8. to bear/give evidence давам показания, свидетелствувам 9. to call in evidence призовавам за свидетел 10. to take someone's evidence изслушвам/снемам нечии показания 11. to turn king's/queen's/ам. state evidence свидетелствувам срещу/предавам съучастниците си 12. очевидност 13. юр. свидетел* * *evidence[´evidəns] I. n 1. доказателство, доказателства, указания, данни, факти; юрид. свидетелски показания; there was no \evidence of his presence there по нищо не личеше, че е бил там; there is no \evidence of burglary няма данни за кражба с взлом; няма основание да се счита, че има кражба с взлом; to fly in the face of the \evidence отричам въпреки очевидните факти; piece of \evidence юрид. доказателство; улика; to call in \evidence извиквам (в съда) за даване на показания; призовавам за свидетел; to bear ( give) \evidence давам показания, свидетелствам; circumstantial \evidence косвени доказателства; cumulative \evidence съвкупност от доказателствата (уликите); presumptive \evidence показания, основани на предположения (догадки); oral \evidence устни показания; written ( documentary) \evidence, \evidence in writing писмени показания; to take s.o.'s \evidence изслушвам (вземам, снемам) показанията на някого; to get \evidence намирам доказателства; 2. очевидност, явност; to be in \evidence налице съм; lawlessness was particularly in \evidence in the town беззаконието се виждаше особено в градовете; to be very much in \evidence изпъквам; 3. юрид. свидетел; \evidence for the prosecution ( defence) свидетел на прокурора (защитата); to turn queen's ( king's) \evidence, to turn state's \evidence свидетелствам срещу съучастниците си; разг. предавам съучастниците (другарите) си; 4. тех. (експериментални) данни, показания; II. v 1. служа за доказателство; доказвам; 2. свидетелствам; 3. показвам; he \evidenced no talent for music той не показа никаква музикална дарба.
См. также в других словарях:
circumstanţial — CIRCUMSTANŢIÁL, Ă, circumstanţiale, adj. (În sintagmele) Complement circumstanţial = complement care arată în ce împrejurări se petrece o acţiune sau cum se prezintă o însuşire sau o acţiune. Propoziţie circumstanţială = propoziţie secundară care … Dicționar Român
circumstantial — cir cum*stan tial (s[ e]r k[u^]m*st[a^]n shal), a. [Cf. F. circonstanciel.] [1913 Webster] 1. Consisting in, or pertaining to, circumstances or particular incidents. [1913 Webster] The usual character of human testimony is substantial truth under … The Collaborative International Dictionary of English
circumstantial — circumstantial, minute, particular, particularized, detailed, itemized are comparable when they mean dealing with a matter point by point. Circumstantial applies especially to accounts of events or to narratives, but it is applicable also to the… … New Dictionary of Synonyms
circumstantial — cir·cum·stan·tial /ˌsər kəm stan chəl/ adj: belonging to, consisting in, or dependent on circumstances cir·cum·stan·tial·ly adv Merriam Webster’s Dictionary of Law. Merriam Webster. 1996 … Law dictionary
Circumstantial — may refer to: Circumstantial evidence, in law Circumstantial thinking, in psychiatry and psychopathology Circumstantial voice, in linguistics This disambiguation page lists articles associated with the same title. If an … Wikipedia
circumstantial — (adj.) c.1600, from L. circumstantia (see CIRCUMSTANCE (Cf. circumstance)) + AL (Cf. al) (1). Circumstantial evidence is attested by 1736 … Etymology dictionary
Circumstantial — Cir cum*stan tial, n. Something incidental to the main subject, but of less importance; opposed to an essential; generally in the plural; as, the circumstantials of religion. Addison. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
circumstantial — [adj] incidental amplified, coincidental, concomitant, concurrent, conjectural, contingent, detailed, environmental, fortuitous, inconclusive, indirect, inferential, presumptive, provisional, uncertain; concepts 556,582,653 Ant. direct … New thesaurus
circumstantial — ► ADJECTIVE 1) (of evidence) consisting of facts that strongly suggest something, but do not provide conclusive proof. 2) containing full details. DERIVATIVES circumstantiality noun circumstantially adverb … English terms dictionary
circumstantial — [sʉr΄kəm stan′shəl] adj. 1. having to do with, or depending on, circumstances 2. not of primary importance; incidental 3. full or complete in detail 4. full of pomp or display; ceremonial circumstantially adv … English World dictionary
circumstantial — adjective Date: 1600 1. belonging to, consisting in, or dependent on circumstances < a circumstantial case > < circumstantial factors > 2. pertinent but not essential ; incidental 3. marked by c … New Collegiate Dictionary
