имам+една

{ri'kwest}
I. 1. молба, искане
at the REQUEST of по молба/искане на
REQUEST stop спирка по желание
REQUEST programme програма по желание на радиослушателите
by REQUEST по (общо) желание
to make a REQUEST помолвам, обръщам се с молба (to)
2. молба, заявление, просба, заявка, поискване
on REQUEST при поискване
3. търг. търсене
to be in great REQUEST търся се много (за стока)
to come into REQUEST започвам да се търся
II. 1. моля, искам позволение
2. моля за, моля да бъда удостоен с, искам
you are kindly REQUESTed to умолявате се да

* * *

{ri'kwest} n 1. молба, искане; at the request of по молба/искане на(2) {ri'kwest} v 1. моля, искам позволение; 2. моля за, моля

* * *

просба; прошение; заявка; заявление;

* * *

* * *

request[ri´kwest] I. n 1. молба, искане, желание; at the \request of по молба (искане) на; by \request по (общо) желание; to have a \request for имам една молба към; to make a \request замолвам, помолвам, обръщам се с молба (to); available on \request достъпен при поискване; 2. заявление, молба, заявка, прошение; 3. търг. търсене; to be in \request търся се, има търсене за; 4. музикално желание; II. v 1. искам позволение, моля (to); 2. моля за, моля да бъда удостоен с, искам; you are \requested to умолявате се да.

{hænd}
I. 1. n анат. ръка (от китката надолу), предна лапа (на животно), прен. ръка, пръст, власт, отговорност
the-of God пръст божи
to have a HAND in something имам пръст в нещо
open HAND щедра/широка ръка
with open HAND с широка ръка, щедро
heavy/iron HAND желязна ръка, тирания, деспотизъм
HANDs off не пипай
HANDs off...! долу ръцете от...! HANDs up! горе ръцете! предай се! here's my HAND on it ето ръката ми, съгласен съм
to give one's HAND (up) on it обещавам тържествено, вричам се
with a sparing HAND икономично, пестеливо
to be ip someone's HANDs в ръцете/властта съм на иякого
to bite the HAND that feeds you показвам черна неблагодарност
l can't lay/put my HAND on it не мога да то намеря/открия
to get something off one's HANDs отървавам се от нещо, махам го от главата си
to take something off someone's HANDs освобождавам/отървавам някого от грижата за нещо
to take something out of someone's HAND снемам отговорността за нещо от някого
she's off my HANDs нямам повече грижа за нея
to lend/give/bear someone a (helping) HAND помагам някому
to give one's HAND to давам ръката си на, съгласявам се да се оженя за
to go on o/s HANDs and knees лазя на четири краха (при търсене на нещо), прен. моля коленопреклонно
to have one's HANDs full имам много работа/грижи
to have someone in the hollow of one's HAND държа някого в ръцете си, имам пълна власт над някого
to lift (up) /rafae one's HAND against someone вдигам ръка срещу някого
2. в обстоятелствени изрази
at HAND наблизо, под ръка, на разположение
winter is at HAND зимата наближава
at someone's HAND (s) от (страна на)
I did not expect such treatment at your HANDs не очаквах такова отношение от ваша страна/от вас
by HAND ръчно, с ръка
to bring up/feed by HAND отглеждам с биберон, храня изкуствено, на ръка, по човек/куриер
from HAND to HAND от ръка на ръка, от човек на човек, от един собственик на друг
to live from HAND to mouth живея ден за ден, каквото изчукам изпукам
... in HAND с... в ръка
hat in HAND с шапка в ръка, наличен, разглеждан (за въпрос)
to take something /someone in HAND заемам се с нещо/някого
to have in HAND имам (на разположение)
to be in HAND започнат съм (за работа)
3. сръчност, умение, ръка, майсторство
to give/put the last HAND to something довършвам/доизкусурявам/слагам последните щрихи на нещо
to get one's HAND in свиквам (с работа и пр.)
to keep one's HAND in упражнявам се, поддържам си формата
to have one's HAND in във форма съм
his HAND is out отвикнал е, не е във форма, позабравил е
4. майстор, автор
to be a good/great/dab HAND at голям майстор съм в/на, бива ме в
to be a new HAND at новак съм в
an old HAND опитен човек, специалист, рецидивист
two portraits by the same HAND два портрета от същия автор
5. работник, работна ръка, моряк
ship's HANDs екипаж на кораб
HANDs wanted търсят се работници
6. източник
at first/second HAND от първа/втора ръка (за сведения и пр.)
7. почерк
to write (in) a small HAND пиша ситно/дребно
in one's own HAND със собствената си ръка/почерк, собственоръчно
8. подпис
to set one's HAND to слагам подписа си на
under your HAND and seal с вашия подпис и лечат
9. страна
on the right/left HAND отдясно/отляво, от дясната/лявата страна
on all HANDs, on every HAND от всички страни
fact admitted on all HANDs всепризнат факт
on the one HAND..., on the other HAND... от една страна..., (а) от друга...
on either HAND от двете страни
10. карти ръка, карти (които получава всеки играч)
to hold one's HAND пасувам, въздържам се
to call/decare/show one's HAND откривам/разкривам картите си (и прен.)
to force someone's HAND принуждавам някого да си разкрие картите (и прен.), принуждавам някого да действува прибързано/против убежденията си
to play a good HAND играя добре
to play for one's own HAND
11. карти играч
the elder/eldest HAND играч, който започва първи
12. карти игра, партия
let's have a HAND at bridge да изиграем една партия бридж
13. мярка за измерване височината на кон (около 10 см)
14. стрелка (на часовник), крило (на семафор), стрелка (на пътен знак)
15. театр. разг. аплодисменти, овации
to get a good/big HAND имам голям успех, посрещат ме с бурни аплодисменти
to give someone a good/big HAND посрещам някого с бурни ръкопляскания, аплодирам някого бурно
16. аttr ръчен, портативен
направляван с ръка HAND of bananas кичур банани
HAND of tobacco шепа тютюневи листа
II. 1. (пре) давам, връчвам (to)
2. подавам, поднасям
3. мор. свивам, прибирам (платно)

* * *

{hand} n l. анат. ръка (от китката надолу); предна лапа (на живо(2) {'hand} v 1. (пре)давам, връчвам (to); 2. подавам; поднасям;

* * *

страна; стрелка; ръчен; ръка; почерк; портативен; връчвам;

* * *

* * *

hand[hænd] I. n 1. ръка (от китката надолу); предна лапа на животно; прен. ръка, власт; • the \hand of God пръст Божи; an open \hand щедра (широка) ръка; a light \hand лека ръка, ловкост, сръчност; деликатност, такт; a heavy ( iron) \hand прен. желязна ръка; тирания, деспотизъм; dead \hand 1) негативно влияние, "спирачка"; 2) = mortmain; to win \hands down побеждавам (спечелвам победа) без всякакви усилия; \hands off не пипай! \hands up горе ръцете! предай се! вдигнете ръцете! (за гласуване); here's my \hand on it ето ръката ми, съгласен съм; обещавам; to give up o.'s \hand (up)on s.th. обещавам тържествено, вричам се; in the turn( ing) of a \hand мигновено, докато усетиш; a show of \hands гласуване с вдигане на ръка, открито (явно) гласоподаване; a high \hand арогантност, надменност; нахалство; произвол; деспотично държание ( отношение); to carry off with a high \hand върша ( нещо) произволно; with a sparing \hand икономично, пестеливо; with both \hands с все сила; to bite the \hand that feeds you показвам черна неблагодарност; to change \hands минавам от една ръка в друга (от един собственик в друг); to fold o.'s \hands скръствам ръце (и прен.); бездействам, нищо не правя; to gain ( have, get) the upper \hand, to have the better (ост. the higher) \hand удържам победа, вземам надмощие (връх) (над); to take s.th. off s.o.'s \hands освобождавам (отървам) някого от грижата за нещо; the children are off my \hands now вече не е необходимо да се грижа за децата; to give a helping \hand to s.o., to bear ( lend, give) s.o. a \hand помагам на някого; to give o.'s \hand to давам ръката си на, съгласявам се да се оженя за; to give s.o. the glad \hand ам. посрещам (приемам) топло (сърдечно); to give s.o. a free \hand давам картбланш някому; to go on o.'s \hands and knees лазя на четири крака; time hangs heavily on my \hands чудя се какво да правя с времето си, времето ми минава много бавно; to have a \hand like a foot насърчен съм; to have a \hand in s.th. имам пръст в нещо; to have ( keep) o.'s \hand in във форма съм; to have o.'s \hands full имам много работа (грижи); to have o.'s \hands tied вързани ми са ръцете (и прен.); to have s.o. in the hollow ( palm) of o.'s \hand държа някого в ръцете си, имам пълна власт над някого; to lay \hands on хващам, пипвам, слагам ръка на; to lay violent \hands on хващам насила; употребявам насилие спрямо; to lay violent \hands on o.s. посягам (слагам край) на живота си; to lift ( lift up, put forth, raise, stretch forth) o.'s \hand against s.o. вдигам ръка срещу някого; not to lift a \hand не си мръдвам пръста; to live by o.'s \hands изкарвам си хляба със собствените си ръце (труд); to live from \hand to mouth живея от ден за ден; каквото изчуквам, изпуквам; to put o.'s \hand to the plough залавям се за работа; to receive s.th. at the \hands of s.o. получавам нещо от (ръцете на) някого; to set ( put) o.'s \hands at a task започвам (заемам се, залавям се с) работа; to strengthen s.o.'s \hand подпомагам (оказвам помощ на) някого; to give s.o. a big \hand аплодирам шумно (ентусиазирано); to sit on o.'s \hands аплодирам вяло (без ентусиазъм); бездействам, седя със скръстени ръце; to take ( lead) s.o. by the \hand хващам (водя) някого за ръка; to take a \hand in намесвам се в, участвам в; to try o.'s \hand at опитвам се в, опитвам си силите в; to turn o.'s \hand to върша, заемам се с; he can turn his \hand to anything за всичко го бива; всякаква работа може да върши; to wash o.'s \hands (of) прен. измивам си ръцете, свалям от себе си отговорността (за); 2. в обстоят. изрази: at \hand наблизо, под ръка; winter is at \hand зимата наближава; close ( near) at \hand близко (по време или място); by \hand с ръка, на ръка; made by \hand ръчна изработка; to bring up ( feed) a child by \hand отглеждам дете с биберон, храня изкуствено; to send a letter by \hand изпращам писмо по човек (по куриер); from \hand to \hand от ръка на ръка, от човек на човек, от един собственик на друг; in \hand 1) с ... в ръка; hat in \hand с шапка в ръка; 2) наличен; cash ( stock) in \hand налични суми (стоки); the question ( matter) in \hand разглежданият въпрос; to take s.th. in \hand заемам се с нещо; to have in \hand имам на разположение, разполагам с; контролирам, държа под контрол; to have a piece of work in \hand работя върху нещо; the business is in \hand въпросът се разглежда; to keep a horse well in \hand здраво държа юздите на кон, здраво управлявам кон; to keep o.s. well in \hand владея се; the situation is well in \hand положението е овладяно; to be in \hand принуден съм да върна топката в полукръга, от който съм започнал (в билярда); off \hand вж offhand; on \hand наличен, на разположение, на склад; supplies on \hand налични запаси; work on \hand текуща работа, работа, с която се занимавам в момента; to have s.th. on o.'s \hands имам да свършвам (да се грижа за) нещо; to have an hour on o.'s \hands имам един час свободно време; out of \hand изведнъж, без подготовка, изненадващо; който не може да се контролира, изтърван; to shoot s.o. out of \hand застрелвам някого веднага, без много да се церемоня (без да ми мигне окото); to get out of \hand преставам да се подчинявам на дисциплина; разхайтвам се, разгащвам се; to \hand: to come to \hand пристига, получава се (за писмо и пр.); намира се, излиза; ready to o.'s \hand наблизо, под ръка, на разположение; \hand and glove, \hand in glove много близък, интимен ( with, together); \hand and foot: to serve ( wait on) s.o. \hand and foot угаждам на някого, изпълнявам всички прищевки на някого; \hand in \hand ръка за ръка; в съгласие; \hand over \hand ( fist) много бързо; \hand to \hand ръкопашен (за бой); 3. работник, работничка, работна ръка; моряк; майстор; \hands wanted търсят се работници; factory \hands, field \hands фабрични (земеделски) работници; a ship's \hands екипаж на кораб; all \hands on deck! целият екипаж (всички) на палубата! to be a good ( great) \hand at голям майстор съм в (на), бива ме в; to be a new \hand at новак съм в; to be an old \hand опитен човек; рецидивист; безстрашен (дързък, нахален) човек; green \hand новак, неопитен работник; 4. източник; at first ( second) \hand от първа (втора) ръка (за сведения и пр.); 5. почерк; a big ( small, round) \hand едър (дребен, закръглен) почерк; to write (in) a small \hand пиша ситно (дребно); in o.'s own \hand със собствената си ръка (почерк); собственоръчно; 6. подпис; to set o.'s \hand to слагам подписа си на; under your \hand and seal с Вашия подпис и печат; 7. страна; on the right/left \hand отдясно (ляво), от дясната (лявата) страна; on all \hands, on every \hand от всички страни; a fact admitted on all \hands всепризнат факт; on the one ( the other) \hand от една (от друга) страна; on either \hand от двете страни; 8. карти ръка (карти, които получава всеки играч); to have a wretched \hand имам лоши (ужасни) карти; to call ( declare, show) o.'s \hand откривам (разкривам) си картите (и прен.); to force s.o.'s \hand принуждавам някого да си разкрие картите (и прен.); a nap \hand хубави (отлични) карти; прен. изгодно положение; to play a good \hand играя добре; to play into one another's \hands помагаме си, поддържаме се, подкрепяме се; to overplay o.'s \hands отивам твърде далеч; to play a lone \hand действам сам; to play into s.o.'s \hand наливам вода в чужда мелница; to play o.'s \hand for all it is worth използвам напълно възможностите си, пускам в ход всички средства; to throw in o.'s \hand отказвам се, предавам се, вдигам ръце; the elder ( younger) \hand играч, който започва първи (втори) (когато играят двама); the eldest ( youngest) \hand играч, който започва първи (последен) (когато играят повече от двама); 9. игра, партия; let's have a \hand of poker да изиграем една партия покер; 10. мярка (около 10 см) за измерване височина на кон; 11. стрелка (на часовник); крило (на семафор); стрела (на пътен знак); изображение на ръка с насочен пръст; 12. театр. sl аплодисменти; овации; big \hand посрещам някого с бурни аплодисменти, аплодирам някого бурно; 13. тех. характеристика на режещ инструмент (ляв, десен); 14. тех. направление (напр. на винтова линия)м 15. ам. хенд (единица за дължина: 101,6 mm); 16. attr ръчен; портативен; който се направлява с ръка; \hand luggage ръчен багаж; \hand stoking ръчно палене; • a \hand of bananas кичур банани; a \hand of tobacco една шепа тютюневи листа; Bloody H. хералд. червена ръка (емблема на баронет); II. v 1. (пре)давам, връчвам (to); 2. подавам; 3. изпращам (с писмо и пр.); • to \hand it to s.o. признавам превъзходството на някого; for craft we must \hand it to him трябва да признаем, че по майсторлък ни надминава; to \hand a sail мор. свивам (прибирам) платно;

