-
21 mischievousness
злобност, штетност, пакост* * *пакост, злобност, штетност; злобност, штетност, пакост -
22 be
{bi:}
I. 1. v was, were, been
pres p being, are, is, pl are
pt. sing was were was, pl were
pres subj be, past subj were
2. гл. връзка
he is a teacher той e учител
the roses are beautiful розите ca красиви
3. съществувам, живея
I think, therefore, I am мисля, следователно съществувам
he is no more той не e вече жив
4. наличие, местонахождение
there is a man in the garden в градината има човек
the book is йп the table книгата e на масата
5. случвам се, състоя се, съм, ставам
that was yesterday това беше/се случи вчера
tomorrow is the last session утре ще бъде/ще се състои последното заседание
this will not BE това няма да стане
it was not to BE не било писано (да стане)
6. притежание, предназначение съм
this book is mine тази книга e моя
the flowers are for you цветята ca за теб
7. приcъcтвue съм
she was at the concert тя беше на концерта
8. пребиваване съм
I've BEeп here twice бил съм тук два пъти
9. струвам
this skirt is five pounds тази пола струва пет лири
the oranges are three pence a piece портокалите са/струват (по) три пенса парчето
10. причина
this girl will BE the death of me това момиче ще ме умори
you've BEen and bought that house! разг. шег. ти хем взе, че купи тази къща! who's BEen and taken my new ball-pen again? кой пак мие задигнал новата химикалка? for the time BE ing за сега, понастоящем
BE that as it may както и да е, дори и да е така
to let something BEне закачам/не бутам, оставям (на мира) нещо
his wife-to-BE бъдещата му съпруга
the to-BE бъдещето
11. в съчет. с предлози и наречия и при съответните предлози и наречия
be about налице/наоколо/наблизо съм
what are you BE? какво правиш? какво си намислил? to BE about to каня се/готвя се да
be after търся, преследвам
they are still after the thief все още търсят крадеца, търся, стремя се (да получа, да се сдобия с)
there are too many men after the same job твърде много хора аспирират за/гонят същата работа
he is after the family silver той иска да открадне семейните сребърни прибори/предмети
be around проявявам се, работя (в дадена област)
съм, идвам (някъде), вж. around
be at занимавам се с
what is she at now? с какво се занимава тя сега? разг. пипвам, бърникам
someone has been at my books again някой пак е пипал книгите ми, нападам, нахвърлям се на, разг. тормозя, врънкам
to BE at a halt/standstill в застой съм, спрял съм
be away няма ме, отсъствувам
be back завръщам се, върнат/поставен съм обратно (някъде)
be behind закъснял/изостанал съм, изоставам
прен. крия се зад (за подбуди и пр.), be in вкъщи/в къщата/помещението/кантората и пр. съм, на мода съм, прибран съм (за реколта), намирам се, има ме по магазините (за стока), избран съм, на власт съм, горя (за огън, печка и пр.)
to BE all in изтощен/капнал съм
to BE in at участвувам в (пакост и пр.)
to BE in for включен съм като участник/ще участвувам в
кандидатствувам (за длъжност, пост), разг. предстои ми, очаква ме (нещо неприятно), to BE in for it изложен/застрашен съм, лошо ми се пише, нямам изход
to BE in on участвувам в (план, сделка и пр.), осведомен съм за
to BE (all) in with близък съм/имам връзки/дружа с, в добри отношения съм с
be off тръгвам (си), отивам (си), заминавам (си)
BE off! махай се! да те няма! be out не съм в къщи/помещението/кантората и пр., няма ме
to BE out of (tea, etc.) нямам вече, свърши ми се (чаят и пр.)
