-
1 unbeknown
{,ʌnbi'noun}
a, adv paзг. непознат, неизвестен (to на)
UNBEKNOWN to без знанието на, незабелязано* * *{,^nbi'noun} a, adv paзг. непознат, неизвестен (to на); unbeknown t* * *adv: UNBEKNOWN to me без да знам;unbeknown; a, adv paзг. непознат, неизвестен (to на); unbeknown to без знанието на,* * *1. a, adv paзг. непознат, неизвестен (to на) 2. unbeknown to без знанието на, незабелязано* * * -
2 proper
{'ргɔрə}
I. 1. свойствен, характерен, присъщ (to)
2. точен, правилен, същински, истински
in the PROPER sense of the word в истинския смисъл на думата
PROPER fraction мат. правилна дроб
3. подходящ, удобен, пригоден, съответен, надлежен
уместен (for)
in the PROPER way както трябва
all in its PROPER time всяко нещо с времето си
to apply to the PROPER person обръщам се към когото трябва
to put things in their PROPER places слагам нещата на мястото им
to think it PROPER to считам за уместно да
4. благоприличен, пристоен, приет, благовъзпитан, строго морален
it's the PROPER thing to do такa e прието
5. грам. собствен (за име)
6. в тесен смисъл на думата, същински
architecture PROPER архитектура в тесния смисъл на думата
7. разг. голям, истински, същински
he was in a PROPER rage съвсем беше побеснял от ярост
to be in a PROPER mess здравата съм я оплескал
8. ост. собствен, свой (и own PROPER)
9. ост. хубав
10. хер. изобразен в естествени цветове
II. adv здравата, хубавичко* * *{'ргъръ} a 1. свойствен, характерен, присъщ (to); 2. точен, пр(2) {'ргъръ} adv здравата, хубавичко.* * *характерен; съответен; съответстващ; собствен; удобен; уместен; точен; свойствен; присъщ; пристоен; правилен; благопристоен; благоприличен; надлежен;* * *1. all in its proper time всяко нещо с времето си 2. architecture proper архитектура в тесния смисъл на думата 3. he was in a proper rage съвсем беше побеснял от ярост 4. i. свойствен, характерен, присъщ (to) 5. ii. adv здравата, хубавичко 6. in the proper sense of the word в истинския смисъл на думата 7. in the proper way както трябва 8. it's the proper thing to do такa e прието 9. proper fraction мат. правилна дроб 10. to apply to the proper person обръщам се към когото трябва 11. to be in a proper mess здравата съм я оплескал 12. to put things in their proper places слагам нещата на мястото им 13. to think it proper to считам за уместно да 14. благоприличен, пристоен, приет, благовъзпитан, строго морален 15. в тесен смисъл на думата, същински 16. грам. собствен (за име) 17. ост. собствен, свой (и own proper) 18. ост. хубав 19. подходящ, удобен, пригоден, съответен, надлежен 20. разг. голям, истински, същински 21. точен, правилен, същински, истински 22. уместен (for) 23. хер. изобразен в естествени цветове* * *proper[´prɔpə] adj 1. свойствен, характерен, присъщ (to); 2. точен, правилен, същински, истински; architecture \proper архитектура в тесен смисъл на думата (в смисъл само на строителство); China \proper самият Китай (без съседните страни); \proper fraction правилна дроб; 3. подходящ, удобен, пригоден, съответен, надлежен, подобаващ, уместен ( for); all in its \proper time всичко на времето си; to think \proper смятам (считам, намирам) за уместно (to); 4. благоприличен, благопристоен, благовъзпитан, строго морален; 5. ост. свой, собствен, личен (и own \proper); 6. ез. собствен; \proper name ( noun) собствено име; 7. разг. голям, истински, същински; he was in a \proper rage той не беше на себе си от ярост; 8. ост. хубав; 9. хералд. в естествени цветове; • \proper motion видимо движение (на звезда и пр.); they got beaten ( good and) \proper sl натупаха ги здравата. -
3 substantive
{'sʌbstəntiv}
I. 1. самостоятелен, независим
2. грам. отнасящ се до съществителното, обозначаващ/изразяващ съществуване
the SUBSTANTIVE verb глаголът to be
noun SUBSTANTIVE съществително име
3. реален, веществен, траен, постоянен
4. съществен, важен
SUBSTANTIVE issues/motions въпроси/предложения по същество (не процедурни)
SUBSTANTIVE provisions оперативна част (на документ и пр.)
