Перевод: с болгарского на все языки

со всех языков на болгарский

гражданство

  • 1 гражданство

    гражданство
    * * *
    гра́жданство с
    гражданство

    Български-руски речник > гражданство

  • 2 гражданство

    1. townspeople, population of a town
    2. (поданство) citizenship
    * * *
    гра̀жданство,
    ср., само ед.
    1. townspeople, population of a town; citizenry;
    2. ( поданство) citizenship; без \гражданство stateless; декларация за отказ от \гражданство declaration of alienage; изисквания за получаване на \гражданство qualification for citizenship; лишавам от \гражданство unnaturalize, deprive of citizenship; получавам \гражданство acquire citizenship; • добивам право на \гражданство прен. win recognition.
    * * *
    citizenry; citizenship
    * * *
    1. (поданство) citizenship 2. townspeople, population of a town 3. добивам право на ГРАЖДАНСТВО прен. win recognition

    Български-английски речник > гражданство

  • 3 гражданство

    ср 1. (les) habitants mpl d'une ville, (les) citoyens mpl, (les) citadins mpl, (la) population f d'une ville; 2. naturalisation f, nationalité f; молба за гражданство demande de naturalisation; приемам българско гражданство se faire naturaliser Bulgare.

    Български-френски речник > гражданство

  • 4 гражданство

    гра̀жданство ср., само ед. 1. юр. ( поданство) Staatsangehörigkeit f o.Pl.; 2. ( градско население) Bürgerschaft f o.Pl.

    Български-немски речник > гражданство

  • 5 гражданство ср

    Staatsangehörigkeit {f}

    Bългарски-немски речник ново > гражданство ср

  • 6 гражданство ср

    Staatsbürgerschaft {f}

    Bългарски-немски речник ново > гражданство ср

  • 7 гражданство

    гра̀жданство
    същ ср без мн cittadinànza f

    Български-италиански речник > гражданство

  • 8 почетен

    honoured, respected
    1. (ползуващ се с почит) honourable, respectable, estimable, ( за възраст) venerable
    почетни старци venerable old men
    почетен гост, a guest of honour, chief guest
    почетен член an honorary member
    почетен гражданин an honorary citizen/a freeman (на of)
    правя почетен гражданин give s.o. the freedom of, present s.o. with the freedom of
    почетна делегация/стража a delegation/guard of honour
    почетно звание an honorary title/degree
    почетна значка a badge of honour
    почетен кавалер, почетна дама gent leman-/lady-in-wait ing
    почетна длъжност an honorary/unsalaried office
    почетно място a place of honour
    дьржа на почетно разстояние keep s.o. at arm's length, hold/keep s.o. at bay
    почетен an honorary presidium
    * * *
    почѐтен,
    мин. страд. прич. honoured, respected.
    ——————
    прил., -на, -но, -ни 1. ( ползващ се с почит) honourable, respectable, estimable, (за възраст) venerable; \почетенен гост guest of honour, chief guest;
    2. ( избран в знак на почит) honorary; \почетенен гражданин honorary citizen/freeman (на of); \почетенен кавалер, \почетенна дама gentleman-/lady-in-waiting; \почетенно гражданство freedom of the city; \почетенно звание honorary title/degree; \почетенно място place of honour; правя \почетенен гражданин give s.o. the freedom of, present s.o. with the freedom of; • държа на \почетенно разстояние keep s.o. at arm’s length, hold/keep s.o. at bay.
    * * *
    honorary: a почетен citizen - почетен гражданин; honorific; honorable; laurelled; reputable; respectable; unsalaried (за длъжност)
    * * *
    1. (избран в знак на почит) honorary 2. honoured, respected. (ползуващ се с почит) honourable, respectable, estimable, (за възраст) venerable 3. ПОЧЕТЕН an honorary presidium 4. ПОЧЕТЕН гост, a guest of honour, chief guest 5. ПОЧЕТЕН гражданин an honorary citizen/a freeman (на of) 6. ПОЧЕТЕН кавалер, почетна дама gent leman-/lady-in-wait ing 7. ПОЧЕТЕН член an honorary member 8. дьржа на почетно разстояние keep s.o. at arm's length, hold/keep s.o. at bay. 9. почетна делегация/стража a delegation/guard of honour 10. почетна длъжност an honorary/unsalaried office 11. почетна значка a badge of honour 12. почетни старци venerable old men 13. почетно гражданство freedom of the city 14. почетно звание an honorary title/degree 15. почетно място a place of honour 16. правя ПОЧЕТЕН гражданин give s.o. the freedom of, present s.o. with the freedom of