be over свършвам, преминавам
winter is over зимата свърши
be up на крак съм, станал съм, свършвам, минавам, изтичам
time is up времето мина/изтече, свърши се, край! to BE up against someone /something изправен съм пред някого/нещо
to BE up against it разг. ирон. добре съм се наредил
it is all up with him свърши се с него, отпиши го
II. 1. с pres р-за образовано на продължителните времена
she was watching Т. V. тя гледаше телевизия
2. с рр-за образуване на pаss
the book was found книгата се намери
he will BE informed той ще бъде уведомен
3. с рр на някой глаголи-за образуване на перфектните времена
you may go when you are finished след като свършнте, можете да си отидете
she was gone тя си беше отишла
4. с prеs р или inf-за изразяване на бъдещност, възможност, задължение, намерение и пp
she is coming tomorrow тя ще дойде утре
I was to BE there about noon трябваше да бъда там към обед
the house is not to let it is to be pulled down къщата няма да се дава под наем ще я събарят
where am 1 to come? къде трябва да дойда? nobody is to know никой не трябва да знае* * *{bi:} v (was {wъz. wъz}: were {wъ(:); been {bi:n}; pres p (2) аих 1. с pres р - за образовано на продьлжителните времена:* * *съм; съществувам; представлявам; be a farm-hand ратайствам; be a prostitute проституирам; be ablaze съумявам; умея; be about понечвам; имам намерение; be about to каня се; be absent отсъствам; be affected превземам; be affected - by пострадвам; be afraid страх; страхувам се; уплашвам; плаша; боя се; be after целя; натискам се; be amused развеселявам; забавлявам се; be an apprentice чиракувам; be an obstacle преча; be angry сърдя; be anxious безпокоя се; be ashamed срамувам се; свеня се; be at a loss недоумявам; be at war воювам; be avenged отмъстен съм; be awake бодърствам; будувам; be aware ясно; съзнавам; зная; be aware of знам; be benumbed схващам; be bewildered недоумявам; be bewitched урочасвам; be boiled увирам; be born раждам; be born anew прераждам се; be buried тъна; be content with задоволявам се; be crisp underfoot утайвам се; be due to {bi `dyu; tu;} дължа; be enough стигам; be enraptured захласвам се; be entranced прехласвам се; захласвам се; be excited вълнувам се; be exhausted изчерпвам се; be familiar with знам; be famous славя; be fine здрав съм; be fit ставам; be forthcoming предстои; be found срещам; be friends with другарувам; be furious разгневен; be going to ще; be good at удава ми се; be healthy здрав съм; be hypnotized хипноза; be impregnated зачевам; be in agony агонизирам; be in circulation котирам се; be in debt to дължа; be in demand търся; котирам се; be in good condition здрав съм; be in harmony хармонирам; be in mourning for негодувам; be informed {bi in'fO;md} знам; be jealous of завиждам; be late просрочвам; закъснявам; be located намирам се; be lucky сполучвам; be mashed on лудея; be missing липсвам; be moved разчувствам; be necessary трябвам; be obliged to длъжен съм; be off отивам си; be on светя; работя; be on a visit гостувам; be on guard карауля; be on the alert нащрек съм; be on the run дрискам; be open работя; be orphaned осиротявам; be out for натискам се; be out of breath запъхтян; be over свършен; свършвам; be paid дължим; be paralyzed схващам; сковавам; be passable ядва се; be present присъствам; be presumptuous самозабравям се; be realized сбъдвам се; be reflected оглеждам се; be related to родея се; be rife ширя се; be sad тъжа; be scared уплашвам; be seated седя; be sentimental сантименталнича; be sick and tired of схождам се; be situated {'sitSueitid} намирам се; be slow туткам се; закъснявам; изоставам; be sorry съжалявам; разкайвам се; be speechless занемявам; be started стряскам; be startled стъписвам; be struck поразявам; be stubborn упорствам; be taken aback изненадвам се; be taken unawares изненадвам се; be there седя; be thrilled with тръпна; be thunderstruck поразявам; be tight стягам; be transparent прозирам; be under a vow заклел съм се; be victim страдам; be victorious тържествувам; be worth чиня; струвам; be wrong сбърквам; греш* * *1. 1 в съчет. с предлози и наречия и при съответните предлози и наречия 2. be about налице/наоколо/наблизо съм 3. be after търся, преследвам 4. be around проявявам се, работя (в дадена област) 5. be at занимавам се с 6. be away няма ме, отсъствувам 7. be back завръщам се, върнат/поставен съм обратно (някъде) 8. be behind закъснял/изостанал съм, изоставам 9. be off тръгвам (си), отивам (си), заминавам (си) 10. be off! махай се! да те няма! be out не съм в къщи/помещението/кантората и пр., няма ме 11. be over свършвам, преминавам 12. be that as it may както и да е, дори и да е така 13. be up на крак съм, станал съм, свършвам, минавам, изтичам 14. he is a teacher той e учител 15. he is after the family silver той иска да открадне семейните сребърни прибори/предмети 16. he is no more той не e вече жив 17. he will be informed той ще бъде уведомен 18. his wife-to-be бъдещата му съпруга 19. i think, therefore, i am мисля, следователно съществувам 20. i was to be there about noon трябваше да бъда там към обед 21. i've beeп here twice бил съм тук два пъти 22. i. v was, were, been 23. ii. с pres р-за образовано на продължителните времена 24. it is all up with him свърши се с него, отпиши го 25. it was not to be не било писано (да стане) 26. pres p being, are, is, pl are 27. pres subj be, past subj were 28. pt. sing was were was, pl were 29. she is coming tomorrow тя ще дойде утре 30. she was at the concert тя беше на концерта 31. she was gone тя си беше отишла 32. she was watching Т. v. тя гледаше телевизия 33. someone has