{rou}
I. 1. ред, редица, поредица
in a ROW в една редица/линия
рaзг. един подир друг
for five days in a ROW пет дни наред/вече
in the front ROW на първия ред
2. улица (често в имена)
hard/long/stiff ROW to hoe тежка работа, зор
it doesn't amount to a ROW of beans/pins пет пари не струва
ROW house aм. една от редица къщи, построени на калкан
II. v ряд. нареждам в редици (и с up)
III. 1. греба, карам лодка с гребла, карам/разхождам/прекарвам с лодка
2. участвувам в състезание по гребане, заемам (дадено място) в гребна лодка
3. имам (даден брой) гребла (за лодка)
row down настигам (при гребни състезания)
row out изтощавам от гребане
IV. 1. гребане, разстояние, изминато с гребна лодка
2. разходка с гребна лодка
V. 1. шум, гюрултия, врява
hold your ROW sl. млъкни, затваряй си устата
what's the ROW? какво става
2. кавга, караница, свада, сбиване, бой, скандал
to kick up/make a ROW вдигам скандал, ругая, правя сцена
to be (always) ready for a ROW голям скандалджия съм
to get into a ROW ругаят ме, вдигат ми скандал
VI. v разг. ругая
карам се (with)

* * *

{rou} n 1. ред, редица; поредица; in a row 1) в една редица/линия; (2) {rou} v ряд. нареждам в редици (и с up).{3} {rou} v 1. греба, карам лодка с гребла; карам/разхождам/прека{4} {rou} n 1. гребане; разстояние, изминато с гребна лодка; 2. р{5} {гau} n 1. шум, гюрултия, врява; hold your row sl. млъкни, затв{6} {гau} v разг. ругая; карам се (with).

* * *

шум; суматоха; тупаник; редица; свада; ред; поредица; врява; разправия; греба; кавга;

* * *

* * *

row [rou] I. n 1. ред, редица, поредица; in a \row в една линия (редица); един след друг; he won two medals in a \row той спечели два медала един след друг; 2. прен. улица; • a hard ( long, rough) \row to hoe трудна работа, тежка задача, зор; to hoe o.'s ( own) \row 1) действам самостоятелно, карам по свой собствен път (начин); 2) работя без чужда подкрепа (помощ); 3) не отстъпвам при стълкновение; it does not amount to a \row of beans ( pins) не струва пукнат грош, не чини пет пари, не струва и лула тютюн; on death \row в очакване на смъртното наказание (за затворник); skid \row бедняшки квартал; II. v нареждам в редица (обикн. с up); III. row v греба, карам лодка (с весла); to \row a fast stroke греба бързо; to \row a race участвам в състезание по гребане; to \row stroke капитан съм на гребна лодка; to \row against the wind ( flood) прен. греба (вървя) срещу течението; IV. n 1. гребане; 2. удар (загребване) на веслото; 3. разходка с гребна лодка; to go for a \row разхождам се с гребна лодка; V. row [rau] n разг. 1. шум, врява, дандания, гюрултия; суматоха, паника, смут; what's the \row? какво става? to make ( kick up) a \row вдигам врява (скандал); 2. караница, свада, кавга; спречкване, сбиване, бой; street \rows улични безредици (метежи); family \rows семейни сцени; to get into a \row загазвам, имам неприятности; to be ready for a \row скандалджия съм, винаги съм готов да се скарам; to give s.o. a \row хокам (гълча) някого; скастрям; вдигам скандал някому; VI. v 1. вдигам врява, правя скандал; карам се на висок глас; 2. sl правя бележка на, смъмрям, мъмря, карам се на, скастрям, кастря.

{daun}
I. 1. пух, лека перушина
2. мъх, мека брада (на човек)
3. мъх (на растения и плодове)
II. 1. обик. рl тревист хълм
the DOWN's верига от хълмове в Южна Англия, югоизточният английски морски бояг
2. (пясъчна) дюна
III. 1. движение към по-ниско място (на) долу
to come DOWN слизам
to get DOWN слизам, свалям
to help someone DOWN помагам някому да слезе
DOWN with...! долу
2. на по-ниско място/положение долу
DOWN on one's knees на колене
3. намаление на сила, размер, количество
to die DOWN утихвам, стихвам
to calm DOWN успокоявам се
to burn DOWN догарям, загасвам (за огън), изгарям до основи (за сграда)
to bring DOWN prices намалявам цени
to boil DOWN сгъстявам (се)
to get one's report DOWN to one page съкращавам доклада си на една страница
to turn DOWN the radio намалявам радиото
4. отиване от no-важно към по-незначително място
to go DOWN to the country отивам в провинцията
to go DOWN from the university напускам/свършвам университета
5. влошаване на качеството, повреда
worn DOWN with use изхабен от употреба
the quality has gone DOWN качеството се е влошило
the car broke DOWN колата се развали/повреди
6. за време, място, положение, поредност до, чак до
DOWN to our own days чак до наши дни
DOWN to chapter V до пета глава
from king DOWN to cobbler от царя до обущаря/пъдаря
7. в брой
to pay DOWN плащам в брой
money/cash DOWN плащане в брой
8. predic
to be DOWN слязъл съм, свален/повален/паднал/потънал/спуснат съм
to be DOWN and out cn. нокаутиран съм, прен. в бедствено положение съм, съвсем съм закъсал
to hit a man when he is DOWN нападам човек, който не може да се защити, идвам, дошъл съм (от no-важно място)
visitors DOWN for the day гости, дошли в града за един ден
to be DOWN from the university дошъл съм (временно) от университета, завършил съм университета, записан съм, в списъка съм, определен съм
he is DOWN to speak at the meeting той e определен да говори на събранието, стигнал съм (до някакво положение)
to be DOWN to one's last shilling остава ми само един шилинг, залязал съм (за слънцето), поевтинял съм
to be DOWN on спускам се/връхлитам върху, имам зъб на, ругая, хокам, веднага забелязвам (грешка и пр.)
to be DOWN with болен съм от
9. за усилване
-DOWN below долу, прен. в низините
DOWN under на другия край на света, в Австралия, при антиподите
DOWN to the ground разг. напълно, съвсем, съвършено
to be DOWN in the chops/mouth унил/омърлушен съм
to be DOWN at heel токовете ми ca разкривени, прен. изпаднал/окаян/дрипав съм
to be DOWN on one's luck закъсал съм
to be DOWN in health здравето ми е разклатено
to be DOWN by the bows/stern мор. потъвам
up and DOWN нагоренадолу, насам-натам
to ride/run/hunt DOWN настигам и хващам
IV. 1. по
to walk DOWN the street вървя по улицата
DOWN (the) wind по посока на вятъра
2. надолу по
to sail DOWN the river плувам по течението на/надолу по реката
3. в
DOWN town в града, ам. в центъра/търговската част на града
DOWN stage на/към предната част на сцената
4. през (за време)
DOWN the ages/years през вековете/годините
to let go DOWN the wind изоставям, зарязвам
V. 1. нанадолен
2. който идва от по-голям град (за влак и пр.)
3. cn. predic който губи/изостава с известен брой точки
to be one/two DOWN бридж eдно/две съм вътре
to be DOWN 10 USD губя десет долара (при игра)
4. унил, потиснат
VI. 1. спускане, слизане
2. обик. рl неуспех, несполука
a to have a DOWN on someone имам зъб на някого
VII. 1. свалям, събарям, повалям, надвивам, побеждавам
2. изпивам (до дъно)
to DOWN tools свършвам работа за деня, стачкувам
VIII. a хълмист

* * *

{daun} n 1. пух, лека перушина; 2. мъх, мека брада (на човек);.(2) {daun} n 1. обик. рl тревист хълм; the D.'s верига от хълмов{3} {daun} adv 1. движение кьм по-ниско място (на)долу; to come {4} {daun} prep 1. по; to walk down the street вървя по улицата; down {5} a 1. нанадолен; 2. който идва от по-голям град (за влак и{6} n 1. спускане; слизане; 2. обик. рl неуспех, несполука; a{7} v разг. 1. свалям; събарям, повалям; надвивам, побеждавам

* * *

гаврътвам; пух; долу; дюна; надолу; нанадолен;

* * *

* * *

down [daun] I. n 1. пух, мека перушина; 2. мъх, мека брада (на човек); 3. бот. мъх на растение и плодове. II. n 1. тревист хълм; the South Downs верига от голи хълмове в Южна Англия; 2. дюна. III. adv 1. движение към по-ниско място: долу, нанадолу, надолу; to pull \down срутвам, събарям; to knock \down повалям, събарям; to bring \down свалям, смъквам; shall I help you \down да Ви помогна ли да слезете? \down with! долу! \down with the wall! да съборим стената! 2. място, положение: долу; \down on o.'s back легнал по гръб; 3. намаляване на сила, големина, размер, количество: to grind \down смилам на дребно; the house burned \down къщата изгоря до основи; to boil \down syrup сгъстявам сироп; 4. преминаване от по-важно в по-незначително място: to go \down to the country отивам в провинцията; 5. влошаване на качество; повреда: the quality has gone \down качеството се е влошило; worn \down with use износен (изхабен) от употреба; 6. включващ всички междинни нива (постове, хора); from managing director \down to cleaning-lady всички от директора до чистачката; 7. predic to be \down 1) слязъл съм; 2) свален (повален, паднал, потънал, спуснат) съм; the blinds are \down щорите са спуснати; to be \down and out сп. в нокаут съм; прен. в бедствено положение съм, напълно закъсал; to hit a man when he is \down нападам човек, който не може да се защити; 3) идвам, дошъл съм (от по-важно място); visitors \down for the day гости, дошли от града, за да прекарат деня; 4) записан съм, в списъка съм; 5) стигнал съм; I am \down to my last penny остава ми само едно пени; 6) залязъл съм; the sun is ( has gone) \down слънцето е залязло; 7) поевтинял съм; 8) липсват ми, вътре съм (с пари); the cashier was 10 pounds \down на касиера не му излизаха 10 лири; 9): to be \down on спускам се (връхлитам) на; имам зъб на; ругая, хокам; to be \down with заболял съм от, лежа от; 10) във фрази: to be \down in the chops ( the dumps, the mouth) унил (омърлушен) съм; to be \down-at-heel(s) прен. изпаднал (окаян, дрипав) съм; to be \down on o.'s luck в тежко положение (закъсал) съм; to be \down in health с разклатено здраве съм; to be \down and out 1) несретник съм (без жилище и без работа), безпризорник съм; 2) нямам никакъв шанс за успех, загубен съм; 8. за засилване: \down below долу; прен. в низините; на дъното; в ада; \down to the ground разг. напълно, изцяло, всецяло, съвършено; \down under на другия край на света; 9. на лист, на хартия; write ( put, take) this \down запиши си това; 10. незабавно, на момента; to pay \down плащам на момента (в брой); VI. prep 1. по; to walk \down a street вървя по улицата; \down the wind по посока на вятъра; 2. надолу по; to button \down the front закопчавам се отпред; they went \down the mountain те слизаха (слязоха) надолу по склона на планината; up and \down нагоре-надолу по; 3. в; \down town в центъра на града; \down a mine долу в мината; 4. през; \down the ages ( years) през вековете (годините); 5. за време: до, чак до, до самия; \down to our days чак до наши дни; • let it go \down the wind остави го, откажи се, зарежи го; to go \down the drain ( tubes, pan) отивам на вятъра, напразно съм похабен; V. adj 1. нанадолен; ( on the) \down grade (по) нанадолнище (и прен.); в упадък; 2. който идва от по-голям град; 3. сп. който изостава по точки; to be one \down с една точка съм по-назад; • \down and dirty 1) ам. разг. мръсен, нечестен; 2) журн. мръсен, вулгарен, "хард"; VI. v разг. 1. свалям, смъквам; събарям, гътвам, повалям; прен. надвивам, преодолявам, сривам, обърквам; to \down an airplane (o.'s opponents) свалям самолет (побеждавам противниците си); 2.: \down! долу! наведи се! 3. оставям, захвърлям; to \down tools стачкувам; свършвам си работата за деня; 4. изпивам (до дъно), гаврътвам; VII. n 1. спускане; слизане (при диаграма); 2. прен., обикн. pl неуспехи, несполуки; the ups and \downs of fortune ( life) превратностите на съдбата (живота); • to have a \down (\downer) on разг. не харесвам, имам лошо мнение (отношение) към.