SUBSTANTIVE rank действително звание/ранг (не почетно и пр.)
SUBSTANTIVE law юр. материално/имуществено право
SUBSTANTIVE right основно/човешко право
5. изричен
6. самобитен, индивидуален
II. n грaм. съществително име, субстантив* * *{'s^bstъntiv} a 1. самостоятелен, независим; 2. грам. отн(2) {'s^bstъntiv} n грaм. съществително име, субстантив.* * *съществително (име); съществен; самостоятелен; реален; самобитен; важен; веществен; независим;* * *1. i. самостоятелен, независим 2. ii. n грaм. съществително име, субстантив 3. noun substantive съществително име 4. substantive issues/motions въпроси/предложения по същество (не процедурни) 5. substantive law юр. материално/имуществено право 6. substantive provisions оперативна част (на документ и пр.) 7. substantive rank действително звание/ранг (не почетно и пр.) 8. substantive right основно/човешко право 9. the substantive verb глаголът to be 10. грам. отнасящ се до съществителното, обозначаващ/изразяващ съществуване 11. изричен 12. реален, веществен, траен, постоянен 13. самобитен, индивидуален 14. съществен, важен* * *substantive[´sʌbstəntiv, səb´stæntiv] I. adj 1. съществен, важен; 2. самостоятелен, независим; 3. ез. който се отнася до съществителното; \substantive verb глаголът to be; noun \substantive съществително име; 4. реален, веществен; 5. изричен; 6. самобитен, индивидуален; FONT face=Times_Deutsch◊ adv substantively; II. n 1. ез. съществително име; субстантив; 2. печ. съществена грешка (промяна, варианта). -
4 verbal
{'və:bl}
I. 1. словесен, езиков
2. устен (за съобщение, договор, показания и пр.)
3. буквален, дословен (за превод и пр.)
4. глаголен, отглаголен
VERBAL noun отглаголно съществително
5. дипл. вербален (за нота)
II. 1. отглаголно съществително/прилагателно
2. устно изявление/твърдение (особ. пред полицията)* * *{'vъ:bl} а 1. словесен, езиков; 2. устен (за съобщение, догово(2) {'vъ:bl} n 1. отглаголно съществително/прилагателно; 2. ус* * *словесен; отглаголен; буквален; вербален; глаголен; дословен; езиков;* * *1. i. словесен, езиков 2. ii. отглаголно съществително/прилагателно 3. verbal noun отглаголно съществително 4. буквален, дословен (за превод и пр.) 5. глаголен, отглаголен 6. дипл. вербален (за нота) 7. устен (за съобщение, договор, показания и пр.) 8. устно изявление/твърдение (особ. пред полицията)* * *verbal[´və:bl] I. adj 1. словесен, езиков; \verbal accuracy точен език; \verbal distinctions разграничения между отделни думи; \verbal error погрешна употреба на дума; a good \verbal memory памет за думи; \verbal subtleties езикови тънкости; \verbal communication ( contract, evidence) устно съобщение (договор, показания); 2. буквален, дословен; \verbal translation буквален превод; 3. глаголен, отглаголен; \verbal noun отглаголно съществително; 4. устен, словесен, вербален; \verbal note вербална нота; FONT face=Times_Deutsch◊ adv verbally; II. n 1. отглаголно производно; 2. ез. дума в глаголна употреба; 3. sl изтръгнато устно признание (при арест); III. v sl принуждавам някого да признае вина (при арестуване). -
5 collective
{ka'lektiv}
I. 1. колективен, общ
COLLECTIVE bargaining ик. проговори за сключване на колективен трудов договор
COLLECTIVE ownership ик. колективна собственост (на земята, оръдията за производство и пр.), COLLECTIVE security пол. колективна безопасност
2. г/яии. събирателен (за съществително)
II. 1. група, колектив