been at my books again някой пак е пипал книгите ми, нападам, нахвърлям се на, разг. тормозя, врънкам 34. that was yesterday това беше/се случи вчера 35. the book is йп the table книгата e на масата 36. the book was found книгата се намери 37. the flowers are for you цветята ca за теб 38. the house is not to let it is to be pulled down къщата няма да се дава под наем ще я събарят 39. the oranges are three pence a piece портокалите са/струват (по) три пенса парчето 40. the roses are beautiful розите ca красиви 41. the to-be бъдещето 42. there are too many men after the same job твърде много хора аспирират за/гонят същата работа 43. there is a man in the garden в градината има човек 44. they are still after the thief все още търсят крадеца, търся, стремя се (да получа, да се сдобия с) 45. this book is mine тази книга e моя 46. this girl will be the death of me това момиче ще ме умори 47. this skirt is five pounds тази пола струва пет лири 48. this will not be това няма да стане 49. time is up времето мина/изтече, свърши се, край! to be up against someone /something изправен съм пред някого/нещо 50. to be (all) in with близък съм/имам връзки/дружа с, в добри отношения съм с 51. to be all in изтощен/капнал съм 52. to be at a halt/standstill в застой съм, спрял съм 53. to be in at участвувам в (пакост и пр.) 54. to be in for включен съм като участник/ще участвувам в 55. to be in on участвувам в (план, сделка и пр.), осведомен съм за 56. to be out of (tea, etc.) нямам вече, свърши ми се (чаят и пр.) 57. to be up against it разг. ирон. добре съм се наредил 58. to let something beне закачам/не бутам, оставям (на мира) нещо 59. tomorrow is the last session утре ще бъде/ще се състои последното заседание 60. what are you be? какво правиш? какво си намислил? to be about to каня се/готвя се да 61. what is she at now? с какво се занимава тя сега? разг. пипвам, бърникам 62. where am 1 to come? къде трябва да дойда? nobody is to know никой не трябва да знае 63. winter is over зимата свърши 64. you may go when you are finished след като свършнте, можете да си отидете 65. you've been and bought that house! разг. шег. ти хем взе, че купи тази къща! who's been and taken my new ball-pen again? кой пак мие задигнал новата химикалка? for the time be ing за сега, понастоящем 66. гл. връзка 67. кандидатствувам (за длъжност, пост), разг. предстои ми, очаква ме (нещо неприятно), to be in for it изложен/застрашен съм, лошо ми се пише, нямам изход 68. наличие, местонахождение 69. пребиваване съм 70. прен. крия се зад (за подбуди и пр.), be in вкъщи/в къщата/помещението/кантората и пр. съм, на мода съм, прибран съм (за реколта), намирам се, има ме по магазините (за стока), избран съм, на власт съм, горя (за огън, печка и пр.) 71. приcъcтвue съм 72. притежание, предназначение съм 73. причина 74. с prеs р или inf-за изразяване на бъдещност, възможност, задължение, намерение и пp 75. с рр на някой глаголи-за образуване на перфектните времена 76. с рр-за образуване на pаss 77. случвам се, състоя се, съм, ставам 78. струвам 79. съм, идвам (някъде), вж. around 80. съществувам, живея* * *be [bi:] v ( was[wɔz]; been [bi:n]) pres sing: (1) am; (2) are, ост. art; (3) is; pl: (1, 2, 3) are; past sing: (1) was; (2) were, ост. wast, wert; (3) was; pl: (1, 2, 3) were; pres subjunctive: \be; past subjunctive, sing: (1) were; (2) were, ост. wert; (3) were; pl: (1, 2, 3) were; pp been; pres p being; imper \be; 1. съм (като свързващ глагол); today is Monday днес е понеделник; she is my mother тя е моя майка; 2. равнявам се на, съм; let x be 6 нека х е равно на 6; 3. струвам; the fee is 20 dollars таксата е 20 долара; 4. бъда, съм; съществувам, живея; he is no more той не е вече между живите; I think therefore I am мисля, следователно съществувам; how are you? как сте? are you in town often? често ли сте (ходите) в града? I was at the lecture бях (присъствах) на лекцията; I've been in Paris бил съм в Париж; 5. става, случва се, сбъдва се, книж. обстоятелствата се стичат, осъществява се; this will not \be това няма да стане, "няма да го бъде"; it was not to \be не би, не било писано; \be as it may да става каквото ще; 6. за образуване на всички продължителни времена със сегашното причастие на главния глагол; I was not listening не слушах; 7. за образуване на страдателния залог; the letter is sent писмото е изпратено; 8. за образуване на перфект на някои глаголи: he is gone отиде си, няма го; the sun is set слънцето залезе; I am done свърших; 9. в съчетание с инфинитива на глагола за означаване на задължение, намерение, възможност; they are to arrive on Monday те трябва (очаква се) да пристигнат в понеделник; the house is to let къщата се дава под наем; • there is, there are има, намира се, среща се, фигурира, не липсва ( безлично); let \be! остави! let him \be! оставете го на мира; to \be o.s. държа се както винаги, нормално; to \be fair ( frank) ако трябва да бъда справедлив (честен); as happy as can \be напълно щастлив; if it wasn't for you ако не беше ти; \be that as it may както и да е, дори и така да е; the to-\be бъдещето; a has-been минало величие; I've been there разг. знам това, това ми е известно; Miss Smith that was бившата (по име) мис Смит; I've been and dropped the cake взех, че изтървах кейка; it was he who did it именно той го направи; would-\be poet набеден поет, поет в кавички; the \be-all and end-all крайната (заветната) цел; това, което има значение; важното; -
23 brew
{bru:}
I. 1. варя бира и пр
2. запарвам. попарвам (чай)
3. приютвям. смесвам (питие), съставям
4. прен. мътя, кроя, готвя, замислям (пакост и пр.)