{pa:t}
I. 1. част, дял
in PART отчасти, до известна степен
it is not bad in PARTs на някои места не е лошо, бива го отчасти
it is no PART of my intentions нямам намерение
for the most PART в по-голямата си част, в повечето случаи, обикновено, общо взето, най-вече, главно
PART of speech грам. част на речта
2. част, член, орган (на тялото)
private/privy/secret PARTs полови органи
3. дял, участие, работа, дълг
to take PART in участвувам в
to have a PART in имам дял/участвувам в
without my taking any PART in it без моето участие, без да участвувам аз
to have neither PART nor lot/no PART or lot in something нямам нищо общо с нещо
to do one's PART изпълнявам дълга си, давам своя принос
it is not my PART to speak about it не е моя работа да говоря за това
4. роля
to play a PART играя/изпълнявам роля, прен. преструвам се, разигравам комедия
5. муз. партия, глас, щим
to sing in PARTs изпълнявам на няколко гласа (за хор)
song in three PARTs песен за три гласа
6. страна (в спор и пр.)
for my PART що се отнася до мен
on the one/the other PART от една/от друга страна
on our/your, etc. PART от наша/твоя и пр. страна
to take someone's PART, to take PART with someone застъпвам се за някого, вземам страната на някого
7. рl край, местност
in foreign PARTs в чужбина/странство
in our PARTs по нашия край
8. рl ост. способности
man of (good) PARTs способен/даровит човек
man of slender PARTs ограничен/посредствен човек
9. ам. път (на косата)
to take something in good PART не се обиждам от нещо, приемам нещо благосклонно
to take something in bad/ill PART обиждам се от нещо
II. 1. разделям (се), отделям (се)
to PART good friends разделяме се като добри приятели
2. разтварям се, разкъсвам се, скъсвам се
3. правя път на (косата си)
4. отклонявам се, разклонявам се (за път и пр.)
5. ост. деля, разделям, разпределям
6. ост. отивам си, тръгвам си
7. разг. давам пари, плащам
part from разделям се с, напускам, разг. накарвам (някого) да даде/похарчи
he is not easily PARTed from his money, he is a difficult man to PART from his money стиснат е, не си развързва лесно кесията
part with отстъпвам, отказвам се от, разделям се с
he hates to PART with his money разг. стиснат е, никак не обича да дава пари
III. adv отчасти, наполовина

* * *

{pa:t} n 1. част, дял; in part отчасти; до известна степен; it is n(2) {pa:t} v 1. разделям (се), отделям (се); to part good friends р{3} {pa:t} adv отчасти, наполовина.

* * *

участие; участък; част; щим; страна; роля; отделям; партия; разтървавам; път; разтрогвам; разтварям; разделям; работа; разклонявам; разлъчвам; разкъсвам; дълг; глас; дял;

* * *

* * *

part [pa:t] I. n 1. част, дял, сегмент, фрагмент; (a) \part of it was lost една част от него се изгуби; in \part отчасти; it is not bad in \part на някои места не е лошо; бива го отчасти; dancing is \part of what we teach наред с другите неща даваме и уроци по танци; \part of speech ез. част на речта; 2. част, член, орган (на тялото); ( privy) \parts полови органи; \part and parcel неделима част (of от); spare \parts резервни части; 3. дял, участие, намеса; работа, дълг; to take \part in участвам в; to have a \part in имам дял в, участвам в; to have neither \part nor lot (no \part or lot) in s.th. нямам нищо общо с нещо; to do o.'s \part изпълнявам дълга си, давам своя принос; it is the \part of a wise man to ignore such matters един умен човек не трябва да обръща внимание на такива неща; it is not my \part to speak about it не е моя работа да говоря за това; 4. роля; to play a \part играя (изпълнявам) роля; преструвам се, разигравам комедия; to double a \part дублирам роля; to walk through o.'s \part играя без желание (охота); отнасям се равнодушно към работата си; thinking \part роля без думи; to look the \part 1) съм (изглеждам) внушителен; 2) приличам на, имам характеристиките на; 5. муз. партия; глас; щим; to sing in \parts пея на няколко гласа; 6. страна (в спор и пр.); for my \part що се отнася до мен; on the one ( the other) \part от една (от друга) страна; to take s.o.'s \part, to take \part with s.o. застъпвам се за някого, вземам страната на някого; on our \part от наша страна; there is no objection on their \part от тяхна страна няма възражение; 7. pl край, местност; in foreign \parts в чужбина; in our \parts по нашите места; 8. pl ост. способности; a man of many \parts даровит (талантлив) човек; 9. ам. път (на косата); • to take s.th. in good \part не се обиждам от нещо; приемам нещо благосклонно; to take s.th. in bad ( ill) \part обиждам се от нещо; II. v 1. разделям (се), отделям (се); прекратявам, разтрогвам; to \part good friends разделяме се като добри приятели; to \part company разделяме се; прекъсваме отношенията си; 2. разтварям се; разкъсвам се, скъсвам се; her lips \parted in a smile устните ѝ се разтвориха в усмивка; to \part the curtains дръпвам пердетата; 3. правя път (на косата си); 4. отклонявам се, разклонявам се (за път и пр.); 5. ост. деля, разделям, разпределям; 6. ост. отивам си, тръгвам си; 7. рядко умирам; III. adv отчасти, частично, наполовина; \part silk, \part cotton наполовина коприна, наполовина памук.

{tʌtʃ}
I. 1. докосвам/допирам се до, долепен съм до, докосвам леко (клавиш), дръпвам леко (струна)
to TOUCH one's hat to поздравявам (някого) с докосване на шапката си
to TOUCH a match to запалвам с клечка кибрит
I wouldn't TOUCH him/it with a barge-pole/a pair of tongs не искам да имам нищо общо/никакво вземане-даване с него/с това
to be TOUCHed by the King ист. бивам докоснат от краля (за излекуване от скрофула)
2. слагам в уста, вкусвам, хапвам, пия (обик. отрицателно)
I never TOUCH wine не слагам капка вино в устата си
he hasn't TOUCHed food all day не e сложил нищо в устата си/не e ял цял ден
3. стигам/допирам се до
гранича (on с)
to TOUCH the spot правя/намирам точно това, което е нужно, оказвам нужното въздействие, попадам в целта, отговарям на предназначението си
4. меря се/сравнявам се с
no one can TOUCH her in cooking никой не готви по-хубаво от нея
5. засягам, интересувам, свързан съм/имам общо с, имам ефект, оказвам нужното въздействие, справям се с
to TOUCH the spot действувам благотворно, помагам много
your argument doesn't TOUCH the point at issue твоят довод няма нищо общо с въпроса, който разискваме
he just TOUCHed (on) this question той само бегло засегна този въпрос
6. трогвам, вълнувам, засягам, накърнявам честолюбие и пр.
to TOUCH to the heart трогвам дълбоко
to be TOUCHed with remorse/pity изпитвам разкаяние/състрадание
to TOUCH someone on the raw/tender spot, to TOUCH someone home/on the raw засягам някого на болното място, настъпвам го по мазола
7. попарвам, повреждам (леко) (за слана и пр.)
the plants are TOUCHed with the wind растенията леко пострадаха от вятъра
8. размесвам, леко оцветявам
the sky was TOUCHed with pink/gold небето се розовееше/имаше златист оттенък
a smile TOUCHed her lips лека усмивка заигра по устните и
religion TOUCHed with superstition вяра, примесена със суеверие
9. докосвам се до, развивам, справям се с (въпроси, тема на изпит и пр.), получавам (добър) резултат от
nothing I have tried will TOUCH this ink spot нищо от средствата, които опитах, не помага за изчистването на това мастилено петно
10. sl. измъквам пари от/закърпвам някого (for)
he TOUCHed me for ten pounds той изкрънка от мен десет лири
11. получавам, вземам, печеля (надница и пр.)
12. докосвам се/достигам до
the speedometer needle TOUCHed 80 стрелката на скоростомера отбелязваше 80 км в час
he TOUCHed his spurs to his horse той пришпори коня си
13. изпитвам (сплав) с пробен камък, слагам печат върху изпитана сплав
touch at мор. спирам/отбивам се в (пристанище и пр.)
touch down приземявам се, кацам (за самолет), ръгби докосвам топката в мъртво поле
II. 1. осезание, пипане, усещане от пипане
rough/hot, etc. to the TOUCH грапав/горещ и пр. на пипане
the cold TOUCH of the iron студенината на (докоснато) желязо
2. докосване, допиране, допир, контакт (и прен.), общуване, връзка
to have a soft/slimy, etc. TOUCH мек/лигав и пр. съм при докосване
at a TOUCH при (леко) докосване
to be in TOUCH with someone във връзка съм с някого
3. лек пристъп/атака (на болест и пр.), леко вълнение
a TOUCH of flu/indigestion лек грип/стомашно разстройство
a TOUCH of the sun леко слънчасване, замайване от слънце
4. малко количество, мъничко, прен. следа, оттенък, отсенка, нюанс, примес, нотка
a TOUCH of salt мъничко сол
the first TOUCHes of spring първите признаци/полъх на пролетта
a TOUCH of bitterness/envy, etc. нотка на горчивина/завист и пр.
a TOUCH of nature проява на човещина/човешко чувство (често ирон.)
5. щрих
to put the finishing/final TOUCHes to довършвам, доизкусурявам, слагам последните щрихи на
6. маниер, стил, похват, прийом, (майсторска) ръка
a sculpture with a bold TOUCH скулптура, изработена със смел замах
to write with a light TOUCH пиша леко, имам лек стил
a dress with an individual TOUCH about it рокля, в която има вложено нещо индивидуално
the Nelson TOUCH смел начин за справяне с положението (характерен за адмирал Нелсън)
7. муз. туше, удар
8. сп. тъч, територията извън тъчлиниите
9. гоненица (игра)
10. мед. туширане, палпиране
11. sl. измъкване на пари, закърпване, измъкнати пари
he is a soft/easy TOUCH той e човек, от когото лесно могат да се измъкнат пари
the dinner was a two pound TOUCH за обеда ни оскубаха по две лири
12. пробен камък (и прен.), печат върху изпробвана сплав
to put to the TOUCH поставям на изпитание, изпитвам
to win by a TOUCH едва спечелвам, печеля с много мъничко (състезание и пр.)

* * *

{t^tsh} v 1. докосвам/допирам се до; долепен съм до; докосвам ле(2) {t^tsh} n 1. осезание, пипане; усещане от пипане; rough/hot,

* * *

щрих(а); съприкосновение; трогвам; тъч; туширане; осезание; попарвам; пипане; пипам; вълнувам; допиране; допирам; гоненица; докосвам; допир; докосване; досягам; засягам; касая; напипвам; нотка;