2. collective farm* * *{ka'lektiv} а 1. колективен, общ; collective bargaining ик. прогово(2) n 1. група, колектив; 2. = collective farm.* * *събирателен; съвкупен; общ; колективен; колектив;* * *1. collective bargaining ик. проговори за сключване на колективен трудов договор 2. collective farm 3. collective ownership ик. колективна собственост (на земята, оръдията за производство и пр.), collective security пол. колективна безопасност 4. i. колективен, общ 5. ii. група, колектив 6. г/яии. събирателен (за съществително)* * *collective[kə´lektiv] I. adj колективен, съвкупен, общ, събирателен; кооперативен; \collective bargaining преговори между работодатели и профсъюзи за сключване на колективен трудов договор; \collective noun ез. събирателно съществително; \collective term сборен (общ) термин; \collective opinion общо мнение; \collective security колективна безопасност; FONT face=Times_Deutsch◊ adv collectively; II. n колектив.
См. также в других словарях:
noun — nounally, adv. /nown/, Gram. n. 1. any member of a class of words that are formally distinguished in many languages, as in English, typically by the plural and possessive endings and that can function as the main or only elements of subjects or… … Universalium
half hour — noun Etymology: Middle English 1. : thirty minutes 2. : the midpoint of an hour • half hourly ˈ ̷ ̷| ̷ ̷ ̷ ̷ adverb (or adjective) * * * n. (also half an hour) a period … Useful english dictionary
lýthwón — adv, noun w.g. little, but little, very few … Old to modern English dictionary
List of American words not widely used in the United Kingdom — This is a list of American words not widely used in the United Kingdom.* Words with specific American meanings that have different meanings in British English and/or additional meanings common to both dialects (e.g. pants , crib ) are to be found … Wikipedia
lǽs — 1. adv, noun less, lest; þý lǽs (þe) conj w.subj. lest; 2. f ( we/ wa) pasture; 3. f ( we/ wa) (blood) letting … Old to modern English dictionary
overhaste — n. excessive haste. Derivatives: overhasty adj. overhastily adv. * * * | ̷ ̷ ̷ ̷| ̷ ̷ noun Etymology: Middle English overhast, from over (III) + hast, haste haste : excessive haste * * * overhasteˈ (↑haste) n(5) • • • … Useful english dictionary
lang syne — adv. & n. Sc. adv. in the distant past. n. the old days (cf. AULD LANG SYNE). Etymology: = long since * * * adverb of the distant or comparatively distant past We met once long ago they long ago forsook their nomadic life left for work long ago… … Useful english dictionary
big time — noun the highest level of an occupation (especially in entertainment) • Hypernyms: ↑success * * * big time or big time, noun, adjective, adverb. –n.,,adj. Slang. the top level, especially in the arts, sports, public affairs, industry, or the… … Useful english dictionary
advocate — noun advəkət 1》 a person who publicly supports or recommends a particular cause or policy. 2》 a person who pleads a case on someone else s behalf. ↘Scottish term for barrister. verb advəkeɪt publicly recommend or support. Derivatives advocacy … English new terms dictionary
days — noun the time during which someone s life continues (Freq. 1) the monarch s last days in his final years • Syn: ↑years • Hypernyms: ↑life * * * ˈdāz adverb … Useful english dictionary
near — adv., prep., adj., & v. adv. 1 (often foll. by to) to or at a short distance in space or time; close by (the time drew near; dropped near to them). 2 closely (as near as one can guess). 3 archaic almost, nearly (very near died). 4 archaic… … Useful english dictionary