5. готвя се, подготвям се, каня се
a storm is BREWing скоро ще се извие буря
trouble is BREWing нещо лошо се мъти/крои
II. 1. количество бира и пр., приготвено при едно варене
2. количество бира в една бъчва
3. варено питие
4. отвара, настойка, запарка (от билки, чай и пр.)
5. ам. чаша чай/кафе/бира* * *{bru:} v 1. варя бира и пр.; 2. запарвам. попарвам (чай); 3. при(2) n 1. количество бира и пр., приготвено при едно варене; 2* * *сварявам; отвара; попарвам; готвя се; запарвам; настойка;* * *1. a storm is brewing скоро ще се извие буря 2. i. варя бира и пр 3. ii. количество бира и пр., приготвено при едно варене 4. trouble is brewing нещо лошо се мъти/крои 5. ам. чаша чай/кафе/бира 6. варено питие 7. готвя се, подготвям се, каня се 8. запарвам. попарвам (чай) 9. количество бира в една бъчва 10. отвара, настойка, запарка (от билки, чай и пр.) 11. прен. мътя, кроя, готвя, замислям (пакост и пр.) 12. приютвям. смесвам (питие), съставям* * *brew [bru:] I. v 1. варя (бира, пиво); 2. запарвам, попарвам ( чай); 3. приготвям (питие, напр. пунш) чрез смесване на различни продукти; 4. прен. мътя, кроя, готвя нещо, замислям, възнамерявам; to \brew mischief разг. кроя (замислям) зло; създавам раздори; 5. готвя се, подготвям се, разг. стягам се; събирам сили; обучавам се; there is a storm \brewing, a storm is \brewing задава се буря; скоро ще се извие буря; trouble is \brewing прен. духовете са неспокойни, нещо се мъти; a plot is \brewing крои се някакъв заговор; • as you \brew so you must drink каквото си надробил, това ще сърбаш; на каквото си постелеш, на това ще легнеш; II. n 1. количество бира, приготвена при едно варене; 2. количество бира в една бъчва; 3. варено питие; билков чай, отвара, настойка. -
24 diablerie
{dia:blə'ri:}
1. n фр. магии, омагъосване
2. дяволия, пакост* * *{dia:blъ'ri:} n фр. 1. магии; омагьосване; 2. дяволия; пако* * *1. n фр. магии, омагъосване 2. дяволия, пакост -
25 devilment
n. lit. пакост, пакосност; злоба, злобност; out of sheer devilment од чиста злоба/пакост devils-on -
26 bit
{bit}
I. 1. късче, парченце, хапка, частица, мъничко, малко
a BIT малко нещо, леко, мъничко
BIT by BIT бавно, постепенно, малко по малко
not a BIT ни най-малко, никак
a little BIT мъничко
a BIT at a time постепенно, малко по малко
a BIT much малко множко
the whole BIT всичкото. цялото
every BIT напълно, изцяло, всичкото
a BIT of (a) доста
he is a BIT of a coward той си е страхливичък
it took a BIT of thinking доста трябваше да се помисли
a BIT of all right разг. много приятен, бива го. няма грешка (за човек), a BIT (of stuff). sl. млада жена, девойка, парче
to do one's BIT давам своя дял за/принос към (кауза и пр.)