* * *

* * *

touch[tʌtʃ] I. v 1. докосвам (се до), допирам (се) до; долепен съм (до); в съприкосновение съм (с); пипам; докосвам леко ( клавиши), дръпвам леко ( струни); to \touch o.'s hat to s.o. поздравявам някого, като докосвам шапката си; to \touch a match to запалвам с кибрит; to \touch land мор. стигам до земя (суша); слизам на сушата; I wouldn't \touch him with a barge-pole ( a pair of tongs) не искам да имам нищо общо (вземане-даване) с него, не искам да контактувам; to be \touched by the King ист. бивам докоснат от краля (с вярата, че ще бъда излекуван от скрофула); \touch wood! чукни на дърво! to \touch pitch прен. мърся си ръцете (при нечестна сделка); 2. слагам в устата си, вкусвам, хапвам, ям, пия (обикн. отрицателно); I never \touch wine не слагам вино в устата си, не пия; I haven't \touched food all day нищо не съм сложил в устата си (не съм ял) цял ден; 3. стигам до, допирам се до, гранича с; to \touch bottom стигам (стъпвам на) дъното (при плуване и пр.); прен. стигам до най-ниското ниво; изпадам много ниско ( морално); the winds \touched storm-force силата на вятъра граничеше с ураган; to \touch the spot правя (намирам) точно това, което е нужно; имам нужния ефект (въздействие); 4. меря се с, сравнявам се с; no one can \touch him in никой не може да се мери с него (той няма равен на себе си) в; 5. засягам, интересувам, свързан съм с, имам общо с; имам ефект (оказвам въздействие) върху, действам; this question \touches you nearly този въпрос ви засяга отблизо; he just \touched (on) this question той само засегна (спомена) този въпрос; 6. трогвам, (раз)вълнувам; засягам, накърнявам (честолюбие и пр.); to \touch to the heart трогвам дълбоко; to \touch to the quick засягам дълбоко, жегвам; to \touch s.o. on a raw ( tender) spot, to \touch s.o. home ( on the raw) засягам някого на болното място, настъпвам по мазола; 7. попарвам (за слана и пр.); повреждам малко; the plants are \touched with the wind растенията са малко повредени (пострадаха) от вятъра; 8. главно pp леко оцветявам; размесвам; придавам оттенък; the sky was \touched with gold ( pink) небето имаше златист оттенък (розовееше); religion \touched with superstition вяра, размесена със суеверие; 9. sl измъквам пари (назаем или безвъзмездно) (от някого); he \touched me for a pound той ми изкрънка една лира; 10. получавам, вземам, печеля (надница и пр.); 11. изпитвам ( сплав) с пробен камък; слагам печат на изпитана сплав; 12. пипам, присвоявам си (чужди пари и пр.); 13. (само в pp) луднал, мръднал е; the guy is \touched този е нещо мръднал, полудял е, откачил; 14. геом. допирам се, допирателен съм; 15. мед. палпирам, изследвам мануално; II. n 1. осезание, пипане; усещане от пипане; sense of \touch осезание; rough to the \touch груб на пипане; the cold \touch of the iron студеният допир на желязото; 2. докосване, допиране; допир, контакт (и прен.); общуване, връзка; at a \touch при най-малко (леко) докосване; to be ( keep, stay) in \touch with s.o. във връзка съм с някого, виждам (срещам) често, общувам с някого; to get in \touch with влизам във връзка с, свързвам се с; to keep in \touch with the situation следя положението; to lose \touch with изгубвам (прекъсвам) връзка с, не се виждам (срещам) с; отчуждавам се от; to be out of \touch with не съм в течение на, не следя, не се интересувам; in ( within) \touch наблизо, под ръка; достъпно; 3. прен. (лек) натиск; 4. лек пристъп, атака (на болест и пр.); леко вълнение; a \touch of 'flu лека инфлуенца; a \touch of the sun лек слънчев удар (слънчасване), леко замайване от слънцето; 5. малко, мъничко (количество от нещо); прен. следа, оттенък, отсянка, нюанс, примес; нотка; a \touch of salt малко сол; the first \touches of spring първите следи (признаци) на пролетта; a \touch of bitterness (envy etc.) оттенък (нотка) на горчивина (завист и пр.); малко горчивина (завист и пр;); a \touch of nature проява на човешко чувство; to have a \touch of the tar-brush презр. имам примес от негърска кръв; the common \touch подход към обикновения човек, способност за общуване с хората (масите); 6. щрих; a few deft ( last) \touches няколко майсторски (последни) щрихи; to put the finishing \touches to слагам последните щрихи на, прен. довършвам, доизкусурявам; 7. прен. ръка (на майстор и пр.); маниер, стил; прийом; to write with a light \touch пиша леко, имам лек стил; a composition with an individual \touch about it в която има вложено нещо оригинално; the Nelson \touch Нелсъновият начин да се справя с положението (да нападам и пр.); 8. муз. туше, удар; 9. сп. тъч; to kick into \touch 1) изкарвам в тъч; 2) временно преустановявам, отлагам; "замразявам"; 10. гоненица ( игра); 11. мед. туширане, палпиране; "no \touch" мед. тактика на "неприкосновеност" (по отношение на някои тумори); double \touch бимануално изследване; rectal \touch ректална палпация; vaginal \touch вагинална палпация; 12. магнетизиране; 13. sl нещо, което струва (за което се взема) дадена цена; измъкване (на пари); измъкнати пари; the dinner was a pound \touch за обеда ни оскубаха по една лира; 14. ост. пробен камък (и прен.); печат върху изпитана сплав; to put to the \touch поставям на изпитание, изпитвам; 15. гриф (на кожа); • an easy ( a soft) \touch 1) балама; човек от когото лесно могат да се измъкнат пари; 2) лесен противник; a near \touch отърваване на косъм; to cup up ( old) \touches ам. sl спомням си миналото; to have a near \touch едва отървавам кожата; to put the \touch on s.o. ам. разг. опитвам се да изкрънкам пари от някого; the match was won by a \touch едва спечелиха мача; no \touch to ам. разг. нищо в сравнение с.

{steidʒ}
I. 1. естрада, площадка, подиум, скеле
2. сцена (в театър)
3. театър, драма, драматургия, драматическо изкуство, актъорска професия
to be/go on the STAGE съм/ставам актъор
to put/bring on the STAGE поставям (пиеса и np.)
to hold the STAGE имам/заемам първенствуваща роля/място в разговор и пр.
to quit the STAGE излизам/слизам от сцената (и прен.)
4. поприще, поле за дейност
5. стадий, етап, фаза, период
6. спирка, разстояние между две спирки/спирания, преход
to travel by easy STAGEs пътувам на кратки преходи/с чести спирки/без да бързам
(fare-) STAGE част от маршрута на автобус и пр., за която се плаща определена такса
7. STAGE (coach) ист. пощенска кола, дилижанс
8. масичка/подставка на микроскоп
9. геол. пластове утаечни екали от една и съща формация
10. ел. стъпало
11. косм. част от ракета с отделен мотор, степен на ракета
a multi-STAGE rocket многостепенна ракета
II. 1. поставям (пиеса)
2. имам сценични качества, сценичен съм (за пиеса)
3. организирам, представям, провеждам

* * *

{steij} n 1. естрада, площадка, подиум; скеле; 2. сцена (в т(2) {steij} v 1. поставям (пиеса); 2. имам сценични качества

* * *

фаза; сцена; степен; степенен; сценичен; стадий; театрален; режисирам; поприще; поставям; дилижанс; естрада; етап;

* * *

* * *

stage[steidʒ] I. n 1. естрада, площадка, подиум; 2. сцена (в театър); 3. театър, драма, драматургия, драматическо изкуство; to go on the \stage ставам актьор; to put ( bring) on the \stage поставям (пиеса и пр.); to take the \stage излизам сред аплодисменти (за актьор); 4. поприще; простор (поле) за дейност; 5. стадий, етап, фаза, степен, период; at this \stage в този стадий (момент); в този период (на развитието); \stage by \stage на етапи, постепенно, стъпка по стъпка; 6. спирка; разстояние между две спирки; to travel by easy \stages пътувам с чести спирки; to dress by easy \stages разг. обличам се, без да бързам; 7. ост. дилижанс, пощенска кола; 8. масичка на микроскоп; 9. геол. пластове утаечни скали от една и съща формация; 10. ел. стъпало; to set the \stage for подготвям почвата, създавам условия за; II. v 1. поставям ( пиеса); 2. има сценични качества (за пиеса); 3. организирам, подготвям, инсценирам; 4. ост. пътувам с дилижанс.

{ɔ:l}
1. целият, всичкият
ALL England цяла Англия
ALL night цяла (та) нощ
ALL the water всичката вода
ALL (of) that year цялата тази година
ALL the home 1 ever had единственият дом, който съм имал
ALL hail! привет! наздраве
2. всеки, всички, всякакъв
ALL five of them и петте/петимата
beyond ALL doubt без всякакво/каквото и да е съмнение
why him/me of ALL people? защо пък него/мене? (а не някой друг)
of ALL the idiots/nitwits ама че глупак/идиот
3. най-голям
with ALL speed с най-голяма скорост, много бързо
with ALL respect с най-голямо уважение. allвсичко, което притежавам/имам
to lose/stake one's ALL изгубвам/залагам всичко, което имам
ALL being well ако всичко е наред. all pron 1. всичко
ALL or nothing всичко или нищо
2. всички
one and ALL всички до един
ALL and sundry всички, всякакви хора, кой ли не
3. в изрази
above ALL преди/над всичко
after ALL все пак, въпреки това, в края на краищата
at ALL изобщо, и най-малко
not at ALL съвсем не, никак, ни най-малко, няма защо (в отговор на благодарност)
for ALL his learning/wealth, etc. въпреки/при всичките му знания/богатство и пр.
for ALL I know доколкото знам
for ALL I care толкова ме интересува
for ALL that въпреки това
in ALL общо
ALL in общо взето
taking it ALL in ALL като се вземе всичко предвид
he is ALL in ALL to me той e всичко/най-скъпото за мене
and ALL включително
the dog ate the whole rabbit, bones and ALL кучето изяде целия заек, заедно с костите
once (and) for ALL веднъж завинаги
it was ALL I could do not to едва се сдържах да не
it is not so hard/easy, etc. as ALL that не e чак толкова мъчно/лесно и пр.
it isn't ALL that expensive разг. не e чак толкова скъпо
ALL of разг. цели
he walked ALL of ten miles вървя цели десет мили
he is ALL of seven feet tall висок e цели седем фута
it is ALL but impossible почти невъзможно e
he was ALL but drowned само дето не се удави, едва не се удави
that's ALL there is to it разг. това e, в това се състои/до това се свежда цялата работа
when ALL is said and done в края на краищата, в послeдна/крайна сметка
that's ALL very well/fine but всичко това е чудесно, но
what it's ALL about за какво се касае, каква е същността
ALL told общо взето. all4 adv 1. съвсем, напълно, изцяло
ALL alone съвсем сам, сам самичък
ALL covered with dust цял покрит с прах, ALL along the road по (край) целия път
ALL along от самото начало, през цялото време
ALL too soon уви, твърде скоро
ALL too often (за съжаление) твърде често
ALL at once/of a sudden изведнъж, неочаквано
to be ALL for решително/изцяло подкрепям, решително съм за
ALL the same все пак, въпреки това
it's ALL the same to me все ми е едно, безразлично ми e
to be ALL in разг. капнал/изтощен съм
ALL out с все сили
he was going ALL out бореше се с все сили
ALL over навсякъде, свършено
it's ALL over with him свършено e с него
to be ALL over someone отрупвам някого с любезности/грижи
that's Тoт ALL over такъв си е/това си е Том, Том цял-целеничък
ALL right благополучно, наред, задоволително, добре, съгласен съм, наистина
that's him ALL right това е наистина той
to be ALL there с всичкия си ум съм
not to be ALL there не съм с всичкия си
it's ALL up with him свършено e с него
2. със сравн. степен толкова по-
ALL the better толкова по-добре
he'll be ALL the better for a holiday една почивка ще му подействува/дойде много добре
3. сп. two ALL две на две, два на два

* * *

{ъ:l} a 1. целият, всичкият; all England цяла Англия; all night цяла(

* * *

цял; съвсем; всеки; всичко; всички; напълно;

* * *

* * *

all[ɔ:l] I. adj 1. целият, всичкият; \all night цяла нощ; 2. всеки, всички, вси; всякакъв; \all of us всички ние; on \all sides на (от) всички страни; beyond \all doubt без каквото и да е съмнение; 3. най-голям; with \all speed с най-голяма скорост; in \all sincerity ( seriousness) съвсем честно (сериозно); in \all haste с най-голяма бързина; II. pron 1. рядко всички; \all agreed to go всички се съгласиха да отидат; 2. всичко;FONT face=Times_Deutsch \all is silent всичко е потънало в тишина, навсякъде цари тишина; III. n 1. всичко, което притежавам; he gave his \all to them той им даде цялото си имущество; 2. вселената; IV. adv 1. напълно, съвсем; \all alone съвсем сам; you are \all wrong разг. ти си съвсем на погрешен път; \all too soon лит. уви, твърде скоро; \all along the road по целия път; \all over а) съвсем, от край до край; изцяло, напълно; that's Jim \all over цял целеничък Джим; б) навсякъде; \all over the city из целия град; 2. на всеки, на всички, всекиму; the score is four games \all резултатът е по четири игри за всеки; • \all along през цялото време, от край време, от самото начало; \all at once изведнъж; \all but почти, насмалко, едва; вече; всички освен; \all in изтощен; \all in \all общо взето; съвсем, напълно; \all in \all to me най-скъпото за мен; \all of най-малко, не по-малко от; \all of a sudden внезапно, изведнъж; it's \all one (\all's one) все едно, безразлично, еднакво; \all and sundry, one and \all всички без изключение, всички; \all the better ( the worse) толкова по-добре (по-зле); \all the go (\all the rage sl ам.) sl на мода; \all told всичко, общо; \all the same все тая; predic безразлично; \all set готов да започне; \all talk ( and no action) ам. разг. само приказвам за нещо без да го свърша; \all thumbs ам. разг. тромав, непохватен, пипкав, туткав; \all wet ам. sl на погрешен път; заблуден; above \all най-вече, над всичко, преди всичко; after \all все пак, въпреки това; в края на краищата; ( not) at \all ни най-малко, съвсем; въобще, изобщо; by \all means с всички позволени и непозволени средства; for \all I know доколкото зная; for \all I care така или иначе все ми е едно; for \all that въпреки това, без да се гледа на; for good and \all завинаги; free-for-\all ам. разг. масова бъркотия, меле, "кръчмарски бой"; in \all всички заедно; a dozen in \all всичко една дузина; it is \all up (\all over) with him свършено е с него, изпята му е песента; once ( and) for \all веднъж завинаги; he is not \all that older не чак толкова по-стар; that's \all there is to it разг. туй е то, да не говорим повече за това; when \all is said and done в края на краищата, в последна сметка; he ate it mustard and \all той го изяде с все горчица; of \all the cheek! какво нахалство! of \all the luck! какъв късмет!

