-
1 пакост
пакост м.гарное масло -
2 пакост
пакостолифаБеларуска-расейскі слоўнік: міжмоўныя амонімы, паронімы і полісемія > пакост
-
3 пакост
mischief, harm. injury, damage* * *па̀кост,ж., -и mischief, harm, injury, damage; виж каква \пакост си направил see what you’ve done; правя \пакост do mischief/harm/damage; cause damage.* * *mischief: to do пакост - правя пакост; harm; damage; maleficence* * *1. mischief, harm. injury, damage 2. виж каква ПАКОСТ си направил see what you've done 3. върша ПАКОСТи do mischief 4. правя ПАКОСТ do mischief/harm/an injury/damage;cause damage -
4 пакост
spite; vexation————————mischief, harm, damage, injury, nastyness, malice* * *vileness, mischief, mischievousness -
5 пакост
па̀кост ж., -и Unheil n o.Pl., Schaden m, Schäden. -
6 пакост
ж 1. (лошо деяние) vilenie f, méchanceté f; разг saleté f; нар saloperie f, vacherie f; 2. (щета) dégât m; (загуба) perte f; причинявам пакости (щети) causer des dégâts (des pertes). -
7 пакост ж
Unfug {m} -
8 пакост
-
9 пакост ж [щета]
Schaden {m} -
10 maleficence
-
11 vileness
пакост, злоба, лошотилак* * *злоба, пакост, лошотилак -
12 пакость
пакост||ьж разг ἡ παληανθρωπιά, ἡ κακοήθεια, ἡ βρωμιά:говорить \пакостьи λέγω κακοήθειες· делать \пакостьи κάνω βρωμιές, κάνω ἀτιμίες. -
13 Schaden m
пакост {ж} [щета] -
14 Unfug m
пакост {ж} -
15 пакостный
(пакост|ен, -на, -но) разг.1. (отвратительный) мурдор, палид, нафратангез, манфур, зишт2. (делающий пакости) ифлоскор, вайронкор, зишткор3. (непристойный) беадабона, қабеҳ, бешармона -
16 harm
{ha:m}
I. n вреда, пакост, зло
to do HARM to someone причинявам някому зло/вреда, навреждам някому
no HARM done никой не е пocтpaдaл, нищо лошо не е станало
there is no HARM in doing it няма вреда, ако го направиш/от това
there is no HARM in him не е лош човек
I meant/thought no HARM нямах лоши намерения, не исках да кажа нищо лошо
out of HARM's way в безопасност, където не може да стане пакост
to keep out of HARM's way не рискувам, гледам да не пострадам
II. v причинявам вреда на, вредя/навреждам на, увреждам
he will not HARM for a little hard work нищо няма да му стане, ако поработи малко* * *{ha:m} п вреда, пакост; зло; to do harm to s.o. причинявам някому з(2) {ha:m} v причинявам вреда на, вредя/навреждам на, увреждам;* * *увреждам; пакост; ощетявам; вреда; вредя; зло; лошо; накърнявам; напакостявам; навреждам;* * *1. he will not harm for a little hard work нищо няма да му стане, ако поработи малко 2. i meant/thought no harm нямах лоши намерения, не исках да кажа нищо лошо 3. i. n вреда, пакост, зло 4. ii. v причинявам вреда на, вредя/навреждам на, увреждам 5. no harm done никой не е пocтpaдaл, нищо лошо не е станало 6. out of harm's way в безопасност, където не може да стане пакост 7. there is no harm in doing it няма вреда, ако го направиш/от това 8. there is no harm in him не е лош човек 9. to do harm to someone причинявам някому зло/вреда, навреждам някому 10. to keep out of harm's way не рискувам, гледам да не пострадам* * *harm [ha:m] I. n вреда, пакост; зло, лошо; to do \harm to s.o. причинявам някому зло (вреда), навреждам някому; to take \harm, to come to \harm пострадвам, случва ми се нещо лошо; no \harm done никой не е пострадал, всичко е благополучно, нищо лошо не е станало; there is no \harm in asking нищо лошо, ако се попита; there is no \harm in her не е лош човек; out of \harm's way в безопасност; където не може да стане пакост; I meant no \harm нямах лоши намерения, не исках да кажа нещо лошо; II. v 1. причинявам вреда на, вредя, навреждам, увреждам; накърнявам интересите на; 2. случва ми се нещо лошо. -