2. разг. дребна монета, aм
12. 5 цента
3. BIT (part) малка роля в пиеса/филм
II. 1. металната част на юзда, мундщук
to take the BIT between one's teeth освобождавам се от контрола на ездача (за кон)
преn. вирвам глава, отхвърлям властта на някого, решавам сам да се оправям
2. прен. пречка, юзда, контрол
3. част от сечиво, която реже/пробива, свредел, бургия, металната част на брадва и пр., мин, длето
4. част на ключа, която влиза в ключалката
III. v прен. възпирам, въздържам, слагам юзда на, обуздавам
IV. вж. bite
V. n (съкр. от binary digit) двоична единица информация (при компютри и пр.), бит* * *{bit} n 1. късче, парченце; хапка; частица, мъничко, малко; a bit м(2) n 1. металната част на юзда, мундщук; to take the bit betwee{3} v. 1. прен. възпирам, въздържам, слагам юзда на, обуздавам{4} вж. bite.{5} n {ськр. от binary digit) двоична единица информация (при* * *частица; хапка; трошица; парче; парченце; късче;* * *1. 1 5 цента 2. a bit at a time постепенно, малко по малко 3. a bit much малко множко 4. a bit of (a) доста 5. a bit of all right разг. много приятен, бива го. няма грешка (за човек), a bit (of stuff). sl. млада жена, девойка, парче 6. a bit малко нещо, леко, мъничко 7. a little bit мъничко 8. bit (part) малка роля в пиеса/филм 9. bit by bit бавно, постепенно, малко по малко 10. every bit напълно, изцяло, всичкото 11. he is a bit of a coward той си е страхливичък 12. i. късче, парченце, хапка, частица, мъничко, малко 13. ii. металната част на юзда, мундщук 14. iii. v прен. възпирам, въздържам, слагам юзда на, обуздавам 15. it took a bit of thinking доста трябваше да се помисли 16. iv. вж. bite 17. not a bit ни най-малко, никак 18. the whole bit всичкото. цялото 19. to do one's bit давам своя дял за/принос към (кауза и пр.) 20. to take the bit between one's teeth освобождавам се от контрола на ездача (за кон) 21. v. n (съкр. от binary digit) двоична единица информация (при компютри и пр.), бит 22. преn. вирвам глава, отхвърлям властта на някого, решавам сам да се оправям 23. прен. пречка, юзда, контрол 24. разг. дребна монета, aм 25. част на ключа, която влиза в ключалката 26. част от сечиво, която реже/пробива, свредел, бургия, металната част на брадва и пр., мин, длето* * *bit [bit] I n 1. късче, парче, отрязък, фрагмент; частица, малко количество; • \bit by \bit постепенно, малко по малко, последователно, капка по капка; wait a \bit почакай малко; a little \bit мъничко; not a \bit ни най-малко; quite a \bit доста, бая, значително; the whole marriage \bit цялата тая работа с брака (пренебр.); every \bit напълно, всецяло, абсолютно, подробно; във всяко отношение; to do o.'s \bit давам своя дял за общото дело, изпълнявам дълга си; he ate every \bit of his dinner изяде си обеда до троха; a dainty \bit деликатес, лакомство; a nice \bit of money прилична сума (много пари); he is a \bit of an artist той е малко нещо художник, пада малко художник; a \bit of all right разг. напълно подходящ, бива си го, много е добро; a \bit of blood чистокръвен кон; a \bit of blue sky лъч на надежда; a \bit of cavalry ездитен кон; a \bit of fat разг. неочаквана сполука, късмет, щастие, шанс; съдба, орис; a \bit of fluff ( muslin, skirt, stuff) грубо млада жена, девойка, "парче"; a \bit of no good голяма пакост; a \bit off (o.'s mind) не е с всичкия си ум, дъската му хлопа; a \bit of jam грубо маце, "парче"; a \bit on разг. пийнал, развеселен; a \bit on the side разг. извънбрачна връзка; this is a \bit thick това вече е прекалено; the work takes a \bit of doing това не е лесна работа, за тази работа трябва немалко усилие; \bits and pieces разг. 1) дрънкулки, дреболийки, джунджурийки; 2) отломки, останки, развалини; 3) откъслечни сведения, отделни факти; thrilled to \bits опиянен от вълнение, силно развълнуван; \bits of sticks скромни мебели; 2. дребна монета; ам. монета от 12 1/2 цента; a long \bit ам. монета от 15 цента; two \bits ам. монета от 25 цента. II. n 1. метална част на юзда, юздечка, мундщук; to draw \bit спирам кон; прен. съкращавам разходите; to take the \bit between o.'s teeth (за кон) освобождавам се от контрола на ездача; прен. ставам самостоятелен, независим, свободен; навирям глава; to champ at the \bit чакам с нетърпение; to come (go) up to the \bit послушен съм, податлив съм; 2. прен. пречка, преграда; затруднение; "юзда"; 3. тази част на инструмент, която реже или пробива; острие; свредел, бургия; метална част на брадва; мин. длето; 4. част на ключа, която влиза в ключалката; III. v 1. слагам юздечка на (кон и пр.); 2. прен. възпирам, въздържам, слагам юзда на, обуздавам. IV n комп. бит (най-малката единица за информация); check \bit контролен разряд. V pt от bite. -