{'ɔf}
I. 1. отдалечаване, отдалеченост, разстояние и по време от-, из-, на-
to be/set OFF тръгвам, поемам, заминавам, отивам си
to fly OFF излитам, отлитам
(get) OFF with you! махай се! да те няма! house a mile OFF къща на една миля разстояние
far OFF далече
the elections arc two weeks OFF до изберите остават две седмици
noises OFF театр. шумове зад сцената
2. махане, сваляне, пълно откъсване от-, и без превод
with one's coat OFF без палто
hats OFF! шапки долу! with his hat OFF гологлав
to cut/bite/tear OFF отрязвам/отхапвам/откъсвам
OFF with his head! обезглавете го
3. прекъсване на действието от-
и без npeвoд
the engagement is OFF/is broken OFF годежът e развален
the water is OFF водата e спряла, спрели ca водата
the dish is OFF ястието свърши (в pecmopaнm)
the deal is OFF развалихме/развалиха сделката
the concert is OFF концертът се отменя
the play is OFF пиесата не се играе вече
4. извършване на действие докрaй из-, до-, от-
to drink something OFF изпивам нещо докрай/до дъно
to pay OFF изплащам докрай
the pain will wear OFF болката ще премине
5. намаляване на брой, количество от-
и без превод, the number of customers dropped OFF купувачите намаляха
I must knock OFF a stone or two трябва да смъкна десетина килограма
a dollar OFF (с) един долар по-малко (от определената цена)
6. не на работа, без превод
to take a day OFF взимам един ден отпуск
to take time OFF отсъствувам от работа, намирам време, откъсвам се от работата си (за да направя нещо)
to be OFF развален/вмирисан съм (за храна)
разг. започвам да говоря надълго и широко (on a subject по даден въпрос)
she's OFF again! пак захвана! OFF and on, on and OFF от време на време
it rained on and OFF преваляваше
right/straight OFF веднага
II. 1. сваляне, падане, махване от
to fall OFF a tree/ladder падам от дърво/стълба
to take something OFF the price отбивам известна сума от цената
2. отдалечаване, отдалеченост, на разстояние, настрана от от, край
OFF shore малко навътфе в морето
OFF the road край пътя
street OFF the main road улица, която се отклонява от главния път, странична улица
dress OFF the shoulders рокля, която не покрива раменете
3. източник от
to win money OFF someone спечелвам пари от някого
to eat OFF silver plate ям от сребърни съдове
to live OFF investments живея/издържам се от влогове
4. незаетост
OFF duty/work не на работа, свободен (от служебни задължения)
to have time OFF work имам свободно време
5. не на нужната висота, не съвсем
OFF form/one's game сп. не във форма (и прен)
OFF white леко кремаво
OFF black почти черно
6. липса на охота, апетит за, към
to be OFF one's food не ми се яде, нямам апетит
7. въздържане от
to be OFF smoking отказал съм се от пушене
8. прекъсване
to be OFF one's diet прекъснал съм си диетата
to be OFF football не играя вече футбол
to be OFF the job не се занимавам вече с дадена работа
III. 1. отдалечен, оттатъшен
on the OFF side of the building на оттатъшната страна на сградата
2. десен, външен (от чифт, два коня и пр.), ам. десен (за страна на шосе)
3. страничен, второстепенен (за път, въпрос)
4. малко вероятен
OFF chance твърде малка вероятност
5. свободен, незает
OFF day свободен ден
OFF hours свободни часове, свободно време
6. под обикновеното ниво, не на нужната висота, по-малък (на брой, по количество), мъртъв, слаб (за сезон, търговия), не във форма
7. мор. който е на известно разстояние (от брега)
IV. 1. крикет offside
2. ам. несполука, нeуспех
I've had my OFFs and ons видял cъм добри и лоши дни
3. начало на конни състезанпя
V. v разг
1. отказвам се от (споразумение, начинание), прекъсвам (преговори) с
2. мор. поемам в открито море
3. разг. свалям дреха
to OFF with one's coat свалям си палтото
4. to OFF it отивам си, тръгвам си
VI. int марш!

* * *

{'ъf} adv 1. отдалечаване, отдалеченост; разстояние и по време от(2) {'ъf} prep 1. сваляне, падане, махване от; to fall off a tree/l{3} {'ъf} а 1. отдалечен; оттатьшен; on the off side of the buildin{4} {'ъf} n 1. крикет offside; 2. ам. несполука, нeуспех; I've ha{5} {'ъf} v разг. 1. отказвам се от (споразумение, начинание); пр{6} {'ъf} int марш!

* * *

свален; свършен; свободен; отдалечен; външен; второстепенен; изключен; невключен; незаетост;

* * *

* * *

off[ɔ:f, ɔf] I. adv 1. отдалечаване, отдалеченост, разстояние и по време: от (от-), из (из-); на (на-); to be ( set, take o.s.) \off тръгвам, поемам, заминавам; отивам си; to make \off махам се, офейквам; ( get) \off with you! махай се, да те няма! \off with his head! обезглавете го! the girl ran \off момичето избяга; a house a mile \off къща на една миля разстояние; far \off далече, в далечината; 2 weeks \off след две седмици; to sail \off and on мор. плувам ту към откритото море, ту към брега; 2. махане, сваляне, пълно откъсване: без превод; от (от-); to take 10 percent \off смъквам (намалявам с) 10 процента; to take o.'s coat \off свалям си палтото; hats \off! шапки долу! to cut ( bite, tear) \off отрязвам, отхапвам, откъсвам; 3. прекъсване на действието: без превод; от-; the water is \off водата е спряна, спрели са водата; the dish is \off ястието е свършило (в ресторант); the deal is \off развалихме (развалиха) сделката; 4. извършване на действие докрай: из (из-); до (до-); от (от-); to kill \off all vermin избивам (ликвидирам) всички паразити; to work \off отработвам; 5. намаляване на брой, количество: без превод; от-; the number of customers dropped \off клиентелата намаля; a week \off една седмица отпуск; I must knock \off a stone or two трябва да отслабна с десетина килограма; 6. освобождаване, отърсване; to sleep \off a hangover спя, за да ми мине махмурлука; 7. откачане, прекратяване на контакта; to turn the radio \off изключвам радиото; • to be well ( badly) \off добре (зле) съм материално; to be badly \off for нямам достатъчно от, зле съм с (откъм), не ми достига; \off and on от време на време; с прекъсвания; right ( straight) \off веднага; a bit \off жарг., неприятен; непочтен; кофти; II. prep 1. сваляне, падане: от; to fall \off a tree падам от дърво; to take tax \off potatoes махам данъка върху картофите; 2. отдалечаване, отдалеченост, на разстояние от: от; \off shore навътре в морето; \off the road край пътя; a street \off the main road улица, която се отклонява от главния път; странична улица; keep \off the grass не гази тревата; \off the mark далеч от целта; прен. не във връзка с разискван въпрос; it is \off the point това няма нищо общо с въпроса; 3. източник, обект: без превод; to live \off the fat of the land живея в охолство, водя безгрижен живот; 4. незаетост; to have time \off ( work) имам свободно време; 5. не на нужната висота: badly \off o.'s game сп. не във форма; \off o.'s feed без апетит; \off black почти (ненаситено) черно; 6. въздържане от: to be \off meat не ям месо; III. adj 1. отдалечен, свален; \off consumption of intoxicants домашна консумация на спиртни питиета; you're \off in your calculation сбъркали сте в изчисленията; 2. второстепенен; an \off road страничен път; an \off issue въпрос от второстепенно значение; 3. изключен, не в действие, неработещ (за мотор и пр.); отменен; отложен (за събитие); 4. десен, външен; the \off side външна, дясна (ам. лява) страна; 5. малко вероятен; 6. незает, свободен; an \off day свободен ден; лош ден, когато човек не е във форма; 7. под обикновеното ниво, не на нужната висота; по-малък (като брой, по количество); an \off season мъртъв сезон; profits are \off печалбите са по-малки; this fish is a bit \off рибата не е съвсем (дотам) прясна; I'am feeling rather \off today днес не ми е много добре; 8. сп. насрещен (при игра на крикет част от игрището срещу играча с хилката); 9. мор. от(към) морето; IV. n 1. сп. игрището при (пред) играча с хилката (при игра на крикет); 2. ам. несполука, неуспех; I've had my \offs and ons видял съм добри и лоши дни; V. v разг. 1. отказвам се от (споразумение, съглашение и под. с някого); 2. мор. поемам в открито море; 3. нар. свалям дреха; to \off with o.'s coat нар. свалям си палтото; 4.: to \off it отивам си, тръгвам си; VI. int марш!

{wʌn}
I. 1. един, първи
ONE hundred сто
book/chapter ONE книга/глава първа
ONE or two people един-двама души
ONE man in a thousand един на хиляда души, много малко хора
that's ONE way of doing it това e един начин да го направиш, и така може да го направиш
2. само един, единствен
it's the ONE thing I didn't want you to do именно/точно това не исках да направиш
their ONE and only son единственият им син
no ONE man could do it никой не би могъл да го направи сам, това не е работа за сам човек
3. един, единен, еднакъв, един и същ
he and I are ONE ние с него сме единодушии
I am ONE with you на вашето мнение съм
to remain forever ONE оставам си все същият
it's all ONE (to me) разг. все едно (ми) е
4. един, някой
ONE day един/някой ден
II. 1. числото едно, единица
in the year ONE npeн. много отдавна, во време оно
2. замества вече споменато същ., означава отделен предмет, човек
which ONE do you prefer? кого/коя/кое предпочитате? they arrived in ONEs and twos точеха се по един, по двама
ONE and all всички до един
3. ам. Банкнота от един долар
to be at ONE with someone единодушии сме с някого
I fetched/landed/gave him ONE лепнах му една плесница
I for ONE колкото до мен
to be ONE up on someone имам предимство пред някого
III. 1. demomstr, indef един, някой (си), човек
this/that ONE този/онзи
any ONE of us кой да е от нас
ONE another взаимно, един друг
many a ONE много хора
his dear ONEs близките му
to ONE in his position за човек с неговото положение
ONE Mr Smith някой си господин Смит
I am not ONE to не съм човек, който би, не ми е по нрава да
I'm not much of a ONE for sweets не съм твърде по сладкишите
2. impers човек
ONE cannot help doing it човек не може да не го направи
3. в pass case си, свой
to give ONE's opinion казвам си мнението
the Evil ONE сатаната
the Holy O., the ONE above бог
ONE with another общо взето, средно. едно на друго

* * *

{w^n} а 1. един; първи; one hundred сто; book/chapter one книга/глава(2) {w^n} n 1. числото едно, единица; in the year one npeн. много о{3} {w^n} pron 1. demomstr, indef един, някой (си); човек; this/t

* * *

първи; единствен; еднакъв; единен;

* * *

* * *

one[wʌn] I. num adj 1. един; първи; \one thousand \one hundred хиляда и сто; \one man \one vote равенство в изборите; \one day you' ll be sorry един ден ще съжаляваш; for \one thing на първо място, между другото (сред другите причини); • to be ( get) \one up on s.o. имам (печеля) преднина пред някого, в по-изгодна позиция съм; to put ( get) \one over on s.o. печеля пред, изпреварвам някого, излизам напред пред някого; 2. само един, единствен; \one and only един единствен; \one girl in a million неповторимо момиче, като нея втора няма; 3. един, единен; еднакъв, един и същ; in \one voice, as \one man като един, всички едновременно; \one and the same същ, един и същ; to remain for ever \one оставам си все същия; it's all \one разг. все едно е; to become \one сливам се; to be made \one оженвам се; 4. един, някой; \one day някой (един) ден; 5. един (за разлика от друг); \one man's meat is another man's poison човек с човека не си прилича, във вкуса приятелство няма; II. n 1. числото 1 (едно), единица; number \one (номер) едно; нар. "моето Аз", самия себе си; нар. малка нужда; to look after ( take care of) number \one гледам се, тегля чергата към себе си; гледам първо собствените си интереси; in the year \one много отдавна, по време оно; 2. (замества вече споменатото съществително; означава отделен предмет или човек); he's the \one I mean него имам предвид; which \one do you prefer? кого (коя, кое) предпочитате? goods sold in \ones стоки, които се продават на парче (единично); to be at \one with s.o. единодушни сме, в съгласие съм с някого; I fetched ( landed, gave) him \one ( on the nose) фраснах му един (по носа); a quick \one една (чаша вино и под.) на бърза ръка; \one and six един шилинг и шест пенса; I for \one... колкото до мене...; \one and all всички до един; \one another взаимно, едни други; \one with another общо взето, средно, едно на друго; III. demonstr, indef pron 1. един, някой (си) (и any\one, some\one, no\one); човек; this ( that) \one този (онзи); any \one of us кой да е от нас; never a \one никой; нищо, нито един; many a \one много хора; little ( dear) \ones малките (близките); the Evil O. дяволът; the Holy O., the O. above Господ; \one Mr Smith някой си господин Смит; I am not \one to... не съм човек, който би...; не ми е по нрава да...; I'm not much of a \one for sweets не съм твърде по сладките; 2. impers pron човек; \one cannot help doing it човек не може да не го направи; 3. в poss case си, свой; to give \one's opinion давам си мнението.

{wə:θ}
I. 1. имащ (известна) стойност, на стойност, струващ
to be WORTH much струвам много
to be WORTH little не струвам много, нямам голяма стойност
it's WORTH it/the trouble струва си/заслужава си труда
I pass the news on to you for what it is WORTH предавам ти новината такава, каквато е (без гаранция за нейната достоверност)
it is well/hardly WORTH положително/едва ли си струва (с ger да)
not WORTH a bean/button/curse/damn/farthing/fig/groat/halfpenny/hoot/pin/pinch of salt/whoop/ам. a (red) cent/a continental неструващ пукната пара/пет пари/нищо
for all one is WORTH разг. с всички сили
2. който има/притежава нещо
to be WORTH a million pounds имам един милион лири
to spend all one is WORTH on похарчвам всичко, което имам за
he died WORTH five million pounds той остави след смъртта си пет милиона лири
II. 1. стойност, цена, равностойност
of great WORTH много ценен
of little/not much WORTH (почти) без стойност
true WORTH often goes unrecognized истински ценното нещо често остава незабелязано/неоценено
2. ценност, ценни качества, достоинство
a man of WORTH достоен/заслужаващ уважение човек
to be aware of one's WORTH зная си цената
3. количество, равностойно на дадена сума
a pound's WORTH of apples ябълки за една лира
it's not WORTH the paper it's printed on не си заслужава/струва хартията, на която е напечатано
III. v ост.
woe WORTH да бъде проклет (денят, часът и пр.)

