Перевод: с болгарского на все языки

со всех языков на болгарский

гражданин

  • 1 гражданин

    1. citizen
    гражданин на държава a member of a state
    почетен гражданин на an honorary citizen of, a freeman of
    правя някого почетен гражданин на make s.o. honorary citizen/freeman of, give s.o./present s.o. with the freedom of
    2. (градски жител) townsman, city dweller
    * * *
    гра̀жданин,
    м., гра̀ждани 1. citizen; ( жител на дадена страна) national; \гражданин на държава member of a state; почетен \гражданин на honorary citizen of, freeman of; правя някого почетен \гражданин на make s.o. honorary citizen/freeman of; give s.o./present s.o. with the freedom of;
    2. ( градски жител) townsman, city dweller; презр. townee, townie; гражданя̀ townspeople, townsfolk.
    * * *
    burgessгражданин of {xf}- почетен гражданин на; town dweller; urbanite{x;`bEniti}
    * * *
    1. (градски жител) townsman, city dweller 2. citizen 3. ГРАЖДАНИН на държава a member of a state 4. почетен ГРАЖДАНИН на an honorary citizen of, a freeman of 5. правя някого почетен ГРАЖДАНИН на make s. o. honorary citizen/freeman of, give s. o./present s. o. with the freedom of

    Български-английски речник > гражданин

  • 2 гражданин

    горожанин
    гражданин
    * * *
    1. гра́жданин м
    гражданин
    2. гра́жданин, гра́дски жи́тел м
    горожанин

    Български-руски речник > гражданин

  • 3 гражданин

    м, гражданка ж 1. habitant m, habitante f d'une ville; citadin m, citadine f, bourgeois m, bourgeoise f, citoyen m, citoyenne f; почетен гражданин citoyen d'honneur d'une ville; 2. ressortissant m, ressortisante f; sujet m, sujette f, citoyen m, citoyenne f; български гражданинcitoyen (ressortissant, sujet) bulgare.

    Български-френски речник > гражданин

  • 4 гражданин

    гра̀жданин м., гра̀ждани 1. ( жител на град) Städer m, -; Stadtbewohner m, -; 2. ( поданик на държава) Bürger m, -, Staatsangehörige(r) m, -n, -n.

    Български-немски речник > гражданин

  • 5 гражданин м

    Bürger {m}

    Bългарски-немски речник ново > гражданин м

  • 6 гражданин м

    Staatsangehöriger {m}

    Bългарски-немски речник ново > гражданин м

  • 7 гражданин

    гра̀ждани|н <->
    същ м
    гра̀жданк|а <-и>
    същ ж cittadìno m

    Български-италиански речник > гражданин

  • 8 гражданин м [жител на град]

    Städter {m}

    Bългарски-немски речник ново > гражданин м [жител на град]

  • 9 гражданин м [жител на град]

    Stadtbewohner {m}

    Bългарски-немски речник ново > гражданин м [жител на град]

  • 10 американец м [гражданин на САЩ]

    US-Amerikaner {m}

    Bългарски-немски речник ново > американец м [гражданин на САЩ]