27 damage
{'dæmidʒ}
I. 1. вреда, щета, повреда, ущърб
2. рl юр. обезщетениe, вреди и загуби
3. разг. разноски, стойност, цена
to stand the DAMAGE плащам (за друг)
II. v l. повреждам (се), нанасям повреда на
2. навреждам, ощетявам* * *{'damij} n 1. вреда, щета; повреда; ущърб; 2. рl юр. обезще(2) {'damij} v l. повреждам (се), нанасям повреда на; 2. на* * *ущърб; щета; увреждане; обезщетение; пакост; ощетявам; авария; вреда; разрушение; развалям; навреждам;* * *1. i. вреда, щета, повреда, ущърб 2. ii. v l. повреждам (се), нанасям повреда на 3. pl юр. обезщетениe, вреди и загуби 4. to stand the damage плащам (за друг) 5. навреждам, ощетявам 6. разг. разноски, стойност, цена* * *damage[´dæmidʒ] I. n 1. вреда, щета; повреда; ущърб; to absorb the \damage тех. запазвам работоспособност при повреждане; 2. pl юрид. обезщетение, вреди и загуби; to bring an action of \damage against, to sue for \damages юрид. предявявам иск за нанесени вреди и загуби; 3. разг. разходи, разноски; стойност; what's the \damage? колко струва това? I'll stand the \damage аз плащам; II. v 1. повреждам, нанасям повреда на, развалям; 2. навреждам, вредя, ощетявам; 3. рядко позоря, дискредитирам, очерням. -
28 get up
get up 1) ставам (и от легло), изправям (се), вдигам (се); \get up up! стани! (за кон) давай! по-бързо! to \get up up early прен. предприемчив съм; to \get up up on the wrong side of o.'s bed събуждам се с лошо настроение; 2) качвам се, сядам (на кон, в кола); изкачвам (се), (на) планината, (по) стълба); 3) стигам; настигам (to, with); 4) усилвам се, разразявам се, разраствам се (за пожар, огън, вятър и пр.); the sea is \get upting up морето се надига, почва да се вълнува; 5) поскъпвам (за стока); 6) подготвям, организирам, осъществявам; 7) приготвям, придавам добър търговски вид на; оформям ( книга); a nicely got up article изкусурен, изпипан предмет; 8) гримирам; обличам (се); нагласям; сресвам; 9) маскирам се; to \get up o.s. up издокарвам се; контя се; 10) поставям ( пиеса); 11) вдигам ( котва); 12) отскачам високо (за топка); 13) подбуждам, подстрекавам; фабрикувам, измислям; to \get up up to mischief правя пакост; 14) разсърдвам (се), дразня се, гневя се; 15) вдигам, подбирам, плаша ( дивеч); • to \get up o.'s back up ядосвам се; заинатявам се; to \get up the wind up sl плаша се, страхувам се. -
29 harmfulness
-
30 anstellen
án|stellen sw.V. hb tr.V. 1. слагам, подпирам (an etw. (Akk) на нещо); 2. назначавам на служба; 3. пускам (вода, електрическо осветление, радио); 4. правя, върша, извършвам (глупости); 5. уреждам, предприемам, правя; sich anstellen 1. нареждам се на опашка; 2. държа се (добре, зле); eine neue Sekretärin anstellen назначавам нова секретарка; was hat das Kind wieder angestellt? каква пакост направи пак детето?; sich um Theaterkarten anstellen редя се на опашка за билети за театър.* * *tr 1. поставям; 2. назначавам; fest = gestellt щатен; 3. пуска, включвам (вода, ток); 4. правя (опит, наблюдение); etw anstellen гов правя беля, глупост; 5. гов подхващам, подемам; r 1. (nach) редя се (на опашка за);,2. държа се; -
31 bubenstreich
Búbenstreich m 1. лудория; 2. veraltend мошеничество.* * *der, -e лудория, пакост; -
32 streich
Streich m, -e 1. удар (с меч, ръка и др.); 2. лудория; шега; jmdm. einen heftigen Streich versetzen ( geben) удрям някого силно; jmdm. einen Streich spielen изигравам някому номер; Sprichw von einem Streich(e) fällt keine Eiche никой дъб не пада от един удар/Отведнъж нищо не става.* * *der, -e 1. арх удар (с ръка, оръжие); auf e-n = наведнъж, с един удар; e-m e-n = versetzen удрям нкг; 2. лудория, шега, пакост; tolle, dumme =e machen върша лудории, глупави шеги. -