    Български-английски речник > почетен

  • 9 приемам

    1. (нещо дадено) accept, take
    приемам поръчки take in orders
    приемам предложение accept/take an offer, ( за женитба) accept a proposal
    приемам съобщение/телеграма take a message/a telegram
    2. (оказвам гостоприемство) receive, take in, welcome; entertain
    те много приемат they entertain a lot
    приемам гости (в даден ден) be at home to visitors
    приемам любезно/студено receive cordially/coolly, give (s.o.) a cordial welcome/a cool reception
    3. (за официално лице, лекар и пр.) receive/see visitors/patients
    4. (кандидати) accept, approve
    (в училище и пр.) take in; admit
    приемам за член admit to membership, enroll, affiliate
    приемам на работа take on. give employment (to)
    приемам в партията admit/receive into the party
    липа без висше образование не се приемат non-university graduates are not admitted/eligible
    5. (закон) pass
    6. (поданство, религия) adopt
    приемам българско поданство take/adopt Bulgarian citizenship. become a Bulgarian citizen
    приемам кръщение be baptized
    приемам монашество (за мъж) become a monk, ( за жена) become a nun, take the veil
    7. (храна) take
    8. (вид, форма) take, assume
    приемам формата на take the shape of
    приемам невинен вид assume an innocent air/an air of innocence
    9. (съгласявам се) agree, consent (да to)
    не приемам да refuse to
    да приемем, че let us assume that; given/granted that
    приемам за дадено take for granted
    не мога да приема тази идея I cannot accept this idea, I find this idea unacceptable
    приемам парад воен. review the troops
    приемам длъжност assume office
    приемам за чиста истина/монета take for gospel truth
    приемам нещата, както са take things as one finds them
    приемам всичко, както дойде take things as they come. take the bitter with the sweet
    приемам светото причастие take holy communion
    * * *
    приѐмам,
    гл.
    1. ( нещо дадено) accept, take; \приемам поръчки take in orders; \приемам предложение (за женитба) accept a proposal;
    2. ( оказвам гостоприемство) receive, take in, welcome; entertain; \приемам гости (в даден ден) be at home to visitors; \приемам любезно/студено receive cordially/coolly, give (s.o.) a cordial welcome/a cool reception; приемат ме добре have a warm reception;
    3. (за официално лице, лекар и пр.) receive/see visitors/patients; ще го приема I’ll see him;
    4. ( кандидати) accept, approve; (в училище и пр.) take in; admit; лица без висше образование не се приемат non-university graduates are not admitted/eligible; \приемам в болница admit to hospital; \приемам за член admit to membership, enrol, affiliate; \приемам на работа take on, give employment (to);
    5. ( закон) pass; ( резолюция) pass, adopt; ( протокол) approve; ( предложение) carry;
    6. ( поданство, религия) adopt; \приемам българско поданство take/adopt Bulgarian citizenship, become a Bulgarian citizen; \приемам кръщение be baptized; \приемам монашество (за мъж) become a monk, (за жена) become a nun, take the veil;
    7. ( храна) take;
    8. ( вид, форма) take on, assume;
    9. ( съгласявам се) agree, consent (да to); разг. give (s.th.) the thumbs-up; да приемем, че let us assume that; given/granted that; не \приемам да refuse to; ( примирявам се с) put up with, square up to; \приемам за дадено take for granted; • приема се ( при гласуване) carried; \приемам всичко, както дойде take things as they come, take the bitter with the sweet; \приемам длъжност assume office; \приемам за чиста истина/монета take for gospel truth; \приемам нещата, както са take things as one finds them; \приемам парад воен. review the troops; \приемам светото причастие take holy communion.
    * * *
    accept: приемам a proposal - приемам предложение; acknowledge: приемам the fact - приемам факта; adopt: приемам a citizenship - приемам гражданство; approve: They приемамd my idea. - Те приеха идеята ми.; assume: приемам different forms - приемам различни форми; concede; meet (гости){mi;t}; receive (гости); recognize; take{teik}: приемам it as a compliment - приеми го като комплимент, приемам a present - приемам подарък; pass (закон); carried (се, при гласуване)
    * * *
    1. (в училище и пр.) take in;admit 2. (вид, форма) take, assume 3. (за официално лице, лекар и пр.) receive/see visitors/patients 4. (закон) pass 5. (кандидати) accept, approve 6. (нещо дадено) accept, take 7. (оказвам гостоприемство) receive, take in, welcome;entertain 8. (поданство, религия) adopt 9. (предложение) carry 10. (примирявам се с) put up with 11. (протокол) approve 12. (резолюция) pass, adopt 13. (съгласявам се) agree, consent (да to) 14. (храна) take 15. ПРИЕМАМ българско поданство take/adopt Bulgarian citizenship. become a Bulgarian citizen 16. ПРИЕМАМ в партията admit/receive into the party 17. ПРИЕМАМ всичко, както дойде take things as they come. take the bitter with the sweet 18. ПРИЕМАМ гости (в даден ден) be at home to visitors 19. ПРИЕМАМ длъжност assume office 20. ПРИЕМАМ за дадено take for granted 21. ПРИЕМАМ за чиста истина/монета take for gospel truth 22. ПРИЕМАМ за член admit to membership, enroll, affiliate 23. ПРИЕМАМ кръщение be baptized 24. ПРИЕМАМ любезно/студено receive cordially/coolly, give (s.o.) a cordial welcome/a cool reception 25. ПРИЕМАМ монашество (за мъж) become a monk, (за жена) become a nun, take the veil 26. ПРИЕМАМ на работа take on. give employment (to) 27. ПРИЕМАМ невинен вид assume an innocent air/an air of innocence 28. ПРИЕМАМ нещата, както са take things as one finds them 29. ПРИЕМАМ парад воен. review the troops 30. ПРИЕМАМ поръчки take in orders 31. ПРИЕМАМ предложение accept/take an offer, (за женитба) accept a proposal 32. ПРИЕМАМ светото причастие take holy communion 33. ПРИЕМАМ съобщение/телеграма take a message/a telegram 34. ПРИЕМАМ формата на take the shape of 35. да приемем, че let us assume that;given/granted that 36. липа без висше образование не се приемат non-university graduates are not admitted/eligible 37. не ПРИЕМАМ да refuse to 38. не мога да приема тази идея I cannot accept this idea, I find this idea unacceptable 39. приема се (при гласуване) carried 40. те много приемат they entertain a lot 41. ще го приема I'll see him