  • 11 средностатистически гражданин м

    Durchschnittsbürger {m}

    Bългарски-немски речник ново > средностатистически гражданин м

  • 12 почетен

    honoured, respected
    1. (ползуващ се с почит) honourable, respectable, estimable, ( за възраст) venerable
    почетни старци venerable old men
    почетен гост, a guest of honour, chief guest
    почетен член an honorary member
    почетен гражданин an honorary citizen/a freeman (на of)
    правя почетен гражданин give s.o. the freedom of, present s.o. with the freedom of
    почетна делегация/стража a delegation/guard of honour
    почетно звание an honorary title/degree
    почетна значка a badge of honour
    почетен кавалер, почетна дама gent leman-/lady-in-wait ing
    почетна длъжност an honorary/unsalaried office
    почетно място a place of honour
    дьржа на почетно разстояние keep s.o. at arm's length, hold/keep s.o. at bay
    почетен an honorary presidium
    * * *
    почѐтен,
    мин. страд. прич. honoured, respected.
    ——————
    прил., -на, -но, -ни 1. ( ползващ се с почит) honourable, respectable, estimable, (за възраст) venerable; \почетенен гост guest of honour, chief guest;
    2. ( избран в знак на почит) honorary; \почетенен гражданин honorary citizen/freeman (на of); \почетенен кавалер, \почетенна дама gentleman-/lady-in-waiting; \почетенно гражданство freedom of the city; \почетенно звание honorary title/degree; \почетенно място place of honour; правя \почетенен гражданин give s.o. the freedom of, present s.o. with the freedom of; • държа на \почетенно разстояние keep s.o. at arm’s length, hold/keep s.o. at bay.
    * * *
    honorary: a почетен citizen - почетен гражданин; honorific; honorable; laurelled; reputable; respectable; unsalaried (за длъжност)
    * * *
    1. (избран в знак на почит) honorary 2. honoured, respected. (ползуващ се с почит) honourable, respectable, estimable, (за възраст) venerable 3. ПОЧЕТЕН an honorary presidium 4. ПОЧЕТЕН гост, a guest of honour, chief guest 5. ПОЧЕТЕН гражданин an honorary citizen/a freeman (на of) 6. ПОЧЕТЕН кавалер, почетна дама gent leman-/lady-in-wait ing 7. ПОЧЕТЕН член an honorary member 8. дьржа на почетно разстояние keep s.o. at arm's length, hold/keep s.o. at bay. 9. почетна делегация/стража a delegation/guard of honour 10. почетна длъжност an honorary/unsalaried office 11. почетна значка a badge of honour 12. почетни старци venerable old men 13. почетно гражданство freedom of the city 14. почетно звание an honorary title/degree 15. почетно място a place of honour 16. правя ПОЧЕТЕН гражданин give s.o. the freedom of, present s.o. with the freedom of

    Български-английски речник > почетен

  • 13 граждански

    (присъщ. подобаващ на гражданин) civil, civic
    граждански брак a civic marriage
    граждански дълг a citizen's/civic duty
    граждански иск a civil suit
    граждански процес lawsuit
    акт за гражданско състояние a certificate of birth, marriage, death
    граждански безредици civic disturbances
    граждански власти civic authorities
    граждански добродетели civic virtues
    граждански права civic/civil rights, citizen rights
    връщам гражданските права на restore to citizenship
    граждански свободи civil liberties
    * * *
    гра̀ждански,
    прил., -а, -о, -и ( присъщ, подобаващ на гражданин) civil, civic; (не военен) civilian; акт за \гражданскио състояние юр. certificate of birth, marriage, death; връщам \гражданскиите права на restore to citizenship; \гражданскиа авиация civil aviation; \гражданскиа война civil war; \гражданскии безредици civil commotion; \гражданскии брак civil marriage; \гражданскии власти civic authorities; \гражданскии дълг citizen’s/civic duty; \гражданскии иск юр. civil suit; \гражданскии комитет citizen committee; \гражданскии права civic/civil rights, citizen rights; \гражданскии процес юр. lawsuit; \гражданскии свободи юр. civil liberties; \гражданскии съд temporal court; \гражданскио ведомство civil service; \гражданскио дело юр. civil case; \гражданскио население civilian population; \гражданскио право юр. civil law; \гражданскио състояние юр. civic status; Служба по \гражданскиото състояние юр. registry office.
    * * *
    civic; civilian
    * * *
    1. (не военен) civilian 2. (присъщ. подобаващ на гражданин) civil, civic 3. ГРАЖДАНСКИ безредици civic disturbances 4. ГРАЖДАНСКИ брак а civic marriage 5. ГРАЖДАНСКИ власти civic authorities 6. ГРАЖДАНСКИ добродетели civic virtues 7. ГРАЖДАНСКИ дълг a citizen's/civic duty 8. ГРАЖДАНСКИ иск a civil suit 9. ГРАЖДАНСКИ права civic/ civil rights, citizen rights 10. ГРАЖДАНСКИ процес lawsuit 11. ГРАЖДАНСКИ свободи civil liberties 12. акт за гражданско състояние a certificate of birth, marriage, death 13. връщам ГРАЖДАНСКИте права на restore to citizenship 14. гражданска авиация civil aviation 15. гражданска война a civil war 16. гражданска дисциплина civic discipline 17. гражданска доблест civic courage 18. гражданско ведомство civil service 19. гражданско дело a civil case 20. гражданско население civilian population 21. гражданско право civil law 22. гражданско състояние civic status 23. гражданско учение civics 24. служба по гражданското състояние a registry office

    Български-английски речник > граждански

  • 14 дисциплиниран

    disciplined, orderly; well-regulated
    дисциплиниран гражданин a law-abiding citizen
    дисциплиниран ум a tidy/orderly disposition
    * * *
    дисциплинѝран,
    мин. страд. прич. disciplined, orderly; well-regulated; като прил.: \дисциплиниран гражданин law-abiding citizen; \дисциплиниран ум tidy/orderly disposition.
    * * *
    chastened ; trained {`treind}
    * * *
    1. disciplined, orderly;well-regulated 2. ДИСЦИПЛИНИРАН гражданин a law-abiding citizen 3. ДИСЦИПЛИНИРАН ум a tidy/orderly disposition