17 mischief
{'mistʃif}
1. пакост, вреда, повреда, разрушения, зло, беда, беля, неприятност
to do someone a MISCHIEF напакостявам/навреждам някому, наранявам/убивам някого
to mean MISCHIEF мисля някому злото, готов съм на всичко, опасен съм
to make MISCHIEF between всявам раздор между
the MISCHIEF of it is that лошото/бедата е там, че
2. немирство, палавост, палавщина
to be always getting into MISCHIEF постоянно правя бели
to be up to MISCHIEF кроя нещо, правя беля
to keep children out of MISCHIEF гледам деца да не правят пакости
he is full of MISCHIEF голям дявол/пакостник e
piece of MISCHIEF лудория
3. разг. палавец, палавник
4. дяволитост, насмешливост
eyes full of MISCHIEF дяволити очи
where/what/how the MISCHIEF къде/какво/как по дяволите* * *{'mistshif} п 1. пакост; вреда; повреда; разрушения; зло, бед* * *пакост; палавница; палавост; палавник; беда; беля; вреда; разрушение; дявол; зло; немирство; неприятност;* * *1. eyes full of mischief дяволити очи 2. he is full of mischief голям дявол/пакостник e 3. piece of mischief лудория 4. the mischief of it is that лошото/бедата е там, че 5. to be always getting into mischief постоянно правя бели 6. to be up to mischief кроя нещо, правя беля 7. to do someone a mischief напакостявам/навреждам някому, наранявам/убивам някого 8. to keep children out of mischief гледам деца да не правят пакости 9. to make mischief between всявам раздор между 10. to mean mischief мисля някому злото, готов съм на всичко, опасен съм 11. where/what/how the mischief... къде/какво/как по дяволите 12. дяволитост, насмешливост 13. немирство, палавост, палавщина 14. пакост, вреда, повреда, разрушения, зло, беда, беля, неприятност 15. разг. палавец, палавник* * *mischief[´mistʃif] n 1. пакост, вреда, поразия, повреда, разрушения; зло, злина, беда; беля; неприятност; great \mischief was wrought by the storm бурята направи големи пакости; to do s.o. a \mischief напакостявам (навреждам) някому; наранявам го; to mean \mischief мисля някому злото, готов съм на всичко, опасен съм; bodily \mischief телесна повреда; to do ( work) \mischief правя зло, пакостя; to make \mischief between two people всявам раздор между двама души; the \mischief of it is that... лошото (бедата) е там, че ...; 2. немирство, палавост, палавщина; to be always getting into \mischief постоянно правя бели (за дете); to be up to \mischief "кроя" нещо, правя беля; to keep children out of \mischief наглеждам деца, за да не правят пакости; he is full of \mischief голям дявол (пакостник) е; a piece of \mischief лудория; 3. разг. палавник, палавница, лудетина, беладжия; 4. разг. дявол; where ( what, how) the \mischief къде (какво, как) по дяволите; to play the \mischief with правя на сол, разрушавам, съсипвам; • he that \mischief hatches, \mischief catches който копае гроб другиму, сам пада в него. -
18 mischief
незгода, зло, инает, пакост, неприлика* * *незгода, неприлика, зло, пакост, инаетn. штета, грешка, повреда; to make mischief - сее раздор, наштетува, се кара, скарува;2. пакост, шега, измама; full of mischief - немирен, пакостен, злобен; зло; пакост, инает, неприлика, незгода, зло -
19 monkey-shine
{'mʌŋkiʃain}
n ам. обик. рl sl. маймунджилък, пакост* * *{'m^nkishain} n ам. обик. рl sl. маймунджилък, пакост.* * *n ам. обик. рl sl. маймунджилък, пакост* * *monkey-shine, trick[´mʌʃki¸ʃain, -trik] n ам. sl маймунджилък. -
20 безпричинен