* * *

{wъ:d} a predic 1. имащ (известна) стойност; на стойност, струв(2) {wъ:d} n 1. стойност, цена; равностойност; of great worth много{3} {wъ:d} v ост.: woe worth да бъде проклет (денят, часьт и пр.).

* * *

ценност; цена;

* * *

* * *

worth[wə:u] I. adj predic 1. със стойност; който струва; it is \worth much много е ценно; is little \worth поет. не струва нищо; it is \worth while, разг. it is \worth it струва си (труда, времето); it costs more than it is \worth не си струва разноските; to be \worth o.'s salt заслужавам си парите; what is it \worth ( to you)? каква цена има за тебе? not \worth a bean ( button, cent curse, damn, farthing, fig, groat, darn, damn, halfpenny, pin, pinch of salt) който не струва нищо (пет пари, пукната пара), безполезен; a contract \worth FONT face=TmsTr£ 50, 000 договор за 50 000 лири; for all one is \worth разг. с всички сили; 2. който заслужава; most things \worth having never come easy повечето от нещата, които си заслужават (да ги имаш) се намират трудно; I' ve brought my notes, for what it's \worth нося си бележките (записките), ако изобщо могат да бъдат от полза; 3. който притежава нещо; he is ( died) \worth a million той има (остави) един милион; to spend all one is \worth on похарчвам всичките си пари за; II. n стойност, цена, достойнство, ценност, ценни качества; a man of \worth човек, който заслужава уважение; a week's \worth of food храна за една седмица; six dollars \worth of cheese сирене за 6 долара; II. worth ост.: woe ( well) \worth the day! да бъде проклет (благословен) тоя ден!

{iə}
I. 1. ухо (и прен.), слух
EAR specialist специалист по ушни болести
to grin from EAR to EAR ухилвам се до уши
a word in your EAR една дума насаме
for one's private EAR поверително
not for EARs polite не за благовъзпитано общество
in at one EAR and out at the other от едното влязло, от другото излязло
уour EARs must have burned/must have been tingling трябва да ca ти горели ушите (зaщото някой е говорил за тебе)
to be up to the EARs/head over EARs/over head and EARs in затънал съм до гуша/уши в
to be head over EARs in love влюбен съм до уши
to have everyone about one's EARs прен. всички са ми на главата
to be/fall by the EARs прен. хващаме се за гушата
to set by the EARs насъсквам, скарвам
to get someone up on his EARs aм. разг. ядосвам някого
to be all EARs цял съм (се превърнал в) слух
to have an EAR for music имам (музикален) слух, обичам музиката
to play by EAR свиря по слух/наизуст
to play it by EAR ам. sl. проявявам находчивост, отгатвам по нюх
to have one's EAR s open for scandal/to have itching EARs обичам клюките, слухтя за клюки
to grate upon/jar upon/offend the EAR дразня слуха
to have long EARs много съм любопитен
to have someone's EAR някой ме слуша внимателно и благосклонно
to gain/win someone's EAR успявам да накарам някого да ме изслуша
to give/lend an EAR вслушвам се, давам ухо
to give a cold EAR to, to turn a deaf EAR to отказвам да изслушам, оставам глух за
to fall on deaf EARs бивам пренебрегнат, оставам без последствие (за предупреждение, молба)
to turn a sympathetic/ready EAR to изслушвам със съчувствие
to din into/split someone's EARs проглушавам някому ушите, опявам някому
to have/hold one's EAR to the ground слухтя
to drag/pull by the EARs действувам грубо с, прилагам насилие към
wet behind the EARs младок, който има още жълто около устата
to have/hold/take by the EARs прен. държа здраво в ръцете си
to lead by the EARs прен. водя за носа
to throw someone out on his EAR разг. изхвърлям някого най-позорно
to pin someone's EARs back ам. разгромявам, разпердушинвам, напердашвам здравата
2. дръжка (на кана и пр.), ръчка
тех. ухo
3. журн. маншет, каре (на горния ъгъл на вестник с кратко съдържание на броя)
II. n клас (на жито и пр.)
corn in the EAR изкласило жито
III. v изкласявам (за жито)

* * *

{iъ} n 1. ухо (и прен.); слух; ear specialist специалист по ушни бо(2) {iъ} n клас (на жито и пр.); corn in the ear изкласило жито.{3} {iъ} v изкласявам (за жито).

* * *

ушен; ухо; ръчка; слух; дръжка; клас; изкласявам;

* * *

* * *

ear[iə] I. n 1. ухо (и прен.); слух; external ( outer) \ear външно ухо; middle \ear средно ухо; internal \ear вътрешно ухо; an \ear specialist специалист по ушни болести; to smile from \ear to \ear усмихвам се до уши; in (at) one \ear and out (at) the other от едното (ухо) влиза, от другото излиза; your \ears must have burned ( been tingling) сигурно са ти горели ушите (когато някой е говорил за тебе); to be able to do it on o.'s \ear разг. лесна (фасулска) работа, от просто по-просто, to be out on o.'s \ear изхвърлят ме, уволняват ме, изритват ме (от работа); he is up to his \ears in debt той е затънал до гуша в дългове; to fall ( tumble) about s.o.'s \ears срутвам се над главата на някого; прен. пропадам (за планове и пр.); to bend s.o.'s \ears натяквам на някого, намилам, досаждам; to have nothing between o.'s \ears разг. глупав съм, главата ми дрънчи на кухо, главата ми е пълна с бръмбари; football is coming out of my \ears до гуша ми дойде (писна ми, повръща ми се) от футбол; to box s.o.'s \ears, to give s.o. a box on the \ear (a thick \ear) лепвам (цапвам, зашлевявам) плесница на някого; my \ears are flapping надавам ухо, слухтя; to be all \ears цял съм (се превърнал в) слух; to be ( get) on o.'s \ear ам. разг. побеснявам, разгневявам се, изпадам в ярост; to listen with all o.'s \ears (with both \ears) цял съм в слух; to cock ( prick) up o.'s \ears наострям уши, ослушвам се (за животно); to have sharp \ears имам добър (остър) слух; to have an \ear (a fine \ear) for music имам музикален слух; to have an \ear for languages обичам езиците, езиците ми се отдават; to play by \ear свиря по слух; sl проявявам находчивост; импровизирам; to keep o.'s \ears open отварям си ушите; she has her \ears open for scandal, разг. she has itching \ears тя обича клюките, само слухти за клюки; to grate ( jar) upon ( to offend) the \ear дразня слуха; to tickle the \ear галя слуха; прен. лаская; to have long \ears много съм любопитен; to have the \ear of имам вниманието на, слушан съм с внимание от; to gain ( win) s.o.'s \ears успявам да накарам някого да ме изслуша; успявам да си уредя разговор с някого; to give \ear ( lend) an \ear to вслушвам се в, обръщам внимание (давам ухо) на; to give a cold \ear to, to turn a deaf \ear to отказвам да изслушам, отхвърлям (молба и пр.); to turn a sympathetic ( ready) \ear to изслушвам със съчувствие; to close o.'s \ears to затварям си ушите за; to come to the \ears of стигам до ушите на (за слух и пр.); to din into s.o.'s \ears проглушавам ушите на някого, опявам; to have ( put, keep) o.'s \ear to the ground слухтя; to drag ( pull) by the \ears действам грубо, прилагам насилие; to pin back s.o.'s \ear 1) ам. скастрям, смъмрям някого; 2) sl побеждавам, сразявам някого; wet behind the \ears младок, още има жълто около човката си; dry behind the \ears зрял човек, човек с опит; to have ( hold, take) by the \ears държа здраво в ръцете си, имам силно влияние; to lead by the \ears водя някого за носа; it's as much as o.'s \ears are worth разг. опасно е, рисковано е; 2. дръжка (на кана и пр.); ръчка; тех. ухо; гнездо; клема за контактен проводник; 3. отвор (за свързване); входен отвор (на вентилатор); 4. журн. маншет (каре в горния ъгъл на вестник, където се дава кратко съдържание на броя). II. n ост. ора. III. n клас (на жито и пр.); corn in the \ear изкласило жито; VI. v изкласява (за жито) (с up, out).

{əv}
1. притежание, авторство, принадлежноет на
the capital OF Bulgaria столицата на България, the Tower OF London Лондонската кула
the works OF Shakespeare творбите на Шекспир
2. noсока, отдалечаване, разстояние от, на
north OF на север от
within a mile OF на една миля от
3. освобождаване, лишаване от
to free/rid OF освобождавам/отървавам от
to deprive OF лишавам от
he was robbed OF his money ограбиха му парите
4. произход, източник, причина, деятел от, на, по
to come/descend/spring OF произхождам от
OF humble birth от скромно потекло
to borrow/buy/receive OF заемам/купувам/получавам от
to die OF умирам от
to smell/taste OF мириша/имам вкус на
it was kind/foolish OF you мило/глупаво беше от ваша страна
5. материал, от който е направено нещо прилагателно на -ен, -ов и пр.
made OF wood от дърво, дървен
6. промяна в състоянието от
to make a fool OF someone изкарвам някого глупак, подигравам се с някого
to make a blouse OF a dress правя блуза от рокля
7. част от цяло, класификация, количество от нещо от, и без превод
the best OF friends най-добрият/най-добрите приятел/приятели
a friend OF mine/OF my brother's един мой приятел/приятел на брат ми
five OF us петима от нас
all OF them всички
most OF all най-много (от всичко/всички)
there were two/five, etc. OF us бяхме двама/петима и пр.
that silly smile OF/hers тaзи нейнa глупава усмивка
OF all the impudence/cheek какво нахяттство
he, OF all men не друг, a той
here, OF all places не другаде, a тук
this, OF all times именно сега
lying is the one thing OF all others that I hate от всичко най-мразя лъжата
remedy OF remedies най-доброто лекарство (от всички лекарства)
glass OF milk чаша мляко
sack/kilo OF potatoes чувал/кило картофи
8. качество, възраст, наименование на, с, и без превод
man OF genius/tact гениален/тактичен човек
man OF forty четиридесетгодишен човек
a fool OF a man глупак
palace OF a house къща дворец, къща (като) дворец
way OF life начин на живот
hard OF heart коравосърдечен
goods OF our own manufacture произведени от нас стоки, стоки наше производство
potatoes OF our own growing картофи, който сами сме отгледали
the vice OF drunkenness порокът пиянство
the city OF London град Лондон
the State OF New York щатът Ню Йорк
9. въвежда предложно допълнение на, от, за, към, с
the levying OF taxes събиране на данъци
love OF life жажда за живот
fear OF death страх от смъртта
hatred OF one's enemies омраза към неприятелите си
great eater OF fish голям консуматор на риба
capable OF способен на
lavish OF щедър с/на
10. време от, през
OF late напоследък
OF recent years през последните години
OF a Saturday/Sunday, etc. един съботен/неделен и пр. ден, някоя събота/неделя и пр., в съботен/неделен ден и пр.
OF an evening разг. вечер, вечерно време

* * *

{ъv} prep 1. притежание; авторство; принадлежноет на; the capital

* * *

от;

* * *

* * *

of[ɔv, əv] prep 1. притежание; авторство; принадлежност: на; the house \of my sister къщата на сестра ми; a friend \of mine един мой приятел, една моя приятелка; 2. посока; отдалечаване; разстояние: от; на; north \of на север, северно от; back \of ам. зад; within a mile \of the town на една миля от града; 3. освобождаване; лишаване: от; to free ( rid) \of освобождавам (отървавам) от; 4. произход; източник; причина; деятел: от; на; по; \of humble birth от скромно потекло; to die \of... умирам от...; to smell ( sаvour) \of мирише (има вкус) на; \of right по право; it was kind ( foolish) \of you to мило (глупаво) беше от ваша страна да; 5. вещество, материал, от който е направено нещо: от...; прилагателно на -ен; made \of wood от дърво, дървен; a family \of idiots семейство на идиоти; 6. промяна в състоянието: от; 7. част от цяло; класификация; количество от нещо: от (или без превод); a pint \of beer една пинта бира; the best \of friends най-добрият приятел, най-добрата приятелка, много добър приятел, приятелка; all \of them всички; he, \of all men не друг, а той; there were two \of us бяхме двама; the king \of kings царят на царете; 8. качество; възраст; наименование: на; с (или без превод); a man \of genius гений, гениален човек; a palace \of a house къща палат, къща като палат; hard \of hearing с лош слух; който недочува; the city \of London Лондон; 9. въвежда предложно допълнение: на; от; за; към; с; speak \of love говоря за любов; what has become \of him? какво стана с него? to repent \of разкайвам се за; careful \of внимателен с; 10. време: от; през; \of I go to the pub \of an evening вечер ходя в кръчмата; \of old от край време; in days \of old едно време, някога, в старо време; twenty \of twelve ам. дванадесет без двадесет часа; \of a Saturday един съботен ден; някоя събота; 11. ам. до кръглия час; a quarter \of nine девет без четвърт.