    Български-английски речник > приемам

  • 10 възстановяване

    1. recovery, refund, restitution
    възстановяване на здраве recuperation
    2. restoration, reconstruction, rehabilitation
    (на права и пр.) reinstatement
    възстановявам на дипломатически отношения reestablishment of diplomatic relations (с with)
    * * *
    възстановя̀ване,
    ср., само ед. restoration, reconstruction, rehabilitation, re-establishment; recovery; retrieval; (на здание) rebuilding; (на права и пр.) reinstatement; ( след боледуване) convalescence, recuperation, recovery; (на пари) refund, reimbursement; \възстановяване на внесен данък икон. tax refund; \възстановяване на гражданство юр. restoration of nationality/citizenship; \възстановяване на двигател техн. engine reconditioning; \възстановяване на дипломатически отношения дипл. re-establishment of diplomatic relations (c with); \възстановяване на информация information retrieval; \възстановяване на напрежение ел. voltage recovery; \възстановяване на протектор на гума авт. rethreading; \възстановяване на съдебни разноски юр. recovery of costs.
    * * *
    mend; reclaim; reclamation: make a quick възстановяване - бързо възстановяване; recruitment (на сили, здраве); recuperation (на сили, пари); rejuvenation; restoration{restO`reiSn}; retrieval