33 verbrechen
verbréchen unr.V. hb tr.V. umg провинявам се, правя пакост, грешка; сбърквам.* * *das, - престъпление; ein =еn an D begehen извършвам престъпление спряно; -
34 наказывать
наказать1) кого кем, чем, за что - карати, покарати, накарати кого ким, чим, за що, скарати, укарати кого на що, завдавати, завдати кару кому за що. [Дома його не карали за жадні пакості (Франко). Коли я знехтую закон природи, то природа покарає мене головною слабістю (Наш). Проти того, щоб накарати хлопця, я нічого не маю (Крим.). Ой, накарав мене бог таким чоловіком! (Г. Барв.). Чия кривда, нехай того бог скарає (Номис). Ви сами собі кару завдаєте (Крим.)]. -вать, -зать плетьми - карати, покарати канчуками (батогами, нагаями, шпицрутенами: киями). -вать, -зать через палача - катувати, с[від]катувати. [Суд присудив одкатувати прилюдно (Кониськ.)]. -вать, -зать розгами - карати (бити), покарати (вибити) різками кого, (ирон.) (зав)давати, (зав)дати хлости (и хлосту) кому. [Дивися, хлопче Валер'яне, щоб не дали тобі там хлосту (В. Еллан.)]. -вать, -зать смертью - карати, скарати на горло (на смерть, горлом), карати, покарати смертю, завдавати, завдати на смерть кого. -вать, -зать так, чтобы помнил - (шутл.) пам'яткового (пам'ятного) давати, дати. -жи меня бог! - скарай мене, боже! [Люблю тебе вірно, - скарай мене, боже! - буду тебе цілувать, поки сон ізможе (Пісня)];2) (приказывать кому) наказувати, наказати, заказувати, заказати, загадувати, загадати, веліти, звеліти, (о мног.) понаказувати, позаказувати, позагадувати кому що или що (з)робити. [Чи я-ж тобі не казала, не наказувала, щоб ти хлопців не водила, не принаджувала? (Пісня). Поховали його, як він заказав (Манж.). Загадали йому хорошенько грати (Метл.). Звеліла мені мати ячменю жати (Чуб. III)]. Наказанный -1) покараний, накараний, скараний; катований, с[від]катований; битий. [«Холодна» за-для накараних (Крим.)];2) наказаний, заказаний, загаданий, звелений, понаказуваний, позаказуваний, позагадуваний. [Загадану роботу я вже доробив (Київщ.)]. -ться -1) каратися, бути караним, покараним и т. п. [Розбійники ті були покарані смертю (Л. Укр.). Я-ж за те найбільш і буду покараний (Крим.)]. Смертоубийство -вается (-зуется) смертной казнью - за душогубство карають на горло (смертю). Воровство -ется тюрьмой - за злодійство карають ув'язненням (в'язницею);2) наказуватися, бути наказуваним, наказаним, понаказуваним и т. п. [Ой, заказано і загадано всім козаченькам у військо йти (Маркев.)]. -ется вам - наказується вам, дається вам наказ(а).* * *I несов.; сов. - наказ`ать( подвергать наказанию) кара́ти, покара́ти и накара́ти и скара́ти; сов. диал. укара́тиII несов.; сов. - наказ`ать(давать наказ, наставление), нака́зувати, наказа́ти; прика́зувати, приказа́ти; ( велеть) велі́ти, звелі́ти, зага́дувати, загада́ти -
35 никакой
ніякий, жадний (усеч. форма им. п. ед. ч. м. р. жаден), (значительно реже) жодний (усеч. форма им. п. ед. ч. м. р. жоден), (ровно -кой, диал.) нікоторий, (ни малейший) найменший. [Не буде з цього пива ніякого дива (Номис). Ніякий цар не може дарувати того, що наше (Грінч.). Отже (не єсть він) ніякий фантастичний лицар, а звичайний… (О. Пчілка). Контівська соціологія ніякого серйозного впливу від Геґеля не зазнала (С. Оран.). Ніякої аналізи за ствердження цієї тези у т. Р. абсолютно нема (М. Скрипн.). Нема ніяких підстав не припускати, що… (В. Підмог.). Жадних прав! (Франко). Я не бачу жадних причин, щоб і в нас не було так само (Доман.). Не показували жадної ворожнечі (М. Рильськ.). Не почуєш від мене і жодного грубого слова (Квітка). Не потаю ні думоньки, ні руху жодного в собі (Олесь). Нікоторого пуття з нього не буде (Звин.)]. Не иметь -кого представления о чём - не мати найменшого уявлення (вульг. жадної или найменшої тями) про що, нічого не тямити в чому. Не обращать -кого внимания на кого, на что - не звертати жадної уваги на кого, на що, не надавати жадної уваги чому. [Вона не надавала цьому жадної уваги (Коцюб.)]