{tiams}
I. 1. случай, случайност
by (mere) CHANCE съвсем случайно
do you by any CHANCE know... знаеш ли/да знаеш случайно...
as CHANCE would have it разг. по една случайност, не щеш ли
2. риск, случайност, късмет, съдба
games of CHANCE хазартни игри
to take one's CHANCE осланям се на късмета си, поемам риск, правя нешо на късмет
I am not taking any CHANCEs няма/не искам да рискувам
3. възможност, надежда, изглед, вероятност, шанс
to stand a CHANCE имам (известна) вероятност/възможност/изгледи (of за, да с ger), not to have a ghost of a/a dog's CHANCE нямам абсолютно никакъв шанс/вероятност
to give someone a CHANCE давам някому възможност (да направи, да докаже и пр. нещо)
to do something on the CHANCE правя нещо с надежда (of да с ger), on the off CHANCE със слаба надежда, на слука
4. удобен случай, възможност
now is your CHANCE сега е моментът, използвай случая
it's a CHANCE in a thousand такъв случай рядко се пада
the CHANCE of a lifetime шанс, който едва ли ше се повтори/който не е за изпускане
to have an eye/to look to the main CHANCE гледам собствения си интерес, интересчия съм
even CHANCE равни възможности, еднакъв шанс
5. attr случаен, непредвиден (за събрание, посетител и пр.)
II. 1. случвам се (и безл.)
I CHANCEd to be out, it CHANCEd that I was out случайно бях излязъл
a taxi CHANCEd by случайно мина едно такси
to CHANCE on/upon намирам/срещам случайно, попадам случайно на, натъквам се на
2. поемам риск, рискувам
to CHANCE a scolding правя нещо с риск да ми се скарат
to CHANCE it разг., to CHANCE one's arm si. опитвам, рискувам
to CHANCE one's luck опитвам си късмета

* * *

{tiams} n 1. случай; случайност; by (mere) chance съвсем случайно; (2) v 1. случвам се (и безл.); I chanced to be out, it chanced that I

* * *

шанс; случайност; случвам; случай; рискувам; риск; възможност; вероятност;

* * *

* * *

chance[tʃa:ns] I. n 1. случай, случайност; by ( mere) \chance съвсем случайнo; as \chance would have it разг. не щеш ли; 2. случайност, съдба; to leave things to \chance оставям всичко на случайността; 3. риск; съдба; късмет; to take o.'s \chance оставям (нещо) на късмет; to take a long \chance рискувам със слаба надежда; a game of \chance хазартна игра; 4. възможност, вероятност, изглед, надежда, шанс; a good ( slim) \chance of success добра (слаба) възможност (изгледи) за успех; not to stand a \chance of, not to have ( a snowball's) \chance in hell нямам изгледи за; to stand no \chance against s.o. нямам никакви изгледи да успея в борбата срещу някого; to have very much of a \chance имам голяма възможност; a fighting \chance надежда за успех в много трудна работа; the scheme was never given a \chance нищо не беше направено, за да получи този проект възможност за успех; a fat \chance голяма възможност; ирон. никаква възможност; on the \chance (of) с надежда (да); on the off \chance със слаба надежда; 5. удобен случай, възможност; now is your \chance сега е удобният случай; it is a \chance in a thousand такъв удобен случай рядко се намира; the \chance of a lifetime единствен случай, рядък шанс, не е за изпускане; to have an eye for the main \chance търся (дебна) удобния момент, за да си подобря положението; to grab at a \chance не пропускам удобен случай; to let a \chance slip пропускам удобен случай; II. v 1. случвам се (и безл.); I \chanced to meet him случи се да го срещна, случайно го срещнах; it \chanced that случи се, че; 2.: to \chance upon случайно попадам (срещам, намирам), натъквам се на; a police car \chanced by случайно се намери една полицейска кола; 3. рискувам, поемам риск; to \chance a scolding правя нещо с риск да ми се скарат; let's \chance it хайде да опитаме (да рискуваме); to \chance ( try, push) o.'s luck, to \chance o.'s arm опитвам си късмета; насилвам късмета си; III. adj случаен; \chance acquaintance случаен познат.

{hed}
I. 1. глава, прен. човек, глава
from HEAD to foot от глава (та) до пети (те)
taller by a HEAD c една глава по-висок
per HEAD на човек/глава
to turn HEAD over heels обръщам се презглава
he stands HEAD and shoulders above her прен. той стой много по-високо от нея/далеч я превъзхожда
to show oneself HEAD показвам се, появявам се
to talk someone's HEAD off проглушавам ушите на/уморявам някого с приказки
to lose one's HEAD бивам обезглавен, прен. обърквам се, шашардисвам се, загубвам и ума, и дума
to keep/hold one's HEAD above water държа си главата над водата, прен. свързвам двата края, нямам дългове
King's/Queen's HEAD пощенска марка с лика на краля/кралицата
2. (рl без изменение) глава добитък
twenty HEAD of cattle двадесет глави добитък
large HEAD of game много дивеч
3. прен. ум, разсъдък, способности, талант, разг. акъл
he has a good HEAD on his shoulders сече му акълът, умен човек e
to have no HEAD for mathematics не ме бива по/мъчно усвоявам математиката
to have a HEAD like a sieve забравям всичко, не мога да помня
to put something into someone's HEAD внушавам/давам някому идея за нещо
to put something out of someone's HEAD карам някого да забрави нещо
to put something out of one's HEAD преставам да мисля за нещо, избивам си нещо от главата
to get a swelled/aм. big. HEAD навирвам нос, придавам си важност, важнича, големея се
to have a HEAD (on one) имам главоболие, боли ме главата (и от пиянство), акъллия съм
of one's own HEAD самостоятелно, на своя глава
to reckon in one's HEAD смятам наум
he has got/taken it into his HEAD to/that наумил си e да, внушил си e, че
his name has got out of my HEAD забравил съм му името
to talk over/above another's HEAD/the HEAD s of others/one's audience говоря неразбираемо за слушателите си/на твърде труден за слушателите си език
to keep one's HEAD запазвам самообладание
to go off one's HEAD полудявам
to be off/out of one's HEAD луд/полудял съм
4. началник, шеф, ръководител, вожд, главатар, глава (на семейство), директор (и на училище)
HEAD of state държавен глава
5. предна част, глава, нос (на кораб), главичка (на гвоздей и пр.), острие (на брадва и пр.), чело (на чук), воен. заряд (на граната, торпедо), метал. леяк, мъртва глава
6. предно/първо място
at the HEAD of начело на
to take the HEAD of the table сядам на председателското място (на масата)
7. връх, горна част (на страница и пр.), горен край (на езеро)
to stand something on its HEAD поставям нещо с главата надолу
8. извор
9. геогр. нос
10. жило, връх (на цирей)
11. пяна, яка (на бира)
12. рубрика, отдел (във вестник), заглавие, точка, категория, новина, кратко съобшение (по радиото, телевизията)
under separate HEADs отделно. под отделни заглавия
13. ези, лицева страна на монета
HEADs or tails ези-тура
14. тех. височина на/напор, налягане
15. стр. ригел, горна греда на рамка за врата/прозорец, арх. капител
16. тех. глава (на магнетофон)
17. (опъната) кожа (на барабан), място за ключовете, главичка, охлюв (на цигулка)
18. бот. съцветие, главичка, глава
HEAD of cabbage зелка
HEAD of lettuce салата
19. sl. наркоман
20. грам. главна/основна дума (в конструкция)
21. sl. клозет
on his HEAD be it той да носи оповорността
HEAD over ears прен. затънал до уши
over one's HEAD над/надвиснал над главата ми (особ. за опасност), твърде груден, неразбираем, без мое знание/съгласие
he was promoted over my HEAD новишиха гo, без да се допитат до мен, повишиха него вместо мене
to come/gather to a HEAD назрявам (за цирей)
to come to a HEAD прен. достигам връхна точка/критичен/решителен момент
to bring to a HEAD предизвиквам криза, довеждам до критично положение
to make HEAD against съпротивлявам се/боря се/напредвам срещу
I can't make HEAD or tail of something не мога да проумея/разбера нещо
to give a horse/person his HEAD отпускам юздите на кон/прен. някому
to let someone have/give someone his HEAD давам свобода (на действие) на някого
we put our HEADs together прен. съвещавахме се
II. 1. челен, преден, първи, главен, старши (на служител)
HEAD Post Office Централна пощенска станция
2. насрещен (за вятър и пр.)
3. муз. От горен регистър (за глас)
III. 1. възглавявам, начело съм на, водя
2. озаглавявам, слагам заглавие на
3. слагам глава/главичка на, слагам острие на (стрела)
4. отсичам главата на (животно), отрязвам/прекършвам връхчетата (на растение)
5. изправям се срещу (вълни и пр.)
6. тръгвам за, вървя към (for), насочвам (се), упътвам (се)
направлявам, държа курс/посока към (for)
to HEAD for trouble търся си белята
7. завивам се (за зелка)
8. изкласявам (за жито и пр.)
9. сп. удрям (топка) с глава
10. водя начаглото си, извирам от (за река)
11. изпреварвам, задминавам
12. ам. препречвам пътя на (стадо и пр.)
head back връщам, пращам в обратна посока, препречвам пътя на (с цел да отклоня, върна)
head off отклонявам, изпреварвам, за да отклоня, отблъсквам, препятствувам на, препречвам пътя на, прен. предотвратявам, попречвам на
to HEAD off an equalizer удрям с глава, за да изравня резултата

* * *

{hed} n 1. глава; прен. човек, глава; from head to foot от глава(та(2) {hed} a 1. челен, преден; първи, главен; старши (на служител{3} {hed} v 1. възглавявам, начело съм на, водя; 2. озаглавявам,

* * *

челен; шеф; яка; озаглавявам; оглавявам; преден; главатар; главен; възгласявам; глава; ези; лидер; началник; насрещен;

* * *

* * *

head [hed] I. n 1. глава; прен. човек, глава; глава добитък (pl без изменение); per \head на човек (глава); thirty \head of cattle тридесет глави добитък; from \head to foot от глава до пети; to walk with o.'s \head high in the air ходя с високо вдигнато чело; by a \head taller с една глава по-висок; these instructions were given over my \head тези указания са били дадени без мое знание (без да се допитат до мен); he was promoted over my \head произведоха (повишиха) го вместо мен; \head first ( foremost) с главата напред; стремглаво; to fall \head first падам с главата надолу; to turn \head over heels обръщам се презглава; on his \head be it отговорността е негова; to cut ( strike) off s.o.'s \head, to cut ( make) s.o. shorter by a \head обезглавявам някого; to lose o.'s \head обезглавен съм; прен. обърквам се, шашардисвам се; we laid ( put) our \heads together ние се съвещавахме; to do s.th. on o.'s \head правя нещо леко (лесно); върша нещо без усилие; to get a swelled ( the big) \head навирвам нос, придавам си важност, големея се, надувам се, важнича; to bury o.'s \head in the sand отказвам упорито да призная съществуващи факти; dead \head разг. посетител (пътник) без билет; death's \head череп; to bite ( snap) s.o.'s \head off разг. срязвам някого, отвръщам грубо и рязко; I can do it standing on my \head мога да го направя с вързани очи; it does my \head in това ме побърква, изнервя, разстройва; to build up a \head of steam постепенно побеснявам, губя търпение, излизам от кожата си; to give s.o.'s \head a washing прен. трия сол на главата на някого; wine that goes ( gets) to o.'s \head вино, което удря в главата; success went to her \head успехът ѝ завъртя главата, прен. забрави се; to have o.'s \head in the clouds хвърча в облаците; she stands \head and sholders above him прен. тя стои много по-високо от него; to hide o.'s ( diminished) \head спотайвам се (от срам); to hold ( keep) o.'s \head above water прен. държа се на повърхността, боря се с трудностите; to keep o.'s \head down 1) спотайвам се, кротувам, трая си; 2) налягам си парцалите; работя упорито; to keep o.'s \head above ground живея, съществувам; to knock their \heads together накарвам ги да се помирят; to knock (s.th.) on the \head 1) опровергавам; 2) прекратявам, спирам, слагам край на; to lift s.o.'s \head зарадвам някого; повдигам духа на някого; to stake o.'s \head on залагам (режа, давам) си главата за; to talk s.o.'s \head off проглушавам ушите на някого с приказки, уморявам някого от приказки; to work o.'s \head off работя като вол; to make \head or tail of разбирам, проумявам, разгадавам; 2. прен. ум, разум, разсъдък; разг. акъл; she has a good \head on her shoulders, her head is screwed on ( the right way) тя е умен човек, има акъл в главата си; to screw o.'s \head tight опичам си ума, не се поддавам на изкушение; to have no \head for geography не ме бива по география, не мога да помня (усвоявам) материала по география; it is above my \head това е прекалено сложно за мен, не го разбирам; to have a \head like a sieve забравям всичко, не мога да помня; to reckon in o.'s \head правя си сметка наум; he has got ( taken) it into his \head that той си е наумил, че; it never entered my \head that никога не ми е идвало наум, че; I think he made it up out of his own \head струва ми се, че той сам си измисли това; to have a \head, to have a \head on one имам акъл, акъллия съм; to keep a level ( cool) \head, to keep o.'s \head запазвам самообладание; he is off ( out of) his \head той не е на себе си, той е луд (полудял); to go out of o.'s \head полудявам, обърквам се; soft ( touched, weak, not quite right) in the \head смахнат, шашав, не с всичкия си; to turn s.o.'s \head подлудявам някого, побърквам някого; to turn s.th. over in o.'s \head премислям нещо; off the top of o.'s \head 1) импровизирано, без подготовка; 2) наизуст, "на сън"; 3. началник; шеф, бос; ръководител; водач; вожд, главатар; 4. предна част, начало, глава; нос (на кораб); острие (на брадва); чело (на чук); воен. заряд (на граната, торпедо); to take the \head of the table сядам на председателското място (на маса); at the \head of начело на; war-\head воен. боен заряд; \head on the wind мор. срещу вятъра (и прен.); to make \head напредвам, прогресирам; 5. връх, горна част, глава; главичка (на гвоздей); at the \head of the list на първо място в списъка, начело на списъка; 6. извор; fountain-\head извор; прен. източник; 7. геогр. нос; 8. жило, връх (на цирей и пр.); to come to a \head нарязвам; прен. достигам до критическа (решителна) точка; to bring to a \head довеждам до критическа точка; 9. издигната част на постеля (за главата), възглавие, възглаве; 10. пяна, яка (на бира); 11. рубрика, отдел; заглавие; under separate \heads отделно, под отделни заглавия; 12. ези, лицева страна на монета; \heads or tails ези-тура; \heads I win, tails you lose прен. и така, и иначе ти губиш; 13. тех., хидр. напор, налягане; \head of water височина на водния стълб; 14. строит., архит. ключ, ключов камък (на свод); 15. общ брой, число; 16. мет. леяк; мъртва (изгубена) глава; 17. тех. супорт, подвижно седло на струг; to make \head against съпротивлявам се срещу; боря се против; напредвам срещу; by the \head мор. с надлъжен наклон към носа (на кораб), със забит (наклонен) нос (за кораб); прен., шег. сръбнал, пийнал; to let s.o. have o.'s \head, to give s.o. their \head давам свобода (на действие) на някого; to give a horse its \head отпускам юздите на кон; II. adj 1. челен, преден; първи, главен; \head agent главен представител; \head waiter оберкелнер; 2. насрещен, срещуположен; \head tide ( wind) насрещно течение (вятър); 3. муз. от горен регистър (за глас); III. v 1. възглавявам, начело съм на, водя; 2. тръгвам, отивам, вървя ( for); 3. озаглавявам; слагам заглавие на; 4. водя началото си от (за река); извирам от; 5. отсичам главата на ( животно), обезглавявам; 6. слагам глава (главичка) на; 7. завивам се (за зелка); 8. сп. удрям ( топка) с глава;