    Български-английски речник > възстановяване

  • 11 право

    ср 1. droit m, pouvoir m; избирателно право, правона гласуване droit de vote; всеобщо избирателно право droit de suffrage universel; право на убежище droit d'asile; право на собственост droit de propriété; авторско право droit d'auteur; в правото си съм être dans don droit; право на давност (droit de) prescription; лишавам от политически права priver qn de ses droits civiques; с право а bon droit, avec raison; с пълно право de plein droit, а juste titre, en toute justice; встъпвам в правата си entrer en possession de son bien; имам пълно право avoir parfaitement raison de; имам право да направя нещо avoir le droit de faire qch, être en droit de faire qch; действам с пълно право agir de plein droit; право на почивка droit au repos; право на труд droit au travail; право на гражданство droit de cité; право на безплатно образование droit de l'instruction (gratuite); право на инвалидна пенсия droit а une pension d'invalidité; правата на човека les droits de l'homme; изгубване на граждански права mort civile; казвам правото dire la vérité; граждански права droits civils; политически права droits civiques; имам права върху нещо avoir des droits sur qch; 2. (наука) droit m; уча право faire son droit, étudier le droit; наказателно право droit criminel, droit pénal; гражданско право droit civil; международно право droit international, droit des gens; административно право droit administratif; обичайно право droit coutumier; веществено право droit réel; частно право droit privé; църковно право droit canon; търговско право droit commercial; юмручно право droit du plus fort; студент(ка) по право étudiant (étudiante) en droit; доктор по право docteur en droit; 3. (справедливост, правда) justice f.

    Български-френски речник > право

См. также в других словарях:

  • Гражданство — (citizenship) Статус гражданина, обычно определяемый законом. В соответствии с республиканскими традициями, требования, предъявляемые для получения гражданства, связаны с конкретными правами и обязанностями граждан. При этом обязательство… …   Политология. Словарь.

  • ГРАЖДАНСТВО — ГРАЖДАНСТВО, устойчивая правовая связь человека с государством, выражающаяся в совокупности их взаимных прав, обязанностей и ответственности. Гражданство возникает по рождению, в результате приема в гражданство, в ходе оптации и по другим… …   Современная энциклопедия

  • Гражданство — ГРАЖДАНСТВО, устойчивая правовая связь человека с государством, выражающаяся в совокупности их взаимных прав, обязанностей и ответственности. Гражданство возникает по рождению, в результате приема в гражданство, в ходе оптации и по другим… …   Иллюстрированный энциклопедический словарь

  • ГРАЖДАНСТВО — – термин, фиксирующий связь того или иного лица с государством, которое гарантирует ему совокупность прав и налагает на него определенные обязанности (военной службы, участия в финансировании социально значимых проектов, выполнения определенных… …   Философская энциклопедия

  • ГРАЖДАНСТВО — ГРАЖДАНСТВО, гражданства, мн. нет, ср. (книжн.). 1. Правовое положение гражданина (юр.). Немецкое гражданство. 2. собир. Совокупность граждан (устар.). «Купечество да гражданство меня смущает.» Гоголь. ❖ Права гражданства (книжн.) 1) обычные… …   Толковый словарь Ушакова

  • гражданство — слово получило права гражданства.. Словарь русских синонимов и сходных по смыслу выражений. под. ред. Н. Абрамова, М.: Русские словари, 1999. гражданство индигенат, подданство Словарь русских синонимов …   Словарь синонимов

  • ГРАЖДАНСТВО — ГРАЖДАНСТВО, политич. и правовая принадлежность лица к конкретному гос ву, определяющая взаимоотношения между ними. В СССР с момента его образования установлено единое союзное гражданство. Советское гражданство предполагает наделение гражданина… …   Демографический энциклопедический словарь

  • Гражданство — (лат. civitas; англ. citizenship) устойчивая правовая связь человека с государством, выражающаяся в совокупности их взаимных прав, обязанностей и ответственности, основанная на признании и уважении достоинства, основных прав и свобод человека.… …   Энциклопедия права

  • ГРАЖДАНСТВО — устойчивая принадлежность человека к определенному государству, правовая связь человека и государства. Связь эта двусторонняя. С одной стороны, государство гарантирует своим гражданам определенные права и свободы, защищает их самих и их… …   Юридическая энциклопедия

  • ГРАЖДАНСТВО РФ — устойчивая правовая связь человека с российским государством, выражающаяся в совокупности их взаимных прав, обязанностей и ответственности друг перед другом. Как один из институтов государственного права, Г. РФ представляет собой совокупность… …   Юридический словарь

  • ГРАЖДАНСТВО — политическая и правовая принадлежность лица к конкретно му государству. Проявляется как взаимоотношения между государством и лицом, находящимся под его властью: государство наделяет гражданина правами, защищает и покровительствует ему за границей …   Финансовый словарь

Поделиться ссылкой на выделенное

Прямая ссылка:
… Нажмите правой клавишей мыши и выберите «Копировать ссылку»