    Български-английски речник > дисциплиниран

  • 15 незначителен

    insignificant, unimportant, of little/no consequence/importance, negligible, nominal, immaterial, trifling, trivial, paltry, inessential, petty, twopenny-halfpenny, inconsiderable
    (много малък) slight, very small, trifling, minute, разг. fractional
    с незначително мнозинство by a small/narrow/precarious/bare majority
    незначителен човек an unimportant person, a person of no importance, a nobody, a jack-straw, a man of no account, ам. a no account man
    незначителна работа a matter of indifference
    незначително количество an insignificant quantity, a trace (of)
    * * *
    незначѝтелен,
    прил., -на, -но, -ни insignificant, unimportant, of little/no consequence/importance, negligible, nominal, immaterial, trifling, trivial, paltry, inessential, petty, fiddling, twopenny-halfpenny, inconsiderable; ( много малък) slight, very small, trifling, minute; разг. niggly, fractional; изгледите ни за успех са \незначителенни we have slight chances of success; най-\незначителенният гражданин the meanest citizen; \незначителенен човек unimportant person, a person of no importance, nobody, jack-straw, a man of no account, амер. a no account man; ( със скромно обществено положение) lowly person, a person of humble rank; \незначителенна работа a matter of indifference; \незначителенни подробности trifling/peddling details; \незначителенно прегрешение peccadillo; с \незначителенно мнозинство by a small/narrow/precarious/bare majority.
    * * *
    exiguous; flimsy{`flimzi}; inconsiderablet: an незначителен quantity - незначително количество; least; light; lowly; minute; negligible; nominal{`nOminxl}; noteless; nugatory; pimping{`pimpiN}; poky{`pouki}; poor; puerile: We have незначителен chances of success. - Имаме незначителни шансове за успех.; small; trifling; unimportant{Xnim`pO;txnt}
    * * *
    1. (много малък) slight, very small, trifling, minute, разг. fractional 2. (със скромно обществено положение) a lowly person, a person of humble rank 3. insignificant, unimportant, of little/no consequence/importance, negligible, nominal, immaterial, trifling, trivial, paltry, inessential, petty, twopenny-halfpenny, inconsiderable 4. НЕЗНАЧИТЕЛЕН човек an unimportant person, a person of no importance, a nobody, a jack-straw, a man of no account, ам. a no account man 5. изгледите ни за успех са незначителни we have slight chances of success 6. най-незначителният гражданин the meanest citizen 7. незначителна работа a matter of indifference 8. незначителни подробности trifling/peddling details 9. незначително количество an insignificant quantity, a trace (of) 10. незначително прегрешение peccadillo 11. с незначително мнозинство by a small/narrow/precarious/bare majority