{taim}
I. 1. време, час, удобен момент
the TIME of day времето, часът, положението на нещата
to give/pass the TIME of day поздравявам, казвам добър ден и пр., разменям поздрав (with с)
there is no TIME like the present cera e моментът, не отлагай за утре
at this TIME of day сега, по това време
all the TIME през всичкото време, винаги
TIME to come бъдеще (то)
it will be TIME enough ще има достатъчно време, няма да бъде късно
what is the TIME? колко e часът? at one TIME по едно време (в миналото)
at any TIME, at all TIMEs във/по всяко време
at no TIME никога
at no sort of TIME по никое време
at the TIME навремето, по онова време, тогава
at the same TIME в/по едно и също време, в същото време, едновременно, същевременно, въпреки това, все пак
at TIMEs понякога, навремени
at different TIMEs различно, в различни случаи
ahead of/before TIME по-рано, преждевременно, предсрочно
against TIME с пълна скорост/пара, за печелене на време
behind TIME не навреме, със закъснение
between TIMEs в промеждутъците, от време на време
for a TIME за известно време
for a short TIME за кратко, за малко
for some TIME за известно време
for some TIME (past) now от известно време насам
for the TIME being временно, сега-засега
from that TIME (on) оттогава нататък
from this TIME on отсега нататък
in (good) TIME навреме, овреме, своевременно, с време, след известно време
all in good TIME на времето си, когато трябва, отрано, когато му дойде времето
in a short TIME в кратко време, скоро
in (less than) no TIME много бързо, в миг, за нула време
2. период, време
she ran the distance in record TIME тя пробяга разстоянието за рекордно време
at my TIME of life на моите години/възраст
3. време, срок, сп. време (на състезание), период, срок (на служба, присъда, затвор, бременност и пр.)
he is serving his TIME той излежава присъдата си, той кара войниклъка си
she is far on in her TIME тя e в напреднала бременност
she is near her TIME тя скоро ще ражда
(it's) about TIME време e вече
it is TIME for me to go време e да вървя
it is high TIME крайно време e (for за, to с inf да)
in a week's TIME за/в (срок от) една седмица
TIME is short няма много време
TIME is up времето мина/изтече
to sell TIME рад., телев. отстъпвам срещу заплащане време за предаване на реклами и пр.
it will last our TIME ще изтрае, докато сме живи
4. често рl епоха, период, време, времена
hard TIMEs трудно време, усилни години
modern TIMEs съвременната епоха
in ancient TIMEs в древни времена
from/since TIME (s) immemorial/TIME out of mind открай време, от памтивека
before/ahead of one's TIME s преди/напред от своето време, твърде рано, изпреварил времето си
behind one's TIME/the TIMEs изостанал от времето си
to have the TIME of one's life разг. прекарвам чудесно, забавлявам се много
those were TIMEs това беше живот! какво време беше тогава
5. път, случай
another TIME друг път
at one TIME or another все някога, при един или друг случай
two/three at a TIME по двама/трима наведнъж/на един път
many a TIME много пъти
three TIMEs running три пъти наред
TIMEs out of number безброй пъти
TIME and (TIME) again неведнъж, много пъти, отново и отново
TIME after TIME пак и пак, хиляди пъти
not till next TIME няма вече (да правя така) (да не вярваш)
6. мат. път
six TIMEs five is/are thirty шест по пет e тридесет
the TIMEs sign знакът за умножение х
7. муз. темпo, такт
to beat/keep TIME тактувам, давам такт
to keep TIME вървя, танцувам/пея и пр. в такт, спазвам такт
in TIME ритмично, в такт
out of TIME неритмично, не в такт, воен. ход, стъпка
in/out of TIME в/не в крак
за часовник to keep good/bad TIME вървя точно/неточно
to lose/gain TIME оставам назад/избързвам
8. работно време, заплащане за изработено време
to work/to be on full TIME имам пълно работно време
to be on short/part TIME работя при непълна заетост, частично безработен съм
to pick up one's TIME получавам възнаграждение за изработено време
TIME and a half надница и половина
double TIME двойно възнаграждение
to play for TIME мъча се да печеля време
to talk against TIME говоря, за да печеля време
II. 1. избирам подходящ момент за, върша нещо, когато трябва, съобразявам с времето
you must TIME your blows трябва да знаеш кога да нанасяш ударите си
your remark was not well TIMEd лош момент избра да се изкажеш, бележката ти беше ненавременна
2. определямвреме/срок за
the train TIMEd to leave at 6.30 влакът, заминаващ по разписание в 6.30
3. отбелязвам, записвам, засичам (постигнато) време (при надбягване и пр.)
4. регулирам, отмервам
5. ряд. тактувам
6. to TIME with съвпадам по време, отговарям на, хармонирам с

* * *

{taim} n 1. време; час, удобен момент; the time of day времето, час(2) {taim} v 1. избирам подходящ момент за, върша нещо, когато т

* * *

час; срок; такт; темпо; темп; отмервам; период; време; път; засичам;

* * *

* * *

time [taim] I. n 1. време; час, (удобен) момент; mean \time средно време; Greenwich mean \time часът по Гринуич; summer \time (light-saving \time) лятно часово време (с изместване на часовника 1 час напред); International Atomic T. международно атомно време; Eastern European T. ( abbr EET) източноевропейско време, часови пояс; Central European T. (abbr CET) централноевропейско време; Western European T. (abbr WET) западноевропейско време; Eastern Standard T. (abbr EST) Нюйоркско време (часови пояс, обхващащ източното крайбрежие на САЩ); \time budget survey наблюдение върху разпределение на времето; \time provisions in contracts договорни положения относно срокове; correct \time точно време; dinner \time време за обед, вечеря; the \timeof the day времето, часът; положението (на нещата); to pass the \time of the day здрависвам се, разменям поздрав ( with), поздравявам (to); (so) that's the \time of the \time! разг. такива (ми ти) работи; така значи! това ли било! ясно! \time of the year годишно време; сезон; a long \time дълго време; all the \time през всичкото време; винаги; half the \time половината време; много често, почти винаги; \time to come бъдеще(то); it will be \time enough ще бъде достатъчно рано, ще има време; what \time? поет. кога? to ask the \time питам колко е часът; what is the \time? колко е часът? at a ( one) \time по едно време; at any \time, at all \times във (по) всяко време; at no \time никога; at no sort of \time по никое време; at the \time навремето, по онова време, тогава; at the same \time в едно и също (същото) време, едновременно; въпреки това; все пак; at \times понякога; at different \times различно; ahead of ( before) \time по-рано; behind \time със закъснение, ненавреме; between \times в промеждутъците, от време на време; for a \time за известно време; for a short \time за малко (кратко) време; for some \time за известно (някое) време; for some \time ( past) now от известно време насам; for the \time being (сега) засега; from that \time оттогава (нататък); from this \time отсега (нататък); in \time 1) навреме; 2) с течение на времето; 3) след известно време; in good \time точно навреме, своевременно; all in good \time всяко нещо с времето си; когато трябва, отрано; когато му дойде времето; in a short \time за малко време, скоро; in no \time без време; за много малко време, много бързо, в миг, докато се усети човек; in the course of \time с течение на времето; on \time ам. навреме; once upon a \time едно време; out of \time ам. твърде късно; some \time or other някога; to be in \time for идвам навреме за; to buy \time купувам ефирно време (в телевизията, радиото); to bide ( watch) o.'s \time изчаквам удобен момент, чакам да ми дойде времето; to have \time on o.'s hands разполагам с достатъчно (имам много свободно) време; to kill \time убивам времето си; to make \time наваксвам загубено време; to take o.'s \time не бързам, не си давам зор; пипкам се; мая се; a \time will come when ще дойде време, когато; his \time has come времето му дойде, часът му удари; the \time is ripe дошло е време ( for); \time presses няма време за губене, работата не търпи отлагане; that will take \time за това трябва (това ще отнеме) време; 2. период; summer-\time лято; at my \time of life на моите години; in my \time по мое време, когато бях млад; 3. време, срок; it is \time време е; ( it's) about \time време е вече; it is high \time крайно време е (for; to c inf); in a week's ( month's etc) \time за една седмица (месец и пр.); \time is short няма много време; \time is up времето мина (изтече); сп. време; to serve o.'s \time карам си стажа (войниклъка); излежавам си присъдата (sl u he is doing \time); she is far on in her \time тя е в напреднала бременност; she is near her \time времето ѝ е наближило, ще ражда скоро; to fix a \time определям срок; it will last our \time ще умрем, без да видим нещо друго; 4. (често pl) епоха, период; време, времена; the good old \times доброто старо време; hard \times усилни години; тежки времена; modern \times съвременна епоха; in ancient \times в древни времена; in those \times в ония времена; from ( since) \time(s) immemorial, \time out of mind открай време, от памтивека, от много отдавна, от незапомнени времена; before ( ahead of) o.'s \time(s) преди своето време; твърде рано; изпреварил времето си, напредничав (и before the \times); behind o.'s \time (the \times) останал назад от времето си, изостанал, закъснял, откъснат от живота; to have the \time of o.'s life разг. прекарвам чудесно; those were \times! какъв живот се живееше тогава! 5. път, случай; another \time друг път; at one \time or another при един или друг случай; last ( next, this) \time миналият (другият, тоя) път; the \time before last предпоследният път; every ( each) \time всеки път (когато); at a \time по един; many a \time много пъти, често; at different \times на няколко пъти; seven \times running седем пъти под ред; \times out of number безброй пъти; six \times five is thirty шест по пет прави тридесет; ten \times easier ( as easy) десет пъти по-лесно; \time after \time пак и пак, повторно, колко пъти, безброй пъти; \time and again наведнъж, отново и отново; I won't do that again... not till next \time няма вече (да правя така)... да не вярваш; 6. муз. темп; такт; to beat ( keep) \time тактувам, давам такт; to keep \time спазвам такт; to keep good ( bad) \time точен (неточен) съм (за часовник); to lose \time оставам назад (за часовник); in \time ритмичен, в такт ( with); out of \time неритмичен, не в такт ( with); to mark \time тъпча на място; изчаквам, ослушвам се преди да предприема нещо; 7. работно време; to work ( to be on) full \time работя на пълен работен ден; to be on part ( short) \time работя при непълна заетост; • in jig \time разг. много бързо, мигновено; in o.'s own \time 1) в извънработно време; 2) със своя си темп; against \time с цел да се свърши навреме; за печелене време; за подобряване на установен рекорд, с най-голяма възможна бързина, лудешки; to make a \time over s.th. разг. безпокоя се, суетя се, реагирам шумно; to talk against \time говоря в границите на определеното време; говоря, за да печеля време; to play ( stall) for \time мъча се да печеля време, протакам, бавя; to work against \time работя с ускорени темпове, мъча се да свърша навреме; to have a \time (a hard \time, разг. no end of a \time) с мъка успявам да, едва смогвам да (с ger или inf); to have a rough \time живея зле, търпя лишения, тегля; what a \time you will have какви неприятности ще си имаш! there is no \time like the present не изпускай момента; днеска има, утре няма; big \time ам. страшно много, с пълна пара, в голяма степен; to hit the big \time постигам голям успех; to live (be) on borrowed \time живея живот назаем, не ми остава много; (so) that's the \time of it! разг. така значи! (значи) такива ми ти работи! II. v 1. избирам подходящ момент за, върша (нещо), когато трябва; съобразявам с времето; a well \timed remark ( blow) забележка (удар) точно в подходящ момент; 2. определям време (срок) за; the train is \timed to leave at 8 влакът тръгва по разписание в 8 часа; to \time the minute пресмятам (разчитам) до минута; 3. отбелязвам (записвам, установявам) времето на (надбягване и пр.); 4. рядко тактувам; 5. регулирам; 6.: to \time with съвпадам, отговарям на (по време); хармонирам с; 7. синхронизирам.