causeless, uncaused; groundless, motivelessneedless; ( необоснован) unmotivated(за постъпка, лъжа) gratuitous(безсмислен-за обида, пакост) wanton* * *безпричѝнен,прил., -на, -но, -ни causeless, reasonless, uncaused; groundless, motiveless; needless; ( необоснован) unmotivated; (за постъпка, лъжа) gratuitous; ( безсмислен за обида, пакост) wanton.* * *causless; gratuitous; needless{`ni;dlis}; reasonless; wanton{`wOntxn}* * *1. (безсмислен - за обида, пакост) wanton 2. (за постъпка, лъжа) gratuitous 3. causeless, uncaused;groundless, motiveless 4. needless: (необоснован) unmotivated
См. также в других словарях:
пакост — същ. вреда, щета, повреда, ущърб, беля, злина същ. разрушения, зло, беда, неприятност … Български синонимен речник
пакост — гадост; нечистота; мерзост … Църковнославянски речник
пакость — ПАКОСТ|Ь (366), И с. 1.Вред: Алкотѹ и жѧждѫ х҃а дѣлѧ люби. ѥлико бо пакость тѣлѹ твориши. Изб 1076, 49; иди и бѹди въ келии своѥи. и ѿселѣ не имѹть ти никоѥ˫аже пакости створити лѹкавии бѣси. ЖФП XII, 44в; и много пакости творѧше домомъ ихъ. и… … Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)
пакостити — ПАКО|СТИТИ (102), ЩОУ, СТИТЬ гл. 1. Делать неприятности, причинять вред: а ныне ми нь пакости. ГрБ № 638, 60–90 XII; много хрьсти˫аномъ. пакостивыи ц(с)рь. и иконѹ х҃вѹ. ѹвы. бещьствова. (λυμηνομενος) ЖФСт к. XII, 41 об.; аже хоцьши ополош дворѧн … Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)
пакоститисѧ — ПАКО|СТИТИСѦ (4*), ЩОУСѦ, СТИТЬСѦ гл. 1. Портиться, развращаться: слѹшаите испытливии на чюжю красотѹ зрѧще и гл҃ще зримъ не пакостимсѧ. (βλαπτόμεϑα) Пч н. XV (1), 93; Егда есмы были дѣтi, родители предаша ны кормилцемъ и ѹчителю на призрѣниѥ, да … Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)
блазнь — БЛАЗН|Ь (15), И с. То же, что блазнъ1. 1.В 1 знач.: аз[ъ] же попинъ ст҃го прд҃ча. максимъ тъшиниць напи[са]хъ •д҃• еуангѣл[и˫а] сиѩ. аже кде бла(з)ни... а исправѩче чьтѣте. блазнь бо не х[о]тию написане. нъ диѩволею пакост[и]ю. ЕвПант XII XIII,… … Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)
виновьныи — (14) пр. 1.Виновный в чем л.; являющийся причиной чего л.: аще ли они намъ тако же пакостѩть. мы бываѥмъ пакости тѣхъ виновни и грѣхъ на насъ въстѣкаѥть. (αἴτιοι) ПНЧ 1296, 23 об.; тѣмь оубо злыи свѣстию. ѡц҃а сво||ѥго быти б҃а гл҃ть. ничто же… … Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)
годъ — ГОД|Ъ (182), А с. 1.Время, промежуток той или иной длительности: и видѣвъ възбьнѹвъ рано ˫ако годъ ѥсть ѹтрьнии. СкБГ XII, 11б; въ годъ полѹдьньныи. не исход˫ать брати˫а из манастыр˫а. нъ починѹть въ то врем˫а нощьнааго ради славослови˫а. ЖФП XII … Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)
ди˫аволь — (217) пр. притяж. к ди˫аволъ: стати крѣпъцѣ противѹ ди˫аволемъ къзньмъ. ЖФП XII, 43г; и ди˫авол˫а шатани˫а въ земли попираѥмъ. СкБГ XII, 17а; хотѩще. избавитисѩ ѿ горькааго плѣнѥни˫а ди˫авол˫а. (τοῦ διαβόλου) КЕ XII, 224б; блазнь бо не х[о]тию… … Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)
мълчати — МЪЛЧ|АТИ (221), ОУ, ИТЬ гл. 1.Молчать, безмолвствовать: Иде же п(о)слѹшѧниѥ бɤдеть не изнеси бесѣды. и без ѹма въ пирѣ не мѹдри с‹ѧ›. бѹди ˫ако же вѣды и мълчѧ. (σιωπῶν) Изб 1076, 151 об.; г҃ла томѹ блаженыи. мълъчи чадо и не рьци никомѹ же о… … Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)
мъногостроинъ — (1*) пр. Обильный: Не тако скорпи˫а или змиѥве въ ѹтробѣ нашеи сѣдѧще пакостѧть всюдѣ ˫акоже пища многостроина всѧ возвращаеть и гѹбить. (ἡ τῆς τροφῆς ἐπιϑυμία!) Пч к. XIV, 80 … Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)