    Български-английски речник > незначителен

  • 16 обикновен

    ordinary, usual, common (place); normal, average
    (редови) rank and file
    (за работа) ordinary, usual
    (среден, обикновен средна работа) middling
    (необработен, не от високо качество) coarse
    най- обикновен trivial, run-of-the-mill
    обикновен език common/ordinary/normal speech
    обикновен гражданин an ordinary citizen
    обикновеният (средният) човек the man in the street
    най- обикновен човек a very ordinary kind of man
    обикновен наблюдател a mere spectator
    обикновен читател a general/an ordinary reader
    обикновен разговор common conversation
    обикновен медицински преглед a routine medical examination
    обикновена дроб мат. a simple/common/vulgar fraction
    обикновена сол common salt
    обикновено нещо a usual thing, a common occurrence/experience
    това е нещо обикновено it's all in the day's work
    нещо обикновено сега a normal procedure in these days
    най- обикновена стая a very ordinary room
    обикновено явление common practice
    в обикновеното време at the ordinary time
    обикновени хора ordinary/plain/common people; common run of men
    обикновени съществувания ordinary lives
    обикновени войници rank and file
    обикновени оръжия conventional arms
    * * *
    обикновѐн,
    прил. ordinary, usual, common(place); normal, average, workaday; разг. common or garden; ( редови) rank and file; (за човек) ordinary; (за работа) ordinary, usual; ( прост) plain; ( среден, “ средна работа”) middling; ( необработен, не от високо качество) coarse; ( известен) familiar; най-\обикновен trivial, run-of-the-mill; най-\обикновен човек a very ordinary kind of man; нещо \обикновено сега a normal procedure in these days; \обикновен ( работен) ден normal (working-)day; \обикновен медицински преглед routine medical examination; \обикновен наблюдател mere spectator; \обикновен разговор common conversation; \обикновен читател general/ordinary reader; \обикновена дроб мат. simple/common/vulgar fraction; \обикновена сол common salt; \обикновени войници rank and file; \обикновени оръжия conventional arms; \обикновени хора ordinary/plain/common people; common run of men; разг. the grass roots; \обикновеният ( средният) човек the man in the street; \обикновено мнозинство simple majority; \обикновено нещо usual thing, common occurrence/experience; \обикновено явление common practice; това е нещо \обикновено it’s all in the day’s work.
    * * *
    ordinary: обикновен citizen - обикновен гражданин; average: He lives in an обикновен flat. - Той живее в обикновен апартамент.; usual: обикновен people - обикновени хора; merе (пренебр.); commonplace; everyday{.evridei}; homely; matter-of-fact; routine{ru`ti;n}; trite; unaffected; wont{wOnt}; workaday
    * * *
    1. (за работа) ordinary, usual 2. (за човек) ordinary 3. (известен) familiar 4. (необработен, не от високо качество) coarse 5. (прост) plain 6. (редови) rank and file 7. (среден, ОБИКНОВЕНсредна работа") middling 8. -и войници rank and file 9. ordinary, usual, common(place);normal, average 10. ОБИКНОВЕН (работен) ден a normal (working-)day 11. ОБИКНОВЕН гражданин an ordinary citizen 12. ОБИКНОВЕН език common/ ordinary/normal speech 13. ОБИКНОВЕН медицински преглед a routine medical examination 14. ОБИКНОВЕН наблюдател a mere spectator 15. ОБИКНОВЕН разговор common conversation 16. ОБИКНОВЕН читател a general/an ordinary reader 17. ОБИКНОВЕНa сол common salt 18. ОБИКНОВЕНa. дроб мат. a simple/ common/vulgar fraction 19. ОБИКНОВЕНo нещо a usual thing, a common occurrence/experience 20. ОБИКНОВЕНo явление common practice 21. ОБИКНОВЕНи оръжия conventional arms 22. ОБИКНОВЕНи съществувания ordinary lives 23. ОБИКНОВЕНи хора ordinary/plain/common people;common run of men 24. ОБИКНОВЕНият (средният) човек the man in the street 25. в ОБИКНОВЕНото време at the ordinary time 26. най- ОБИКНОВЕН човек a very ordinary kind of man 27. най-ОБИКНОВЕН trivial, run-of-the-mill 28. най-ОБИКНОВЕНа стая a very ordinary room 29. нещо ОБИКНОВЕНо сега a normal procedure in these days 30. това е нещо ОБИКНОВЕНо it's all in the day's work

    Български-английски речник > обикновен

  • 17 поданик

    subject; national
    чужд поданик a foreign resident
    * * *
    по̀даник,
    м., -ци; по̀даниц|а ж., -и subject; national; ( гражданин) citizen; \поданикк по рождение natural-born subject; чужд \поданикк foreign resident; чужди \поданикци юр. alien subjects.
    * * *
    1. (гражданин) citizen 2. subject;national 3. чужд ПОДАНИК a foreign resident 4. чужди поданици alien subjects

    Български-английски речник > поданик

  • 18 почтен

    1. respectable, reputable, estimable, honourable
    почтен гражданин a worthy citizen
    2. (за възраст) venerable, patriarchal
    човек на почтена възраст an elderly person, a person well advanced in years
    3. (нравствен) honest, upright, loyal; straight, orderly
    4. (го-лям, значителен) considerable
    * * *
    почтѐн,
    прил.
    1. respectable, reputable, estimable, honourable; \почтен гражданин worthy citizen;
    2. (за възраст) venerable, patriarchal; човек на \почтена възраст elderly person, person well advanced in years;
    3. ( нравствен) honest, upright, loyal; straight, orderly;
    4. ( голям, значителен) considerable.
    * * *
    ; gradely{`greidli}; honest; honorable; orderly{`O;dxli}; patriarchal; reverend{`revxrxnd}; right; upright; upstanding
    * * *
    1. (го-лям, значителен) considerable 2. (за възраст) venerable, patriarchal 3. (нравствен) honest, upright, loyal;straight, orderly 4. respectable, reputable, estimable, honourable 5. ПОЧТЕН гражданин a worthy citizen 6. човек на ПОЧТЕНа възраст an elderly person, a person well advanced in years