. -ким образом - жадним (ніяким) способом (чином, побутом, робом), (ні) жадною мірою, аж ніяк, диал.) аж нікуди; срв. Никак 1. Ни за какой и т. п. - ні за який, за жадний и т. п. [Цю нішу не призначалося ні для яких завдань (Едґ. По). Дома його не карали за жадні пакості (Франко)]. Ни за -кие блага - ні за які блага, ні за що в світі, (никогда) зроду-(з)віку. Ни в -ком случае - см. Никой (Ни в коем случае). Без -них - без ніяких, без нікоторих, (да и всё тут) та й годі, та й край, (зап.) та й конт. Решительно -кой - жаднісінький, ніякісінький. [Немає жаднісінької роботи (Н.-Лев.). Привілеїв для себе я ніякісіньких не маю (Крим.)].* * *мест.нія́кий, усилит. анія́кий, аніякі́сінький; ( ни один) жо́дний, жо́денбез \никакой и́х, и [бо́льше] \никакой и́х — та й край, і край, та й го́ді, та й по всій спра́ві
без \никакой и́х разгово́ров — без нія́ких (без жо́дних) розмо́в
-
36 evil
n. зло, злоба, пакост ;2. несреќа, невола;3. гревadj. зол, злобен, грешен; evil-doer - n. злобник;2. грешник; зло -
37 malise
s. злоба, пакост, инает -
38 spite; vexation
злоба; пакост -
39 spitefulness
n. пакост, злоба, инаетлак -
40 venomously
adv. злобно, со злоба/пакост
Страницы
См. также в других словарях:
пакост — същ. вреда, щета, повреда, ущърб, беля, злина същ. разрушения, зло, беда, неприятност … Български синонимен речник
пакост — гадост; нечистота; мерзост … Църковнославянски речник
пакость — ПАКОСТ|Ь (366), И с. 1.Вред: Алкотѹ и жѧждѫ х҃а дѣлѧ люби. ѥлико бо пакость тѣлѹ твориши. Изб 1076, 49; иди и бѹди въ келии своѥи. и ѿселѣ не имѹть ти никоѥ˫аже пакости створити лѹкавии бѣси. ЖФП XII, 44в; и много пакости творѧше домомъ ихъ. и… … Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)
пакостити — ПАКО|СТИТИ (102), ЩОУ, СТИТЬ гл. 1. Делать неприятности, причинять вред: а ныне ми нь пакости. ГрБ № 638, 60–90 XII; много хрьсти˫аномъ. пакостивыи ц(с)рь. и иконѹ х҃вѹ. ѹвы. бещьствова. (λυμηνομενος) ЖФСт к. XII, 41 об.; аже хоцьши ополош дворѧн … Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)
пакоститисѧ — ПАКО|СТИТИСѦ (4*), ЩОУСѦ, СТИТЬСѦ гл. 1. Портиться, развращаться: слѹшаите испытливии на чюжю красотѹ зрѧще и гл҃ще зримъ не пакостимсѧ. (βλαπτόμεϑα) Пч н. XV (1), 93; Егда есмы были дѣтi, родители предаша ны кормилцемъ и ѹчителю на призрѣниѥ, да … Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)
блазнь — БЛАЗН|Ь (15), И с. То же, что блазнъ1. 1.В 1 знач.: аз[ъ] же попинъ ст҃го прд҃ча. максимъ тъшиниць напи[са]хъ •д҃• еуангѣл[и˫а] сиѩ. аже кде бла(з)ни... а исправѩче чьтѣте. блазнь бо не х[о]тию написане. нъ диѩволею пакост[и]ю. ЕвПант XII XIII,… … Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)
виновьныи — (14) пр. 1.Виновный в чем л.; являющийся причиной чего л.: аще ли они намъ тако же пакостѩть. мы бываѥмъ пакости тѣхъ виновни и грѣхъ на насъ въстѣкаѥть. (αἴτιοι) ПНЧ 1296, 23 об.; тѣмь оубо злыи свѣстию. ѡц҃а сво||ѥго быти б҃а гл҃ть. ничто же… … Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)
годъ — ГОД|Ъ (182), А с. 1.Время, промежуток той или иной длительности: и видѣвъ възбьнѹвъ рано ˫ако годъ ѥсть ѹтрьнии. СкБГ XII, 11б; въ годъ полѹдьньныи. не исход˫ать брати˫а из манастыр˫а. нъ починѹть въ то врем˫а нощьнааго ради славослови˫а. ЖФП XII … Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)
ди˫аволь — (217) пр. притяж. к ди˫аволъ: стати крѣпъцѣ противѹ ди˫аволемъ къзньмъ. ЖФП XII, 43г; и ди˫авол˫а шатани˫а въ земли попираѥмъ. СкБГ XII, 17а; хотѩще. избавитисѩ ѿ горькааго плѣнѥни˫а ди˫авол˫а. (τοῦ διαβόλου) КЕ XII, 224б; блазнь бо не х[о]тию… … Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)
мълчати — МЪЛЧ|АТИ (221), ОУ, ИТЬ гл. 1.Молчать, безмолвствовать: Иде же п(о)слѹшѧниѥ бɤдеть не изнеси бесѣды. и без ѹма въ пирѣ не мѹдри с‹ѧ›. бѹди ˫ако же вѣды и мълчѧ. (σιωπῶν) Изб 1076, 151 об.; г҃ла томѹ блаженыи. мълъчи чадо и не рьци никомѹ же о… … Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)
мъногостроинъ — (1*) пр. Обильный: Не тако скорпи˫а или змиѥве въ ѹтробѣ нашеи сѣдѧще пакостѧть всюдѣ ˫акоже пища многостроина всѧ возвращаеть и гѹбить. (ἡ τῆς τροφῆς ἐπιϑυμία!) Пч к. XIV, 80 … Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)