    Български-английски речник > почтен

  • 19 провъзгласявам

    proclaim; declare
    (принцип) set forth, advance, enunciate
    провъзгласявам някого за почетен гражданин на София give s.o. the freedom of the city of Sofia
    провъзгласявам въстание proclaim a revolt/an uprising
    * * *
    провъзглася̀вам,
    гл. proclaim; declare; ( конституция) promulgate; ( принцип) set forth, advance, enunciate; \провъзгласявам някого за почетен гражданин на София give s.o. the freedom of the city of Sofia.
    * * *
    acclaim; declare; proclaim: провъзгласявам a revolution - провъзгласявам революция
    * * *
    1. (конституция) promulgate 2. (принцип) set forth, advance, enunciate 3. proclaim;declare 4. ПРОВЪЗГЛАСЯВАМ въстание proclaim a revolt/an uprising 5. ПРОВЪЗГЛАСЯВАМ някого за почетен гражданин на София give s.o. the freedom of the city of Sofia

    Български-английски речник > провъзгласявам

  • 20 селянин

    peasant
    * * *
    сѐлянин,
    м., сѐляни peasant; ( жител на село) villager; (не гражданин) countryman; sl. пренебр. carrot-cruncher, redneck.
    * * *
    peasant; villager; countryman; bucolic; rustic
    * * *
    1. (жител на село) villager 2. (не гражданин) countryman 3. peasant

    Български-английски речник > селянин

Страницы
  • 1
  • 2

См. также в других словарях:

  • ГРАЖДАНИН — ГРАЖДАНИН. О той экспрессивной и идейной атмосфере, которая окружала слово гражданин в сознании разных групп русского общества 20 30 х годов, дают яркое представление такие строки из рассказа Н. С. Лескова «Кадетский монастырь»: «Если кадет… …   История слов

  • ГРАЖДАНИН — ГРАЖДАНИН, гражданина, мн. граждане (граждане устар. или прост.), граждан, муж. 1. Подданный какого нибудь государства. Американский гражданин. «Вот он (пролетариат), творец мирового труда и гражданин всей вселенной.» Самобытник. 2. Сознательный… …   Толковый словарь Ушакова

  • ГРАЖДАНИН — муж. гражданка жен. городской житель, горожанин, посадский. | Член общины или народа, состоящего под одним общим управлением; каждое лицо или человек, из составляющих народ, землю, государство. Гражданином известного города называют приписанного… …   Толковый словарь Даля

  • Гражданин — Государство * Армия * Война * Выборы * Демократия * Завоевание * Закон * Политика * Преступление * Приказ * Революция * Свобода * Флот Власть * Администрация * Аристокр …   Сводная энциклопедия афоризмов

  • гражданин — См …   Словарь синонимов

  • гражданин — ГРАЖДАНИН, а, м. 1. Ирон. дружеское обращение. «гражданин» говорят тогда, когда собираются играть в петушка на тюремной параше Ирон. ответ на официальное обращение «гражданин». 2. Солдат накануне демобилизации. 2. из арм …   Словарь русского арго

  • ГРАЖДАНИН — политическая и литературная газета журнал консервативно монархического направления, 1872 1914, Санкт Петербург. Основатель князь В. П. Мещерский; в 1873 74 Гражданин редактировал Ф. М. Достоевский …   Большой Энциклопедический словарь

  • ГРАЖДАНИН — лицо, принадлежащее на правовой основе к определенному государству. Г. имеет определенную правоспособность, наделен правами, свободами и обременен обязанностями. По своему правовому положению Г. конкретного государства отличаются от иностранных Г …   Юридический словарь

  • ГРАЖДАНИН — ГРАЖДАНИН, а, мн. граждане, граждан, муж. 1. Лицо, принадлежащее к постоянному населению данного государства, пользующееся его защитой и наделённое совокупностью прав и обязанностей. 2. Взрослый человек, а также форма обращения к нему. | жен.… …   Толковый словарь Ожегова

  • Гражданин! — Гражданин говори тогда, когда соберёшься играть в петушка на тюремной параше ( петушок педераст; параша кадка для испражнений; грубовато) недовольство вы­бранным способом обращения …   Живая речь. Словарь разговорных выражений

  • ГРАЖДАНИН — ГРАЖДАНИН, см. в ст. Гражданство …   Демографический энциклопедический словарь

Поделиться ссылкой на выделенное

Прямая ссылка:
… Нажмите правой клавишей мыши и выберите «Копировать ссылку»